Искам да Ви помоля за помощ

А той ,защо неиска бебе?Сигурно има някакъв довод или просто неиска и това е

Не, просто отлага,а на мен това отлагане за другия,па по другия месец не ми харесвам.Може би му се живее още, ли де да знам.Неискам да настоявам много,защото ако стане,неискам той това дете да не го поглежда.Толкова се радвам на бащи които с нетърпение очакват своя наследник,а моя мъж имам чуството,че ако на 32 не е готов,никога няма да бъде.На колко ли години вече ще бъде готов?

Не от годините идва желанието за дете, а от вътре-от сърцето ти. Никога не съм разбирала това "не съм готов за дете"- някоя прекрасна сутрин след като се събудиш, оооооо,еврика-ами точно днеска съм готов да имаме дете...,така ли разбира,че е готов вече?
Незнам ,би трябвало след като държите един на друг и се обичате,желанието да бъде и от двете страни.Имате ли други деца,ти знаеш ли какво точно го спира да не иска все още дете-финанси и т.н.?

Продължавам-откъде на къде ТОЙ ще решава кога да имате дете? Я пък го решете двамата-детето ще бъде и на двама ви,ти да не си само инкубатор? След като имаш огромно желание за дете, говори открито с него,предай му това желание и на него. "Вървят ли двама на дълъг път и път да няма не ще се спрат...."

Много е възможно и да не е готов (въпреки че е на 32 излизането от пубертета е сложна работа).
Но може да си има различни причини-да се притеснява, да го е страх за теб или от евентуално нещастие и пр, и пр.
Поговорете си, а ти засега забрави тия мисли. Може да се окаже причина, която е преодолима. А и го има другият момент-хората се променят, когато и нещата се променят. Т.е. вие правите дете (няма да го сюрпризираш с нещо абсолютно ново), ако забременееш и той ще свикне с мисълта и пр ипр.
Ти не търсиш забременител, а баща на детето ти, така че не си мисли за изоставяне, иначе защо сте заедно.

Ами много причини може да има мъжа за да смята че още не е готов за баща, но по моите впечатления най-много от мъжете се притесняват от финансовите аспекти на нещата + допълнителна отговорност за един малък човек. Но наистина е най-добре да поговориш по въпроса с мъжа си и той да каже защо мисли така и какво са му причините.
Стратегии за преодоляване на съпротивата 
1. Начална фаза: Гледай да се събирате повече с познати и приятели с малки деца и бебета - така мъжа ще свикне с гледката и ще се убеди че нищо няма "страшно" в децата. Гледай да не се движи в среда на ергени доколкото можеш че да не му влияят зле. Кани приятелки с деца на гости (но не прекалявай). Показвай снимки на семейства с деца. И така - няколко месеца.
Това го казвам от лични впечатления - аз лично преди година-две изобщо не мислех за бащинство, но напоследък толкова много бебета има около мен, че някакси почнах да ги приемам за нещо съвсем нормално (а те са си и нормално нещо по принцип, но трябва малко да се настрои човек на тази вълна) и сега мисълта да ставам баща ми е съвсем приемлива. Е като се случи (живот и здраве) наистина предполагам че пак ще се пошашкам малко, ама вече съм го приел като нормално нещо от живота. 
2. Междинна фаза: Като свикне малко след няколко месеца с мисълта - може да го убедиш да спрете да се пазите в леглото (ако се пазите де - предполагам че ползвате някаква защита) то така или иначе не става веднага винаги, така че може да пробвате нещо средно - да не бебеправите активно, но пък и да има някакъв шанс.
Ако се навие на това - значи е почти готов според мен (е ако е сериозен де)
3. Крайна фаза: Активни целенасочени действия по въпроса 
еми това от мен - дано съм помогнал малко поне. 

Ей Panter ти е дал добри насоки, а е и мъж!
Само ще ти кажа, ча Alena може и да има известно право, но ако мислиш като нея няма да изкарате дълго заедно! Чак пък такива лоши мисли...
Затова аз също считам катоКалина, че може и да не е готов. Това значи, че може да се притеснява, може да има съмнения дали ще се справи, дали финансите ще стигнат.... ИЗЧАКАЙ като БДЕЙСТВАШ така както ти е казал Пантер по първите му 2 точки. Говориш за страховете и притесненията му и се събирате с двойки с бебета... Той сам нагледно ще види, че е много трудно, но не невъзможно, и че си заслужава!
Успех, но не действай със забременяването без негово съгласие и не си тръгвай! Все пак сте около 30-те, а не на 40!
Успех!

Лоши мисли ли? Не виждам лоши мисли в отговора си...Тя задава въпрос на колко години мъжът й ще бъде готов за дете-има 20 годишни хлапаци,които имат деца и се грижат за тях,има и 35-40 годишни ,които нямат и не искат деца. Ами то ти извира отвътре просто да обичаш и да се грижиш за детенце,годините нямат значение...Но напълно съм съгласна,че не трябва да забременее "хитро и скришно" и че не трябва да се разделя с мъжа си!

Да, трябва да се говори по тези въпроси...за да няма после неприятно изненадани! Поне при мен така се случи! Уж всичко беше на 6, ама бебето го завари бившия силно неподготвен. Започнаха се едни лепкави разговори и преговори, от които резултата беше, че сега сама си гледам детето, нервирам се като ми идва толкова често в къщи да си виждал детето, а ми намалява издръжката! И затова като препатила те съветвам - говорене, говорене, говорене......Какви намерения има към теб, какви са му плановете, мечтите и надеждите в живота? И ако има идея, че точно ти си жената за него - действай както е посочил Пантер....но започне ли да го увърта....хмммм, не знам дали да те съветвам да играеш va bank, за да видиш как ще постъпи ако забременееш!

Уфф, и аз исках да й го кажа, ама не посмях, че викам ще изглежда че сме злонамерени и гледаме само от нашта камбанария. Обаче момиче, повярвай ми, аз бях женена с мъжа ми, купихме си  ЗАЕДНО жилището, ремонтирахме го...въобще всичко беше на 6, е имахме си караници естествено, но това всички го имат, повярвай ми НЯМАШЕ НИКАКВИ ИЗГЛЕДИ ДА СЕ СЛУЧИ ТОВА, КОЕТО СЕ СЛУЧИ. В смисъл той много ме обичаше, държеше на мен, уж поиска и детето... нататък Моргана го е описала...
Не искам да те плаша, не искам да кажа че това ще стане. Има много примери за това как татковците в началото се плашат, а после си стъпват на краката и се стягат и стават добри татковци. Само искам да те предупредя да внимаваш много, защото аз се предоверих и сега малко съжалявам. Не че няма да го отгледаш детето, ама става едно такова горчиво после....

И аз като препатила ти казвам говорете обсъждайте, дай му време сам да се убеди и най вече щом той казва че не е готов не рискувай. Първия път уж таткото искаше,но не беше напълно убеден е случи се де не без негово знание и желание , но се оказа истина че не е готов и се позова на това да си вдигне парцалките. А сега не че не беше готов бащата за дете той вече си има просто не  искаше е пак се получи ствсем случайно и то пак не без негово знание и се оказа че грешката е в това,че просто не сме говорили когато и както трябва и затова сега сама ще си гледам и това дете.Много се обиждат тея мъже когато дойде бебето без те да го искат 100%. Повечето от тях, мислят си че им налагаш нещо.
Най добрто е да стиснеш зъби за още малко и да го оставиш сам да се убеди  както е писал  Panther.Ако пък не стане не знам не е леко да се гледат деца без подкрпа на другия родител НО Е ВЪЗМОЖНО ние сме си живо доказателство Ти сама трябва да си пецениш.

Благодаря Ви момичета.Исках да се обърна точно към вас,защото знаех,че ще ми дадете добри съвети.И още един път БЛАГОДАРЯ.

Сал мила права си,но всяко правило си има изключения.Моя пък ми предлагаше палати,коли и какво ли не само и само да не разждам.Ама аз взех че родих.И какво стана,той пак не иска да живее с мен.Ама пък умира за детето.Като му кажа "ама ти не го искаше",отговора е "това е минало,детето е факт".Шах с пешка.Или аз съм тъпа или те незнаят какво искат.Ама това е дълга тема.А доколкото това че той не живее с нас.Аз с риск да ме наритате ще ви кажа че допринесох много за това .

Напротив, правилно ги схващаш нещата - изобщо не знаят какво искат, обаче го искат веднага .  Това е много трудно лечимо заболяване , а особено при мъже с възможности (които поради тая причина си мислят че контролират нещата) е в особено тежка фаза. И моят беше такъв, но почна малко да му се прояснява картината - за да се стигне до тук обаче се наложи да се приземи от много високо на задни части, да стане и да започне всичко отначало. И пак не му е увряла още главата, много има да се работи по нея. Само дето аз съм малко кът с времето, ама това е друга тема...