Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора

Ottawa, Canada

Мнения: 2 452
Бих искала да се допитам до вас по повод на следната ситуация: Изабела е самО дете с тенденция да остане така. Тя е много общителна и най-великото и желание е да си има сестричка (бебе Таша ). Има си и въображаема приятелка, Ема. Това като предисловие. В училище са "смесена" група, т.е. деца, родени 2000 и 2001 година и в нейния клас от момиченцата тя е най-малката и то значително - другите момиченца са на пет години и нагоре. От известно време тя се "вживява" в някое от тези момиченца, които явно са и като "пример за подражание" , напр. снощи бе "Мади" и аз трябваше да се обръщам така към нея, играеше си с въображаемата Тейлър (сестричката на Мади) и т.н. Според вас това здравословна фантазия е или не? Как ще се отрази на самочувствието и? Подпомага ли за развитието му или го подтиска? Всякаква информация от личен опит или статии по темата ще са ми от полза! Благодаря!
Цитирай

Там,където се събуждам щастлива.

Мнения: 4 985
Нямам личен опит, но някъде бях чела, че децата го правят, когато има някакъв проблем и по този начин се скриват зад личността на друг...За съжаление, беше статия в списание....и дори заглавието не мога да се сетя....Дано друг да ти помогне с идеи
Цитирай

Домати не останаха.

Мнения: 978
Най-добре променете посоката на тенденцията. Wink
Цитирай
Лауричка, ами това, което съм забелязала при Симона например, понякога тя се мъчи да имитира по-големите от нея, с които играе (те са между 8 и 12 годишни). Но имитацията й май се изразява в това да се мъчи примерно да командва Елизабет и аз това си го обяснявам, че може би и те се държат така с нея, въпреки че тя не е страдала от това Confused
Но при Изабела май нещата стоят по по друг начин. Тя напрово по разказа ти си "присвоява" и чужди имена. Rolling Eyes
Абе няма оправия с детската психика Tired Very Happy
Кой знае как са "белели" главите и на нашите родители, ама не помним Crazy
Цитирай

Le 78

Мнения: 1 194
Здравей. Нямам личен опит с моята дъщеря, но от това , което съм чела за нормалните етапи в психо-емоционалното развитие на детето, мисля, че това , което прави Изабела е нещо напълно нормално и даже често срещано. Има си и име "roman familial" на френски, описано още в 1909 година от чичко Фройд. Според него тези детски фантазии са част от развръзката на едиповия комплекс и целят да предпазят "истинските"  родители от агресивните фантазии(подсъзнателни разбира се) така характерни за този етап и да ги прехвърлят в другото "измислено " семейство.....
Това са само теоретични обяснения разбира се, не казвам, че това е случая на вашето дете. всяка ситуация  е строго индивидуална, но подчинена все пак на универсалността на психичното функциониране.
Та с една дума смятам, че е нормално. Но се питам в каква степен ти и съпругът ти ътрябва да се включвате в играта (да я наричате с друго име и тн) и до кога?Може би тук е по-скоро трудността на ситуацията за теб. Защото моето лично мнение е , че не бива да се поддаваш и да вличаш надълбоко в нейните фнтазии в момента, но може и да не съм права. както казах нямам личен опит.
Цитирай

Ottawa, Canada

Мнения: 2 452
Здравей. Нямам личен опит с моята дъщеря, но от това , което съм чела за нормалните етапи в психо-емоционалното развитие на детето, мисля, че това , което прави Изабела е нещо напълно нормално и даже често срещано. Има си и име "roman familial" на френски, описано още в 1909 година от чичко Фройд. Според него тези детски фантазии са част от развръзката на едиповия комплекс и целят да предпазят "истинските"  родители от агресивните фантазии(подсъзнателни разбира се) така характерни за този етап и да ги прехвърлят в другото "измислено " семейство.....
Това са само теоретични обяснения разбира се, не казвам, че това е случая на вашето дете. всяка ситуация  е строго индивидуална, но подчинена все пак на универсалността на психичното функциониране.
Та с една дума смятам, че е нормално. Но се питам в каква степен ти и съпругът ти ътрябва да се включвате в играта (да я наричате с друго име и тн) и до кога?Може би тук е по-скоро трудността на ситуацията за теб. Защото моето лично мнение е , че не бива да се поддаваш и да вличаш надълбоко в нейните фнтазии в момента, но може и да не съм права. както казах нямам личен опит.

Благодаря на всички за мненията. Моят проблем е точно в това, което си подчертала. Да го правя ли изобщо? Тя подражава на тези деца, вероятно защото могат повече неща от нея и имат самочувствие. В сравнение с тях тя е бебе. Laughing Интелектуално е добре развита - вероятно може и знае повече неща чисто "интелектуално", но емоционално е по-назад; направо си е "наивна" душица. А и физически е доста по-дребна от тях.  Поне съм доволна, че си е избрала подходящи примери за подражание - и двете момиченца, които "боготвори" са добре възпитани и изглеждат добре.   Laughing Освен това съм виждала как се държат с Изабела - като по-големи сестри - прегръщат я, водят я за ръка, включват я в игрите си.
А за това да има проблем - сигурно има такъв - ново училище, нови деца; стресът сигурно и оказва влияние.
Цитирай

usa

Мнения: 3 491
Лаура, това го коментираха в "нашите деца". Аз лично съм попадала тук-таме на мнения на експерти, и се счита за  нормално и дори красиво. Нямам време да търся повече, ето нещо съвсем кратко, но има и много други писаници.

http://www.babycenter.com/expert/toddler/toddlerdevelopment/11537.html
Цитирай

Sunshine State (of mind)

Мнения: 2 257
Според вас това здравословна фантазия е или не? Как ще се отрази на самочувствието и? Подпомага ли за развитието му или го подтиска? !
Ще се опитам като психолог, занимаващ се с деца да ти обясня на кратко. Не само е "здравословно", но и е съвсем нормално дъщеря ти да прави това. Около три годишна възраст децата за пръв път осъзнават собственото си 'аз' и се отделят от майката, която до тогава е била част от цялостното им възприятие за самите себе си. Затова тогава започва и по-осъзнатата връзка с бащата. В този етап на развитието, до към 5-6 година децата започават да осъзнават с пълна сила света около тях и да възприемат различни модели на поведение, извън самите тях. Дали дъщеря ти ще се вижда в образа на Мади или Барби, или баба Яга ако щеш Laughing - няма нищо страшно в това - тя просто има нужда да се отъждестви с нещо от външния свят, нещо извън нея, което и помага да бъде критична и да прави разлика. Децата имат нужда да се отъждествяват с някой друг, това заздравява собствената им представа за "отделността" им от света - в смисъл - бидейки някой друг, те осмислят собственото си аз. С две думи - за да се усети сама себе си, тя ще имитира и ще се вживява в образите на много хора и герои - не се плаши и я остави да мине през този етап, не е вредно , а напротив - развива въоображението и и помага да намери своето място в света. Когато мине в "Мади" я питай къде е ....( не знам името на дъщеря ти) и можеш да разбереш защо е Мади в момента и какво става с дъщеря ти - получават се много интересни неща. Вероятно има нещо, което дъщеря ти все още не е открила у себе си и го търси под друга форма, у други хора. Това е толкова симпатична възраст, не се страхувай, напротив, оставяй детенцето да си фантазира на воля.
Между другото, ще останеш поразена, ако направиш едно малко тестче с щерка ти - накарай я да нарисува вашето семейство, уж че е омагьосано от някоя фея и виж какви интересни неща ще се получат! Love
Цитирай
.... накарай я да нарисува вашето семейство, уж че е омагьосано от някоя фея и виж какви интересни неща ще се получат! Love
Хихи - това е много вярно. Съвсем скоро Симона ми рисува рисунка на нашето семейство. Първо нарисува нея си, сестра си, мене и кучето - всички хванати за ръка, а баща й нарисуван до къщата с широко отворена уста Laughing. Аз я питам - Защо тати не е с нас, какво прави", а тя "Ми той ремонтира къщата и ни вика да се връщаме Very Happy". След малко рисунката й бе доукрасена с още много човешки фигури. И аз я питах "А тези хора кои са?", тя - "Ми това са баба и дядо, и моите приятелки, които искат да дойдат с нас на разходка" Sad. Не зная какво й се върти в главицата ама почвам да си мисля, че бабите и дядовците й липсват макар и подсъзнателно Confused
Цитирай

по пътеката

Мнения: 3 087
Лаура, без да съм специалист , от опита  с трите ми деца, мога да кажа , че на Изабела и липсва компанията на други деца, синът ми просто ме изнуди да има сестра и то каква трябвало да бъде само името стана после друго ,на прага на род .дом вдигна олелия къде му е сестричката да не му я вземе друго дете. беше само на 2 .5г  но да ти кажа след това просто той се грижеше за нея като голям .биберона паднал -баткото насреща, да носи, дава играчки, да я наглежда -просто това беше негова задача.имах си страхотен поМощник  и страхотната енергия (тои беше суперактивен) се използваше за добро.а за това, че се вживявя в роли е нормално, мисля ,че вие -таткото и ти ,трябва да и казвате колко си е по -добра и по- интересна ,оригинална даже, ако си е самата тя- вашата Изи. точно затова и я обичате.
Цитирай

Sunshine State (of mind)

Мнения: 2 257
Цитат
Не зная какво й се върти в главицата ама почвам да си мисля, че бабите и дядовците й липсват макар и подсъзнателно Confused
Цитат

Много е важно и хубаво, че ви е подредила всичките на рисунката и не е оставила някой извън нея! А щом баба и дядо са там, значи че наистина тя ги помни и те присъстват в съзнанието й, което е супер, на фона на това, колко сте далеч от тях във всекидневието. Направи ми впечатление, че тати е малко отдалечен Laughing, което потвърждава теорията, че тати все още не е така близо до нея, както ти, сестра й и кучето Laughing - просто тати все още не й е съвсем ясен, той е някак отдалечен и зает с неговите си важни неща,  но след някоя друга година, ако всичко върви добре в "спойката баща-дъщеря" ще бъде нарисуван по-близичко:). В такива рисунки има значение кой детето рисува най-напред, после кой най-близо до себе си, големината на фигурите и такива неща. Но ако искаш опитай да я накараш да нарисува "омагьосаното семейство" и виж кой как излиза на рисунката Wink Wink
Цитирай

usa

Мнения: 3 491
Не зная какво й се върти в главицата ама почвам да си мисля, че бабите и дядовците й липсват макар и подсъзнателно Confused
Хонда, нали това беше щерката дето ходи вече на училище? И Борис като тръгна на градина започна така в един момент с тези баба и дядо. Ами в градината в един момент започнаха много приказки за тези разширени семейства, за това колко забавно и спокойно същество е бабата, такива бяха уроците, и на него в един момент му беше станало доста екзотично. Той до около 4 1/2 г. нямаше реална представа за съществото "баба", и когато майка ми дойде, положението стана малко "за прехвалените ягоди с голяма кошница", ама това е друга тема.  Smile
Цитирай
....Хонда, нали това беше щерката дето ходи вече на училище? ...
Да за нея.

G&J, много интересни нещица понаписваш Hug.
И да си попитам направо тогава - всички фигури бяха в един размер с изключение на самата нея, която беше по-малка от останилите (аз даже помислих, че това е кучето, защото и само тя беше в различен цвят от останалите newsm78) и фигурата на баща й, която беше малко по-голяма от останалите.
Това какво ще рече Very Happy  bouquet
Цитирай

временно във Пицеландия

Мнения: 594
наистина и аз съм била свидетел на подобна слу4ка с 4уждите имена-работих като детегледа4ка и 5 годиШната кукла отвреме на време я прихваЩаха да и викам Фран4еска,Али4е и про4ие.като се обърнех с неиното има в такъв момент ме поправяШе,да кажа измисленото ина4е не искаШе да прави от това което я молех
G&J а къде може да се про4ете оЩе неЩо относно развитието на детската психика?на български ако може,4е с другите езици ме няма  Embarassed или някоя книга да препоръ4аШ?
Цитирай

в Tara

Мнения: 3 291
дъщеря ми като беше на 5, наша роднина психоложка й беше "разкодирала" рисунка. много интересно. мама беше с ръце на кръста, тати с разтворени като букет пръсти и широка усмивка, на прозорците на къщата имаше решетки, но затова пък комина пушеше Wink......
най-интересно ми беше като видях свекърва ми...на фона на всички , които присъстваха на рисунката тя изглеждаше огромна! заемаше половината лист Mr. Green

тая рисунка си я надписах с дата и си я сложих за "един ден" Mr. Green

много ми беше забавно да слушам коментарите и да се опитам да разбера какво й е в душичката.

умирам си за психология Embarassed Embarassed
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 17 отговора