Предизвикано от една темичка за едно изоставено бебе,което един дядо намерил ревящо във входа на блока им - първата ми мисъл беше,че ако ми се беше случило на мен,поне щях да мога да го нахраня,горкичкото.И чак много часове след това се сетих,че понякога може да е рисково такова кърмене,защото не се знае бебето дали не е болно от нещо.Но това ми беше първата реакция и вече няколко пъти в различни ситуации съм усещала импулс да кърмя плачещо бебе,независимо че не е мое - излишно е да казвам,че млякото слиза веднага 
Но не ми се е случвало да кърмя друго бебе - макар че ми е интересно и нямам притеснения
Но не ми се е случвало да кърмя друго бебе - макар че ми е интересно и нямам притеснения
. И го кърмех-така или иначе изливах кърмата в мивката...В началото ми беше кофти-миех се след кърменето, но после си казах-ами то е само едно малко бебче 
е, освен ако не е въпрос на живот и смърт за това бебе. Иначе и аз бих давала изцедена кърма /ако имах излишна де. Това е правила моята майка, тъй като е имала мноооого кърма/. Но гърдите ми са САМО за моя бебчо /дори и за татито не са 
/.