Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

дядовата ръкавичка

Мнения: 2 225
Много съм притеснена за поведението на моя син /5 г./ напоследък. Като го взимах от ДГ преди няколко дни, ме попитаха дали той има в къщи някаква електронна игра. Не обърнах особено внимание, но впоследствие се оказа, че той твърдял и упорито настоявал пред всички, че играта, която друго дете си било донесло в ДГ е НЕГОВА. Освен това от около месец насам, почти всеки ден се прибира в къщи с някаква дребна играчка, за която твърди, че му е подарена от друго дете. Това вероятно е истина за част от играчките. Той също подарява негови неща на приятелчетата си. Но не вярвам всички играчки да са му подарени. След последния случай с електронната игра се опитах да поговоря много сериозно с него, но той изобщо не се почувства виновен. Казах му, че не позволявам да носи чужди играчки в къщи, защото не виждам друг начин да спра "подаряването". Знам, че отношенията ни трябва да почиват на взаимно доверие, но как да му се доверя?  От друга страна ме е страх да го притискам много, за да не се затвори в себе си и да спре да споделя. Говорих и с персонала на ДГ за моите притеснения, но те казаха, че било "нормално за тази възраст" детето да казва за нещо, което много силно иска да притежава, че  е негово. Ама според мене никак даже не е нормално. Моля, ако някой има опит с подобна ситуация да сподели как се е справил.
« Последна редакция: пн, 31 окт 2005, 13:32 от Айяла »
Цитирай

София

Мнения: 10 830
Аз също мисля, че е нормално. Нямам опит или поне опита ми е дотолкова, че когато Александра вземе незабелязано от мен нещо, било от магазин или от друго място, се връщаме непременно и тя взъща взетото! За един картоф съм се връщала... продавачката ме гледаше като извънземно....Ама как ще я науча иначе да не взима ако дори и един път си затворя очите!

А ти можеш ли още в градината да проверяваш дали не е взел чужда играчка и още там да реагираш... Аз лично бих помолила детето да остави играчката в градината (ако другото дете си е тръгнало примерно...). Е да, ама от друга страна ако наистина му е подарена.... newsm78 newsm78 newsm78. Не знам какво да ти кажа... нека споделят майки с опит, аз ще следя с интерес темата...
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
Здравей,
Смятам, че поведението е нормално. Но аз съм забранила категорично сина ми да носи чужди играчки в къщи. Предупредила съм и учителките. Не виждам как точно да му обясня защо не желая да носи и за това съм определила това като правило, по което не водим дискусии.
Успех  Smile.
Цитирай


Мнения: 1 250
Но си помисли и вариант, в който то е видяло това от друго дете...
Цитирай

Sofia

Мнения: 2 857
Още когато големият ми син беше на възраста на твоя, съм забранила да приема подаръци играчки от други деца.Понякога децата наистина си подаряват играчките, но майките им не са съгласни, и излиза- че другото дете си я е взело. Разбира се, имаше и забрана той да подарява своите играчки.Може разбира се да си разменят нещо за 1-2 днни, но после всеки си получава своето.Дори ми се е случвало аз да нося подарената игрчка в градината, за да бъде върната на детето. Не мисля, че става въпрос за нещо сериозно, така че не се безпокой.
Цитирай

sofia

Мнения: 5 109
Аз съм крадла  Embarassed
Спомням си го много ясно, още не бях тръгнала на училище, с едно съседче от магазина крадохме шарени бонбонки в пликчета и то не еднократно. Влизаме, гепваме пликчетата и пред магазина им теглим по един шут и те се разпиляват във въздуха и така два-три пъти....естествено ни хванаха. Моя приятел се измъкна, ама мен ме предадоха на родителите. Наказанието беше конско и да стоя права.
Естествено и на приятелчето не му се размина, щото живееш под нас и нямаше начин техните да не разберат.
Иначе сме крали праскови от чужд двор, ей такива лапешки работи.

........... но той изобщо не се почувства виновен. Казах му, че не позволявам да носи чужди играчки в къщи, защото не виждам друг начин да спра "подаряването".
Не го карай да се чувства виновен, той не е виновен, просто не разбира, не осъзнава действията си като кражба. Пък и едва ли е взел играчките от другите деца насилствено newsm78
Цитирай


Мнения: 245
Не се притеснявай, и на нас ни се е случвало.
Дребни работи.
Но не ги оставяй безнаказано тези неща, прави му забележка винаги, за да разбере, че това не е хубаво.
При нас случая по-скоро беше, че едно детенце донесло бонбони в градината и ги извадило, няколко деца си взели, моя също, а послед всички се направили на ударени, а въпросното детенце казало, че моя син ги е изял всичките и дядо му казал, че синът ми бил малък рецидивист, а като пораснел, щял да стане голям рецидивист #2gunfire,з а което мъжът ми щеше да го пребие и с право де. #Cussing out
Другия случай беше пак с бонбони - беше отворил шкафчето на едно дете и му беше изял пакетче с бонбони.
Лошото е, че понякога наистина някое дете подарява нещо, а пък ти си мислиш, че синът ти го е взел, тогава е кофти, ако му се скараш.
Затова аз съм му казала на моя да не взима играчки от други деца, дори и да му подаряват, понеже се получава така, че уж е подарено, а после идва разгневена родителка и врещи, че някой е откраднал на детето й нещо си.
Цитирай

Варна

Мнения: 544
Моят син също често си разменя играчки с приятелчета/ако и 2те деца са сагласни не виждам да има някакав проблем/Сега е предучилищна и отново мъ се случи-бяхме на гости и хареса една дребна играчка детето имаше желание да му я подари,синът ми ме попита дали сам сагласна,позволих само при условие че на другия ден ние ще занесем играчка която вапросното дете иска./то искаше кола /.Избрахме наи-хубавата кола която имахме вкъщи и двете деца останаха доволни.Щом искаш да получиш трябва да дадеш.Опитай пак да говориш със синът си,ако му засвидетелстваш вярата си в него той също ще ти се довери.Отначало аз също много се дразнех от подобни "подараци"но сметнах че е много егоистично от моя страна,щом детете само е преценило че вече може да се раздели с дадена играчка нека го направи.Наистина са в трудна вазраст и трябва много да внимаваме,да им обръщаме внимание дори и за наи-малката дреболийка,защото сега изграждат светогледа си и си изграждат модел на поведение/за което и личния пример който даваме е особено значим/
Цитирай

София

Мнения: 29 940
Още двора на градината или като излиза от стаята гледам да "изпразня" Дияна от всичко излишно. Мен не ме изнтересува подрено, неподарено, казвам да го върне. Дияна винаги ми се хвали какво й били подарили. Миналата седмица Дияна се хвали с някакво ланче (гумена връзка със зъб, едно време много се носеха), едно момиченце подскача и казва "мое е". Аз веднага казах да го даде, но учителката се намеси "Въпроса е спорен, защото те го намериха".
Хич не обичам да носи разни неща у нас от градината. В повечето случаи се касае за ластичета и фибички.

Когато я питам какво е това, Дияна ми казва "подариха ми го", в повечето случаи познавам (пък и тя още не може да лъже) дали е така или не.
Цитирай


Мнения: 1 250
Ами при нас ту се появяват нови играчки, предимно от шоколадови яйца, обаче почти всички шноли ни изчезват там. Дори веднъж е станало бой за нашата шнолка и учителката учтиво ме помоли да не я водя там със шноли  Shocked Само дето не ме накара да я острижа, за да може да не става караница за шноли и ластици.

