Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора

София

Мнения: 905
Здравейте, мами! Прегледах останалите теми за агресивните деца, но не открих решение на моя проблем и затова си позволявам да пусна нова тема, звучаща като стара. Синът ми е на седем, първокласник. Израстнал е с баба си и с мен - в тази последователност. Аз като един вид "глава на семейството" ме има край него сама вечер и през уикенда, откакто стана на годинка. Година  и половина живеехме в различни градове, макар да се прибирах всеки уикенд, а от този февруари успях да го взема при мен. Записах го на детска градина в София (до този момент бе ходил, но в провинцията) и май оттогава се отключи голяма агресия. В ежедневна борба сме - не слуша, обижда баба си и мен, тръшка се, истеричи и крещи, като му се откаже нещо или като му се каже, че не е прав. С баба му, която е професионален педагог, не спираме да му говорим и обясняваме. Тя е по-спокойна, аз на моменти(все по-често напоследък Sad ) не издържам и избухвам в безсилието си. Записах го на плуване. Запален е по шахмата. С материала в първи клас няма проблем, но днес - поредният шок. Учителката ми се оплака, че редовно се биел с децата, обиждал ги, дори ги плюел. Онемях. Досега рових във форума. Замаяла съм се тотално и затова съм така многословна. Повечето теми са за малчовци или за деца, които са агресивни, като ги нападнат. Вкъщи не е виждал агресия между мен и баба му, нито сред познати и приятели. Аз съм била по-строга с него - карам му се, наказвам го(според някои недостатъчно последователна съм) и си признавам, че съм го пошляпвала, като видя, че думите и обяснения не само не помагат, но сякаш ескалират агресията. Признавам си, че това е слабост и грешка от моя страна. Но не съм убедена, че многото приказки помагат в нашия случай - поне досега не са. Карайте ми се, споделяйте, каквото искате пишете, само ми помогнете!
Цитирай


Мнения: 1 250
Ами как е бил в предучилищната?

Не знам как е в другите градове, но в София в училищата и не само там има много насилие. В събота гледах от балкона една тайфа момиченца, едното викаше "хайде да ходим да я набием", бяха горе-долу първи клас.

Ако агресията в детето ти е реакция на околната среда, тогава трябва да му помогнеш да се отпусне. Ако имаш възможност е добре да отидеш някое междучасие и да видиш какво всъщност става. Често децата си нарочват някой и почва един постоянен тормоз срещу него. Също така е добре да говориш с училищния психолог - те им провеждат разни тестове и анкети - да видиш какво ще ти каже конкретно за сина ти.

(Аз също "пошляпвам" сина ми Sad)
Цитирай

....

Мнения: 1 219
Не се отчайвай! Сигурно ти е много трудно, но ще се справиш! Ако наистина не можеш да се измъкнеш от ситуацията сама , има много добри детски психолози ( не визирам училищния) . Мога да ти пратя координатите на такъв на лични, ако искаш кажи!
Цитирай

София

Мнения: 905
Да, благодаря, макар че ми се иска да не опираме до психолог. Като всяка майка не ми се вярва (или по-скоро не искам да повярвам), че детето ми има подобен проблем...
Уф, да му се не види и обществото, в което ни растат децата. Пълно с агресия, дребнодушие и мизерия. Не съм от тези, които все другите им виновни, ама светът около нас не е това, което бе, когато ние бяхме малчовци Sad
Момичета, благодаря ви!
Цитирай

Sofia

Мнения: 2 857
Според мен проблемът е започнал по отрано. Трябвало е повече стягане.Знам, че самотните майки често отстъпват на децата си повече, за да не чувстват липсата на баща.Но това не е правилно и се връща като бумеранг. От друга страна, това е трудна възраст.Синът ми е на 8г., и вече не мога да му се наложа както преди.Единственото,което ми помага е, че от малък съм го научила да ме слуша, та поне малко ме улеснява. Иначе правилно постъпвате с обясненията, но трябва и малко лишения.Моят вече близо месец не е припарвал до компютъра/често има провинения/, и през няколко дни остава без джобни. Лишавам го и от излизане навън, и определено има ефект. Обяснения, строгост и наказания, така се справям аз. Друго- не знам какво да напиша. Само не отстъпвай, защото е на 7, а какво ще е на 16?
Цитирай

Сунгурларийе

Мнения: 431
Здравейте, мами! Прегледах останалите теми за агресивните деца, но не открих решение на ...

