Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Здравословни проблеми и профилактика
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 55 отговора

Велико Търново

Мнения: 211
Всичко вече отмина,но аз все още като се сетя изтръпвам.Има някои майки,с които си пиша и на които съм разказала,но искам и с останалите да споделя и да бъдат внимателни!
Историята е следната...на 5 Октомври дъщеря ми навърши 3г и за повода бяха пристигнали моите баба и дядо/на 76г и на 80г съответно-дядо ми бе детски доктор,а баба ми рентгенов лаборант/.Както и да е!Малката на 6 Октомври я взехме от детската градина и нашите бяха решили,че не е хубаво да яде чипс,понеже бил мазен й дадоха обелени фъстъци.Вики ги взе в ръчичка и ги лапна и извика на баба си да я гони.Уж тръгнаха да бягат да се гонят,когато след малко се чу рев и гледам Вики идва към мен ревейки.Прабаба й ме успокоява,че няма страшно просто се е спънала и паднала.Явно при самият плач,докато си е поемала въздух частици от фъстъците са попаднали в белия дроб,но тогава все още не знаехме!На първо време само ревеше и кашляше.Отидохме си във вкъщи,защото тя се и напишка от зор по пътя и като я изсушихме чувам,че докато диша "свирка".Дядо ми я преслуша и каза,че е по-добре да се обадя на личната докторка.Нямаше я,така че отидохме в Бърза Помощ.Като цяло Вики се успокои-само дишането й бе свиркащо.Там ни направиха снимка,но нищо не се видя,взеха й кръв,но всичко бе в норма.Дойде детски доктор и като я преслуша ни заяви,че трябва да отидем с линейката до Плевен там били специалисти и да ни махнат частиците.Аз като чух тази новина се разревах,защото не ми побираше акъла до къде се стигна.Стегнах един импровизиран багаж и тръгнахме за Плевен.Мъжа и свекървата и те пътуваха,но с нашата кола.Там ни приеха веднага,но освен да я преслушат все още нищо не се предприе.Нея я сложиха на една бебешка кошара на колела, а аз прекарах нощта седнала на един стол подпирайки се на кошарата/нямаше легло/.На сутринта не й даваха нищо да яде,въпреки че тя ме молеше отчаяно да й дам една кифличка .Попитах сестрите, а те грубо ми отговориха, че нищо няма да й дадат и "Каквото човек сами си направи,друг никой не може да му стори"!!!!Напрво онемях!Но си казах,че човешката простотия е навсякъде!Межувременно ни предупредиха,че ще й правят бронхоскопия и това е единствения вариант, иначе частиците може ли да се "върнат" и да я задушат.Аз още вечерта подписах,че съм съгласна с лечението,но нямах друг избор.Свекърва ми,която е зъболекар разговаря с доктора и той и казал,че само в краен случай ще се прибягне до бронхоскопия,защото самата операция бе рискова и имало 2 смъртни случая.Но като разбрахме,че няма друг изход ревнахме и двете.Тогава за късмет мина и директора на Детското оТделение да види всичко ли е наред,защото в понеделник очакваха Първанов да мине да го разгледа.Мъжа ми бе в коридора и стоеше с един кабел да си зареди телефона до един контакт,за да има връзка с нас.Сестрите взеха да мърморят,че трябвало да стои навън, а аз вече извън нерви им се скарах, че не проявяват никакво човешко отношение,че е редно бащата на детето ми в такъв важен момент да е до нас!НО...такъв бил редът...мина се само с омърморване,до което хич не ми беше,но го изтърпях.Екипа за операцията се сформира чак следобед в петък и в 14 часа започна операцията на малката.Какво сме преживели само ние си знаем.Направиха й пълна упойка според килограмите/да не говоря колко рева и вика за Помощ, а отвън сърцето ми се късаше/.Слава Богу операцията трая към 25 мин и мина успешно изнесохме си я на ръце и я върнахме в отделението.Междувременно отново бяха измазали стените с латекс заради президента.Имаше миризма на боядисано,но я изтърпяхме-нали детето да се оправи.Нощта този път изкарах на една зелена кушетка,като се завивах с якето си.Не ми дадоха да доближа кошарата до кушетката-защото такъв бил редът!И аз цяла нощ изкарах нащрек да не би случайно да падне/преградата бе развалена/.По едно време през нощта искаха да вземат и кушетката,защото била необходима,но се отказаха-явно намериха друга.
На следния ден вече бяхме по-добре/ антибиотик през абокат/ и ни изместиха в друго отделение.Да не ви казвам как ни сместиха в стая с 4 легла бяхме 7 човека.Леглото бе само за 1 човек,но и това се преживява.В стаята бяхме 2 майки с 2 деца, една циганка на 14г и половина с баба си и един мъж на 17г/турчин/.А стаята бе малка.Държаха ни като войници,защото всичко трябвало да бъде в ред,заради посещението на президента.Даже искаха да си махна багажа,защото не трябвало да се виждат чанти.А как да го махна като с дете са ми необходими постоянно дрехи,гащи, чорапи...скрих го под леглото,така че се разминах с взимането му.Преди самото прситигане минаха няколко пъти коридора с приятно миришещти препарати и не ни даваха на мръднем.Оставаше и здрави да сме всички,за да бъде всичко наред!По едно време взеха да раздават олекотени завивки,но след като президента си замина ги взеха и казаха,че ще ги дадат като дойде следващия държавен глава:).Наистина самото отделение бе ново-с нови плочки,дограма дървени легла и матраци ТЕД,но мизерията пак си я имаше,Бе пълно с хлебарки и още щом отвориш трапезерията някоя ми скачаше на главата, а други щъкаха из хладилника.Издържахме геройски!Накрая ни взеха и по 3 лв на вечер за придружител,защото до 3 години не се плащало,а след като ги навършило детето се смята,че само може да се оправя!!
Вече всичко е наред и Вики даже тръгна на градина,но съм сигурна,че този случай никога няма да го забравя.Така че майки бъдете внимателни какво давате на децата си!
Извинете ме за дългия постинг!
Цитирай

София

Мнения: 3 162
Какъв ужас си преживяла, нямам думи. Едно, заради инцидента с детенце, и второ, заради отношението в болницата! Искрено ти съчувствам.

За първото - явно трябва да сме внимателни децата да не играят и тичат с храна в устата, правилно ли съм схванала?

А за второто - може би си струва да се опише случаят и да се пусне едно писмо до болницата, до някоя медия и до прес-службата на президента. Защото докато от болницата са се представяли в най-добра светлина пред държавния глава, са страдали пациентите, това е абсурдно и недопустимо (да не говорим, че цялостно отношението, както го описваш, е под всякаква критика). Може би ще трябва да помисли човекът за внезапни визити, за да не се получават подобни ситуации.
Цитирай


Мнения: 1 134
Мога да си представя какво ти е било...
Важното е, че всичко вече е минало и сте се справили! Целувки на малката героиня и дано ти преживееш по - бързо случилото се!
Цитирай

Велико Търново

Мнения: 211
Не ми се занимава да се оплаквам.Вярно е че отношението към нас не бе на ниво,но аз съм доволна че всичко мина успешно!
Цитирай


Мнения: 1 250
Много хубаво си го написала.

Вероятно ще е капка в морето, но е добре да го копнеш някъде в страницата на правителството, ако има форум.
Цитирай

София

Мнения: 29 944
Мила слава богу, че всичко е минало успешно и сте добре.
Знам какво е на майката в този момент. Всички се стремим да не стане нещо със слънчицата ни, но понякога бедите стават за секунда. Дияна за сега е минавала само с хирургично лепене на клепача.

Нацелувай слънчицето и нека всичко занапред да е ок Smile
Цитирай

София

Мнения: 79
Напълно разбирам какво си преживяла - неизмеримата болка на майката да гледа детето си как страда, натрапчивите въпроси "Правилно ли постъпвам?", "Дали това е правилното 'лечение'?..."
Аз самата се сблъсках с подобен кошмар - началото на тази година синът ми получи преплитане на червата! Един ден ни се обадиха от яслата, че се превива от болка в корема! В Пирогов ни казаха "Преплитане на червата!". От какво се е получило - не е ясно... може от храна, от много тичане и скачане... така и не се разбра. И ми казаха - ще му направим една 'процедура' (няма да я описвам - за мен е равносилно на изтезание) и ако няма ефект - операция! Само дето не припаднах. А колко рева милия, какъв шок беше за него... След 'процедурата' казаха, че вече е ОК  Praynig, но оставаме 3 дена за наблюдение в Пирогов... За моя син тази процедура и последвалите 3 дена престой бяха кошмар! Дни наред след това не искаше да се отделя от мен - не даваше дори на баща си да го гушка! Месец си седя у дома (беше на диета), а после лелките в яслата не можаха да го познаят - питаха се къде е 'отишло' вечно усмихнатато и слънчево момченце! От тогава Алекс не си спи в леглото - спи при нас на спалнята...

Знам, че вече отдавна е забравил 'случката'. И е пак див и усмихнат. И скоро ще го привикваме да си спи сам - като голямо момче  Smile Но наистина тогава за мен беше кошмар...

Бъдете здрави!!!
Цитирай

ул. "Свобода"

Мнения: 1 409
Боже, преживели сте истински ужас! Забравяйте бързо тежките мигове и дано не ви се случва повече! А за болницата, дано никому не се налага да влиза, защото даже и всичко да е наред е много тежко да стоиш с детето си - аз съм била с моите деца общо три пъти и  Crying or Very sad
Цитирай

Варна

Мнения: 4 635
Ами аз бих казала, че лекарите са реагирали адекватно и слава Богу, всичко е наред с дъщеричката ти!
Дано да ви е последното пребиваване в болница по какъвто и да е повод!

Да чуваш безпомощно как детето ти моли за помощ е невероятно ужасно, изпитала съм го и знам.
Но ако сега трябва да разкажа за патилата си със сина си и преживяванията в Пирогов, няма да спомена за мизерии и условия, и преди 11 години не го правех, но задължително изказвах благодарност на лекарите защото това ми идеше отвътре и това виждаха очите ми...болното ми дете и хората които го спасяваха, всичко останало на този фон бе незначително! Такова нещо в твоя постинг не видях за жалост. Както и да е, важното е, че всичко е приключило благополучно!

Цитирай

Sofia

Мнения: 3 482
Ами аз бих казала, че лекарите са реагирали адекватно и слава Богу, всичко е наред с дъщеричката ти!
Дано да ви е последното пребиваване в болница по какъвто и да е повод!...

Права си, но все пак не си ли малко крайна? Мисля си, че нормалното човешко отношение трябва да върви ръка за ръка с адекватното лечение...
Цитирай

гр.Варна, сега Германия

Мнения: 409
Ужас.Добре че детенцето е вече добре и всичко е зад вас.
Това с фъстъците за сажаление е много опасно.Спомям си как преди много години едно наше съседче почина именно от фъстък.Била съм много малка и подробности не си спомням, но и досега като видя фъстъци гледам да ги скрия от дъщеря ми Sad
Бъдете здрави
Цитирай

Варна

Мнения: 4 635
Права си, но все пак не си ли малко крайна? Мисля си, че нормалното човешко отношение трябва да върви ръка за ръка с адекватното лечение...

Крайно ли ти се струва мнението ми? Ами простете но това са мислите които ми дойдоха в главата прочитайки историята. В болниците си има и трябва да има ред и той е за всички. Като чета, били са в детско отделение, детето има право на един придружител, болните имат нужда от спокойствие/персонала също/, какво ще стане ако на всички болни деца бащи, баби и т.н. се разщъкат из коридора? Чака се извън отделението, има си часове за посещения.
За закуската...ами ще ме прощавате ама при условие, че междувременно са били уведомени, че предстои операция е нормално да не се дава закуска. Упойка ще се слага все пак, по-малкото зло е да стои няколко часа гладна отколкото анестезиолога да откаже поставяне на упойка и операцията да се отложи за другия ден. Грубото отношение на сестрите е неприятно и нередно, тук съм съгласна. И че не се дават фъстъци на дребосъци също съм съгласна  Smile
Хайде, не го вземайте навътре, имам си право на мнение и коменар все пак.
Цитирай

Велико Търново

Мнения: 211
Благодарност имаше естествено-дадохме на хирурга 100лв на ръка, а после след изписването почерпихме сестрите и докторите.Отделно касата за операцията им е дала 1000лв.Най-съм благодарна на хирургическия екип,но отношението си беше бая грубичко,въпреки че свекърва ми спомена че работи 30 г с пациенти и не се държи така спрямо хората,а ги разбира.
А проблема с реда е друг.Мърморенето бе,че когато е минал директора на болницата по коридора мъжа ми бе там,но какво да прави един объркан татко,който чака да чуе всеки момент какво ще стане с детето му?!
Но разберете,че е напълно човешко да мислиш за операцията и рисковете свързани с малкото дете,отколкото за нечовешкия ред.Не знам в такива моменти се мисли за детето,а не за РЕДА.Но ако не бе идвал президента нямаше да има такова затягане на дисциплината.Впрочем президента нагледа интензивното отделение и ние му видяхме само краката,когато мина под прозореца ни!
« Последна редакция: ср, 26 окт 2005, 14:33 от Dory_28 »
Цитирай

София

Мнения: 7 030
Важното е, че детенце е добре. Дано не ви се случва пак.
Flash два пъти съм била в болница с дъщеря ми и макар и двата пъти условията да бяха примитивни, и отношението не много съчувствено, все пак много по-човешко от описаното. Нищо не пречи да се спазва редът без изишна грубост, още повече, че става въпрос за дечица.
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 482
Хайде, не го вземайте навътре, имам си право на мнение и коменар все пак.

Е, чак пък навътре Smile
Дано на никой не се случва и слава Богу, че всичко се е разминало......
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 55 отговора