Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Моля за съвет относно възпитанието на двегодишните хулигани  . Детето ми  е на 1г и 11 мес, но съм подозирала, че може да има толкова опърничаво момче.Първо той абсолютно никога не се заиграва сам в неговата стая , постоянно някой трябва да стои до него , не ни разрешава да гледаме никаква телевизия - телевизора веднага се изключва от копчето , и ако решим да му се скараме той започва да ни бие с дистанционното , с чаши и с каквото още намери . Опитах да му обясня спокойно , че не трябва така ( не знам до колко ме е разбрал ) , опитах и като го ударя по памперса , но на него му става смешно и започва да ми се радва , все едно не съм го ударила , а целунала .На обяд и вечер лягаме задължително заедно, аз се правя на заспала и така заспива ,после ставам да свърша нещо ако евентуално не съм заспала и аз .Не знам дали е от възрастта , но ми се иска тези лигавщини да ги изкореним по - от рано. Кажете и при вас ли е така ? Дали пък не греша някъде ?
Цитирай

Варна

Мнения: 4 971
Ние го минахме този период само преди един месец.Да ти кажа аз много обяснявах но после минах на шамари.Срам не срам казвам си го-той като ме удари и аз удрям ,а после обяснявам,че мама и тати не се бият а само се милват и че ако той не удря и мама няма да удря Rolling EyesИма доста силна ръка и честно ви казвам на няколко пъти ме е насинявал ,това ако не се обуздае ..ами,че утре ще вземе ножа и ще ме замери и с него не дай си Боже,или ще хвърли нещо тежко по телевизора,компютъра и т.н.Та така ние се справихме с бой  Embarassedколкото и гадно да звучи ,всеки ден ревях от угризения и безсилие но поне спря да ни бие и да ни замерва с де що му попадне.Сега още понякога се опитва да ме удари но само като си сваля усмивката от лицето и започва да ме милва.За другите неща не мога да ти дам съвет ,защото нямам опит.Успех Laughing
Цитирай

USA

Мнения: 4 630
Опитай да го наказваш. Като ви удря или прави нещо друго, което е "лошо" го наказваш  - например слагаш го в столчрто за хранене обурнато към стената и му обесняваш защо го наказваш. Хубаво да е разбере и да е наясно, че при следващо такова поведение ще последва пак наказание. Определяш си за колко минути да стои там - 5-10 и през това време след като си обяснила защо е наказан го игнорираш. Важно е с мъжа ти да сте на една позиция - да не му стане "жал" на някой за детето и да иска да отмени наказанието преди да е изтекло определеното време. След това го взимаш от столчето и забравяте за случката - играете си, гушкате се - все едно, че нищо не е било
Цитирай

все тук

Мнения: 1 600
Струва ми се, че още е рано за наказания - нищо неразбират на тази възраст, а и едва ли ще стои наказан.
Според моя скромен собствен опит, през този период преминах преди около 7-8 месеца - много говорене и обясняване. Пробвах и с по-твърдите възпитателни методи, но наистина само от говоренето виждам ефект.
А иначе това наистина е период и ще премине, но още колко такива периоди ни чакат, не ми се мисли.
Цитирай

Варна

Мнения: 672
на 1г и 11 мес- той абсолютно никога не се заиграва сам в неговата стая
Аз непознавам деца на тази възраст (че и по-големи), които да си играят сами.Не можеш да очакваш от детето да си играе само, а ти вършиш някаква работа или да си гледаш ТВ-то. Малките разбойници усещат много добре, че вниманието ни е насочено другаде и с лошто си и нетъпимо на моменти поведение ,търсят нашето внимание. Забелязала съм, че винаги когато синът ми буйства е от липсата на достатъчно внимание.
Относно удрянето- аз му казвам строго: Можеш да си чупиш играчките колкото искаш, но  НЕ Разрешавам да удряш мама. Ефекта при нас е , че спира и с двете неприятни действия. Няма смисъл от пошляпване или наказания, а само от обеснения и минимални ограничения.
Проблемът със заспиването при нас се реши така : Слагам го в леглото ,казвам Лека нощ. Питам дали иска някоя играчка при него и излизам. Първите няколко дена бяха кошмар. Влизах на няколко пъти да го успокоя и накрая свикна. Малко гадничко, но аз трябва да ставам в 5.00 за работа, а той заспиваше с мен след 23.00ч.
Надявам се да намериш по-бързо пътят до разрешаването на проблемите. Всяко дете е различно и методите съответно са различни. Единственото общо е , че всяко дете търси вниманието и обичта ни! Smile

Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.