Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 5 ноем. 2005, 18:50 ч.

Как се справяте с носталгията?

  • 2 379
  • 35
  •   1
Отговори
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 1 768
Как се справяте с носталгията?Когато ви е много мъ4но,какво правите?Как се успокоявате? Rolling Eyes Confused

# 1
  • спретната къщурка край селО Сливен
  • Мнения: 7 430
Плача си и пуша Sad

Днес бе поредната плачевна сутрин  Weary дойде майката на хазайката да раздаде за Бог да прости ( днес е Архангелова задушнина) и се сетих за дядо си, който почина март... smile3518

Много ми е трудно да пиша...
Съжалявам

Ако има някой да ме види от страни, би ме помислил за луда...

# 2
  • Страсбург
  • Мнения: 819
Аз трудно мога да кажа че се справяме, защото сме от месец и нещо тук, но на моменти доста тъгуваме. Когато ни е мъчно много си говорим за любимите места, слушаме българска музика, ядем лютеница, обаждаме се по телефона на близките през ден-два.... И така.... Колко се справяме..... ще видим след година Cry

# 3
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 1 768
Много ми е мъ4но,особено на праЗниците..Поплаквам си и след време ми олекне и така..Ама си живея със спомените.. Cry

# 4
  • usa
  • Мнения: 3 491
Мене ме хвана доста късно това чувство, първите тръпки ча-а-а-к след като родих, та и по-късно, значи около 2 години след престоя тук. Общо-взето като усетих, че тази работа с чужбината става насериозно, а насериозно става като че ли покрай децата, които растат все повече и повече чужденчета  Wink . Ами ... май чета форума. Tук каквото и да кажеш, ще се намери поне още една бяла врана  Simple Smile

# 5
  • временно във Пицеландия
  • Мнения: 594
ами отна4ало не се справях,само реееееееев,като магарица  Cry
после постепенно с времето сякаШ посвикнах с вси4ко тук и запо4н апо-малко да ми липсва.после дойде и майка ми тук,а сега след като се роди и малката,по4ти ниЩо не ми липсва,запознахме се и с много българи тук.така 4е носталгия по4ти няма за Щастие.
2 са неЩата които най-мноог предизвикват носталгия-Търново,понеже там бяха Щастливите ми студеентски години и главната на Ст.Загора,въпреки 4е не съм изобЩо и живяла в този град,винаги ми е било толкова готино да съм то4но там  Sad

# 6
  • Bristol
  • Мнения: 6 958
работа, работа и пак работа. Ако ти остане свободно време бързо го уплътняваш и така не остава време да мислиш. Hug

# 7
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 1 768
работа, работа и пак работа. Ако ти остане свободно време бързо го уплътняваш и така не остава време да мислиш. Hug

 smile3507А при мене не може да функционира това..Много не6а в ежедневието ми ми напомнят zа БГ..Дори когато спя,санувам дома ми в Бг smile3518

# 8
  • Мнения: 636
Мен ме налягаха тъжни носталги4ни мисли само първата година. Хубаво е да вярваш в избора си да живееш в дадената страна и да знаеш, 4е по всяко време можеш да се прибереш до Бг. Когато имаш документи и нищо не те спира - поне при мен играе важна роля за душевно спокойствие.
Тъжно ми беше от време на време докато живота ни тук си влезе в релсите (около 1 година), докато приемем разликите между живота в два разли4ни континента.
За този период си създадохме и приятелства (с българи, естествено), които непрекъснато се увели4ават  Hug Ходим си до Бг всяка година, родителите ни гостуват от време на време. Аз ли4но се 4увствам добре.

Приятелите в бг ве4е са си поели пътя, разли4ен от нашия. Много ни е мило и драго да се видим, да се споделим за ежедневието, да се посмеем на стари слу4ки и преживявания и след това да се разделим по живо, по здраво до нови срещи  Laughing

А ина4е навярно цял живот ще сравняваме нещата с тези в Бг. Тъй като социалния ни кръг е от българи - когато събираме, си говорим предимно за Бг. Заслушвала съм се отстрани - в група от 10-15 4овека на разли4ни възрасти, с разли4ни професии и ежедневие, които си говорят на групи4ки - в рамките на 5 минути ще 4уеш поне 20 пъти думите: "България, българско, български" Винаги ще си останем Българи където и да сме!

Що се отнася за сънищата - 95% са свързани с места и хора от България. Сутринта се събуждам с усмивка, обаждам се на хората, които съм сънувала и продължавам ежедневието. Не зная дали ще ме разберете правилно, но се 4увствам сякаш Бг е зад завоя.  Crazy

Последна редакция: сб, 05 ное 2005, 20:01 от Gery R.

# 9
  • Мнения: 314
Като ме налегне носталгията (което напоследък май се случва по-рядко) най-често се обаждам по телфона на близките ми в бг. Иначе всеки ден отварям http://weather.dir.bg/web_cam.php (28 години съм живяла недалеч от това място), това ми създава макар и за кратко илюзията че съм там.

Последна редакция: сб, 05 ное 2005, 20:27 от anita_

# 10
  • Мнения: 7 837
След 6 месеца прекарани тук, все още не ме е обхванала  newsm78
А и понякога ми стига само това, че имам с кого да си поговоря на български или да слушам БГ радио.

# 11
  • Мнения: 1 238
Слу6ам българска музика, гледам 6оуто на Слави, обаждам се на някоя приятелка и така в об6ти линии. Но аз живея тук ве4е пове4е от 8 години и съм свикнала на тука6ния живот. Даже ми се е слу4вало да се запозная с българка, която току 6то е до6ла в Дания и да се по4увствам като 4ужденка пред нея- просто тотално разли4ни манталитети Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed
А в компанията на дат4ани се 4увствам 4ужденка Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed Embarassed
Боже, ве4е незная коя съм Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry Cry

# 12
  • USA
  • Мнения: 7 091
Как се справяте с носталгията?Когато ви е много мъ4но,какво правите?Как се успокоявате? Rolling Eyes Confused

Ами аз се обаждам на майка Simple Smile или си говоря с някой приятел в ICQ. Ако тати не си е в къщи за да ме успокоява и на него се обаждам Embarassed Simple Smile

# 13
  • geography.tar.gz
  • Мнения: 500
Абе, чакам да ми мине общо взето и се залисвам с много работа, после се обаждам по телефоните и казвам на всички колко много ги обичам. Иначе, опитала съм се да си създам една малка България в моя дом с моето семейство- имаме приятели българи, но и италиянци, които просто са възхитени от всичко наше.... Знам , че в спомените ми всичко е много по-хубаво от колкото е в действителност и че цял живот ще съм ни рак ни риба..... но ми остава успокението, че мога да ходя на гости винаго когато си пожелая.

# 14
  • Страсбург
  • Мнения: 819
Medea, какво е това местожителство?

Редакция на ключовите думи на тема





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт