Проблемът ми е, че с отиването ни ще трябва да отидем на гости на вуйчовци и вуйни(иначе ще се разсърдят), ще наредят големи софри, ще говорят общи приказки и аз ще трябва да превеждам като побъркана наляво и надясно. Знам, че трябва да ги посетим и тях, но аз им предложих да ни поканят на по едно кафе или питие и толкова. Но те не та не, ще направим голяма маса. От толкова много любов и приготовления, чак се задушавам вече. При всяко наше ходене там, все същото, и да речеш ,че ходим на 5г. веднъж, а ние всяка година сме там. Даже преди 2 месеца се върнахме от БГ. Престоят ни там ще е 4 дни и вуйчото вече ни е направил програма: ще отидем тук, там... Ама как така, аз искам да ги развеждам където аз преценя, когато ни кефне на нас, без да се съобразяваме с никого. Ето това се казва дишане във врата и мен ме задушава, чак не ми се ходи в България по тази причина. Даже мислех да идем в друг град на хотел, но да си прекараме как ние си искаме, без чужди програми.
Но понеже роднините на мъжа ми за пръв път идват в БГ, каква причина да им изтъкна, защо не искам да идем в моя град???
При вас получават ли се такива конфузии и как ги преодолявате?