«абравена парола?
или
–егистрирай се јктиваци€ на акаунт


≈л. поща с ко€то се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

ƒа ѕопълнете формата за регистраци€ Ќе ѕродължете с Facebook регистраци€та

Ћитературен клуб
0 ѕотребители и 1 √ост преглежда(т) тази тема.
585-599 от 728 отговора


ћнени€: 5
Ќе търси съвършенство в любовта, защото ще умреш без любов!!! Ќамери и обикни нещо обикновено и го направи съвършено !!! »ма любов, ко€то не забел€зваш, защото т€ толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени ако н€кой не и подаде ръка. »ма любов, ко€то връхлита като торнадо и след не€ остават само разбити мечти и остатъци съществуване. »ма любов, ко€то чакаш с дни, месеци, седмици и години, а т€ все не идва и не идва, обречена на несъществуване... »ма любов, ко€то се колебае дали да премине прага на насто€щето и пон€кога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето... много често завинаги... »ма обаче такава любов, ко€то независимо дали ще се случи или не, промен€ съзнани€, срива стени, върши чудо след чудо. “ази любов пон€кога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, пон€кога те води, а друг път е сл€па, пон€кога те убива за да те възкреси или да те погуби завинаги. “акава любов не можеш да предизвикаш, нито пък
да търсиш или пренебрегнеш. Ќе можеш да € пропуснеш край себе си незабел€зано...  огато се случи ти просто знаеш, че това е “я... знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз - знаеш, че нищо н€ма да е както преди... знаеш, че дори сами€т ти н€ма да си вече точно същи€... “ова е »—“»Ќ— ј“ј любов - тази ко€то остава дори евентуално да си отиде н€кой ден - остава в н€кои от пукнатините на сърцето и напомн€ за себе си с меланхолични€ си ревматизъм. ќстава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата и спомените - остава едновременно в миналото и бъдещето... «ащото само т€ умее това...........


                            ƒжеймс Ѕари

ћного е хубаво!  Hug
÷итирай


ћнени€: 371
"“€, правдата, е в човека. јко € има в тебе,  има € и по света. јко € н€ма в тебе - никъде € н€ма"

от разказа "—ин", ≈лин ѕелин
÷итирай


ћнени€: 334
»стината е, че всеки човек ще те нарани.....ѕросто тр€бва да намериш този, за когото да страдаш.....
÷итирай


ћнени€: 2 221
Ќа изток от ра€ -  —тайнбек

" огато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състо€ние да мисли за нищо друго."

"–азбира се, хората се интересуват само от себе си. јко една истори€ не се отнас€ до слушател€, той н€ма и да € чуе. “а от тук изведох и правилото: гол€ма и трайна е онази истори€, ко€то се отнас€ до всички, инак би се изгубила. „уждото и необ€снимото за безинтересни, само дълбоко личното и познатото..."

"«а едно дете н€ма по- гол€м ужас от това да не го обичат, да го отблъснеш, е за него пъкълът, от който трепери. » струва ми се, в по-гол€ма или по-малка степен такова отблъскване е изпитал всеки. — отритването идва гневът и за отмъщение, че си бил отритнат, гневът ражда престъпление, а престъплението довежда вината - такава е истори€та на човечеството."

"ƒете, на което отказват обичта към ко€то се стеми, ритва котка и притулва тайната си вина; друго открадва, дано златото го направи обичано; трето тръгва да покор€ва света. » винаги тази вина, отмъщението и нова вина! „овекът е едничкото животно, което притежава вина."

"Ќ€кой път на човек му се ще да е глупав, за да извърши онова, което умът му не разрешава."

"≈дна силна жена е по-силна и от мъж, особено пък ако таи и обич в сърцето. —поред мен любещата жена е нещо почти непоклатимо."

"ѕод най- горни€ пласт на сво€та слабохарактерност хората искат да бъдат добри и  да ги обичат. ѕовечето им пороци практически са опит да стигнат по най- къси€ път до обичта."

" „овек разбира хората само ако ги чувства чрез себе си."

"Ќо мразата не може да живее сама. “€ има нужда от любов, ко€то да € възпламен€ва - нещо като примамка или като подтик."

" „аст от късмета е да познаеш кога ти е дошъл късметът."
« ѕоследна редакци€: чт, 24 май 2012, 11:05 от Gianna »
÷итирай

—офи€

ћнени€: 1 195
—трахотно е!
¬сичко казано тук е в€рно, истинско, красиво.
÷итирай


ћнени€: 2 221
" ‘ул макс" - ћарко —емов

" Ќай -сухите хора, най- ненатрапчивите - т€х търси за другари в лошо и във война..."

"  огато човек върши една работа, душата му тр€бва да е чиста. ћоже в един момент да го прекара нуждата, както беше тогава, може даже от н€мане накъде да си затвори очите и да прегреши. Ќо после, като дойде друго време, не тр€бва да забрав€ какво е вършил. ќт мен го запомни, “одоре, който и ще да е, какъвто и ще да е човекът. „исти ти казвам, тр€бва да са ръцете му. — мръсни ръце нищо добро не се върши..."

" ¬ каквото и време да живее човек, не бива да се опива от они€ работи, дето са отгоре на водата, а вътре, в дълбокото, в скритото тр€бва да гледа..."

" “и€ хора без спомените, да знаеш, са най - бедните хора."

"Ќа каква свирка свирехме, а каква се песен чу!"

"Ќа този св€т човек идва за малко. ≈дни да ги види светът. ƒруги да вид€т света. “рети да остав€т нещо отдире си. “опала остав€ най- важното, което може да остави човек. ≈дно чисто, едно мъжко име."
÷итирай

—тара «агора

ћнени€: 1
"≈ла" - вика той и това значи буквално "сега", а аз разбирам "завинаги", "почакай" шепне той и това значи буквално "за този миг" , а аз разбирам "за всички следващи мигове". "ќтивам си" - казва погледа му и това значи "засега", а аз изтръпвам да не би да е "завинаги".
÷итирай

на кра€ на света

ћнени€: 29
Ќе ме напускай
Ќ€ма повече да плача
Ќ€ма повече да говор€
ўе се скри€ тук
ƒа те гледам
 ак танцуваш и се усмихваш
» да те слушам
 ак пееш и после се смееш
ќстави ме стана
—€нката на тво€та с€нка
—€нката на тво€та ръка
—€нката на твоето куче
Ќе ме напускай
÷итирай


ћнени€: 1 372
"Ќедей!ћалцина са тези,които истински обичам.ќще по-малко са-които уважавам. олкото опознавам света, толкова повече ме разочарова;всеки изминал ден ме увер€ва в несъвършенството на човешки€ характер и в измамната фасада на достойнството и блаторазумието."
ƒжейн ќстин-"√ордост и ѕредразсъдъци"
÷итирай

—тара «агора

ћнени€: 192
“ова което мога да си позвол€ го имам,това което не мога да си позвол€ не ми тр€бва!
÷итирай

на кра€ на света

ћнени€: 29
Ќе ме докосвайте, макар да съм докоснат вече,
не ме докосвайте.
јз помн€ как сред мъжделивата позлата,
във пещерата си,
разплакана онази разпил€на вечер,
¬енера ме целуна на сбогуване,
целуна ме
и аз

изл€зох.

јз помн€
онзи мъртъв ден,
когато осъзнах заплахата
в един изригващ миг,
наричан твърде често
"сладостен".
¬ безвремието
подир този миг
дочух
как моите души
заплакаха.
¬ърни ни, казваха ми те,
върни ни, молим те. Ќе искаме
да те остав€ме.

» аз последвах гласовете им - и гласовете
ме последваха
през глухи омагьосващи гори,
където клонките прекършени
кърв€т и стенат,
прибав€ха се нови гласове
и после
всички те изчезнаха.
» после всички те
се сгромол€саха връз мене.

Ќе ме докосвайте, крещ€х,
не ме докосвайте,
аз вече н€мам как
да бъда недокоснат.
 ъде съм, как
дойдохме тук?  ъде
отивате?
“ака обратна е съдбата ни,
така объркана е болката,
недейте,
оставете ме,
не ме остав€йте, не ме остав€йте.
Ќе знаех, че
и любовта
убива.

«апомних
часовете на смъртта,
през часовете на живота ми
избродени,
знам как
любовните ми дни умираха,
как съм умирал
аз тогава.
ѕривикнах и с мълчанието на бликащата кръв,
и със скимтежа
на кръвта затворена,
добре,
сега и вас ви чух -
научил съм,
каквото има да се научава.

ўе се съвзема
и с един-единствен глас
ще си вървим обратно,
забравихте го,
сп€л,
ще го спас€,
у мене е,
през дефилета и през пущинаци ще го преведа
до пещерата,
през области,
обвити от смарагдова мъгла,
като
в съновидение,

където зна€ -

и сън€т убива.

 ато се приберем със шепота,
ще сритам он€ некадърник,
който хърка до богин€та,

ще го закол€,

ще съм коленичил,

за изнев€рата си
получавам

ѕ–ќЎ ј

    - тогава се върнете, ако искате,
      примамвайте ме,
      говорете,
      викайте,
      ала сега,
      сега не ме докосвайте.

Ќе ме докосвайте.

 

 
















÷итирай

—офи€

ћнени€: 62
ћного любим откъс

" огато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за пръв път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им невинаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, негови€т св€т изведнъж се оказва в паническа пустота. Ѕоговете се катурват, сигурността изчезва. » което е най-важно: боговете не падат постепенно, а с тр€сък, стават на парчета или потъват дълбоко в зелени€ жабун€к. Ќепосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същи€ бл€сък. » светът на детето никога повече не възвръща предишната си ц€лост. ћъчително е такова израстване."
 
"Ќа изток от ра€"  - ƒжон —тайнбек
÷итирай


ћнени€: 371
" огато една книга е завършена, започва нейни€т живот.
ќт тази вечер нататък, вече не съм неин автор. ќттук-нататък нейни автори ще бъдат читателите...
¬олтер казваше, че най-добрите книги са онези, които са написани поне наполовина от въображението на читател€.
ѕодписвам се под неговата иде€, но дълбоко в себе си винаги съм искал да добав€: ако читател€т е талантлив...
*”точнение: ако читател€т евентуално е по-талантлив от мен, това никак не ме притесн€ва. Ќапротив."

ќт писателски€ дневник към сборника с разкази " онцерт в памет на един ангел", ≈рик-≈манюел Ўмит

  
« ѕоследна редакци€: ср, 06 юни 2012, 09:24 от svet65 »
÷итирай


ћнени€: 1 372
»зразът "лудо влюбен " е толкова не€сен и тъй неопределен, че нищо не говори.— него се назовават и чувства, породени от мимолетно запознанство, както и една истинска, дълбока привързаност.ќпиши ми мол€ те, колко лудо беше влюбен ћистър Ѕингли? "
÷итирай


ћнени€: 420
"»нтересуват се как си прекарвам времето.  азвам им, че пон€кога просто сед€ и мисл€. Ќо не им казвам за какво.  арам ги да си блъскат главите.  азвам им, че пон€кога ми е при€тно да вдигна глава, ей така, и да лов€ дъждовните капки с езика си."

"451 градуса по ‘аренхайт" на  –ей Ѕредбъри, който днес си отиде на 91 години.
÷итирай
0 ѕотребители и 1 √ост преглежда(т) тази тема.
585-599 от 728 отговора