Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Литературен клуб
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 735 отговора

София

Мнения: 4 912
Обичате ли да четете стихове? Любовна лирика или други?
Писали ли сте стихове? А писали ли са за вас?

Реших, че е добра идея тази тема също да стои на първа страница и да я допълваме с любими стихове.

Ето два от мен...

Аз вярвам в мълчаливата любов
Давид Овадия

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдане,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.



ПИСМО
Дамян Дамянов

Бих ти изпратил писмо без адрес.
И аз знам, че ще получиш писмото.
То ще стигне при тебе нощес
или днес, но ще стигне, защото
този вятър, ту тих ту свиреп,
тези птици, с лъчи по крилата
са приятели с мен и с теб,
и по тях, и по тях ще го пратя.
Ако вятърът се умори,
ако птиците хвърлят писмото,
от ръцете на хора добри
то ще стигне до теб - не защото
сме единствени хора в света,
не защото света ни познава,
а защото приел любовта
от сърце на сърце я предава!
Цитирай


Мнения: 4 329
Цитат на: Mamma
Обичате ли да четете стихове? Любовна лирика или други?
Писали ли сте стихове? А писали ли са за вас?
Форумът така и така стана като лексиконче, дали не може да си спретнем една тема с любими стихове?


Да, обичам. Обичам любовна лирика.
Не съм писала никога. За мен също не са писали.
Харесвам много М.Белчев, Недялко Йорданов, Д. Дамянов, Евтим Евтимов. Харесвам и доста чужди автори.

Ето едни от любимите ми.(песен) от М.Белчев

Добри познати

Искаш със теб да останем добри познати -
как да разбирам това?
Длани, които до болка се стапяха сляти,
да се здрависват едва.

Погледи, дето до дъно се пиеха жадни,
леко да се поздравят.
Устни, които се пареха, безпощадни,
дружески да си мълвят.

Не, ние не можем да бъдем добри познати -
няма среда в любовта.
Бяхме най-близки, за туй от сега нататък
ще сме най-чужди в света,

Искаш със теб да останем добри познати -
как да разбирам това?
Бяхме най-близки, за туй от сега нататък
ще сме най-чужди в света.

ЮЛИ

Ненадейно и остро свирепият вятър забрули
от дърветата капят със стон плодове и листа.
Но все още е юли, любима, все още е юли,
има време до зимата, има време и до есента.

Този вик на сърцето, този зов на душата не чу ли?
Тази тайна аларма при докосване с твоята плът.
Колко много години и ето отново е юли,
без надежда за младост, но и още без намек за смърт.

Твойта златна халка тази нощ по гърба ме ожули,
сладка болка от стара, почти неочаквана страст.
Не защото е юли, нали, а защото е юли
и защото сме още на юли в могъщата власт.

Ние дълго вървим, своите тежки обувки обули
по горещия пясък на проклетия кратък живот.
И отново е юли, любима, отново е юли,
от сюжета на нашата повест един епизод.

Знам, ще станем един ден на атоми и молекули,
ще се пръснем в пространството в страшния бял кръстопът.
Затова от сега да си кажем - отново до юли,
ще се срещнем със теб непременно през юли отвъд.

М.Белчев
От много, много отдалеч

От много, много отдалеч
ще идвам винаги, докато мога,
но някой ден краката ми щом не издържат,
ще допълзя на лакти и колене,
за да ти кажа, че на този свят
обичам само, само теб.

От много, много отдалеч
ще пея винаги, докато мога,
но някой ден щом моя глас не издържи,
аз ще изпратя славей вместо мене,
за да ти каже, че на този свят
обичам само, само теб.

От далеч, много отдалеч
ще бъда винаги, докато мога,
но някой ден сърцето ми щом се взриви,
ще ви прегърна с другия до тебе,
за да ви кажа, че на този свят
съм имал много малко време.
Цитирай
Oбичам много поезия:-) А щом сте дали тон за любовна лирика, ето малко и от мен:

Ръка за прошка (Д. Дамянов)

Подавам ти я - ето на. Прости!
Протягам ти я, за да се покая.
За нещо, за което знаеш ти,
но за което аз, уви, не зная.
Виновен съм за всичко. В този свят
единият все нещо съгрешил е,
единият - все нещо виноват...
И в този случай туй съм аз - прости ми!
Ти не прощаваш - гордост и тъга.
Вместо с любов, с ирония ме плисваш;
и моята протегната ръка
с празното пространство се здрависва...
Добре тогаз, ще си я прибера,
ще си я взема, щом не ти е нужна.
Но тази длан, била с теб и добра,
но тази длан - била с теб и нечужда,
един път непоета ли умре,
несрещната един път ли остане,
знай вече няма никога да спре
и да понечи твоята да хване!
Отблъснеш ли я днес, то утре как
ще хвърлиш мост помежду теб и мене?!
Не, не поемай моята ръка,
но да не стане някога така,
че да я търсиш в цялата вселена!!!

Разкаяние (Е. Евтимов)

Къде си? Не свети в твойта стая.
Но зная,
че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян,
за първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана? -
измъчих те, до смърт те изтерзах...
Какво ти връщам - нежност разпиляна,
устни с горчиви бръчки покрай тях...
Какво ти нося - две ръце, с които
да те погаля ме е срам дори...
Къде си ти? Вдигни лице сърдито,
възмездие поискай! Удари!
Вратата покажи ми с тази немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш.
Или дори, че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини...
Ти ставаш, приближаваш се към мене -
невидима, ти казваш: "Остани!"


Не си отивай! (Д. Дамянов)

Не си отивай! Чуваш ли, не тръгвай!
Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!
Цитирай
Още малко, че събрах кураж - пиша стихове от време на време - не се смейте, мами Embarassed
Пращам ви едничко "мое творение", няма заглавие:

Ти ли ще заплачеш ако си отида,
или аз ще съм нещастна ако ме оставиш?
Кой ли ще потърси първи прошка?
Кой ли първи ще забрави?!

Все се питам кой ли ни събра?!
Нима съдбата беше сляпа; или вечерта
беше толкова изсмукана от мрака,
че от нас открадна нежността?

Ти ли ще заплачеш, ако си отида?
За какво ли ще те заболи?!
Нищо не донесох - празна си отивам,
миналото ще ме заличи.

Ще ли съм нещастна ако ме оставиш?
И защо пътищата ни пресякоха се там,
гдето вече имаше пътека,
гдето беше ходено? Не знам!

Малко тъжно е, и е неловко -
всеки ден по нещо разпиляваме.
Няма да заплачеш ако си отида,
аз и щастието винаги се разминаваме...
Цитирай


Мнения: 5 667
Обичам:) Много!Особено ме теглят романтизъм и символизъм ,английският романтизъм и френският символизъм,да бъда по-точна Smile С изразени предпочитания към Кийтс,Шели,Маларме,Верлен и Бодлер.От бг авторите - Дамян Дамянов,Атанас Далчев (който ,си признавам,ми е бил е вдъхновение ) ,а когато бях тийнейджърка (то тва не беше много отдавна  Mr. Green  ) поезията на Петя Дубарова ми беше доста близка по душа. Аз също пиша,макар че не ги считам за нещо особено ( и проза ,и поезия)Имах си страничка с доста мои творения, но като се скапа хит.бг ,изчезна и не знам как да я възстановя,защото у нас вече нямам нет и...не мога пак да я направя:( ...На мен ...май веднъж са ми писали стихче, но така и не съм сигурна дали беше баш за мен Laughing Опитвала съм се да правя преводи на стихотворения от френски,но засега съм далеч от баш-майстора Кирил Кадийски,макар че ми се иска един ден да съм му достойна смяна (ако не ме измързи да си завърша филологията  Evil or Very Mad  Mr. Green )...Като гледам, Димби се е осмелила да пусне нейно, ще взема и аз да се престраша да пусна някое мое ...

Последен вик (мое)
Тихичко простенват ръцете ми,
Няма вече кого да прегръщат.
Раздра като хартия сърцето ми,
Но време назад се не връща.

А сълзите вече няма да капят,
ще ги скътам в мен неизплакани .
Може някога пак да потрябват,
Да полеят със сол душата ми-

Ако някога за тебе си спомня.
Тогава  в огън да бъда проклета,
Да гори сърцето,ръцете,душата,
За болката да няма утеха.

Сега “иди си” ти казвам,
На твоя спомен, на твоя лик,
Няма в мен място да те пазя,
“сбогом” е последният ми вик.

Ключът (мое)

Бавно в дните ми сини се прокрадна,
на нощите черни ключа открадна.
И непоканен в сърцето ми влизаш,
без да почукаш,без да попиташ.

Лягаш.Коси в косите се вият.
Целуваш ме.Устни устните пият.
Докосваш ме.Пръсти в пръсти се вплитат.
Искам те!Тяло тялото покрива.

Зората сутрин до тебе ме буди.
Ти още ме искаш - нежен и бурен.
Излизаш.Ключът на масата стои.
Ще чакам нощта.С отворени врати.

и ето последно- любимото ми на Далчев (освен Към Родината )
Дяволско

Стрелките на отсрещния часовник
описват върху своя циферблат
дванайсетте кръга на моя ад
и жънат мойте часове отровни.


И аз лежа на дървения под
с коси от леден лепкав пот измокрени,
и аз умирам в стаята под покрива
тъй близко до самия небосвод.


А долу преминават автомобили,
трамваи като ветрове фучат
и смехове и крясъци звучат,
и тътнат кръчмите и публичните домове.


И за да заглуша във себе си скръбта,
понякога аз сядам на прозореца
и яростно оттам замервам хората
със пръст от старите саксии без цветя.


О, аз разбирам: този весел свят
със мене и със мойта смърт не свършва;
аз съм една ненужна жалка мърша
и мога ли да бъда техен брат?


Не искам състрадание от хората!
Аз имам всичко: моя е смъртта.
И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец.


1927 г.
П.с.Благодаря на Мамма за хубавата тема!!!  remybussi
Цитирай


Мнения: 289
Ееех, мамииии... И аз обичам много, ама поезията иска време, тишина и спокойствие, а аз със трите малки деца... от няколко години не бях чела стихове. Сега с тази тема така ме зарадвахте - поздравления за нея на Мамма и от мен!

Аз като ученичка съм написала към 5-6-7-8 стихотворения, които кой ги знае къде са потурчени вече, но, докато четях вашите, взех, че си припомних едно от тях. Само да не му се смеете, писано е от ученичка!

(Без име)

Вървях по паважа, сред многото хора
Без чувства, без мисъл,
а само - в умора.
Вървях
и бях празна,
досадна
и зла.
Вечерта ме подразни.
И самата тълпа...

Заваля! И шумът на пороя
ме заблъска, в ухото ми писна,
завъртя се край мен
и накрая
вместо поздрав в лицето ме плисна

И отново вървях,
но пречистена,
със щастлива усмивка,
с натежала коса.
Бяхме само ние на пустата улица -
аз и над мене - дъжда.



Хайде, пишете още, аз обещавам да изчета всичко!
Цитирай


Мнения: 5 667
лира, добро е Smile
Цитирай

Sofia

Мнения: 470
Ето нещо наистина прекрасно от поемата "Корсарят" на Байрон. За съжаление не разполагам с превод на български, за което най-учтиво моля неговорещите английски да ме извинят!  Embarassed


Yet was not Conrad thus by Nature sent
To lead the guilty - guilt's worse instrument -
His soul was changed, before his deeds had driven
Him forth to war with man and forfeit heaven.
Warp'd by the world in Dissappointment's school,
In words too wise, in conduct there a fool;
Too firm to yield, and far too proud to stoop,
Doom'd by his very virtues for a dupe
He cursed those virtues as the cause of ill,
And not the traitors who betray'd him still;
Nor deem'd that gifts bestow'd on better men
Had left him joy, and means to give again.
Fear'd, shunn'd, belied, ere youth had lost her force,
He hated man too much to feel remorse,
And thought the voice of wrath a sacred call,
To pay the injuries of some on all.
He knew himselfa villain - but he deem'd
The rest no better than the thing he seem'd;
And scorn'd the best as hypocrites who hid
Those deeds the bolder spirit plainly did.
He knew himself detested, but he knew
The hearts that loath'd him, crouch'd and dreaded too.
Lone, wild, and strange, he stood alike exempt
From all affection and from all contempt :
His name could sadden, and his acts surprise;
But they that fear'd him dared not to despise :
Man spurns the worm, but pauses ere he wake
The slumbering venom of the folded snake :
The first may turn, but not avenge the blow ;
The last expires, but leaves no living foe ;
Fast to the doom'd offender's form it clings,
And he may crush - not conquer - still it stings!


КРАСОТА И СЪВЪРШЕНСТВО, НАЛИ???
Цитирай

Лондон

Мнения: 1 038
Мами да ви призная от у4ени4ка не съм 4ела поезия,но от време на врема мен ме хваща музата.
Ще ви напиша нещо,което написах,когато мъж ми замина да работи извън страната.

ЗА ЛЮБОВ

Защо оби4ам те безкрайно,
защо сърцето ми плени,
защо усмивката ти мила грее в моите о4и Question

Оби4ам те,това ще кажа моя оби4 и ме4ти
и никога не ще забравя любов ми,Колко ти дари Exclamation

Защо ме4тая аз за теб не зная,
защо бленувам да те видя пак,
защо не ще забравя твоите целувки и о4и Question

Оби4ам те любов неземна,и никога недей забравя ти,колко щастие дари на моите ме4ти Exclamation
Цитирай

Варна

Мнения: 3 827
Мама, благодаря ти за темата.
На времето се събирах в един тефтер стихове, които са ми харесали и сега ви пускам няколко от тях. За съжаление не съм записала имената на авторите.

Не съжалявай
Не съжалявай – той не заслужава!
С един човек светът не свършва.
Много губиш, но и много ти остава,
Само разказът остава незавършен.
В разказа героите са двама, а
В живота ти сама оставаш.
Не плачи! От сълзи полза няма!
Забрави го! Той не заслужава.


Хора няма любов, не лъжете!
Няма щастие, има сълзи,
Има рани кървящи в сърцето.
Всичко рухва, дори да не искаш,
Както свършва сънят призори.
Няма искреност, няма преданост,
Честност, няма истинско слънце дори!
Хора, няма любов не лъжете!

Не знам дали помните, повечето сте все по-малки от мен имаше едно средношколско списание Родна реч. Там се публикуваха стихове на момчета и мочета от 9 до 12 клас и от там съм си преписала доста . Ето ви едно от любимите ми. Този млад човек мой връстник не можа да понесе гадостите на света около себе си и се самоуби на 19г.

Не бийте никога децата!

Не бийте никога децата!
Те ще запомнят този бой.
И паметта им за разплата
Ще стряска вашия покой.

Ще станат някога големи.
Ще отмъстят . Но не на вас.
И в дланите им пак ще стене
Ще плаче друг човешки глас.

Ще удрят ядно и ще шепнат:
“Така ни биеха преди!”
А всъщност ще са мимолетни
Като обречени звезди.

Те ще пораснат. И когато
Усетят в мишците си стръв,
Ще очертаят по земята
Следите си със чужде кръв.

А някои дори ще бъдат
и по-безмилостни от вас,
ще пишат смъртните присъди
на всеки хубав вечен час.
Пламен Дойнов

 имам още доста, но нямам време да ги набирам.
Цитирай


Мнения: 5 667
Хм, явно всички таланти се самоубиват...ЖАЛКО Sad
Цитирай

София

Мнения: 5 102
фен съм на Атанас Далчев и на испанската поезия ( в оригинал)
Цитирай

Варна

Мнения: 2 168
Аз много обичам поезията и пиша от дете Very Happy . Ето някои мои неща посветени на съпруга ми:

***
Лигла съм…

Иначе защо ще мрънкам

и ще се чувставм зле

в огромното легло и меките завивки,

с две възглавници, книга

чаша мляко с кафе,

вперила премрежени очи в тавана,

вместо в книгата…

Лигла съм,

под моето сърце поне

детенцето ни спи, расте и рита

и имам част от теб във мен,

а ти си сам в морето

имаш само снимките…

Лигла съм,

но ще опитам да не плача

пред празнотата във душата ми

след заминаването ти…

Ще се опитам…не успявам…

Лигла съм, казах ти!

 


ОТНОВО

Заспивам без теб,
прегърнала плюшено куче,
погледнала за стотен път дисплея-
не си в обхват цял ден,
не съм в обхват от седмици,
за втори път се уча да живея…


***
* * * *

Карма ли си,
или си
безумие?
Защо
от теб
толкова
много
боли?
Защо
никога не ми
достигат думите,
когато искам
да ти кажа
замини?
Обичам ли те,
или просто
дишам
твоя
въздух?
Ти мой ли си,
така и не
разбрах.
Не знам
къде започваш,
къде свършвам?
Не знам
дали сме
в рай
или във ад?

Любов ли си,
или си настроение?
И порив ли си,
или навик нов?
Не чувствам
доживотен ли си,
или временен?
Знам само,
че те искам
в моя живот.

12.11.98
Цитирай

Пловдив

Мнения: 4 069
Старшно много обичам поезията.
Ето малко и от мен.
На някои стихове незнам кои са авторите.

     Болката

Няма песен. Само бяла мъгла
над реката от снощи се стеле.
Ти защо си дошла? Защо си дошла?
Спомних си-днес е неделя!
Идваш винаги в празник при мен.
Чукаш така-съвсем непоканена.
Е, какво пък! Гостоприемно
ще сложа чай във голямата кана.
Сядай, щом вече си тука! Ела!
Не до мен! Срещу мене, в очите!
Бяла, сякаш замръзнала бяла мъгла.....
Питай!

     При мама

Мамо, мамо...
Вървя по следите ти.
И катеря се
и се спускам.
Ще простиш ли на свойто момиче, че все още не всички слуша?
Млчалива е твоята вечност.
Над портрета ти падат воали.
Не отивай безкрайно далече,
че далечният вятър не гали.

   Това е любовта ми
/незная кой е автора, но аз това стихотворение съм го подарила на съпруга си/

Това е любовта ми-шепа нищо!
А ти гориш-борина сред огнище.
А ти се смееш златно и сребристо.
А ти трептиш./И за каква ме мислиш?/

А ти си Бог и ангел и спасител.
Богат и просяк, сляп, стоок, мъчителен.
А ти си ту дете, ту старец, ту излишен.

И за какво? За любовта ми?
Шепа нищо.

     Мълчалива любов

Целувам те, защото те обичам!
От ветрове не те ревнувам.
Не се кълна, не коленича.
Обичам те и те целувам!
Не ми е нужно твойто вчера,
а утре е така далече.
Мълчанието е едно доверие.
Очите-тихо красноречие.
Мигът в прегръдка да затворим.
Да бъде наш, да бъде вечен.
И който първи проговори,
той първи не обича вече!

      *****

Ден ме обичай още-
още ден ще живея.
Не като живи мощи,
не като лист в суховея....
Нека с длени горещи
стоплим минутите сини.
И да не мислим за вещи
и да не търсим причини.
Нека в стаята пуста
влизат вихрушки зелени....
Да не говорим за чувства-
просто бъди до мене.
Дните-добри или лоши-
да подредя не умея.....
Век ме обичай още-
още век ще живея!
Цитирай

Sofia

Мнения: 470
Стихотворението "Не бийте никога децата" е много хубаво!!!
А иначе и на мен Атанас Далчев ми е един от любимите поети. Също и Смирненски.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 735 отговора