Публикувана: 3 ноем. 2005, 14:00 ч.
Последно мнение: 5 ноем. 2005, 17:12 ч.

за неволите при двегодишните деца.......

1 691
19
1

Гост

Отговори

3 ноем. 2005, 14:00 ч.

Мили мами, искам да споделя какво ме тревожи на последък и ако сте се сблъсквали с това, как се справихте Confused

Марти ходи на ясла, лелките казват, че слушал, хапвал си(то си личи по петната по дрешките Mr. Green

), не плачел и т.н. С две думи докато е там всичко е О.К. Обаче като се върне вкъщи и почва да капризничи!!!!!! не иска да яде храната, която съм му приготвила, а БИСКВИТИ и СОЛЕТИ Thinking

Ако не му дам почва да се тръшка по пода и се сещайте нататък... Та питам се аз това временно състояние ли е заради пустите му 2 годинки или не Thinking

# 1 3 ноем. 2005, 14:59 ч.

Мнения: 1 311

Бебешки пубертет.

И в къщи е същото. В яслата има желязна дисциплина, вкъщи ни се качва на главите. Вече с нетърпение чакам да стане на 3 и да се кротне ...

# 2 3 ноем. 2005, 15:38 ч.

Мнения: 752

Аз си мислех, че сме единствени. При нас е същото положение - в яслата си изяжда всичко (за една седмица качи 1 кг), спи, играе си. Но като се прибере става ад. Глези се мръкна, иска това, не, не онова - незнае какво иска. А снощи легна на пода и почна да рита с крака. Направо незнам какво да я правя. Събота и неделя, докато заспи следобяд ни побърква. Мислех си, че я глезят в яслата или се учи от другите деца. Направо незнам какво става. Дано е само период, защото незнам как ще се оправим с нея. А тоооооолкова са неприятни лигавите деца. Някой ако се е справил с проблема да свирка.

# 3 3 ноем. 2005, 16:34 ч.

Мнения: 967

Моят юнак е само на 1год. и 3мес, но поведението ми е до болка познато. През деня го гледа бавачка, която той харесваи е свикнал с нея. Няма никакви проблеми. Но като се върна от работа - почват сцени, капризи, тръшкане пък даже се опитва понякога да ме хапе и драска Cry

Това си е начин на децата да покажат, че искат мама да си е при тях по цал ден и по свой начин я наказват проявявайки капризи, за това, чеги изоставя през деня. Малкото ми човече, сякаш иска да ми каже " Ти за каква се мислиш, че сутрин си излизаш без да ти пука, а като си дойдеш вечер очакваш да те чакам с отворени обятия и да се преструвам, че нищо не се е случило, Е не си познала. Аз търпя отсъствието ти, е и ти ще трбва да ми изтърпиш капризите за наказание".
Четох в една книга, че това е нормално поведение, на дете, което преживява отсъствието на мама.
Остава ни само да чакаме дасвикнат и да се укротят.

# 4 3 ноем. 2005, 17:20 ч.

Varna, Bulgaria
Мнения: 464

И аз си мислех, че Валентина става ужасна глезла, а хич не харесвам деца, които са много разглезени. Не съм и строга майка обаче.
Та си мислех, че може би не съм достатъчно твърда с нея, но това обяснение за бебешкия пубертет ме успокоява малко.
И валентина хапва, спинка и слуша на ясла, а после в къщи е голяма хала и по същия начин не мога да я усмиря ако иска нещо започва да се тръшка и въобще не слуша опитите ми да и обясня защо се получава така.. В такива случаи я оставям в стаята да се сърди и и казвам като й мине да ме извика. След 5, 10 минутки й минава.

# 5 3 ноем. 2005, 19:17 ч.

Варна
Мнения: 10 788

Същия "трагичен" случай сме.

В яслата я хвалят - всичко си изяждала, слушала, играчките прибирала и т.н., вкъщи всичко се обръща на 180 градуса - не се храни като хората на вечеря, рови из храната, хвърля... иска бонбони, мрънка постоянно - изнервящо е.

# 6 3 ноем. 2005, 20:39 ч.

Мнения: 171

Цитат на: Приказливка в чт, 03 ное 2005, 14:59

Да не те отчайвам, но при нас "пубертета" още не е отминал. rotfImao

# 7 3 ноем. 2005, 21:08 ч.

Мнения: 11

"Aко все още се борите с детето си, което изживява стадия на първото юношество (2г), ще научите с облекчение че природата ви готви един много по-лесен следващ етап. Прекрасно си спомням първото юношество на големия ми син - По-бързо да навършва 3 години, че вече не издържаме, скърцахме със зъби с майка му. И наистина щом настъпи дългоочаквания момент, той коренно се промени. Знаехме - започва нов, много по-лесен етап от развитието му и въпреки това не ни се вярваше че 3годишния ни син и малкия демон от преди половин година са едно и също дете." Фрицхю Додсън в Изкуството да бъдеш родител (препоръчвам книгата)
Според автора има отдъхване около 3 годишна възраст и после айде пак зор около 4годишна.
Търпение му е майката

# 8 4 ноем. 2005, 09:00 ч.

Sofia
Мнения: 823

Еееееех,и при нас е така.Поне мога сега да си отдъхна,като знам,че не сме сами Wink

Ели също е примерна в яслата,поне така казват,но аз бях крайно учудена от това им твърдение.Преди да я дам на ясла,беше на 1,9г,беше голямо диване и все посягаше да удря,при най-малкия си каприз или ,ако нещо не е станало на нейното.Страхувах се,че като отиде на ясла,ще се бие с децата и най-накрая ще ни изгонят Embarassed

Но тази агресия се прехвърли у нас.Още с прибирането започваше еден бой,ама тя мен биеше.В крайна сметка,с обяснения и дори шамарчета от моя и от на баща и страна,нещата се уталожиха.Аз много не съм си го слагала на сърцето,защото знаех,че това е в последствие от даването на ясла.При това тя мнооооооооого тежко прие раздялата,дори все още тъжи,когато я оставяме там.Досега все аз съм си я гледала,та не само тя,ами и аз си поплаквам,като я оставяме ,но какво да се прави,като трябва да се работи Sad

# 9 4 ноем. 2005, 10:28 ч.

sofia
Мнения: 8 933

Абсолютно нормално, моя не го прилага, но детето на сестра ми с пълна сила.....те като са в детската са други деца, не са нашите Mr. Green

# 10 4 ноем. 2005, 13:04 ч.

Мнения: 1 113

Ей, дишайте спокойно! Или по-точно поемете голяма глътка въздух и задръжте!
Нещата са временни и ще се променят към по-добро. Ние бяхме същите, но с течение на времето (вече 7 месеца ходим на градина) нещата се промениха. А и скоро ще навършим 3 годинки (края на януари). Та незнам дали детето свикна с градината или възрастта си оказва влияние, но толкова много започна да слуша, че понякога се чувствам гузна Embarassed

ако й се скарам за нещо. smile3513

Какво може да направите ли?! - нищо. Да се заредите с търпение и да чакате да премине този период.

# 11 4 ноем. 2005, 15:25 ч.

Мнения: 5 183

Ми то и ние след 10 дни ставаме на 3, ама ... днес за първи път ми се тръшна на пода в една книжарница, защото не исках да му купя една книга с Шрек!!! Shocked

Последна редакция: пт, 04 ное 2005, 15:41 от Maika

# 12 4 ноем. 2005, 15:37 ч.

Мнения: 272

Моят синковец е на година и 8 месеца. От един месец насам е станал ужасен. Не знам пубертет ли, мубертет ли, но понякога ми идва да скоча през балкона. За най-малкото нещо се тръшка, крещи, удря. Неузнаваем е! Мислех си, че греша при възпитанието, че съм го разглезила... абе какво ли не ми мина през главата и все обвинявам себе си. Ох, ще трябва да чета книжки по темата ooooh!