Още един малък плюс

Въпроса на Panther от другата тема му отговарям тук. А именно: ами плюса да не гледаш освен твоито дете /или двете ти деца/ още 1 - мъжа. Вие забелязвате ли по другите форуми освен от свекитата се оплакват и от мъжа, а именно: не участва в домакинството /и аз бях така, моят участваше по следния начин: аиде пусни прахосмукачката... ми добре...вечерта се врущам тои на бачкане вкъщи лудница...е пусне отвреме на време ма мен пришки ми излизат на устата от повтаряне. Да не говорим, че готвя и пазарувам 3 пqти по-малко, чистенето същата работа, сега разбирам кои е цапал. Ма ние и за това много се карахме, аз смятам, че тои в качеството на любовта на живота ми... значи аз не съм в качеството на прислужница, а и аз на любовта на живота му. Ма не иска да разбере/, не носи пари /по-редкия вариант наистина, но и него го има/, често има теми за това че половинките прекарват цялото свободно време на компа /ми закво ми такъв тогава/, или теми за секса какво било/не било наред, за изневери... Леле, сега като ги изброих и забелтъзвам колко проблеми може да има една връзка, когато не е наред. Така че смятам че малкото повече грижи и отговорности за детенце като си сам определено компенсират тези гадости, ако си с неподходящ мъж. Много семеини дами освен себе си и детенце гледат и съпруга. Достатъчно е да готвиш и чистиш за трима, пък и дори и тои да помага от дъжд на вятър за детенце. И кво да помогне - наи много да го вземе от градина ниакои път. Знам ли?
А за свекито да не говорим. Мойта на всичко отгоре беше и тежко болна, та само им тежи-освен с грижите по нея и психически - само мрънкаше тая жена, ейй....

Аз да ти кажа това хич не е малък плюс ми си е направо голям плюс!!!!!
На мен ми отне 4 години брачен живот да схвана, че тоя филм
"добри отношения със свекървата" докато още си обичаш мъжа не го дават по кината. После още определен брой години, за да постигна изискано:))) хладни и любезни отношения, с посещения два пъти годинишно и то ако е крайно наложително( някакъв юбилей или нещо дето не мога да го откажа)....Нещата винаги зависят от това дали виждаш една чаша наполовина пълна или наполовина празна:)))така е и със самотното майчинство.....

 оффф,това беше един от споровете ни с моя хубостник,някъде го бях споменала.Ама не съм се сблъсквала с това нещо,защото винаги съм била против да живея със свекър и свекърва.Просто знаех за приказката "две жени в една къща Така че не съм се опарила откъм този проблем...

Следва грубо мнение, хората със слаби нерви да не четат:
"Какво да ви кажа.
То да имаш зрение е много зле, като гледаш светло те заболяват очите, като седиш на тъмно - никаква полза от него, освен това има доста хора дето си носят очила и им е тежко, а на децата с очила понякога им се присмиват връстниците. Да не говорим ако си с тежък астигматизъм или някоя по-сериозен проблем в зрението - супер е гадно. А и на децата родени без зрение (дано на никой не се случва) зрението не им липсва, щото никога не са го имали."
Ето на това ми приличат приказките отгоре.
Иначе това за свекървата почти мога да го приема за аргумент. Аз моите родители много си ги уважавам, ама моето семейство ще си е отделно. Поне ако има начин. Засега сам се оправям, надявам се живот и здраве като докарам до семеен или полу-семеен статус пак да успяваме с разходите. Родителите си имат свойте хубави страни от време на време, но не и постоянно да са на главата на младото семейство.

Я преведи за по-тъпичките като мен-нещо не можах да схвана?

Ами за  мен са грешни приказки от вида :
"На мен мъж не ми трябва, щото само проблеми създават, цапат, и са като още едно дете, а и .... ми каза че нейния и изневерява. Или пък на детето баща няма да му липсва щото на никога не го е виждало. А и на .... мъжа и изобщо не става за баща. А пък на .... мъжа и е пияница."
Според мен не е много умно да взима човек най-лошите примери които му хрумнат и от тях да си решава действията занапред. Трябва да се гледа средното ниво - има много мъже които помагат вкъщи, носят пари, добри бащи са, не пият или пият умерено. Сред жените също има лоши, ама не трябва там да гледаме. Или поне аз така мисля.

Съгласна с Пантер!
Нов начин да Ближем рани като погрешно намираме положителни неща там дето ги няма.
НЕ е лошо да си самотен родител, но не е предимство, нито пък положително изживяване. Това е нещо което ти се случва - като стихийно бедствие с което не можеш да се бориш. Не виждам нищо положително в едно торнадо, дори когато разчисти боклуците!

Повод за нова дискусиа.
1. Естествено, че всеки търси наи-доброто.
2. Ситуациата около мен... /да не забравяме, че около мен - предимно моите връстници, и тук там родители на мои приятели/: млади мъже семеини НЯМА. Нито 1. Съoтветно и жени, то едното води до другото.  Моят беше единственият. Аааа, грешка, сетих се за 1 - заврян зет. Пак компромис с уважението, което бих могла да имам към такъв съпруг. Щото такъв да си го взимам вкъщи... малко като един от описаните от Тонката случаи.  Как ще го уважавам този, дето маика ми му е осигурила жилище??? Има несемеини двойки. Момент да помисля колко от тях живеят заедно - ми една. Техниат случаи - мъжът пие. Много.  Три от двойките живеят отделно един от друг и положението устройва и двете страни!!! Няколко пъти седмично спят заедно в едното жилище. Една от тези двойки - мъжът е семeeн!!!  Деца няма - само завряниа зет. Други мъже, които се сещам, са приатели на мъжа ми. Всичките до 1 ергени БЕЗ ПОЛОВИНКИ. Колегите ми от работа - от 11 души 2 семеиства /без мен/.Останалите - пак ергени и с...моми. Сами, като нас тук. Мъжете живеят на комуни /няколко ергена в една ергенска квартира/, жените - обикновено сами или с родителите си. Та от изброените нито един не отговаря на критериите:


А другото поколение - няма такива дето помагат вкъщи. Също има изоставили жените си и децата си. Еэ, има 1 що годе свестен в тиа отношениа, но е толкова скучен. 
Може би част от тези мwже са сwпрузите на жените, които пишат тук във форумите. Ма само онлаин ги виждам, и те са заети. А в живиа живот нещо не ми се мяркат.
Та мисълта ми е: толкова време съм се чудила - абе добър лош моя, поне носи пари и ме взе. Единствениа от обкръжението. Е да ама не.

Абе хората напоследък по-късно се женят, но мога да ви кажа ситуацията при мен.
Като база ще използвам класа си от гимназията тъи като бяхме много задружен клас и продължаваме да поддържаме връзка и се знае кои как е и какво прави.
Хората са на 29-30 години:
Семейни: 13 от 26 (6 мъже, 7 жени)
С деца: 12 от 26 (5 бащи, 7 майки)

По отношение на "завряния зет" - струва ми се че това много те дразни. Какво да ти кажа, ти си преценяш кое е по-важно за теб, човека да има жилище и да се държи с теб зле, или да бъде заврян зет, но да те обича наистина. Ти кое би предпочела? В крайна сметка, не всеки избира в какво семейство се е родил и в кой край на България. А купуването на личен апартамент примерно в София си е сериозна инвестиция и не всеки може да си я позволи. А и ако искаш да си с човека и да сте самостоятелни - винаги може и да сте на квартира, (макар че за семейство това не е добър вариант). Но пък човек се разполага според чергата си. Доколкото съм чел във форума - много мами семейни (официално или неофициално) си живеят на квартира. Но както писах и по-горе - всеки решава кое е важното за него.

За вас може и да е глям плюс, но за децата ви определено е минус - дано си давате сметка, че вашите решения рефлектират и върху децата ви. Родителите ми са разведени. Никога не съм възприемала майката на баща ми като свекърва (дори и бивша) на майка ми, а като МОЯ баба, с която по една или друга причина не мога да контактувам.  Така че и досега не оправдавам решението на майка ми да ограничи и впоследствие прекрати връзките ми с другата ми баба!

Да се включа по темата...не издържах..Та аз съм май от изключенията - и досега съм запазила прилични отношение с родителите на бившия...нещо повече - те до последно ми звъняха да се опитват някак да помогнат, та на БНД да му се променяло решението и да си седне на дъто...както и да е....Малката не е лишена от контакта с другите си баба и дядо, леля и други роднини, при които ходи веднъж месечно. Както и да е. Не ми беше това основната мисъл на постинга сега.
Искам да се обърна към Пантер - хайде точно в този форум да не се правят такива изказвания за зрението, намека е крайно ясен! Виждам, че не си семеен, така че не се опитвай да ми обясняваш колко ги розбираш човешките взаимоотношения..предимно на теория!На теория всички сме страаашно добри! А и в предишен постинг беше се изцепил, че майките тук не разбираме от мъже по дифолт! Хайде да сме разбирали всеки по своя си начин и по своя си начин да сме устроили живота си!
Всеки начин на живот има предимства - липсата на дразнител, когато мъжът е бил неподходящ е за предпочитане пред истерична майка крепяща измислено семейство като фокусник!
Извинявам се за резкия тон, обаче аз също виждам предимствата на моя си живот и затова  си харесвам този форум, където има и други жени на моето мнение! Агитации от рода - намерете си мъже за да си живеете живота точно тук са крайно неуместни!
Хайде лек ден на всички 

Ето я и моята версия.Щото аз може да не съм сама сега и всичко да е розово,ама съм минала  по този път и все още си чета тук.Щото живота си тече и ни учи на много неща.Тъй като и двамата не сме "случили" на родители и положението беше мноого зле-овреме решихме,че е по-благонадеждно да со "Отървем от тях" за да има мир и разбирателство.НО-около мен пък имаше много примери за съвместно съжителство със свекита и всичко беше ок.По повод завряния зет-това малко ме наскърби,щото моя мъж е от хората в подобно положение-излезна си от тях само с гащите на гъза,много му тежеше през всичките тези години,че догонва постоянно приятелите си,че в най-готините ни години ние се бъхтехме като мравки и ходехме голи и после,като се случи да е "заврян зет" и да го третират като такъв,въпреки че то не бе обзавеждане,то не бяха ремонти и само той даваше парите-та от там тръгна надолу всичко.
И друго-смея да твърдя,че хората се променят,а също,че някои виждат намесата на майките си като лош предвестник и прекратяват.

Всеки си има право на мнение и право да го казва. Щом на теб така ти харесва - аз нямам проблеми. Иначе да - на теория е много по-лесно отколкото на практика с това съм съгласен. Ако смяташ че ти разбираш от мъже - супер. Моето мнение е че жена избрала мъж които след това я зарязва бременна, определено не разбира от мъже. Но може би за теб това е нормално. И ако ти си си ррешила да седиш сама и така ти харесва - още по-добре. Сам написах преди поста със "зрението" специално предупреждение че ще е груб. А ти ако не си съгласно и всичко ти е ОК, ами просто ги пропускай моите мнения, като са грешни и няма смисъл от тях. И не се сещам да съм писал агитации от сорта "намерете си мъже", ако към мен е била насочена репликата.
Повечето неща които съм ги написал си ги вадя като изводи от една конкретна мама във форума, със сигурност не са верни за всички.
И да когато мъжа е бил неподходящ, определено е по-добре без него, въпроса е малко да погледнеш дали става за баща преди да е станал баща, а не първо да правиш дете и после да се "светнеш", че човека не струва.
Извинена си за резкия тон (пък и не мисля че е толкова рязък). Аз за моя тон не се извинявам. Ако на някой не му харесва - да се обърне към модераторите да ме бан-нат.

Ма какво да гледам бе човек? Като всичките ми връзки едно и също накрая. Аз не че съм стара баба и съм заумирала, на 26 съм още, ма нямам надежда вече. Просто исках да имам дом, семейство и дете.  Оказва за твърде много за 21ви век. Щото живэм явно в епохата на духовната пустота. А може би е в мен проблема. Сигурно летвата е висока. Да искаш мъжа ти да не пие прекомерно /един предишен/, да има висше /не за друго, ама поне да е на моито ниво, нали се сещаш че като е по-надолу се губи уважението/, да не работи нощем /или поне да не работи предимно нощем/ и да има сърце.
Именно, винаги може и на квартира. В краина сметка пак опирам до уважението... наистина ако е гол и бос и доходите му не позволиават, но е пич и е амбициозен... то това може да е временно положение. Признавам, не съм много права тук. Може би просто конкретния случаи които знам ме дразни, щото тези хора избират лесното, ходят по заведения, по почивки, ширят се финансово, за сметка на тъщата и тъста, на които се налага да живеят в дядовата ръкавичка. Пък и при тях идеята е, че са натясно и вече с дете и така след някоя и друга година понеже имат връзки явно/братът така направи/ ще вземат общинско жилище и така по хитрия начин деистват, доста дразнещо.   
То зависи от случая това. Но аз разсъждавам така: Тези хора, които са възпитали син, които изоставя бременната си жена, не могат да дадат нищо ценно на детето ми. Мисля, че е в голяма степен въпрос на възпитание тои да знае, че като не иска да е с една жена не бива да и прави дете и да я изритва като куче.  Дотам за свекитата.
Аз мисля, че то не пита. Влюбваш се /докато още можеш да се влюбваш, щото маи от даден момент натам не става/, заживяваш с човека и малко по малко отвътре на ситуациата ослепяваш и започваш да не виждаш трезво нещата. Влизаш в някаква инерциа ли, знам ли? Пък и като го обичаш този м...ьо... ми няма нищо по-нормално да искаш деца от него. А какво, да си избера мъж по това дали става за баща.. а чувствата... как ще си легна с него???? Как???

Абе вие пак се изпокарахте за нищо!
То темата е ясна - ще черпим ли че сме сами и наистина ли има повод...
Да ако те бият, психически тжрмжзат и всичко останало - на ТЕБ ще ти се стори супер да спрат, но това не значи че в действителност си щастлив!

Морганче, помисли над поста на Пантер - ти се засягаш щото го свързваш със стария спор и с мисълта, че не някои жени не виждат същността на половинката, докато истината не ги чукне...
Но поста му е със съвсем друго съдържание - става въпрос, че това, че една жена се е спасила от побойник, не значи, че е спечелила... ЗАщото на фона на любящ съпруг - нейната самота винаги ще е губеща. ЗАтова не е редно базата за сравнение зда се завре в лай..та, за да се радваме, че плуваме над тях... ДА Пантер говори от наблюдение, ма не е нужно от всичко да си пробвал та да знаеш.. Аз съм твърдо против - всички които следваха логиката - опитай та да знаеш, такива л..на наопитваха, че ще им стигне и в следващия живот. Не е нужно да си пробвал за да знаеш.

Аз лично възприех почти шеговито темата, така и отговорих....
Сега като я чета отново, виждам, че се е превърнала в спор- "заслужават ли самотните майки съдбата си"....
Като цяло има много логика в нещата, които Пантер казва, но да кажеш: такива мъже сте си избрали, сега какво се оплаквате, е най-малкото дразнещо.... защото самотата тежи достатъчно, та да се натовариш и с цялата вина по разпадането на една връзка, пък и всички са наясно, че вината никога не може да е само в единия.
От друга страна, не е ли вярно, че във всяка една житейска ситуация има колкото плюсове толкова и минуси. Ако си самотен в брака, виновен ли си и докъде  е твоят вина??? Не стои ли така въпроса и със самотните майки....Много грозно ми се струва  да кажеш на някого:ами ти не можеш да преценяваш хората, ей затова сега си сама... Ами хубаво, понякога наистина не ги преценявам, доверявам се  прекалено и разчитам, че човека срещу мен е също толкова искрен. Но това прави ли ме лош човек и заслужавам ли непочетността на другия???Изобщо целия тоя спор взе много да ми прилича на тезите за изнасилването, според които жертвата сама привлича насилника.... сигурно има и такива случаи, но от тях може ли и трябва ли да се направи правило????
Пантер, няма да откриваме топлата вода, ако се съгласим, че едно съжителство променя много хората... не е същото като да се виждате 2-3 седмично... а едно бебе е напълно достатъчна причина едни отношения да са подложени на огромно изпитание...и тогава въпроса не е само в преценката, понеже самия мъж може да е изненадан от себе си, какво остава за жената??? Имаше тука във форума такава история- хората бяха живяли заедно с години и когато жената забременява и се казва- бебето или аз...ако живееш с някого, не е ли най-логичното нещо да очакваш друга реакция при такава ситуация????няма ли да си шокиран??? няма ли да си тотално разбит???И ей на това отгоре ти идваш и казваш: ами да сте гледали... въпросната жена например явно е гледала и какво от това????Не е честно някак си... не знам какво друго да кажа.....

четАм, аз тая дивна тема, и пак четАм и нещо не разбирам - как въобще може да се изражда по този начин?!

1-во една жена, която е поела риска не просто да роди, а и да отгледа детето си сама, при всички негативи, които обществото и държавата й предлага, е най-малкото достойна за уважение;

2-ро хората, често случава се да играят в чужд филм, в чужда роля - когато другия обаче играе себе си, не носи вина и отговорност за чуждите действия или бездействия; понякога просто не се получава;

3-то във отглеждането и възпитанието на едно дете, все си мисля че най-важни са любовта към него и авторитета на възпитаващия - когато едното от двете липсва, поради борба за надмощие в семейството, резултата е осакатени емоционално или безотговорни големи хора след време;

4-то самотната майка е личен избор, при вече поставена ситуация, в която това е единствения възможен;

5-то единици са жените, които правят избора на самотна майка еднолично и изпредварително;

6-то мисля, че е време да се излезе от клишето с необходим брой фигуранти в едно семейство - семейството е сигурност и дали семейство от една самостоятелна единица, или от майка и дете, или all inclusive - все едно;

7-мо нелепо е жена, станала майка да се оправдава за действията си;

8-мо за мен винаги е било по-важно да съм майка, отколкото нечия съпруга, примерно.;

9-то всеки има право на второ първо впечатление (или втори шанс), на третия - плаща; все си мисля, обаче, че твърде много
филми гледате - действителността е различна, а още повече в България - ама няма да задълбавам в това;

10-то и последно, когато има щастие, смях и любов, там където е отглеждано едно дете, то расте щастливо, а щастливото детство е предпоставка за един добър човек след време.



милк - се чуства удобно, така както е сега, дори и не си помисля за други възможни вариации по темата - няма смисъл, а и не иска

Ехей вие наситина заформихте спор по темата кои и за какво е виновен а аз просто исках да развеселя малко нещата в смисъл,че се намират и "плюсове" в това което преживяваме.съжалявам исках просто да се засмея малко не да водиме спор.не мога вечно да бъда сардита,сериозна и т.н. понякога и малко хумур дори и черен не вреди

Abe te tuka temite naposeduk se izrajdat malko... stavat edni OFF..pochva se ot niakude i se stiga do ... nikude 

Не виждам защо да е достойна за уважение.

За чуждите действия никой не е виновен, но виж за собствените действия или бездействия всеки си носи отговорността.

Началото звучи добре, ама отново изскача от нейзвестно къде някаква борба за надмощие, липса на авторитет и обич. Не виждам откъде си ги измисли.

Това е доста объркано изказване - хем е личен избор, хем е единствения възножен (т.е. не е никакъв избор). Общо взето човек почти винаги има избор, а в случаите когато няма - сам се е докарал до там.

Е добре, ти не реши ли сама? Да не би някой друг да е решевал вместо теб?

"Клишето" е норма на обществото и природен закон. Ако не се съобразяваш с мнението на обществото ще си носиш последствията. И те ще са доста далеч от уважението което искаш в т.1.


Това е абсолютно верно, проблема в случая не е в това че е станала майка, а в нещо друго.

Т.е. ти си решила да станеш майка, но не и съпруга, защото за теб това е важно. Или с други думи на теб ти харесва да си майка, но не и съпруга. Ама за обществото това може изобщо да не е важно. И отново към т.1.

Много добро начало. Много лош и съвсем безсмислен край. Ако искаш да кажеш нещо найстина - задълбай се и се изясни.

Звучи добре, дано да е така.

Радвам се за милк.

Нека да кажа нещо за мен за да не кажете че само за вас говоря.:
1. Аз съм самотен (сам) и вината за това си е до голяма степен моя.
2. Аз от жени не разбирам много и си го признавам.

И нямам и много житейски опит, ама имам очи на главата и нещо като акъл. И мнението ми е такова засега и не смятам да се променя (макар че знае ли човек):
Съжалявам че понякога ви товаря допълнително с нещата които казвам, но моля поне малко ги обмислете дори и да не ви харесват. Хората не се променят за един ден. Колкото и да се преструва някой на нещо, което не е, не виждам как ще се преструва години, хеле пък ако живее заедно с друг човек.
По отношение на вината - вината в една връзка, за каквото и да е почти винаги е на двамата - то затова е и връзка. Аз в никакъв случай не оправдавам мъжете. Казвал съм го преди и пак ще го напиша. За мен мъж който е направил бебе на една жена и след това я е зарязал е НИЩОЖЕСТВО. Няма "ама", няма "то така стана". Става това което си направи човек.
Един презерватив винаги можеш да намериш.
И още: чувствата не са оправдание за всичко. Човек има разум и по него се отличава от животните. Може и да харесвам един човек, може и да съм влюбен в една жена, ама не си затварям очите.
Ако ме излъже един човек веднъж, добре може и да е случайно.
Ако ме излъже един човек втори път - еми хайде и това се случва.
Ама като ме излъже за трети път, колкото и да го обичам вече ще знам че на този човек не може да се вярва. А хората си показват характерите. Даже и аз дето много не разбирам - виждам много неща отстрани.
Не е проблем да си харесаш някой и да го обичаш, независимо от недостатъците му. Проблема е да си измисляш и да очакваш неща за които най-малко не сте говорили, или пък в по-лошия случай е пределно ясно че няма да станат, но някой си фантазира напук на реалността.
Иначе и на мен не ми пречи да си хвана някоя курва (с извинение), ама после да очаквам че тя ще е вярна съпруга и добра майка е безумна глупост. Изключенията само потвърждават правилото.
А реакциите на хората са различни - и човек не бива да очаква "някаква" реакция без дори да е обсъдил предварително въпроса с човека отсреща.

Успех и късмет на всички.

Panther, аре само да не ме занимаваш, а?
или не вади от текста контекст, който не съществува.
и понеже всеки мери от собствената си камбанария - твойта, вервай ми, не е точно за това място, та не бий камбаната толко силно, щото звучи фалшиво, ман!
и тая дисекция на поста - сейвни си я некъде и я си отвори след 10 години - дано имаш сили да се посмееш над това дето си изписал.
ае остани си със здраве.
дан ти го взема аз.     

милк - бясната кучка съм.

Пантер, казваш, че една жена запазила бебето си дори с риска да го гледа сама  не е достойна за уважение? Може би тогава смяташ, че  аборта е по достоен за уважение?Не знам защо, но ме гложди едно чувство, че някак си визираш случаи, в които жената забременява и ражда дете без съгласието на мъжа??? Ами ако мъжа много е искал бебето, правили са планове да живеят заедно, той изглежда много влюбен, много всеотдаен и всички хубавини от този порядък ...жената забременява с изричното негово жеалние и всичко е чудесно, до 4 месец, когато пича изведнъж казва " ами аз май не съм готов за това"???? Тогава какво?Жената е трябвало да абортира още в началото, понеже е само от няколко месеца с тоя мъж- значи  не може да го познава добре, да изчака да минат 10 години и тогава???

@milk
"No man is an island, entire of itself;... and therefore never send to know for whom the bell tolls; it tolls for thee."
Та дрънкам си тука с клепалото, пък които му се струва фалшиво може и да не слуша. Май ще почна по-рядко да дрънкам, че то така или иначе полза няма.
Извинявам се ако някои съм обидил - мен лично най-много ме обиждат неща в които има част истина, но това си е индивидуално.
Мерси за грижата за здравето ми.
... ако искаш - пробвай се. 

@ Jali1
Нито съм писал някъде, нито мисля че жена направила аборт е достойна за уважение. Ако човек е докарал до там да избира дали да е сам родител или да прави аборт - избора вече е коя злина е по-малката (или поне така аз мисля - всеки си има право на лично мнение). Избора е личен и не виждам защо трябва да уважавам някой защото е избрал единия вариант. Всеки си решава за него и си носи последствията (това малко ми писна да го повтарям, ама това е което мисля). Не виждам защо някй ти дължи уважение за твоите лични решения. Не знам как е ситуацията в реалността - вие ще кажете уважават ли ви повечето хора и какво им е отношението. Ако ви уважават - супер. Значи аз бъркам (и се извинявам). Ако не точно ви уважават - значи изказването на милк е типичен пример на фантазиране на неща против всички реалности в живота (спирал съм се на въпроса).
По отношение на описаната ситуация - крива ситуация наистина. Със сигурност и аз не съм прав в нещата които пиша за всички случай. Но това е което видях в случая който наблюдавах. Мъжа даваше достъчно сигнали че е напълно безотговорен, но момичето упорито твърдеше че "не било така и то отстрани не се виждало" (което продължава да си го твърди и сега). И като резултат сега пише тук. На мен ми е кофти защото ако ме беше послушала преди година това дете можеше да е мое и щеше да си има баща. И още нещо според нея той явно е по-добър/интересен от мен, а при моето мнение че подобни мъже са нищожества не знам моето ниво къде отива.
Е здраве да е. Живота продължава.

Аз ще гледам да пиша по-рядко в клуба, защото личните ми чувства явно много ми влияят и понякога прекалявам с обобщенията.
Успех и късмет на всички мами и лек ден.

Да де, ма нали 100 пъти говорим тука че при повечето от нас /за справка виж анкетата/ решението е било на двоиката и единиат е изчезнал след като вече не е имало време за избор.

Пантер, не го взимай лично този раговор, аз самата рядко влизам в личен спор с някого, защото съм сигурна, че хората пишат с болката си, а често това изкривява гледната точка. Разбирам, че ти самия си имаш причина да си малко краен на моменти. Не ми се иска да пишеш по рядко, защото на мен лично твоите мнения са ми като барометър, имам нужда от него, но разбира се само ти можеш да си прецениш дали и колко искаш и имаш нужда да пишеш. Но поне аз вярвам, че ако дори само един човек има полза от това, което мога да кажа тука, ще продължавам да пиша. Във всеки случай, хората мразят да си признават грешките и макар, че много от нещата, които казваш са вярни, много боли когато ти наврат истината пред очите, понеже човек обикновено полага усилия именно, за да не види истината:)))
Колкото до уважението, критерия кого да уважваш и кого не си е твой, но мен живота ме научи да не съдя  и да се старая да уважвавам в човек именно умението да си види грешките и да си вземе поука. Колкото и шаблонно да звучи именно това е, което човек прави най-трудно. И знаеш ли защо, защото винаги, когато отстрани съм виждала една ситуация и тя ми е била пределно ясна и съм била сигурна, как е редно да се постъпи, се случва така, че един ден тази ми увереност е подложена на изпитание. И понеже нямам никакви претенции да съм безгрешна или много силна, съм допускала тежки грешки и си плащам за тях. 
Най-накрая аз не бих преценявала дали една жена е достойна за уважение жена само  и единствено по това дали е останала сама и какъв тип мъже избира, защото това едва ли е всичко, което я съставлява.
И когато казваш, че не виждаш защо да уважаш жена, която е останала сама (ерго това доказва лошите и избори, като тука изключвам нещастията) лично мен ме боли, понеже непсособността ми да преценя правилно бащата на дъщеря ми наистина ще ми тежи докато съм жива, но вярвам, че това ме направи по-добър , а не по малко стойностен човек.

 Разсъжденията на Пантер са доста смислени и аз както  Jali1 бих го нарекла "барометър".  Хубаво е , че мъж  пише в този форум и то не просто да си дрънка, а  излага мислите (мъжките) си гласно! Това само би било от полза!

Ей Пантер, много се радвам, че си усетил и разбрал чувствата си. Супер си си! Жалко, че с този, когот си харесвал не се е получило. Жалко, че тази жена все още има сили да мисли, че мъж зарязал я с дете е по-добър от теб - със сигурност си имаш недостатъци и ти, но пък надали би постъпил така. Дано се опомни преди следващия опит, щото с тази преценка за мъжете, пак ще си избере някое говедо.
А за теб - пиши. Ние имаме полза от мъжко мнение, а мисля, ти имаш нужда да преодобееш огорчението. И мисля, че това си е един вид симбиоза. Много си ни нужен!

МИлк, ей как си? Ние така и не се видяхме... НАдявам се да се оправяте с бебчо.

Знаете ли до какъв извод стигнах - че е супер да видиш дори и мнение, което те дразни, щото иначе никога не бихме могли да погледнем на нещата под такъв ъгъл. РАзширява мирогледа, а понякога го и коригира!

Явно не съм се изразил ясно.
По отношение на уважението е ясно че от много неща зависи.
Аз лично се старая, да уважавам всички хора - просто като хора (докато не ми покажат че не заслужават уважение).
Просто не мисля че някой заслужава СПЕЦИАЛНО уважение за това че той е решил или му се е наложило да гледа дете сам. Еми решил си е (или му се е наложило) - ще го гледа, дано да има късмет и да си намери другар(ка) (ако прецени че ще му е от полза, ако за него връзките  са "клише" - еми здраве да е).
В никакъв случай не мога да кажа, че НЕ уважавам самотните родители, още повече че тук има и хора които са загубили партньорите си при инциденти и обстоятелства напълно независещи от тях.
И пак да кажа - уважавам всички тук като хора, това дали гледате децата си сами, в двойки или в тройки, на мен специално не ми влияе за повишаване или понижаване на уважението.
Има и други случаи - преди малко видях една тема в която специално пишеше, че ви уважават и ви се възхищават. Е, хора разни - вие би трябвало знаете кои са повече в реалността.

Този път ми дойде вече малко в повече.

В момента не си спомням да твърдя такова нещо. Всъщност изобщо не го обсъждам човека. Все пак ситуацията е извадена от контекста. Ако бащата беше с мен пак можеше да се твърди, че е безотговорен.


Не си спомням подобно прелдожение. Но явно тука е разковничето. Не, не смятам, че той е по добър/интересен от теб. Просто в него бях влюбена, а в теб не. И да не се влюбвам в някой мога да си реша, но да се влюбя по команда - ми не става. Може и да съм сбъркана.

Надя, много те харесвам и уважавам, въпреки че не те познавам лично. Самата аз не си позволявам да наричам бащата на детето си говедо, въпреки това което ми е причинил. Все пак предпочитам да запазя личното си достойство като не обиждам хората. Това е признак на слабост и най-вече безсилие.

Радвам се че всички вие намирате за полезно мнението на човек, който гради представите си на базата на един единствен случай при това пречупен през собствените му чувства към една от страните. Наиситна на всеки ис гледа от неговата камбанария, но понякога любовта ни прави твърде късогледи.
Аз смятам, че Panther не е лош човек и може да бъде страхотен приятел и дори нещо повече. Липсва му малко толерантност.

Мерси за комплимента Съни, ако ми кажеш към кого/какво не съм толерантен може да поработя по въпроса.
Иначе да - мнението ми е пречупено през чувствата ми даже към двете страни. Ама то всяко мнение е така.
Ако имаш желание - може да поговорим по ICQ.
А иначе случая не е само 1.

Успех и късмет.
И дано следващия път се влюбиш в някой, който си заслужава.

Докато се оформяше тази дискусия стана ясно, че Пантер си има лични причини да е така засегнат, аз лично реагирах, защото не ми хареса да бъда слагана под някакво общо "правило" още повече изведено по съмнителен начин. Личното огорчение при всеки човек става причина за крайности, но да съумееш да запазиш достойнство и да се опазиш от самоцелния гняв е много важно, поне за мен. За обидните обръщения към бившите писахме много в една друга тема... Колкото до  това как Пантер си прави изводите... има много случаи, когато казва смислени неща и ако са изведени само от тази ситуация- тя ще да е била богата откъм фактология:))

За жалост (или не, кой знае) аз също съм от тези хора, които трудно могат да заповядват на чувствата си и въпреки високата цена, каквато е собствената ми самота, нито за миг не съм съжалила, че съм била с бащата на детето си.

Толерантост към правото на другите сами да решават какво да правят с живота си.

Като не е само еин случая, ще те помоля да престанеш да цитираш моя точно и да твърдиш навсякъде че изводите си си ги направил на тази база.

Всяко влюбване си заслужава - поне знам че съм живяла.

Stun права си за обидите към бившите половинки. Както и да е - кофти, че си изяснявате взаимоотношенията по този начин с Пантер.
Мисля, че можеше да запазите дискретност - не беше нужно да посочвате кого съответно всеки от вас визира в постовете си.
Аз лично се чувствам вече доста неловко и ми е трудно свободно да си кажа мнението - харесвам и двама ви и не случайно ви предложих още отдавна да не се карате публично.

Пантер има нещо което е ясно - позитивни и негативни изводи да се вадят от дадена случка е добре, но с мярка. Визирайки последните ни спорове - не е хубаво както аз се изразих за бившия мъж на Стън "говедо", но не е добре и да се радваме, че няксой е останал сам. Визирайки твоето разочарование - извода е ясен. Ти здраво си стъпил на пътеката на разочарованието и отчасти има малко повече негативизъм, отколкото е необходимо. И ако преодолееш личностните ти усещания към дамата ще откриеш, че постъпката й нито е толкова нелогична, нито пък е негативно. ВИзирайки твоите чувства въпреки случая, бих казала, че увлечението и любовта са по-силни и от здравия разум и от много други условности, предубеждения и задръжки. Ти самия се ядосваш за неща, които би трябвало в създалата се ситуация и ако трезво мисли човек, най-малкото да не те засягат. Виждаш ли как нашите чувства ни управляват понякога дори и против волята ни?!

Stun ти пък що се връзваш и най-вече що разкрихте вашите взаимоотношения? Сори за бившия, но предвид тежката ти бременост той се е държал като го..до - като моя мъж. И ако сега и да съжалява на мен не ми е по-леко. Обица на ухото ми е - но  в случая имам много вина и ако той беше говедото, аз бях като стадо говеда... ЗАтова и не го обвинявам, но пък наистина се надявам да съм си взела поука... А сега се мъча да преодолея разочарованието от преди... единственот, което ми помаг е че аз съм си виновна.

И последно - Пантер с критика към някой който е изкл наранен и уязвим можеш само да му навредиш. Помогни му ако ти е приятеил, нека стане от калта и да се поокопити - и тогава можеш да му посочиш пропуските и проблемите. Това от личен опит с моите приятели дето ми набиваха канчето. Много повече ме боля от мълчанието на мъжа когот харесвах, когато открих че съм бременна. Той просто беше там да ми помага и да ми е приятел както преди. Е винаги ми е действало като студен душ неговото МЪЛЧАНИЕ по въпроса, а не неговите нападки /които той не си позволи/. НЯма да спра да съжалявам...

малко офф
а колко е хубаво да нямаш свекърва:))

Ами тоя път Panther прекали. Да обяснява за мен каквото си иска, за бившия също. Но да казва че щял да е баща на детето ми...
Между другото обяснихме се и по ICQ още след предната тема когато се заформи спора. Точно за това подобно изказване ми идва в повече. Аман да ме сочат с пръст и да казват колко ми е зле. Всъщност в момента за първи път от години насам съм щастлива и имам това, което искам

Salai, моите извинения за опропастяването на темата Кажи какво да те черпя 
С доста женени жени съм говорила и като чуят, че съм сама първото което казват е - Блазе ти, нямаш си свекърва

абе аз пък си искам моята ма няма - далече и гледат животни
нали ви казвам аз, че си живея като разведена ма с мъж - и то и с него се виждаме с тея смени като любовници
а да ви кажа ще е и трудно да докажат, че съм омъжена щото запазих бащината си фамилия

Дааа, това ми е много познато. Дето викаш всичко сама си правиш. Мен много ми беше мqка за тая работа...и досега си мисля, че в основата на проблемите ни седеше това.  Даже с мъжо стигнахме до консенсус по темата. Аз му казвам: е викам ти не забеляза ли че аз спрях да ти говоря за тиа смени и се примирих. А тои: е да ама аз пък съм се 4увствал виновен /абе оправдания ма как да е/ и затова съм бил напрегнат и нервен. И съм си го изкарвал по някакъв начин на теб. И оттам караници... Мисълта ми беше, че много изнервят тия смени - хем си с мъж, хем го няма. На мен лично ми беше много трудно, може би е до човека, но аз съм много контактна и обичам да съм сред хора, да говоря, да общувам, а тои не ми осигуряваше въобще компания. Все си бях сама, както и сега. 

Това аз ли съм го казал някъде?
Колкото до това за бащата - така мисля и това чувствам. Толкова ли е невероятно?
"МОЖЕШЕ" съм написал, не съм написал "ЩЯХ да бъда".
Извинявам се, че се разправяме из форума и разводняваме темата.

обаче ще ви кажа, че по-ромалнтично обяснение в любов - здраве му кажи
не всеки ден чуваш, че някой е желаел да бъде баща на детето ти
и въпреки, че и на двете страни не им е вече до любов - бих казал, че не е лошо да запазят хубав спомен един от друг

Да, на няколко места споменаваш, че пиша тука, сякаш това е най-лошото нещо на света. Пиша си щото ми харесва и не се оплаквам от нищо. И пожелавам на всички мами тук да са в моето положение - щастлива и обичана.

Надя, много щеше да е романтично ако го беше казал преди година. На теория всички са много добри...

За миналите истории няма да се задълбавам пак. Така или иначе полза няма. И преди толкова слушаше какво ти приказвам колкото и сега. Спомни си предния път какво каза за собствените си постъпки когато някой ти дава съвет.
И още нещо - с 20 думи по АйСиКю отношения не се изясняват, дано не прилагаш този метод постоянно и към всички.


Еми това, че пишеш, не е лъжа. И не е най-лошото нещо на света. Това аз никъде не съм го казвал. За мен би била проблемна ситуация (но в никакъв случай не е най-лошото), а за много хора явно е нормална.
Много пъти съм си казвал мнението - да, но не знам защо смяташ че съм ти се бъркал - всичко сама си си решила, не си ме виждала над година. Не знам защо продължаваш да смяташ че съм нетолерантен. Но пък и не ми пречи толкова, даже наопаки.
В крайна сметка - ти си щастлива, а на мен ми става тъжно като си помисля за теб. Предполагам че това значи че ти си по-права. И както сама каза - живота си е твой.

Няколко дена не съм писала и какво е станало...еее...Е, сега ти казвам, Пантер - да, не си толерантен към мен, а също така мисля, че точно този форум не е място да се обижда една жена за решението, което е взела!
Може и да разбирам от мъже, независимо, че са ме зарязали бременна - БЛАГОДАРЯ, ЧЕ МИ ГО НАПОМНИ!!!!!! Но доколкото прочетох твоите истории и ти не си много от разбирачите на практика! не се извинявам за резкия тон, а МОФ ако реши да ме резне - ОК! Така че хайде да спестим епитетите и теориите с императивен тон, а?

Пантер, накрая взе да ме сърби езика да те попитам- е като не сме много за уважение в тоя форум, ти какво получаваш лично за себе си като ни четеш и като пишеш??? Понякога звучиш много трезво, но не стана ли малко натрапчиво мнението ти за нас, които битуваме в този точно форум, който според теб излиза, че би трябвало да се прекъсти " форум на неразбиращите от мъже" ....и ти като си тъй убедителен в тезите си, защо стана така, че една жена не те е разбрала??? и май  още е така??? Някак си не върви да натрапваш на хората колко сами са си виновни, защото в живота има и случайности и обстоятелства и други неща, които определено не зависят само от нас.... Та виж, помисли си по тоя въпрос с толерантността....Тя включително означава да можеш да приемеш един човек, независмо, че някоя негова постъпка е в пълен разрез с определени твои разбирания....

Пантер и Стън айде запазете достойнството си и не превръщайте личните си взаимоотношения в зрелище тип ББ2... БЪдете силни и не се дърляйте като малки деца.
Пантер, чудесно те разбирам, но пак ще кажа - не е хубаво да стъпваш върху някой дето вече попаднал в беда. Ако го обичаш, държиш на него или ти е /или е бил/ приятел - помагаш или се махаш, да не го гледаш такъв. Ако си искал тя да е майка на децата ти - запази достойнство и се отнеси с уважение към избора й - тя ще си /както и прави без май да се оплаква - Стън се оплаква доста малко предвид проблемите които имаше и има с детето си!!!!!/ носи последиците - добри или лоши! БЪди толерантен и по още една причина - жената си има достатъчно грижи покрай бебето /ако тя те интересува щеше да го знаеш/   и поне заради малкото   /което можеше хипотетично да бъде твое дете/    й спести нападките.
Стън, извинявай, но ако не се беше разкрила нямаше как да разберем кого визира Пантер! Ти май също не си безразлична към ситуацията - ама не е начина като търсите лошото във всяко едно изречение на другия!

Айде стига детска градина, че ще се оплача на моля другарката.

абе все пак ако не се приема лично писаното от Пантер - в думите му има резон
и общо взето освен два-три личностни спора не мисля, че той има лошо мнение за самотните жени
та той е от нашата гилдия малко илби много - самотен за сега
това и на него му е ясно
просто той счита, че самотата не е нито повод за гордост, нито повод за презрение - просто естествено положение на нещата. както не виждам нищо за прехвалване в една бременост - естествен етап от развитието на жената. ЕСТЕСТВЕН. както и кърменето - не е нещо за което дават медал.
Естествено е хората да се разделят, естествено е да остават самотни родители, и не е нито за аплодиране, нито за презрение или съжалени, щото всеки един е понякога в този, понякога в другия лагер.

Права си Катнадийн, както обикновенно , но понякога хората( аз лично стават чувствителни на тази тема, а причината може дори да не е видима...НО като четох в съседната тема на МОФ и отново се зачудих доколко наистина нещата опират до правилна преценка, колко е късмета и колко обстоятелствата, които правят една двойка успешна, а друга не, но това определено е друга тема и не се вписва в темата "колко е хубаво да нямаш  свекърва", пък и аз освен всичко друго си имам такава:)))

Стън обещава да слушка, моля не я кзвайте на другарката
Извинявай мило другарче (Panther), повече няма да правя така.
Превърнах отношенията ни в обществено достояние(до известна степен, още не сме ви казали всичко  ) не с идеята да се търси кой е по прав или да се плюем публично. А за да чуеш още нечие мнение и може би да имаш за какво да помислиш. Не съм казвала нищо лично за теб(като информация), разкрих само себе си. И те моля, повече ти да не ме даваш за пример. Нещата наистина са различни и до голяма степен да съм сама вината си е моя, отговорността също.

За мен този форум е място да се подкрепяме. Влизам тук само с идеята ако мога да внеса малко по-добро настроение или да дам кураж на някого. Никой тук няма нужда от лошо отношение, да си сам е достатъчно тежко.