Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 26 окт. 2005, 11:33 ч.
  • Преглеждания  5 596  Мнения  55  Онлайн  1
Отговори
  • Велико Търново
  • Мнения: 211
Всичко вече отмина,но аз все още като се сетя изтръпвам.Има някои майки,с които си пиша и на които съм разказала,но искам и с останалите да споделя и да бъдат внимателни!
Историята е следната...на 5 Октомври дъщеря ми навърши 3г и за повода бяха пристигнали моите баба и дядо/на 76г и на 80г съответно-дядо ми бе детски доктор,а баба ми рентгенов лаборант/.Както и да е!Малката на 6 Октомври я взехме от детската градина и нашите бяха решили,че не е хубаво да яде чипс,понеже бил мазен й дадоха обелени фъстъци.Вики ги взе в ръчичка и ги лапна и извика на баба си да я гони.Уж тръгнаха да бягат да се гонят,когато след малко се чу рев и гледам Вики идва към мен ревейки.Прабаба й ме успокоява,че няма страшно просто се е спънала и паднала.Явно при самият плач,докато си е поемала въздух частици от фъстъците са попаднали в белия дроб,но тогава все още не знаехме!На първо време само ревеше и кашляше.Отидохме си във вкъщи,защото тя се и напишка от зор по пътя и като я изсушихме чувам,че докато диша "свирка".Дядо ми я преслуша и каза,че е по-добре да се обадя на личната докторка.Нямаше я,така че отидохме в Бърза Помощ.Като цяло Вики се успокои-само дишането й бе свиркащо.Там ни направиха снимка,но нищо не се видя,взеха й кръв,но всичко бе в норма.Дойде детски доктор и като я преслуша ни заяви,че трябва да отидем с линейката до Плевен там били специалисти и да ни махнат частиците.Аз като чух тази новина се разревах,защото не ми побираше акъла до къде се стигна.Стегнах един импровизиран багаж и тръгнахме за Плевен.Мъжа и свекървата и те пътуваха,но с нашата кола.Там ни приеха веднага,но освен да я преслушат все още нищо не се предприе.Нея я сложиха на една бебешка кошара на колела, а аз прекарах нощта седнала на един стол подпирайки се на кошарата/нямаше легло/.На сутринта не й даваха нищо да яде,въпреки че тя ме молеше отчаяно да й дам една кифличка .Попитах сестрите, а те грубо ми отговориха, че нищо няма да й дадат и "Каквото човек сами си направи,друг никой не може да му стори"!!!!Напрво онемях!Но си казах,че човешката простотия е навсякъде!Межувременно ни предупредиха,че ще й правят бронхоскопия и това е единствения вариант, иначе частиците може ли да се "върнат" и да я задушат.Аз още вечерта подписах,че съм съгласна с лечението,но нямах друг избор.Свекърва ми,която е зъболекар разговаря с доктора и той и казал,че само в краен случай ще се прибягне до бронхоскопия,защото самата операция бе рискова и имало 2 смъртни случая.Но като разбрахме,че няма друг изход ревнахме и двете.Тогава за късмет мина и директора на Детското оТделение да види всичко ли е наред,защото в понеделник очакваха Първанов да мине да го разгледа.Мъжа ми бе в коридора и стоеше с един кабел да си зареди телефона до един контакт,за да има връзка с нас.Сестрите взеха да мърморят,че трябвало да стои навън, а аз вече извън нерви им се скарах, че не проявяват никакво човешко отношение,че е редно бащата на детето ми в такъв важен момент да е до нас!НО...такъв бил редът...мина се само с омърморване,до което хич не ми беше,но го изтърпях.Екипа за операцията се сформира чак следобед в петък и в 14 часа започна операцията на малката.Какво сме преживели само ние си знаем.Направиха й пълна упойка според килограмите/да не говоря колко рева и вика за Помощ, а отвън сърцето ми се късаше/.Слава Богу операцията трая към 25 мин и мина успешно изнесохме си я на ръце и я върнахме в отделението.Междувременно отново бяха измазали стените с латекс заради президента.Имаше миризма на боядисано,но я изтърпяхме-нали детето да се оправи.Нощта този път изкарах на една зелена кушетка,като се завивах с якето си.Не ми дадоха да доближа кошарата до кушетката-защото такъв бил редът!И аз цяла нощ изкарах нащрек да не би случайно да падне/преградата бе развалена/.По едно време през нощта искаха да вземат и кушетката,защото била необходима,но се отказаха-явно намериха друга.
На следния ден вече бяхме по-добре/ антибиотик през абокат/ и ни изместиха в друго отделение.Да не ви казвам как ни сместиха в стая с 4 легла бяхме 7 човека.Леглото бе само за 1 човек,но и това се преживява.В стаята бяхме 2 майки с 2 деца, една циганка на 14г и половина с баба си и един мъж на 17г/турчин/.А стаята бе малка.Държаха ни като войници,защото всичко трябвало да бъде в ред,заради посещението на президента.Даже искаха да си махна багажа,защото не трябвало да се виждат чанти.А как да го махна като с дете са ми необходими постоянно дрехи,гащи, чорапи...скрих го под леглото,така че се разминах с взимането му.Преди самото прситигане минаха няколко пъти коридора с приятно миришещти препарати и не ни даваха на мръднем.Оставаше и здрави да сме всички,за да бъде всичко наред!По едно време взеха да раздават олекотени завивки,но след като президента си замина ги взеха и казаха,че ще ги дадат като дойде следващия държавен глава:).Наистина самото отделение бе ново-с нови плочки,дограма дървени легла и матраци ТЕД,но мизерията пак си я имаше,Бе пълно с хлебарки и още щом отвориш трапезерията някоя ми скачаше на главата, а други щъкаха из хладилника.Издържахме геройски!Накрая ни взеха и по 3 лв на вечер за придружител,защото до 3 години не се плащало,а след като ги навършило детето се смята,че само може да се оправя!!
Вече всичко е наред и Вики даже тръгна на градина,но съм сигурна,че този случай никога няма да го забравя.Така че майки бъдете внимателни какво давате на децата си!
Извинете ме за дългия постинг!

Реклама
# 1
  • София
  • Мнения: 3 162
Какъв ужас си преживяла, нямам думи. Едно, заради инцидента с детенце, и второ, заради отношението в болницата! Искрено ти съчувствам.

За първото - явно трябва да сме внимателни децата да не играят и тичат с храна в устата, правилно ли съм схванала?

А за второто - може би си струва да се опише случаят и да се пусне едно писмо до болницата, до някоя медия и до прес-службата на президента. Защото докато от болницата са се представяли в най-добра светлина пред държавния глава, са страдали пациентите, това е абсурдно и недопустимо (да не говорим, че цялостно отношението, както го описваш, е под всякаква критика). Може би ще трябва да помисли човекът за внезапни визити, за да не се получават подобни ситуации.

# 2
  • Мнения: 1 134
Мога да си представя какво ти е било...
Важното е, че всичко вече е минало и сте се справили! Целувки на малката героиня и дано ти преживееш по - бързо случилото се!

# 3
  • Велико Търново
  • Мнения: 211
Не ми се занимава да се оплаквам.Вярно е че отношението към нас не бе на ниво,но аз съм доволна че всичко мина успешно!

# 4
  • Мнения: 1 250
Много хубаво си го написала.

Вероятно ще е капка в морето, но е добре да го копнеш някъде в страницата на правителството, ако има форум.

# 5
  • София
  • Мнения: 30 533
Мила слава богу, че всичко е минало успешно и сте добре.
Знам какво е на майката в този момент. Всички се стремим да не стане нещо със слънчицата ни, но понякога бедите стават за секунда. Дияна за сега е минавала само с хирургично лепене на клепача.

Нацелувай слънчицето и нека всичко занапред да е ок Simple Smile

# 6
  • София
  • Мнения: 79
Напълно разбирам какво си преживяла - неизмеримата болка на майката да гледа детето си как страда, натрапчивите въпроси "Правилно ли постъпвам?", "Дали това е правилното 'лечение'?..."
Аз самата се сблъсках с подобен кошмар - началото на тази година синът ми получи преплитане на червата! Един ден ни се обадиха от яслата, че се превива от болка в корема! В Пирогов ни казаха "Преплитане на червата!". От какво се е получило - не е ясно... може от храна, от много тичане и скачане... така и не се разбра. И ми казаха - ще му направим една 'процедура' (няма да я описвам - за мен е равносилно на изтезание) и ако няма ефект - операция! Само дето не припаднах. А колко рева милия, какъв шок беше за него... След 'процедурата' казаха, че вече е ОК  Praynig, но оставаме 3 дена за наблюдение в Пирогов... За моя син тази процедура и последвалите 3 дена престой бяха кошмар! Дни наред след това не искаше да се отделя от мен - не даваше дори на баща си да го гушка! Месец си седя у дома (беше на диета), а после лелките в яслата не можаха да го познаят - питаха се къде е 'отишло' вечно усмихнатато и слънчево момченце! От тогава Алекс не си спи в леглото - спи при нас на спалнята...

Знам, че вече отдавна е забравил 'случката'. И е пак див и усмихнат. И скоро ще го привикваме да си спи сам - като голямо момче  Simple Smile Но наистина тогава за мен беше кошмар...

Бъдете здрави!!!

# 7
  • ул. "Свобода"
  • Мнения: 1 409
Боже, преживели сте истински ужас! Забравяйте бързо тежките мигове и дано не ви се случва повече! А за болницата, дано никому не се налага да влиза, защото даже и всичко да е наред е много тежко да стоиш с детето си - аз съм била с моите деца общо три пъти и  Cry

# 8
  • Варна
  • Мнения: 5 013
Ами аз бих казала, че лекарите са реагирали адекватно и слава Богу, всичко е наред с дъщеричката ти!
Дано да ви е последното пребиваване в болница по какъвто и да е повод!

Да чуваш безпомощно как детето ти моли за помощ е невероятно ужасно, изпитала съм го и знам.
Но ако сега трябва да разкажа за патилата си със сина си и преживяванията в Пирогов, няма да спомена за мизерии и условия, и преди 11 години не го правех, но задължително изказвах благодарност на лекарите защото това ми идеше отвътре и това виждаха очите ми...болното ми дете и хората които го спасяваха, всичко останало на този фон бе незначително! Такова нещо в твоя постинг не видях за жалост. Както и да е, важното е, че всичко е приключило благополучно!

# 9
  • Sofia
  • Мнения: 3 483
Ами аз бих казала, че лекарите са реагирали адекватно и слава Богу, всичко е наред с дъщеричката ти!
Дано да ви е последното пребиваване в болница по какъвто и да е повод!...

Права си, но все пак не си ли малко крайна? Мисля си, че нормалното човешко отношение трябва да върви ръка за ръка с адекватното лечение...

# 10
  • гр.Варна, сега Германия
  • Мнения: 409
Ужас.Добре че детенцето е вече добре и всичко е зад вас.
Това с фъстъците за сажаление е много опасно.Спомям си как преди много години едно наше съседче почина именно от фъстък.Била съм много малка и подробности не си спомням, но и досега като видя фъстъци гледам да ги скрия от дъщеря ми Sad
Бъдете здрави

# 11
  • Варна
  • Мнения: 5 013
Права си, но все пак не си ли малко крайна? Мисля си, че нормалното човешко отношение трябва да върви ръка за ръка с адекватното лечение...

Крайно ли ти се струва мнението ми? Ами простете но това са мислите които ми дойдоха в главата прочитайки историята. В болниците си има и трябва да има ред и той е за всички. Като чета, били са в детско отделение, детето има право на един придружител, болните имат нужда от спокойствие/персонала също/, какво ще стане ако на всички болни деца бащи, баби и т.н. се разщъкат из коридора? Чака се извън отделението, има си часове за посещения.
За закуската...ами ще ме прощавате ама при условие, че междувременно са били уведомени, че предстои операция е нормално да не се дава закуска. Упойка ще се слага все пак, по-малкото зло е да стои няколко часа гладна отколкото анестезиолога да откаже поставяне на упойка и операцията да се отложи за другия ден. Грубото отношение на сестрите е неприятно и нередно, тук съм съгласна. И че не се дават фъстъци на дребосъци също съм съгласна  Simple Smile
Хайде, не го вземайте навътре, имам си право на мнение и коменар все пак.

# 12
  • Велико Търново
  • Мнения: 211
Благодарност имаше естествено-дадохме на хирурга 100лв на ръка, а после след изписването почерпихме сестрите и докторите.Отделно касата за операцията им е дала 1000лв.Най-съм благодарна на хирургическия екип,но отношението си беше бая грубичко,въпреки че свекърва ми спомена че работи 30 г с пациенти и не се държи така спрямо хората,а ги разбира.
А проблема с реда е друг.Мърморенето бе,че когато е минал директора на болницата по коридора мъжа ми бе там,но какво да прави един объркан татко,който чака да чуе всеки момент какво ще стане с детето му?!
Но разберете,че е напълно човешко да мислиш за операцията и рисковете свързани с малкото дете,отколкото за нечовешкия ред.Не знам в такива моменти се мисли за детето,а не за РЕДА.Но ако не бе идвал президента нямаше да има такова затягане на дисциплината.Впрочем президента нагледа интензивното отделение и ние му видяхме само краката,когато мина под прозореца ни!

Последна редакция: ср, 26 окт 2005, 14:33 от Dory_28

# 13
  • София
  • Мнения: 7 095
Важното е, че детенце е добре. Дано не ви се случва пак.
Flash два пъти съм била в болница с дъщеря ми и макар и двата пъти условията да бяха примитивни, и отношението не много съчувствено, все пак много по-човешко от описаното. Нищо не пречи да се спазва редът без изишна грубост, още повече, че става въпрос за дечица.

# 14
  • Sofia
  • Мнения: 3 483
Хайде, не го вземайте навътре, имам си право на мнение и коменар все пак.

Е, чак пък навътре Simple Smile
Дано на никой не се случва и слава Богу, че всичко се е разминало......

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт