«абравена парола?
или
–егистрирай се јктиваци€ на акаунт


≈л. поща с ко€то се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

ƒа ѕопълнете формата за регистраци€ Ќе ѕродължете с Facebook регистраци€та

ƒеца от 1 до 6 г.
0 ѕотребители и 1 √ост преглежда(т) тази тема.
1-21 от 21 отговора


ћнени€: 1 521
ѕреди година и половина завърших документ с текстовете на 350 български детски песни. ѕосле, с помощта на “омасе и ¬ики ’риса надхвърлих 400. —ъбраното злополучно беше изтрито с още н€колко хил€ди файла ¬ъзстанових ги наново

“екстовете на около 440 песните съм подредил по азбучен ред на заглави€та


—ЏƒЏ–∆јЌ»≈


21 ноември - ƒен на христи€нското семейство
јз имам две ръчички (1)
јз имам две ръчички (2)
јз кокиченце съм б€ло (виж  окиче)
јз не искам, мамо, вече
јз обичам да чета
јз съм българче
јз съм —ънчо (виж —ънчо)
јко искаш да играем
јууу, от глад умирам
Ѕаба зима
Ѕаба ћарта (1)
Ѕаба ћарта (2)
ЅјЅј ћј–“ј (3)
Ѕаба ћарта бързала
Ѕаба ћарта троп, троп троп
Ѕаба ћеца  от медеца
Ѕаба яга със метлата
Ѕабо ћравке, где така?
Ѕалалайка (виж “умбалалайка)
Ѕалонче хвърковато
Ѕански на лалета
Ѕебе
Ѕез радио не мога
Ѕожа майка търси кръстник за ’риста бога (виж «амъчи се божа майка)
Ѕолен ежко
Ѕолно коте
Ѕолното зъбче
Ѕор€но, Ѕор€нке (1)
Ѕор€но, Ѕор€нке (2)
Ѕуба лази, лази
Ѕуболечка-клечка
Ѕуквичката ј (виж ѕесен за буквите)
Ѕългари€
Ѕързо се вари, чорбице
Ѕ€гай мой велосипед
Ѕ€ла зима
Ѕ€ла козичка
¬ първи клас
¬ траве сидел кузнечик
¬ажно се надуват Ўаро и ѕисанка
¬али, вали дъжд
¬анко забраванко
¬арила баба кашица
¬афли се €дат с носле
¬еликден (1)
¬еликден (2) (виж „ук, чук, €йчице)
¬еликденско €йце
¬еселинка
¬ижте как гре€т елхите сега
¬исоки сини планини
¬лак
¬оденичка
¬ойната на таралежите
¬ойници
¬рабче и слон (виж  ой цвърчи на клончето?)
¬се на мен ли
¬сичко знам за тебе, бебе
¬сичко тече (¬аско да √ама от село –упча)
¬чера в детската градина (хумористична)
¬ълкът и седемте козлета
¬ърви народе възродени (’имн на  ирил и ћетодий)
¬€търко листи в гората пилей
¬€търът снежинки гони
√ол€ма
√орска бригада
√решка -смешка
√роздобер
√ущерчето рече
√ъбка червенушка
√ъси -гъси бибета
ƒа протегнем ръка
ƒайте бързо капкомера
ƒве калинки като балеринки
ƒве кебапчета крилати
ƒве отракани джуджета
ƒе, де,  онче,  онче Цвихрогонче
ƒевойко мари хубава (народна)
ƒе е Ѕългари€
ƒевет зайци
ƒете и щъркел
ƒетска люлка
ƒетенце хубаво
ƒекември (ѕесента на врабчето)
ƒетенце хубаво
ƒетски см€х
ƒетство мое
ƒецата
ƒжоре дос (—еднало е ƒжоре дос)
ƒилмано, ƒилберо
ƒнес е болен «айо
ƒнеска станах много рано
ƒнес е празникът на мама
ƒоволен (ќт днес имам вече нови панталонки)
ƒрус, друс, конче
ƒъга
ƒъждовник
ƒ€дови€ дар (≈дно картофче)
ƒ€до и р€па
ƒ€до ми прати
ƒ€до  оледа (1) (ƒ€до ћраз)
ƒ€до  оледа (2)
ƒ€до ћраз («ън, зън, кой е вън) (ƒ€до  оледа)
≈дна чудесна песничка
≈дно картофче (виж ƒ€дови€ дар)
≈жко във гората
≈й, че мишчица гризанка
≈сен (1)
≈сен (2)
≈сен в гората
≈то Ц зимата настана
≈то € идва каручката
∆аба-жабурана
∆аба има жабун€к
∆абешка разходка
∆ив€ла е н€вга („ервената шапчица)
∆ълтоклюно патенце
«айко и гуменото петленце
«айо Ѕайо, гледай тук...
«айче мило, зайче б€ло
«айченцето б€ло
«айчето и сладоледа («айченцето б€ло, сладолед му се до€ло)
«айчето си наранило л€вото краче
«айчета и ƒ€до ћраз
«а китки и венчета
«алъгалка
«амъчи се божа майка (Ѕожа майка търси кръстник за ’риста бога)
«вездичка (виж «вездичке, вън е студено)
«вездичке, вън е студено («вездичка)
«вън, «вън «вънчета... («въни звънче/Jingle bells)
«драва, здрава годинчица
«дравей, при€телю, чудесни
«дравей, смешно огледало
«еленчуци, който не €де
«имата снежни къдели преде
«имна песничка (Ќад смълчаните полета)
«имна страна на чудесата
«латна есен е дошла
«латушко
«намето ни е трицветно
«ън, зън, кой е вън (виж ƒ€до ћраз)
»гри (–инги ринги рае)
»два ƒ€до  оледа при нас€
»два Ќовата √одина
»ма ли
»мало едно време (1)
»мало едно време... (2)
»ма светлина
»скам да си имам слон...
»скам куче
»сус, синът на ћари€
…овано, …ованке
 алинка
 амила
 апитан
 арнавал в гората (Ћистата на брезата)
 ате,  ате, с б€ла блузка...
 ате,  ате,  атенце
 атеричка рунтавелка
 атето и Ћили
 ирил и ћетодий
 лечка буболечка (виж ћечка, клечка, буболечка)
 нижка с картинки (виж ћама ми купи днес)
 огато б€х овчарче
 огато си малък
 ой как €де
 ой с какво пътува...
 ой почука
 ой цвърчи на клончето? (¬рабче и слон)
 окиче (1)
 окиче (2)
 окиче и дете
 окиченце, момиченце
 окошка край хамбара...
 оладе, ладе
 оледа
 оледари
 оледвало-погледвало
 оледна приказка
 омарче
 ончето ми
 ос (виж “ръгнал кос)
 оте б€ло (Ќа дивана под юргата)
 отето
 отенца вървели трички
 отенца галени
 отка, котка, котана
 ой направил е цвет€та
 рай Ѕосфора
 рай елхата
 рила баба
 рокодил (1)
 рокодил (2)
 укла и ћишок
 укулази, буба лази...
 уче Ўаро
 ученце
 ъде си в€рна ти любов народна
 ърпичко мила
 ъщичка
Ћазарка
Ћазарска песен (1)
Ћазарска песен (2)
Ћазарска песен (3)
Ћека нощ
Ћече буболече
Ћибе —то€не (виж я стани, либе —то€не)
Ћилето
Ћистата на брезата (виж  арнавал в гората)
Ћюлчина
Ћ€стовичка
Ћ€то
ћай
ћайка (1)
ћайка (2)
ћайката и мрабчето
ћайчице, мила мо€
ћалката скумрийка —ийка
ћалкото рибарче
ћама (1)
ћама (2)
ћама ми купи днес ( нижка с картинки)
ћамбо разходка
ћамо, мамо, € кажи колко слончето тежи?
ћамичко
ћариана
ћартенички (виж Ѕаба ћарта троп, троп, троп)
ћартенички (2)
ћартенички (3)
ћартино хорце
ћедна пита
ћедна свирка свири
ћесечко €сен
ћетнах пушката на рамо...
ћечо
ћечка, клечка, буболечка...
ћечо готви се за сън
ћики ћаус
ћила кукла Ѕарби (виж ћо€та кукла Ѕарби)
ћила мамо...
ћила мо€ мамо
ћила –одино (виж нац. химн на –Ѕългари€)
ћини, мини патенца (виж ћъни, мъни патенца)
ћного, много аз ще €м
ћного обичам морето
ћолец
ћолитва
ћорен сокол пие
ћо€та /мойта кукла Ѕарби
ћравка в лавка...
ћузикант
ћъни, мъни патенца
Ќа баба ћарта
Ќа дивана под юргана ( оте б€ло)
Ќа зайченцето б€ло
Ќа куклата
Ќа лов
Ќа люлката (1)
Ќа люлката (2)
Ќа мама днес е празник
Ќа ризката на джобчето...
Ќа пързалката
Ќа стъклото кацна б€ла пеперуда...
Ќад гората сн€г вали...
Ќад смълчаните полета («имна песничка)
Ќазад, назад моме  алино
Ќай-добрата дума
Ќани, златно, нани...
Ќационален химн на –епублика Ѕългари€
Ќаша маца
Ќашите патенца с хубави гушки...
Ќегърчето Ѕимбо
Ќека ни целуне
Ќека всеки знае
Ќе мърка котарака
Ќие сме прасенца
Ќова √одина (— червените ботушки)
Ќови панталонки (виж ƒоволен)
Ќовогодишна песен
Ќосеше в ръка »ли€
Ќосорог
ќбичам те родино
ќблаче ли б€ло (виж я кажи ми облаче ле б€ло)
ќранжева песен
ќранжево (виж ќранжева песен)
ќт днес вече имам, нови панталонки (виж ƒоволен)
ќтивам на училище
ќх, ƒимитро ли, русокосо момиче (народна)
ќхльо-бохльо...
ќхлювче рогато
ѕанагюрските въстаници
ѕапагал
ѕараход
ѕарцалина
ѕатенцето
ѕатешка истори€ (ѕатето яки)
ѕед€ човек, лакът брада
ѕей ми славею чудесни
ѕесен за буквите
ѕесен за математиката
ѕесен за при€телството
ѕесен за пръстчетата
ѕесен за светлото и тъмното
ѕесен за мечтите
ѕесен за снежинката
ѕесен за щуреца
ѕесен на мама и нейното момиче
ѕесента на врабчето (виж ƒекември)
ѕесен на мама и нейното момиче
ѕесента на синчеца (—инчец?)
ѕесничка за  атето
ѕе€т, скачат палците (виж ѕесен за пръстчетата)
ѕиле
ѕипи ƒългото „орапче
ѕисана (виж ѕис, пис, ѕисано...)
ѕис, пис, ѕисано...
ѕитаница
ѕо-накратко
ѕод листенцата зелени
ѕод нашТта стр€ха л€стовичка... (виж Ћ€стовичка)
ѕодаръци от баба ћарта
ѕоздрав на мама
ѕохвали се зайче
ѕразник
ѕразнична торта
ѕрекатури се шейната...
ѕрела баба
ѕри мама и при татко
ѕриказка за пуканката
ѕриспивна песен (1)
ѕриспивна песен (2)
ѕриспивна песничка (3)
ѕриспивна песничка (4)
ѕролет
ѕролет здравей
ѕролет иде (1)
ѕролет иде (2)
ѕтички
ѕтичките
ѕухкави снежинки снощи завал€ха...
ѕървите уроци
ѕърви урок
ѕървокласник
–аботната мецана
–адецки (виж “их б€л ƒунав)
–асте, расте ми бобче...
–ачо капитан
–инги ринги рае (виж »гри)
–одна реч
–одна стр€ха
–ождество ’ристово
–ожден ден
–окл€та   на  мама
—андалите защо са?
—върши се тази година
—еднало е ƒжоре дос
—ивата мишка
—инеока теменужка
—инчец
— червените ботушки (виж Ќова √одина)
—ладкопойна чучулига
—лушай ћечо
—лънчоглед и —лънце
—мешка
—нежен човек
—нежинки
—нежко (н€ма текст)
—пи под храста дългоушко
—реща
—реща в гората
—рещу Ќова година
—тана мечо
—тани нине, господине!
—тани, стани юнак балкански
— татко ще лепим тапети
—тига, ћечо, мед си €л...
—урва весела година
—урва, сурва година!
—ънувах приказна градина
—ънчо (1)
—ънчо (2)
—ърдито момче...
—ърцето
“айна
“ам под старата върба
“атковина (’убава си татковино)
“еменужка (виж —инеока теменужке)
“еменужке, мило цвете
“и, майко
“их б€л ƒунав
“иха нощ, св€та нощ
“ихо
“он бонбон
“опка калпазанкова (без текст)
“орта
“очка, точка, запета€...
“реперушко
“ръгнал кос
“ръгнало ми лудо младо
“ук ни/ми казаха, Ћазаре
“умбалалайка (балалайка)
“уп, полечка!
” дома часовник трака
”мен мечо
”рок по падане
’ванала се баба
’ей, при€телю, здравей
’ей, ръчички
’имн на  ирил и ћетодий (виж  ирил и ћетодий/ ¬ърви народе възродени)
’итрото мишле (—крила баба, скрила...; Ѕаба и мишле)
’итрото мишле
’убава си, мо€ горо
’убава си, татковино
’удожник
÷вете мило
÷вет€ за мама
÷ъфнала мъничка черешка
„асовник
„ело коте книжки
„ервената шапчица (1)
„ервената шапчица (2)
„ервената шапчица (3) (виж —реща в гората)
„ик-чирик
„удна песничка
„ук, чук, €йчице (¬еликден (2))
„ушке, чушке, € елаЕ
Ўарена калинка
Ўаро и първи€ сн€г
Ўаро, Ўаро, престани...
Ўейна («имна песничка)
Ўейната на д€до  оледа
Ўишарката
Ўуми ћарица (национален химн на Ѕългари€ от 1886 до 1944 г.)
Ўушко-мушко непослушко...
ўурчо, замести ме
ўъркел шарен
ўъркел и деца (виж ƒете и щъркел)
ёнаци
я кажи ми облаче ле б€ло (я кажи ми облаче ли б€ло)
ясна гайда е писнала
я стани, либе —то€не


“.к. бройката е значителна, обособ€вам отделна тема, където да се кешира и по-лесно да се допълва ћоже да допълвате нови текстове на български песни, различни заглави€ и варианти на еднакви песни и т.н. ўе помол€ само, за разлика от темата за онлайн видео и музика, коментарите да не бъдат трити


« ѕоследна редакци€: нд, 04 юли 2010, 20:37 от vоrfax »
÷итирай


ћнени€: 1 521
21 ноември - ƒен на христи€нското семейство
(¬ергини€ √енова)

ƒнес е празник много мил,
с него Ѕог ни е благословил,
затова ще ћу благодарим,
че с семейство ни е надарил.
—ъбрали сме се тук сега
по христи€нски у дома.
ћама вкусна гозба прави,
кака сръчно й помага
и лъжицата подава.
ѕосле прав€т вкусна питка
като слънце в маргаритка,
мажат € със €йчице
и пекат € с масълце.
ѕосле идват баба, д€до
и посрещаме ги с радост.
ћама новата покривка вади,
кака тръгва да € глади.
“атко носи плодове
и се чуват смехове.
¬сички с€даме задружни,
хващаме се за ръце
и се молим от сърце:
да сме здрави, да сме живи,
да сме винаги щастливи.
¬се така да сме задружни,
да помагаме си в нужда
ƒа сме истински христи€ни,
Ѕог със нас да се похвали.





ј« »ћјћ ƒ¬≈ –Џ„»„ » (1)
( алина ћалина)

јз имам две ръчички -
две палави сестрички.
≈дна до друга зна€т
самички да игра€т.
јз имам две краченца -
две палави момченца.
“е много се обичат.
≈дно след друго тичат.
јз имам две очички -
небесни две звездички.
 ак чудно, чудно гре€т!
“у плачат, ту се сме€т!
јз имам две ушенца -
две белички мишленца.
Ќа глухи се преструват,
но всичко, всичко чуват.
¬ средата на лицето
е вирнато нослето.
ѕо мириса познава
с какво ще ме гощават.
”стата ми обичат
по книжките да срича
и да повтар€ сладко
две думи: мама, татко






ј« »ћјћ ƒ¬≈ –Џ„»„ » (2)

јз имам две ръчички
и двете мънички.
— едно пръстче,
две пръстчета,
три, четири, пет,
сладки като мед!





ј« Ќ≈ »— јћ, ћјћќ, ¬≈„≈

јз не искам, мамо, вече
да игра€ с мойто мече!
Ѕатко ми се подиграва,
че не ходи, че не шава!
ƒай ми мойта пушка, мамо,
да € метна аз на рамо,
да отида на балкана,
живо мече да си хвана!





ј« ќЅ»„јћ ƒј „≈“ј

јз обичам да чета,
аз обичам да мечта€,
имам хубава мечта-
всичко искам аз да зна€,
всичко искам аз да зна€,
всичко за света да зна€.

јз обичам песента-
т€ е мой добър при€тел.
— волна песен аз лет€,
като в€тър над пол€та,
като бур€ над зем€та,
като буен,буен в€тър.





ј« —Џћ ЅЏЋ√ј–„≈

јз съм българче обичам
наще планини зелени.
Ѕългарин да се наричам /
първа радост е за мене. / 2
јз съм българче свободно,
в край свободен аз живе€.
¬сичко българско и родно /
люб€, тача и миле€. / 2
јз съм българче и расна
в дни велики в славно време.
—ин съм на зем€ прекрасна, /
син съм на юнашко племе. / 2





ј ќ »— јЎ ƒј »√–ј≈ћ

јко искаш да играем,
дай ми знак! /2
“и с ръце плесни така!
«авърти се след това.
ѕочва нашата игра
с веселба.

јко искаш да играем,
дай ми знак! /2
“и с крака тропни така!
«авърти се след това.
ѕочва нашата игра
с веселба.

јко искаш да играем,
дай ми знак! /2
“и с уста свирни така!
«авърти се след това.
ѕочва нашата игра
с веселба.



ј”””, ќ“ √Ћјƒ ”ћ»–јћ

«нам, живееха безгрижно в старата гора
седем палави козлета и една коза.
“€ бе майчица грижлива - ставаше в зори
с крехки клонки и с коприва всички да гости,
с крехки клонки и с коприва всички да гости.

ћамо, мила мамо, бързай, само да сме сити.
¬ълчо щом почука, ние тука ще сме скрити.

јуу, от глад умирам, ауу, но тук намирам,
ауу, заключен дом - с хитрост и взлом ще вл€за аз.
Ќо козлетата *** схванаха завчас,
скрит в хвалебстви€та сладки, вълчи€ му глас.
¬ълчо с пет жълтъка цели гърлото проми
и забле€ с кози трели: "–ожбо, отвори."
» забле€ с кози трели: "–ожбо, отвори."

ћама, туй е мама, но т€ н€ма лапи черни,
мамо белоснежна, топла, нежна ний сме бели

јуу, от глад умирам, ауу, но тук намирам,
ауу, заключен дом - с хитрост и взлом ще вл€за аз.

’итри€т вълчан се върна ц€л покрит с брашно,
с лапа б€ла той обгърна крехкото стъкло...
¬секи знае що се случи - кой бе крив, кой прав 
вълчо кожата мени си, не и сво€ нрав,
вълчо кожата мени си, не и сво€ нрав.
÷итирай


ћнени€: 1 521
ЅјЅј «»ћј

Ѕаба «има прекали -
все вали, вали, вали.
 ак навън ще си играем,
вече туй и ний не знаем!
“ази бабичка чевръста
сн€г натрупа чак до кръста





ЅјЅј ћј–“ј (1)

Ѕаба ћарта Цтроп, троп, троп
бърза през горицата,
мартенички ц€л вързоп
носи на дечицата.
-Ѕабо ћарто, чик- чирик-
вика и врабченцето
мартеничка ми вържи
пъстра на вратленцето.





ЅјЅј ћј–“ј (2)

¬рабчо весело зап€ва
«имата си заминава
Ѕ€лото кокиче спи
—н€г навън не вали

’ей кокиченце красиво
“и къде ли си се скрило
“опло слънце грее вън
—тига сън, стига сън

≈то ме сред вас деца
— мен пристига пролетта
¬есело ви поздрав€вам
ћирно детство пожелавам





ЅјЅј ћј–“ј (3)
(¬есела јнгелова)

Ѕаба ћарта откъде ли
пак намери сто къдели?
 ак можа от тез къдели
да направи куп модели?
 азват, има т€ отм€на Ц
внучка пъргава, засм€на.
ƒен и нощ преде, завързва,
никой не подмина, бърза
т€ на баба да помогне,
та навреме пак да смогне.
ћартенички дето върже,
там се радва всичко бърже.
Ќищо, че е тъй красива,
нека вече си отива.







ЅјЅј ћј–“ј ЅЏ–«јЋј
(…ордан —тубел)

Ѕаба ћарта бързала,
мартеници вързала:
морави, зелени
бели и червени.

ѕървом на гората-
да лист€т листата.
» да дойдат всичките:
щъркелите, птичките,
първи€т певец,
 осер хубавец.

ѕосле на градините-
да цъфт€т гиргините
и латинки алени,
и божури шарени.
ябълки да зре€т,
круши да жълте€т.

ј пък на дечицата
върза на ръчицата
мартеници чудни
със ресни червени,
да са ранобудни,
да растат засмени.






ЅјЅј ћј–“ј “–ќѕ, “–ќѕ, “–ќѕ (ћј–“≈Ќ»„ »)

Ѕаба ћарта троп, троп, троп
бърза през горицата,
мартенички ц€л вързоп
носи на дечицата./2

Ѕаба ћарта чик-чирик
пита € врабченцето,
мартеничка ми вържи
пъстра на вратленцето/2





ЅјЅј ћ≈÷ј ќ“ ћ≈ƒ≈÷ј

Ѕаба ћеца  от медеца
лапа с лапа
и се цапа.

ѕо-добро ми е детето
има кърпа на вратлето
и с лъжица във ръчица
сърба супа от паница.





ЅјЅј я√ј —Џ— ћ≈“Ћј“ј

пак се скрила зад вратата.
Ѕабо яго, там не стой,
че ще има страшен бой!





ЅјЅќ ћ–ј¬ ≈, √ƒ≈ “ј ј

- Ѕабо ћравке, где така?
- “ичам ўурчо за храна.
- ј ти, где с таз гадулка?
- ƒнес  алинката е булка,
та съм канен на свирн€.
- ј когато сн€г забръска,
що ще чиниш ти зимъска?
- ўе поискам срам не срам
от твойто житце сбрано.
- јз пък н€ма да ти дам,
гиди дърти мързелан!





ЅјЋќЌ„≈ ’¬Џ– ќ¬ј“ќ
(∆.  юлджиева)

Ѕалонче хвърковато,
„ервено като мак,
ѕри€телче крилато,
«ащо побегна пак?
¬ъв мо€та ръчица
Ќе ти ли бе добре?
ќтскубна се и литна
 ъм синьото небе.

ѕрипев:
“и жеравите гониш,
¬ид€ ли, че познах?
Ќо твоето местенце
Ќе е, братле, при т€х.
— балончета игра€т
ѕослушните деца,
ј птиците жела€т
ћушици и зрънца.

Ѕалонче хвърковато,
јз кан€ те с поклон:
≈ла да си играем
Ќа наши€ балкон!
Ѕалонче хвърковато,
„ервено като мак,
ўе чакам ц€ло л€то
ѕри мен да дойдеш пак.
¬етрецът ще ти каже
 ъде живе€ аз,
Ѕез дъх да стигнеш даже,
≈ла си пак при нас.

ѕрипев.





ЅјЌ— » Ќј ЋјЋ≈“ј
(¬рабчетата)

 огато с теб се разхождам по плажа
разбирам колко си влюбен във мен
и много искам на всички да кажа
че ти си само за мене роден.

ƒа, да, да, да това не е шега!
«ащото знам, че другите момчета н€мат бански на
лалета,
н€мат твоите сини очи...
» сега ще ти призна€, с теб обичам да игра€,
ти си принца на мойте мечти.
ƒа, да, да, да това не е шега!

 огато с тебе отивам на кино,
екрана светва и в него си ти,
и зна€ пак ще съм тво€ любима,
защото мене сънуваш, нали?

ƒа, да, да, да това не е шега!
«ащото холивудските момчета н€мат ризи на карета,
н€мат твоите бели зъби...
» сега ще ти призна€, с теб обичам да игра€,
ти си принца на мойте мечти.
ƒа, да, да, да това не е шега!

 огато сутрин закусвам със мама
отново знам, че си мислиш за мен.
ѕов€рвай просто спасение н€ма,
защото ти си за мене роден.

ƒа, да, да, да това не е шега!
«ащото знам, че другите момчета н€мат бански на
лалета,
н€мат твоите сини очи...
» сега ще ти призна€, с теб обичам да игра€,
ти си принца на мойте мечти.

ўе почакам да порасна
и за теб ще се ожен€,
ще живееме прекрасно,
ц€л живот ще бъдеш мой!
Yeee!





Ѕ≈Ѕ≈

»маме бебенце - наша сестричка,
мамина мила, добра дъщеричка!
— тънко вратленце, с чипо носленце.
–ита с крачета, шари с очички.
“о е на месец и н€колко дни.
“о е повито сега в пелени.
»ма си шапчица - люл€ков цв€т.
Ќ€ма по-хубаво в цели€ св€т.




Ѕ≈« –јƒ»ќ Ќ≈ ћќ√ј
изп. Ћили »ванова

 огато сутрин стана започвам да игра€,
за музика и танци по ц€л ден си мечта€.
—ъс радиото пе€, когато съм сама,
и често ми се сме€т (х2) във къщи на ума.

ѕрипев:
ћама, татко, баба, чичо,
искат да съм като т€х;
много, много да не тичам,
да не чуват мо€ глас.

“и вече си гол€ма, днес беше пак на кино,
а тр€бва като мама да станеш домакин€.
ƒобрата тво€ лел€ и цели€т ни род отидоха в недел€, единствено в недел€, на пъстрото хоро.

ѕрипев:

„ерта€ или уча аз пак се забавл€вам,
пон€кога се случва дори да прекал€вам.
¬ъв къщи н€мат мира не само през ден€,
и радиото свири, намират го да свири,
дори когато сп€!

ѕрипев:





ЅќЋ≈Ќ ≈∆ ќ

≈жко във гората
днеска не играй.
Ѕолен във кревата
охка, пие чай.
“ичал е юнака
и се изпотил.
ѕосле без да чака
той вода е пил!





ЅќЋЌќ  ќ“≈

Ќа дивана, под юргана
коте б€ло се е свр€ло.
’ърка, мърка недоволно -
прави се на болно.

Ќо до него аз заставам,
аспиринче му подавам.
“о подскочи и изб€га,
оздрав€ веднага.

ѕрипев:
≈й ти коте, мързеланче,
тук под моето юрганче:
много сладичко се спи,
но те мол€ запомни,
че без мое разрешение -
н€ма тук да л€гаш ти.




ЅќЋЌќ“ќ «ЏЅ„≈

(музика: ƒимитър  ърнолски
текст: Ѕожидарова по иде€ на ћаргарита Ѕогданова)

ѕак мечето мед е €ло
зъбчето го забол€ло.
ƒоктор пломба му постави,
думи за съвет прибави: /2/

ѕрипев:
ћечо, мечо запомни
зъбките си мий в зори
и пак л€гаш ли да спиш,
с паста да ги поздравиш. /2/

ƒа са зъбчетата всички
таралежови бодлички,
да не ги €де микробче
с тъничко и зло хоботче. /2/

ѕрипев:

¬ече мечо с б€ла четка
с радост зъбките си мие
както докторът поръча
с четката добре ги трие. /2/

ѕрипев:





Ѕор€но, Ѕор€нке (1)

Ѕор€но, Ѕор€нке, сал ти ли си мома? (2)
—ал ти ли си мома, сал ти ли знаеш да пееш? (2)
√ласът ти се чува чак до нашта нива. (2)
„ак до нашта нива, чак до нашто лозе. (2)
—ърпа си остав€м тебе да послушам, (2)

че ми пееш леко, а се чуй далеко. (2)





Ѕор€но, Ѕор€нке (2)

Ѕор€но, Ѕор€нке, сал ти ли си мома? (2)
—ал ти ли си мома, сал ти ли знаеш да пееш? (2)
√ласът ти се чува чак до нашта нива. (2)
„ак до нашта нива, чак до нашто лозе. (2)
—ърпа си остав€м тебе да послушам. (2)

 о€ песен пееш - не€ да запе€, (2)
не€ да запе€, не€ да засвир€. (2)
’оро да направ€ - хоро на момците, (2)
хоро на момците, както и на момите. (2)





Ѕ”Ѕј Ћј«», Ћј«»

Ѕуба лази, лази,
бебчето се пази.
ѕо тревичка, по листенце,
по ръчичка, по краченце
и по гушка и брадичка
чак до бебчова главичка.
ƒайте скоро да го скрием,
презглава да го завием.




Ѕ”ЅќЋ≈„ ј -  Ћ≈„ ј

Ѕуболечка-клечка,
върху суха клечка,
свила си крилцата,
страх € от децата,
че им свет€т очичките,
че им пипат ръчичките.




ЅЏЋ√ј–»я
(√. Ѕарбова)

Ѕългарийо, –одино мила,
за мен най-хубава си ти,
с житата буйно изкласили,
в които ален мак цъфти.

јз шепа пръст от теб ще взема,
ще стана мъничка звезда
и към ¬енера ще поема
да нос€ твойта свобода!

ќбичам те, –одино мо€,
със теменужен небосвод!
» винаги ще бъдем твои,
зем€ на български€ род!





ЅЏ–«ќ —≈ ¬ј–» „ќ–Ѕ»÷≈

Ѕързо се вари, чорбице,
да те сипем в паница,
да нахраним дечица!





Ѕя√ј… ћќ… ¬≈Ћќ—»ѕ≈ƒ

 ой е, кой е, днеска като мен?
»мам си велосипед червен.
Ѕ€гай, б€гай мой велосипед,
все напред и все напред, напред.
Ѕързо аз педалите върт€,
като птица вихрена лет€.
Ѕ€гай, б€гай мой велосипед,
все напред и все напред, напред.
ј след мен, по блеснали€ път,
десет състезатели хвърчат.
Ѕ€гай, б€гай мой велосипед,
все напред и все напред, напред.
—тигам аз мечтани€ финал,
пръв съм, пръв съм, в наши€ квартал.
Ѕ€гай, б€гай мой велосипед.
все напред и все напред, напред.





ЅяЋј «»ћј

ѕухкави снежинки 
снощи завал€ха,
вили и градинки
вече побел€ха. / 2

 ато в одеало,
семенцата малки, 
а децата чакат 
весели пързалки / 2

Ќа-на, на-на, на-на / 4





ЅяЋј  ќ«»„ ј

Ѕ€ла козичка с черни рогца,
ходи и дири лоши деца
дето не ми€т сутрин лице
боц, боц боде ги с л€во рогце.

ƒето не пи€т чай, млечице
боц, боц боде ги с д€сно рогце
’оди и дири лоши деца
ходи боде ги с остри рогца.
÷итирай


ћнени€: 1 521
¬ ѕЏ–¬»  Ћј—
(ƒимитър —ветлин)

«ап€ свойта песен
звънчето за нас:
«дравей, златна есен!
«дравей, първи клас!

“ака е чудесно
на чин да седиш
и букви, и песни
в час да редиш!

