Японска кухня - Зеленият чай! (вече и със снимки)

  • 62 067
  • 205
  •   1
Отговори
# 195
  • Мнения: 5 051
Мерси за отговора!  Получих си втората поръчка от ocha и пробвах и един вид сенча.  Фаворит , обаче, си ми остава гьокуро  Peace

# 196
  • Мнения: 1
Колко жалко, че темата е замряла.
От доста време се каня да пробвам японски зелен чай, но едва преди няколко дни се реших по-усилено да си намеря японски чай в България. Така попаднах и на темичката - прочетох я цялата, определено ми беше много интересно Simple Smile
Реших да пробвам на Шангри Ла чаят, но май ще е чак след ден-два.
Силно се надявам темичката да живне малко. Simple Smile

Темата се събуди.  Laughing
Причината е, че току що в офиса дойде да достави чай първия специализиран търговец/вносител посветен само на японския чай. Ако случайно се чудите как да си поръчате от Япония, вече може и от България: http://www.ocha.bg

Открихме сайта им преди няколко седмици. Наканихме се и го пробвахме и случайно разбраха, че аз пиша тази тема .. та се разговорихме. Очакваме да си обновят сайта с нов по-удобен за ценителите на чая Wink Всичко, което съм казал по-напред в темата те са го изучили в Япония единствено с цел да представят японския чай в България по най-добрия начин. По-късно, след като посъбера впечатления ще пиша вече конкретно за видовете и качествата на всеки отделен вид. Засега само мога да потвърдя, че няма ментета в този сайт и съм убеден, че няма да съм разочарован.

Новата страница на ocha.bg е пусната, а вече отвори врати  и първата в София японска чайна и магазин на ocha.bg. на ул. Гургулят 20 (до НДК). Там можете да опитате бутикови японски чайове, смутита с матча, сладки и шоколадови специалитети с матча, както и да си изберете уникална японска керамика за вкъщи. За веганите също има изненади.

# 197
  • Мнения: 25
Здравейте!
Аз също съм почитател на японския зелен чай и въпреки, че споровете китайски срещу японски зелен чай утихнаха бих искал да споделя мнение по този въпрос.

Според мен спора има два аспекта:
1) Елитният китайски чай.
2) Китайските боклуци, които ни заливат от всякъде.
3) Другите видове чай - черен и олонг (По произход това е тайландски, а не китайски чай. По-удобно ми е да го пиша и произнасям с едно "о") - в темата имаше "компетентно" изказване и по този въпрос и въпреки, че не засяга зеления чай, ще коментирам и него.

3) Ще започна с трета точка, защото е важно да се изясни каква е разликата между различните видове чай - бял, зелен, жълт, черен, олонг.
Идеята на белия и зеления чай е да се запази първоначалната свежест на растението. Ако ги сравняваме с виното те съответстват на стерилизиран гроздовият сок. С белият чай не съм запознат добре, но доколкото ми е известно се прави от чаени пъпки, докато зеления от чаени листа. Веднага след брането на чая се прилага топлинна обработка, за да се пресече каквато и да било ферментация, след което чаената маса се суши.
В противоположния край е черният и олонг. Ако отново приложим аналогията с виното при тези типове чай - те съответстват на са самото вино. При тях технологичният процес е коренно различен и варира много в различните страни/региони и типове чай, но като цялото идеята е чая да се смачка, така че да пусне малко сок и да започне ферментация. След смачкване, чаят се остави да ферментира за известно време според различните технологии и традиции: завит с нещо, в съдове или просто разстлан на по-дебел слой. След ферментацията се изсушава и може да се консумира. При самата ферментация, чая се окислява и коренно променя вкуса си. Предполагам ще се съгласите, че има известна разлика между свежият гроздов сок и виното. При тъмните типове чай, настъпват много химични процеси сред които и окисление, там пакетирането и съхранението не е толкова критично - единственият съществен фактор е да се поддържа ниска влажност. На прилична цена може да се купи отлежал олонг чай на над 40 години (качественият отлежал не е по-скъп от качественият пресен).
Жълтият чай е нещо изключително интересно. Той е доста сходен с белия, но за разлика от него пъпките са много внимателно обелени (ръчно) при което леко се смачкват и започва ферментация. Чая се оставя да ферментира за съвсем кратко време след което ферментацията се прекъсва чрез изсушаване. Този чай се произвежда само ръчно в един регион на Китай. В древността годишната реколта е била около половин килограм и този чай е бил запазен за императора. Сега реколтата е значително по-висока, но императорската цена се е запазила - първо качество от този чай може да се поръча на цена около 1000лв. за 100гр. Естествено, като всичко друго го има в пакетчета с неясно качество и съдържание за няколко лева кутията.

1) Спора за това кой зелен чай е по-добър японският или елитният китайски е субективен и съответно безсмислен. Да сравняваш едното с другото е все едно да сравняваш свежа салата с качествена домашно направена лютеница.
За японците свежестта на чая е екстремно важна! Това е част от тяхната култура и вкус. Чая се бере и обработва механизирано (има и ръчно, но това е по-скоро изключение). След това се попарва с пара разстила суши и обръща от машини... Идеята е всичко да стане възможно по-бързо и да се запази така бленуваната свежест на чая.
От друга страна елитният китайският се бере ръчно и вместо с пара леко се запича на огромни тигани. Там не си дават толкова зор и чая леко се окислява още по време на обработката, което променя вкусовите му качества. Като правило ултра качественият китайски чай (не бива да си въобразяваме, че може да го купим от първият online магазин) е в пъти по-скъпи от японският. Естествено японците са маниаци и винаги могат да извадят от ръкава нещо безумно скъпо. Аз лично съм опитвал доста видове зелен чай купен в България и независимо от това какво награждават във Великобритания харесвам японският. Въпреки това бих се радвал, ако някой ми посочи първокласен китайски който да ме впечатли.

2) Като всичко друго, заради ниската ни покупателна способност и желанието на бизнеса въпреки това да печели, в България ни обграждат с ниско качествени и понякога долнопробни продукти. Всичко се прави с идеята да бъде продаваемо. Както при останалите продукти и при чая важи правилото - Ниската цена ти гарантира ниско качество, но високата не винаги гарантира високо (особено в България). Да попаднеш на долнопробен японски чай е доста по-трудно от това да попаднеш на долнопробен китайски (второто е почти гарантирано). Оригиналните японски опаковки са много характерни и разпознавеми. Когато става на въпрос за зелен чай, всякакви насипни или пакетирани в брандирани опаковки на продавача е немислимо. Чаят трябва да се пакетира възможно по-качествено и по-скоро след произвеждането му - Предполагам никой не обича вкиснат гроздов сок...

Последна редакция: сб, 06 яну 2018, 14:14 от Elvis

# 198
  • Мнения: 25
Това видео (32 минути) е наистина впечаляващо. Много добре е направено и чудесно обяснява (за съжаление само на английски) как се прави японският зелен чай.



Реално типовете чай са доста повече от споменатите във видеото, но процеса на производство на чай е доста любопитен и наистина си заслужава да се види от запалените почитателите на тази напитка.

# 199
  • Мнения: 2
Здравейте.Днес си закупих чай Сенча от Био магазин на Naturela пише че е произведен във Франция.Влезнах да прочета повече за него и попаднах на публикации,че е добре да се закупи от www.o.cha.com.Въпроса ми е след като се направи поръчката как става заплащането,чрез карта ли и каква или чрез някоя куриерска фирма чрез наложен платеж.

# 200
  • Pleven, Bulgaria
  • Мнения: 2
Чета и се чудя, чудя се и чета. Пия между 0.500ml  до 2l  зелен чай  на ден закупен от биомагазинче в Плевен на скромната цена от 5 лв за 100 гр. От всичко, което прочетох освен вкуса и цвета химичния състав не се променя. Ако греша поправете ме,но без доводи за свежест от Япония и качество от Китай, а ми говорете в химичен състав и вещества. Това ми прилича на много добре скроен маркетингов модел за продажба на безумно висока цена на широко достъпен продукт провокирайки био-органик-натуралик модата. Средна цена от българския сайт е 20лв за 100гр да ви попитам, че нещо не разбрах за 250мл колко грама чай слагате ?

# 201
  • Мнения: 17
В началото на темата съм обяснил подробно за разликите в химичния състав. Големи са наистина. Неслучайно Л-теанинът е открит сравнително скоро (втората половина на миналия век) в Япония, а наличието му в японския сенча и гьокуро в приблизително 10 пъти по-голямо количество в сравнение с кофеина си е голяма разлика. Именно заради тази голяма разлика действието на сенча е уникално. Когато почнах темата в България нямаше вносител на японски сенча и беше така няколко години.