Това може би е начин да се справи със стреса от многото нови неща накуп. Детето е настроено лидерски и отстоява позициите си със сила. Не мисля, че това е по-лошо от възможността да се затвори в себе си и да потули агресията- тя все някога ще избие, но може да я обърне и към себе си. Аз не бих се притеснявала много от това, че е агресивен. По- би ме обезпокоило затишието. Пробвай да я впрегнеш в нещо- превърни я в хъс. Не ме питай как -не знам. Майките имат интуиция за децата си- рецепта няма
Цитирай

Варна

Мнения: 603
Пробвай да я впрегнеш в нещо- превърни я в хъс.
И аз така мисля.
Казваш, че ходи на плуване, а това не помага ли.
Мисля си, че у всеки се таи агресия. Просто по различен начин,  време и повод избива. Най-добре би било, това да се случи в спортната зала или игрище.
Цитирай


Мнения: 197
Намирам много прилики между твоята и моята ситуация.

След много и различни на вид опити да се справя със ситуацията, това лято я пратих при татко на село. А в същото време аз седнах и помислих много добре какво куца.

1. Разбрах, че съм се натоварила с прекалено много задачи, което ощетява детето ми от моето лично внимание. - веднага взех мерки да си освободя повече време с цената на лишения. Като пристигна обратно малката, й обясних, че сега ще имам повече време за нея, но ще трябва да се лишава от глезотии. Да избира. Тя избра да прекарва повече време с мен. Като почваше да мрънка да й се купува, аз й казвах: искаш ли да почна да работя повече, за да мога да ти купувам, и да прекарваме по-малко време заедно? Тя каза - НЕ. И така свикна.

2. От невероятният стрес, на който АЗ самата бях подложена, постоянното препускане, работа, учене, дете си училище и домашни, и т.н., бях стигнала до там, че буквално броях времето. Всичко измервах в минути и часове. Знаейки, че една разходка ще ни отнеме повече от 2 часа, аз често ги отлагах, за да ги изработя, и така лишавах детето от елементарно движение. Също така и я затрупах със задължения относно самата нея, защото тя от малка можеше да се облича, храни, къпе сама, обува и т.н. неща и аз никога не й помагах, дори и тя да ме молеше. Съответно, тя започна да се отнася небрежно към тези задължения, защото аз никога не й помагах. Така осъзнах, че тя има нужда от поглезване от време на време, затова сега й помагам често да се облече, понякога я къпя, и т.н. Даже като се прибра от село, се прибра супер спокойна и уравновесена, защото тя е била там център на внимание, татко я е хранил в устата, наиграла се е навън до насита, и беше супер.
От всичкия този стрес и нерви, детето прихваща от родителя. Страшно много, между другото!
Сега, когато съм по-спокойна, си наложих да не меря нещата в минути и часове, и двете много сме се успокоили. Преди вряках и я удрях, сега това го няма. Само понякога крякам, за да ме чуе, профилактично  Wink

3. Сега я записах на спорт и я извеждам навън всеки ден, докато преди това беше невъзможно, а преди изпит е стояла вътре с мен всеки ден... Това също се отразява.

4. Децата копират от родителите, на тази възраст вече са отделни личности и обичат да ги третираш нежно, с уважение и търпение. Аз никога не съм се притеснявала от думите "извинявай, сгреших", и винаги се извинявам на детето си, ако съм сгрешила. Също така, така и тя свикна да се извинява, аз й прощавам, после, аз когато й се извинявам, тя ми прощава. Така напрежението спада веднага.

Моето дете винаги е било по-агресивно, още откак проходи, все се биеше с децата, все ги нападаше.
Даже и сега понякога ми казва, че ударила еди-кой си, макар че аз постоянно намилам, че така не трябва и т.н.. Разбрах, обаче, че тя го прави това, когато иска да привлече вниманието на "обекта", прави го, когато някой не иска да си играе с нея. А когато някой изяви интерес към нея, е ангелче.

Не знам дали моите разсъждения ще ти помогнат, но ако се интересуваш от още подробности, питай! Smile

Дай на момчето си време, търпение, малко глезене (с мярка) и много обич.
А ти се опитай да намалиш напрежението и стреса в себе си, отделяй понякога време, може и да е един час, но да е посветен САМО на детето ти, без да се разсейваш през това време или да мислиш за друго.
Дано помогне!
Цитирай

София

Мнения: 905
Явно плуването не помага, макар да се надявах на това. Там се сблъсках с "обратния" проблем - две по-големи момчета го ударили в съблекалнята, защото на въпроса им "Абе, ти кой си, бе?", синът ми отвърнал "С непознати не разговарям"...Та сега не иска да ходи на плуване. Уф, ни така, ни така.
Благодаря на всички за съветите и коментарите. Не е като да не го наказвам - и той остава без джобни, не гледа телевизия или не му се купуват лакомства, ама не помага. Навремето още 4-5 годишен, като му казах веднъж след поредната голяма беля, че ще му изхвърля играчките, той взе да бута кашона, в който ги държи към балкона и да ми вика "Айде, изхвърли ги!" newsm78
Цитирай


Мнения: 62
Оставам с впечатлението, че баща му не е с вас? Предполагам, че това е част от проблема. Имам един приятел психолог, който веднъж ми беше разказвал за подобни случаи. Проблемът, както той казваше, е че майката е добрата, топлата страна, която дава обич и разбиране. Бащата е стресиращ фактор (или някакъв подобен термин беше използвал). Този, който се кара и внушава респект, както и мъжко разбиране от друга страна. Доста често деца, при които този фактор липсва могат да имат проблеми с поведението.

Ако действително детето расте без баща си наоколо, единственият съвсет, който се сещам да ти дам е помолиш някой свестен мъж, близък приятел или роднина, да поговори с него, да му внуши респект и да покаже разбиране, просто явно му трявба някой, който да бъде "страшен" от една страна и да дава "модел на поведение" от друга...
Цитирай

Сунгурларийе

Мнения: 431
..... като му казах веднъж след поредната голяма беля, че ще му изхвърля играчките, той взе да бута кашона, в който ги държи към балкона и да ми вика "Айде, изхвърли ги!" newsm78


Чвор, като моя!  Laughing Е, аз му ги изхвърлих! Вече си прибира играчките, но преди не искаше. Казваше " На теб ти пречат прибери ги ти!" Предупредих го, че това което остава извън шкафа ще смятам, че не му трябва и ще бъде изхвърлено. Той реши да ме пробва и разбра, че говоря сериозно. Оттогава прибира. А "изхвърлените" от мен играчки чакат да бъдат извадени на светло някой ден, когато са позабравени.
Цитирай


Мнения: 6 142
Милена, струва ми се, че си на прав път, като мислиш за спорт, но явно малкият има нужда от контакти и взаимодействие с други деца, за да се научи да общува без агресия. Плуването е индивидуален спорт, трудно е да се получи. Защо не пробвате с футбол, баскетбол - нещо, което ще го научи на екипност...

Моят син ходи на таекуон-до, от което съм изключително доволна, но до голяма степен резултатът се дължи на треньора му - много е опитен в работата с децата, учи ги, че боят не е самоцел и не е за задоволяване на тъпи амбиции. Никога не си е позволявал да удари някого извън тренировките. Отделно от това имат активен клубен живот - ходят на лагери, на кино ако щеш, големите се занимават с малките и като цяло въздействието е страхотно. Та мисълта ми е, ако имаш впечатления от подобен спортен клуб, запиши го, момчето ти ще възприеме друг тип модели на поведение, при което боят и агресията не са средство.