Цитирай

Сф, Младост1

Мнения: 5 072
О, при сина ми (5г.8м.) го има това с "подаряването". Wink
Току донесе нещо от градината в къщи и каже: това Теди ми го подари. Wink
Но разбирам, че и той подарява: карти, колички и др.
Само веднъж го хванах, и то не по друго, ами по гузната му физиономия, когато го попитах с какво са му натъпкани джобовете на дънките.
Оказаха се едни карти за някаква игра, която играят в ДГ.
Аз го питам:"Госпожата знае ли?" : smile3527 :
Той: "Ами, не- тя беше излязла навън, когато ги взех от чекмеджето". Embarassed Rolling Eyes
И така си призна, че просто си ги е взел, защото му харесвали.
Върнахме ги още на другият ден. Smile
Нормално. Wink
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 614
О-о-о, това е болен проблем на съседката. Найния син подарява и донася всевъзможни предмети като подарък от неговите приятелчета. Последно някакво ланче, което уж било златно или поне така изглеждаше. Върнаха го на другия ден, но съседката доста се поузори... Confused
Нейния син, само от подаръци в детската имаше около 5-6 тестета карти на Ю-Ги-О, демек над 300бр. карти  #Crazy. Но и той е същия..подарява на ляво и дясно де каквото свари. Мисля си, че все пак трябва да има стоп на цялата тази ситуация, че след време току виж подарил нещо по-обемно и ценно  Crazy.
Аз едно време си купих ( без да знам цялата истина  ooooh!) от един такъв крадец на имущество от майка си и баща си страхотна Оловно-кристална купа  Confused

А на брат ми големия син веднъж донесе ел. игра на негов съученик за над 100лв. Бе с кой акъл се чудя родителите позволяват да се носят тези неща в ДГ или в училището...? Или децата се крият явно Wink. ххехехехехехе, и аз съм носила тайно Барометъра в даскалото. Когато признах това на нашите, как не се поболяха не знам  Blush Blush
Та така са си децата. Но трябва да има и спирачка на целия този процес. Поне докато не си изкарват те сами парите за подаръците  Smile
Цитирай

под тепетата

Мнения: 129
През последната година в детската градина и при моя син се разиграваше същата история. В един период взех да намирам по джобовете му разни предмети, дребни , наистина, за които ми казваше, че неговото приятелче му ги е подарило. Нямах възможност винаги да се виждам с него и с майка му, за да питам дали наистина е така, затова го приемах за истина. А от своя страна нашият също подаряваше разни детски "съкровища", така че всичко това за мен си беше в реда на нещата. Обаче един ден виждам у него част от конструктор, с който знам, че играят в детската и го питам откъде е, а той с една странна физиономия ми отговаря, че пак приятелчето му го е подарило. Питах го няколко пъти, сигурен ли е, че е така, а той все същото ми казва, но аз не останах убедена от думите му. Така че останах нащрек. След няколко дни у него имаше един цветен молив. Процедурата с въпросите и отговорите се повтори, като по никакъв начин не съм използвала заплашителен тон, само му обясних, че ако ги е взел, това е много лошо, това е кражба и за такива неща големите ги вкарват в затвора и че ако някой краде, никой не го харесва и няма да има приятели, които да му вярват. Казах му, че дори да ги е взел, няма да му се карам или наказвам. Никога преди не беше правил подобно нещо, затова дори не можеше да се прикрие - по погледа му познавах, че не ми казва истината. А аз се чувствах ужасно! Чувствах се сякаш аз самата бях престъпник! Толкова ми беше мъчно, че това се случва и водим този разговор, че се разплаках! И да знаете, това сякаш най-силно го разтърси и го освести! Той също се разплака, призна ми, че наистина е взел нещата от градината и че съжалява. Голяма гледка бяхме - и двамата подсмърчащи, мокри от сълзи, но това беше един оздравителен плач - както при психотерапевтите, които заедно с плача изкарват навън потисканите емоции у пациентите си и така ги карат да осъзнаят проблема си. Още на следващия ден малкият върна нещата и подобни случки оттогава не е имало. Аз в първия момент се бях ядосала на себе си, че проявявам такава слабост пред него, но за мое учудване това се оказа най-правилният подход за тази ситуация. Радвам се, че оттогава този проблем не се е проявявал, но ... вече си имам едно наум. Може да съм параноична, но по-добре е да се притеснявам напразно, отколкото да си затварям очите за грешките на детето си.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.