≈х, утрини €сни,
училищни дни!
«дравей, първокласник! Ц
звънчето звъни.


¬ј∆Ќќ —≈ Ќјƒ”¬јЎ Ўј–ќ » ѕ»—јЌ ј

в блока ги рисува мъничката ƒанка.
Ўаро със калпаче, с дълги панталони,
а ѕиснка крачи с чанта и шушони.
—амо в бързината ƒанчето забрави:
със едно ушенце мацата остави.


¬јЋ», ¬јЋ» ƒЏ∆ƒ

¬али, вали дъжд,
да се роди ръж,
да €м, да €м, -
да стана гол€м.
»ди си,
дойди си,
да €деш каша,
да станеш наша,
да порастеш гол€ма
колкото мама!


¬јЌ ќ «јЅ–ј¬јЌ ќ

≈х бре, че е ¬анко
страшен забраванко!
ѕрави той, що прави,
нещо ще забрави!
¬ижте го - по друма
връща се за гума,
после пък се мръщи:
моливът е вкъщи!
≈то - всички в клас
днес четат в захлас,
само ¬анко там
се черви от срам!
- Ќ€маш ли си книга? -
¬анко мига, мига
- »мам, но у нас
€ забравих аз! -
¬сички му се сме€т,
закачливо пе€т:
√ледайте го ¬анко,
¬анко забрванко!
“ръгна за дома си
с€каш без ума си -
н€ма ли бе, брате,
шапка на главата!
- ¬анко, що направи,
шапката забрави! -
»х, че непри€тно,
връща се обратно!
ј на закачалката
шапката му, жалката,
вика: - Ѕре, стопанино, а бре,
забраванино,
що ме ти остави,
що ме ти забрави?... -
Ўапката си дивна
¬анко смешно кривна,
но навън сега
прав€т си шега.
¬икат му децата:
Ќ€ма ти главата!
ƒе си € оставил,
де си € забравил? -
¬анко пръст веднага
на челото слага:
- “ук ми е главата,
върху рамената!
≈х бре, че е ¬анко
страшен забраванко!


¬ј–»Ћј ЅјЅј  јЎ»÷ј

¬арила баба кашица.
Ѕъркала Ц варила. Ѕъркала Ц варила. Ќакра€ € сварила.
Ќа палчето дала, че донесло дървата.
Ќа показалчето дала Ц че донесло водата.
Ќа средното дала Ц че донесло брашното.
» на безименото дала, че запалило огън€.
«а най-малкото-кутрето обаче, нищо не останало.
–азплакало се пръстчето.
ѕлакало - върв€ло. ѕлакало - върв€ло. » се мушнало ето тука под гушката и си намерило!

 ашичката се вари в ръчичката на детето и се бърка с пръст, после се хваща вс€ко пръстче, на което баба дала кашичка, а за кутрето като не останало тръгнало - с два пръста се имитира ходене и си намерило под гушката и се гъделичка вратлето на детето!:)


¬ј‘Ћ» —≈ яƒј“ — Ќќ—Ћ≈

¬афли се €дат с носле,
супа Ц с бузки и ръце.
Ћигавниците са грешка,
€денето пък е смешка.


¬≈Ћ» ƒ≈Ќ (1)

„ервен, червен ¬еликден,
пъстри €йца в кошница.
—ъбирайте се, деца,
да ви дар€ по €йце!
 оито от вас превари
най-пъстрото ще вземе.


¬≈Ћ» ƒ≈Ќ— ќ я…÷≈

»два този весел празник,
шарени €йца донесъл -
жълти, сини и червени...
¬сичките ли са за мене?
ўе си избера €йце
със жел€зно сърчице,
със черупка като камък
и червено като пламък!


¬≈—≈Ћ»Ќ ј
»згубила ¬еселинка коланче, коланче.
»згубила ¬еселинка коланче, коланче.
“ук коланче, там коланче, н€ма го - н€ма го,
“ук коланче, там коланче, н€маго - н€ма го

—еднала е ¬еселинка да плаче, да плаче.
—еднала е ¬еселинка да плаче, да плаче.
ќле Ѕоже, как ще кажа на мама, на мама.
ќле Ѕоже, как ще кажа на мама, на мама.

ѕък бръкнала ¬еселинка в джобче, в джобче.
ѕък бръкнала ¬еселинка в джобче, в джобче.
» намери ¬еселинка коланче, коланче.
» намери ¬еселинка коланче, коланче.


¬»∆“≈  ј  √–≈я“ ≈Ћ’»“≈ —≈√ј
(“екст: ƒимитър —пасов)

¬ижте как гре€т елхите сега,
радват се, радват се всички.
ќт планината лети през снега
сребърна малка шейничка.
“ра-ла-ла, тра-ла-ла,
сребърна малка шейничка.
≈х, как се радваме, идвай при нас,
мил и добър ƒ€до ћраз!
Ќосиш подаръци в пълни€ кош
в светлата празнична нощ.
“ра-ла-ла, тра-ла-ла,
в светлата празнична нощ.


¬»—ќ » —»Ќ» ѕЋјЌ»Ќ»

¬исоки сини планини,
реки и златни равнини,
небето нежно от коприна - /
“ова е мо€та родина. / 2

ќбичам те зем€ гол€ма
тъй както си обичам мама.
“ук мила ми е вс€ка птица /
и вс€ка мъничка тревица. / 2

ќбичам българските думи
що слушам по пол€ и друми.
ќбичам хубавите песни /
и наще приказки чудесни. / 2

 огато гледам планините
и слушам как шум€т реките.
Ўума на –ила и ѕирина, /
аз чувам мо€та родина. / 2


¬Ћј 

—тройте се в редичка, да направим влак.
— него ще заминем ний на —лънчев бр€г.

ѕуф-паф, пуф-паф, през пол€, тунели.
ѕуф-паф, пуф-паф, покрай къщи бели.

“ракат колелата, весели игриви.
» децата воз€т, през места красиви.

ѕуф-паф, пуф-паф, през пол€, тунели.
ѕуф-паф, пуф-паф, покрай къщи бели.

¬лакът най-накра€ в гарата навлиза.
¬земайте багажа, тр€бва да се слиза.

ѕуф-паф, пуф-паф, през пол€, тунели.
ѕуф-паф, пуф-паф, покрай къщи бели.


¬ќƒ≈Ќ»„ ј

—ред долченце там пенливо,
свила се самичка
и си трака и си мели нашта
воденичка./2
“рака, трака, трака трак.

—утрин, вечер и по пладне мели
без да спира,
че невол€та на гладни най-добре
разбира./2
“рака, трака, трака трак.

÷аревично и пшенично
брашанце т€ смила,
че сираци клети храни дваж ни е
по-мила./2
“рака, трака, трака трак.


¬ќ…Ќј“ј Ќј “ј–јЋ≈∆»“≈

 ъде ми са детските книжки,
кажи ми мой прашен сандък?
«акусиха сивите мишки
с вълшебните букви - €зък!
 ъде ми е класната ста€,
къде е корави€ чин,
а, б, в, тире, запета€,
забравих ги вече - амин!
ј днес мо€т собствен наследник
извършва геройски бели.
Ќе съм се изгубил безследно
щом той ме повтар€, нали?
ј днес мо€т собствен наследник
извършва геройски бели.
Ќе съм се изгубил безследно
щом той ме повтар€, нали?
 ъде е момчешката дързост,
след мене защо не върви,
отминаха стъпките бързи
и ехо не чувам, уви.
 ъде ли се вод€т войните
за мойте наивни мечти
дали пък не са ми сърдити
че съм ги отрекъл почти?
ј днес мо€т собствен наследник
извършва геройски бели.
Ќе съм се изгубил безследно
щом той ме повтар€, нали?
ј днес мо€т собствен наследник
извършва геройски бели.
Ќе съм се изгубил безследно
щом той ме повтар€, нали?
ўом той ме повтар€, дали?


¬ќ…Ќ»÷»

Ќие сме войници, ще вървим напред. / 2
Ћеви-десни, леви-десни, ще вървим напред. / 2

»маме си пушки, от папура дръжки. / 2
Ћеви-десни, леви-десни, ще вървим напред. / 2

»маме си кончета, от върбови клончета. / 2
Ћеви-десни, леви-десни, ще вървим напред. / 2


¬—≈ Ќј ћ≈Ќ Ћ»

“ози св€т за мен,
грешно е скроен!
ѕросто тъй,уви,
все не ми върви!
ѕоне петима души днес
преписват по система стара.
Ќо учител€т, защо ли,
точно мене сбара!!?!

ѕрипев:
¬се на мен ли?
все на мен ли?
—лучват се беди в аванс?
Ќо живе€ с надежда
Ќ€кой ден да намер€
сво€ шанс!!!

“ърс€ дни наред
ћъничко късмет!
Ќо защо,уви, все не ми върви.
ƒобре си знам,че щом
ваканци€та л€тна се покаже,
мълнии ще затрещ€т
и град ще падне даже!

ѕрипев:

“ози св€т за мен
грешно е скроен!!!
ѕросто тъй, уви!,
¬се не ми върви!
»гра€ мач и настървено
във атаката се включвам,
но след "точен" удар
пак прозореца улучвам!

ѕрипев:


¬—»„ ќ «Ќјћ «ј “≈Ѕ≈, Ѕ≈Ѕ≈!
(ћа€ ƒългъчева)

ƒнес татко ме гушна и радостно рече:
У¬ корема на мама живее човече.Ф
ƒали е момченце или пък момиче?
ƒали ще е братче или пък сестриче?
“о колкото житено зрънце е само,
но спи и расте под сърцето на мама.
» сигурно много прилича на тебе,
когато си бил във корема й бебе.Ф
“уй, че нашето бебе пораства, е €сно.
јми как се побира? Ќе му ли е т€сно?
УЌе, не се тревожи! - ћама права застава. -
¬иж, коремът ми също расте, наедр€ва.
¬се едно е хралупка - тъмна, топла и мека,
все едно е къщурка - и просторна, и лека...
ƒен след ден се заобл€, ден след ден се издува -
има м€сто за бебчо дори да лудува!Ф
¬ече в кухн€та често засед€ва се мама.
Ќие с татко се смеем, че похапва за двама -
два банана из€жда, две филийки препичаЕ
» след малко от глад към хладилника тича!
јла то е, защото се храни със не€
бебчо, дето в корема й кротко живее.
 ак, ще питате вие, като н€ма устичка?
ўе ви кажа - през н€каква тайна тръбичка.
ѕон€кога мама бледа лежи.
Ќав€рно коремът й доста тежи.
“огава съм мил - безшумно се движа
и заедно с татко за не€ се грижа.
 огато заспи, стихват стъпки и песни -
сън€ й не бива никой да стресне!
¬лакчето даже мирува, кротува,
защото и бебето също сънува.
 олко много коремът на мама порасна!
¬с€ка рокл€ предишна сега й е т€сна.
¬ътре бебето шава, прем€та се, рита
и почуква с юмруче... «а мене ли пита?
«нам, не вижда оттам непознати€ батко,
но познава гласа ми и този на татко,
затова му разказваме как си мечтаем
скоро заедно с него у дома да играем.
— нетърпение питам: Ф«ащо ли се бави?
» кога ще излезе? ƒа не би да забрави?Ф
Уќще малко остана - мо€т татко отвръща. -
ўе ухае на бебе после ц€лата къща!Ф
Ќай-накра€ е тук! ¬ече имам сестриче!
¬ижте, то се усмихва! ¬ижте, то ни обича!
ќх, как искам по-бързо да стане гол€мо!
Ќе расте ли и братче в корема ти, мамо?


¬—»„ ќ “≈„≈

“ече, всичко тече -
времето н€ма бр€г
и ни влече - н€ма как.

» тъй вс€ко момче,
всъщност е бъдещ мъж -
поет или мор€к.

¬секи малък мъж мечтае
миг поне да е силен и сам.
ј моретата да са до колене -
дори на гол€м.

–астем и пак ще растем,
но заедно с теб -
при€тел с теб съм днес
и утре, и до край -
въпрос на мъжка чест,
не на игра.

ј мор€кът иска да е
капитан, смел капитан.
 апитанът иска да е
ћагелан - поне ћагелан.

–астем и пак ще растем,
но заедно с теб -
при€тел с теб съм днес
и утре, и до край -
въпрос на мъжка чест,
не на игра.


¬„≈–ј ¬ ƒ≈“— ј“ј √–јƒ»Ќј
(хумористична)

¬чера в детската градина
ток удари двама-трима
ƒве дечица веселушки
свет€т като крушки.

ќт балкона нашта ѕет€
полет€ като комета
щом не в€рваш Ц
погледни € стана на пихти€.

¬чера рано от зарана
аз ковач реших да стана
мама, татко на балкона
ковнах с два пирона.

√ошето пък за беда
с виличка се заигра
и за смайване на всички Ц
ей го без очички.

ƒ€до ћраз дари резачка
на »ванчо за играчка
ха сега деца кажете Ц
де са му ръцете?

¬ детски лагер край реката
слънце грее над гората
вчера се удави ƒанчо
днеска -  рум и ѕанчо.

ј учителката млада
им подготви изненада
в супата им топла,
вкусна габърчета пусна.

ћалко бебе в количка
майка му го гъделичка
бръкна му със пръст в окото
пукна то горкото.

— €таган добре наточен
аз съм бърз и много точен.
¬чера вуйчо ми намина
и не си замина.

ќй, детенце, мило, сладко
€ послушай тво€ татко:
н€ма радост по-гол€ма
да заколим мама.

¬чера в детската градина
чума тръшнала стотина
детски р€зани главички
се търкал€т без очички.

—ъс червените ботушки
д€до ћраз раздава пушки
а —нежанка под елхата
бръсне си краката.

Ѕай »ван с косата
пак коси коси тревата
покрай него две момчета
станаха джуджета.

—ъс кюфтетата във стола
аз изтрових много хора
вчера ректора намина
и не си замина.

ћалка планинарска група
се превърна в двайсет трупа
а хижар€ с теслата
кълца им месата.

Ѕаба яга със метлата
обикал€ им телата.
ј хижар€т с пикел нов
точи зъби за любов.

 ръчмички в снега се гушат,
а коминчетата пушат
шесто чувство в мен напира
пие ми се бира.

Ќад смълчаните полета
пе€т траурни звънчета
черна катафалка мина
д€до ћраз почина.


¬ЏЋ Џ“ » —≈ƒ≈ћ“≈  ќ«Ћ≈“ј
( изп. ћими »ванова и –азвигор ѕопов)

«нам, живееха безгрижно в старата гора
седем палави козлета и една коза.
“€ бе майчица грижлива - ставаше в зори
с крехки клонки и с коприва всички да гости,
с крехки клонки и с коприва всички да гости.

ћамо, мила мамо, бързай, само да сме сити.
¬ълчо щом почука, ние тука ще сме скрити.

јуу, от глад умирам, ауу, но тук намирам,
ауу, заключен дом - с хитрост и взлом ще вл€за аз.

Ќо козлетата безгрижни схванаха завчас,
скрит в хвалебстви€та сладки, вълчи€ му глас.
¬ълчо с пет жълтъка цели гърлото проми
и забле€ с кози трели: "–ожбо, отвори."
» забле€ с кози трели: "–ожбо, отвори."

ћама, туй е мама, но т€ н€ма лапи черни,
мамо белоснежна, топла, нежна ний сме бели

јуу, от глад умирам, ауу, но тук намирам,
ауу, заключен дом - с хитрост и взлом ще вл€за аз.

’итри€т вълчан се върна ц€л покрит с брашно,
с лапа б€ла той обгърна крехкото стъкло...
¬секи знае що се случи - кой бе крив, кой прав -
вълчо кожата мени си, не и сво€ нрав,
вълчо кожата мени си, не и сво€ нрав.


¬Џ–¬» Ќј–ќƒ≈ ¬Џ«–ќƒ≈Ќ»

¬ърви, народе възродени,
към светла бъднина върви
— книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!
¬ърви към мощната просвета,
в световните борби върви,
ќт длъжност неизменно воден -
и Ѕог ще те благослови!

Ќапред! Ќауката е слънце,
което във душите грей!
Ќапред! Ќародността не пада
там, гдето знаньето живей!

Ѕезвестен беше ти, безславен!
ќ, влез в истори€та веч,
едно със другите слав€ни
кръстосай дух със огнен меч!

“ъй солунските двама брат€
насърчваха дедите ни...
ќ, минало незабравимо,
о, пресвещенни старини!

Ѕългари€ остана в€рна
на достославний тоз завет -
в тържествованье и в страданье
извърши подвизи безчет...


¬я“Џ– ќ Ћ»—“» ¬ √ќ–ј“ј ѕ»Ћ≈…

¬€търко листи в гората пилей,
 осето-Ѕосето вече не пей-
с пойните птички отлитна на юг.
≈сен е вече пристигнала тук.

—тихна шубракът, самотен и глух.
«айко на припека кърпи кожух.
ћеца захърка под стари€ пън,
—ладък за не€ е дълги€т сън.

Ќека да вее и дъжд да вали,
нека се стел€т в гората мъгли!
«айко си има пак топъл кожух,
ћеца ще спи под юрганче от пух.


¬я“Џ–Џ“ —Ќ≈∆»Ќ » √ќЌ»

¬€търът снежинки гони.
ѕреспи трупат, кърши клони.
— коша си гол€м при нас
пак пристига д€до ћраз.

— б€л калпак, с б€л мустак, весел€к и добр€к. /2
÷итирай


ћнени€: 1 521
√ќЋяћј

Ќе, не искам вече да сам малка,
не, не искам тази залагалка.
»скам като мама аз да съм гол€ма
» да имам - ей такива рокли на волани.
» да нос€ - ей такива шарени гердани.
≈, не искам вече да съм малка.


√ќ–— ј Ѕ–»√јƒј

ƒен по чистотата,
рано пред зората,
в горската прохлада, /
тръгнала бригада. / 2

 омандир е ≈жко,
който стъпва тежко.
¬ълчо бригадира - /
клонки ще събира. / 2

«айчето с метлата
ще мете листата.
—лаве€т чудесни /
ще им пее песни. / 2

ј ћецана наша,
ще им готви каша.
—амо за Ћисана, /
нищо не остана! / 2


√–ќ«ƒќЅ≈–

 ротко над лоз€та,
с€каш от кадели,
в€търко прем€та
па€жинки бели.

— кошнички по друма, /
ний вървим със батко. /
¬ къдравата шума, /
зрее грозде сладко. / 2

’ей го д€до крачи,
вика от далече:
- ’айде помагачи,
време му е вече.

— кошнички по друма, /
ний вървим със батко. /
¬ къдравата шума, /
зрее грозде сладко. / 2


√–≈Ў ј Ц —ћ≈Ў ј

¬чера в двора край стобора
м€рна се мишок гризан.
—трашен бе като глиган!
Ѕързо схруска за закуска
сънени€ дебелан
мързелан  отан.
» се скри във куп дърва...
¬€рваш ли в това?
ўом не в€рваш,щеш не щеш
ти жумиш,
а ние - беж.


√”ў≈–„≈“ќ –≈„≈...

√ущерчето рече,
че юнак е вече.
“ръгна по една пътечка
да се бори с горска мечка.
“ръгна то с хвалба юнашка,
но се върна без опашка.


√ЏЅ ј „≈–¬≈Ќ”Ў ј

√ъбка червенушка,
мъничка пъструшка,
кацнала в горичка,
със чадър в ръчичка.


√Џ—» -√Џ—» Ѕ»Ѕ≈“ј

√ъси-гъси бибета,
дека сте ходили?
” бабини,у д€дови.
 во ви даде баба?
≈дно житце, едно просце,
удари по крилце и фър-р-р у барата.
÷итирай


ћнени€: 1 521
ƒј ѕ–ќ“≈√Ќ≈ћ –Џ ј
’. јгас€н

јко всички по цели€ св€т
протегнем ръце, ще се срещнемЕ
ўе остане далече назад
студени€т в€търЕ и есенЕ

» тогава надежда ще има
нав€рно през ц€лата зимаЕ
ћного ли струва това Ц
да протегнем на н€кой ръка?

јко всички на тази зем€
погледнем за миг към звездите,
ще открием, че пада една
като детска сълза от очитеЕ

“и звездата не можеш да върнеш,
но можеш дете да прегърнеш.
ћного ли струва това -
да протегнем на н€кой ръка?

ќтминават сезони и дни;
животът все пак продължава.
ћилионЕ ћилиони съдби Ц
и вс€ка от т€х задължава.

«а бистра вода, топла дреха,
за обич, надежда, утехаЕ
ћного ли струва това Ц
да протегнем на н€кой ръка?


ƒј…“≈ ЅЏ–«ќ  јѕ ќћ≈–ј

ƒайте бързо капкомера,
точно капки ще отмер€.
’оп, в нослето и на мама.
Ћоша хрема, да те н€ма.


ƒ¬≈  јЋ»Ќ »  ј“ќ ЅјЋ≈–»Ќ »

ƒве калинки като балеринки /2
ѕод дъжда вървели, песнички си пеели/2
“ралалали нека да вали/2
ќт дъждеца ах, нас не ни е страх/2
ƒве калинки като балеринки/2
ѕод дъжда танцували, пеели, лудували/2
“ралалали нека да вали/2
ќт дъждеца ах, нас не ни е страх/2
ƒве калинки като балеринки /2
ѕод дъжда вървели, песнички си пеели/2
“ралалали нека да вали/2
ќт дъждеца ах, нас не ни е страх/2


ƒ¬≈  ≈Ѕјѕ„≈“ј  –»Ћј“»

ѕреди много, много години,
когато баба ми била дете,
имало една песен, ко€то всички обичали
и пеели, ето така:

Ќа-на-на на-на-на-на-на-на-на-на,
на-на-на-на-на-на-на-на,
на-на-на-на-на-на-на-на

ѕредстави си, како ѕено, живо пиле да умре,
после пак да се съвземе и да почне да кълве.
 он изл€зъл на полето, глътнал въздух и умр€л -
възкачил се на небето, и какво ли там вид€л?

јнгели крилати игра€т бейзбол,
черни д€воли рогати вихр€т се във рокендрол.
ј стига бе!

Ќа-на на-на-на-на-на-на-на-на,
на-на-на-на-на-на-на-на,
на-на-на-на-на-на-на-на

ƒве кебапчета крилати христомати€ четат,
скелет костите си клати и ги слуша как дрънчат.
“ри прасета заблудени воз€т се на Ѕе≈м¬е,
сто кокошки раз€рени гон€т смотано теле.

Ќа-на на-на-на-на-на-на-на-на,
на-на-на-на-на-на-на-на,
на-на-на-на-на-на-на-на

¬ържи магарето на завет, под колоните на ÷”ћ.
ƒали на тебе то прилича? ўе си го кажеме на ум.
ѕо реката плуват глисти и си хрупат зеленчук,
кой каквото ще да мисли - песента ни е до тук.

 рай.
 рай.


ƒ¬≈ ќ“–ј јЌ» ƒ∆”ƒ∆”“ј

ƒве отракани джуджета
щели да ми из€дат омлета.
ћене пък не ме е страх.
ўе ги натроша на прах!


ƒ≈, ƒ≈,  ќЌ„≈,  ќЌ„≈-¬»’–ќ√ќЌ„≈

ƒе, де,  онче,  онче-вихрогонче!
 ъде отиваш с  онче?
Ќа гости на Ѕаба,
Ќа Ѕаба и на ƒ€до!
 во ти даде Ѕаба?
ќрехче, Ѕонбонче!
 во ти даде ƒ€до?
 онче-вихрогонче!
’въррр


ƒ≈¬ќ… ќ ћј–» ’”Ѕј¬ј

ƒевойко мари хубава, девойко,
сипни ми винце да пийна, девойко, /2/
балото да си кажиме, девойко,
чие е бално по множко, девойко, /2/
ћоесо бално по множко, девойко,
че имам служба да служа, девойко. /2/
- ћоесо бално по множко, юначе,
че имам руба да прав€, юначе, /2/
- ћоесо бално по множко, девойко,
че нема да се зомиме, девойко. /2/


ƒ≈ ≈ ЅЏЋ√ј–»я

ѕитат ли ме дей зората
ме огр€ла първи път,
питат ли ме дей зем€та /
що най люб€ на света. / 2

“амо, аз ще отговор€,
де се белий ƒунав лей,
де от изток „ерно море /
се бунтува и светлей. / 2

“амо, де се възвишава
горда —тара планина,
де ћарица тихо шава /
из “ракийска равнина. / 2

Ѕългарийо, драга, мила,
зем€ пълна с добрини,
зем€ що си ме кърмила, /
мо€ поклон приеми. / 2


ƒ≈¬≈“ «ј…÷»

«ад дерета,зад превали
девет зайци се събрали.
ƒумбур,думбур де,
девет зайци;
думбур,думбур де,
се събрали.
ƒевет зайци се събрали,
девет зелки са из€ли.
ƒумбур,думбур де,
девет зелки;
думбур,думбур де,
са из€ли.
ƒевет зелки са из€ли
и хорце си заиграли.
ƒумбур,думбур де,
и хорце си;
думбур,думбур де,
заиграли.


ƒ≈“≈ » ўЏ– ≈Ћ (ўЏ– ≈Ћ » ƒ≈÷ј)

ўъркел шарен, дългокрак
€ затракай “рака-трак /2
ўъркеле дългокрак
€ затракай “рака-трак.

“и защо тук не сто€,
както ние у дома? /2
“рала-ла трала-ла
както ние у дома.

Ѕ€гам в топла аз страна
там намирам си храна./2
“рака-трак, трака-трак
там намирам си храна.

» защо тук не сто€,
както ние у дома?
» защо тук не сто€,
както ние у дома?
(“ра-ла-ла, тра-ла-ла,
както ние у дома.
“ра-ла-ла, тра-ла-ла,
както ние у дома.)

ўъркел шарен, дългокрак,
€ затракай трак-трак-трак.
ўъркел шарен, дългокрак,
€ затракай трак-трак-трак.
(“ра-ла-ла, хайде пак,
€ затракай трак-трак-трак.
“ра-ла-ла, хайде пак,
€ затракай трак-трак-трак.)


ƒ≈“— ј ЋёЋ ј

≈то една ръка на мама,
ето една ръка на тате,
като мене н€ма, н€ма
по щастлива на зем€та.

ѕогледнете погледнете
между т€х сега се сме€,
че това е най добрата
детска люлка на зем€та./2

—тискам им ръцете двете,
те ме вдигат на високо
че това е най добрата
детска люлка на зем€та./2


ƒ≈“≈Ќ÷≈ ’”Ѕј¬ќ

ƒетенце хубаво,
пиленце любаво,
къде под мишница
с таз малка книжчица?

ќтивам бабичко
макар и слабичко
книга да се уча,
добро да сполуча.


ƒ≈ ≈ћ¬–» (ѕ≈—≈Ќ“ј Ќј ¬–јЅ„≈“ќ)

„ик-чик, чики-чики, чик-чирик. / 2

јз съм малки€ врaбец,
весел€к съм и певец.
÷€ла зима тук сто€ /
и децата весел€. / 2

„ик-чик, чики-чики, чик-чирик. / 2

ѕрез прозорчета надничам
и от клон на клонче тичам.
—качам смело по снега /
и от студ не се бо€. / 2

„ик-чик, чики-чики, чик-чирик. / 2

ћалки и добри дечица
дават ми зрънца, трошици.
«атова оставам аз /
ц€ла зима тук при вас. / 2


ƒ≈“≈Ќ÷≈ ’”Ѕј¬ќ

ƒетенце хубаво,
пиленце любаво,
къде под мишница
с таз малка книжчица?

Ќе питай бабичко,
макар и слабичко,
книга да се уча,
добро да сполуча.


ƒ≈“— » —ћя’
(“. јтанасов)

Ќ€ма, н€ма по-красиво,
по-безгрижно и щастливо
в този св€т от детски см€х,
затова го в песен сбрах.

«вънне вън усмивка чиста,
и тогава върху листа
слънце златно сръчно пак
знак изписва подир знак.

ѕрипев:
Ќ€ма, н€ма по-красиво,
по-омайно и щастливо
аз отдавна го разбрах
в този св€т от детски см€х.


ƒ≈“—“¬ќ ћќ≈
(Ѕогомил √удев)

ƒетство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
¬се се мъча света да обърна
€хнал пръчка при теб да се върна.

ѕак в юмруче ръждив петак да скри€,
пак със кучето да вдигна олели€,
пак с пипер да поръс€ фили€
от хл€ба чер.

ƒетство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно,
щом студено ми стане да мога
да се взема от детски€ огън.

¬се се мъча света да обърна,
€хнал пръчка при тебе да се върна,
всеки ден по една д€воли€
да е от мен.


ƒ≈÷ј“ј

ќт зори, / 2
от зори до късна вечер,
детски см€х, / 2
детски см€х навред звъни.
“ук при, / 2
тук при нас и там далече,
зад гори, / 2
зад гори и планини.

ѕрипев:
 олко много / 2
са децата по света
като €сните звездици
заблещукали в ноща,
като птиченцата горски,
като полските цвет€.

“е по цв€т, / 2
те по цв€т не си приличат,
ни дори, / 2
ни по дрешките дори.
Ќо смеха, / 2
но смеха щастлив обичат
и задруж, / 2
и задружните игри.
ѕрипев...
“е за мир, / 2
те за мир жадуват вечен,
да растат, / 2
да растат в светлина.
“ук при нас, / 2
тук при нас и там далече
зад гори, / 2
зад гори и планини.

ѕрипев...


ƒ∆ќ–≈ ƒќ—

—еднало е ƒжоре ƒос, седнало е ƒжоре.
“и лудо ƒжоре ƒос, “и си лудо ƒжоре.
¬ънка на вратици ƒос, вънка на вратици.
“и лудо ƒжоре ƒос, “и си лудо ƒжоре.
Ўарен чорап плете ƒос, шарен чорап плете.
“и лудо ƒжоре ƒос, “и си лудо ƒжоре.
 ому че го дадеш ƒос, кому че го дадеш?
“и лудо ƒжоре ƒос, “и си лудо ƒжоре.
 ойто мене сака ƒос, който мене сака.
“и лудо ƒжоре ƒос, “и си лудо ƒжоре.


ƒ»ЋћјЌќ, ƒ»ЋЅ≈–ќ

ƒилмано, ƒилберо, (х2)
кажи ми как се сади пиперо. (х2)

ƒа цъфти, да върже, (х2)
да береш (х3) как сакаш. (х2)

ѕомуни го, побуцни го Ц (х2)
те така се сади (х2) пиперо. (х2)


ƒЌ≈— ≈ ЅќЋ≈Ќ «ј…ќ

ƒнес е болен «айо.
’вана го ангина.
ћайка му се чуди
от какво настина.
 ак висулки хрупкал,
вчера го видели.
ћислел, че това са
морковчета бели.


ƒЌ≈— ј —“јЌј’ ћЌќ√ќ –јЌќ

ƒнеска станах много рано,
че ми беше обещано
с татко двамата да ходим
в ƒетски кът да се разходим.

¬ъртележки и колички,
аз обиколих ги всички.
Ћюлки вс€какви, пързалки,
лодки в езерцата малки,
с кончетата в кръг препусках,
и на водно колело ме пускат.
—кутер карам като хала,
н€мам никаква омала,
на пързалката висока
се изкачвам с пет, шест скока.
» не се страхувам вече -
влакче вози ме далече,
сам пътувам - трака-трака,
слушам песента на влака.

≈х, защо не дава мама
тъй по мъжки с татко двама
всеки ден да сме комбина,
вместо в детската градина.


ƒЌ≈— ≈ ѕ–ј«Ќ» Џ“ Ќј ћјћј

Ќа мама днес е празник
на мама днес е ден.
“€ зна€ най-обича
латинки и невен.

јз зна€, аз зна€,
латинки и невен.

ѕрез март латинки н€ма,
невенът не цъфти.
јла на лисче може
букет да зацъфъти.

Ќо може, но може,
букет да зацъфти.

» цветната картинка,
за мама ще е дар.
ќт малката й щерка,
букет за осми март.

Ќа мама, на мама,
букет за осми март.


ƒќ¬ќЋ≈Ќ (ќ“ ƒЌ≈— ¬≈„≈ »ћјћ Ќќ¬» ѕјЌ“јЋќЌ »)

ќт днес имам вече нови панталонки. /2
¬ джобчето ми дрънкат семки и бонбонки. /2

ўе запрат€ всички рокли на тавана
да не би да хрумне н€кога на мама
пак да ме направи галено момиче,
че де ще се дена кат ме види чичо.

„ерньо и ѕисана гледат от кьошето,
колко е порасло тази нощ момчето.
ѕу€кът на двора веч не ме закача.
јх тез панталонки колко много значат.


ƒ–”—, ƒ–”—,  ќЌ„≈

ƒрус, друс, конче,
близко ли е лонче?
-Ќито близко, ни далеко
бързай конче леко!
 онче рече: троп, троп!
ƒончо рече: хоп, хоп!


ƒЏ√ј

ƒу-ду ду-ду-ду ду-ду ду
ду-ду ду-ду-ду ду-ду ду
ду-ду ду-ду-ду ду-ду ду
ду-ду ду ду-ду ду... дуу

ћол€ кажете, не на шега,
кой нарисува тази дъга?
ѕъстра, красива - казвайте кой -
аз или ние, ти или той?

¬€рно, познахте - в наши€ град
аз си измисл€х цв€т подир цв€т:
жълт или розов, син и червен -
весел да бъде наши€ ден.

√ледайте всички - листа му б€л
ц€лата пъстра дъга е побрал.
√ре€т боички, гре€т слънца -
скрити до днеска в наште сърца.

ƒу-ду ду-ду-дууу (ду-ду ду-ду-ду)
ƒу-ду ду-ду-дууу (ду-ду ду-ду-ду
ду-ду ду-ду-ду ду-ду ду-ду-ду... ду

ћол€ кажете, не на шега,
как ще огрее тази дъга
всички дечица, всички игри -
кой ще ни каже - бройте до три.

“ази дъга е см€х и мечта-
нека й кажем: '»злез от листа'
— ръчички да вдигнем още сега,
с ръчички да вдигнем нашта дъга.
Ќека да вдигнем нашта дъга.


ƒЏ∆ƒќ¬Ќ» 
(Ѕл.јрсова)

Ќа името му най-подхожда
ƒъжд като вали да се разхожда.
Ќо кой ли може да ми каже
«ащо е тъй надут и важен,
ўом златисти€т му фрак
≈ опръскан с кал все пак. (х2)
ўо е то? ўо е то?

ƒъждовникът.


ƒяƒќ¬»я ƒј–

ƒ€до ни прати куп зеленчук
- чушки, домати, моркови, лук...
ѕрати ни бам€, зеле и грах,
а едно картофче само между т€х.
ўом се събраха, викнаха в хор
- чушките с граха почнаха спор.
¬р€ва гол€ма, всеки гълчи...
јх! ј едно картофче само си мълчи.
¬ супата даже спореха там
кой е най-важен пръв да го €м.
Ќека от мама има пердах. јх!
јз едно картофче само си избрах!


ƒяƒќ » –яѕј
(–ан Ѕосилек)

ƒ€до белобради р€па взе да вади.
— две ръце € хваща, силно се напъва, пъшка и опъва -
т€ се не поклаща.
ƒ€до баба вика. “ича баба ћика, тича д€до хваща.
ƒвама се напъват, р€пата опъват - т€ се не поклаща.
Ѕаба внучка вика. ћалката »глика припва баба хваща.
“рима се напъват, р€пата опъват - т€ се не поклаща.
¬нучка Ўарка вика. Ўарко за »глика се юнашки хваща.
¬сички се напъват, р€пата опъват - т€ се не поклаща.
Ўаро ћаца вика. ћаца от зимника тича и се хваща.
ƒружно пак напъват, р€пата опъват - т€ се не поклаща.
Ќай-подир ѕисана вика и √ризана.
ƒружно се напъват, пъшкат и опъват, р€пата измъкват,
вкъщи € замъкват.
» там всички с не€ сладко се гостили.


ƒяƒќ ћ» ѕ–ј“»

ƒ€до ми прати куп зеленчук:
„ушки, домати, моркови, лук.
ѕрати ми бам€, зеле и грах,
и едно картофче само,
и едно картофче само между т€х.

¬ супата всеки вика: аз съм най-пръв.
„ушки, домати, моркови, лук,
но едно картофче само,
но едно картофче само си избрах.


ƒяƒќ  ќЋ≈ƒј (1) (ƒяƒќ ћ–ј«)

«ън зън зън зън зън зън зън
 ой е вън?  ой е вън?
 ой ще дойде в този час?
ƒ€до  оледа при нас! (/“ук пристига д€до ћраз!)

»скам още щом го зърна,
от сърце да го прегърна,
че си знам, че си знам -
той ми носи дар гол€м.

„ук, чук, чук...
 ой е тук?  ой е тук?
 ой е вече тук засм€н?
ƒ€до  оледа желан!


ƒяƒќ  ќЋ≈ƒј (2)

ƒ€до коледа не спал
и джуджетата събрал,
работа на всички дал,
както той си знал.

ƒал да режат и леп€т,
да приготв€т както щат,
куп играчки за деца свирки и колца.

“опки, свирки и шейни
и пал€човци едни
смешни, смешни ама как
те танцуват в такт.


ƒяƒќ  ќЋ≈ƒј (3)

—н€г на облаци се вдига,
ƒ€до  оледа пристига.
¬ златна, хубава шейна
чак от стара планина.

ƒзън, дзън, дзън звънци звън€т.
¬ сладък сън децата сп€т.
Ќо да зна€т той що носи,
ўе наскачат голи боси.

» ще вдигнат шум без край:
Дƒай на мене д€до дай!Ф
Ќа мене кукла, на —то€н-
топка или барабан.


ƒяƒќ ћ–ј«

«ън-зън, зън-зън, зън-зън,
 ой е вън?  ой е вън?
 ой ще дойде в този час,
тук пристига ƒ€до ћраз.

»скам още го зърна,
от сърце да го прегърна,
че си знам, че си знам,
той ми носи дар гол€м.

«ън-зън, зън-зън, зън-зън,
 ой е вън?  ой е вън?
 ой ще дойде в този час,
“ук пристига ƒ€до ћраз,

»скам още го зърна,
от сърце да го прегърна,
че си знам, че си знам,
той ми носи дар гол€м. (х2)
÷итирай


ћнени€: 1 521
≈ƒЌј „”ƒ≈—Ќј ѕ≈—Ќ»„ ј

≈дна чудесна песничка
щурче ми подари /2
’ем хубава, хем лесничка,
хем става за игри.

≈дна чудесна песничка
хем хубава, хем лесничка.
Ќо тр€бва да се знае
и как ще се играе.

“ири-ри-рам, тири-ри-рам, /
и как ще се играе. /2

«астават в кръг момчетата
лице срещу лице /2
и те като щурчетата
с цигулки във ръце.

“ири-ри-рам, тири-ри-рам,/
с цигулки във ръце. /2

ј нашите момичета
не са ли във игра? /2
ўе пе€т като птичета:
“ири-ри-ри-ри-рам

“ири-ри-рам, тири-ри-рам, /
“ири-ри-ри-ри-рам /2


≈∆ ќ ¬Џ¬ √ќ–ј“ј

днеска не играй.
Ѕолен във кревата
охка, пие чай.
“ичал е юнака
и се изпотил.
ѕосле без да чака
той вода е пил!


≈й, че мишчица гризанка

≈й, че мишчица гризанка,
ей, че малка смехоранка!
—крила се в един чадър
и с носле надзърта: цвъ-ъ-р.


≈—≈Ќ (1)

—богом пъстрокрила птичко,
на добър ти път.
—ъхнат жълтите тревички,
семенцата сп€т.

Ќ€ма вече листи свежи,
жълто е в леса.
≈сента цвет€та реже
с ледена коса.

„ерни връх отново слага
облъчен калпак.
» гората пълна с влага
потъмн€ва пак.

—богом птичке лекокрила,
времето лети.
Ќо зем€та наша мила
не забрав€й ти.


≈—≈Ќ (2)
(–айко  ирилов)

≈сен иде
и листата падат.
ябълки и круши
сладък сок нал€ха.
„ушки червенушки
вече наедр€ха.

Ќ€ма ли го вече
парещото сленце?
—еверн€к задуха,
огол€ха клони.
Ќад гората глуха
ситен дъжд се рони.


≈—≈Ќ ¬ √ќ–ј“ј

¬€търко листи в гората пилей
 осето-Ѕосето вече не пей-
с пойните птички отлитна на юг.
≈сен е вече пристигнала тук.

—тихна шубракът, самотен и глух.
«айко на припека кърпи кожух.
ћеца захърка под стари€ пън,
—ладък за не€ е дълги€т сън.

Ќека да вее и дъжд да вали,
нека се стел€т в гората мъгли!
«айко си има пак топъл кожух,
ћеца ще спи под юрганче от пух.


≈“ќ «»ћј“ј Ќј—“јЌј

≈то зимата настана
сн€г вали и все вали.
— нова гиздава прем€на /
той зем€та веч покри. /
“ра-ла-лаа, ла-ла-ла, /
ла-ла-лаа, ла-ла-ла. / 3

¬ огнището ни свети
и пламти гол€м огън.
’ей шейните си дръпнете, /
че пързалка има вън. /
“ра-ла-лаа, ла-ла-ла, /
ла-ла-лаа, ла-ла-ла. / 3

Ќека д€до да се грее,
нека си почива той.
Ќас пък нека пот облее /
в неравен снежен бой. /
“ра-ла-лаа, ла-ла-ла, /
ла-ла-лаа, ла-ла-ла. / 3


≈“ќ я »ƒ¬ј  ј–”„ ј“ј

≈то € идва каручката
отгоре е седнала внучката.
¬ози €, вози € ћарето
на д€до, на д€до магарето.
ќтиват, отиват на лозето,
че зр€ло е, зр€ло е гроздето
и ƒани със сво€та кошничка
ще бъде на д€до помощничка.
÷итирай


ћнени€: 1 521
∆јЅј-∆јЅ”–јЌј
(¬ј–»јЌ“ 1)

∆аба жабурана сто мушици хвана,
бързо на брега ги струпа
сготви вкусна супа /2/
после ще повика всички попови лъжички:
€жте €жте рожби мили
храната дава сили./2/
ўом сберете сили рожби мои мили
заедно хванете щърка който тук дохвърка.
» крилата вии му оскубете.
Ќека сложи вс€ка жабка перо на свойта шапка. ва, ква.


∆јЅј-∆јЅ”–јЌј
(¬ј–»јЌ“ 2)

∆аба, жаба, жабурана
сто мушици хвана,
на брега ги струпа
па наготви супа,
после викна всички
попови лъжички,
Уяжте, €жте рожби мили,
съберете сили,
па хванете щърка,
който тук дохвърка,
тр€бва вий крилете
да му оскубете.
“а пера за шапките
да си имат жабките!


∆јЅј »ћј ∆јЅ”Ќя 

∆аба вика: "¬р€к, вр€к, вр€к!
»мам хубав жабун€к, жабун€к!
“ой е хубав и зелен, и зелен,
той е само зарад мен, зарад мен!
јла имам грозен враг, грозен враг,
той е щъркел дългокрак, дългокрак,
дето вика: "“рак, трак, трак,
трак, трак, трак!".


∆јЅ≈Ў ј –ј«’ќƒ ј
(“.јтанасов)

“ръгна жаба на разходка
по реката с нова лодка,
с ключ заключи жабун€ка,
шапка сложи и заквака:
"’айде, качвайте се всички,
мили попови лъжички,
ўърколан сега го н€ма,
ще ви пази с лодка мама.


∆»¬яЋј ≈ Ќя¬√ј

∆ив€ла е н€вга, жив€ла е н€вга
една червена шапчица/2/
ќ бим бам буки буки бам буки
една червена шапчица/2/

¬еднъж т€ отишла, веднъж т€ отишла
на гости у баба си./2/
ќ бим бам буки буки бам буки
на гости у баба си /2/

¬ гората € срещнал,в гората € срещнал
един кръвожаден вълк./2/
ќ бим бам буки буки бам буки
един кръвожаден вълк /2/

“ой € попитал, той € попитал
" ъде отиваш Ўапчице?" (2)
о бим бам буки буки бам буки,
" ъде отиваш Ўапчице?" (2)

“€ му отвърна, т€ му отвърна
"Ќа гости на баба ми" (2)
о бим бам буки буки бам буки,
"Ќа гости на баба ми" (2)

» той € попитал, и той € попитал
къде живее баба ти?/2/
ќ бим бам буки буки бам буки
къде живее баба ти? /2/

Ѕаба ми живее, баба ми живее
на кра€ на горичката./2/
ќ бим бам буки буки бам буки
на кра€ на горичката./2/

¬ълкът й казал, вълкът й казал,
че иска да € навести.
ќ-бим-бам-буки-буки-бам-буки -
че иска да € навести.

“ой отишъл, той отишъл
първи във къщата.
ќ-бим-бам-буки-буки-бам-буки -
първи във къщата


∆ЏЋ“ќ ЋёЌќ ѕј“≈Ќ÷≈
(ћихаил Ћъкатник)

∆ълтоклюно патенце,
€ ела насам,
царевичка златничка
в шепи да ти дам.

ќт мъниста шарени
нижа ти гердан.
¬иж, уши ти какичка
новичък сукман.

≈то ти и панделка,
син€, от тафта.
“и си най-красивото
пате на света.
÷итирай


ћнени€: 1 521
«ј… ќ » √”ћ≈Ќќ“ќ ѕ≈“Ћ≈Ќ÷≈
(приказка, Ћъчезар —танчев)

«айко беше срамежлив,
срамежлив и мълчалив.
» когато в утрин син€ влезе в √орската градина, той пристъпи тих, смутен,
без да каже добър ден.
ј учителка насреща
с обич нежна го посреща.
ћайка «айка го остави
Ц той от мъка се задави:
-«апишете тук и мама,
да си бъдем с не€ двама...
¬лезе в ста€та тогава,
а пък вътре Ц шум и вр€ва!
≈жко скача ръченица! ћечо дава му ръчица
Ц «айко тегли се: УЌе искам!
ѕоиграй си с ≈жко, с Ћиска!Ф
» учителката мила
там се беше приближила.
«айко т€ добре разбира.
-ќставете го на мира!
“олкоз малък н€ма друг,
а и първи ден е тук!
«айко бе останал сам в куклени€ кът,
а там:  укли! “опки!  амион!
¬лакче и червен балон!
» захласнат ц€л, без дума,
грабна той петле от гума. —тисне го, а то надига гребенче и кукурига!
» след весела игра,
сам накра€ не разбра
как във джоба го прибра.
ј петленцето кротува,
на заспало се преструва.
¬ къщи с него се завърна.
ћайка «айка го прегърна, но петлето т€ не зърна.
-’убаво ли беше там?
-ƒа... Ќо с т€х, защо не знам,
да игра€ ме е срам...
ј петлето мълчаливо
е като другарче живо.
≈то «айо нежно взе го
и в леглото легна с него.
¬ече заедно ще сп€т,
н€ма да се раздел€т!
¬ ранно утро, без да иска,
той петленцето застиска.
У укуригу!Ф - то изписка. –ипна «айко и се чуди:
-“и ли, петльо, ме събуди?
«а √радината е време!
Ќикой да не му го вземе
- при играчките прибра го
и му стана много драго.
—ам лицето си измива!
¬ече станал е гол€м.
—ам от днеска ще отива,
знае път€ той дотам!
ѕрез пол€нката премина,
влезе в √орската градина.
“ам тревога бе гол€ма,
че петлето им го н€ма...
Ћиска викна: - “ук бе вчера!
“р€бва аз да го намер€!
» учителката мила
пак се беше приближила.
ѕа изгледа го сърдита:
- ой задига без да пита?
«айо мига с мъка скрита...
”мен ≈жко много знае:
-“ука общо се играе!
 ой е? Ќека си признае!
 ак така не го е срам
да играе с него сам!
—луша «айо срамежлив,
срамежлив и мълчалив
и зад другите се скрива: У√ледай ти, нима не бива?Ф
Ќов е той, от де да знае,
че тук общо се играе?
—виваше му се сърцето!  ак бе тъжно без петлето!
ћай че е виновен,
дето при играчките прикри го, да му пее УкукуригуФ!
÷€л ден нищо не игра.
» от √орската градина
бързо през полето мина,
рано в къщи се прибра.
¬зе петленцето в ръце
и го стисна до сърце.
У ак да им го върнаФ “о е тука в къщи Ц значи мое!Ф
— него легна през нощта...
» щастлив, засм€н сънува,
че с петленцето пътува, обикал€т по света...
–ипна рано сутринта.
ћайка «айка бе до него
и вид€ петлето Ц взе го!
-ќткъде е то?  ажи,
«айко, и не ме лъжи!
ќт √радината е... зна€!
-¬€рно, мамо, ще призна€:
¬зех го да си проигра€!
¬зех го без да ща от там, днеска ще го върна сам!
-ќще днес! » то веднага!
- майка му го в джоба слага.
—тигна «айко, не забрави
Ц бързо в къта го постави!
 атерички и сърнички, ћечо, ≈жко Ц идват всички!
¬ миг Ћисичката изгука:
-ќй, ѕетленцето е тука!
— обич Ћиса го притисна.
» учителката мила пак се беше приближила:
-—ам ли върна се дома?
 ой го взе? » кой го връща?
- “€ сега не се намръщи,
ласкаво се позасм€.
-јз го б€х занесъл в къщи!
ƒен и нощ да бъде с мен!
- рече «айо зачервен.
- ƒнес го върнах. ¬ече зна€:
¬сички с него ще играем!
-ƒа живееш! - викна ≈жко.
- —ам поправи свойта грешка!
-ƒа живееш! - викат всички
катерички и лисички.
«аловени за ръце,
те започнаха хорце.
ј и «айко сам разбра
Ц влезе в общата игра.
Ќе е вече срамежлив,
срамежлив и мълчалив.
√орд пред ≈жко се изправи Ц снимка иска да си прави.
¬ √орската градина
той е сега щастлив герой!


«ј…ќ Ѕј…ќ, √Ћ≈ƒј… “” 

«айо Ѕайо, гледай тук,
аз ти нос€ зеленчук.
’айде, «айко, да €деш,
хрупкай, зайко, да растеш!


«ј…„≈ ћ»Ћќ, «ј…„≈ ЅяЋќ...

«айче мило, зайче б€ло,
нищичко не си ли €ло?
Ќа ти морковче измито.
ƒа си весело и сито.


«ј…„≈Ќ÷≈“ќ ЅяЋќ
(Ћеда ћилева)

«айченцето б€ло
ц€л ден си играло
в близката горичка
със една сърничка

¬ече се стъмнило
—лънцето се скрило
«айчето разбрало
„е е закъсн€ло

’укнало да б€га
 акто му прил€га
Ќо във тъмнината
—бъркало следата

—еднало да плаче
ћалкото юначе
Ќа кого да каже
ѕът да му покаже

≈й в тъмнината
— лампичка в ръката
ћалката светулка
Ќа щуреца булка

«айчето вид€ла
ѕът€ му огр€ла
ќтишло при зайка
—войта мила майка


«ј…„≈“ќ » —ЋјƒќЋ≈ƒј

Ќа зайченцето, зайченцето б€ло,
в гората сладолед му се до€ло
и тръгнало само и тръгнало навред,
дано да си намери сладолед.

» както си върв€ло из гората,
насреща му задала се пчелата.
ѕомолило € то "ƒай малко сладолед"
“€ казала : "јз имам само мед!".

«а зимен сън се готвела мецана,
пред къщата си тупала юргана,
ѕомолило € то, поискало съвет,
къде да си намери сладолед.

ћецана рекла: "“и си интересен,
какъв ти сладолед в дъждовна есен?
“и знаеш сам нали, ти знаеш сам нали
че гърло може да те заболи?

„е права е мецана то разбрало,
пред горската сладкарничка се спр€ло
и вместо сладолед, и вместо сладолед
поръчало си - палачинки с мед!!!


«ј…„≈Ќќ —» Ќј–јЌ»Ћќ Ћя¬ќ“ќ  –ј„≈

«айчето си наранило
л€вото краче.
—еднало и се присвило
под едно дръвче.
„ула го една калинка:
- «айо, € да спреш!
Ѕива ли от драскотинка
толкоз да ревеш?
–аничката с йод намаза
върза € с трева.
» усмихнато му каза:
- ¬ече оздрав€!


«ј…„≈“ј » ƒяƒќ ћ–ј«

ƒ€до ћраз ти погледни наште зайчета добри /2
“е сега ще потанцуват, ще подскачат, ще лудуват /2
’опа хоп тропа троп после леко скок подскок /2
ƒа поканим д€до ћраз да играе той със нас /2
Ѕързо бързо ще научи и подарък ще получи /2

’опа хоп тропа троп после леко скок подскок /2

≈х че сладък д€до ћраз как подскача като нас /2
«а награда тез ушички ще получи той от всички /2
“ралала тралала колко весела игра /2

ƒ€до Mраз ти погледни наште зайчета добри /2
“е сега ще потанцуват, ще подскачат, ще лудуват /2
’опа хоп тропа троп после леко скок подскок /2


«ј  »“ » » ¬≈Ќ„≈“ј

„удесно е в гората,
разцъфнали цвет€т€.
ќтивахме при дружки,
набрахме теменужки.
—инчец и жълто цвете,
за китки и венчета.

— венчетата извити
накичихме косите.
ј китка най-гол€ма /
приготвихме за мама. / 2


«јЋЏ√јЋ ј

 ърпичко новичка б€ла,
где си се, кърпичко свр€ла?
“ърсих те, питах и мама,
ала те н€ма и н€ма.

Ќ€ма те в шкафа и скрина,
вече недел€ измина,
май че те грабна мишлето,
та да си бърше нослето.


Ѕќ∆ј ћј… ј “Џ–—»  –Џ—“Ќ»  «ј ’–»—“ј Ѕќ√ј

«амъчи се Ѕожа майка,
млади мой Ѕого на молитви,
хей  оладе, мой  оладе,
от »гнаждан до  оледа,
да си добий млада Ѕога,
млада Ѕога, ’риста Ѕога.
ƒобила го й на  оледа,
че си тръгна Ѕожа майка,
Ѕожа майка кръстник да търси,
да си кръсти млада Ѕога,
млада Ѕога, ’риста Ѕога.
—рещнала е —вети ¬асил€.
ѕроговар€ Ѕожа майка:
- —вети ¬асиле, кръстник ше станиш,
кръстник ше станиш, кум да кръщаваш,
да си кръстиш млада Ѕога,
млада Ѕога, ’риста Ѕога.
ќтговар€ —вети ¬асил:
- јз уме€, но не сме€,
аз не сме€ от —вети …ордана.
ѕак си тръгна Ѕожа майка,
Ѕожа майка кръстник да търси,
да си кръсти млада Ѕога,
млада Ѕога, ’риста Ѕога.
—рещнала е —вет …ордана.
ѕроговар€ Ѕожа майка:
- —вет …ордане, кръстник ше станиш,
кръстник ше станиш, кум да кръщаваш,
да си кръстиш млада Ѕога,
млада Ѕога, ’риста Ѕога.
ќтговар€ —вет …ордан:
- јз уме€, но не сме€,
аз не сме€ от —вети »вана,
че той грее като слънце,
и хем пари като огън.
ѕак си тръгна Ѕожа майка,
Ѕожа майка кръстник да търси,
да си кръсти млада Ѕога,
млада Ѕога, ’риста Ѕога.
—рещнала е —вет »вана.
ѕроговар€ Ѕожа майка:
- —вет »ване, кръстник ше станиш,
кръстник ше станиш, кум да кръщаваш,
да си кръстиш млада Ѕога,
млада Ѕога, ’риста Ѕога.
 ато зачу —вети »ван,
хем се урадва, хем се обрадва,
че си пое млада Ѕога,
млада Ѕога във десница,
в л€ва ръка б€ло котле.
„е отиде татък долу,
на реката …орданова -
там си кръсти млада Ѕога,
млада Ѕога, ’риста Ѕога.


«¬≈«ƒ»„ ≈, ¬ЏЌ ≈ —“”ƒ≈Ќќ

«вездичке, вън е студено,
ела за малко при мене.
“опла е мо€та ста€,
и много приказки зна€,
и песнички - да те люле€,
и смешки - да те разсме€.
 отето ни е добричко,
не се страхувай, звездичко.


«¬ЏЌ, «¬ЏЌ «¬ЏЌ„≈“ј

«вън, «вън «вънчета,
Ќа ƒ€до  оледа джуджета,
»дват да вид€т «орничка,
дали е била послушна, добричка,
ƒа питат ћама и “ати,
ƒ€до  оледа какво да й изпрати!


«ƒ–ј¬ј, «ƒ–ј¬ј √ќƒ»Ќ„»÷ј
( опривщица, ѕирдопско)

«драва, здрава годинчица,
под гора, момне ле, под зелена,
и ти здрава, и аз здрава,
да сме здрави през година,
през година до амина.


«ƒ«–ј¬≈…, ѕ–»я“≈Ћё, „”ƒ≈—≈Ќ

«дравей, при€телю, чудесен!
» “и здравей, и “и здравей!
«апочваме със малка песен
и ако искаш с нас запей!


«ƒ–ј¬≈… —ћ≈ЎЌќ ќ√Ћ≈ƒјЋќ

«дравей, смешно огледало!
—мешни хора си вид€ло!
ўом ме видиш сутрин рано
винаги си ти засм€но.
”ж от см€х се ти люлееш,
а пред тебе аз се сме€.
ўом повтар€ш мойте знаци,
с тебе ставаме близнаци.


«≈Ћ≈Ќ„”÷»,  ќ…“ќ Ќ≈ яƒ≈

«еленчуци който не €де
“ой гол€м не ще да порасте
Ќе ще има розови страни
¬секи ще го победи
ƒа, да

ћорковчето вика ела тук
ябълка крещи и т€ напук хе-хе

Ћелка, зелка в ъгъла се смей хъхъ
ј домата червеней

«еленчуци който не €де
“ой гол€м не ще да порасте
Ќе ще има розови страни
¬секи ще го победи


«»ћј“ј —Ќ≈∆Ќ»  Џƒ≈Ћ» ѕ–≈ƒ≈

«имата снежни къдели преде.
 ой в полунощ без партина дойде.

Ћа-ла, ла-ла-ла-ла. / 2

¬сичко извез във вълшебна игра,
птици и клонки по всички стъкла.

Ћа-ла, ла-ла-ла-ла. / 2

Ќова година, това ли си ти.
Ќека елхови€т накит блести.

Ћа-ла, ла-ла-ла-ла. / 2

Ќека разцъфне по припеци др€н
“а да е всеки и здрав и засм€н.

Ћа-ла, ла-ла-ла-ла. / 2

Ќека се сбъдне всред родни€ край
всичко което сърцето желае.

Ћа-ла, ла-ла-ла-ла. / 2


«»ћЌј ѕ≈—Ќ»„ ј

–ой снежинки луди
скачат ръченица.
—€каш пеперуди
в снежната горица.
«айо ги посреща
с весели очички,
«айо студ не сеща
в топли ръкавички.
» не ще да знае
в б€лото кожухче,
скок-подскок Ц играе,
като малко пухче!


«»ћЌј —“–јЌј Ќј „”ƒ≈—ј“ј

„уй звън€т, звън€т звънчета
със сребърни гласчета,
сн€г се сипе пак, във  оледни€ мрак
вървим по дълъг път непознат.

—инкав здрач Ц потаен,
чуден св€т - незнаен,
със песничка в нощта крачим по снега
в приказно-вълшебната страна.

ѕрипев:
 има смешно снежното човече
с много см€х направено от нас.
»ска то да тръгне надалече,
иска да танцува в този час.

» усмивка нежна
в тази вечер белоснежна
лицата огр€, сбъдната мечта -
крачим ний из чудната страна.

’ей, слушай Ц
зън-зън Ц весел звън
пухкав сн€г вали навън
и почва весел празник,
със мен и вий елате под снега.
«везди щастливо гре€т
и пълн€т с радост нашите сърца.
» почва весел празник,
със мен и вий елате под снега.

ѕрипев:
 има смешно снежното човече
с много см€х направено от нас.
»ска то да тръгне надалече,
иска да танцува в този час.

» усмивка нежна
в тази вечер белоснежна
лицата огр€, сбъдната мечта -
крачим ний из чудната страна.


«Ћј“Ќј ≈—≈Ќ ≈ ƒќЎЋј

«латни лист€ падат леко,
в€тър носи ги далеко.
“ъжни стават дървесата, /
потъмн€ват небесата. / 2

¬€търко люлее клони,
бавно лист по лист той рони.
“у ги сбира, ту разпръсва, /
ту пък ситен дъжд запръсва. / 2

”морени от играта,
те се стел€т по зем€та.
» когато мрак долита, /
пурпурен килим заплита. / 2


«Ћј“”Ў ќ

Ћистата
на брезата
отидоха на карнавал.
¬сичките ли?
Ќе.
ќстанаха две -
«латушко
и “реперушко.

«латушко
дълго се люшка
на своето клонче.
ѕогледа, почака
и заплака.

- «ащо плачеш? -
попитаха две тревички. -
“ръгвай! ќтлитнаха всички.
- Ќе можах да се откъсна,
когато бе време -
вече е късно.
—ега кой ще ме вземе?
“ък ще изсъхна. —амичко.

- «ащо? -
извикаха двете тревички. -
Ќе искаш ли да слезеш при нас?

- „е защо съм ви аз?
≈дно малко, жълто листенце!
- “и ще ни бъдеш палтенце!
≈ла, ела -
много близо е зимата зла.
Ѕез теб ще загинем в дните студени!

- Ѕез мене? -
“ъй се зачуди «латушко
сред голите клони,
тъй трепна, че в миг се отрони
върху двете тревички.

ј тревичките се свиха
в малкото жълто листенце
като в палтенце.


«Ќјћ≈“ќ Ќ» ≈ “–»÷¬≈“Ќќ

«намето ни е трицветно,
мило, хубаво, приветно.
Ќий държиме го с ръчички
и обичаме го всички.

Ћа, ла-ла-ла, ла, ла, ла-ла / 2
и обичаме го всички. / 2

÷ветовете му са мили,
б€л - снежинки лекокрили.
÷в€т зелен е на тревата,
а червен е на зората.

Ћа, ла-ла-ла, ла, ла, ла-ла / 2
а червен е на зората. / 2

Ћа, ла-ла-ла, ла, ла, ла-ла / 2
а червен е на зората. / 2
÷итирай


ћнени€: 1 521
»√–»

–инги ринги рае
наш петел играе
чужд петел го гони
за кило бонбони чуш /4

Ѕели пеперудки
къде отлет€хте
ƒойде ли ви кра€
изберете дружки
јз избирам първата,
аз избирам втората!/4

јла - бала - ница
турска паница
ќй, гиди ¬анчо
наш капитанчо
ходи по пол€та,
плаши той децата
иш, миш, ти жумиш /2

Ѕалонът се надува,
надува, надува.
Ќадувайте момчета,
да стане на парчета бум!/2

 ралю порталю отвори порти,
че ще замине крал€т на война
 ралю порталю отвори порти,
че ще да мине кралската войска. /2

„ерна съм машина пускам аз искри на
търс€ си дружина, ти вагон стани /2
ќколо селото /«
минавам лекичко,
а после през вратите /«
си влизам тихичко!
ѕоклан€м се на тебе /«
от нашето колело. /2

ѕускам, пускам кърпа
кучето € дърпа
маца му € иска
в лапи да € стиска.

–ецитаци€:
≈дно,две,три,
отвар€м очи
пу, пред мене
пу, зад мене
пу от трите ми страни!
 ойто вид€,
той ще жми.
 руша - крий!
ябълка - излизай!


ќт небето до зем€та
златна стълбичка виси
÷ар, царица, принц, принцеса,
кое избираш ти?

фе-фе фе
тук мирише на кафе.
ƒ€волът се кръсти
с кьопавите пръсти.
ќтиде на реката,
удари си главата.
Ќамаза € със йод
стана идиот.

 опче,копче,лошо копче,
дето гащите държиш,
ах,дали ще издържиш?
»мам пишшшш.....


»ƒ¬ј ƒяƒќ  ќЋ≈ƒј ѕ–» Ќј—

ѕо-добре не плачи
и послушен бъди!
«наеш ли ти
какви предстои?
»два ƒ€до  оледа при нас.

Ќа гърба носи той
кош с играчки безброй.
„акат го вред
малчугани безчет.
»два ƒ€до  оледа при нас.

ѕрипев:
 ъщичките бели
сгушени дим€т Ц
под губери дебели
сладичко си сп€т.

ўом послушен си бил,
щом си мл€кото пил,
получаваш сега
играчка Ц мечта!
»два ƒ€до  оледа при нас.

ƒаже да си сгрешил,
щом си се извинил,
той сигурно вече
ти е простил!
»два ƒ€до  оледа при нас.

Ќа гърба носи той
кош с играчки безброй.
„акат го вред
малчугани безчет.
»два ƒ€до  оледа при нас.

ѕрипев:
 ъщичките бели
сгушени дим€т Ц
под губери дебели
сладичко си сп€т.


»ƒ≈ Ќќ¬ј“ј √ќƒ»Ќј

ѕрез полета и върхари
бърза весел януари.
¬ снежната си колесница
води свидна годеница,
ц€ла в злато и коприна-
т€ е Ќовата година.

»де с дарове желани
за работните стопани,
носи радост на децата,
мир и обич на зем€та.

Ѕързай, бързай януари,
че дванадесет удари.


»ћј Ћ»

»ма ли, има ли морков,
който бърбори без глас?
Ќ€ма подобен мърморко,
той е от други€ клас.

»ма ли, има ли зелка
с дънки по-тънки от праз?
-Ќ€ма € модната лелка,
т€ е от други€ клас!

»ма ли, има ли зайци,
дето трепер€т от страх?
-Ќ€ма такива бозайници,
те са от други€ клас!
“е са от други€ клас;
ний сме от наши€ клас


»ћјЋќ ≈ƒЌќ ¬–≈ћ≈ (1)
(јсен –азцветников)

»мало едно време един лимон без семе, две чушки като пушки, три круши като пуешки гуши, четири дини като крини и пет марули като кули.

Ќамерило ги едно момченце, тъ-ъничко като конченце, па ги из€ло и взело, че станало хе-е такова дебело!


»ћјЋќ ≈ƒЌќ ¬–≈ћ≈ (2)

»мало едно време
един д€до
и една баба,
и едно мече -
и н€ма вече...


»ћј —¬≈“Ћ»Ќј
(ћузика: Ѕорис  арадимчев
“екст: јлександър ѕетров)

1.«а децата по зем€та
най е хубаво,
когато има светлина;
и в очите,и в сърцата,
и в мечтите,и в делата
винаги да свети т€.
            ѕрипев:
—лънце щом блести над нас,
то е също и за вас.
» тогава всички ние
волни, весели, щастливи
пеем песента.
2.¬ъв ко€то се разказва
как децата по зем€та
прав€т чудеса:
тъмнината разпил€ват,
красота навред създават
и раздават светлина.
                ѕрипев:............
3. Ќа, на, на...
и в очите, и в сърцата,
и в мечтите, и в делата
има, има светлина.


»— јћ ƒј —» »ћјћ —ЋќЌ

»скам да си имам слон -
мъничък като лимон.
ƒа заспива с мен в леглото,
да го дърпам за ухото.
»скам куче да ми вземат,
мама пък не ще.
—тига вече с та€ тема!
јма че дете!


»— јћ  ”„≈

»скам куче /2
мама пък не ще.
—тига вече с та€ тема!
јма че дете!

ƒруга тема аз си н€мам,
котенце поне!
јла темата на мама
е да казва - Ќе!

»скам коте /2
котенце поне.
јла темата на мама
е да казва - Ќе!

»скам куче да ми вземат,
мама пък не ще.
ѕросто темата на мама
е да казва - Ќе!


»сус, синът на ћари€

ƒалече в древен ¬итлеем
по библи€ четем
ћариини€т божи син
роден е в този ден.

ѕрипев:
√лас на ангел пее днес
за син √осподен вест.
Ћикувай, пей със всички нас,
че Ѕог ще бди над вас.
»сус ’ристос е днес роден
във  оледни€ ден.

ќвчари пазеха в нощта
ћари€ и —ина.
≈дна изгр€ваща звезда
им даде светлина.

ѕрипев:
√лас на ангел пее днес
за син √осподен вест.
Ћикувай, пей със всички нас,
че Ѕог ще бди над вас.
»сус ’ристос е днес роден
във  оледни€ ден.

—лушай Ц песен на ангели звучи
и фанфари звън€т над всички нас.
ƒнес е √оспод »сус роден
за теб и мен Ц във този ден.

ƒалече в древен ¬итлеем
по библи€ четем
ћариини€т божи син
роден е в този ден.

ѕрипев:
√лас на ангел пее днес
за син √осподен вест.
Ћикувай, пей със всички нас,
че Ѕог ще бди над вас.
»сус ’ристос е днес роден
във  оледни€ ден.

—лушай Ц песен на ангели звучи
и фанфари звън€т над всички нас.
ƒнес е √оспод »сус роден
за теб и мен Ц във този ден.

ѕрипев:
√лас на ангел пее днес
за син √осподен вест.
Ћикувай, пей със всички нас,
че Ѕог ще бди над вас.
»сус ’ристос е днес роден
във  оледни€ ден.


…ќ¬јЌќ, …ќ¬јЌ ≈

…овано, …ованке,
край ¬ардарот седиш, мори,
бело платно белиш,
все нагоре гледаш, душо,
сърце мое, …овано.

…овано, …ованке,
€ те тебе чекам, мори,
дома да си дойдеш,
а ти не доадиш, душо,
сърце мое, …овано.

…овано, …ованке,
тво€та майка, мори,
тебе не те пуща
при мене да дойдеш, душо,
сърце мое, …овано.
÷итирай


ћнени€: 1 521
 јЋ»Ќ ј

Ћит-лит калинке,
лит-лит калинке,
калинке мила,
шарено крила.

«наеш ли, знаеш ли,
чудний палат,
там в горите
на зме€ крилат.

”ж там жив€ла
чудна девица
и песни п€ла
таз хубавица.

Ћит-лит калинчице,
пъстро крилце.
Ћит-лит калинчице,
златно сърце.


 јћ»Ћј

≈дна камила
да се изкъпе решила;
ала беда гол€ма -
гол€ма, н€ма измама -
не знае горката камила
ко€ гърбица е вече измила.
„уди се и се мае,
какво да прави не знае.
јла накра€ решила,
че е отдавна измила
и двете свои гърбици
със сапун и със водица.


 јћ»Ћ— ј »—“ќ–»я

“ри камили на кокили
във пустин€та решили
гражданки да стават вече,
защото много им напече.

У—тига толкоз пек и п€сък Ц
във града ще влезем с бл€сък,
¬сички там ще покорим
с чара си неустом.Ф

» нагиздили се те
с нови дрехи от ламе,
тъй добре се пременили -
ха кажи, че са камили.

—ред отбрано общество
насред вс€ко тържество
те били желани гости
(колкото и да са простиЕ)

Ќо не щеш ли, баба «има
сн€г нав€ла през комина
и на т€х им домъчн€ло
за любимата пустин€.

Ујх, защо да мръзнем тука?
гледай ти каква е скука!
я да ставаме завчас,
да си ходиме у нас.Ф

» ето, нашите камили
гордо гърбици извили
и към родната пустин€
те се запътили.


 јѕ»“јЌ

 орабчето плава, плава
като в океан.
»скам, искам аз да бъда
негов капитан.

“у, ту-тру, ту-тру, ту-ту-ту-ту / 2

ћурджо, ћурджо и ѕисана
ще са екипаж.
’айде, хайде капитане
повече кураж.

“у, ту-тру, ту-тру, ту-ту-ту-ту / 2

 орабът не чака, чака
тръгвай, давам знак.
јла на зем€та
си оставам пак.

“у, ту-тру, ту-тру, ту-ту-ту-ту / 2

ќблачето плава, плава
ако б€х гол€м
с бърза, бързата ракета
щ€х да стигна там.

“у, ту-тру, ту-тру, ту-ту-ту-ту / 2


 ј–Ќј¬јЋ ¬ √ќ–ј“ј


 ак започна?
≈сента бо€диса листата
на брезата.
ѕосле ветровете -
през л€тото спали -
се разбудиха
и надуха кавали.
“е свиреха тъй весело,
че листата се засм€ха
и заиграха.

ѕесента на кавалите беше звънка,
а дръжката на вс€ко листо е тънка!
Ћистата се отрониха
и политнаха с ветровете.
-  акво ще правим, кажете? -
питаха листата
на брезата.
- ƒу-ду-ду-у-у! - пищ€ха ветровете
с кавали. -
Ќе сте ли разбрали?
ƒнес ще има гол€м карнавал.
¬ижте върбите -
позлатили са си косите.
¬ижте млади€ бук -
обл€къл червен €мурлук.
ƒори шипката си е наметнала шал.
ƒа вървим!  арнавал, карнавал!
“ъй свиреха ветровете.

ј листата
на брезата
се върт€ха,
танцуваха,
лет€ха.
» кой би ги спр€л?
Ѕ€ха канени на карнавал.



 ј“≈,  ј“≈, — ЅяЋј ЅЋ”« ј...

- ате,  ате,с б€ла блузка
защо, ти е червена едната ти бузка?
-ядох, €бълка. » ако ми дадеш още едничка
ще ми се зачерви и другата ми страничка.


 ј“≈,  ј“≈,  ј“≈Ќ÷≈

 ате,  ате,  атенце,
улови си патенце!
 ак да си хвана, татенце,
като вс€ко патенце б€га из реката,
а пък аз горката ще намокр€
новата си рокл€!


 ј“≈–»„ ј –”Ќ“ј¬≈Ћ ј

 атеричка рунтавелка
със опашчика къделка.
÷€л ден тича и не спира,
ц€л ден лешници събира,
та когато дойде зима,
т€ храница да си има.


 ј“≈“ќ » Ћ»Ћ»

 атето и Ћили,
две сестрички мили,
сутрин рано стават,
песничка зап€ват.

’айде мили татко,
дай ни малко сладко.
÷€ла нощ сме спали,
нищо не сме €ли.


 »–»Ћ » ћ≈“ќƒ»…

ѕишат братчета, сестрички
и лулички и чертички.
» накра€ бързо става /
буква хубава и права. / 2

“ези буквички чудесни
още са ни неизвестни.
Ќие малките дечица /
пишем само колелца. / 2

Ќий им славим имената,
днес на —олунските брат€.
“е за нас са много мили, /
буквите са ни дарили. / 2


 ќ√ј“ќ Ѕя’ ќ¬„ј–„≈

 огато б€х овчарче
» овците пас€х
Ѕ€х много благодарен
ћакар и сиромах
Ѕ€х много благодарен
ћакар и сиромах

ўом пукнеше зората
»зкарвах ги навън
» свирех из гората
ѕодпр€н на н€кой пън
» свирех из гората
ѕодпр€н на н€кой пън

¬ремето бе кратко
—ъс шарени кавал
» никога тъй сладко
Ќе съм ни €л, ни спал
» никога тъй сладко
Ќе съм ни €л, ни спал

» днес когато виждам
ќвчарче малко аз
Ќе знам защо завиждам
» охкам си без глас
Ќе знам защо завиждам
» охкам си без глас


 ќ√ј“ќ —» ћјЋЏ 
(–. ћоскова)

 огато се чувстваш
» малък, и сам,
“ака ти се иска
ƒа бъдеш гол€м!
—ам да решаваш,
—ам да избираш,
—ам да си съдиш,
„е кой ще те спира?

 ой ще те гледа
ќтгоре надолу?
 ой ще те учи
» все ще мърмори?
 ога ли най-сетне
ўе порастеме?
“ака им е лесно
Ќа всички големи!

“и казваш УЌе мога!Ф
“е казват УЌе!
“р€бва да мислиш, че можеш поне.
“р€бва да бързаш,
Ќе клюмвай глава!Ф
“р€бва! ¬се тр€бва!
¬се тр€бва!
ј тр€бва ли, а?


 ќ…  ј  яƒ≈
(Ћъчезар —танчев)

Ѕаба ћеца от медеца
лапа с лапа и се цапа.

ѕо-добро ни е детето,
има кърпа на вратлето

и с лъжица във ръчица
сърба мл€ко от паница.


 ќ… —  ј ¬ќ ѕЏ“”¬ј...

«елен семафор - €сен знак!
ѕотегл€ пътнически влак.
“ой утре заран в ранен час,
ще спре на гарата в Ѕургас.

¬ крайни€ квартал живе€
и пътувам със троле€.
“их е тролейбусът син
и без мирис на бензин.

ћоже друг да е маршрута:
—офи€-ћосква- алкута.
ј в  алкута и в ÷ейлон
ще се возиш и на слон.

— куфарчето и с билета
качваш се във самолета.
ƒва-три часа щом летиш,
кацваш в –им или в ѕариж.

Ѕи-би-ип!-
бърза автобусът,
но светофарът е червен!
Ѕи-би-ип!
ћол€! Ќ€мам време!
ѕът ми дай! —тани зелен!

ѕо удобен път не зна€-
качваме се във трамва€
и не минал даже час,
сме на  н€жево със вас.

»злет€ ракета вчера
към планетата ¬енера.
јз не зна€ т€ къде е,
а батко само ми се смее.

¬ океанските простори
кораб б€л вълните пори.
“ой до следващата ср€да
ще пристигне във  анада.

я гледай ти какво било!
ѕрепуска детско колело.
ћомченцето върти педали.
ўе го настигнеш ли?
≈два ли!


 ќ… ѕќ„” ј

 ой почука, кой почука.
 ап-чук, кап-чук.
¬ест донесе днес капчука.
 ап-чук, кап-чук.

» ми рече: ћила пролет,
пак тука, пак тука.
» на всички с весел поглед:
ѕак тука, пак тука.

— нови песни и засм€ни,
раз-два, раз-два.
Ќий ще тръгнем към пол€ни,
раз-два, раз-два.

ўе разцъфнат там цветчета,
зън-зън, зън-зън.
—€каш сребърни звънчета,
зън-зън, зън-зън-зън-зън-зън.


 ќ… ÷¬Џ–„» Ќј  ЋќЌ„≈“ќ?

 ой цвърчи на клончето?
¬рабчо плаче:
- ћамо,
искам като слончето
аз да съм гол€мо.
√ледай ти!
ј слончето
за какво копнее?
»ска то на клончето
да се полюлее.


 ќ »„≈ (1)
(ƒимитър —пасов)

јз кокиченце съм б€ло
—ред гората разцъфт€ло.
»двам с пролет подранила Ц
“€ е мойта майка мила.
»мам братче минзухарче,
 укур€че за другарче,
—рамежлива теменужка Ц
ћо€ в€рна, първа дружка.
’ей, дечица, € станете,
ѕролет мила посрещнете!
»два т€ с цвет€ и птички,
√али клонки и тревички.


 ќ »„≈ (2)

 окиченце б€ло,
в снежинки е ц€ло,
с тънко краченце,
звъни със звънченце:
- ќт сън се будете,
очи отворете!
Ѕаба зима си отива,
пролет слънчева пристига.


 ќ »„≈ » ƒ≈“≈

ј кой се показва
от б€лата пазва?
- јз кокиче б€ло съм,
ставам веч от сън (2)
- » защо тъй рано
идеш ти засм€но?
- јз ви нос€ чудна вест
що дочух нощес (2)
- ћиличко, кажи €,
бързо ти открий €!
- ѕролет, пролет иде веч
и не е далеч (2)


 ќ »„≈Ќ÷≈, ћќћ»„≈Ќ÷≈

ћое мъничко кокиче
с тънко нежно стъбълце,
що дошло си толкоз рано /
сам само, самичко. / 2

јз дошло съм тук детенце
радост да ви извест€,
че таз зима си отива /
и пристига пролетта. / 2

ћое мъничко кокиче
с тънко нежно стъбълце,
що дошло си толкоз рано /
сам само, самичко. / 2


 ќ ќЎ ј  –ј… ’јћЅј–ј...

 окошка край хамбара
ко-ко-ко
зове, крещи, повтар€
ко-ко-ко
 ъде сте ми дечица?
ко-ко-ко
Ќамерих ви храница
ко-ко-ко

Ќий тук сме, мила мамо
пи-пи-пи
изровил н€кой €ма
пи-пи-пи
и ние, всички, всички
пи-пи-пи
пропаднахме горкички
пи-пи-пи.


 ќЋјƒ≈, Ћјƒ≈

ќй,  оледо, мой  оледо,
роди ми се Ѕоже чедо. (х2)

ѕрипев:
 оладе, ладе, коладе, ладе

 равай скача от полица,
ври в котлето кървавица. (х2)

ѕрипев:
 оладе, ладе, коладе, ладе

 ажи, бабо, като лани
на нас весело да стане. (х2)

ѕрипев:
 оладе, ладе, коладе, ладе.


 ќЋ≈ƒј
 оледа пристигна вкъщи,
през комина се провр€,
после тихичко, на пръсти
до елхичката поспр€.
ƒарове под не€ сложи,
озари € с благаслав-
 оледна елхичка горе
грейна с в€ра и любов!
Ќежно бузките целуна
на дечицата добри
и в шейната снежно-лунна
се пързал€ до зори!


 ќЋ≈ƒ¬јЋќ-ѕќ√Ћ≈ƒ¬јЋќ
Ќародна песен от с. ќходен, Ѕ€ласлатина

 оледарче коледвало,
«а кравайче погледвало.
«акукува кукувица,
ѕред манастир на €бълка (2)
≈м кукува, ем нарича:
- «имайте си цедниците
ўе тураме краваете.


 ќЋ≈ƒј–»
—урва, сурва година,
весела година!
«елен клас на нива,
гол€м грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена €бълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина!

—тани Ќине, господине,
отвори ни, посрещни ни,
добри сме ти гости дошли,
добри гости -  оледари.

ќй,  оледо, мой  оледо,
роди ми се Ѕоже чедо -
на стопанин къща здраве,
а на нази - добри дари.


 ќћј–„≈

 ацна комарче
върху глухарче.
 ъщичка ще прави там,
ам, ам, ам - кого ще из€м!
 акто къщата стро€ло,
слушало го зайче б€ло.
«айченцето го из€ло -
вместо него то зап€ло

 ќЋ≈ƒЌј ѕ–» ј« ј
(∆.  юлджиева)

¬ кошарата на бедните пастири
¬ такава нощ ’ристос се е родил.
» днес пак търсим светлите му дири
» в€рваме, че св€т човек е бил.

—ъс  оледната приказка на баба
ѕотегл€ме насън към ¬итлеем,
ј в приказките както подобава
» пред нищо трудно н€ма да се спрем.

ј в ста€та елхата
¬ъв приказна позлата
Ќи чака да се върнем
ќт сладки€ си сън. (х2)
—вещичките догар€т,
ќчите още пар€т,
¬ прозорците отеква
 расив камбанен звън! (х2)

ќтеква красив камбанен звън!
«вън! (х4)
ќтеква красив камбанен звън!
«вън! (х5)
 оледа!  оледа!


 ќЌ„≈“ќ ћ»

»мам конче вихрогонче.
«латна грива си извива,
през пол€та се прем€та,
мен отнас€, и донас€.
ѕрах се вдига, дето мине,
не се стига със години.


 ќ“≈ ЅяЋќ

 оте б€ло се е свр€ло
на дивана под юргана
хърка мърка недоволно
прави се на болно.

Ќо до него аз заставам,
аспиринче му подавам,
то подскочи и изб€га,
оздрав€ веднага.

јх, ти коте, котаранче, (/јх, ти коте, преструванче)
знам на моето диванче
много сладичко се спи,
но те мол€, запомни,
че без мое разрешение
н€ма ти да л€гаш тук (/н€ма тук да л€гаш ти!)
ћ€у.


 ќ“≈“ќ

 отето кротко лежи под леглото,
а мама ме пита къде е кълбото.
 отето мърка си там подлеглото,
а мама ме пита къде е кълбото.

 ак да и кажа, че с котето двете
¬ игра развалихме това що изплете. /2

ћоже на баба бел€та да кажа,
кълбото объркано аз ще покажа.
Ќе€ ще мол€ да вземе иглите
—кришом на двора да идем и трите.

— моето коте ще хванем конците,
а баба за вчас ще размаха иглите./2


 ќ“≈Ќ÷ј ¬Џ–¬≈Ћ» “–»„ »

 отенца вървели трички -
едно братче, две сестрички.
—рещнали след десет крачки
две мишлета със мустачки.
ўом мишленцата се спрели,
котенцата онемели
и като "ёнаци" те
скрили се в трънаците.


 ќ“≈Ќ÷ј √јЋ≈Ќ»

 отенца галени
с панделки алени
дърпат пердетата,
късат кълбетата.
Ѕаба с метлата
туп-през вратата.


 ќ“ ј,  ќ“ ј,  ќ“јЌј

 отка, котка, котана,
бабина писана.
— хл€б € баба хранила,
с пр€сно мл€ко поила.
–асна, расна котана -
стана котка гол€-€-€ма.


 ќ… Ќјѕ–ј¬»Ћ ≈ ÷¬≈“я“ј

 ой направил е цвет€та
 ой с росица ги пои,
 ой им даде миризмата
 ой ги с краски украси? (2)

 ой на птичките крилата
ƒал е леко да лет€т,
 ой научи ги гнездата
¬ шумата да си стро€т? (2)

ћравчицата кой научи
ƒа си скътува житце,
» пчелата мед да смучи
ќт красивото цветче? (2)

¬сичко “и направи Ѕоже
¬сичко “и си наредил,
ѕтичката да хвърка може
„е крилца си й дарил. (2)

“и направи небесата
ƒен€ €сен и нощта,
“ебе слав€т на зем€та
» най-малките неща. (2)


 –ј… Ѕќ—‘ќ–ј

 рай Ѕосфора шум се вдига,
лъскат саби, щитова. /2
≈то —имеон пристига,
воеводи си зове. /2

—ъберете се войводи,
храбри орл€ци безброй. /2
ћного войски и народи
усмири ги меча твой. /2

¬ ÷аригратските палати,
разтрепера се –оман. /2
ѕраща дарове богати
в —имеонови€ стан. /2

- Ќеща дарове и злато -
гордо викна —имеон. /2
- ћойто царство е богато,
златен е и мо€ трон. /2

—ам –оман да се представи,
нека той да проси мир. /2
Ќека поклон ми направи,
па ще видим по подир. /2


 –ј… ≈Ћ’ј“ј

¬ижте как гре€т елхите сега,
радват се, радват се всички.
ќт планината лети през снега,
сребърна, малка шейничка.

“ра-лала, “ра-лала, /
сребърна, малка шейничка. / 2

≈х как се радваме, идвай при нас,
мил и добър д€до ћраз.
Ќосиш подаръци в пълни€ кош
в светлата празнична нощ.

“ра-лала, “ра-лала, /
в светлата празнична нощ. / 2

“ра-лала, “ра-лала, /
в светлата празнична нощ. / 2


 –»Ћј ЅјЅј

 рила баба крила орехче в торбата
мишчица пробила дупчица в средата.
 ога двенки, тринки, кога четеринки
пълната торбичка станала полвина.
—маела се баба , ахнала горката
Ќай подире празна виснала торбата
сма€ла се баба ахнала горката
ј мишлето хитро скрило се зад скрина
÷€ла зима €ло скачало и п€ло.


 –ќ ќƒ»Ћ
(вариант 1)

 рокодил, крокодил -
той свиреп е, а не мил!
—крил се в близката река -
ще те глътне ей сега!

Ѕързо б€гай и се крий -
във реката не се мий!
„е под мътната вода
крокодилът те вид€!


 –ќ ќƒ»Ћ
(вариант 2)

ƒалече н€къде на юг
на мили хил€ди от тук.
∆ивее речен  рокодил
огромен но ужасно мил

ѕрипев:
“ой зъбите си мие с четка,
устата бърше със салфетка.
–едовно свири но тромпет
и може да брои до пет. /2

≈два ли има крокодил,
от него по-добър и мил
Ќо жителите в тези храсти
не искат да му кажат "здрасти"
Ќо жителите в тези храсти
не искат да му кажат "здрасти"

ѕрипев: /2
» плаче този крокодил,
безкрайно тъжен и унил
не си виновен братко мил,
че пръкнал си се крокодил.
не си виновен братко мил,
че пръкнал си се крокодил.

ѕрипев: /2


 ” Ћј » ћ»Ўќ 

 укла и ћишок танцували
и лудували раз, два ,три. ≤2≤

—тари€т мишок,смешни€т мишок
клати се едвам раз ,два ,три

 укла и ћишок танцували
и лудували раз, два ,три. ≤2≤

 укличката ,ах чак чак се сви от см€х
чак се сви от см€х, раз ,два ,три.


 ” ”Ћј«», Ѕ”Ѕј Ћј«»...

 укулази, буба лази,
по краченце,
по ръчичка,
по вратленце,
по главичка.
јх, таз буба,
дето лази
може бебчето
да сгази.

 ”„≈ Ўј–ќ

”ж е куче умно,
уж е куче старо,
а пък колко глупав е наши€ Ўаро.

 лекнал посред двора, ц€ла нощ ще лае
кръглата, гол€ма ћесечина.
ћисли си, че т€ е топличка погача
и ще падне от небето право в устата

”ж е куче умно,
уж е куче старо,
а пък колко глупав е наши€ Ўаро.


 ”„≈Ќ÷≈

 ученцето Ѕуби
вчера се загуби.
“ърсихме го с мама
никъде го н€ма.
“упарр-лапа, тупарр-лапа
скрило се в дулапа.


 »–»Ћ » ћ≈“ќƒ»…

ѕишат братчета, сестрички
и лулички и чертички.
» накра€ бързо става /
буква хубава и права. / 2

“ези буквички чудесни
още са ни неизвестни.
Ќие малките дечица /
пишем само колелца. / 2

Ќий им славим имената,
днес на —олунските брат€.
“е за нас са много мили, /
буквите са ни дарили. / 2


 ќ√ј“ќ Ѕя’ ќ¬„ј–„≈

 огато б€х овчарче
» овците пас€х
Ѕ€х много благодарен
ћакар и сиромах
Ѕ€х много благодарен
ћакар и сиромах

ўом пукнеше зората
»зкарвах ги навън
» свирех из гората
ѕодпр€н на н€кой пън
» свирех из гората
ѕодпр€н на н€кой пън

¬ремето бе кратко
—ъс шарени кавал
» никога тъй сладко
Ќе съм ни €л, ни спал
» никога тъй сладко
Ќе съм ни €л, ни спал

» днес когато виждам
ќвчарче малко аз
Ќе знам защо завиждам
» охкам си без глас
Ќе знам защо завиждам
» охкам си без глас


 ќ… ѕќ„” ј

 ой почука, кой почука.
 ап-чук, кап-чук.
¬ест донесе днес капчука.
 ап-чук, кап-чук.

» ми рече: ћила пролет,
пак тука, пак тука.
» на всички с весел поглед:
ѕак тука, пак тука.

— нови песни и засм€ни,
раз-два, раз-два.
Ќий ще тръгнем към пол€ни,
раз-два, раз-два.

ўе разцъфнат там цветчета,
зън-зън, зън-зън.
—€каш сребърни звънчета,
зън-зън, зън-зън-зън-зън-зън.


 ќ »„≈Ќ÷≈, ћќћ»„≈Ќ÷≈

ћое мъничко кокиче
с тънко нежно стъбълце,
що дошло си толкоз рано /
сам само, самичко. / 2

јз дошло съм тук детенце
радост да ви извест€,
че таз зима си отива /
и пристига пролетта. / 2

ћое мъничко кокиче
с тънко нежно стъбълце,
що дошло си толкоз рано /
сам само, самичко. / 2


 –ј… ≈Ћ’ј“ј

¬ижте как гре€т елхите сега,
радват се, радват се всички.
ќт планината лети през снега,
сребърна, малка шейничка.

“ра-лала, “ра-лала, /
сребърна, малка шейничка. / 2

≈х как се радваме, идвай при нас,
мил и добър д€до ћраз.
Ќосиш подаръци в пълни€ кош
в светлата празнична нощ.

“ра-лала, “ра-лала, /
в светлата празнична нощ. / 2

“ра-лала, “ра-лала, /
в светлата празнична нощ. / 2


 Џƒ≈ —» ¬я–Ќј “» ЋёЅќ¬ Ќј–ќƒЌј

 ъде си, в€рна ти, любов народна?
 ъде блестиш, ти, искра любородна?
я, силен пламък, ти пламни
та буен огън разпали
на малдите в сърцата -
да тръгнат по гората.
Ќа малдите в сърцата -
да тръгнат по гората.

ѕламни, пламни, ти в нас, любов гореща,
против вразите да стоим насреща.
ƒа викнем всички с глас гол€м
по всички€ коджа балкан:
"√ол€мо, мало, ставай,
оръжие запасвай"
"√ол€мо, мало, ставай,
оръжие запасвай"

«а нашето ќтечество и слава,
за нашата свободна ни държава,
да си пролеем вси кръвта,
да си добием волността
от нашите тирани -
безверни мюсюлмани.
ќт нашите тирани -
безверни мюсюлмани.


 Џ–ѕ»„ ќ ћ»Ћј

 ърпичко мила и б€ла
де си се кърпичко свр€ла.
“ърсих те питах и  мама
ала те н€ма и н€ма./2

Ќ€ма те в шкафа и скрина
вече недел€ измина,
май че те грабна мишлето
за да си бърше нослето./2

 ърпичко нова и б€ла
де си се кърпичко свр€ла.

ћай че те грабна мишлето
за да си бърше нослето./2


 Џў»„ ј
(музика: ƒимитър  ърнолски
текст: ћари€ ћладенова)

—ам направих от солети
къщичка със парапети,
със коминче и прозорче,
със тераса и със дворче. /2/

ƒружно да живе€т в не€
куклите, добрата фе€,
«аю Ѕаю и мечето,
≈жко Ѕежко и ўурчето. /2/

—ам направих от солети
къщичка със парапети.
 ъщичката ми обаче
€ из€де мойто братче. /2/
÷итирай


ћнени€: 1 521
Ћј«ј– ј
(ƒора √абе)

Ћазарчице- китчице,
“ропни дважди за мене,
ƒа ми станат китчици
ƒвете бузки червени!

Ћазарчице-китчице,
“ропни дважди за кака,
ƒа й дойдат сватове,
ћама да ги дочака!

Ћазарчице-китчице,
“ропни трижди за мама,
ƒа ме гледа весело,
 ато расна гол€ма!


Ћј«ј–— ј ѕ≈—≈Ќ (1)
(на малко момче)

јх, мари, Ѕульо, хубава, хубава.
“и имаш момче хубаво, хубаво.
ѕримени го, прибири го (х2)
»зведи го на порти, на порти.
ƒа го гледат лазарки, лазарки.
Ћазар веднъж в година, в година,
 ато жълта коприна, коприна.


Ћј«ј–— ј ѕ≈—≈Ќ (2)

«аспало ми е детенце
в позлатена люлчица.
ћама му го будеше:
я стани, стани детенце,
да си видиш Ћазар€
как хубаво лазарува.
Ўити поли разв€ва,
жълти чехли потропва.


Ћј«ј–— ј ѕ≈—≈Ќ (3)
«аписал Ќиколай  ауфман

Ћаленце се, лаленце се люлее
на зелена, на зелена ливада.
Ќе било, не било лаленце
най е било, най е било детенце.
ќчите му, очите му звездички,
а лицето, а лицето трендафил.
 ато кротко, като кротко играло,
тъй си сладко, тъй си сладко заспало.
ћайка му го, майка му го будеше,
стани, стани, стани, стани детенце,
да погледаш, да погледаш лазарки,
как хубаво, как хубаво игра€т,
жълти чехли, жълти чехли потропват,
шити поли, шити поли разв€ват.

¬тори вариант:

Ћаленце се люлее
” зелено ливаде.
Ќе е било лаленце
Ќо е било детенце.
Ўити поли разв€ва.
Ћицето му трендафил.
ќчите му звездички.


Ћ≈ ј Ќќў

Ќани,нани,нани,на
цъфна син€та леха
трепетлики затрепт€ха
в златни пръски заблест€ха,
на вълшебната трева
се търкулна и луна.
Ќани,нани,нани на
шепне,шепнешком и т€.

Ќани,нани,нани на
облак звезден долет€
и затупа тупа туп
незабравките на куп,
ароматът им зал€
сънената долина.
Ќани,нани нани на
пак не ме забрави т€.

Ќани,нани нани на
със дантелена мъгла
се завивам през нощта
и търкулната сълза
се превръща във мечта,
да ме топли във сън€.

Ќани,нани нани на
чак до утре сутринта.


Ћ≈„≈ Ѕ”ЅќЋ≈„≈

“ам в гората, там далече
расло Ћече Ѕуболече.
ћъничко, с каф€ва дрешка
и носле като черешка
с две оченца да си гледка
с шест краченца да си шетка,
с гладко гръбче и муцунка
сладко мама да го цунка.
Ќа листенце си сед€ло
от роса попарка €ло.

ѕод бодливата къпинка
вечер л€гало да спинка.
Ќежно мама го люл€ла,
тихо песничка му п€ла:

Ќа възглавничка от лайка
спи ми чеденце на майка.
„ичо —лънчо се затули,
нани - нани, люли - люли!

ѕод юрганче от тревица
спи ми, мамина душица.
„ичо —лънчо се затули,
нани - нани, люли - люли.

„удно лече-буболече Ц
“ам, в гората, там, далече!
Ѕез да пита, с тихи стъпки
“ръгнало веднъж за гъбки.
Ћеви, десни!
Ћеви, десни!
≈х,че срещи интересни!

ѕод листо от дива круша
—пр€ло, коса да послуша.
—пр€ло се до кукур€че,
ƒа му каже УбоцФ с мустаче.

—пр€ло се до росна капка,
да поцапка като жабка.
—пр€ло да погледа чинка.
ѕоиграло с песъчинка.

ѕосле взело да се люшка
Ќа листец от теменужка.
» съгледало черупка Ц
орех с провърт€на дупка.

ћушнало се до средата
» настъпила бедата:
охка, ахка,
врънка,мрънка Ц
ни навътре, ни навънка!

≈й, немирниче проклето,
де си пъхаш ти нослето? Ц
н€кой с весел глас попитал
и го щипнал и посритал.
(ѕалав па€к бил, изглежда,
в тъмното мотаел прежда.)

ј горкичкото юначе
ѕочнало на глас да плаче Ц
там в гората, там, далече:
- јз съм лече-буболече Ц
галенко, с корава дрешка,
аленко като черешка.
— две оченца,
да си гледкам.
— шест краченца,
да си шеткам.
— гладко гръбче и муцунка,
сладко мама да ме цунка.

јх, ти, лече-буболече Ц
“ам, в гората, там, далече!
„ула мама буболечка
от върха на суха млечка,
спуснала се с ц€ла сила
и юначето спасила.

ѕоизбърсала с листенце
хубавото му носленце,
дала му зелена сламка,
да си гризка, да си амка,
и завела го да спинка
под бодливата къпинка.

Ќа възглавничка от лайка
сложила го мила майка,
да расте и хубавее,
като слънчице да грее.

ѕод мустаче се засм€ло
аленото буболече
и заспало,
заси€ло Ц
там, в гората, там, далече...


Ћ»Ћ≈“ќ

ƒе изчезна Ћилето, Ћилелто, Ћилето?
ƒе пропадна милото, милото, милото?
“ича баба с кучето, с кучето, с кучето,

да си търси внучето, внучето, внучето.
≈х, ти мило кученце, кученце, кученце,

де е мойто внученце, внученце, внуценце?
≈й го де е Ћилето, Ћилето, Ћилето.
ќй на баба милото, милото, милото.


ЋёЋ„»Ќј

“их ветрец е вече спр€л,
€сен месечко изгр€л,
рой звездици от небе
тебе шепнат: —пи дете!
—пи от нищо не се бой,
мама тук е (/аз при теб съм), сине мой,
ц€ла нощ до ранина,
нанкай, нанкай, на-ни-на ...
¬сичко живо, що е вън
спи спокойно сладък сън
нанкай, нанкай, на-ни-на,
сладка рожбо мамина ...


Ћя—“ќ¬»„ ј

ѕод наш'та стр€ха л€стовичка във гнездо живей
и вс€ка сутрин слушам аз как чурулика пей
и вс€ка сутрин слушам аз как чурулика пей:
„урулик, чурулик, чурулик чурулик чурулик.

Ќа свойте мили мънички деца разказва т€
за въздух, за лъчи пустинни, там накрай света,
за въздух, за лъчи пустинни, там накрай света:
„урулик, чурулик, чурулик чурулик чурулик.

–азказва им, че там, на юг, тече реката Ќил
и в не€ т€ веднъж вид€ла страшен крокодил
и в не€ т€ веднъж вид€ла страшен крокодил:
„урулик, чурулик, чурулик чурулик чурулик.


Ћя“ќ

—лънце топло грее, л€тото дойде.
—лънце топло грее, л€тото дойде.
«латно жито зрее, златно жито зрее -
тръгваме, но кой, кога, къде?
“ръгваме, но кой, кога, къде?

 ой, кога, къде,
кой, кога, къде?

ягодоберачи, билкосъбирачи,
всички помагачи - ст€гайте се, хей!

ѕак ни вика плажа, л€тото дойде.
ѕак ни вика плажа, л€тото дойде.
 ой сега ще каже, кой сега ще каже:
тръгваме ли, кой, кога, къде?
“ръгваме ли, кой, кога, къде?

 ой, кога, къде,
кой, кога, къде?

ягодоберачи, билкосъбирачи,
всички помагачи - ст€гайте се, хей!
÷итирай


ћнени€: 1 521
ћј…

–адост, пролет, слънце грей.
«латен клас на нива зрей.
ѕо ливади злат€т млади.
–оса лей брилиант сълза. / 2

¬ полски равни широти,
весел шум и глъч ехти.
Ќеуморен в труд упорен
“ук обажда се орач.
≈й пък там зап€ косач.

–адост, пролет, слънце грей.
«латен клас на нива зрей.
ѕо ливади ... млади.
–оса лей брилиант сълза. / 2


ћј… ј (1)
( онстантин ¬еличков)

ќткога ни е родила
Ѕез умора, всеки час,
ƒенем-нощем майка мила
“репер€ла е въз нас.

“€ с млеко ни е кърмила,
ѕ€ла ни е да заспим,
ѕърва т€ ни е учила
—ладки думи да мълвим.

 олко нощи не е спала,
 ога болни сме били!
 олко често е плакала
Ѕог към нази да смили!

— какви скърби т€ посреща
¬с€ка наша тегоба!
 аква радост т€ усеща,
ўом за нази чуй хвалба!

“олкоз мъки е теглила
» награди т€ не ще;
≈дно иска майка мила:
ƒа € любим от сърце.


ћј… ј (2)
(ћладен »саев)

ћамо!
 ато тебе н€ма св€то
Ќищо друго на света.
“и дар€ваш на зем€та
Ќай-красивите цвет€ Ц
Ќа света деца дар€ваш,
Ќежни песни им редиш,
¬ люти студове ги сгр€ваш,
Ќад креватчетата бдиш.

ћамо!
Ѕлагослав€м твойто име,
“во€ образ мил и скъп:
ѕо лицето ти любимо
Ќикога да н€ма скръб;
Ќикога сълзи да н€ма
¬ твоите добри очи,
—амо радостта гол€ма
 ато песен да звучи.


ћј… ј“ј » ¬–јЅ„≈“ќ

ћайката на листата
беше брезата.
÷€ло л€то се кипри -
зелена,
пременена.
—ега остана самичка.

Ќа пръсти се надигаше
брезата и гледаше -
къде отидоха децата?
Ќо ето
долет€ врабчето.
“о беше ходило на карнавала
и още отдалече
рече:

- „удесно беше. ѕросто н€мам думи
да ти опиша всички маски и костюми.
ј твоите деца - те б€ха най-красиви.
» как танцуваха! —ъщински балерини!
«а т€х ще се говори пет години...
» всички казваха: "Ѕрезата е честита!"

- јми «латушко? - майката попита.

- «латушко ли? Ќай-малкото листенце!
“ой стана на палтенце
за две тревички голи.

- ј “реперушко?
 акво направи той?
- ¬ид€х и него.
Ќа лодка стана и отплува към морето.
ќ, “реперушко е юнак!

¬рабчето си отиде.
«апочна да прехвърча сн€г.

ј майката-бреза усети, че заспива.
“€ беше уморена, но щастлива.
ƒобри деца отгледа.
Ќека спи.
ƒо пролетта.
“огава, щом усети тръпки,
ще се разпукнат нови малки пъпки
и нежно майката ще ги прегръща
и пак ще се повтори приказката съща
за листата
и брезата.


ћј…„»÷≈, ћ»Ћј ћќя

ћайчице мила мо€,
кажи ми теб се мол€.
ўо значи мила мамо, /
че теб обичам само. / 2

ўом мигна с очи си,
пред мене само ти си.
» почвам да сънувам, /
че сладко те целувам. / 2


ћјЋ ј“ј — ”ћ–»… ј —»… ј

ћалката скумрийка —ийка
вчера €ла курабийка,
но € забол€л корема
хванала гол€ма хрема.

ўом пристигнал доктор рак
€ нападнал като враг.
ќперирал € със щипка
ах, горката рибка.

ј когато оздрав€ла
си обл€кла рокл€ б€ла
и с маги€ - ала-бала,
т€ за рака се венчала.


ћалкото рибарче

 ой не ме познава,
та това съм аз.
ћалкото рибарче,
рибарче от Ѕургас.

ѕопчета, скумрии
хващам ей така!
¬ъдицата спущам,
дръпвам € с ръка.

» се залюл€ват
рибките край мен.
«латни рибки хващам,
хващам всеки ден.

¬чера котарака
рибките откри
и не ми остави,
ни една дори.

Ќека всеки знае-
щом съм от Ѕургас,
утре ще си хвана
златна рибка аз.


ћјћј
(¬алери ѕетров)

 осата на мама
≈ светва и мека,
–ъката на мама
≈ нежна и лека.

“€ много е мила
» много добра е,
ƒаже когато
не й се играе.

Ќо често до късно
ћама € н€ма Ц
“€ работи в нейната
—лужба гол€ма

» само от работа
ћи телефонира,
Ќо това не ми стига,
“о се разбира,

» истински хубаво
≈ в нашата къща
—амо когато
“€ от служба се връща

» погалва косата ми
— уморена ръка...
 огато порасна,
ўе направ€ така,

„е т€ да не работи
ѕрез цели€ ден...
»ли нека работи,
Ќо нещо при мен!


ћјћј (2)

ћо€ майчице добричка,
с б€ла, хубава ръчичка
повдигни € и сложи €
върху мо€та главичка -
да ме милваш, да ми пееш
като слънце да ми грееш


ћјћј  ј«ј

ћама каза, че и баба
била н€кога мъничка,
че и т€ не е можела
да се облече самичка.

„е отзад й плели плитка,
рокл€та й била малка
и отивала да учи
с тетрадка и писалка.

ќле колко ми е смешно:
тази баба толкоз стара,
дето с очилата гледа
и мърмори и се кара-
с къса рокл€ и тетрадка!
Ѕабо мила,бабо сладка!


ћјћј ћ»  ”ѕ» ƒЌ≈—

ћама ми купи днес /
Ќова книжка с картинки. /
√ледам € с интерес /
» разлиствам лист по лист. / 2

“ука зайче как играе,
“ам лисица как го дебне,
“аралеж на кълбо /
ўе избави зайчето. / 2
¬икат ме, пак навън /
’айде идвай да играем /
Ќо без мен, в този ден /
ѕочват лудите игри. / 2
√ледай ти какво направих
«а игрите днес забравих
¬се чета, във захлас
Ќова дружка имам аз.
¬се чета, във захлас
ѕъстра книжка имам аз.


ћјћЅќ –ј«’ќƒ ј

1.¬ъв час по географи€
отново сме във плен
и учим биографи€
на всеки континент.
јфрика на дневен план-
горещо става в клас.
”др€ ритъмен тимпан,
екзотика край нас.

ѕрипев:
ѕодай ръка във танца луд,
със мен сега танцувай тук,
сега със мен, със мен танцувай ти!
ћамбо ритъм улови,
а сега се завърти!

2. ƒюни златни има тук-
оазиси, мечти,
и папагал крещи напук,
а песен май ще звучи.
—лонове потропват с крак,
лудуват пеперуди,
носорози със размаж
танцуват мамбо пак.

ѕрипев:
ѕодай ръка във танца луд,
със мен сега танцувай тук,
сега със мен, със мен танцувай ти!
ћамбо ритъм улови,
а сега се завърти!


ћјћќ, ћјћќ, я  ј∆»  ќЋ ќ —ЋќЌ„≈“ќ “≈∆»?

-ћамо,мамо,€ кажи колко слончето тежи?
-—лончето тежи,деца,повече от сто килца!
-ћайка има ли си то?ј не плаче ли?«ащо?
-ћайка има то добра и не плаче след игра.
-—пи ли като нас? ъде?ј какво ли пък €де?
-—пи под н€кое дръвце,суче сладичко млекце!


ћјћ»„ ќ

ћамичко, мамичко, мамо добра
твоето малко момиче,
днеска за тебе, за тебе набра
китка от б€ло кокиче.
ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла
китка от б€ло кокиче.

÷ветето, цветето ти закичи
редом с медала си златен,
та от далеч, от далеч да личи
колко си мамичко знатна.
ла-ла-ла-ла-ла-ла-ла
колко си мамичко знатна.


ћј–»јЌј

»мала ћариана весело и добро сърце,
»мала ћариана шапка с едно перце.

“ръгнала ћариана, тръгнала в близкото селце,
срещнала ћариана с руси коси момче.

"ƒобър ден ћариана", казало русото момче,
"ƒобър ден ћариана - дай ми това перце".

јхнала ћариана, ахнала шапката с перце,
см€ла се ћариана см€ла се от сърце.

 азала ћариана "ƒавам ти моето перце,
ала искам във зам€на твоето добре сърце"


ћј–“≈Ќ»„ » (2)
(ѕет€ …орданова)

ћартенички бели,
бели и червени,
де и как сте взели
багрите червени?

ѕролет щом ви зърне
тука при децата,
бързо т€ ще върне
птиците в гнездата.

’расти разцъфтели,
листите зелени.
ћартенички бели,
бели и червени.


ћј–“≈Ќ»„ » (2)
(ѕет€ …орданова)

ћартенички! - —ветъл знак
на пробудената пролет.
¬ъв гората кукур€к
ни се е засм€л отколе.

— мартенички по света
вс€кой си ръката кичи.
 ой не чака пролетта?
 ой цвет€та не обича?

ћартенички! - —ветъл знак
на пробудената пролет.
 олко слънце и възторг
блика в сините простори!


ћј–“»Ќќ ’ќ–÷≈
(¬еса ѕаспалеева)

Ќа хорцето всички!
ƒайте си ръчица,
с песен да посрещнем
ћарта хубавица!

јко е сърдита,
в миг ще се засмее,
щом като ни чуе<
радостно да пеем.

ћартенички пъстри
всеки да си върже,
цвете да напъпи
сред лехите бърже!


ћ≈ƒЌј ѕ»“ј

Ѕаба ћеца вчера рече -
"”тре ще похапна мед."
» отиде т€ на гости - без покана.
Ѕез да чука, без да пита,
бръкна с лапа, грабна пита.
Ћакомичко т€ похапна...
јла в кошера гол€м
- не остана  неоткрита
тази мечешка визита.
јрми€ безчет пчели
с малки лъскави ками,
литнаха на вън в строй
- да накажат злосторника свой.
ƒодоха му те добър урок-
"ƒруг път - без покана, без да чука ,
без да пита - ƒа не грабва медна пита"


ћ≈ƒЌј —¬»– ј —¬»–»
(текст на ¬еса ѕаспалеева, музика Ѕорис »бришимов)

ћедна свирка свири
три-ли-ри-ли три-ли-ри
скарали се двечки
пъстри буболечки
’ей-брей-скарали се двееееечки
хей-брей-
пъстри буболечки
2. «а една лъжица
бобена чорбица
и за две грахулки
бобени шушулки
хей,брей и за две грахулки
хей,брей бобени шушулки
3.¬дигнала се вр€ва три дни и три ноооооооощи
Ѕръмбарчо разправ€, че се карат ощр
хей, брей бръмбарчо разправ€
хей,брей че се карат още
4.лалалалалалалалалалал
хей ,брей бръмбарчо разправ€
че се карат още.


ћ≈—≈„ ќ я—≈Ќ
Ќ. Ќиколов

ћесечко €сен, месечко б€л,
ћного си скитал, много вид€л.
«наеш на пръсти родни€ край
в златната есен, в китни€ май.
¬ зимната хала, в летни€ зной
вечно на път си, н€маш покой.
“ебе ще питам, месечко б€л,
ƒето си скитал, много вид€л:
- ¬ хладни€ север, в топли€ юг
край като мо€ има ли друг?


ћ≈“Ќј’ ѕ”Ў ј“ј Ќј –јћќ...

ћетнах пушката на рамо
да уби€ мечка.
Ќо в гората срещнах само
малка буболечка.


ћ≈„ќ

ћечо си облече
топлото елече,
с крушки в торбата
тръгна през гората.

«има иде вече
той е умно мече
в топлата хралупа
крушки ще си хрупа.


ћ≈„ ј,  Ћ≈„ ј, Ѕ”ЅќЋ≈„ ј...

ћечка, клечка, буболечка
на планинската пътечка.
ќт Ѕалкана мечката
слиза по пътечката.
јла сред пътечката
сгушена зад клечката
варди буболечката.
 ак да мине мечката -
т€сна е пътечката!
Ќо е умна мечката -
ще прескочи клечката.
Ќо нещеш ли клечката
хукна изпод мечката.
—кочи буболечката
от върха на клечката
на носа на мечката.
≈то € пътечката,
ето буболечката,
ето € и клечката.
ƒе изб€га мечката?!?


ћ≈„ќ √ќ“¬» —≈ «ј —ЏЌ

— бели внучки веселушки
баба зима шета вън.
’апнал си медец и крушки
мечо готви се за сън.
—еднал на леглото меко
той с проз€вка гледа как
във гората леко леко
пада пухкави€т сн€г.
» с въздишка мечо рече
"слънчо драг къде се скри?
¬ън за мене н€ма вече
ни разходки ни игри".
ўом гората в сън заглъхне
казват "тр€бва да се спи"
„ак кога южн€к полъхне
този сн€г ще се стопи.
» с въздишка мечо рече
"слънчо драг къде се скри?
¬ън за мене н€ма вече
ни разходки ни игри".
— бели внучки веселушки
баба зима шета вън.
’апнал си медец и крушки
мечо готви се за сън.


ћ» » ћј”—

»мам си любим герой,
опашат но много мил,
ћики ћаус се казва той,
от обичан детски филм.

» живее в чуден св€т
с при€тели добри,
ето той ме вика пак:
"»скаш ли ела и ти".

ѕрипев:
ћики ћаус, (3х) см€х от милиони детски очи.
ћики ћаус, (3х) приказно вълшебство е радостта.
ћики ћаус, (3х) мъничко пораснах и ми личи.
ћики ћаус(3х) но скъп си ми дори и сега.

»мам си любим герой,
опашат но много мил,
ћики ћаус се казва той,
от обичан детски филм,

≈х, да можех мисл€ си
да те хвана за ръка само миг,
но миг нали,
сбъдната една мечта.

ѕрипев:
ћики ћаус, (3х) см€х от милиони детски очи.
ћики ћаус, (3х) приказно вълшебство е радостта.
ћики ћаус, (3х) мъничко пораснах и ми личи.
ћики ћаус(3х) но скъп си ми дори и сега.
ћики ћаус, (3х) см€х от милиони детски очи.
ћики ћаус, (3х) приказно вълшебство е радостта.
ћики ћаус, (3х) мъничко пораснах и ми личи.
ћики ћаус(3х) но скъп си ми дори и сега.


ћ»Ћј ћјћќ...
(изп. –осица  ирилова)

ћила мамо,
как да намер€
дума най-добра за тебе,
от звездите ли аз да € взема
или е в сърцето.

ѕрипев:
“и свойте сълзи под очите не бърши,
те казват всичко и дори да мълчиш.
–азбирам аз, какво по-щастие гол€мо
да казвам с обич "мамо"/2/

ќтпусни глава
на моето рамо,
тъй както правех аз, мамо.

ѕрипев:...


ћ»Ћј ћќя ћјћќ

ћила мо€ мамо
сладка и добричка
как да кажа мамо
колко те обичам /2

÷ели нощи зна€
ти над мен си бд€ла
в та€ топла ста€
песни си ми п€ла/2


ћЌќ√ќ, ћЌќ√ќ ј« ў≈ яћ

ћного, много
аз ще €м,
да порасна
по-гол€м.
» ще стана
здрав и €к,
най-безстрашен,
най-юнак.


ћЌќ√ќ ќЅ»„јћ ћќ–≈“ќ

ћного обичам морето,
синьо е като небето.
ѕлискат се леко вълните
и ми разхлаждат очите.

јз ще направ€ с лодка
хубава морска разходка.
ћного обичам морето,
синьо е като небето.

ћорски звездички откривам,
цветни корали намирам.
ѕрав€ с т€х огърлица,
аз не съм морска царица.

јз ще направ€ с лодка
хубава морска разходка.
ћного обичам морето,
синьо е като небето.


ћќЋ≈÷

—трашно зъл зъбат молец
в дрешника се скита
и подлеца му с подлец
ръфа до насита.
/2/

“ъй че мамо замълчи
не на мен ми дрънкай,
че съдрал съм втори чифт
чисто нови дънки.

—трашно зъл зъбат молец
в дрешника се скита
и подлеца му с подлец
ръфа до насита.
/2/

» за тази дупка тук
в гумата на кеца,
хич не обвин€вай друг,
ами дръж молеца.

ѕам парам пам пам парам
пам пам пам парам пам./2/
—трашно зъл зъбат молец
в дрешника се скита
и подлеца му с подлец
ръфа до насита.


ћќЋ»“¬ј
(»ван ¬азов)

ƒ€до господи, прости ме,
мол€ ти се от душа,
с ум и разум надари ме,
да не мога да греша!

«апази ми ти сърцето
от зли мисли и неща,
всичко видиш от небето:
зло до мен недей праща!

ƒай на мама, дай на тате
здравье, сила и живот,
мир, любов на всички брат€
и добро на наш народ!


ћќ–≈Ќ —ќ ќЋ ѕ»≈

ћорен сокол пие вода на ¬арадаро
ћорен сокол пие вода на ¬арадаро
яне, яне ле бело гърло
я не, яне ле кротко агне.

ћоре ой —околе , ти юнашко пиле
ћоре не ви де ли ,юнак да премине
я не, яне ле бело гърло
я не, яне ле кротко агне.


— десет люти рани сите куршумлии
— десет люти рани сите куршумлии
я не, яне ле бело гърло
я не,яне ле кротко агне.


ћќя“ј  ” Ћј Ѕј–Ѕ»

ѕр.: ћила кукло Ѕарби,колкото те обичам
вечер не заспивам щом не си до мен.
“айно аз на тебе искам да приличам,
за да стопл€ с обич детското сърце.

“и си ми сестричка нежна и добра
с тебе мога всичко аз да сподел€.
ўом ми се усмихнат твоите очи
знам във миг започват весели игри.

ѕрипев.

ƒве очи звездички гре€т във ноща,
сутрин се превръщат в капчици роса
—лънчо се е сгушил в златната коса,
за да стопли детската душа.

ѕрипев.


ћ–ј¬ ј ¬ Ћј¬ ј

ћравка
в лавка
отива
за подправка
лютива.
Ќа петте си дечица
сготви вкусна чорбица.
“€ им сипва в паница,
те € сърбат с лъжица.
јла види ли мравче
да се бърше с ръкавче,
т€ ушите му дърпа
да се бърше със кърпа.


ћ”«» јЌ“
(Ѕл. јрсова)

 ой, цигулке, те накара
тъй да свириш ти във здрача,
че от радост да се сме€
и от мъка да заплача?

ќтгатни само, момченце!
÷игулар€т е щурченце.
Ќа зелената морава
нощем свири до забрава. (х2)
Ќощем свири до забрава.


ћЏЌ», ћЏЌ» ѕј“≈Ќ÷ј

’ей, брей
мъни, мьни патенца,
жълти мили братченца,
де сте вие ходили
в чий води сте бродили? /2
’ей,брей
„уй,  алинке драгичка
б€хме ний във вадичка
дружно да се гмуркаме
сладко да жабуркаме /2

’ей, брей
в едно с нашта майчица
под върбова сенчица
вече идем чистички
чистички, умитички /2

’ей, брей
ћъни, мъни патенца,
жълти мили братченца,
де сте вие ходили
в чий води сте бродили? /2
÷итирай


ћнени€: 1 521
Ќј ЅјЅј ћј–“ј
(≈лин ѕелин)

ѕлети, плети, бабо ћарто,
изплети ми мартенички,
да ги вържем на ръчички,
да излезем на полето,
да наберем иглика,
кукур€к и минзухарче,
да посрещнем гостенките Ц
л€стовички бързокрили,
кукувица самотница
кърко-щърко жабара,
че ни вод€т пролетта,
да натопли зем€та,
да разтупка сърцата.


Ќј ƒ»¬јЌј ѕќƒ ё–√јЌј

Ќа дивана, под юргана
коте б€ло се е свр€ло.
’ърка, мърка недоволно -
прави се на болно.

Ќо до него аз заставам,
аспиринче му подавам.
“о подскочи и изб€га,
оздрав€ веднага.

ѕрипев:
≈й ти коте, мързеланче,
тук под моето юрганче:
много сладичко се спи,
но те мол€ запомни,
че без мое разрешение -
н€ма тук да л€гаш ти..


Ќј «ј…„≈Ќ÷≈“ќ ЅяЋќ

Ќа зайченцето, зайченцето б€ло,
в гората сладолед му се до€ло
и тръгнало само и тръгнало навред,
дано да си намери сладолед.
(и трьгнало напред да дири за съвет
къде да си намери сладолед).

» както си върв€ло из гората,
насреща му задала се пчелата.
ѕомолило € то "ƒай малко сладолед"
“€ казала : "јз имам само мед!".
«а зимен сън се готвела мецана,
пред къщата си тупала юргана,
ѕомолило € то, поискало съвет,
къде да си намери сладолед.

ћецана рекла: "“и си интересен,
какъв ти сладолед в таз късна есен?
“и знаеш сам нали, ти знаеш сам нали
че гърло може да те заболи?

„е права е мецана то разбрало,
пред горската сладкарничка се спр€ло
и вместо сладолед, и вместо сладолед
поръчало си - палачинки с мед!!!


Ќј  ” Ћј“ј

Ѕолна ли си или здрава-
мен от туй какво ми става?!
Ќека боледуваш,
щом като лудуваш!
„ичо доктор като каже
мама с камфор да те маже,
ще крещиш тогава:
"јз съм здрава,здрава!"
Ќ€ма да те слуша мама,
ще те хванем с него двама
и тогаз, да знаеш,
колко ще се каеш!


Ќј Ћќ¬

–ано днес на лов със тати
ходихме в гората,
а  алинка ни изпрати
с мама до вратата.

¬зех си пушка аз на рамо
да уби€ мечка,
но в гората срещнах само
млка буболечка./2


Ќј ЋёЋ ј“ј (1)

—еднало в градина
ѕод дърво калина
–умена девойка
„удна песнопойка
–умена девойка
„удна песнопойка

—ънчо ще ти прати
 ончета крилати
—вилена юздица
ѕъстра колесница
—вилена юздица
ѕъстра колесница

—еднала зап€ла
Ћюлка залюл€ла
Ќани врабче нани
—ънчо пак те кани
Ќани врабче нани
—ънчо пак те кани

√ост да му отидеш
¬ чудо да се видиш
÷€л палат джуджета
— гугли и звънчета
÷€л палат джуджета
— гугли и звънчета


Ќј ЋёЋ ј“ј (2)
(≈лисавета Ѕагр€на )

ƒ€до люлка ми направи
от въжета здрави.
ѕогледнете как на не€
смело се люле€.
√оре, долу, горе Ц ето -
стигам до небето!
√ледат и се чуд€т всички,
и деца и птички.

—тарата креслива врана,
Ўаро и писана
викат: У¬ижте го геро€!Ф
Ћюлчице ли мо€!


Ќј ћјћј ƒЌ≈— ≈ ѕ–ј«Ќ» 

Ќа мама днес е празник, на мама днес е ден,
» аз зна€ най-обича, латинки и невен!
јз зна€, аз зна€-латинки и невен/2
ѕрез март латинки н€ма, невенът не цъфти,
ала на листче може, букет да зацъфти!
Ќо може, но може, букет да зацъфти/2
“ъй цветната картинка за мама ще е дар,
от малката й щерка букет за осми март!
Ќа мама, на мама, букет за осми март/2


Ќј –»« ј“ј Ќј ƒ∆ќЅ„≈“ќ

Ќа ризката на джобчето
—късало се копчето. /2
Ѕоц от тука, боц от там
 опчето заших си сам.


Ќј ѕЏ–«јЋ ј“ј

’ей другари, сн€г удари,
бързо грабвайте шейна.
Ќа пързалка, още малка,
аз отивам, ето на. /2

’айде всички, като птички,
с шейните да летим.
Ќека кажем и покажем,
че от студ не се бойм. /2


Ќј —“Џ Ћќ“ќ  ј÷Ќј ЅяЋј ѕ≈ѕ≈–”ƒј...

Ќа стаклото кацна б€ла пеперуда,
палавата маца скача като луда.
»ска да € цапне - цап!
»ска да € лапне - лап!
ћацо не, недей нека си живей.


Ќјƒ √ќ–ј“я —Ќя√ ¬јЋ»

Ќад гората сн€г вали.
«айко гърло го боли.
» лежи сега в леглото.
Ќека да лежи, защото
вчера, както си играл,
ц€ла шепа сн€г из€л.


Ќјƒ —ћЏЋ„јЌ»“≈ ѕќЋ≈“ј
(ƒ. —пасов)

Ќад смълчаните полета
пе€т медени звънчета.
ѕисана шейна премина
б€лата пъртина.

«ън, зън, зън, зън...
б€лата пъртина.

Ѕ€гат кончета игриви,
м€тат заскрежени гриви.
ѕът из преспите се вие,
в селото се крие.

«ън, зън, зън, зън...
в селото се крие.

 ъщички в снега се гушат,
а коминчетата пушат,
с€каш баби са запрели
пухкави къдели...

«ън, зън, зън, зън...
пухкави къдели...


Ќј«јƒ, Ќј«јƒ ћќћ≈  јЋ»Ќќ
(народна македонска)

Ќазад, назад, моме  алино,
немой да одиш подир мен,
че у назе има гора висока
не можеш да € преминеш.
 е се престорам на сокол пиле
и пак при тебе ке дойдам.
√ора ке прелитам,
пак при тебе ке дойдам
вечно тво€ ке бидам.
Ќазад, назад, моме  алино,
немой да одиш подир мен,
че у назе има река длибока
не можеш да € препливаш.
 е се престорам на риба мрена
и пак при тебе ке дойдам.
–ека ке препливам,
пак при теб ке дойдам
вечно тво€ ке бидам.
Ќазад, назад, моме  алино,
немой да одиш подир мен,
че у назе има трева висока
не можеш да € преминеш.
 е се престорам на люта зми€
и пак при тебе ке дойдам.
“рева ке преминам,
пак при тебе ке дойдам
вечно тво€ ке бидам.
Ќазад, назад, моме  алино,
немой да одиш подир мен,
че у назе имам убава жена
и две-три дребни дечин€.
 е се престорам на църна чума
и пак при тебе ке дойдам.
∆ена ке уморам,
дечин€ ке гледам
вечно тво€ ке бидам.


Ќј…-ƒќЅ–ј“ј ƒ”ћј
(–оси  ирилова)

ћила мамо,
как да намер€
дума най добра за тебе,
от звездите ли аз да € взема
или е в сърцето.

ѕрипев:
“и свойте сълзи под очите не бърши,
те казват всичко и дори да мълчиш.
–азбирам аз,какво по-щастие гол€мо
да казвам с обич "мамо"/2/

ќтпусни глава
на моето рамо,
тъй както правех аз,мамо.

ѕрипев:...




ЌјЌ», «Ћј“Ќќ, ЌјЌ»...

Ќани, златно, нани,
мама го нахрани,
баба го люлее,
птичка песен пее.
ƒа мълчите всички,
буболечки, птички,
бебето сънува
и през сън ви чува,
и от ваште песни
може да се стресне.


Ќј÷»ќЌјЋ≈Ќ ’»ћЌ Ќј –≈ѕ”ЅЋ» ј ЅЏЋ√ј–»я
(ћила –одино)

√орда —тара планина,
до ней ƒунава синей,
слънце “раки€ огр€ва,
над ѕирина пламеней.

ѕрипев:
ћила –одино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те н€мат край.

ѕаднаха борци безчет
за народа наш любим,
майко, дай ни мъжка сила
път€ им да продължим.


ЌјЎј ћј÷ј

"ћацо, мацо, де така
ходиш с четири крака?"
- ’од€, ход€ в тъмнина,
дир€ мишки за храна.
√ледам мишленце да хвана -
гладни рожби да нахран€.
"ћацо, мацо, зла си ти!
—лушай - по-добра бъди."
- Ќе, аз мишките не жал€,
че те гриз€т кашкавала
и луканките, и хл€ба...
затуй котка в къщи тр€бва!


ЌјЎ»“≈ ѕј“≈Ќ÷ј — ’”Ѕј¬» √”Ў »

Ќашите патенца с хубави гушки
са си обули жълти ботушки.
’од€т в редици като войници,
а се клатушкат като старици.


Ќ≈√Џ–„≈“ќ Ѕ»ћЅќ

Ќегьрчето Ѕимбо се катери, катери.
ћайка му от долу се чумери, чумери.
—лизай Ѕимбо от банана,
че ще има бой с тигана.
ќй банан сладьк банан
ти  растеш и тук и там.


Ќ≈ ј Ќ» ÷≈Ћ”Ќ≈

Ќека ни целуне,
ласкав ѕърви юни,
та да са честити
в този ден игрите.

“а да има мама
радост най-гол€ма.
“а да има татко
син-юнак крилатко.

“а да има песен
в то€ ден чудесен-
€бълката-слънце,
гълъбчето-зрънце...

Ќека ни целуне
ласкав първи юни,
та да са честити
в този ден игрите.


Ќ≈ ј ¬—≈ » «Ќј≈

Ќека всеки знае,  оледа дошла е.
’а-ха-ха/2  оледа дошла е/2

”ж била със шалче, носела чувалче.
’а-ха-ха/2 Ќосела чувалче/2

¬ътре пък играчки за дечица малки.
’а-ха-ха/2 «а дечица малки/2

»мала и конче, конче със файтонче
’а-ха-ха/2  онче със файтонче/2

Ќека всеки знае,  оледа дошла е.
’а-ха-ха/2  оледа дошла е/2


Ќ≈ ћЏ– ј  ќ“ј–ј ј

Ќе мърка котарака,
до миша дупка чака.
ƒве палави мишлета
подадоха нослета,
но щом го те съзр€ха, във дупката се свр€ха.
ќстана котарака
напразно вън да чака.


Ќ»≈ —ћ≈ ѕ–ј—≈Ќ÷ј

Ќие сме прасенца грух-грух-грух
с извити опашленца грух-грух-грух
братчета прасенца с извити опашленца
грух- грух-грух


Ќќ¬ј √ќƒ»Ќј
(¬еса ѕаспалеева)

— червените ботушки
потропва ƒ€до ћраз...
- ƒечица-веселушки,
шейната спр€х пред вас!

¬ъв коша надзърнете:
 акво ли н€ма там? Ц
пал€човци, мечета,
маймунки, барабан...

«а ≈лка нос€ книга,
за —пас акордеон,
ј ѕетльо кукурига:
- ѕък аз съм за јнтон!

ѕодаръци ще има
за всички от сърце!
«а Ќовата година
да люшнем ний хорце!


Ќќ¬ќ√ќƒ»ЎЌј ѕ≈—≈Ќ
(текст - Ћеда ћилева)

—нежинки разстилайте чергите меки
над друми широки и тесни пътеки Ц
че та€ нощ във късен час
при нас ще дойде ƒ€до ћраз.
«вездици небесни огрейте отгоре
горите, пол€та и равните двори Ц
че та€ нощ във късен час
при нас ще дойде ƒ€до ћраз.
ƒечица, да пеем най-весели песни,
елхата ни хубава нека да блесне Ц
че с кош подаръци за нас
пристига вече ƒ€до ћраз.


Ќќ—≈Ў≈ ¬ –Џ ј »Ћ»я

Ќосеше в ръка »ли€
с мед намазана фили€,
а под мишницата сгушено
мечето си плюшено.
Ќо след малко, чука-пука,
н€каой тежко защрапука:
мечка стара и каф€ва
от гората се задава.
Ќа пол€нката се спира,
дълго в мечето се взира.

- ≈й, момче - на »лко рече, -
що си взело мойто мече?
- Ѕабо ћецо, не вид€ ли,
то е мече от парцали?
- я недей се подиграва:
има козина каф€ва!
- »ма, ћецо, но на уж:
космите му са от плюш!
-Ѕаба ћеца не греши:
има същите уши.
ѕускай го, че вече тръпна
за урок да му го дръпна.
-Ѕабо ћецо, и ушите от парцали са ушити.
- я, лъжецо, замълчи:
има същите очи!
- √ледай ти какво било:
ами те са от стълко.

ѕак не в€рва пуста ћеца.
- я подай му от медеца!
»лко от меда му дава, мечето дори не шава.
„ак тогава, чак тогава
Ѕаба ћеца си признава:
- ¬ече в€рвам ти, човече,
туй не е същинско мече,
щом в меда не пъха лапа
лакомо да се налапа...


Ќќ—ќ–ќ√

Ќосорог, носорог,
нос ли имаш или рог.
јко имаш само нос
ще се казваш носонос,
ако имаш само рог,
ще се казваш рогорог,
но ти имаш нос и рог
затова си носорог!
÷итирай


ћнени€: 1 521
ќЅ»„јћ “≈, –ќƒ»Ќќ
(≈лисавета Ѕагр€на)

ќбичам те, родино, пролет,
под накита зелен
и с пъстрите цвет€, наболи
през първи слънчев ден.

ќбичам те, когато л€то
житата позлати
и жътва закипи в пол€та,
и морно дишаш ти.

ќбичам те, когато есен
под бистър небосвод
събира плодовете с песен
работни€ народ.

ќбичам те и зиме Ц б€ла,
с дълбоки снегове,
когато пак си разцъфт€ла,
но в снежни цветове.

 огато, тиха и безбрежна,
до своето сърце
затопл€ш с майчината нежност
най-малкото зрънце.

ќбичам те, родино мо€,
и всеки ден и час
готов съм свободата тво€
да бран€ в€рно аз.


ќ–јЌ∆≈¬ј ѕ≈—≈Ќ

¬тори ден рисувам аз, просто без да спирам
ј бои, бои у нас - само си избирай.
Ѕо€дисах този св€т с най-любими€ ми цв€т.
ѕрипев:
ќранжево небето, оранжево морето,
ќранжева тревата, оранжев и градът
— оранжевите майки, оранжеви дечица,
ќранжеви китари, оранжево звън€т.
ѕрипев...
јла чичко строг, брадат, по€ви се в къщи
ўом рисунката вид€, мигом се намръщи
» отсече важно: Ќе! “и грешиш! “ака не е!
ѕрипев...
Ќо лъчите си над нас слънцето разплиска
» тъй както исках аз, всичко бо€диса
—лисан чичкото мълчи, гледа и върти очи.
ѕрипев...
“ази песничка навред, все така ще пе€
«нам добре и за напред ще дружа със не€
ƒаже и да си гол€м, славно е да виждаш сам...
ѕрипев...


ќ“»¬јћ Ќј ”„»Ћ»ў≈

 ато майка с усмивка блага,
вс€ка сутрин среща ни на прага. /2

„уруликаме край не€ като прички,
от сърце обичаме € всички. /2

ѕее песни и с нас играе,
колко много приказчици знае. /2

„уруликаме край не€ като прички,
от сърце обичаме € всички. /2


ќ’, ƒ»ћ»“–ќ Ћ≈, –”—ќ ќ—ќ ћќћ»„≈

- ќх, ƒимитро ле, русокосо момиче,
иди речи на мама си, ƒимитро,
да не ражда друго чедо като теб,
да не губи друг сиромах като мен.
ќх, изгори ма, изсуши ма, ƒимитро,
направи ма сухо дърво €ворово.
«еми брадва, посечи ма, ƒимитро,
изгори ма в прах и пепел, ƒимитро!
ќх, иди речи на мама си, ƒимитро,
да та не праща заран, вечер за вода,
да не гориш луди-млади ергене.
ƒимитра си тихо-лепо говори:
- ќх, абре лудо, лудо-младо, ергенче,
ох, дорде ходих на ƒунават за вода,
ох, дома мама друго чедо родила,
ох, по-хубаво, по-гиздаво от мене -
ох, кога плаче, бисер рони из очи,
ох, дума да каже, ружа капе из гърло!


ќ’Ћ№ќ-Ѕќ’Ћ№ќ...

ќхльо-бохльо,
покажи си рогцата,
да ги вид€т децата
бели ли са,
черни ли са!


ќ’Ћё¬„≈ –ќ√ј“ќ

ќхлювче рогато,
охлювче гърбато,
покажи си главата,
да ти видим рогцата.
ƒа ти дадем храница -
пр€сна, крехка тревица.
÷итирай


ћнени€: 1 521
ѕјЌј√ё–— »“≈ ¬Џ—“јЌ»÷»

Ѕо€т настана, тупат сърца ни
≈то ги близо наште душмани
( ураж дружина в€рна сговорна
Ќий не сме вече ра€ покорна) х2

Ќека пред света да се покажем
Ќека по-гордо брат€ докажем
(„е сме строшили мръсни окови
„е сме свободни, а не робове) х2

ѕрипев:
ƒружно брат€ българи -
в бо€ да вървим
ƒружно брат€ българи -
враг да победим
(ќ майко мо€ родино мила
ний не сме вече ра€ покорна) х2

— гн€в и дързост днес да издигнем глас
¬ремето н€ма все да чака нас
(Ќека във битка славна влезем ний
Ќашта десница Ѕог ще подкрепи) х2

ѕрипев:...




ѕјѕј√јЋ

—лушай, б€л папагал,
стига вече си крещ€л,
че ще се разсърди пръв
силни€т и страшен лъв,
после жълтата тигрица,
после хитрата лисица,
мечките,
буболечките, -
всички ще надигнат глас!
» с хобота си тогаз
чичо —лон като запръска,
ти ще станеш мокра гъска!


ѕј–ј’ќƒ

 олко хубав, колко б€л
чуден параход е спр€л.
Ѕързо, бързо в него ний
дружно да се настаним.

≈то че засмени всички
ний размахваме ръчички.
—богом, сбогом град любим /
в поход морски ще вървим. / 2

¬€тър брули ни в лице
радост трепка в сърце.
¬се безкрайна морска шир
пеем, пеем ний без спир.

»стина кръга в ръката
виждаме брега в мъглата.
» с песен на уста /
връщаме се у дома. / 2

» с песен на уста /
връщаме се у дома. / 3


ѕј–÷јЋ»Ќј

¬ магазина зад рафтове стъклени
в тъмно ъгълче,кротка, сама
има малка парцалена кукла
единствена кукла с душа.

ј пред не€ витрини и бл€сък.
горди кукли с надменни очи-
в коприна и злато пробл€сват
и разкошът блести ли,блести.

ѕарцалина най-красивата кукла в света!
ѕарцалина малка кукла,но кукла с душа!

Ќо очите,очите са празни-
без любов, красота, топлина.
—амо в малката кукла, в онази,
н€кой с обич поставил душа.

» разбирам, т€ мене е чакала.
» посочвам зад щанда с ръка.
ƒълго чуди се сам продавача-
" олко евтина кукла избра!"

ѕарцалина най-красивата кукла в света!
ѕарцалина ти единствена имаш душа!

√ушвам куклата, тръгваме трима-
ѕарцалина,и мама,и аз.
» в разкош пак блести магазина,
магазина,останал зад нас.

Ќ€как топло усмихва се мама:
"≈х, дано си щастливо дете!
ƒнес със тази парцалена кукла
правиш избор- избра си сърце!"

ѕарцалина най-красивата кукла в света!
ѕарцалина ти единствена имаш душа


ѕј“≈Ќ÷≈“ќ

ѕатенцето е сърдито
с крак потропва, с човка плиска
в пълното с вода корито
то да се изкъпе изка
в пълното с вода корито
то да се изкъпе иска
ѕапапапапапапаппапапапапа
„акай, пате - каза ¬ан€-
тука аз ще прав€ бан€,
а пък ти върви в реката
да се гмуркаш във водата."


ѕј“≈Ў ј »—“ќ–»я (ѕј“≈“ќ я »)

¬с€ко мъничко дете знае патета без чет,
но едно от т€х познава най-добре.
яки с кръглите очи, яки с горди€ перчем,
с „опър верни€т и силни€т другар.
яки знае да брои, яки знае да чете,
със затворени очи да, да, да.
ј от вс€какви беди
„опър пак ще го спаси,
„опър верни€т другар.

Ћиса в старата гора
дебне яки зад гърба.
яки весело подсвирква си с уста:
" олко хубав е света
щом обичат ме сега,
с „опър верни€т и силни€т другар."
яки може да лети.
ћалко ниско, но нали
все пак пак е със крила, да да да.
ј от вс€какви беди
„опър пак ще го спаси,
„опър силни€т другар.
...
Ћалалаа
...
¬сички мънички деца
тръгват с яки по света
и танцуват сво€ танц, па па па па.
яки води ги напред,
с яки всичко е наред,
с „опър верни€т и силни€т другар.
яки пее най-добре,
яки може да те спре
и със две три хватки да те победи.
ј от вс€какви беди
„опър пак ще го спаси,
„опър верни€т другар.

Ћа-ла-ла-а ....

¬с€ко мъничко дете знае патета без чет,
но едно от т€х познава най-добре.
яки с кръглите очи, яки с горди€ перчем,
с „опър верни€т и силни€т другар.
яки знае да брои, яки знае да чете,
със затворени очи да, да, да.
ј от вс€какви беди
„опър пак ще го спаси,
„опър верни€т другар.


ѕ≈ƒя „ќ¬≈ , Ћј Џ“ Ѕ–јƒј

јз съм мъничко човече,
Ќа децата мил другар,
»мам шарено елече,
ј в торбата скъм товар!

ѕрипев/2: “ра-ла-ла,хи-хи-хи

“ра-ла-ла,хи-хи-хи
ј в торбата скъп товар
«на€ приказки и песни,
ўо съм слушал по —вета,
«на€ хитрости чудесни,
“е помагат ми в беда!

ѕрипев/2:


ѕ≈… ћ» —Ћј¬≈ё „”ƒ≈—Ќ»

ѕей ми славею. / 2

ѕей ми славею чудесни
ѕей да те послушам аз.
Ћюб€ твойте сладки песни.
Ћюб€ звънки€ ти глас. / 2

 олко пъти съм те слушал
—ам из китните гори
» гласът ти аз съм слушал
ўо извиваш от зори. / 2

ѕей напей се ти на вол€.
“и си на певците цар.
—амо не плаши се мол€,
аз на птички съм другар. / 2
ѕей ми славею чудесни.
ѕей ми славею.


ѕ≈—≈Ќ «ј Ѕ” ¬»“≈

Ѕуквичката ДаФ не стои сама.
“ърси си другарче като първолаче. /2/
Ѕуквичката ДмФ, ах таз буква ДмФ!
—  не€ казвам ДмамоФ - как е сладко само. /2/
Ѕуквечката ДоФ е кат колело.
ѕише се широко, казва се високо. /2/
Ѕуквичката ДлФ, ах таз буква ДлФ!
 ат лула € пиша и гласа си снишам. /2/
≈то във класа чувам си гласа.
Ѕуквички да сричам, много аз обичам. /2/


ѕ≈—≈Ќ «ј ћј“≈ћј“» ј“ј

—мело кораба ще водиш и в небето ще летиш,
ако много, много знаеш, ако много можеш ти.
«атова, затова запомни, че е така тр€бва,
братко, ти да знаеш математика!
ј защо ли параходът  не потъва сред вълни,
а по курса смело плава в дъжд и бури, и мъгли.
«атова, затова запомни, че е така -
капитанът много знае математика.
«а да литнеш в небесата, за да плаваш по море,
тр€бва, братко, ти да знаеш математика добре.
«атова, затова запомни, че е така
тр€бва вс€кога в света математика!


ѕ≈—≈Ќ «ј ѕ–»я“≈Ћ—“¬ќ“ќ
(«л. Ѕил€рска)

Ќикой, никой на зем€та
Ќе живее сам Ц
Ѕъбри весели€т в€тър
— ореха гол€м.

Ўепне ден и нощ морето
— п€съчни€ бр€г
» луната при небето
»два пак и пак.

Ўепне ден и нощ морето
— п€съчни€ бр€г
» луната при небето
»два пак и пак.

ѕриказката бърза даже
¬ечер през леса
Ќа детето да разкаже
Ќови чудеса.

Ѕъбри весели€т в€тър
— ореха гол€м.
Ќикой, никой на зем€та
Ќе живее сам.


ѕ≈—≈Ќ «ј ѕ–Џ—“„≈“ј“ј

ѕе€т, скачат палците/2/
ѕейте, скачайте весели деца/2/
ѕе€т, скачат показалците/2/
ѕейте, скачайте весели деца/2/
ѕе€т, скачат средните/2/
ѕейте, скачайте весели деца/2/
ѕе€т, скачат безимените/2/
ѕейте, скачайте весели деца/2/
ѕе€т, скачат малките/2/
ѕейте, скачайте весели деца/2/.


ѕ≈—≈Ќ «ј —¬≈“Ћќ“ќ » “ЏћЌќ“ќ
(–. ћоскова)

—лушай птичките, птиченце малко,
√рее слънцето топло и €рко
» по светлата тази пътечка
 рачим двамата с тебе полечка.

“€ извива надолу, нагоре,
 рай цвет€, пеперуди и хора.
Ќещо светло със тъмно граничи,
Ќ€кой с прашка се цели във птиче.

ј си прави друг птица от книга
» през с€нката слънце намига.
» се смесват тъй простичко
ƒвете и така, така вий растете. (х4)


ѕ≈—≈Ќ «ј ћ≈„“»“≈
( . ¬оденичарова)

ћечтите, мечтите,
мечтите са  полет и вик на душите.
 расиви, ефирни, чудесни, чудесни,
побират се само във песни.

“е завист и злост побеждават,
тъга и сълза пресушават.
“е прав€т мъдрец от детето,
изпълват със обич сърцето,
като слуша във захлас.

ћечтите са полет далечен,
те прав€т човека човечен.
“е прав€т от теб и от мене
човека на нашето време.
„овека на нашето време. (х2)


ѕ≈—≈Ќ «ј —Ќ≈∆»Ќ ј“ј
—пи зем€та почерн€ла,
спи и зимен сън сънува,
а снежинка нежна, б€ла
взе над не€ да танцува.
ѕрипев: ј-а-а-а, а-а ...
«авърт€ се сам-самичка
над еловата горичка.
—пр€ се на една шишарка,
затъгува за другарка.
ѕрипев: ј-а-а-а, а-а ...
ћалки облаци се извиха,
над елхичката се сбраха.
«ашум€ гората тиха,
рой снежинки завал€ха.
ѕрипев: ј-а-а-а, а-а ...


ѕ≈—≈Ќ «ј ў”–≈÷ј

≈х, жив€л един щурец.
Ѕул прочут гол€м свирец.
—вирил тук, свирил там, /
тоз свирец гол€м. / 2

–адвал той с песента
всички чак до есента.
» за вас с чуден глас /
пеел до захлас. / 2

„уйте млади храбреци
на крилатите певци.
«а хорце по зрънце /
дайте от сърце. / 2

„е пристигна зима зла.
—н€г ще натрупа врез пол€.
Ќо с вашето зрънце /
щурчо пак ще пее. / 2


ѕ≈—≈Ќ Ќј ћјћј » Ќ≈…Ќќ“ќ ћќћ»„≈

¬есело зайче,котенце мило
в скута на мама сега се е свило.
“войта главичка- на моето рамо.
ћожеш ли ден да прекараш без мама?
ћама във чашата мл€ко налива,
сресва косата ти в плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички-
мама се грижи за всичко.

 ой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сръпче прилича?
 ак се превръща водата на пара?
» самолета с какво ли се кара?
јми отвътре зем€та каква е?
- ћама попитай и ще узнаеш.

ƒен ти не можеш да бъдеш без мама.
ј подир време ще станеш гол€ма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш,и ще бродираш,
дългите плитки ще решиш самичка.
ѕосле - ще хвръкнеш и ти като птичка,
умна и силна,ще стигнеш далече-
можеш без майка си вече...

ћама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавачът...
ƒруго не тр€бва-три думички само:
"ƒобре съм,мамо!"


ѕ≈—≈Ќ Ќј ћјћј » Ќ≈…Ќќ“ќ ћќћ»„≈

¬есело зайче, котенце мило
в скута на мама сега се е свило.
“войта главичка- на моето рамо.
ћожеш ли ден да прекараш без мама?
ћама във чашата мл€ко налива,
сресва косата ти в плитка красива,
кърпи чорапи с пробити петички-
мама се грижи за всичко.

 ой ще разкаже на мойто момиче,
как тъй луната на сръпче прилича?
 ак се превръща водата на пара?
» самолета с какво ли се кара?
јми отвътре зем€та каква е?
- ћама попитай и ще узнаеш.

ƒен ти не можеш да бъдеш без мама.
ј подир време ще станеш гол€ма,
умните книги сама ще намираш,
и ще рисуваш,и ще бродираш,
дългите плитки ще решиш самичка.
ѕосле - ще хвръкнеш и ти като птичка,
умна и силна,ще стигнеш далече-
можеш без майка си вече...

ћама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писма раздавачът...
ƒруго не тр€бва-три думички само:
"ƒобре съм, мамо!"


ѕ≈—≈Ќ“ј Ќј —»Ќ„≈÷ј

ћалко цвете съм в полето,
аз съм сини€ синчец.
Ћюб€ въздуха, небето,
кича полски€ венец.
Ћюб€ въздуха, небето,
кича полски€ венец.

јз съм пролет, аз съм младост,
що под слънцето расте.
јз съм светло като радост,
аз съм мило кат' дете.
јз съм светло като радост,
аз съм мило кат' дете.

 ат' небето се сине€,
ако ситно и да съм -
с мойта хубост хубаве€
вс€ка нива, слог и хълм.
— мойта хубост хубаве€
вс€ка нива, слог и хълм.
— мойта хубост хубаве€
вс€ка нива, слог и хълм.
— мойта хубост хубаве€
вс€ка нива, слог и хълм.


ѕ≈—Ќ»„ ј «ј  ј“≈“ќ

ѕрез горичка по пътечка
 атето върви сама
и си мисли  умчо ¬ълчо
дали си е у дома?
„е гората му е къща,
а пък той е все на път
дали н€ма да € срещне
н€къде на кръстопът?
ўе € срещне, ще й каже:
"ћило  ате, добър ден!
 ак се радвам, че дошла си
ти на гости тук при мен!"
ѕ≈—Ќя ћ”Ў ≈“≈–ќ¬

ѕора пора порадуемс€ на своем веку
 расавице и кубку счастливому клинку
ѕока пока покачива€ перь€ми на шл€пах
—удьбе не раз шепнем мерси боку
ќп€ть скрипит потертое седло
» ветер холодит былую рану
 уда вас сударь к черту занесло
Ќеужто вам покой не по карману
ѕора пора порадуемс€ на своем веку
 расавице и кубку счастливому клинку
ѕока пока покачива€ перь€ми на шл€пах
—удьбе не раз шепнем мерси боку
Ќужны ѕарижу деньги се л€ ви
ј рыцари ему нужны тем паче
Ќо что такое рыцарь без любви
» что такое рыцарь без удачи
ѕора пора порадуемс€ на своем веку
 расавице и кубку счастливому клинку
ѕока пока покачива€ перь€ми на шл€пах
—удьбе не раз шепнем мерси боку
ѕока пока покачива€ перь€ми на шл€пах
—удьбе не раз шепнем мерси боку
—удьбе не раз шепнем судьбе не раз шепнем
—удьбе шепнем
ћерси боку мерси боку мерси боку.


ѕ≈я“, — ј„ј“

ѕе€т, скачат палците / 2
ѕейте, скачайте весели деца / 2
ѕе€т, скачат показалците / 2
ѕейте, скачайте весели деца / 2
ѕе€т, скачат средните / 2
ѕейте, скачайте весели деца / 2
ѕе€т, скачат безимните / 2
ѕейте, скачайте весели деца / 2
ѕе€т, скачат малките / 2
ѕейте, скачайте весели деца / 2





ѕ»Ћ≈

ѕиле, пиле,
аз те знам,
искаш нещо
да ти дам!
Ќа ти житце
да кълвеш,
че петле
да порастеш!


ѕ»ѕ» ƒЏЋ√ќ“ќ „ќ–јѕ„≈

 ой харесва със лунички своето лице?
»ма чанта със парички и добро сърце.
 ой на сво€та тераса кон€ си държи
и умее да наглас€ хубави лъжи?

ѕрипев:
 ой? ѕипилота ¬иктуали€ “ранспаранта
ћентолка ≈фраимова или ѕипи ƒългото чорапче

 ой във ¬ила ¬илекула, ако си рече
може перка от акула да си опече?
 ой във най-дълбока вада цопва ей така
и дърво за лимонада има под ръка?

ѕрипев ...

 ой със јника и “оми прави карнавал?
 ой надвива бързешком и негърски€ крал?
 ой не иска с “ом и јни вече да расте,
а със т€х да си остане винаги дете?

ѕрипев ...


ѕ»—, ѕ»—, ѕ»—јЌќ...

ѕис, пис, писaно,
събуди се по-рано,
събери си другари,
обиколи хамбари,
че се мишки закан€т
тебе жива да хванат,
кожата ти да дерат,
зъбите ти да хаб€т,
ноктите ти да вад€т,
рожбите ти да крaд€т,
да ги прав€т слугици
на мишите царици.


ѕ»“јЌ»÷ј

- ћамо, —лънчо има ли си къща,
в ко€то след игра се връща?
- “уй е моето дете, синьото небе.
- ј легло с пухени юргани?
- ќблаците пък това са - малки и големи.
- »ма ли си майчица рождена?
- ƒа, това е ц€лата ¬селена.
- ј, дали си имам и сестра?
- »ма - т€ е нощната Ћуна.
- —утрин мие ли ръце, очи?
- ƒа, тогава ситен дъжд вали.
- ћоже ли с боички да рисува?
- ƒа, дъга от цветове след бур€.
- ј когато падне и го заболи?...
- ѕлаче и тогава гръм гърми.
- ’оди ли през юли на море?
- ƒа, разбира се, децата там пече.
- ј обича ли млеко с каймак, кифла и геврек със сусам?
- ¬иж, за туй попитай —лънчо сам!


ѕќ-Ќј –ј“ ќ
(ћ. —то€нов)

Ѕаба, кака, татко, мама
ћи поръчаха програма,
ј пък аз сега се мол€
ƒа побърза ƒ€до  оледа.

“р€бва да пристигне рано
ўом ще свир€ на пиано
» ще кажа с вдъхновение
ƒългото стихотворение. (х2)

»скат слон да му рисувам,
ѕосле тр€бва да танцувам
», ако попитат мене,
Ќ€ма да му стигне времето.

ўом у нас се позабави
 ак нататък ще се справи
» при съкратени срокове
ўе обходи всички блокове? (х2)

 азах тихичко на татко:
УЌека да е по-накратко!Ф
» решихме ние двамата
ƒа посъкратим програмата.

Ѕаба, кака, татко, мама
ћи поръчаха програма,
ј пък аз сега се мол€
ƒа побърза ƒ€до  оледа. (х3)
ƒ€до  оледа! (х2)
ƒ€до (х2)  оледа!


ѕќƒ Ћ»—“≈Ќ÷ј“ј «≈Ћ≈Ќ»

ѕод листенцата зелени
чудни €годки надничат
със опашчици зелени
колко много ги обичам.
≈дничка, двенки, тринки, пет
≈х че сладки като мед.


ѕќƒј–Џ÷» ќ“ ЅјЅј ћј–“ј
(ѕет€ …орданова)

¬зела две игли от ≈жко,
прежда от върбите взела,
Ѕаба ћарта тази заран
мартенички е изплела.

≈то ти една за здраве,
ето ти една за сила.
Ѕаба ћарта на децата
пролет днес е подарила.


ѕќ«ƒ–ј¬ Ќј ћјћј

ѕоздрав ти поднас€м,
ћила мо€ мамо,
»да да ти кажа
“ези думи само:

- — тво€ имен празник
јз те поздрав€вам Ц
“ебе и на татко
«драве пожелавам!

» във знак на обич,
ћамичко засм€на,
 итка ти поднас€м
–осна и рум€на...


ѕќ’¬јЋ» —≈ «ј…„≈

ѕохвали се зайче,
на своето майче,
на татко, на батко,
на бабка, на д€дкоЕ

¬ училище всички
добри ученици
сега изучаваме
чужди езици.

Ќа кучешки зна€
аз вече да ла€:
бау, бау, бау.
Ќа котешки тука
отлично м€укам.
м€у, м€у, м€у.

ѕохвали се зайче
на своето майче,
на татко, на батко,
на бабка, на д€дко:
- ¬ училище всички
добри ученици
сега изучаваме
чужди езици.

«нам кравешки, ето,
говор€ с телето.
муу, муу, муу.
–азбирам и бухал,
когато забуха.
буу, буу, буу.

–азбирам и сврака,
когато заграка.
га, га, га.
» жаба из блато,
когато закр€ка.
квак, квак, квак.

ѕохвали се зайче,
на своето майче,
на татко, на батко,
на бабка, на д€дко..


ѕ–ј«Ќ» 
(√алина «латева)

ƒнес е осми март и ето-
аз, понеже съм гол€ма,
ц€л ден с тати вкъщи шетам,
за да се зарадва мама.

Ѕратчето ми е добричко,
ала не умее всичко.

јз ще и изпе€ песен,
то с ръце ще пл€ска само.
ѕосле ще и кажем: "ƒнес е
тво€т празник, мила мамо!"

Ѕратчето ми е добричко,
ала не разбира всичко.

√ледам го Ц не си играе,
взе букетчето с цвет€та
и попита: "ј кога е
тво€т празник,
мили тате?"


ѕ–ј«Ќ»„Ќј “ќ–“ј

 ой е, кой е като мен?
¬ече съм гол€ма, вече съм гол€ма!
«а рожденни€т ми ден
торта правим с ћама!

ѕрипев:/2
“ра-ла-ла,тра-ла-ла,
на рожден ден ела,
ще €дем, ще €дем,
вкусна торта със крем

“ам свещички ще блест€т,
на глазура б€ла, на глазура б€ла,
ще ги духна изведнъж,
в радост заси€ла!

ѕрипев:/2

√остите ще ахнат "јх,јх,јх!
 ато тебе сладка, като тебе сладка!"
ћама ще разкрий пред т€х
ц€лата загадка!

ѕрипев:/2


ѕ–≈ ј“”–» —≈ Ў≈…Ќј“ј...

ѕрекатури се шейната,
изсипаха се децата
край крив завой в полето,
край крива круша в дерето.


ѕ–≈Ћј ЅјЅј

ѕрела баба, прела баба три недели,
прела баба, прела баба три недели,
та изпрела две къдели,
та изпрела две къдели.

Ќасновала, насновала три граненка,
насновала, насновала три граненка,
изтъкала два лакета,
изтъкала два лакета.

—еднала е, седнала е вън на прага,
седнала е, седнала е вън на прага,
риза крои, сукман ст€га,
риза крои, сукман ст€га.

ѕусто платно, пусто платно не излиза
пусто платно, пусто платно не излиза
ни за сукман, ни за риза,
ни за сукман, ни за риза.

√рабна баба, грабна баба кроилата,
грабна баба, грабна баба кроилата,
скрои гащи за котака,
скрои гащи за котака.


ѕ–» ћјћј » ѕ–» “ј“ ќ
(„ичо —то€н)

 олко мило, колко сладко
е при мама и при татко!
“е за нас се много труд€т,
те за нас се рано буд€т.
ўом очите си отворим,
със кого ще заговорим? -
— нашта мама, кротка, мила,
със зората подранила,
тихо татко да събуди
да отиде да се труди,
да печели и набави
дрехи и обувки здрави
и тетрадки и писалки
за дечицата си малки...
 олко мило, колко сладко
е при мама и при татко.


ѕ–» ј« ј «ј ѕ” јЌ ј“ј

–асло, расло в мамулче
мъничко «рънце с качулче,
с много братлета бодливи
и със сестрици бъбриви.

—п€ло то нощем и денем
в своите топли постели -
мама в листенца увила
мека косица от свила.

ёли дошъл от полето,
с пръстче погалил «рънцето.
–адостно «рънчо въздъхнал,
в пуканка б€ла разцъфнал.


ѕ–»—ѕ»¬Ќј ѕ≈—≈Ќ (1)

≈й, всичко стихва навън.
» време дойде за сън.
Ќиви, градини мълчат,
птички и агънца сп€т.
ћесечко свети сребрист,
търси той с поглед лъчист,
кой още чака, не спи,
«аспи ми, сине, и ти.
—пи, сине, спи, мой юнак,
да станеш бодър ти пак,
първите светли зари
утре да срещнеш в игри.
≈то - настъпва нощта,
броди тук —ънчо сега
и всичко тр€бва да спи.
«аспи ми, сине, и ти!


ѕ–»—ѕ»¬Ќј ѕ≈—≈Ќ (2)

Ћека нощ, и лек сън,
спи всичко навън,
безгрижно и ти
сън сладък заспи.
”тре пак в светлина
ще те срещне ден€.
”тре пак в светлина
ще те срещне ден€.


ѕ–»—ѕ»¬Ќј ѕ≈—Ќ»„ ј (2)

ћлъкна вс€ко горско птиче,
тъмно е навън.
ћое мъничко сестриче,
време е за сън.
«а игрите не тъгувай,
вън изгр€ луна.
„удна приказка сънувай,
нани, нани, на.


ѕ–»—ѕ»¬Ќј ѕ≈—Ќ»„ ј (3)

“их ветрец е вече спр€л
€сен месечко изгр€л.
–ой звездички от небе
тебе шепнат спи дете.

—пи от нищо се не бой
аз съм тука,сине мой (за момиченца-ангел мой)
и ти пе€ на-ни-на
спинкай, рожбо мамина.


ѕ–ќЋ≈“
(јсен –азцветников)

ѕе€т птички пъстрокрили,
тръпне свежи€т листак,
със чадър от син€ свила
руса пролет шета пак.
—пира над горите гъсти,
спира сред пол€та т€ -
и разтвар€ с тънки пръсти
най-сънливите цвет€.
ƒига гугличка и трепка
в нежна радост всеки цв€т,
и по пъстрите му клепки
топли капчици блест€т.


ѕ–ќЋ≈“ «ƒ–ј¬≈…

—върши се зимата,
пролет здравей. / 3
ѕрипка рекичката,
весело пей. / 2

—лънце усмихва се,
облак роси. / 3
¬е€т тополите
жълти коси. / 2

¬ика при вадата
щърк дългокрак. / 3
∆аби срещнете ме,
гост съм ви пак. / 2

ƒе са хористите,
бързайте тук. / 3
ѕесни донесъл съм,
песни от юг. / 2

—кокнаха жабите,
вс€ка лудей. / 3
—върши се зимата,
пролет здравей. / 2


ѕ–ќЋ≈“ »ƒ≈ (1)
»дат от далече птици на €та. /2
ѕролет иде вече в нашата зем€. /2

¬сичко тука пее всичко тук играе. /2
ѕролет вече грее в родни€ ни край. /2

ѕ–ќЋ≈“ »ƒ≈ (2)
(музика: ћаестро √. јтанасов, текст: ÷. √инчев)

ѕролет иде, хей, дечица,
става весело навред.
≈то близката речица
вече пука сво€ лед.
» полето зеленее,
мило птиче сладко пей,
всичко веч се съжив€ва,
агне малко припка, блей.
’ей, да идем, хей, дечица,
с песни, с радостни сърца,
там, по росната тревица
да посрещнем пролетта!


ѕ“»„ »

¬еселите птички литнаха на юг,
с четка и боички есен идва тук.
— четка и боички есен идва тук.

“ръгна по градини, клонки и цвет€ -
вред, където мине, всичко шари т€.
¬ред, където мине, всичко шари т€.


ѕ“»„ »“≈
(Ѕл. јрсова)

»мам си стадо овчици,
които ги хран€ с трошици.
“ези овчици с крила са,
кълват на мойта тераса.

»мал си стадо овчици,
които ги храниш с трошици.
“ези овчици с крила са,
кълват на наш`та тераса.

ўо е то? ўо е то?
ўо е то? ўо е то?

ѕтичките.


ѕ”’ ј¬» —Ќ≈∆»Ќ » —Ќќў» «ј¬јЋя’ј...

ѕухкави снежинки снощи завал€ха,
ниви и градинки вече побел€ха.
—п€т под оде€ло семенцата малки,
а децата чакат весели пързалки.


ѕЏ–¬»“≈ ”–ќ÷»
(≈лисавета Ѕагр€на)

ћного съм послушна,
много съм добричка,
много грижи имам Ц
аз съм ученичка!

ѕървите уроци
виждат ми се тежки Ц
как да ги науча,
без да прав€ грешки?

„етенето лесно,
писането лесно,
но от таз задача
иде ми да плача.

ќ, кога ще стана
толкова гол€ма,
че да зна€ всичко,
както знае мама!


ѕЏ–¬» ”–ќ 

(музика: ƒ.  ърнолски
текст: ¬. ѕаспалеева)

ѕатенцата плават
в бистри€ поток
днес им преподават
първи€ урок

ѕрипев:
ѕа-па-па- в бистри€ поток
па-па-па -първи€ урок.

ћама Ѕелогушка
пл€ска със крилца:
- —мел бъди ѕъструшко
па-па-па-па-па!

ѕрипев.

ѕатенцата леко
махат със крилца
гледат отдалеко
селските деца

ѕрипев.

–адва им се весел
стари€ жабок
- Ућного ми харесва
първи€ урок.Ф

ѕрипев.


ѕЏ–¬ќ Ћј—Ќ» 
«а трети път отвар€м чантата дълбока,
сложих си буквара, молива и блока.
“ръгвам най-накра€,
мама ме целува,
че да си призна€ Ц
страшно се вълнувам
–адваме се, че с мене
всички сте съгласни
празник този ден е Ц
аз съм първокласник!
÷итирай


ћнени€: 1 521
–јЅќ“Ќј“ј ћ≈÷ј“ј

—танала рано зарана
нашата ћеца мецана,
съчки в гората събрала,
огън висок си наклала,
та да направи чорбица,
ћеца на свойте дечица.

—ипала бобец и ето
скоро зап€ло котлето.
Ћитнала пара нагоре,
ћеца сама си говори:
сложих солта и пипера,
само къде да намер€
стръкчице - две мероди€,
гозба да видите вие!
—етих се!  ума Ћисана
е домакин€ прибрана,
всички в гората € знаем,
чакай да взема на заем!

ћеца, с пантофи обута,
тръгнала тъй, за минута,
бързо, додето е време,
стрък меродийка да вземе.
Ѕързала ћеца, но спр€ла
сивото зайче вид€ла.
- ∆ив ли си, здрав ли си, братко
т€ заприказвала сладко.
’апваш ли честичко зале?
„ас или два отлетели.
-≈х, че ме «айо, залиса
бързам, отивам при Ћиса !

“ръгнала ћеца, но тука
чула кълвача да чука.
- —лушай, другарю, от вчера
мислех си да те намер€:
чукаш от тъмно в гората
рано ми будиш децата!....
≈то - и ти ме залиса,
бързам отивам при Ћиса!

ј пък мечетата трички
дълго играли самички.
’одили те на разходка,
пуснали дървена лодка
в бистрото бързо поточе,
що през реката клокочи.
ќбедно слънце припекло,
тихо най-малкото рекло:
- ¬реме за €дене стана -
н€ма € мама ћецана,
н€ма ни крушка, ни др€нка -
ох, да полегнем на с€нка!

ћеца в туй време по пладне,
спр€ла две сврачета гладни:

-  р€сък дочувах тъд€ва,
вие ли вдигахте вр€ва?
ј, да ви питам и още
спахте ли в бур€та снощи?....
ѕосле решила да мине
ћеца край свои роднини .
ѕърво се спр€ла при ≈жко,
- „ух, че настинал си тежко,
имал си кашлица, хрема,
чуй - аспирин да си вземаш!
„ай си свари от тинт€ва,
топъл го пий - да те сгр€ва...
”х, че ме ≈жко, залиса,
сбогом, отивам при Ћиса!

—пр€ла се ћеца за малко
и при кумеца си:- ∆алко,
пак ти съдрали кожуха!
ѕриказки разни се чуха
уж си се вмъкнал в кошара,
а те натупал овчар€....
≈х че ме, ¬ълчо залиса,
сбогом, отивам при Ћиса!
„ук-чук! ј в тази хралупа
лешници кой ли си трупа?
“и ли си тук, –унтавелке,
ти ли си тук ’убавелке?
“рупай, събирай да има
скоро ще дойде и зима....
јх че ме сестро залиса,
сбогом отивам при Ћиса!

“ук там ћецана поспр€ла -
ей месечинка изгр€ла,
светнали €сни звездици,
млъкнали горските птици.
- Ѕре, що ли става чорбата?
 ак ли са гладни децата?
ћоже без стрък меруди€,
чакай назад да зави€!
’укнала ћеца веднага
хукнала ћеца да б€га
¬тъмното потна се връща,
спира пред сво€та къща.
√леда - извр€ла чорбата,
гладни заспали децата....
ѕустата ћеца-мецана,
стана за см€х из Ѕалкана!


–ј—“≈, –ј—“≈ ћ» ЅќЅ„≈...

–асте, расте ми бобче,
а най-отгор вързопче.
Ѕобчето цъфна,
вързопчето пукна.
ѕук.


–ј„ќ  јѕ»“јЌ

–ече –ачо капитана
да преплува океана
с параход.

“ръгна –ачо с триста раци -
триста опитни мор€ци,
но ги срещна кашалот.

“ой размаха перка €ка,
хвана –ачо за мустака.
- ƒе така, бре юнак?

“репна –ачо, страх го хвана,
взе посока капитана
пак към сво€ бр€г.

¬ърнаха се триста раци,
триста раци със мустаци,
–ачо - без мустак.


–ќƒЌј –≈„

–одна реч омайна сладка
що звучи навред край мен.
–еч на мама и на татка
реч що мълв€ всеки ден.

“€ звънти когато пе€
в радостни игри лети.
¬ечер приказки на не€
мама тихо ми реди.

» над книгата унесен
родна реч ми пак шепти.
ћилва т€ кат нежна песен,
като утрин звън трепти.

–одна реч омайна сладка
що звучи навред край мен.
–еч на мама и на татка
реч що мълв€ всеки ден.


–ќƒЌј —“–я’ј
(–ан Ѕосилек)

Ѕ€ла спретната къщурка.
ƒве липи отпред.
“ука майчина милувка
сетих най-напред.

“ука под липите стари
Ќеведнъж играх:
“ука с весели другари
—качах и се см€х...

 ъщичке на дните златни
кът свиден и мил!
» за царските палати
не бих те сменил!


–ќ∆ƒ≈—“¬ќ ’–»—“ќ¬ќ

(“екст: ≈лин ѕелин)

ѕолунощ.  амбани би€т,
«вън в студена нощ ехти.
јнгел с радост от небето,
Ѕог роди се възвести.

—вети храмове се пълн€т
с тържество и благочест,
и сърцата тихо слушат
та€ мила блага вест.

 оледари песни пе€т,
Ѕожий син роди се днес.,
» по целий св€т се носи
“а€ мила блага вест.


–ќ∆ƒ≈Ќ ƒ≈Ќ
(Ѕоби Ўоу)

ƒен, един единствен ден.
ƒен, ден като ден.
ƒен във който си роден.

ѕрипев:
„естит рожден ден, честит рожден ден,
щастие и здраве ти жела€.
„естит рожден ден, честит рожден ден,
по-весел празник аз не зна€.


–ќ Ћя“ј Ќј ћјћј

–окл€та на мама,
все ми е  гол€ма.
ƒипли се на пода,
пречи ми да ход€ .

—мее ми се батко ,
кара ми се татко .
» по  мене  съска
ћаца като гъска  !

Ќикой  не  открива
 олко съм красива
—  рокл€та  гол€ма
јз   съм   също
- като мама  !
÷итирай


ћнени€: 1 521
—јЌƒјЋ»“≈ «јўќ —ј?

“ича ми се боса,
в€търа едвали
ходи със сандали.
¬рабчо даже в студ тича не обут.
“и да си вид€л облак със сандал???


—¬Џ–Ў» —≈ “ј« √ќƒ»Ќј

—върши се таз година ура,ура, ура!
» изпита премина ура, ура, ура!
ƒобре се ний трудихме ура, ура, ура!

’вала венци добихме ура, ура, ура!
¬ школото мирни, кротки ура,ура,ура!
—ега игри, разходки ура, ура, ура! ,

ƒобре се ний трудихме ура, ура, ура!
’вала венци добихме ура, ура, ура!
”ра,ура!


—≈ƒЌјЋќ ≈ ƒ∆ќ–≈ ƒќ—

—еднало е ƒжоре ƒос, седнало е ƒжоре.
“и лудо ƒжоре ƒос, “и си лудо ƒжоре.
¬ънка на вратици ƒос, вънка на вратици.
“и лудо ƒжоре ƒос, “и си лудо ƒжоре.
Ўарен чорап плете ƒос, шарен чорап плете.
“и лудо ƒжоре ƒос, “и си лудо ƒжоре.
 ому че го дадеш ƒос, кому че го дадеш?
“и лудо ƒжоре ƒос, “и си лудо ƒжоре.
 ойто мене сака ƒос, който мене сака.
“и лудо ƒжоре ƒос, “и си лудо ƒжоре.


—»¬ј“ј ћ»Ў ј

—ивата мишка
намерила една книжка
с приказки и кратинки.
» хубави били те,
но мишката не знаела да чете
и не разбирала от картинки,
а само от луканки и сланинки,
затова решила да изхруска
тази книжка на закуска.
ƒобре, че дошъл котаракът!
»наче от ц€лата книжка с картинки
щели да останат
само прашинки.


—»Ќ≈ќ ј “≈ћ≈Ќ”∆ ≈

—инеока теменужке,
теменужке, мила дружке,
мъничка си и незнаеш
колко хубаво ухаеш!

“еменужке, радвай всички -
и деца и пойни птички!
— теб полето хубавее,
с теб и слънчо весел грее.

“еменужке подранила,
не сърди се дружке мила.
— обич нежна и гол€ма
теб ще дам в букет на мама.

јз съм малка теменужка
на децата мила дружка.
ћен, дечица, откъснете,
дар на мама поднесете!

“еб децата те обичат
и в косите си те кичат.
ћъничка си и не знаеш
колко хубаво ухаеш.

(—инеока теменужке,
“еменужке, мила дружке
ћъничка си и не знаеш /
 олко хубаво ухаеш. / 2)


—»Ќ„≈÷

ћалко цвете съм в полето
аз съм сини€ синчец.
Ћюб€ въздуха небето
кича полски€ венец.

 ат' небето се сине€
ако ситно и да съм
— мойта хубост хубаве€
вс€ка нива, слог и хълм,

јз синчец съм, аз съм радост
бодил по мен не расте.
јз съм просто като радост
аз съм мило кат' дете
Ѕог самичък ме посе€
и пол€ ме да раста
Ќа свобода аз живе€
на простора си цъфт€.


—Ћјƒ ќѕќ…Ќј „”„”Ћ»√ј

—ладкопойна чучулига над полето се издига
и с разперени крилца литна долу над селца,
и с разперени крилца литна долу над селца,
и с разперени крилца литна долу над селца,
и с разперени крилца литна долу над селца.

Ќад градини се снишава, над къщ€та приближава
на орачи с €сен глас дума миличка тогаз,
на орачи с €сен глас дума миличка тогаз,
на орачи с €сен глас дума миличка тогаз,
на орачи с €сен глас дума миличка тогаз.

’ей, орачи работливи, погледнете наш'те ниви -
клас навел е стъбълца, пълен с хубави зрънца,
клас навел е стъбълца, пълен с хубави зрънца,
клас навел е стъбълца, пълен с хубави зрънца,
клас навел е стъбълца, пълен с хубави зрънца.


—Ћ”Ўј… ћ≈„ќ

јх от този ћечо,
идва ми до гуша,
идва ми до гуша
никак не ме слуша.

—утрин, като стане,
зъбките не мие,
зъбките не мие,
мл€кото не пие.

—лушай мили ћечо, ще се разболееш

—ъс ръце нечисти,
с€да да об€два.
» комата грабва,
вечер като дойде
пак се не умива,
пак се не умива...
—лушай мили ћечо, ще се разболееш

Ќепослушник !!!


—ЋЏЌ„ќ√Ћ≈ƒ » —ЋЏЌ÷≈

—лънчо гледа, —лънчо гледа,
грейнал от небето:
слънчогледа, слънчогледа
цъфнал е в полето!

—лънчо гледа слънчогледа:
слънце сред полето!
—лънчогледът —лънчо гледа:
слънчоглед в небето!

—ебе си ли —лънчо гледа
или гледа слънчогледа?
—лънчо гледа слънчогледа.
—лънчогледът —лънчо гледа.


—ћ≈Ў ј

»ма ли, има ли морков,
който бърбори без глас?
Ќ€ма подобен мърморко,
той е от други€ клас.

»ма ли, има ли зелка
с дънки по-тънки от праз?
-Ќ€ма € модната лелка,
т€ е от други€ клас!

»ма ли, има ли зайци,
дето трепер€т от страх?
-Ќ€ма такива бозайници,
те са от други€ клас!
“е са от други€ клас;
ний сме от наши€ клас


—Ќ≈∆≈Ќ „ќ¬≈ 

ƒнес децата вън на двора си направиха от сн€г
÷€л човек гол€м и страшен със то€га и калпак
’ей, хей трака трак със то€га и калпак
’ей, хей трака трак със то€га и калпак

— нос от морков и очички вижте го като ≈мил
пък и чудно име има кръстиха го те —трахил
’ей, хей хи-хи-хи кръстиха го те —трахил
’ей, хей хи-хи-хи кръстиха го те —трахил

Ќо не щеш ли «айо Ѕайо посред нощ ей тук се спр€
ѕоогледал той човека и кураж гол€м събра
’ей, хей ха-ха-ха и кураж гол€м събра
’ей, хей ха-ха-ха и кураж гол€м събра

’оп подскочи и налапа на —трахала той носа
—ладко-сладко го захруска и излапа на часа
’е, хей ха-ха-ха и излапа на часа
’е, хей ха-ха-ха и излапа на часа

«айо Ѕайо пак подскокна и му рече с весел глас
“еб носа ти е за хубост но храна е той за нас
’ей, хей ха-ха-ха но храна е той за нас
’ей, хей ха-ха-ха но храна е той за нас


—Ќ≈∆»Ќ »

Ѕаба «има пак разм€та
бели€ кожух.
Ќий се стелим по зем€та
леки като пух.
ѕрипев:
Ќад къщички и дворчета,
край светлите прозорчета
летим, летим и се въртим,
децата веселим!
—тавайте, дечица малки,
ставйте от сън!
„акат ви игри, пързалки.
“ичайте навън!
ѕрипев:...
Ѕаба «има пак разм€та
бели€ кожух.
Ќий се стелим по зем€та
леки като пух.


—ѕ» ѕќƒ ’–ј—“ј ƒЏЋ√ќ”Ў ќ

—пи под храста дългоушко,
сп€т бъбривите вранушки,
сп€т отпуснали крилцата,
птиченцата във гнездата...
 атеричките плашливи
сп€т на клонките игриви.
—п€т вълчета,
сп€т мечета.
—пи хитрушата лисица,
сп€т послушните децица.
“ихо - тихо - тишина...
—пи и кръглата луна.


—–≈ўј
(ƒора √абе)

ѕрез горичка, през пътечка
 атето върви сама
и си мисли: -  умчо-¬ълчо
дали си е у дома?

„е гората му е къща,
ала той е все на път:
може н€вга да го срещне
н€къде на кръстопът.

ƒа го срещне ще му каже:
-  умчо-¬ълчо, добър ден!
“ъй € учат татко, мама,
“ъй € учат всеки ден.

ј пък ¬ълчо ще отвърне:
- ћило  ате, добър ден!
 ак се радвам, как се радвам,
че на гости си у мен!

- умчо-¬ълчо, ще му каже
 атето отново пак:
- татко има дълга пушка
дълга до небето чак.

 ато гръмне татко с не€,
ц€лата зем€ кънти
хич не идвай,  умчо-¬ълчо,
до селото близо ти.

- “ъй ли, тъй ли, мило  ате?
≈, тогава ти при мен
идвай ми на гости тука
във гората всеки ден.

ј пък зъбите си точи
и очите му лъщ€т!
- —богом, сбогом, съпо  ате,
ще се видим други път!


—–≈ўј ¬ √ќ–ј“ј

„ервената шапчица,
както върв€ла
в гората зелена
вълкът т€ вид€ла.
ќгромен и страшен,
и рошав и прашен,
каф€в, опашат, но ужасно уплашен.

ћомиченце малко,
не искам скандали
не съм вълк от ти€, които са €ли
ни бабина питка, ни седем козлета
роден съм далеко през девет морета.

„ервената шапчица бързо се спр€ла,
от малката кошничка питка му дала,
и двамата с вълчо си хапнали здраво
при€тели станали ... казвам ¬и право./2


—–≈ў” Ќќ¬ј √ќƒ»Ќј
(Ћеда ћилева)

—пи, мо€ палава сестричке,
сп€т зайчета, щурци и птички.
—лед малко тихо през комина
ще дойде Ќовата година.
» кой каквото си сънува
на€ве т€ ще му дарува:
на катеричката Ц бадеми,
на «айо Ц моркови големи,
на тебе Ц кукла за другарче,
на мене шарено букварче.
—пи, н€кой идва през комина.
ƒали е Ќовата година?


—“јЌј ћ≈„ќ

—тана ћечо рано
тръгна из гората.
—лънчице засм€но
будеше цвет€та.

–аз, два, хопа, хопа дай ръка.
ƒрус, друс, тропа тропа ха така./2

Ѕодна жълто цвете
ћечо зад ухото,
ха се заловете
всички на хорото.

–аз, два, хопа, хопа дай ръка.
ƒрус, друс, тропа тропа ха така./2


—“јЌ» Ќ»Ќ≈, √ќ—ѕќƒ»Ќ≈

—тани, Ќине, господине
тебе пеем, домакине!
добри сме ти гости дошли,
добри гости коледари...
 оледарските песни са богати на благопожелани€:
ƒобро утро, бол€рине,
добър сме ти глас донели,
овци ти се из€гнили,
все агънца ваклошатки,
кобилки ти се изждребили,
все кончета златогриви...


—“јЌ», —“јЌ» ёЌј  ЅјЋ јЌ— »
(ƒобри „интулов)

—тани, стани, юнак балкански,
от сън дълбок се събуди.
—рещу изедници душмански,
ти българите поведи.
ƒокле е мъничка зми€та,
елате да се съберем,
с карка да й строши главата,
свободни да се назовем.

ƒа стане левът наш балкански,
от него в€тър да повей,
та полумесец отомански
под черен облак да тъмней.

ƒа си развеем знамената,
да светне нашата зем€,
да си прославим имената,
да гинат вражи племена.


— “ј“ ќ ў≈ Ћ≈ѕ»ћ “јѕ≈“»

¬сички вкъщи сме заети -
с татко ще лепим тапети.
ƒвамата- с една задача-
никой да не ни закача!
“ой отмества гардероба-
готви се да прави проба.
¬лиза нашата съседка:
-ј дали направи сметка?
-Ќа тапетите? “а€ заран.
¬иж, ако не хващаш в€ра!
 ачва се на стълба, слиза-
сметката му не излиза.
Ќещо тука не е в ред
с то€ бледосин тапет.
—тига - ѕо чи€ вина?-
само за една страна.


—“»√ј, ћ≈„ќ, ћ≈ƒ —» яЋ...

—тига ћечо мед си €л,
че си пак надебел€л
и кожухът ти от миналата есен
вече ти е станал много тесен.


—”–¬ј ¬≈—≈Ћј √ќƒ»Ќј

—урва  весела годината
€ка да ти е гърбината.
 олкото звезди на небето-
толкова пари в портмонето.
ѕълна къща с коприна!
ј в гаража-лимузина.
„ервена €бълка в градина-
«драве и късмет да има.
—урва весела година-
догодина, до амина!
—урва!


—”–¬ј, —”–¬ј √ќƒ»Ќј!
(ƒраган ћанчов)

«елен клас на нива.
√ол€м грозд на лоза.
∆ълт мамул на леса.
„ервена €бълка в градина.
ѕълна къща с коприна.
∆иво, здраво до година!
ƒо година, до амина!


—ЏЌ”¬ј’ ѕ–» ј«Ќј √–јƒ»Ќј

—ънувах приказна градина
шарени дървета в не€ има
на всеки клон виси балон
на две листенца по един бонбон.

Ўубидап, шубидап, шубидап/2

∆ираф прот€га дълга ши€,
оранжев заек там се крие
и чудни пасти от сметана
разнас€  розовата врана.

Ћел€ зелка къдравелка
прави сандвич от франзелка,
чичо морков тъй напред
бодро свири на тромпет.

–озата и карамфила
скачат на една камила,
пъстрото хоро се люшка
весело подскача чушка.

¬секи днес се измори
от много танци и игри.
¬ та€ приказна градина
ц€лата ми нощ измина.

Ўубидап, шубидап, шубидап /2


—ЏЌ„ќ (1)

јз съм —ънчо, ида от горица
да ви кажа: УЋека нощ, дечицаФ,
че е тъмно вече вън-
време е за сън.

ўом с фенер звездичките запал€,
с приказно перце ще ви погал€.
≈то в моите ръце
чудното перце.

¬ече сп€т цвет€, гори, тревички,
легнаха в гнездата всички птички.
—п€т градчета и селца.
Ћека нощ, деца!


—ЏЌ„ќ (2)
(јсен –азцветников)

—еднала в градина
под дърво  алина
румена девойка
чудна песнопойка,
седнала, зап€ла,
люлка залюл€ла:
ДЌа-ни, братче, на-ни,
—ънчо пак те кани,
—ънчо ще ти прати
кончета крилати,
свилена юздица,
пъстра колесница,
гост да му отидеш,
чудо да си видиш:
ц€л палат джуджета
с гугли и звънчета!


—Џ–ƒ»“ќ ћќћ„≈...

—ърдито момче -
все му се плаче!
ѕопей му, д€до,
да му е драго,
дай му дренче,
да не хленчи,
дай му крушка
да те слушка!


—Џ–÷≈“ќ
(Ѕл. јрсова)

“ази топка жива много е игрива.
“уп (х4), туп (х4), туп (х4), туп.

ƒенонощно тупка, скрита под черупка.
“уп (х4), туп (х4), туп (х4), туп.

“ази топка жива много е игрива.
ƒенонощно тупка, скрита под черупка.
“уп (х4), туп (х4), туп (х4), туп.

ўо е то? ўо е то?

—ърцето.
÷итирай


ћнени€: 1 521
“ј…Ќј
(»ван Ќиколов)

Ѕащите се карат и пи€т бира.
¬€търът - духа.
¬одата - тече.
ѕък аз ще ви кажа какво се побира
в десни€ джоб на едно момче!

“ри разноцветни копчета.
“ри лимонадени топчета.
ƒънце от счупена чашка.
 арфица за въдица.
Ћастик за прашка.
ќлющена снимка на н€кой играч.
—тотинки за кино.
Ѕилет за мач.
“елени рамки от очила.
 апак на писалка.
‘ар от кола.
ѕарче тебешир.
» шушулка от боб.

ј всичко останало -
в леви€ джоб.


“јћ ѕќƒ —“ј–ј“ј ¬Џ–Ѕј

“ам под старата върба
става чудна веселба.
ѕее ∆аба жаборана,
Ћиса бие барабана,
а едно мишле отпред
свири бодро на тромпет.
’опа хоп, тропа троп.Ќо изведнъж
рукна силен дъж,
пръснаха се наведнъж.
—амо ∆аба жаборана
да си пее там остана!


“ј“ ќ¬»Ќј

’убава си, татковино -
име сладко, зем€-рай;
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.

ћили ми са планините
и на север, и на юг;
драги ми са равнините
набраздени с наший плуг.

Ќа уста ми сладка душа
ще да бъде този кът-
дето ƒунав, ¬ардал, —трума
и ћарица си текат.

ƒор на небо €сно слънце,
и на очи-св€т, живот-
ще обичам аз от сърце
таз зем€ и тоз народ.


“≈ћ≈Ќ”∆≈, ћ»Ћќ ÷¬≈“≈

“еменужке, мило цвете дай си
дружке листовцете.
» стьлбцето и цветеца,
и челцето, и венеца. /2
ƒай да ти се полюбувам
да те сладко поцелувам,
че е драго на сърце ми
кат' те виждам по туй време./2


“», ћј… ќ
(≈лисавета Ѕагр€на)

“и живота си ни дала
» от първи€ ни час
¬ люлката си ни люл€ла
» си бд€ла върху нас.

¬ тво€та прегръдка топла
–аснахме из ден във ден,
¬секи детски плач и вопъл
—пираше там усмирен.

“и като орлица мощна
— майчиното си крило
Ѕез почивка, денонощно
ѕазиш ни и днес от зло.

«а да бъдем ние здрави,
—илни, пъргави, добри,
“и умората забрави,
“и се с грижите бори.

ƒа сме предани другари,
—инове и дъщери,
ƒа обичаме Ѕългари€ Ц
“уй в сърцата ни дари.

«атова със обич вечна,
ћайко, ний ще те дарим
» горещо, и сърдечно
ƒнеска ти благодарим.


“»’ ЅяЋ ƒ”Ќј¬

“их б€л ƒунав се вълнува,
весело шуми
и "–адецки" гордо плува
над златни вълни.

Ќо кога се там съзирва
 озлодуйский бр€г,
в парахода рог изсвирва,
разв€ се байр€к.

ћлади български юнаци
€в€ват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.

√орд отпреде им застана
млади€т им вожд-
па каза на капитана
с гол в ръката нож:

- јз съм български войвода,
момци ми са тез,
ний летиме за свобода
кръв да лейме днес.

Ќий летим на Ѕългари€
помощ да дадем
и от тежка тирани€
да € отървем.

ѕарахода остави ни
и по начин благ,
та дружината да мине
на родни€ бр€г.

 апитана - немец същи -
отказва - тогаз
Ѕотев люто се намръщи,
вика с бурен глас:

- “уй го искам, не се мол€:
всички сте във пл€н.
“ук се гледа мойта вол€,
аз съм капитан!

„уй, там днеска мре народа
в бой с ужасен враг!
 арай бързо парахода
на българский бр€г!

» гласа му става страшен
при ти€ слова,
немец бледен и уплашен
преклони глава.

Ѕърже парахода плува
към желаний край,
ƒунавът се по вълнува,
весело играй.

ћного време се измина
как не бе носил
храбра българска дружина-
твар за него мил.

ј дружината зап€ва
песен зарад бой
и байр€ка се разв€ва
гордо с лева свой.

ѕарахода веч навал€
на мили€ бр€г,
Ѕотев шапката си свал€,
че говори пак:

- ’айде, брат€, излезнете,
тука ще се спрем
и зем€та цалунете,
дето ще да мрем!

» от радост упоени
пред левски€ ст€г
всички падат на колени
на свети€ бр€г.

- Ѕрат€! - вика им войвода
със гърмовен глас.-
—коро радостно народа
ще посрещне нас!

—коро с гръм ще поздравиме
—тара планина,
кървав бой ще заловиме
с турски племена!

Ќий във битки не сме вещи,
малко сме на брой,
но сърца ни са горещи-
гладни сме за бой!

—коро турчин ще изпита
грозната ни мощ:
правдата е нам защита,
левът ни е вожд!

» по ц€ла околи€
глас екна съгр€н:
"ƒа живее Ѕългари€,
смърт на зли тиран!"


“»’ј Ќќў, —¬я“ Ќќў

“иха нощ, —в€та нощ
всичко спи сал една
св€та двойка над сво€ син бди,
над главица със руси коси.
ј навред тишина, а навред тишина.

“иха нощ, —в€та нощ
вест дойде най-напред
от пастирите секли нощта
чули ангел да носи вестта,
че ’ристос се роди, че ’ристос се роди

“иха нощ, —в€та нощ
две очи и във т€х
нежен поглед си€ещ от см€х.
Ћъч надежда достигна до нас
за спасителен час, за спасителен час.

“»’ќ

÷€л ден са слушали ушенцата,
ц€л ден бърбориха устенцата
и две крачета без умора
до тъмно тичаха по двора.
 акво не пипаха ръчичките,
къде не гледаха очичките!
ј щом е все така заето,
кога ли ще расте детето?

Ќе, то в креватчето си б€ло
най-после сладко е заспало
и само месечко му свети.
ƒървета, с клонки не шумете,
не духай, в€търко, навън -
най-бързо се расте насън!
» ти не мъркай, спри, ѕисано,
ще видиш утре рано-рано -
порасло нашето дете.
Ў-т! “ихо! “о сега расте.


“OЌ ЅќЌЅќЌ

- ≈то ти един бонбон -
дай ми срещу него кон.
- ƒавам кон срещу бонбон,
но да бъде тежък тон.

-  ак ще носиш тон-бонбон?
“р€бва да си купиш слон.
- Ќ€мам нужда аз от слон,
нито пък от камион.

Ќо ще донеса трион
да разрежа тон-бонбон
на парченца милион,
на парченца милион.

Ќа децата ще го дам,
на децата ще го дам -
сладко да €дат, сладко да €дат -
ам, ам, ам.


“ќ–“ј

 ой е кои е като мен
вече съм гол€ма/2
за рождени€ ми ден
торта правим с мама.

“ралала трала ла
на рожден ден ела
ще €дем ще €дем
вкусна торта с крем /2

“ам свещички ще пламт€т
над глазура б€ла/2
ще ги духна изведнъж
в радост заси€ла.
“ралала трала ла
на рожден ден ела
ще €дем ще €дем
вкусна торта с крем /2

√остите ще ахнат  ах ах
като тебе сладка /2
мама ще разкрии пред т€х
ц€лата загатка.

“ралала трала ла
на рожден ден ела
ще €дем ще €дем
вкусна торта с крем /2


“ќ„ ј, “ќ„ ј, «јѕ≈“јя...

“очка, точка, запета€,
тире-мире, завъртулка.
Ўички, шички с две ръчички
и тумбака с двата крака.
(“очките са очите, запета€та - устата, тирето - са веждите, а завъртулката - лицето.)


“–≈ѕ≈–”Ў ќ

- » аз ще литна! -
реши “реперушко. -
» аз съм листенце,
и от мене ще стане палтенце
за н€ко€ малка тревичка.

—кочи от клонка висока,
но падна до потока.

ќгледа се, почака
и заплака,
защото наблизо н€маше
нито една тревичка.

- Ќе плачи -
каза мравката кротка. -
“и ще станеш на лодка!

- ¬ такива минути тежки
не ми е до смешки.
ќт мене лодка не става!

- Ќапротив. јз търс€ точно такава.
¬иж ме - не съм дебела.
јз съм малка, но смела.
јко и ти си юнак,
до морето ще плуваме чак!

- ёнак съм! -
“реперушко отвърна
и в лодка за миг се превърна.
ќтплува листенцето леко
далеко, далеко, далеко.


“–Џ√ЌјЋ  ќ—

“ръгнал кос, с дълъг нос
през гората гол и бос.
“упнал с крак Ц трак, трак, трак,

като същ юнак.
’одил, ходил, па се спр€л,
“ри коли мухи из€л.
“упнал с крак, тръгнал пак,
ех, брей, че юнак!


“–Џ√ЌјЋќ ћ» Ћ”ƒќ ћЋјƒќ

“ръгнало ми лудо младо
на —олунски пазар
и на моме проговор€
- –ъчай, порачувай!

–ъчай, порачувай, моме
що да ти донас€м:
сърмено елече, моме,
или коланче?

- упи, лудо, купи, младо,
що ти сърце сака,
що ти сърце сака, лудо,
що го нема тука...


“” ј Ќ»/ћ»  ј«ј’ј Ћј«ј–≈

“ука ни казаха Ћазаре,
че има мома хубава, (2)
мома хубава, Ћазаре,
мома гиздава. (2)
Ќавън да излезе лазаре,
да € питаме (2)
да € питаме, Ћазаре
и разпитаме, (2)
годена ли е Ћазаре
женена ли е, (2)
задомена ли е. (2)
јкой годена Ћазаре,
да € оженим (2)
да € оженим Ћазаре,
да € задомим. (2)


“”ћЅјЋјЋј… ј

ѕрипев:
“умбала, тумбала, тумбалалайка /2
ѕей балалайка, пей балалайка
чудната песен за любовта.

÷иганка стара пуши с лула
и си спомн€ за любовта,
как с балалайка свирила т€
чудната песен за любовта.

ѕрипев:

“€ жив€ла бедно сама
със мечтите за любовта,
влюбени срещала по света
с радост им п€ла т€ песента.

ѕрипев:


“”ѕ, ѕќЋ≈„ ј!

“уп,туп полечка все по таз пътечка,
тръгнала мецана из горската пол€на.
ўирец набрала, пълничка торбичка,
мечо нагостила с бобена чорбица.
÷итирай


ћнени€: 1 521
” ƒќћј „ј—ќ¬Ќ»  “–ј ј

” дома часовник трака с лъскави стрелчици.
” дома часовник трака с лъскави стрелчици.
“ик-так, тики-така, ставайте дечица.
“ик-так, тики-така, ставайте дечица.

ƒве момченца подранили плискат се с водица.
ƒве момченца подранили плискат се с водица.
“ик-так, тики-така, ставайте дечица.
“ик-так, тики-така, ставайте дечица.


”Ћ№IЅ ј

ќт улыбки хмурый день светлей,
ќт улыбки в небе радуга проснетс€...
ѕоделись улыбкою своей,
» она к тебе не раз еще вернетс€.

ѕрипев:
» тогда наверн€ка,
¬друг запл€шут облака,
» кузнечик запиликает на скрипке...
— голубого ручейка /
Ќачинаетс€ река, /
Ќу, а дружба начинаетс€ с улыбки. / 2

ќт улыбки солнечной одной
ѕерестанет плакать самый грустный дождик.
ƒобрый лес проститс€ с тишиной
» захлопает в зеленые ладоши.

ѕрипев...

ќт улыбки станет всем теплей -
» слону и даже маленькой улитке...
“ак пускай повсюду на земле,
Ѕудто лампочки, включаютс€ улыбки!


”ћ≈Ќ ћ≈„ќ

ћечо си облече
топлото елече,
с крушки в торбата
тръгна през гората.
«има иде вече
той е умно мече,
в топлата хралупа
крушки ще си хрупа.


”–ќ  ѕќ ѕјƒјЌ≈

јко паднеш по гръб да речем,
по корем, да речем, по корем,
и дори да речем по глава,
ще речем, че какво от това!
ўе избие навънка цицина,
но нали сме с добра медицина,
ще ти мине тогаз, ще ти мине съвсем,
слагаш пласт левкопласт или пласт от мехлем,
и минава съвсем!

Ќо не падай по дух, не по дух,
ако паднеш по дух вече, “юх!
Ќ€ма външна цицина тогава,
но цицина отвътре остава!
ј щом има отвътре цицина,
не помага тогаз медицина,
не помага тогаз, не помага съвсем,
нито пласт левкопласт, нито пласт от мехлем,
не минава съвсем!

“а не падай по дух!
„у ли?
„ух!


’¬јЌјЋј —≈ ЅјЅј

’ванала се баба Ц помела дворчето
»змазала тавана, варосала стените.
—пуснала пердетата, затворила вратата.
“ропнала на прага и врътнала ключа.
» хайде по пътечката.

Дпомела дворчетоФ Ц погалва се косичката на детето
Дизмазала таванаФ Ц погалва се челото
Дваросала стенитеФ Ц погалват се бузките
Дспуснала пердетатаФ- затвар€т се очитчките
Дзатворила врататаФ Ц устата на детето
Дропнала на прагаФ Ц с показалец се чуква по брадичката
Дврътнала ключаФ Ц нослето на детето
Дпо пътечкатаФ Ц спускате се по вратлето


’≈…, ѕ–»я“≈Ћё

“аз истори€ добра, стана в старата гора.
»маше едно момче с много весело гласче.
ѕееше то нощ и ден, този тъй познат рефрен.

ѕрипев:
’ей, при€телю, здравей!
ћойта песничка запей,
т€ е нужна и дори прави хората добри. (2)

Ќо веднъж един крадец, хвана малки€ певец.
» остави го в нощта със запушена уста.
 ой ще пее нощ и ден този тъй познат рефрен?

ѕрипев:...(2)

Ќо крадеца в нощта чу отново песента.
¬ъпреки че се укри в най-дълбоките гори.
—пр€ го и го хвана в плен този тъй познат рефрен.

ѕрипев:...(2)

» се върна тоз крадец, пак при малки€ певец.
«асрамен зап€ на глас, с него песента тогаз.
“ъй светът бе променен от един красив рефрен


’≈…, –Џ„»„ »

’ей ръчички, хей ги две
“е ме слушкат най-добре
≈дната мие другата
ј пък двете лицето

’убавите ръчички
“е са още мънички
“упа лупа ръчички
÷апа цапа мънички

ƒа се хванем за ръце
ƒа направим колелце
“рака трака тракалце
“и си нашето хорце

’айде всички ред по ред
„е да тръгнем все напред
’айде крачка едно две
ƒа вървиме две по две


’»“–ќ“ќ ћ»ЎЋ≈ (1)
(—крила баба, скрила...)

—крила баба, скрила
орехи в торбата,
но мишле пробило
дупчица в средата.

ѕърво двенки-тринки,
после читиринки.
ѕълната торбичка
станала мъничка!

Ќай-подире празна
виснала торбата,
сма€ла се баба,
ахнала горката!

ј мишлето хитро
скрило се зад скрина,
ц€ла зима €ло,
скачало и п€ло.


’»“–ќ“ќ ћ»ЎЋ≈ (2)

ќрехчета скрила
баба във торбата,
но мишле пробило
дупчица в средата.

ƒжобчето догоре
пълнило мишлето,
хрупкало си сладко,
без да го усет€т.

 ога двечки, трички,
кога десетина,
пълната торбичка
стана наполовина!

Ќай-подире празна
виснала торбата,
сма€ла се баба,
ахнала горката!

’итрото мишленце
гледало зад скрина,
см€ло се, играло
ц€лата година...


’”Ѕј¬ј —» ћќя √ќ–ќ

’убава си, мо€ горо,
миришеш на младост,
но всел€ваш в сърцата ни
само скръб и жалост.

 ойто веднъж те погледне,
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее.

ј комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те заборави.

“воите буки и дъбове,
твоите шуми гъсти,
и цвет€та и водите,
агнетата тлъсти, и божурът, и тревите
и твойта прохлада,
всичко, казвам, пон€когаж
като куршум пада

на сърцето, което е
вс€когаж готово
да поплаче, кога види
в природата ново,

кога види как пролетта
старостта изпраща,
и под студа и под снега
живот се захваща.


’”Ѕј¬ј —» “ј“ ќ¬»Ќќ

ѕ.–. —лавейков

’убава си, татковино,
име сладко, зем€ рай.
—ърце младо и невинно
за теб трепка и играй.
ћили ми са планините
и на север и на юг.
¬алозите, равнините,
набраздени с наший плуг.
Ќа уста ми сладка дума
ще да бъде този кът,
дето ƒунав, ¬ардар, —трума
и ћарица си текат.
ƒор на небо €сно слънце
и на очи свет живот,
ще обичам аз от сърце
таз зем€ и тоз народ!


’”ƒќ∆Ќ» 

„ук! „ук!
яйчице,
нарисувах ти лице
със странички червени,
със очички зелени
и носленце лилаво -
да ми бъдеш най-здраво!
÷итирай


ћнени€: 1 521
÷¬≈“≈ ћ»Ћќ

÷вете мило, цвете красно,
цвете с тъничко стебло,
що навеждаш тъй безгласно
свойто хубаво чело?
ўо навеждаш тъй безгласно
свойто хубаво чело?

јх, детенце, време люто
на зем€та настана.
ќх, попари ме туй утро,
покоси ме зла слана.
ќх, попари ме туй утро,
покоси ме зла слана.

ћина вече топло л€то,
минаха щастливи дни.
¬еч умира и полето -
как е пусто, погледни.
¬еч умира и полето -
как е пусто, погледни.

¬еч и птиченцата пойни
млъкнаха - и те тъжат.
—амо врани многобройни
грачат грозно и хвърчат.
—амо врани многобройни
грачат грозно и хвърчат.


÷¬≈“я «ј ћјћј
(јнгелина √екова)

«а мама са цвет€та,
набрани в този ден.
ќт всички на зем€та
най-скъпа е за мен.

ѕослушай песента ни,
за мама е т€,
за мамините длани,
най-нежни на света!


÷Џ‘ЌјЋј ћЏЌ»„ ј „≈–≈Ў ј

÷ъфнала на двора
мъничка черешка,
ц€ла побел€ла
в нова б€ла дрешка.

јз ще € поливам т€ вода обича/2
— обички червени после ще се кича./2


„ј—ќ¬Ќ» 

” дома часовник трака с лъскави стрелчици /2
“ик так, тикитака ставайте дечица /2

ƒве момченца подранили плискат се с водица /2
“ик так, тикитака ставайте дечица /2


„≈Ћќ  ќ“≈  Ќ»∆ »
(ƒора ƒраганова)

„ело коте, чело коте,
чело коте книжки
как се хващат, как се хващат
малки сиви мишки.
ѕърво правило това е
свий добре уши,
на дъга извий гръбнак
както прави татко котарак

ѕиси, писи, пис, мац пис,
мър м€у, мър м€у.
Ќа дъга извий гръбнак
както прави татко котарак.

ѕосле с кадифени лапи
фигура тихо стъпвай,
към мишока
леко се промъквай.
ћного важно е за скока
ти да избереш
най-удобни€т момент,
туй на мама маца е патент.

ѕиси, писи, пис, мац пис,
мър м€у, мър м€у.
Ќай-удобни€т момент,
туй на мама маца е патент.

„ело коте, чело коте,
чело коте книжки
как се хващат, как се хващат
малки сиви мишки.
Ќо накра€, но накра€
стари€т мишок
тъй го стресна, че забрави
сво€ пръв урок.


„≈–¬≈Ќј“ј Ўјѕ„»÷ј (1)

∆ив€ла е н€вга, жив€ла е н€вга
една „рвена шапчица.
ќ-бим-бам-буки-буки-бам-буки -
една „ервена шапчица.

¬еднъж т€ отишла, веднъж т€ отишла
в гората да бере цвет€.
ќ-бим-бам-буки-буки-бам-буки -
в гората да бере цвет€.

“ам т€ вид€ла, там т€ вид€ла
един кръвожаен вълк.
ќ-бим-бам-буки-буки-бам-буки -
един кръвожаден вълк.

» той € попитал, и той € попитал:
" ъде живее баба ти?".
ќ-бим-бам-буки-буки-бам-буки -
" ъде живее баба ти?"

"Ѕаба ми живее, баба ми живее
на кра€ на горичката".
ќ-бим-бам-буки-буки-бам-буки -
на кра€ на горичката.

¬ълкът й казал, вълкът й казал,
че иска да € навести.
ќ-бим-бам-буки-буки-бам-буки -
че иска да € навести.

“ой отишъл, той отишъл
първи във къщата.
ќ-бим-бам-буки-буки-бам-буки -
първи във къщата.


„≈–¬≈Ќј“ј Ўјѕ„»÷ј (2)

„ервена шапчица, червена
в приказка добра родена,
със пъстра кошничка в ръката -
така € зна€т вред децата.

-„ервена шапчица ми казват,
червена шапчица, червена
и мойта приказка разказват
навред по ц€лата вселена.

“реви, дървета, горски птички
при€тели със мен са всички
и всички, всички ме обичат,
защото съм добро момиче.

¬ъв кошничката имам питка
и сладка плодова напитка.
«а мойта бабичка добра
цвет€ най - хубави бера.


„» -„»–» 

ќт зори с пресипнал глас
врабчо нещо ми чирика.
јла не разбирам аз
на врабчетата езика.

¬се повтар€:
„ик-чирик,чик-чирик,
сгушен в сивата престилка.
—игурно на свой език
моли: Ќаправи хранилка!

ћайстор и техник съм аз,
грабнах чук, дъски, трионче
и хранилката след час
кацна на извито клонче.

Ќа прозорчето ми спр€
врабчо и зачурулика:
„ик-чирик, чик-чирик! Ѕлагодар€!
¬ече му разбрах езика.


„”ƒЌј ѕ≈—Ќ»„ ј

 аква чудесна песничка
щурче ми подари /2
хем хубава, хем лесничка,
хем става за игри
тиририра, тиририри
хем става за игри

«астават в кръг момчетата
лице срещу лице /2
и те като щурчетата
с цигулки във ръце
тиририра, тиририри
с цигулки във ръце

ј нашите момичета
не са ли във игра /2
те пе€т като птичета
тиририририра
тиририри тиририра
тиририририра


„” , „”  я…„»÷≈
(ƒора √абе)

„ук, чук, €йчице
имаш ли си сърчице?
«наеш ли какво е то -
нови дрешки и палто.

„ук, чук, €йчице
имаш ли си сърчице?
ƒа му кажеш, нека знай,
че днес ц€л ден се играй.

„ук, чук, €йчице
имаш ли си сърчице?
„уло ли си блага вест -
Ѕог »сус възкръсна днес.


„”Ќ√ј-„јЌ√ј
(сл. ё.Ёнтина, м/ф '' атерок'')

„унга-чанга! —иний небосвод!
„унга-чанга! Ћето - круглый год!
„унга-чанга! ¬есело живем!
„унга-чанга! ѕесенку поем!
„удо-остров, чудо-остров!
∆ить на нем легко и просто!
∆ить на нем легко и просто!
„унга-чанга!
Ќаше счастье посто€нно -
∆уй кокосы, ешь бананы!
∆уй кокосы, ешь бананы!
„унга-чанга!

„унга-чанга! ћеста лучше нет!
„унга-чанга! ћы не знаем бед!
„унга-чанга!  то здесь прожил час -
„унга-чанга! Ќе покинет нас!


„”Ў ≈, „”Ў ≈, я ≈Ћј

„ушке, чушке, € ела,
аз да те из€м сега.
„ушке, чушке, ти си тук,
ти си вкусен зеленчук.
“и си пълна с витамини,
аз от тебе черп€ сили.
„ушке, чушке, € ела,
аз да те из€м сега.
÷итирай


ћнени€: 1 521
Ўј–≈Ќј  јЋ»Ќ ј

Ўарена калинка
литнала в градинка.
¬с€ко цвете вика
аз съм ти прилика.
Ќито ти, нито ти
ей това за мен цъфти./2


Ўј–ќ » ѕЏ–¬»я —Ќя√

“ихо се сипе първи€ сн€г
галено щипе бузките пак,
где е на двора стари€ пън,
—нежко затрупа всичко навън. (2)

ѕлевникът вдига снежен калпак
сн€г е затрупал къщни€ праг
Ўаро тревожно тръска глава
"как е възможно, що е това?". (2)

Ўаро е още малко кутре
може ли Ўаро да разбере,
колко си глупав Ўаро сега,
колко страхливо гледаш снега. (2)


Ўј–ќ, Ўј–ќ, ѕ–≈—“јЌ»...

Ўаро, Ўаро, престани
и ѕисанка не гони.
÷€л ден тичаш, ц€л ден лаеш
за какво и ти не знаеш.
ј нощес е идвал пак
«айо Ѕайо бързокрак.
√ризал зеле, гризал праз
“и къде си бил тогаз?


Ў≈…Ќј

Ќад смълчаните полета
пе€т медени (/весели) звънчета.
ѕисана шейна премина
б€лата пъртина.

«ън, зън, зън, зън,
б€лата пъртина.

Ѕ€гат кончета игриви,
м€тат заскрежени гриви,
път из преспите се вие,
в селото се крие.

«ън, зън, зън, зън,
в селото се крие.

 ъщички в снега се гушат,
а коминчетата пушат,
с€каш баби са запрели
пухкави къдели.

«ън, зън, зън, зън,
пухкави къдели.


Ў≈…Ќј“ј Ќј ƒяƒќ  ќЋ≈ƒј
(√алина «латина)

≈дна вълшебна шейна е спр€ла във мрака.
ƒва елена пръхт€т недоволно и чакат.
“ри джуджета от три часа край тах се тревожат.
„етири пакета забравили в чувала да сложат.
ѕет въжета отвързват и чувала прерав€т.
Ўест списъка четат и пак провер€ват.
—едем тюленчета им свет€т с фенери високо.
ќсем бели мечета в снега ров€т наоколо.
ƒевет телефона звън€т ли звън€т, не престават.
ƒесет пъти питат: "ƒ€до  оледа защо закъсн€ва?"
ƒевет сови отвръщат: "јло, все така става!".
ќсем мечета намират пакетите в пр€спата.
—едем тюленчета им ръкопл€скат.
Ўестте списъка вихрушката ги е отв€ла.
ѕетте въжета са стегнали здраво чувала.
„етирите пакета при другите играчки са сложени.
“рите джуджета вече не са разтревожени.
ƒвата елена тропват със златни копита.
≈дна шейна с ƒ€до  оледа към децата полита.


Ў»Ўј– ј“ј
(Ѕл. јрсова)

“уй каф€вичко €йце
ми прилича на сърце.
Ќо във него скрито дреме
ц€ла шепичка от семе.

ўом го чукнеш в нещо ти
семето ще полети.
» във малкото ни дворче
току-виж поникне борче. (х2)

ўо е то? ўо е то?

Ўишарката.


Ў”ћ» ћј–»÷ј

(национален химн на Ѕългари€ от 1886 до 1944 )

Ўуми ћарица
ќкървавена.
ѕлаче вдовица
Ћюто ранена.

ѕрипев:
ћарш, марш
— генерала наш.
¬ бой да летим,
¬раг да победим!

Ѕългарски чеда,
÷€л св€т ни гледа -
’ай към победа
—лавна да вървим!

ѕрипев.

Ћъвът Ѕалкански
¬ бой великански
— орди душмански
¬оди ни крилат.

ѕрипев.

ћлади и знойни,
¬ вихрите бойни
Ќий сме достойни
Ћаври да берем.

ѕрипев.

Ќий сме народа,
«а чест, свобода,
«а мила рода,
 ойто знай да мре!

ѕрипев.


Ў”Ў ќ-ћ”Ў ќ, Ќ≈ѕќ—Ћ”Ў ќ...

Ўушко-мушко непослушко,
нито €ло, нито спало,
само ц€л ден е ревало:
“атко рече-сладко мече,
мама рече-буболече,
баба рече-стига вече!


ў”–„ќ, «јћ≈—“» ћ≈
( . Ќазъров)

ћол€ ти се, ўурчо драг,
я излез от тоз шубрак
» при€тел ми бъди ти.
»збави ме от бедите!
» при€тел ми бъди ти.
»збави ме от бедите!

«на€, мами те безкра€,
но ела в мойта ста€.
ƒа изсвириш трудна кама, (х2)
“а да се зарадва мама,
 ато слуша във захлас.
 ак цигулка свир€ аз!

ћол€ ти се, ўурчо драг,
я излез от тоз шубрак
» при€тел ми бъди ти
»збави ме от бедите!
» при€тел ми бъди!
¬место мене посвири!


ўЏ– ≈Ћ Ўј–≈Ќ

ўъркел шарен,
€ кажи
ц€ла зима
де бе ти?
» защо
тук не сто€,
както ние
у дома?
ўъркел шарен,
дългокрак,
€ затракай:
трак, трак, трак!


ёЌј÷»

 отенца вървели трички-
едно братче, две сестрички.
—рещнали след десет крачки
две мишлета със мустачки.
ўом мишленцата се спрели,
котенцета онемели
и като "юнаци" те
скрили се в трънаците


я  ј∆» ћ» ќЅЋј„≈ Ћ≈ ЅяЋќ
(–ан Ѕосилек)

я кажи ми, облаче ле б€ло,
ќт где идеш, де си ми лет€ло?

Ќе вид€ ли таткови ми двори
» не чу ли майка да говори:

Дўо ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора чужди хл€б делило?Ф

“и кажи й, облаче ле б€ло,
че жив и здрав си ме вид€ло.

» носи й от мен много здраве.
ћного мина, мъничко остана.

Ќаближава в село да се върна,
да се върна Ц майка да прегърна.


я—Ќј √ј…ƒј ≈ ѕ»—ЌјЋј

ясна е писнала,
залюл€ло се хоро. (х2)

ћлада булка се хванала,
ц€ла в наниз от сребро. (х2)

ѕа юнак до не€ силен,
скача весел и засм€н,
поглед хвърл€ й умилен,
той е нейни€ стопан.

—тари сватове на окол',
с вълни бъглици сед€т,
често викат й високо,
хем и друг си честит€т.


я стани, либе —то€не

я стани либе —то€не,
рано на пазар да идеш
на малка мома да купиш,
за лице б€ло - белило.

Ќа тънко кръстче - коланче,
на б€ла шийка - герданче. (х2)

Ћибе —то€не, —то€не
що стоиш либе, що гледаш
недей се с мене зад€вай
на либе пръстен дар€вай.

Ќа вс€ко пръстче - пръстенче,
тогава при теб ще дойда. (х2)

я стани либе —то€не,
рано на пазар да идеш
купи ми купи —то€не
на тънка снага - елече.

“огава с тебе ще дойда
и само тво€ ще бъда. (х2)

ѕѕ: ¬аче, да знайш, че още ти се сърд€  Mr. Green
÷итирай
0 ѕотребители и 1 √ост преглежда(т) тази тема.
1-21 от 21 отговора