Лечение и профилактика на ангини. Тонзилотрен

  • 82 231
  • 75
  •   1
Отговори
  • Мнения: 66
***************************************** рекламна публикация *****************************************

Ангините  

Сливиците или тонзилите, като е медицинското им наименование, са три малки образования, които представляват струпвания на лимфна тъкан. Именно в тъканта на сливиците попадат вредните за тялото болестоворни причинители, които при здрава имунна система бързо биват разпознати от тялото като вредители и съответно биват унищожени. С други думи сливиците са защитна бариера, червена лампичка, която сигнализира на организма, че нещо нередно се случва и той трябва да реагира. Ако обаче имунната система не е достатъчно силна или е още незряла (както е при децата), в тъканта на сливиците (при преохлаждане на организма например) се развива остро възпаление, което се нарича ангина.

Защо са опасни ангините?

Защото могат да станат хронични. Организмът не се справя напълно с микробите и възпалението тлее. В резултат организмът създава погрешно антитела към собствените си тъкани (сърцето или ставите), което води до сърдечни усложнения или артрити.

Антибиотиците помагат, но частично или временно. Прекалено честата употреба на антиботици е рискова.
Премахването на сливиците също помага, но организмът остава без важна имунна защита.

Решение: Тонзилотрен е комбинацията на Немския хомеопатичен съюз от 5 базови съставки, които облекчават болките в гърлото и трайно решават проблема с ангините. Той се използва в Германия и Западна Европа вече повече от 40 години. Съдържа - атропин сулфат, хепар, калиев бихромат, silicea, меркурий.

Клинични проучвания: В проведени в няколко поредни години до 1995 г.  клинични изследвания сред 2060 пациенти (в това число и деца) е категорично доказана високата ефективност и отлична поносимост на Тонзилотрен. При 80 % от пациентите с ангини се наблюдава успешно лечение с Тонзилотрен.





Изтеглете цялата статия (PDF) >>>

*** статията е предоставена от сп. Моето дете ***

Последна редакция: ср, 21 апр 2010, 15:30 от Mamma

# 1
  • Мнения: 2 019
Здравейте,много полезна тема за мен,благодаря ви.Може ли да напишете малко повече колко време се пие,колко на ден.Аз започнах да го давам на синът ми поради чести ангини,засега не искат да вадим сливиците,но вече се видях в чудо от боледувания на гърлото и антибиотици.Засега мисля,че има ефект от тонзилотрен  bouquet

# 2
  • Мнения: 66
Здравейте,

Благодаря ви за въпроса и за интереса. Тонзилотрен трябва да са приема 2-3 пъти в годината за профилактика, като продължителността на приема е по 3 пъти на ден по 1 таблетка за период поне от месец-два. Така се укрепва имунната система и се предотвратяват повторни ангини. Важното  е да запомните, че препаратът се приема 30 минути преди или след хранене. За лечение на остри симптоми при деца от 1 до 12 години по 1 таблетка на 2 часа, до 8 пъти дневно. При възрастни по 1-2 таблетки на всеки час до 12 на ден.

Най-просто казано - детето ви трябва да приема Тонзилотрен 3 пъти по 60 дни по 3 пъти по 1 таблетка, като между отделните курсове има 4 месеца почивка. Такава терапия е достатъчна за пълното оздравяване на детето. Ако междувременно се разболее от ангина, което се случва рядко, препаратът се приема в описаната дозировка при остри симптоми.
Освен това можете да се запознаете с начина, по който се произвежда Тонзилотрен и другите продукти на Немския хомеопатичен съюз на този линк - www.alpenpharma.bg/video.
Приятна вечер!

Последна редакция: пт, 09 апр 2010, 10:40 от DHU България

# 3
  • Мнения: 2 019
Благодаря за бързия отговор  bouquet

# 4
  • Мнения: 4 150
Цитат
В проведено през 1995 г. клинично изследване сред 2060 пациенти (в това число и деца) е категорично доказана високата ефективност и отлична поносимост на Тонзилотрен

Може ли да дадете линк кьм самото изследване?
Благодаря Peace

# 5
  • Мнения: 66
Здравейте,
Благодаря за въпросите. Това изследване е малко по-старо, пази се в архива на Немския хомеопатичен съюз и вече съм помолила да ни го пратят. Дали на немски ще се ориентирате? То се казва Becker S., Kunstman K.D., Angina tonsillaris - Erfolgreiche Behandlung  mit einem homoopathischen Kombinationsarzneimittel, публикувано е в Лекарско списание за природно лечение, 5 бр. от 1995 г., Германия

Качвам по-ново изследване, които сме превели и мисля, че ще ви бъде много интересно.

Приятно четене!

# 6
  • Мнения: 66

Тестване на лекарство

Baranow A.A., Moschitsch P.S., Friese K.-H., Heger, M.

АЛТЕРНАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА ТОНЗИЛАРНАТА АНГИНА

Данни от открито многонационално проучване по модела – проследяване на резултатите

Резюме: След откриването на Пеницилина гнойната ангина се лекува с антибиотици. Съществуващите рискове на антибиотичната терапия като алергии, непоносимост или резистентност повишиха интереса към ефективна и безопасна алтернатива на конвенционалното лечение. Цел на настоящето открито проспективно многоцентрово проучване бе изследване на ефективността и поносимостта на хомеопатичен комбиниран лекарствен препарат [Tonsiotren H (GUS: Tonsilotren)] при остра тонзиларна ангина или обостряне на хронично-рецидивираща ангина. В проучването участваха 193 общи, педиатрични и УНГ практики от Германия, Русия и Украйна. Включени бяха общо 1368 пациенти от двата пола на възраст от 6 до 35 години. Продължителността на лечението бе 14 дни. Пациентите с хронично-рецидивираща ангина можеха да продължат с 6 седмична противорецидивна профилактика. Главни целеви критерии бяха: 1) промяна в типичните за ангината и 2) другите симптоми, оценени посредством 5-точкова скала. Определянето на терапевтичния успех от наблюдаващия лекар и пациентите се извършваше чрез 5-стъпална рейтингова скала. Още след 6 дни общият сбор на типичните за ангината симптоми намаля от първоначалните 8.4+/-4.2 на 1.8+/-2.3 точки (р<0.001, t-тест за свързани случайни проби, двустранен, експлоративен). За повечето параметри на типичните за ангината и другите симптоми ремисията възлизаше на 80-90 процента. Поносимостта бе оценена като добра или много добра. Изследваният препарат се доказа като ефективна и щадяща алтернатива при лечението на острата тонзиларна ангина.
В последните години интересът на лекари и пациенти към допълнителни лечебни методи като хомеопатията непрекъснато нараства. За да се намери рационална терапия за всеки отделен пациент, трябва да се обърне внимание не само на съществените доказателства за ефективност, но и на други фактори, като например - анализ на съотношението разходи/полза.
До скоро рандомизираното контролирано проучване се считаше за стандарт при доказване на ефективността на дадена терапия. В действителност обаче с подобни проучвания се доказа ефикасността на едва 10-20 процента от конвенционалните лечебни методи (US Congress 1994). Все по-дискутабилна става достоверността на тези проучвания. Резултати, получени при селектирани условия, не може да се пренесат в ежедневната практика (Kiene 1996). Пациентите, които се включват в рандомизирано клинично проучване, изпълняват точно определени критерии и не отговарят на средно-статистическия пациент, който може да има придружаващи заболявания или да приема специфични медикаменти. Освен това постоянно се дискутират методологични, практически и етични проблеми, част от които не намират решение (Heusser 1997, Feinstein 1998). Днес от проучванията се изисква да съблюдават хетерогенността на пациентите в практиката и да дават възможност за индивидуализирана терапия. От тази гледна точка проспективното наблюдение е идеален способ за събиране на данни, важни за индивидуалната терапия в практиката, според предварително уточнен план. Ето защо тези проучвания се считат за ненамесващи се в избора на пациентите, диагностиката и терапията и се наричат още прескриптивно-епидемиологични (Kori-Linder 1997). Покрай чистите доказателства за ефективност все по-често се задава въпросът, как терапевтичните мерки повлияват живота на пациентите според самите тях. Така наречените “outcome-проучвания” не се съсредоточават единствено върху определена индикация и съответното лечение, а изследват субективната полза от терапията за самите пациенти. В края на краищата винаги трябва да се избира такъв дизайн на проучването, който да е съобразен с проблематиката и постановката на въпроса, без необмислено да измества потребността от контролирани рандомизирани студии (Linde 1997). Настоящето проучване за ефективността и поносимостта на хомеопатичен комбиниран лекарствен препарат при тонзиларна ангина бе проведено с цел, да събере данни по поставения въпрос от възможно най-голям брой пациенти на възраст 6 до 35 години.
Острото възпаление на небните тонзили е едно от най-честите заболявания при деца и подрастващи. След третата декада от живота то се среща рядко. Тонзилитът първоначално се причинява от вируси, след което нерядко се наслагва вторична бактериална инфекция, предимно с бета-хемолитични стрептококи от група А. Опасенията идват най-вече от усложнения като инфилтрацията на околните тъкани с последващо микробно разпространение до хематогенен или лимфогенен сепсис. Вторични заболявания като ревматична треска с ревматичен панкардит или постстрептококов гломерулонефрит са израз на имунологичния конфликт между организма и стрептококовите антигени (Boenninghaus 1996). След откриването на Пеницилина гнойната ангина се лекува с антибиотици. Поради страх от горепосочените усложнения се наблюдава стремеж към ранна, широкоспектърна и максимална терапия, дори без микробиологично доказване на бактериалния причинител. Ползата от тази стратегия се подкрепя от проучвания в Съединените щати, проведени след края на Втората световна война между 1949 и 1956 година върху млади мъже, служещи във въоръжените сили (Del Mar 1992).


От години насам честотата на ревматичния кардит в западните индустриални страни спада дори при нелекувани пациенти (Del Mar 1992). От друга страна съществува рискът при апликация на Пеницилин с 25 тежки инцидента на 100 000 цикъла на приложение и далеч по-многобройни по-леки нежелани ефекти. Срещу безкритичното даване на антибиотици и химиотерапевтици говори преди всичко опасността от развитие на резистентност, още повече, че при пациенти с по-нисък къмплаянс, пълното саниране на тонзилите не е гарантирано. Като се вземе пред вид, че около 20 процента от населението е с интермитентно носителство на стрептококи, без да се развият болестни симптоми, става ясно, колко трудно е да се определят индикациите за антибиотична терапия. Друг проблем е склонността към рецидиви на тонзиларната ангина. При често приложение на антибиотици се повишава и рискът от нежелани лекарствени ефекти като алергии, стомашно-чревни смущения и т.н. (Del Mar 1992).
Преди суперпонирането на бактериална инфекция хомеопатичната терапия е ефективна и безопасна алтернатива на конвенционалното лечение (Friese 1998). Тя се счита за стимулираща и регулационна терапия, която подпомага собствените защитни сили на организма и така води до успешно излекуване. При това вниманието се насочва не основно към нарушената функция, а към човека с неговите особености и способности да се справя с болестите и да се защитава от тях. Хомеопатичните лекарствени средства намират приложение както при остри, така и при хронични заболявания. Хомеопатичният комбиниран лекарствен препарат, който е обект на настоящето проучване, се прилага вече над 40 години за лечение на остър и хроничен тонзилит, при хиперплазия на сливиците и след тонзилектомия (Nohr 1965, Roehlke 1968, Stirn 1957, Walenz 1954).

Пациенти и методика

През 1995/96 години в едно открито, проспективно, многоцентрово проучване бе изследвана ефективността и поносимостта на хомеопатичен комбиниран препарат (Tonsiotren H със състав: Atropinum sulfuricum, Mercurius bijodatus, Hepar sulfuris, Kalium bichromicum и Silicea). Взеха участие 193 практики на общопрактикуващи лекари, педиатри и УНГ – специалисти от Германия, Русия и Украйна. Наблюдавани бяха пациенти от двата пола с осттър тонзилит или екзацербация на хронично-рецидивираща ангина. Пациентите с неотложни индикации за антибиотично лечение бяха изключени. Болните трябваше да са на възраст от 6 до 35 години. Продължителността на остро-фазовата терапия бе 14 дни с контролни прегледи на 2., 6. и 14. ден. Третият контролен преглед бе заключителен. Пациентите с хронично-рецидивираща ангина подлежаха на допълнителна 6-седмична противорецидивна профилактика с проучвания препарат. През острата фаза на заболяването болните приемаха по 1 таблетка на час (до 12т дневно), при добър отговор – поддържаща доза 3 пъти дневно по 2 таблетки и за дългосрочна терапия като противорецидивна профилактика 3 пъти дневно по 1 таблетка.
При първоначалния преглед и всяко контролно посещение се снемаше общ клиничен статус за наличието на общи симптоми като треска, болки в крайниците, главоболие, както и на придружаващи заболявания като синузит, ринит, бронхит и отит. Целеви критерии при систематизирането на резултатите бяха:
   промяна в типичните за ангината симптоми (затруднения при преглъщане, болки в гърлото, обилно слюноотделяне, зачервяване и налепи), измерена посредством 5-точкова скала,
   промяна в другите симптоми (подуване на фаринкса, увулата, сливиците и/или лимфните възли, болка при натиск), както и
   промяна в общия клиничен статус.

При всеки контролен преглед се даваше обща оценка на терапевтичния успех посредством 5-стъпална рейтингова скала (без оплаквания, със значително подобрение, с подобрение, без промяна, с влошаване), оценка за поносимостта на лечението от лекар и пациент, както и мнението на пациентите относно вкуса на медикамента. Също така се документираше честотата на приема на изследвания препарат от последната визита насам, употребата на помощни средства като компреси на гърлото, инхалации или гаргара, и появата на други оплаквания през наблюдавания период.
В случаите на 6-седмична противорецидивна профилактика, при четвъртата контролна визита (след общо 8 седмици) се събираха клинични данни относно протичането на заболяването, честотата на прием на препарата, комплаянса, появата на други оплаквания, приложението на помощни средства и се даваше оценка на поносимостта от лекар и пациент.
За биометрично систематизиране на данните се използваха само дескриптивни статистически методи. (Институт по числена статистика (IFNS GmbH, Кьолн, Германия). За установяването на експлоративните р-стойности служеше двустранен t-тест за свързани случайни проби. Сбор от 1200 случаи (n=1200) бе счетен за достатъчен да открие с 95 процентна сигурност всички нежелани събития, явяващи се с честота по-голяма или равна на 1 процент, в рамките на контролираното приложение.

Резултати

Анамнестични данни

В проучването бяха включени общо 1368 пациенти, чиито данни бяха систематизирани на принципа intention-to-treat (цел на лечението?). От тях 620 бяха мъже, 744 – жени, а при 4 пациенти не бе отбелязан пола. Що се отнася до възрастовото разпределение – 476 пациенти бяха на възраст от 6 до 10 години, 455 пациенти – от 11 до 20 години, 254 пациенти - от 21 до 35 години и 109 пациенти – над 35 години, освен това 65 пациенти бяха на 5 години или по-малки. При 9 пациенти възрастта не бе отбелязана. При преобладаващата част от болните приемната диагноза беше катарална ангина, следвана от фоликуларна и лакунарна ангина. 47 пациенти бяха тонзилектомирани. При 646 пациенти (47 процента) се касаеше за остра екзацербация на хронично-рецидивираща ангина. Давността на оплакванията възлизаше на 2.9+/-2.6 дни средно.
От търсените в началото на проучването придружаващи заболявания- синузит, ринит, бронхит или отит, най-голяма бе честотата на ринита (при 546 пациенти). Бронхит имаха 194 пациенти, синузит - 107 пациенти, а от отит страдаха 88 пациенти.


При 142 пациенти се документираха други придружаващи заболявания, като на преден план бяха фарингит/ларингит/трахеит, аденоидни вегетации и лимфаденит/лимфаденопатия.
При входящия преглед 490 пациенти (35.8 процента) вече приемаха допълнителна терапия, основно ринологични, противокашлечни, експекторанти, аналгетици, антиалергични, антиревматични или бронхолитици, тъй като в повечето случаи се касаеше за съпътстващо ангината възпаление на дихателните пътища.

Провеждане на проучването

В рамките на остро-фазовата терапия всички пациенти приемаха тествания препарат средно 16+/-7 дни. До последната визита честотата на приложение на помощни средства като инхалации, компреси на гърлото, гаргари или промивки постоянно намаляваше в сравнение с входящия преглед. Употреба на антибиотици  бе документирана при първоначалния преглед само в 2 случая. При 17 пациенти в хода на лечението бе започната антибиотична терапия. 7 от тях приемаха допълнително тествания препарат до предвидения край на лечението, а другите 10 напуснаха преждевременно проучването. Преждевременно прекратяване на проучването се документира при общо 159 пациенти. Най-честата причина бе липса на оплаквания (102 отговора). Като други причини бяха посочени: необходимостта от антибиотично лечение (15 пъти) или недостатъчна ефективност (8 пъти). Нежелани ефекти бяха причината за предсрочно прекратяване на лечението едва в 3 случая.

Фиг.1  Процент на ремисия на типичните за ангината симптоми след 6-дневна терапия с Tonsiotren H при 1368 пациенти (n = пациенти със съответната симптоматика към началото на лечението)
   ремисия                             (%) пациенти                      
затруднено преглъщане n=1196, болки в гърлото n=1282, обилно слюноотделяне n=640, зачервяване n=1337, налепи в ляво n=397, налепи в дясно n=371

Фиг.2  Процент на ремисия на типичните за ангината и другите симптоми след 14-дневна терапия с Tonsiotren H при 1368 пациенти (n = пациенти със съответната симптоматика към началото на лечението)
   ремисия                             (%) пациенти                      
затруднено преглъщане n=1196, болки в гърлото n=1282, обилно слюноотделяне n=640, зачервяване n=1337, налепи в ляво n=397, налепи в дясно n=371, подуване на фаринкса n=1008, подуване на увулата n=952, подуване на сливиците n=1227, подуване на лимфните възли n=1142, болка при натиск n=987

Ефективност

Още след шест дни се забеляза значителен спад в общия скор на типичните за ангината симптоми от 8.4+/-4.2 в началото на 1.8+/-2.3 точки (р<0.001, t-тест за свързани случайни проби, 2-странен, експлоративен). Отнесено спрямо наличните в началото на лечението симптоми, 60.7 процента от пациентите нямаха вече затруднения при преглъщане, 59.1 процента нямаха болки в гърлото, 79.5 процента нямаха обилно слюноотделяне и 85.4 процента нямаха или имаха съвсем леко зачервяване на гърлото. Налепите по лявата или дясната сливица изчезнаха съответно при 77.6, съответно 78.7 процента (фиг.1). Последното е особено интересно, тъй като появата на налепи често налага антибиотично лечение. При по-голямата част от наблюдаваните в проучването пациенти се установи ремисия при лечение с тествания препарат.


В хода на терапията значително намаля изявата и на останалите общи симптоми, така че след 14 дни на 3-тата контролна визита подобни оплаквания се документираха едва при 36 пациенти (2.6%). При оценката на типичните за ангината и другите симптоми за повечето параметри се установи ремисия в 80-90%, с леки вариации при отделните възрастови групи (фиг.2).
На последната контрола след терапията намаление на общия скор със 100 процента, т.е. пълна ремисия на всички типични за ангината симптоми, се установи при 1006/1368 пациенти (73.5%). Ремисия на всички останали симптоми имаха 782 от 1368-те пациенти (57.2%).
При заключителната оценка на ефективността мненията на лекари и пациенти се припокриваха много добре. В над 90 процента от случаите успехът от лечението бе класифициран като “без оплаквания”, “със значително подобрение” или “с подобрение” (фиг.3).

Противорецидивна профилактика

6-седмична противорецидивна профилактика с 3х1 таблетка от тествания препарат се осъществи при 605 пациенти. Те имаха хронично-рецидивираща ангина с давност от средно 4+/-4 години. На последната контрола след 6 седмици противорецидивна профилактика 476 пациенти (78.7 процента) бяха без оплаквания, 111 пациенти (18.3 процента) имаха значително подобрение в сравнение с находката в края на остро-фазовата терапия (3-та контрола след 2 седмици лечение), при 14 пациенти (2.3 процента) липсваше промяна, а при 5 пациенти (0.8%) имаше влошаване.

Поносимост

В хода на цялото проучване (включително противорецидивната профилактика) настъпиха 118 нежелани събития при общо 99 пациенти (7.2 процента). Най-голяма част от документираните нежелани явления бяха заболявания на респираторния тракт (n=58) като ринит, бронхит, синузит или ларингит и заболявания на гастро-интестиналната система (n=25) с коремни болки/спазми, гадене и повръщане. При пет от нежеланите събития, настъпили при трима от пациентите, връзката с приема на тествания препарат бе отчетена като сигурна (средно тежки алергични симптоми със затруднения в дишането при  налична алергия към хром, повръщане/сухота в устата със средна интензивност, гадене/болки в корема с лека интензивност). Всички оплаквания отзвучаха без последствия.
При четирима пациенти се изявиха други пет нежелани реакции в по-лека форма (преходен алергичен обрив, петехиални кръвоизливи по небцето, болки в корема, както и гадене с повръщане), като връзката им с приема на препарата бе оценена от  наблюдаващия лекар като вероятна. Сериозни или тежки нежелани явления не се наблюдаваха.
В рамките на последната контрола преобладаващата част от лекари и пациенти оцениха поносимостта като добра или много добра. В почти всички случаи имаше висока корелация на резултатите между лекар и пациент (фиг.4). Леки разлики се установиха обаче сред пациентите. Докато немските пациенти най-често даваха оценка “много добра”, при руските и украинските пациенти преобладаващият отговор бе “добра”. Вкусът на таблетките също така бе добре оценен от пациентите.

Фиг.3  Оценка на терапевтичния успех от наблюдаващ лекар и пациент (n=1368, последна визита)
% пациенти    наблюдаващ лекар   пациент
без оплаквания; със значително подобрение; с подобрение; без промяна; липсват данни

Фиг.4  Оценка на поносимостта от наблюдаващ лекар и пациент (n=1368, последна визита)
% пациенти    наблюдаващ лекар   пациент
много добра; добра; средна; лоша; липсват данни

Дискусия

Пред вид честотата на острия, най-често вирусно обусловен тонзилит, в хода на който нерядко се наслагва вторична бактериална инфекция, изборът на ефективна и щадяща терапия за пациентите е предизвикателство за лекаря. В съвременната медицина Пеницилинът е средство на избор от откриването му досега. В последните години обаче зачестяват съобщенията за неуспех на терапията по отношение на ерадикацията на причинителите и изчезването на клиничните симптоми (Gastanaduy et al. 1980, Ginsburg 1982, Stillerman et al. 1970, Stillerman et al.1972).

Стр.5

Освен това след антибиотична терапия често настъпват рецидиви, които могат да поднесат терапевтични проблеми (Milatovic 1989, Schwartz et al.1980). Това развитие доведе до използването на много други химиотерапевтични средства, особено на цефалоспорините. Но и при тях не бива да се подценява възможността за развитие на резистентност. Вероятно е само въпрос на време и при тези медикаменти процентът на успеваемост да се понижи. Макар и сравнително ниска, честотата на тежките странични ефекти при конвенционалната терапия все пак не е за пренебрегване.
Тестваният препарат от много години е безопасно и ефективно средство за лечение на остър и хроничен тонзилит. Първите клинични проучвания датират от периода 1954-1968 година (Nohr 1965, Roehlke 1968, Stillerman et al. 1972, Stirn 1957). Макар не всички да отговарят на изискванията за съвременен дизайн на проучване, още тогава бе установена добра ефективност на хомеопатичния терапевтичен модел. В периода 1991/92 година бе проведено контролирано приложение върху 51 пациенти, което показа процент на успеваемост, сходна с пеницилиновата терапия (Becker et al.1995). Ново рандомизирано контролирано проучване при 60 деца доказа, че терапията с Tonsiotren H далеч превъзхожда чисто симптоматичното лечение на острата катарална ангина. По време на 10-дневната терапия с тествания препарат типичните за ангината симптоми отзвучаха значително по-бързо в сравнение с контролната група. В рамките на това проучване не настъпиха нежелани явления (Blochin et al., в подготовка).
В представяното проучване се изследваха ефективността и поносимостта на тествания препарат за лечение на остър тонзилит или екзацербация на хронично-рецидивираща ангина при голям брой пациенти. Овен това бяха включени и тонзилектомирани болни. Давността на оплакванията преди началото на терапията възлизаше на 2-3 дни. Симптомите при повечето пациентите бяха леки до средно-тежки. Значително по-малко болни определяха оплакванията си като много тежки. Следователно се касаеше за средностатистически набор от пациенти. Под влияние на терапията за 6 дни значително намаляха типичните за ангината оплаквания като болки в гърлото, затруднено преглъщане, зачервяване и налепи, както и другите симптоми като болка при натиск, оток на фаринкса, увулата, сливиците и/или подуване на лимфните възли. Това говори за много добър отговор на лечението. При три четвърти от болните се постигна значително подобрение на оплакванията, независимо дали се касаеше за остър тонзилит, екзацербация на хронично-рецидивираща ангина или за тонзилектомирани пациенти. Това доказва, че значителна полза от препарата имат както болните с хронично-рецидивираща форма на ангина, така и тонзилектомираните пациенти.
Като цяло поносимостта на тествания препарат бе много добра, с добра приемливост и на вкуса на таблетките. Само в пет случая бе отчетена сигурна връзка между нежеланите странични явления и приема на изследвания медикамент. В случая на пациентката с алергия към хром се касаеше за неспазване на изключващите критерии, тъй като болни с известна свръхчувствителност към съставки на лекарството не би трябвало да вземат участие в това проучване. В останалите случаи ставаше въпрос за гастроинтестинални оплаквания. Известни са единични съобщения за рядка изява на гадене, повръщане, сухота в устата и коремни болки. Незначителният брой нежелани реакции и то в лека до средно тежка форма не позволяват препаратът да бъде определен като рисков. Преобладаващата част от наблюдаваните нежелани явления недвусмислено корелира с най-честите придружаващи заболявания при острата ангина като ринит, синузит, бронхит и отит.
В заключение – препаратът показа отлична ефективност при остър тонзилит, екзацербация на хронично-рецидивираща ангина с последваща противорецидивна профилактика и при тонзилектомирани пациенти и дава възможност за атрактивна, не антибиотична терапия при тези заболявания.

Адрес за кореспонденция:
Dr.med.Karl-Heiz Friese
Специалист по УНГ болести
Marktplatz 3
71263 Weil der Stadt







# 7
  • Мнения: 4 150
Благодаря за статията.  bouquet
Може ли само да дадете линк кьм нея,знам немски.

Малко се обьрках защото сте написала пьрво това
Цитат
В проведено през 1995 г. клинично изследване сред 2060 пациенти (в това число и деца) е категорично доказана високата ефективност и отлична поносимост на Тонзилотрен
а в статията пише за
Цитат
В проучването бяха включени общо 1368 пациенти
Дали  не става дума за някаква грешка?

# 8
  • Мнения: 66
Здравейте,

Няма грешка - просто сме обобщили няколко изследвания в тази цифра. Коригирам и текста, за да бъде по-ясно разбран.
Качих едно от по-новите изследвания, което имаме преведено на български, а сега ви давам и линк към едно от по-старите, за да го прочетете на немски. Търсете страница - 372 - http://zaen.medienartig.com/pdf/1995/1995-05.pdf.

Последна редакция: пт, 09 апр 2010, 13:27 от DHU България

# 9
  • Мнения: 4 150
На този линк има само 69 страници.Не мога да видя страница 372.
Освен това линка е сниман вестник,списание.

Може ли линк кьм самото изследване?Знаете как изглежда предполагам...

# 10
  • Мнения: 66
Здравейте,

Моля да изчакате линка да се зареди. Вътре има цели 400 страници, така че отнема време. И тогава търпеливо потърсете страничката, на която е статията. Искам само да поясня, че за медицинската информация в тези материали има стриктни разпоредби относно авторските права, които принадлежат на Немския хомеопатичен съюз  и съответно предоставяме информацията във вида, разрешен ни от немската компания.
Надявам се, статията да ви е много полезна.

# 11
  • Мнения: 1 251
Здравейте, лично аз преди време бях прочела в друг форум за тонзилотрен и в началото на месеца реших да пробвам на мен за много силни болки в гърлото, без други симптоми като кашлица или хрема! Определено се справих с него и компреси с извара, които също открих за ангини и силни болки при зачервено гърло!

Последна редакция: пт, 09 апр 2010, 15:29 от ORHIDEA

# 12
  • Мнения: 4 150
Страниците,които ми отваря акробат рйидер са 69.Самото списание показва страници,но не започва от пьрва,а от 325.
Както и да е.Намерих го и това прочетох

In an open surveillance study the efficacy of Tonsiotren N® (complex homeopathic
remedy) was investigated. Between 1991 and 1992 51 patients with acute
sore throat andlor common cold were enrolled. The following Symptoms were assessed
by a verbal ra ting scale: fever, dysphagia, swollen lymph nodes, swelling,
redness and coat oftonsüs. The mean duration oftreatment was 2 weeks. In 84%
ofcases Tonsiotren N® was effective in treatment of sore throat. Tonsiotren N®
was well tolerated. Thus, Tonsiotren N® can be considered as an effective and
gentle alternative in treating acute angina as well as unspecific throat infections

Изследвани са 51 човека.Това ли е,което имахте предвид с 2060 човека?

# 13
  • Мнения: 66
Здравейте,
Моля да четете внимателно - цифрата 2060 обобщава няколко изследвания, 2 от които са в този форум. При мен 5 пъти отворих този линк и съжалявам, но не мога да ви пратя  друго.

# 14
  • Мнения: 34
Здравейте, уважаеми Garnet,

2060 са пациентите, включени в обзор на проведените клинични наблюдения в Германия преди 1995 година.

След това се провеждат вече клинични изследвания по изискванията на GMP стандарти: рандомизирани, плацебоконтролирани, двойно-слепи.
Те се предоставят на медицинските специалисти, а също и на Изпълнителната агенция по лекарствата.

Представихме за вас публикуваното в български специализирани издания мултицентрово отворено изследване.
 
При допълнителен специален научен интерес, моля обърнете се лично към нас.





Общи условия

Активация на акаунт