Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 39 отговора

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Повлиана от няколкото тем в които въртим сучем и стигаме до гнева към бевшата вече половинка и към ползата и вредата от него - пускам отделна тема.
Предлагам тук чистосърдечно /и без да се обиждаме и нараняваме - има кой друг да го прави/ да споделим - гневни ли сме, защо, кое е негова , а кое наша грешка, дали гнева е добър съветник и кога е градивен, дали злобата ни към мъжете рикошира и се връща като резултат - нашата самота....
Абе едни такива мисли и чувства да обменим.
Аз сега не съм сама. Но... не мога и да искам да забравя, как първия ден когато ме приеха в болницата с проблеми, мъжа ми заяви, че нямало да мине тогава, а по-късно, за да се наспял преди нощна  Crazy Crying or Very sad А искаше детето и мен покрай него. Не мога да забравя как няколкото пъти когато го молех да ми донесе нещо го забравял щото бързал да хване такси /а аз може и пеш да вървя/. Че не се сещаше да ми купи нещо /за кво ли нали си изкарвам парите/...
Уф аз по определени причини спирам тук щото пак се ядосах. Опитвам се да забравя тези неприятни и тежки за мен моменти. Тогава не ми пукаше, защото не ми пукаше за него... Но сега когато се опитваме да направим нещо заедно се опитвам да не мисля за тях.
Но тези спомени са като тиня - утаяват се в сегашния ни бистър семеен живот и само чакат някой да нагази в тях, за да изплуват на повърхността и да размътят водата...
Гняв има, но аз съм го подтиснала и мисля да го държа под контрол, ако може и да го премахна - и повярвайте не е защото сме заедно. От съвместния ни живот разбрах едно - няма полза от гнева. Разрушава те от вътре и ти пречи да видиш реално нещата. Наистина е лош съветник. ДА не говорим, че нищо няма да спечелиш ако действаш под негово влияние и действаш шмпулсивно и необмислено. Излиза, че гнева е като бумеранга - насочваш го към друг, но удара се връща и рикошира върху теб.
Но има и редки случаи когато е хубаво да си гневен и гнева ти помага да преодолееш някаква своя слабост - дълги години харесвах напразно човек, който най-малкото е неподходящ за мене /да не говорим, че не бих била в сегашното положение ако не бях толкова слаба толкова години/, и ако имах сили да се ядосам когато трябва... Може би и за двама ни нещата биха били по-различни.
Но понякога нещата стават така както си се случват и ако и да имаме вина, то поне ни остава утешението, че всичко се случва за наше добро, дори и когато това добро не може да го видим! Остава да почакаме и да го дочакаме! Без да отричаме своите грешки, без да си затварямеу очите за чуждите пропуски, но и без да таим омраза или гняв, защото живота е кратък и без това и днешните ни преживелици ни носят болка и гняв - нужно ли е да се товарим и с вчерашните, отминали неща?!
Цитирай


Мнения: 1 023
нужно ли е да се товарим и с вчерашните, отминали неща?!

не. не е нужно.
стига да има гаранции, че няма случайно да се повърнат в живота ни.

милк - си има настояще и бъдеще което може да контролира, миналото си е минало - не може да се промени по добре да се обича или приема такова каквото е, за добро.
Цитирай

Алтернативата

Мнения: 932
Няма смисъл да го убивам,та мен все още ме боли за него все още го обичам и т.н. да се пържи сам си надроби попарата /даже и го признава/сега сърбаме двама а скоро и трима,но той ще се пържи доста ако зависи от мен.гневат е основното средство за да мога да изкарам денят, въпреки че съм толква мила и добра с него просто не може да осъзнае как изкачам зад всяка негова мисъл как постояно му напомням и набивам в неуврялата му тиква, че това което сам си причини сега ще му е нангорно.С гням ставам и си лягам, само че гледам кротко неуморно и всеотдайно да се стремя към това, той да е точно толква нещастен колкото когато аз лежах в болница а него го нямаше, колкото всяка вечер когато заспивам сама, колкото ще бъда аз когато ще трябва да обяснявам защо си нямяме тати. ей това е моята цел неговото наказание съм аз, защото неговата постъпка не бе човешка затова сега едно пържене до безумие следва.а моята вина винаги ще си е тук ще ме следва живот и здраве неотлачъно през остатъка на живота ми.
Цитирай


Мнения: 4 493
нужно ли е да се товарим и с вчерашните, отминали неща?!
не. не е нужно.
стига да има гаранции, че няма случайно да се повърнат в живота ни.
Разбира се, че не е нужно.
А гаранциите. Мисля, че гаранциите всеки сам си ги дава. Ти си успяла да скъсаш с миналите неща в живота реално и в сърцето си. Така си си дала сама на себе си гаранциите. Аз не успявам. Засега.
дали злобата ни към мъжете рикошира и се връща като резултат - нашата самота....
... няма полза от гнева. Разрушава те от вътре и ти пречи да видиш реално нещата. Наистина е лош съветник. 
Да, злобата рикушира.
Не, няма полза от гнева. А от какво има полза? Да забравиш миналото. Защото не го ли забравиш, не може да няма гняв. Може би тои изчезва с годините...това забелязвам от постингите на жените, отгледали вече децата си без бившите. За това е нужно много, много време. За нас, пресните, и конкретно аз /от най-най-пресните/ уви това е невъзможно. И няма нищо по-естествено от това.
Тук всиака от нас гледа през собствената си камбанария. През моята картинката е такава: човек, с които си бил близо 5 години, делил едно легло. Много, много време. Половината от съзнателната ми младост. Втората половина - предстои да изживея сама с малкото съкровище. Да няма гняв е невъзможно. Засега. Но нещата изглеждат така: мъж, които не е искал семеиство, но е живял в някакво подобие на такова, тровеики своя и моя живот. Зашо? Отговор: егоизъм. Така му е било по-добре и ПО-ЛЕСНО. Появава се дете на хоризонта - и изведнъж това не е неговия живот. С гръм и трясък тои ОСЪЗНАВА, че не това иска от живота.
В правото си е. В правото да си търси щастието. Всеки човек има това право. Въпрос: защо по пътя към своето щастие да завлече 2 живота? Ми защото уви сега се е сетил. Защо сега се е сетил? Ми защото няма акъл. Защото е предпочитал да не мисли преди за това. Ми тогава защо прави дете? Без да мисли?
При мен не е гняв. Само безсилие. Аз не го обвинявам, такива неща стават в живота - понякога човек разбира, че животът му не е това, което е искал... Но никои, никои по дяволите не ти дава правото да проектираш своите искания, мечти, желания върху околните и така да предначертаваш част или целия им живот. Една безкраина главоблъсканица. Знаете ли? Аз явно още много обичам, защото искам да е щастлив. Ама тои не може. Тои и сега не е. Както казва и Салаи. Не е щастлив, смачкан е. Смачкан от това, че ме е прецакал, от това какво ще кажат околните, от това какво ще каже детето му. От чувство за вина. От гузната си съвест. Знаех, че тя ще го застигне, но не знаех, че това ще стане толкова скоро. Толкова гузна, че не посмява да се разведе даже. Ще го направи, но набира смелост. Няма смелост и за това. Не е заради пари - предлагам да му изплатя пари за жилището - не иска - пак ОТ ГУЗНА СУВЕСТ. Ще спи с 1/2 час повече всяка нощ до края на жалкия си живот благодарение на тези пари, които е имал доблестта ДА НЕ МИ ВЗЕМЕ. Халал да му е тоз откраднат сън....


А в този миг синът му расте в мен. И рита ли рита... не иска да спи, иска да живee...
« Последна редакция: вт, 01 ное 2005, 00:11 от casiopeiya »
Цитирай

Пловдив

Мнения: 843
   Кет,.... първо :  ако нещата  са отминали и сега държанието му е друго... защо се тровиш да помниш старото. Давай позитивно... и с усмивка. По- градивно е.
  Второ : А ако не са променени и той си е същия безхаберник/ не влагам обида ...имам предвид характер/ След 5 години ще се гневиш на сегашните дни... След още 5 ,  на следващите натрупани... и така.. все гняв и натрупване на тиня.  И вярвай... ще се взривиш ,рано или късно, до колене в тинята.. вода няма да е останала.


 С две думи.... не оставяй тинята да се утаява и да заплашва бистрия ви живот. Изхвърлете я. Направете "пречиствателна" система. Ти си мъдър човек.. и подозирам, че  си успяла да го започнеш това. Smile))

   / Почесва блондинката си главица/ ох, аз успях да се разбера, дано и ти да си:-)) Hug

  По въпроса.. : да се ПЪРЖААААТ!!!Барем и уврят, покрай пърженето.
Цитирай


Мнения: 4 493
А малко по-конкретно. Да го оставиш да се пържи - ми тои си се пържи, ако има малко останала съвест. По този въпрос мисля че бързо ще се постигнем единодушие.
Да го убиеш - ти си от щастливките, ако можеш нещо да направиш /независимо дали ще го направиш или не/, за да го заболи. Аз смятам, че след като човек си е позволил толкоз да нарани уж "най-близкия" си по дяволите човек... то същия този човек нищо, ама нищо не може да му направи. Тои един вид е станал НЕУЯЗВИМ за твоите нападки и за раните, които би могла да му нанесеш. Мисля, че позволил ли си е веднъж да се откъсне в сърцето си от теб, тои е НЕДОСЕГАЕМ. За теб.
Позволиавам си да цитирам: What you take won't kill you but careful what you're giving. /Няма да те убие това, което получаваш... а това, което даваш/.


Няма да го убиеш. Нито ще се пържи в собствен сос. Един Съдник има и тои ще го съди...
« Последна редакция: вт, 01 ное 2005, 00:33 от casiopeiya »
Цитирай

София

Мнения: 6 449
Поне за мен нещата са си ясни - щом бившата тиква с толкова лека ръка замахна и изтри всичко, какво мога аз да му причиня?! Той си се кефи да се прави на баща по за 3-4 часа седмично - това му стига и в какво толкова се е изпържил?! Живее си живота - мацки, приятели, купончета....Ако има някой, който да се е пържил и сега да се пържи това съм аз, понеже на него много му дреме кога малката е болна, няма памперси или съм на жълти стотинки и не мога да й купя купони за детската кухня!
Колкото до гнева - ми при нас, то явно е въпрос на човек - докато говоря бавно и са старая да бъда добре възпитана ефекта е нулев! И оттам бавно и постепенно се надига лавината на гнева и помитам всичко - тогава ефект има и всичко се прави както трябва! Е, значи гнева може и да е градивен?! newsm78 Признавам обаче, че не мога да достигна благородието на някои от вас и да пожелавам чак да е щастлив бившия! По-скоро бих му пожелала да му се сбъднат мечтите....а както е известно най-много сълзи са се проляли по сбъднати мечти!
Цитирай


Мнения: 2 868
Ами аз пиша обикновенно рано сутрин и тогава явно още съм благородна:) Писах вчера по друга тема и за да не се повтарям ще кажа  само, че гнева насочен към бившия просто те разрушава отвътре. What you take won't kill you but careful what you're giving. /Няма да те убие това, което получаваш... а това, което даваш/. А най-вярно от всичко е, че човек способен до такава степен да наранява, да прегази не един, а два живота, единия на собственото му дете!!! няма как да го достигнеш. Защото ако би могъл да го достигнеш- той не би направил всичките тези неща... Значи излиза, че моят отговор е "да се изпържи в собствен сос!"Вярно е, че като погледнеш живота наоколо има хора на които сякаш винаги им се разминава, но ТОВА НЕ Е НАшА РАБОТА. Както е написала Каси- има си съдник и той е само един, да ги оставим на него.....
Цитирай


Мнения: 193
Не тая гняв към бившия,слава богу.По-скоро му се присмивам на глупавия акъл-да изтърве толкова много щастие и радост покрай това слънце,детето! Mr. Green
Всичко това си е за негова сметка,след като няма сърце,айде къш!  Naughty   
На 35 год. няма грам мозък,че оттук нататък ли да разчитам да поумнее? newsm78
Чистата съвест е най -добрата възглавница, а той - хем да се пържи в собствен сос,хем ще дойде,надявам се ,"времето в което ще го убия бавно"./поне така си мисля/ #2gunfire
Цитирай

BG SOFIA

Мнения: 473
Немога да се здържа.И аз имам нужда да напиша smile3523 какво ми причини.Всички тези неща седят дълбоко в мен и ме изяждат отвътре smile3514.Да почна от деня преди да родя.Аз родих сексио,затова беше планувано раждането ми.Помолих го вечерта да остане при мен,сутринта трябваше в 7 часа да съм в болницата.Бях объркана,предстоеше ми едно ново начало имах нужда от неговото присъствие.Той категорично ми отказа и се прибра при к...та си и си легна при нея luvbed.Цяла нощ не спах а плаках newsm45.Сутринта ми цъфна в 6 и 30 на вратата за да ме закара до болницата.На изписването ми каза че не е сигурно дали ще дойде.Щял да види.Престигна на изписването  ylinfant закара ни в къщи и изчезна веднага running.После разбрах че неговата к...ва заминала за чужбина защото неможела да преживее това.А той не бил сигурен в колко и е самолета и дали ще може да я закара до летището ако дойде да ни вземе.Е после я закара.Прибирайки ни в къщи беше минал през Била да напазарува,когато погледнах в чантата имаше само мляко,сокове и боза за мен.Нали съм кърмачка.Но идйота беше забравил да извади касовата бележка,а там имаше на листа(соджук,паржолки,салатки,прясно истискам фреш и д.р. неща).Но те не бяха в чантата а с него за тях.След като се върна мършата ми съобщи че щели да ходят уйкенда на Сандански да си починат щото тя била много психически зле.На нова година ми даде пари да съм си взела куверт за някъде защото те щели да си събират приятели в къщи.Детето ми беше на 2 месеца закарах го при родителите ми а аз отидох в една черква и цяла нощ бях там,плачех и се молих кога ще свърши този кошмар.Разплаках се сега smile3518.И продължение има ам не мога щото ще ревна по силно а съм на работа newsm45
« Последна редакция: вт, 01 ное 2005, 11:16 от Tonkata »
Цитирай

България-Швейцария

Мнения: 2 352
Тонка, стЕгни се! spoko Никакъв рев (хеле пък на работа, да се радват злобарите Mad), я каква си печена Flutter. То и на мен малко ми се дорева сега като го прочетох това последното, 'щото си припомних и аз разни работи от съвсем недалечноти ни минало с моя скъп, доста ситуации 1:1 с тия, дето си описала, ама съм си казала - никакви ревове и отчаяния, нещата са в мои ръце вече и трябва добре да си опичам акъла, за да не изпусна конците пак. Твоя човек поне е запазил някакъв разсъдък в цялата ситуация тогава, докато моя в тоя период толкова глупости и простотии направи, че чак бизнесът му увисна на кантар и едвам се отърва от фалит, още плаща дългове. Не искам да си спомням просто, защото лошо ми става направо, как не полудях тогава - не знам Crying or Very sad. Оцелях обаче, човекът е издържливо животно. Имам си любима сцена от филма 'Риба меч' - когато Джон Траволта попита Хю Джакмън дали наистина е невъзможно да се направи това, което иска (а то наистина изглеждаше такова). 'Няма нищо невъзможно' - беше отговорът. Като се случи да ме стегне шапката си го повтарям.
Цитирай

BG SOFIA

Мнения: 473
Тонка, стЕгни се! spoko Никакъв рев (хеле пък на работа, да се радват злобарите Mad), я каква си печена Flutter. То и на мен малко ми се дорева сега като го прочетох това последното, 'щото си припомних и аз разни работи от съвсем недалечноти ни минало с моя скъп, доста ситуации 1:1 с тия, дето си описала, ама съм си казала - никакви ревове и отчаяния, нещата са в мои ръце вече и трябва добре да си опичам акъла, за да не изпусна конците пак. Твоя човек поне е запазил някакъв разсъдък в цялата ситуация тогава, докато моя в тоя период толкова глупости и простотии направи, че чак бизнесът му увисна на кантар и едвам се отърва от фалит, още плаща дългове. Не искам да си спомням просто, защото лошо ми става направо, как не полудях тогава - не знам Crying or Very sad. Оцелях обаче, човекът е издържливо животно. Имам си любима сцена от филма 'Риба меч' - когато Джон Траволта попита Хю Джакмън дали наистина е невъзможно да се направи това, което иска (а то наистина изглеждаше такова). 'Няма нищо невъзможно' - беше отговорът. Като се случи да ме стегне шапката си го повтарям.


Ами аз се опитвам да го забравя ама ми седи като треска в гърлото.Абе майната му на него сега му стига да си гледа детето и да се сеща за всичко дето ме убиваше от негова страна.Я кажи ти с твоя живеете ли заедно.Виждате ли се  newsm78
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Момичета, това е темата където можем да оплюем бившия, неговата к...ва, нашата слабости и глупост, може би и нашите грешки... Да споделим какво мислим за станалото и какво да направим да преборим последиците!
Така, че спокойно пишете какво сте чувствали и какво чувствате.
Аз ще се въздържа, защото се опитвам заради НАС и ДЕТЕТО да преглътна, да осмисля, да приема и простя.
Но пък все пак човек не бива да забравя, за да не седне на старите пачи яйца от които е станал
Цитирай
Здравейте и от мен!
Това,което изпитвам ме задушава-безсилие май е точната дума!скъпият идва веднъж в седмицата, седи на почтено разстояние от малката, колкото да се разпише, че я е видял и много бърза да си тръгне!Всеки път с една иронична усмивка и нито грам чувство към детето!Отвращава ме и ме подгонва дива и тиха ярост!През цялото време си повтарям, че това, което не те убива, те прави по-силен, но засега не се чувствам така!Разделени сме вече 9 месеца и си мисля, че щом още се ядосвам, значи ми пука!Не искам да е така.....Отклоних се!Не мисля, че гневът помага-при мен не е така, напротив натоварва ме!Дано се пържи в собствен сос, а аз да съм наоколо ,за да го видя!
Цитирай


Мнения: 4 493
....Но идйота беше забравил да извади касовата бележка,а там имаше на листа(соджук,паржолки,салатки,прясно истискам фреш и д.р. неща).Но те не бяха в чантата....
Само едно ще кажа: мамицата му мръсна. Па да ми каже някои, че съм била остра и невъздържана. И него ще го ....
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 39 отговора