Успех ти пожелавам.
Цитирай

....

Мнения: 1 219
..... като му казах веднъж след поредната голяма беля, че ще му изхвърля играчките, той взе да бута кашона, в който ги държи към балкона и да ми вика "Айде, изхвърли ги!" newsm78


Чвор, като моя!  Laughing Е, аз му ги изхвърлих! Вече си прибира играчките, но преди не искаше. Казваше " На теб ти пречат прибери ги ти!" Предупредих го, че това което остава извън шкафа ще смятам, че не му трябва и ще бъде изхвърлено. Той реши да ме пробва и разбра, че говоря сериозно. Оттогава прибира. А "изхвърлените" от мен играчки чакат да бъдат извадени на светло някой ден, когато са позабравени.


Ама аз пък се сблъсках с друго в тази ситуация  "Моделът за подражание"! След като бях "изхвърлила" играчките, по някакъв друг повод синът ми изхвърли моя вещ през балкона!!! Shocked  Обяснението беше  "ами ти как изхвърли моите играчки!?" , та сега доста се замислям как да процедирам и общо взето гледам да  давам примери от нашия живот и този на приятелите ни!
Цитирай

София

Мнения: 905
kinnie, да, права си, разбирам те. Е, аз никога не съм спестявала разходките за сметка на ученето, но и аз работя, уча, мисля за всичко вкъщи, защото макар майка ми да е при нас, гледам да не я натоварвам, че и на нея много й се струпа напоследък.

Мами, много сте мили, дано някога да мога и аз да съм ви полезна със съвет.

sladka hapka, когато моят Дивчо се събира със стари приятелчета, с които се знаят от години няма и помен от тази агресия. Като се карат,може да се нацупи и да забие в някой ъгъл с драматична физиономия или да дойде да ми се оплаква от "несправедливото разпределение на благата" Smile , например, но никога не съм го виждала да се държи с други деца,така, както днес ми описа класната му. Знам си, че обича да се налага и иска все да е на неговото и често съм казвала, че е "асоциален", но е факт, че се разбира с децата, с които се знае отпреди. Опитвам се, винаги когато мога да каня хлапета вкъщи, да излизам с приятелки и децата им, изобщо да му осигурявам контакти...

Наденце, няма една рецепта какъв пример да им даваме. За съжаление. И затова ни е толкова трудно. И затова не можем да сме перфектни и безгрешни, но поне се опитваме Smile Децата ни са личности, различни от нас и винаги могат да ни изненадат. Да си пожелаем хубавите изненади да са много повече!
Цитирай


Мнения: 197
Ама аз пък се сблъсках с друго в тази ситуация  "Моделът за подражание"! След като бях "изхвърлила" играчките, по някакъв друг повод синът ми изхвърли моя вещ през балкона!!! Shocked  Обяснението беше  "ами ти как изхвърли моите играчки!?" , та сега доста се замислям как да процедирам и общо взето гледам да  давам примери от нашия живот и този на приятелите ни!


 Laughing Аз пък го наричам "отмъщение" Wink Laughing. Веднъж я бях наказала горе да лежи в леглото (най-голямото наказание за едно супер енергично дете), и тя, за да ми отмъсти, почнала да бели мазилката от стената. Още го има това обеленото, но същевременно ми напомня, че и наказанията си имат граница, а също и че децата са ХОРА със съответните чувства, които трябва да уважаваме.

А, иначе и аз съм хвърляла играчки, но веднъж така ме беше изкарала извън нерви, че взех ножицата и нарязах на парчета една нейна платнена кукла. Не се гордея с постъпката си, даже се срамувам, но честно да си кажа, имаше ефект и този ефект продължи доста дълго време.

Абе... и ние не сме се родили научени да гледаме деца, и всяко дете е различно, така че... на базата проба-грешка, важното е да анализираме грешките! Wink
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора