Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 27 май 2010, 04:48 ч.

Свобода... или ... Избор

  • 13 751
  • 270
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 58
Здравейте свободни и волни, които избирате свободата си Simple Smile

Филмче за разказа на един професор как написал книга за избора...
Или по-точно как му е писнало да избира... Мен ме впечатли и се замислих...

Бари Шварц за парадокса на избора
http://www.ted.com/talks/lang/bul/barry_schwartz_on_the_paradox_of_choice.html

# 121
  • Добрич
  • Мнения: 3 482
Прочетох цялата тема. Добре, че не е много дълга.

Изгледах и последното филмче. ЧОВЕК, благодаря за линка!

Филмчето определено ме накара да се замисля отново по темата, но още вчера реших за себе си, че разбирам така поставеното заглавие от ЧОВЕК.

Действително според мен изборът не е свобода. Свободата е да правиш каквото искаш. А при избора трябва да избереш какво да правиш от една, няколко /или безброй/ алтернативи. Примерът с дънките от филмчето действително е много нагледен.
Всъщност няма как да бъдеш безгранично свободен. Човекът е социално същество и когато живее в обществото трябва да се съобразява. С много неща, закони и пр..... Всъщност ние имаме свободата да направим каквото искаме. Но в повечето случаи се въздържаме да изявим свободната си воля и правим съзнателен избор, който няма нищо общо с нея. /примерно да шофираме с висока скорост или да се придържаме към ограниченията/; /да изпълним каквото иска от нас шефа или да му кажем в очите какво мислим - свобода е ако изразим гласно мислите си, това, което усещаме и чувстваме. Най-вероятно обаче ще направим избор да изпълним каквото се иска от нас, дори да не ни се иска/

Т.е. излиза, че ЧОВЕК съвсем правилно е поставил въпроса - "Свобода или избор", защото двете са различни неща и ние или да правим каквото ни се иска /свобода/ или избираме от други възможности /избор/.

Като се замисля в този мрачен ден имам свободата да си бъда удома, но съм избрала да отида на работа.  Laughing

# 122
  • Мнения: 58
Всъщност няма как да бъдеш безгранично свободен.
Благодаря за споделянето Simple Smile
Искам и аз да споделя ново усещане. Прочетох в една книга как героинята иска да избяга от действителността си, но не може. Сложих себе си на нейно място. Мисля че и при мен и при повечето от нас има желание за компенсиране, запълване на празнината... Някой го правят като се отдават на пороци, други на хобита, трети на пазаруване, на преяждане (опс то е към пороците) и т.н. за да не се повтарям. Аз лично компенсирам липсата си с вяра (молитви и енергийни практики като рейки и медитации), спорт и творчество (пиша стихове). Грижите за децата, себеотдаването, също ме хармонизират и радват.
Това съм избрал аз, така съм решил за себе си.
Съзнавам, че абсолютната свобода няма да ме направи щастлив. Съзнавам че живея с близките си хора - съпруга и дъщери - и искам да бъдем щастливи всички. Това е моят избор. Съобразявайки се само и единствено със себе - си според мен се получава егоистично изживяване, което няма да е в хармония със заобикалящата ме действителност.
  bouquet

# 123
  • Мнения: 58
Гола душа - притча

Веднъж при мъдрец дошла млада, красива девойка, цялата обляна в сълзи.

- Какво да правя?- проплакала тя.- Винаги се старая да се отнасям добре с хората, никого да не обиждам, да помагам с каквото мога. И въпреки че с всички съм добра и ласкава, често вместо благодарност и уважение, получавам обиди и горчива насмешка. Даже някои се държат откровено враждебно с мен. За нищо не съм виновна и е толкова несправедливо и обидно! Посъветвайте ме какво да направя!

Мъдрецът я погледнал с усмивка и казал:
- Съблечи се гола и мини така през града!
- Полудяхте ли?! Нали в този вид всеки би ме обезчестил и кой знае какво още направил!

- Ето, виждаш ли!-усмихнал се отново мъдрецът. - Да разкриеш пред хората красивото си тяло се срамуваш. Защо тогава ходиш по света с гола душа? Тя е разтворена като тази врата. Всеки, който поиска, влиза в твоя живот и ако вижда твоите добродетели като отражение на безобразието на собствените си пороци, то се старае да те обиди, оклевети или унизи. Не всеки
има мъжеството да признае, че някой е по-добър от него. Нежелаейки да се променя, порочният човек воюва с праведника.

- Но какво да направя?-попиталo момичето.
- Да излезем, искам да ти покажа градината си.

Навън той продължил:
- Виж тези прекрасни цветя! Много години се грижа за тях и ги поливам, но нито веднъж не съм видял как се разпуква пъпката на цвете, макар че след това се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. Бъди като цвете, разкривай сърцето си на хората бавно и незабележимо. Виж кой е достоен да бъде твой приятел и да твори добро, както се полива цвете с вода, и кой къса листчетата и тъпче цветята с крака.

# 124
  • Добрич
  • Мнения: 3 482
...
 Съобразявайки се само и единствено със себе - си според мен се получава егоистично изживяване, което няма да е в хармония със заобикалящата ме действителност.
  bouquet

Напълно споделям.  Peace

# 125
  • Мнения: 730
Точната дума е центриран в себе си  Heart Eyes

# 126
  • Мнения: 4 372
За свободата
    ТОГАВА ОРАТОРЪТ му рече:
 - Кажи ни за свободата.
    А той отвърна:

    - На градските порти и край вашите огнища съм ви виждал да се изтягате и да се кланяте на волността си,
    както роби се кланят пред тирана и го прославят, макар да ги затрива.
    Да, дори в сумрака на храма и в сянката на крепостта съм виждал и най-волните сред вас да носят свободата си като ярем и пранги.
    И моето сърце кървеше в мен; защото можете да бъдете свободни само когато дори желанието ви да сте на воля стане за вас хомот и когато престанете да говорите за свободата си като за цел и крайно достижение.
    Защото ще сте истински свободни не когато в дните ви липсва грижа, а в нощите ви - нужда или скръб,
    но когато всички те опасват живота ви и въпреки това вие се издигате над тях, голи и необвързани.

    Но как ще се издигнете над дните и нощите си, ако не строшите веригите, с които в утрото на своето съзнание сте оковали часа на своето пладне?
 И наистина, това, което наричате свобода, не е ли най-яката от веригите ви, макар брънките и да сияят на слънцето и да ви заслепяват?

    И какво ще трябва да захвърлите, за да станете свободни, ако не част от себе си?
    И ако тогава трябва да отхвърлите несправедлив закон,
    то този закон е бил написан със собствената ви ръка на вашето чело.
    Не ще можете да го изличите, дори да изгоряхте всички кодекси или да умиете челата на съдиите си с всичката вода на морето.
    И ако трябва да свалите от трона някой деспот, първо разрушете трона му, издигнат вътре в самите вас. Защото как би могъл тиранът да владее над гордите и свободните, освен ако в собствената им свобода няма тирания и в собствената им гордост - срам?
    И ако трябва да отхвърлите грижа, тази грижа сте си я избрали вие, никой не ви я е стоварвал на гърба.
    И ако трябва да се отървете от някакъв страх, този страх е заседнал в сърцето ви, не е в ръката на оногова, от когото се боите.
    Истина ви казвам, всички тия неща се спотайват във вас в постоянно единение - желаното и страховитото, отблъскващото и лелеяното, преследваното дълго и със страст и онова, което не можеш да избегнеш.
    Тия неща са вътре във вас като светлини и сенки, сдвоени, слети.
    И когато сянката избледнее и престане да е сянка, светликът, който е останал, става сянка на друга светлина.
    Така и вашата свобода - отърси ли веригите си, самата се превръща във вериги на друга, по-голяма свобода.
Пророкът Дж. Х. Джубрал

# 127
  • Мнения: 58
Цитати от "Без граници" - Кен Уилбър


Аз имам тяло, но аз не съм моето тяло. Мога да видя и усетя моето тяло, но онова, което може да бъде съзряно или усетено, не е истинският Зрител. Моето тяло може да бъде уморено или възбудено, болно или здраво, тежко или леко, но това няма нищо общо с моя вътрешен „аз". Аз имам тяло, но аз не съм моето тяло.
Аз имам желания, но аз не съм моите желания. Мога да опозная желанията си, но онова, което може да бъде опознато, не е истинският Познаващ [субект]. Желанията идват и си отиват, носейки се по вълните на съзнанието ми, но те не въздействат на моя вътрешен „аз". Аз имам желания, но аз не съм моите желания.
Аз имам емоции, но аз не съм моите емоции. Мога да усетя и почувствам своите емоции, но онова, което може да бъде усетено и почувствано, не е истинският Усещащ. Емоциите преминават през мен, но те не въздействат ва моя вътрешен „аз". Аз имам емоции, но аз не съм моите емоции.
Аз имам мисли, но аз не съм моите мисли. Мога да опозная и вникна в своите мисли, но онова, което може да бъде опознато, не е истинският Познаващ. Мислите ме осеняват и отлитат, но те не въздействат на моя вътрешен „аз". Аз имам мисли, но аз не съм моите мисли.
Направите ли това - може да ви се наложи да го повторите няколко пъти, - ще можете да пристъпите и към утвърждаването, и то по най-конкретния начин: „Аз съм това, което остава - чистият център на съзнанието, безпристрастният вътрешен свидетел на всички мои мисли, емоции, чувства и желания."

Всъщност всеки опит да разрешиш даден проблем само подхранва илюзията, че ти си този проблем. Всеки опит да се избавиш от безпокойството просто го засилва. А най-досадното не е самото безпокойство, а това, че правим връзка между него и себе си. Отъждествяваме се с него и тъкмо това всъщност е и нашият проблем.
Затова, вместо да се борим с напрежението, ние приемаме едно дистанцирано и безпристрастно отношение към него. Мистиците и мъдреците обичат да сравняват това състояние с „огледало". Просто отразяваме всички усещания и мисли, възникващи в нас, без да се вкопчваме в тях, но и без да ги отхвърляме, по същия начин, както огледалото отразява съвършено безпристрастно всичко, което преминава пред него. Джуандзъ е казал: „Съвършеният човек използва ума си като огледало. Не се стреми към нищо, но [и нищо] не отхвърля, приема, но не задържа."

„Ако си умрял, преди да умреш, то когато умираш, няма да умреш." Или, както се изразяват мистиците, „Никой не се доближава по-плътно до Бога от този, чиято плът е напълно умъртвена". Ето защо толкова много хора, които сериозно се занимават с някоя форма на трансперсонална „терапия", заявяват, че вече не се боят от смъртта.


Може би една простичка аналогия ще ни помогне да изясним това. Различните нива на спектъра са нещо като вълните в океана - всяка вълна определено се различава от всички останали. Някои вълни, особено тези, които се разбиват в брега, са големи и силни, докато онези по-навътре са по-малки и не толкова забележими. Но така или иначе всяка вълна се различава от останалите и ако се занимава-.те със сърфинг, можете да си изберете конкретна вълна, да я уловите и яхнете, за да сърфирате по нея колкото ви позволяват възможностите. Това не би могло да стане, ако вълните не бяха различни. Та всяко ниво на спектъра е като една отделна вълна и затова можем да го „уловим", стига да сме развили съответните технически и практически умения.
Единното съзнание обаче не е отделна вълна - то е самата вода. А между водата и която и да било вълна няма граници, няма различия, няма разделение. Тоест водата присъства еднакво във всички вълни, в смисъл, че никоя вълна не е по-мокра от останалите.
Тъй че ако се стремите към самата „мокрота" - предпоставката за всички вълни, - няма да спечелите нищо, ако скачате от вълна на вълна. По-скоро ще загубите, защото докато си скачате по вълните, увлечени от своя стремеж към мокротата, вие никога няма да разберете, че въпросната мокрота съществува в най-чист вид в която и да било вълна. Така е и с единното съзнание - да го търсиш е все едно да търсиш вода, прескачайки от една вълна на преживявания на друга. Затова се казва, че „няма Път, няма и крайна точка". Великият дзен-учител Хакуин явно е имал предвид тъкмо тази аналогия, когато е написал следното четиристишие:
Без да знаят колко близо е Истината, хората я дирят по далечни земи... Що за нелепост! Те са като този, който е нагазил до шия във водата и жално стене от жажда.
Може би вече започвате да разбирате защо, строго погледнато, няма Път към единното съзнание. Единното съзнание не е някакво преживяване, отделно от всички останали, не е и някакво грандиозно преживяване, противопоставящо се на обичайните незначителни преживявания от ежедневието. Както казахме, то не е отделна вълна. По-скоро е всички вълни в сегашното ви преживяване - такова, каквото е. А как ще осъществите контакт със сегашното си преживяване? Че то други преживявания няма, както няма и път дотам, където вече си. Няма път до мокротата, щом вече си нагазил до шия във водата.
Именно по тази причина истинският мъдрец твърди, че няма път към Абсолюта, както няма и начин да се сдобиеш с единно съзнание. Ето какво казва индуистът Шан-кара: „Тъй като Брахман съставя човешкия Аз, той не е нещо, което може да бъде постигнато от човека." А ето какво казва будистът Хуан Бо: „Това, че няма нищо за постигане, не са празни приказки, а самата истина." Християнинът Екхарт казва: „Ти ще познаеш Бога без образ и без никакви средства (т. е. път)." Съвременният мъдрец Кришна-мурти пък казва: „Истинното е близо, не е нужно да го търсите - който търси истината, нивга няма да я открие."
Както изтъква Екхарт, няма никакви средства за постигането на абсолютното, т. е. няма някакви специални техники и пътища, и то само защото то по природа е вездесъщо, присъстващо навсякъде и по всяко време. Явно нашият проблем е същият като на онзи човек, който скача от вълна на вълна, за да търси вода. И не са нужни кой знае какви усилия, за да разберем сегашната си ситуация. Тъй като все гледаме някъде другаде, ние всъщност се отдалечаваме от верния отговор. Когато погледът ни постоянно блуждае, никога няма да прозрем същността на ситуацията, в която се намираме. Самото търсене, желанието ни да  открием, предотвратява откритието. Накъсо, ние винаги се опитваме да се отдалечим от сегашното си преживяване, а истината е, че в това сегашно преживяване винаги се съдържа и ключът към онова, към което се стремим. Ние всъщност не търсим отговора, а бягаме от него.

В истинската молитва не ти се опитваш да достигнеш до Бога, а Бог е този, който се моли на Себе си. „Успокой душата си; ти не би Ме търсил, ако вече не Ме беше открил." Тоест нашата духовна практика сама по себе си е цел. Целта и средството, пътят и местоназначението, алфата и омегата са едно.

Какво се получава: единственото, което човек дълбоко в себе си желае, е единното съзнание, но единственото, което винаги прави, е да му се съпротивлява. Непрестанно търсим единното съзнание, но по такъв начин, че никога не го откриваме: защото го дирим, като бягаме от настоящето. Въобразяваме си, че това настояще не е истинското, все нещо му липсва, затова не пребиваваме глобално в него и вместо това започваме да се отдалечаваме към нещо, за което пък си въобразяваме, че ще е някакво ново и по-добро бъдеще. С други думи, започваме да скачаме по вълните. Започваме да се придвижваме във времето и пространството, за да си осигурим онази въжделена вълна, която най-накрая ще утоли нашата жажда, ще ни даде прословутата „мокрота". Търсейки мокротата в следващата вълна на преживяването, ние неизменно я пропускаме в настоящата. Да търсиш вечно ще рече и вечно да пропускаш.
Къде е проблемът - за да устоиш на тази сегашна вълна, ти трябва да се от-делиш от нея. Да се отдалечиш, от настоящето си преживяване предполага, че ти и то сте две различни неща.
Когато постоянно се опитваш да се отдалечиш от настоящето, ти постоянно подхранваш илюзията, че си извън него. Когато се опитваш да се отдалечиш от настоящия свят, ти се струва, че си нещо отделно от този свят. По абсолютно същия начин издигаме и онази първоначална граница между нашия „аз", от една страна, и нашия свят, от друга. Ето защо казахме по-горе, че т. нар. обективно възприятие, възприемането на света като „нещо някъде там", е израз на съпротива, което ще рече и раздяла с настоящето ни преживяване.

# 128
  • Мнения: 730
Добро припомняне, ЧОВЕК   bouquet Благодаря  Simple Smile

# 129
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
И аз благодаря за споделеното от вас и видеото! Беше ми много полезно. Надявам се темата да не затъне   bouquet

# 130
# 131
  • Мнения: 730
"Научавайки се да обича себе си и другите без всякакви условия,
човек подчинява материалния свят, намира вътрешно
спокойствие и истинско удовлетворение.
Лиз Бурбо
ПEТ ТРАВМИ, КОИТО НИ ПРЕЧАТ ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ

   Лиз Бурбо е основател и ръководител на Канадската школа за развитие на личността. Тя е автор на 13 книги, помагащи на хората да проанализират своите комплекси и страхове, да разчетат сигналите на своето тяло и да опознаят самите себе си. Повечето то тези книги са бестселъри във френскоговорящите страни.
   Най-новата й книга е "Пет травми, които ни пречат да бъдем самите себе си". Нейните основни положения може би ще ни помогнат да разберем себе си и да поправим нещичко в живота си.

Бедите започват още с раждането

Най-важното в живота -- смята Лиз Бурбо, -- е да се научим да разбираме себе си и да се приемаме изцяло, дококото това изобщо е възможно. Само така можем да преживеем всякакви ситуации, без да си причиняваме ненужни травми. Изборът не е голям. Или се взимаме в ръце и ставаме стопани на живота си, или продължаваме да страдаме.
Едва родени, ние започваме да осъзнаваме, че нашият стремеж да бъдем самите себе си се сблъсква с явното съпротивление на околните. Това откритие предизвиква гневни изблици в малкото човече. Понякога те са толкова силни и се случват толкова често, че всички ги възприемат като прояви на лош характер
В действителност, ако на детето му бъде позволено да бъде такова, каквото е, то ще се държи естествено и уравновесено. Практически обаче няма такива щастливи деца. По-голямата част от населението на планетата задължително преминава през четири етапа:
1. Радост от съществуването си.
2. Страдание от това, че не може да бъде самия себе си.
3. Опит за бунт.
4. Изграждане на личност, която отговаря на пожеланията на възрастните.
Между другото, някои така и си остават на третата позиция - през целия си живот се намират в състояние на противодействие -- на всички и на всичко.
А онези, които са стигнали до четвъртата позиция, си слагат маска. За да се предпазят от болката. Тези маски са пет и те съответстват на петте душевни травми, които се налага да изживява човешкото същество.
Ето ги тези най-важни страдания, които преживява човекът, когато са го:
• ОТХВЪРЛИЛИ
• ИЗОСТАВИЛИ
• УНИЗИЛИ
• ПРЕДАЛИ
• ОНЕПРАВДАЛИ
И за да скрием и от другите хора, и от самия себе си нашия неуреден проблем, ние си слагаме маски.
Отхвърленият си слага маската на БЕГЛЕЦ, изоставеният -- на ЗАВИСИМ, унизеният -- на МАЗОХИСТ, предаденият -- на КОНТРОЛИРАЩ, а онзи, към когото са били несправедливи -- на СКОВАН.
Душевната травма прилича на стара незарастваща рана, с която човек отдавна се е примирил и е свикнал. А за да не се вижда, той я бинтова - с маската. Но това не решава проблема. Защото ние изпитваме болка всеки път, когато някой се докосне до превръзката.
Така си и живеем. Смятайки, че са ни отхвърлили, предали, унизили... Лошите хора. Всъщност обаче, просто неизлекуваната рана се е обадила в отговор на случайното докосване. И не е нужно да търсим виновния. Изобщо, в живота няма виновни, има само страдащи.
Колкото повече ние обвиняваме за нещо самите себе си или другите, толкова повече хора стават нещастни. Ако ние обаче започнем да гледаме на страдащите (и на себе си, също!) с разбиране и съчувствие, то ситуациите, събитията и хората ще започнат да се променят. Към по-добро.

Отхвърленият
Да си охвърлен, да си отритнат -- това е много дълбока травма. Това е отричане на самото право на съществуване. Детето е отхвърлено от момента на раждането си, а често пъти - дори и още по-рано. Например, нежеланото дете. Или детето, което не е от бленувания пол. 
Всички по-нататъшни събития мъничето интерпретира през филтрите на своята травма и усещането за отхвърленост се изостря. Точно тогава и започва да се изработва маската на беглеца. Когато бебето е нежелано, това става още в утробата на майката. Дори там то се старае да заеме колкото се може по-малко място.
Тялото на отхвърления като че ли иска да изчезне, да избегне страданията. Тясно, свито, то е така конструирано, че да му бъде по-лесно да се измъкне, да стане незабележимо. Понякога създава впечатление на незавършено, недоокомплектовано. В някои участъци като че ли липсват -- дупе, гърди, брадичка, корем...
Беглецът има дребно лице и малки очи, отсъстващ поглед. Защото той се старае при всяка възможност да се уедини в своя свят, или в астрала.
За да избяга по-лесно, беглецът се старае да не се привързва към материални неща. Повече го привлича онова, което е свързано с духа, с интелекта... За беглеца сексът е явление бездуховно. Малко интересно. При това той не вярва, че е възможна искрена любов.
Беглецът се страхува от вниманието на околните. Не само на работното си място, но и в собственото си семейство той е потиснат. Околните го смятат за затворен и го оставят на мира. Така възниква един порочен кръг -- чувствайки се отхвърлен, беглецът се старае да стане незабележим. Но него и така не го забелязват, което му дава още повече основания да се чувства отхвърлен.

Най-лошото от всичко е, че понякога беглецът се старае да избегне дори приемането на храна. Той губи апетит, особено когато го обхванат пристъпите на страх. Намаляване на теглото, изтощение - това също е опит да изчезне. Нерядко отхвърленият се опитва да се спаси с помощта на алкохола или наркотици.

Беглеците имат слабост към сладкото, понеже захарта дава енергия на отслабналия организъм.
Оттук следват и типичните за тази травма хипогликемия и диабет. Често пъти те страдат и от разстройство -- организмът им отхвърля, изхвърля храната; от аритмия -- сърцето сякаш иска да изскочи от гърдите им... Замайване или припадък -- това са подходящи средства да избегнат нежеланите ситуации. В много изключително сериозни случаи беглецът се спасява дори чрез кома. Раната на отхвърления е толкова болезнена, че той може да развие ненавист към родителите си. А това изпиващо чувство бива последвано от рак.

Изоставеният
Малкото дете може да се почувства изоставено, ако майка му не му отделя достатъчно внимание, защото, да речем му се е родило братче. Или ако и двамата родители са толкова заети, че изпращат детето да живее при баба си...
Този, който носи в себе си травмата на изоставения, постоянно изпитва емоционален глад. Опитвайки се за скрие, че са го захвърлили, той си създава маската на зависимия.
За тази маска е характерна липсата на физически тонус. Дълъг, тънък корпус, недоразвита мускулна система. Тялото изглежда така, сякаш не може да се задържи във вертикално положение и се нуждае задължително от опора. Печалните очи издават травмата на изоставения.

Зависимите стават много често жертви. Преди всичко заради това, че се нуждаят много от съчувствие и подкрепа. Те излишно драматизират нещата, най-малкия инцидент превръщат в гигантски проблем. Затова пък така привличат вниманието на околните. Зависимият охотно става опора на по-малките си братя и сестри, решава проблемите на другите хора. За да се чувства нужен, а не изоставен.

Що се отнася до храненето, той може да изяде много, без да пълнее излишно. Понеже има нагласата, че всичко и винаги не му достига.

Слаби, вяли, зависимите боледуват доста често. Много мъчителни са болките им в гърба, върху който те струпват прекалено тежкия товар от чужди проблеми. Затруднено, болезнено дишане, проблеми с бронхите или астма. И заболявания на панкреаса и надбъбречната жлеза. Жертвайки се постоянно, те са подложени на истерични пристъпи. Липсата на любов ги заплашва с депресия. Изоставените нерядко страдат от редки и неизлечими болести -- защото тези болести изискват особено внимание. А именно това е, което така не им достига!


Унизеният
Детето се е изцапало, нещо е развалило, нескопосно се е облякло и родителите са го засрамили пред гостите... Колко е тежко това - да се почувстваш унизен, опозорен, недостоен! И ето я раната, която в подобни ситуации ще се разширява и задълбочава. Когато майката залавяйки сина си в опит да мастурбира, му се развика: "Мръсно, гадно момченце!", детето се чувства толкова опозорено, че проблемите в сексуалната сфера стават неизбежни.

Детето, преживяло унижение, си слага маската на мазохист. Сега то постоянно и несъзнателно ще търси все нови и нови мъчения. За да накаже себе си, преди другите да са направили това.

Мазохистът смята себе си за долен, нечистоплътен, бездушен, за прасе. И си отглежда голямо дебело тяло, от което самият той се срамува. Къса талия, дебел врат, кръгло лице, широко отворени и по детски невинни очи.

Мазохистът винаги е много изпълнителен, товари се с много работа. Постоянно се занимава с някого, опекунства над някого. Оплаква се, че вече няма сили, но нищо не променя. Защото пренебрегва своите потребности и с това подхранва своята травма.

Мазохистите са много чувствени. И сексуални. Но не си позволяват да правят това, което им се иска. Те са убедени, че сексът е свинщина. И се срамуват от своята чувственост.

Болестите на мазохистите напълно отговарят на тяхната травма. Често ги боли гърбът и се оплакват от заболявания на дихателните пътища, защото надушват чуждите проблеми. Често пъти имат неприятности с краката - разширени вени, разтегляне, счупвания. Сърдечни заболявания. Нарушава се работата на черния дроб и щитовидната жлеза. Хипогликемия и диабет възникват, защото всяко мъничко парченце торта или шоколад събужда чувството на вина у мазохиста.


Предаденият
Тази травма получава детето, което не съумява да се справи с т. нар. Едипов комплекс. Неговата привързаност към родителя от противоположния пол е прекалено голяма. И ако обожаваният родител не спази едно съвсем малко, дребно обещание, малкото дете смята, че са го предали. Предателство може да стане и появата на друго дете. И разбира се, разпадането на семейството.

Детето, което се чувства предадено, си създава защитна маска на контролиращ. Нейната главна цел е да изпълни взетото обещание, да остане верен, да оправдае доверието. Да не предаде. И изисква всичко това от другите.

Контрольорът си изгражда тяло, излъчващо сила, мощ, тяло, което твърди: "Аз отговарям за всичко". Мъжете са с красиви, по-широки от бедрата рамене, големи бицепси, изпъкнал гръден кош. При жените силата се съсредоточава в областта на бедрата, ханша, корема - фигурата има формата на круша.

Страдайки от предателството, контрольорът се стреми да бъде отговорен, силен и значителен.; да предвиди всичко, да държи под контрол всичко.

При това контролиращите са надарени разностранно. Имат бърза реакция. Но ако събитията не се развиват по техния сценарий, те стават агресивни.

По природа контрольорът е лидер. Обича да ръководи другите хора.
Не може да търпи разпуснатост, лъжа, лицемерие. И се отрича от всеки заподозрян в предателство. Дори ако това е любимият човек.

Храната за него няма особено значение. Може и да забрави да обядва. Но щом веднъж е седнал, яде много и с удоволствие.
Контрольорът страда от болести на органите за контрол и управление. Стави, особено на колената. Болести на храносмилателната система, разстройство, кървотечения, полово безсилие. Понякога в кризисен момент, когато усети своята безпомощност, е възможен и паралич.

Онеправданият

Много деца смятат своите родители за студени, невнимателни, властни, нетърпими. Несправедливи.

Тяхната защита е да се изолират от всякакви преживявания. В такива случаи тяхната маска е маска на студен, неподвижен, вцепенен, скован, непоклатим, ригиден човек.
Изолирани от собствените си преживявания, скованите личности остават много чувствителни. Просто те се стараят да не показват това пред другите.
Съразмерно телосложение, изправени рамене, равни по ширина с бедрата. С годините е възможно да натрупат килограми, но пропорциите се запазват. И мъжете, и жените се отличават с красиви, закръглени задни части. Чиста кожа, открит, жив поглед. Гордо изправена шия. Жив характер, динамични движения. Но издават определена затвореност -- скованият неохотно отмества ръцете си далеч от тялото.

Още в детството си скованият е разбрал, че хората се ценят не заради красивите им очи. Той израства трудолюбив, изпълнителен и свиква да излиза от трудните положения самостоятелно. Каквото и да се случи, няма да помоли за помощ.
Винаги се бори за справедливост; ако смята, че е прав, упорито отстоява своята гледна точка. За него добро и зло, истина и лъжа са много важни категории. Стреми се към съвършенство във всичко. Не разбира, че изисква от себе си прекалено много и е явно несправедлив към себе си. В сексуалния си живот обикновено е скован, не умее да получава удоволствие. Трудно му е да изрази своята нежност.

На масата скованите обичат да хрупкат -- кисела краставичка, чипс. Но като цяло се стремят да балансират храненето си. Ако повярват, че да се ядат животни, е лошо, стават убедени вегетарианци.

Личност с маската на скован страда най-вече от болести, свързани с непластичност, напрежение в гърба, шията, крайниците. Затова те често чупят пръсти, стараейки се да им върнат гъвкавостта. Понякога се оплакват от запек, хемороиди, спазми и схващания, нервно изтощение, нервозност, безсъница. И много често -- от болести на кръвообращението, разширени вени.

Лекарството е любовта
   Ето тези травми и свързаните с тях маски са описани в книгата на Лиз Бурбо. За да се излекуват раните и да се свалят маските, тя препоръчва един доста семпъл начин. Всеки следва старателно да разбере себе си, да вникне в травмите си (задължително гледайки се в огледалото, защото тялото няма да излъже, но паметта - може и да ви измами). Обсъдете всичко с родителите си, убедете се, че те също страдат от аналогични травми. Изяснявайки си всичко това, разберете, че нямате вина за нищо. И обичайте себе си. Заедно със своите страхове, срам, болка.

   И когато една след друга паднат всички маски, вие ще останете сами със себе си. А душата ви ще преживее този изпратен ви от съдбата опит и в следващото си превъплъщение ще станете по-съвършени, отколкото в този свой живот."



 И може би тогава идва свободата..   Simple Smile

# 132
  • Добрич
  • Мнения: 3 482
Dani Avramova, благодаря!   bouquet

# 133
  • la Città Eterna
  • Мнения: 375
Dani Avramova, благодаря и от мен!   bouquet

Искам да те попитам за линк на български към тази книга, много ме заинтригува. В спиралата намерих само на руски: http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%C1%F3%F0%E1%EE

# 134
  • Мнения: 730
Не ги намирам он лайн на български. Има ги на книжния пазар и всички нейни книги си заслужават. А, този откъс намерих тук:  http://margaritta.dir.bg/2003/april/05travmi.htm    bouquet
http://www.thenlpcoach.net/2010/04/133/   нейно интервю
http://www.knigibg.com/search.php?author_id=4790&listparam=author_id=4790

Последна редакция: сб, 17 юли 2010, 18:30 от Dani Avramova

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт