Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 14 окт. 2005, 16:24 ч.
  • Преглеждания  1 059  Мнения  19  Онлайн  1
Отговори
  • София
  • Мнения: 4 813
провокирана от обрата, който прие темата за "няма" и "не искам", пускам тема за това с какво ни радват децата ни.

и аз като много от вас се улавям, че приемам послушанието за даденост, а непослушанието е това, което предизвиква рекцията ми. дори наскоро със съпруга ми коментирахме, че май правим твърде много забележки.

хайде да кажем и добрите неща за дечицата си - колко са милички, как вече сами се справят с "трудните" неща - чорапи, копчета, ластици, домашни, гаджета... колко се радват като ги похвалим, колко...

НО при едно условие - хвалбите ни да не останат само тук за форума, а каквото напишем, да го кажем и на децата си...

аз все се хваля, че имам послушни и възпитани деца, а като ме чуе някой колко им се карам понякога...

Реклама
# 1
  • Мнения: 1 250
Никога не пестя хвалби към децата си!
(май и упреци не пестя)

Радват ме с присъствието си, с това че ми разнообразяват скучния ден, нощ, с това че ме гледат с "онези големи очи" сякаш казват "мамо ти си всичко за мен" и в същото време с един замах бутат дрехите които от половин час сгъвам.

С думите "мамо аз ще се оженя за теб"...

Трябва ли да пиша още....

# 2
  • София
  • Мнения: 7 108
Радва ме с това, че всеки ден ми казва: "Мамо, обичам те най-много на света". За да чувам още дълго тези думички, съм готова на всичко Grinning.

# 3
  • София
  • Мнения: 4 813
аз пък се радвам, че габриела става все по-сръчна и съобразителна. пример от снощи (дребен, тривиален, но показателен):

изтегнати сме в хола пред телевизора, викица е горе пред компютъра, габа си играе тихичко на пода до нас. помолихме я да донесе нещо от кухнята (второто чекмедже на шкафа, в който...). тя отиде и понеже се забави, аз изтръпнах - при същото чекмедже стоеше закачена пълна торба с боклук, която забравихме да изхвърлим преди вечеря и оставихме за след филма....  вече виждах всичкия боклук разпилян по пода, докато габа се опитва да докопа това, което й бяхме поръчали. НО: мъничето беше преместило торбата, взело нужната вещ от чекмеджето и отново беше закачило торбата на старото място... а можеше да стане истинско мазало...

вики - когато има допълнителни часове по английски се комбинираме с нейна съученичка, която има бавачка - жената ги взима след английски, води ги в дома на другото момиче, там обядват и ги връща в училище. вчера вики ме помоли да ядат дюнери за обяд. снощи като отчете разходите се оказа, че е купила дюнер и за бавачката. цитирам "не мога да купя за нас, а жената да яде друго, не ми беше удобно така".

даа, децата ми са добри.

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 903
Радвам се, че знае песничката "Мила, моя мамо" и вечер си я пеем двете.
Радвам се, че понякога ме сънува и казва "Мамо, гуткай" /мамо гушкай/.
Въпреки пакостите и "няма", "неикам" радвам се, че я има.
smile3541
Направо се разтапям като ме целуне и каже "Бичам мами". kiss

# 5
  • София
  • Мнения: 9 903
Чудесна идея   bouquet
Аз много често имам нужда да се похваля на някой с детенце, но не го правя, защото не изглежда добре отстрани да се фуклявя.
Обаче! Вчера мъжа ми го взе от градина вместо бавачката и госпожите се скъсали да го хвалят колко е умен, задълбочен, прилежен в час, бил в челната петица от отличници  Embarassed
На мама умното момче  Hug
Отидохме и му купихме лазерния меч, който му бяхме обещали за "по-нататък, като има парички"  Laughing

# 6
  • София
  • Мнения: 1 229
Мдаааа. Май наистина приемаме послушанието за нещо нормално и обръщаме повече внимание на лошите страни.

Опитвам се да не забравям да му благодаря, да го хваля и да го настройвам положително при всяка добра постъпка от негова страна. Сигурно не всичко отчитам и доста неща приемам за даденост, за което съжалявам, наистина. Но понякога като направи нещо и ми става толкова миличък, съжалявам, че не се сещам за примери в момента  Embarassed

Но ще си похваля детето: знае вече цели 8 букви

# 7
  • Карлово
  • Мнения: 1 233
Достатъчно ми е само да видя хитрите детски очички сутрин,достатъчно ми я като я взимама от детската дами каже-Мамо цял ден се грижих-разбирай тъжих за теб.Сумиление  и гордостсе връщам към тържествата от яслите за нова година и  осми март,за деня на детето,на мами рецитаторката ех гледах гледах по -добро от мойто не видех Grinning

# 8
  • София
  • Мнения: 2 561
Много хубава тема!

Много се радвам за това, че Косьо тръгна на училище. Някакси израстна от самата промяна на социалния статус, стана по-отговорен, по-послушен. Много ме радва с това, че учи с голямо удоволствие, пише много красиво и дори понякога сам си прави допълнително упражнения вкъщи, за да се занимава. Много се старае.

Много се радвам и на Зорница за това, че преодоля с лекота прехода от яслата към първа група. Радвам се на това, че речникът й много се обогати и вече разговаря съвсем свободно. Радвам се, че вече не плаче, когато я оставяме отвреме-навреме с жената, която я гледа. Wink.

Иначе и двамата ме радват с присъствието си, с неочакваните оригинални хрумвания, с невероятните словесни изпълнения, с прегръдките и обясненията в любов. Косьо напоследък ми приготвя разни изненади под формата на рисунки, надписи, писма с картинки и пр. А Зорница е сладка гушла, която не се уморявам да прегръщам и целувам! Е, сега пък да не излезе, че не гушкам и Косьо! Laughing

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 1 402
Днес, докато чистех чух Ани да обяснява на баща си как като дойде бебето и за него ще трябва легло, как щяла да го завива, да си даде нейната количка и да го разхожда ... това ме разтопи... след твърдия отказ в началото да стане кака.   Simple Smile

# 10
  • Finland
  • Мнения: 1 017
4е го имам ме радва.
4е е здрав (като е здрав,де, ина4е през 9 планини в десета ми се бяга).
4е е много приветлив и усмихнат.
 4е е оби4лив.
4е си е моето детенце, с вси4ките ка4ества на "най хубавото гарже на мама" Hug Hug

# 11
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 256
Тази вечер пристига Павчо при нас в кухнята и носи едно пластмасово човече,в което имаше много шоколадови бонбони с фъстък в средата Naughtyвече останали 3+една в устата му.Даде на татко си,на мен и на кака си,като непропусна да ми заяви,че льютре/утре/трябва да купя ново човече с бонбони.
Винаги ми помага да подредим масата за хранене
Аз непестя похвалите си ,когато ги е заслужил!Щом се случи Rolling Eyes да свърши нещо както трябва Stopму давам да разбере,колко съм доволна  Heart Eyes

# 12
  • Sofia
  • Мнения: 3 739
Най-много се трогвам като виждам колко се обичат децата ми! Малкият като заплаче, големият тича и ме дърпа за ръката "Мамо, айде 'тавай, Иво паче! Айде диги Иво, носи на дивана!".... Ако Иво не е креватчето и плаче Симеон го гали по косата, целува го, дава играчки, хранаа, вода и казва "Иво, то тана, то пачеш? Ооо, мило ,нама, нама нисто! Не пачи!" А малкия му се хили и го не го изпуска от поглед. Имат 1 г. разлика, но големия търси малкия и пита ако го няма, гушка го и иска да го носи.   Grinning

Последна редакция: нд, 16 окт 2005, 19:39 от Karen

# 13
  • Варна
  • Мнения: 4 970
И ние напоследък се улавяме,че много му се караме и изискваме от него..като,че ли е възрастен човек Embarassed Embarassed  Добре ,че се хванахме на време та да спрем Grinning
Като цяло съм много доволна от моето дете.Винаги много го хвалим като заслужи..Той сега започва да се учовечва де и то доста бързо ,много схватливо дете е и сега се мъчим да говорим...та с нетърпение чакам и аз дачуя "бичам мами"или нещо от сорта  Heart Eyes Heart Eyes

# 14
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 511
Аз не пестя похвалите си когато детето ми ги заслужи.
Щастлива съм че го имам.Щастлива съм че е мой син.

Преди два дни, нашите кръстници се обадиха че ще идват на гости.Боби беше много радостен, че ще идват, защото ги обича страшно много.Почнах да му обяснявам че трябва да се подготвим за гостите и трябва да се справим двамата, защото татко му ще закъснее.
Милото ми момченце взе задачата присърце.Докато правех вечерята той само ме подръпваше и питаше "Мамо икам помогна за гостите"Показах му как се сгъват салфетките и го натоварих със тази задача.Е не ги сгъна естественно, както трябва но важното е че се постара и беше много радостен, от факта че е помогнал.Двамата заедно, нареждахме чашките и приборите на масата, а той летеше от щастие, че помага на мама.Как да не го похваля.При всеки негов опит да помогне, получаваше по една целувка и по една мила дума."Мама нямаше да се справи сама, ако не беше и помогнал".
Радвам се на  всяка негова усмивка.
Радвам се на всеки негов жест.
Радвам се че го имам.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт