Моите най-кошмарни дни

  • 14 649
  • 55
  •   1
Отговори
# 15
  • Варна
  • Мнения: 6 865
Благодарност имаше естествено-дадохме на хирурга 100лв на ръка, а после след изписването почерпихме сестрите и докторите.Отделно касата за операцията им е дала 1000лв.Най-съм благодарна на хирургическия екип,но отношението си беше бая грубичко,въпреки че свекърва ми спомена че работи 30 г с пациенти и не се държи така спрямо хората,а ги разбира.
А проблема с реда е друг.Мърморенето бе,че когато е минал директора на болницата по коридора мъжа ми бе там,но какво да прави един объркан татко,който чака да чуе всеки момент какво ще стане с детето му?!
Но разберете,че е напълно човешко да мислиш за операцията и рисковете свързани с малкото дете,отколкото за нечовешкия ред.Не знам в такива моменти с мисли за детето,а не за РЕДА.Но ако не бе идвал президента нямаше да има такова затягане на дисциплината.Впрочем президента нагледа интензивното отделение и ние му видяхме само краката,когато мина под прозореца ни!

Ей, аз не говорех за такава благодарност:-))) Имах си предвид само написаното, някак битовизмите преобладават а най-важното - че лекарите не са сгрешили и са помогнали остана неизказано.

# 16
  • Варна
  • Мнения: 6 865
Важното е, че детенце е добре. Дано не ви се случва пак.
Flash два пъти съм била в болница с дъщеря ми и макар и двата пъти условията да бяха примитивни, и отношението не много съчувствено, все пак много по-човешко от описаното. Нищо не пречи да се спазва редът без изишна грубост, още повече, че става въпрос за дечица.

Абе Лекси, мила, къде го видя това нечовешко отношение и излишна грубост? Освен за лелята дето е говорила народни мъдрости рано сутрин?

# 17
  • Мнения: 2 792
 Чудесно е, че сте се оправили, това е най-важното Hug.

 Виждам, че си разбрала и още много важно нещо, че на дете не се дава храна, докато тича и играе.Дано всеки си направи извода от твойта история и така да се предпазим от такива инциденти.
 
 В къщи има едно правило, храна се яде само седнал на масата  Laughing!

 Съжалявам, че си останала с такива лоши в печетления от болницата, но смятам че Flash* е права.

# 18
  • Мнения: X
Радвам се, че всичко е минало успешно, знам, че да гледаш детето ти как страда е най-големият кошмар, който може да ти се случи!

# 19
  • София
  • Мнения: 7 242
Добре де Flash, права си - и при нас беше така, но имаше и моменти в които персоналът открито изразяваше загриженост и внимание към нас, без да са поискали нещо. Наистина не им е лесно и сигурно са притръпнали, но с една успокоителна дума към родителя ще постигнат много повече. Ние например в белодробната миехме подовете на стаите. Правехме го дори с удоволствие, но пък и повечето от сестрите и санитарките се опитваха да ни успокоят и олеснят. Дъщеря ми сума ти време мрънка, че пак искала в болница въпреки авокада и инхалациите, просто защото бяха мили и внимателни с нея /а и с мен/. А с това Дори май не може да го каже.

# 20
  • Мнения: 211
Не мога да ви разбера-аз ви описах в каква ситуация попаднах и в какви условия изпаднахме, а вие ме обвинявате,че изпадам в битовизъм.Може би трябваше да напиша,че непрекъснато казвах "Благодаря",че дори и чистачката ни кореше,когато минавахме по коридора,за да отидем до тоалетна,защото всеки момент президента щял да дойде?!Че когато виждат,че зависиш от доктори и сестри всеки гледа да те мачка и да те мисли за по-нисш!
В един от дните отидох при сестрите да им напомня да сложат антибиотика,защото мина половин час, а никой не идваше....отидох до стаята им,а те си говореха и гледаха телевизия и когато ги попитах дали не са забравили лекарството ни веднага гракнаха в един глас,че не сме били само ние,че имали още много пациенти......нямам думи!

# 21
  • Мнения: 1 113
Добре че детето се е оправило!
Наистина си изживяла много! Благодари на Господ (ако вярваш!) и на лекарите за точната диагноза и правилното лечение, а за останалото (имам впредвид условията и отношението на обслужващия персонал) - майната му! В крайна сметка - по- добре с горчиви спомени  smile3543, отколкото с горчив живот  newsm45!
Целувки на малката героиня!  newsm51

# 22
  • Мнения: 46 492
Ужас, добре, че вече е зад гърба ви  Praynig

# 23
  • Мнения: 1 113
Малко не е по темата, но ще ви разкажа моите най-кошмарни дни.
На 10.08. тази година тръгнахме на почивка със съпруга ми и дъщеричката ми Лили (на 2 г. и 9 мес.). И както пътуваме на широк първокласен прав път един микробус ни блъсна отзад. Колата ни е с газова уредба, която се намира в багажника и естествено като добри пътници - ние с Лили сме седнали отзад. От удара колата се завъртя и отиде в другото платно, задното стъкло хвръкна, а малката успях да хвана докато се олюляваше напред-назад между седалките. Мъжът ми спря и извика "Бързо излизайте, ще гръмне бутилката!" - и започна да дърпа Лили навън.
Ей, момичета, не помня как изкочихме от колата и изтичахме встрани, но винаги ще си спомням какъв ужас изживях.  И единствената мисъл, която се въртеше  в главата ми беше: "Господи, запази Лили!"
Е, бутилката не гърмна благодарение на саковете с багаж, които бяха омекотили удара, но пък бяха разкачени всичките и кабели, така че си мисля че Господ ме чу!
А другият шофьор - той "горкият" не е виновен, просто не ни видял, нищо че караше повече от километър след нас!  #2gunfire

# 24
  • Мнения: 211
И вие сте изживяли голям шок!Добре,че всичко е минало благополучно!Господ явно бди над децата ни!

# 25
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Ох, момичета - обърнаха ми се червата (сори за сранението  Blush)

Dory_28  - имах подобна преживелица. Дъщеря ми на 2г.7м. направи вирусна пневмония. 2-та дроба поразени, а тя диша с "чиста" част от единия=5ст. (по думите на приелата ни лекарка). Почва се венозно лечение с 2 мощни антибиотика. След 7 дни правяТ рентген, няма и помръдване на картинката от 1-вата снимка. Както мнозина знаят, тя е доста злояда и почти нищо не ядеше по него време. Дойде майка ми да ни види в б-цата и донесе фъстъци. Дадох и 2-3 и баш тогава да вземе да влезе една д-рка в стаята. Направи ме на нищо: "как може да давам ядки на 2г. дете  #Crazy. Ето - тя значи има чужд предмет в белите дробове и затова снимките й са лоши и без изменение, а те ни лекували от пневмония  Close"
Аз - гърмян заек, се втрещих. Казвам й, че много пъти досега съм давала ядки (предимно фъстъци) и никога тя не се е давела. Винаги съм била до нея и съм готова да се закълна, че задавяне не е имало. Тогава лекарката ми разказа за дете, което умряло от задушаване, следствие на препълнен бял дроб с ядки от орехи  Cry. И за безсилието им да помагат в такива случаи... Confused
И каза следното: ДА НЕ СЕ ДАВАТ ЯДКИ НА ДЕТЕ ПО-МАЛКО ОТ 5-6 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ.!

Това е. Радвам се, че и двете малки сладки слънчица са живи и здрави, както и родителите им  Hug

# 26
  • Мнения: 4 629
Боже какъв кошмар! Добре, че всичко е зад гърба ви вече

Не ми се занимава да се оплаквам.Вярно е че отношението към нас не бе на ниво,но аз съм доволна че всичко мина успешно!

Помисли си дали не си заслужава да разкажеш историята си пред якоя медия или някак да й дадеш гласност. Всички ние, които сме пациенти страдаме от отношението на "специализирания персонал" в болниците. Така се държат с нас като, че сме им длъжни за това, че сме болни, а те се грижат за нас

# 27
  • все тук
  • Мнения: 1 716
Моят съвет е - копваш целия си постинг, така както емоционално си го написала и го пращаш на електронната поща на президента. Да види той колко здрави са българските болни, когато идва на посещение.
И защо бащата да не е при детето си, когато е болно - нали гледаме на запад как е - и двамата родители са неотлъчно при децата си в болницата, че и лекарите на крака ходят да им обясняват всичко, което ще правят.
Аман и да пази Бог от българското здравеопазване

# 28
  • София
  • Мнения: 725
Направо ми настръхнаха косите докато четох - много ти съчувствам за кошмара, който си преживяла.
Не знаех до днес, но няма да давам на децата си ядки до 5-6 годишна възраст!

А ОТНОШЕНИЕТО НА ПЕРСОНАЛА ОТ БОЛНИЦАТА Е ПОД ВСЯКАКВА КРИТИКА - не може така да се отнасят с хората, ама то е така май във всички държавни болници... Явно е до лекар - гледам отношението на нашата педиатърка към Жожко /тази жена и родена да бъде лекар/ и виждам и отношението на педиатрите на мои познати към децата им - ами няма база за сравнение...

Важното е,че сте добре и че детенцето ти е живичко и здравичко!!!!!

/И както гледам темата отново се е превърнала ЗА и ПРОТИВ - нямам думи просто/
 

# 29
  • Мнения: 211
Благодаря ви, майчета! Сега вече ме е страх да давам и орехи от парка на Вики.В нашия парк има орехови дървета и сега са изпопадали сумати и аз преди този случай ги трошах и й ги давах,но сега въпреки че ме моли не смея!

Общи условия

Активация на акаунт