Първият и единствен засега магазин отвори врати много скоро ... доколкото не ме лъже паметта - миналата година. От гледна точка на маркетинга, хората от оча.бг не са писали тук. Случайно ме откриха след като поръчах чай онлайн от тях и ми бяха много благодарни, че се виждаме, защото са ме знаели от тази тема и дори са се опитвали да ме намерят. Личното ми мнение е, че няма проблем да ги рекламирам безплатно тук, макар, че не са ме молили за това.

Затова и влязох преди малко.
https://www.facebook.com/ocha.bg/posts/1771574902888044:0

# 202
  • Мнения: 17
Здравейте.Днес си закупих чай Сенча от Био магазин на Naturela пише че е произведен във Франция.Влезнах да прочета повече за него и попаднах на публикации,че е добре да се закупи от www.o.cha.com.Въпроса ми е след като се направи поръчката как става заплащането,чрез карта ли и каква или чрез някоя куриерска фирма чрез наложен платеж.

Просто сенчата, която се продава в магазините не е това, което описвам в темата. Има няколко сайта, които доставят директно от Япония като www.zencha.net или http://yuuki-cha.com/. Има вече и магазин в София със сайт за онлайн поръчки: ocha.bg

# 203
  • Мнения: 17
... че нещо не разбрах за 250мл колко грама чай слагате ?

Моят чайник е 240 мл. 3 запарки = около 600 мл. Слагам около една вършена супена лъжица ... и малко отгоре, но аз го обичам с по-плътен вкус.

# 204
  • Мнения: 25
Чета и се чудя, чудя се и чета. Пия между 0.500ml  до 2l  зелен чай  на ден закупен от биомагазинче в Плевен на скромната цена от 5 лв за 100 гр. От всичко, което прочетох освен вкуса и цвета химичния състав не се променя. Ако греша поправете ме,но без доводи за свежест от Япония и качество от Китай, а ми говорете в химичен състав и вещества. Това ми прилича на много добре скроен маркетингов модел за продажба на безумно висока цена на широко достъпен продукт провокирайки био-органик-натуралик модата. Средна цена от българския сайт е 20лв за 100гр да ви попитам, че нещо не разбрах за 250мл колко грама чай слагате ?
Наливното вино е най-близкото сравнение до чая от 5лв. Друга аналогия са подправките. Вие какви подправки бихте предпочели да ползвате, престоели две три годишни сухи подправки от стебла или пресни листа? Предполагам чая, който си купувате не е вреден (не разполагам с лаборатория за да Ви дам точни данни за състава му), но със сигурност качеството отговаря на цената. Всички пакетираните органични продукти си имат срок на годност, след което определено не стават отровни. Ако Ви е приятен на вкус, значи няма проблем... просто е хубаво да пробвате и качествен чай, за да може да направите по-точна оценка.

# 205
  • Мнения: 25
Здравейте!
С времето чая се превърна в мое хоби, прочетох доста по въпроса, имах възможността да пробвам доста редки и ценни видове, много все още не съм опитвал, но в крайна сметка натрупах достатъчно опит за да забележа няколко неточности в предходната си публикация #197 . Въпреки че отново не е по темата, смятам да пусна нова версия на предходния си пост, който като цяло е верен с изключение на няколко неприятни неточности.

Въведение.
Класификацията на чая е почти безкрайна и може да се дели по толкова много критерии, че не може да се обхване лесно. Важно е да се спомене, че всички видове чай се правят от едно и също растение Camellia sinensis, което има три вариации, но само две от тях се консумират. По-популярната вариация е sinensis - има дребни листа, като на слива и е храст, а другата вариация assamica е по-скоро дърво и има големи листа, като на орех. И от двете вариации има стотици сортове, които са подходящи за изготвянето на различни типове чай.

В крайна сметка, културата на пиене на чай тръгва от Китай, който е и най-големият производител на чай в света (стотици тонове годишно). В Китай може да се намери  най-качественият и безумно скъп чай (стотици хиляди долара за килограм) и съответно най-некачественият, какъвто е 100% от китайския чая на нашия пазар. Все пак лош чай няма и качеството (съответно цената) са относително нещо, особено в Китай. Даден чай може да е скъп защото е популярен, рядък, произведен е ръчно, произлиза от легендарен район, суровината е от много стари дървета/храсти (за китайците това е много важно - имат насаждения на възраст над 200г.) или е първият чай за сезона (както при нашите череши и ягоди).

По-долу публикувам няколко снимки за сравнение на Longjing закупен от България (41лв. за 100г.) и висококачествен такъв закупен online ($100 за 100г.). Няма нужда да споменавам кой е от България, но разликата във вкуса напълно съответства на разликата във външния вид.
Longjing  е прекалено популярен и скъп чай и не си заслужава да се дават тези суми за него, но прекалено ниското качеството предлагано от родните търговци се запазва и при останалите по-достъпни видове чай (има едно изключение за любителите на японски зелен чай).
 
Сухите листа:


Листата след запарка:


По едно от преобладаващите листа след запарка:


По-прагматични фактори за качеството и цената на чая.
1)   Качеството на суровината – дали се ползват само пъпки, пъпка с листо под нея, пъпки с две листа, по-долните листа, стебла и т.н.
2)   Коя беритба е суровината - пролетна, лятна, есенна, зимна. По правило пролетната е най-качествената, а лятната най-некачествена, но има доста изключения и много зависи какъв тип чай ще се приготвя. Например японския Банча е от последната реколта и е считан за по-нискокачествен чай, докато някой видове улонг са най ценени, когато са от последната „зимна“ беридба.
3)   Надморската височина на насажденията и климат. На по-високо и мъгливо, с големи денонощни амплитуди, чая расте по-бавно и има по-минерален и богат вкус.
4)   Сорта – дивите слабо култивирани и бавно растящи сортове са по-ценени.
5)   Сложността на процеса за обработката на суровината. Обработката на чаените листа, може да се сравни с производството на сирената, но е доста по-сложно. Част от технологичните процеси са ферментация, попарване, запичане, различни етапи на изсушаване, валиране, сортиране, пресоване в калъпи, повторна ферментация, отлежаване десетки години...
6)    Сортировката на готовият продукт. След обработката, най-добрите листата се пресяват и се предлагат на по-висока цена, докато дребните частици, прах и стеблата се слагат в пакетчета и се предлагат на доста по-ниски цени.

Големи производители и потребители на чай.
1)   Китай и Тайван – всякакви видове. Това е родината на чая.
2)   Кения – предимно черен, но произвеждат и бял. Заслужава си да се спомене, че това е основен поминък в Кения, която е третият износител на чай в света. Производството е предимно в малки стопанства (няма големи индустриални производители) и се стимулира от правителството. Качеството е много високо.
3)   Индия и Шри Ланка – предимно черен. Шри Ланка (Цейлон) произвежда чая с който сме свикнали в България и който си представяме, като кажем „черен чай“. Чаят от Шри Ланка е с най-високо съдържание на кофеин, така че не го препоръчвам на хора с непоносимост към кофеина. Обикновено чаят от Шри Ланка е по-тръпчив и с тежък аромат, което го прави перфектен за комбиниране с мляко. В Индия най-големите и популярни райони за чай са Асам и Дарджелинг. Чаят от Дарджелинг (по-голяма надморска височина) се оценява високо в цял свят и е  един от най-уникалните черни чаеве заради по-специфичната технология по която се произвежда.
4)   Турция – черен чай. Споменавам я, защото са ни съседи. Произвеждат предимно за вътрешния си пазар и почти не изнасят, но у нас може да се намира по магазините. Разфасовките са огромни (500гр.) и не съм си купувал, но по това което съм опитвал в турските ресторанти, бих го определил, като много добър.
5)   Япония – единствено зелен чай, но последно време правят опити да раздвижат пазара с черен и улонг.

Видове чай.
1)   Бял – Сред моите фаворити. При него, растението се обработва най-малко. Като цяло технологията е: бере се, суши се на слънце и готово. Високата цена идва от факта, че трябва да се ползва качествена суровина. От пъпките се прави Silver Needle (Bai Hao Yinzhen), Пъпка с две листа e White Peony (Bai Mu Dan) и най-ниското качество е Long Life Eyebrow (Shou Mei). От опит мога да споделя, че белият чай в специализираните магазини в България изобщо не се доближава на вкус към качествения чай. Не може да се добие дори бегла представа за реалният му вкус и затова не препоръчвам да си купувате този тип чай от тук.
2)   Зелен – Обработва се малко по-сложно, но има по натурален, тревист вкус. Идеята е пресните листа да се попарят (в Япония) или запекат при температура под 100 градуса (в Китай), за да се стопират ензимите и бактериите предизвикващи оксидация/ферментация листната маса. При белия чай например, изсъхването не е моментално и протича известна оксидация (10-15 %), докато при зеленият този процес е много близко до нула. Японският чай е с най-тревист вкус и запарката е наистина зелена (понякога свежо жълта). От друга страна китайският зелен чай обикновено е леко оксидиран и е с по-жълтеникава запарка и не толкова тревист вкус. Не съм пробвал много висококачествени китайски, но най-популярният им Longjing (Dragon Well) се различава доста драстично от японските. Ориентировъчна цена за качествен Longjing е над 500 долара за килограм и отново няма общо с този, който съм закупувал в България. Лично аз по-често предпочитам да пия японското Gyokuro, приготвя се малко по-трудно и също не е евтин, но ми е фаворита сред зелените чаеве.
3)   Жълт – Много рядък и скъп чай. Имах възможност да го опитам и мога да го опиша, като интересен, малко странен и екзотичен, но приятен. Обработва се като зеления, но преди да изсъхне напълно се поставя няколко пъти да отлежи в топли делви за по ден-два завит в хартия. Това предизвиква съвсем лека вторична ферментация, която му придава леко жълт цвят. Производството му е майсторско, ползват се само най-добре развитите пъпки и качествен такъв чай не може да се купи в Европа (поне до миналата година, когато обърнах всичко).
4)   Черен (известен, като червен в Китай) – Със сигурност сте опитвали цейлонски. Черният чай се произвежда, като пресните листата се стриват със специални машини. Има две разновидности на обработката – ортодоксална и C.T.C. (crush, tear, curl). При ортодоксалната обработка, стритите листата придобиват формата на фитилчета а при C.T.C. става на малки смачкани топченца. Въпреки че теоритично технологията не се отразява съществено на вкуса, ортодоксалният чай е по-ценен и условно се смята за по-добър. След смачкването, листната маса се оставя да ферментира определено време, след което се изсушава. Тук идва и Дарджелинг с уникалната си технология – листата  леко се изсушават преди ферментацията и това придава доста по-лек и приятен вкус, който е нетипичен за черния чай.
5)   Улонг – е доста общо название и включва много широка гама чай с различна степен на ферментация и обработка. Понякога различните видове улонг нямат абсолютно нищо общо на вкус.
6)   Pu-erh – е много интересен чай. Първо се произвежда нормален чай с много лека ферментация, след което готовите чаени листа се навлажняват с гореща пара и се пресоват много силно в калъпи, като пити кашкавал. След като питите са готови, се оставят при определени условия да отлежават с години или се консумират пресни. На пазара може да се намери над 30 годишен Pu-erh на космически цени. Произхода на този чай е Юнан и за него се ползва почти изключително вариацията assamica. По време на дългото отлежаване, чая се атакува от различни бактерии, които формират неговия вкус. Това може да бъде вкус на торф, мухъл, камфор и какво ли още не (не съм пробвал, качествен такъв, но със сигурност ще си поръчам). Запарването на Pu-erh е толкова интересно, колкото и обработката му. Ползват се много малки чайничета (80-150 мл.) от дебела пореста керамика в които се поставя три четири грама чай. Правят се 10-20 запарки с много кратка продължителност (5-30 сек.) с вряла вода. Това е единственият смислен начин за запарването на този вид чай. Винаги съм си мислел, че gongfu церемонията е възникнал именно заради този тип чай. Това беше за Raw (Sheng) Pu-erh. Сами разбирате, че животът е кратък, високата цена, голямото търсене от любители, колекционери и инвеститори е довело до необходимост от ускорено приготвяне на Pu-erh. Ripe (Shou) Pu-erh е разновидност, при която листата преди да се пресоват се дължат около два месеца на много топло и влажно на огромни купчини в специални климатизирани помещения (при температура над 40 градуса).
7)   Ароматизиран чай – много ми е трудно да се примиря със синтетичните миризми нямащи нищо общо с напитката чай. Това е много вървежно на европейския пазар и в частност в България. В уж специализиран магазини за чай, откривам, че над 70% от чая е с вкус на нещо друго. Това е страхотен начин да прикриеш ниското качество на чая и да му създадеш по-атрактивен вид и висока цена. Реално вкусът и качеството на чая по никакъв начин не може да се прецени по миризмата преди да е запарен, но тази парфюмирана шума, с готовност ще ви бъде поднесена под носа в метална кутийка… (и винаги има едно не скрито очакване да се възхитите). В крайна сметка, дори и този чай има древен произход и това са жасминовите перли – зелен чай под формата на малки перли, който се ароматизира с истински жасминови цветове. Историята му е сравнително нова и датира от 1240г. Преди това жасминът, който е бил внесен в Китай от днешен Иран е ползван, като декоративно растение. Качественият жасминов чай не трябва да има примеси и остатъци от цветове, защото след като цветовете свехнат започват да придават неприятна миризма, а в запарката горчив вкус. Лично на мен, чая от жасминови перли ми идват малко парфюмиран, но не мисля, че е лош. Има и един силно опушен черен чай Lapsang souchong, който е истинско бедствие и по-скоро може да се ползва, като готварска подправка или, като съставка за чаени смеси.
8 )   Chai – произнася се чай, както ние наричаме всички чаени запарки. Произлиза от Индия и съвсем не неочаквано, представлява силен черен чай с пълномаслено мляко и пикантни подправки. Рецептите варират според региона (както е при нашата шарена сол), но за Masala Chai, почти задължителни са следните подправки: джинджифил, канела, кардамон, карамфил, черен пипер и звезден анасон, индийско орехче. Напитката е малко екстремна и нетипична, но аз съм и голям почитател. Лично аз си го приготвям без захар, но традиционно се пие силно подсладен.

Забележка:
1)   Има няколко съществени неща с които бих искал да завърша. Чая има вкус преди всичко на чай Simple Smile и макар различните типове да са с напълно различен вкус, ако човек не обича отвари или е свикнал с кафе, е доста вероятно да не хареса никой от многото разновидности на тази напитка (независимо коко качествен и скъп е чая, който използва).
2)   Единственият качествен чай със сигурен произход в България е японският, но за радост живеем в глобален свят, където лесно може да си поръчаме каквото желаем online.

Няколко думи за запарването.
Всеки вид чай се запарва по различен начин, като основните фактори оказващи влияние на крайния резултат са:
1) отношението чаени листа / вода
2) температура на водата
3) време на запарката
4) брой запарки

В Интернет малко се прекалява по въпросите относно правилното запарване на чай. Има доста противоположни мнения при това от източници с висока репутация. Това с което съм напълно съгласен, е че чая не трябва да се пие в чаши, като нашите. Тези огромни mug-ове са подходящи за мляко, горещ шоколад или билкова отвара, но не и за чай. За качествена чаена напитка, най-подходящи са размерите на нашите чаши за кафе и дори по-малки (традиционните са 30-80 мл.). Малкият размер не пречи да се изпият няколко чаши една след друга, което всъщност е много удобно, когато използваме източен стил на запарване.
Най-общо казано, има източен и западен подход при запарването на чай. При източния подход се ползва огромно количество чай в много малък съд (около 100мл.), като се правят много на брой бързи запарки (от по няколко десетки секунди). Така с едно малко чайниче или гайуан, с лекота се приготвя половин литър чай и се пълнят няколко пъти малките чашки на гостите. Западният стил си го знаем – малко чай се запарва еднократно в по-голямо количество гореща вода за по-дълго време.
Правил съм много опити с различни типове чай и моят съвет е -Ако пробвате нов чай, който не е Pu-erh, Gyokuro или Sencha и не знаете как да го приготвите… изберете опростения западен стил. Започнете от 2гр. чай (много грубо една препълнена чаена лъжичка), 200мл. вода с температура около 90 градуса (офис автоматите дават 70-80, което в общия случай е крайно недостатъчно), и 2 мин запарка. Ако не ползвате пакетче, повторете запарката поне три пъти, като увеличавате времето с минута (не рядко се оказва, че втората запарка трябва да е по-кратка от първат). Ако ползвате пакетче, каквото и да направите, резултатите едва ли ще са на високо ниво. След първата проба, може да започнете да си експериментирате правейки корекции според вкуса си. Препоръчително е да променяте само един от факторите изброени по-горе, за да може да установите как това се отразява на крайния резултат.
Продължителността на запарката е сред най-важните фактори, който е често подценяван. От там идва и една от причините пакетчетата да се смятат за долнокачествени. В тях чая е много ситен и реално всичко се извлича за секунди. Единствената причина пакетчето да се запарва за повече от няколко секунди е малкото пространство в пакетчето. Чая се раздува и не може да се запари добре… От тук може да си направите и извода, че употребата на всякакъв вид топки и щипки за запарване на чаени листа направо в чашата, също не е най-удачния подход. Ако все пак не ви се занимава с много съдове и искате да си направите чай направо в чашата, изберете вариант с цедка, която се обхваща плътно от чашата и дава достатъчно пространство на листата по време на запарката.

Последна редакция: чт, 31 яну 2019, 00:47 от Elvis

Общи условия

Активация на акаунт