Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 867 отговора

The new Earth

Мнения: 1 935
Епилепсия

Епилепсията е хронично заболяване на главния мозък, което се изразява с повтарящи се краткотрайни пристъпни периоди на двигателни и /или психични промени вследствие едновременна възбуда на голям брой мозъчни неврони /нервни клетки/.

В основата на епилепсията лежат два причинни фактора:

1. Наследствено-обусловена готовност на мозъчните клетки, поради нарушение на обмяната им, понижаващо прага на възбуждане на неврона;
2. Формиране на епилептично огнище , с локална промяна във функционалното състояние на група неврони, които дават разреди с много висока честота и относително ниска амплитуда /епилептични неврони/.

Епилептичното изменение на невроните настъпва в резултат на различни мозъчни увреди. Някои от тези увреди са трайни и окончателни /прекарана травма по време на раждане, възпаление на главния мозък /енцефалит/, интоксикация. Други увреди се дължат на прогресиращи мозъчни тумори, съдови хронични възпалителни и дегенеративни процеси в мозъка.

Епилептичното огнище се образува в съседство с увредения, некротизирал и цикатризирал участък, който е заменен с пълноценна мозъчна тъкан.

Огнищната епилепсия, при която е ясно или се подозира огнището на увреда и се знае причинният фактор, се означава като симптоматична епилепсия.

Факторите за възникване на епилепсия могат да се съчетават в различни съотношения. Невинаги мозъчните травми и възпаления довеждат до епилептични прояви.

При групата болни от генуинна /есенциална/ епилепсия рязко преобладава наследственият фактор, тогава мозъкът реагира като едно дифузно /разлято/ епилептично огнище.

Болестните прояви на епилептичните пристъпи са разнообразни. Съгласно приетата международна класификация епилептичните припадъци се делят на две групи: генерализирани /общи/ и фокални /огнищни/.

Епилептичните неврони от огнището имат тенденцията да разпространяват възбудния процес, въвличайки все повече неврони в синхронни разреди, т.е. - един огнищен епилептичен припадък може да се генерира и да обхване цялото тяло със загуба на съзнанието.

Според разположението на епилептичното огнище най-често срещаните фокални пристъпи са:

1. Двигателни /моторни/ Джаксънови пристъпи. Огнището е в челния мозъчен дял. Проявяват се с едностранни гърчове на лицето и /или на ръката, по-рядко на краката. Понякога остават ограничени в определени мускулни групи, а друг път се разпространяват по едната телесна половина;
2. Сетивни Джаксънови пристъпи. Огнището е в слепоочния мозъчен дял. Проявяват се с краткотрайни пристъпи на болка, изтръп ване, мравучкане в различните участъци на кожата на противоположната телесна половина;
3. Психомоторни пристъпи. Огнището е в слепоочния мозъчен дял. Проявяват се внезапно с дълбока промяна на съзнанието, извършване на елементарни неадекватни действия - събличане, уриниране, тичане.

Генерализираните припадъци винаги протичат със загуба на съзнанието.

Най-важните от тях са:

1. Голям епилептичен припадък /гран мал/ - най-честата и типична проява на епилепсията. В хода на припадъка се различават четири фази: предвестници, аура, гърчове и следприпадъчно състояние. Предвестниците са главоболие, раздразнителност и отпадналост, минути или часове преди припадъка. Аурата, или началото на припадъка, може да бъде сетивен или моторен Джаксънов гърч или халюцинация. Самият гърч започва най-често с вик, рязко падане /често с нараняване/, спиране на дишането, бледност с последващо посиняване. Зениците са широко отворени и не реагират на светлина. Това трае секунди до половин минута. Дишането постепенно се възстановява. На устата се появява пяна, често кръвениста поради прехапване на езика. Възможно е и изпускане по малка нужда. Съзнанието постепенно се прояснява;
2. Малък епилептичен припадък /пти мал/. Среща се по-често у деца и се изразява в моментна загуба на съзнанието, с втренчване, без падане и без гърчове.

Лечението на епилепсията е строго индивидуално и се провежда под внимателен и непрекъснат лекарски контрол. То е про дължително и се прекратява след едва тригодишна ремисия /прекратяване/ на заболяването. Болните в ремисия обаче остават под диспансерно наблюдение
Цитирай

The new Earth

Мнения: 1 935
Може ли детето ви да получи гърч без да е епилептик?
  Различни причини могат да предизвикат появата на гърчове. Една от тях е високата температура (над 38,5?С). В такъв случай гърчовете се наричат фебрилни и голямо значение за появата им има бързото покачване на температурата. Това може да стане при остри заболявания на горните дихателни пътища, гнойно възпаление на средното ухо и др.

    Фебрилните гърчове се появяват в ранна детска възраст (до 5-6 год.), но без да има друга предполагаема причина за гърча (черепно-мозъчна травма или възпаление, предшестващи пристъпа). Засегнати са 3% от децата, обикновено имащи братя, сестри или други родственици, получавали такива гърчове в детството си.

    Като причина се изтъква незрялостта на терморегулационния център в мозъка.

    Как да разпознаем фебрилните гърчове:

съпровождат фебрилно състояние с бързо покачване на температурата (треска)
двустранни са
краткотрайни
започват със загуба на съзнание, следва тонична фаза (неподвижност със стегната мускулатура за половин минута) и клонична фаза (потрепвания на мускулите на лицето, трупа и крайниците за 1-2 мин.)
10 дни след гърча Електроенцефалограмата е нормална
    Гърчовете са неблагоприятни (епилептични) ако са:

едностранни или локализирани
с продължителност под 30 сек.
чести (няколко пъти за половин година)
ако детето е имало предшестващи епилептични гърчове
10 дни след гърча в ЕЕГ има промени
налице е предшестващо мозъчно увреждане (травма, възпаление)
    Понякога децата заспиват след гърча (имат нормално дишане и са спокойни). Това не бива да се смята за продължение на гърча.

    Какво можем да направим:

при предразположени деца (с родственици, получавали гърчове или с предшестващи гърчове след повишаване на температурата) при всяко разболяване с покачване на температурата да се дават лекарства, които да я понижават: през 3 часа Paracetamol 13 mg/кг тегло (на прием); Amidophen 1 год. - 0,10 през устата или 0,100 supp. на прием; Analgin gtts = (тегло-2)mg на прием; Dofalgan supp. 80 mg до 1 год., 150 mg до 3 год., 300 mg след 3 год.; Copircal 70 mg до 1 год., 140 mg след 1 год.
при повишаване на температурата се поставят студени компреси на челото и крайниците
да се извика лекар, който да постави Diazepam или Clonazepam - антиконвулсанти - (венозно или ректално с микроклизма); трябва да има готовност за дихателна реанимация, защото съществува опасност от потискане центъра на дишането от тези медикаменти
правят се допълнителни изследвания, за да се разбере, дали няма друга причина за гърча (кръвна захар, Са, Р, Na, Mg, урея и ако се наложи - лумбална пункция - за диагностициране на възпаление)
в близкото минало се е правела непрекъсната профилактика с Phenobarbital при предразположени деца; днес това не се прилага, поради опасност от леко изоставане в умственото развитие
    Освен високата температура има и други причини, които могат да провокират гърчове. Това са:

вътремозъчно възпаление (менингит, енцефалит, мозъчен абсцес)
мозъчна травма
електрически наранявания
слънчево прегряване
нарушения в обмяната (глюкозна, аминокиселинна, водно-солева)
промени в алкално-киселинното равновесие
натрупване на вредни вещества, създавани от самия организъм (ендотоксини) при бъбречна и чернодробна недостатъчност
отравяне с екзотоксини (лекарства, химикали, алкохол)
нарушения в кръвоснабдяването на мозъка
дълго лишаване от сън
голям физически стрес
    Гърчовете от горепосочените причини се наричат случайни и могат за разлика от фебрилните да се проявят и в по-голяма възраст.

    Ако се случи детето ви да получи гърч, преди да се тревожите за епилепсия, първо отхвърлете всички горепосочени възможности, консултирайте се с педиатър-невролог и направете необходимите изследвания.

[/color]
Цитирай

The new Earth

Мнения: 1 935
Наричат епилепсията "царската болест". Според историческата мълва от епилепсия боледували царе, крале и прочие аристократични особи.
В днешни дни обаче битието на покосените от "божествената милувка" не е така романтично, както преди хилядолетия. Те не са в положението на известните епилептици като Цезар, Мохамед, Наполеон, Достоевски. Митът се е размил и от сместа на обожание и преклонение пред свръхестественото е останала само смес от човешките предразсъдъци и неразбиране. В България болните са около 60-80 000 души, но точна статистика няма. Мнозинството са леки случаи. Но има и тежки, с припадъци, посиняване, гърчове и пяна по устата. "Напоследък се увеличават заболяванията при децата", казва епилептологът доц. д-р Александър Алексиев от Александровска болница. По принцип в 70% от случаите няма ясна причина за заболяването. В останалите това са травми, стрес или ваксини. При ваксините възможността била 1 на 100 000. "Често болните от епилепсия са по-добри ученици от нормалните деца", казва епилептологът доц. Александър Алексиев. Той лекува в Александровска болница и има наблюдения върху над 2000 постоянни негови пациенти. Просто в преподаването и обучението към болния трябва да има по-специален, индивидуален подход, препоръчват психолозите. Много от училищните психолози обаче не са наясно със заболяването епилепсия и с неговата специфика.
Проблемите на епилептиците не свършват с училище, казарма и социална интеграция. Такива има даже и в сферата, която е най-близка до проблема - здравеопазването. Районирането на болниците и клиничната пътека превръщат достъпа до специалист в истински лабиринт. Забавя се поставянето на диагнозата и започването на лечението. Особено за хората от провинцията.И според доц. Алексиев районирането е глупост. Във Варна имало един специалист по епилепсия. "Той не може да се справи с всички епилетици в Източна България. Ако един болен иска да се прегледа в София, ще трябва да си плати", казва Алексиев. Тази ситуация предизвиквала случаи, когато личният лекар се опитва да лекува епилепсия. Даже понякога джипитата се пробвали да сменят лечението, предписано от невролог и съответно резултатите са трагични за пациента. Получавали се усложнения и при забавянето на лечението им изходът бил фатален. Пътят на болния трябва да бъде такъв: лекарят забелязва подобни симптоми и праща пациента на невролог. Ако той прецени, че не може да се справи, го препраща на епилептолог.
"А такива специалисти са едва десетина в България", казва доц. Алексиев. Времето на самите специалисти пък е запълнено не от болни, а от бумащина по попълването на различни формуляри. Те пък от своя страна не стигали. В добър ден

доц. Алексиев пишел по 50 рецепти, а в лош - по 70.

От здравните каси раздавали едва по 20 на месец.

Цитирай

The new Earth

Мнения: 1 935
Хвърля се нова светлина върху епилепсията

Важни открития за епилепсията ще разчитат на подкрепата на благотворители организации, казва водещ изследовател, специализиран в тази област.
Световноизвестният професор Джон Дънкан казва: “Страдащите от епилепсия могат да бъдат зарадвани от факта, че ние ограничаваме вероятните причини и последствия от тази потенциално разрушаваща мозъка болест. Но все още има много какво да научим и за съжаление това трудно може да се случи без щедрите дарения от благотворителност.”

Професор Дънкан, Ръководител на Катедрата по изследване и лечение на епилепсията в Института по неврология на лондонския Юнивърсити Колидж, наскоро получи награда от почти £180 000, под формата на финансиране на тригодишно по-задълбочено изследване на ефекта от епилепсията. То ще се фокусира върху кръвообращението и движението на водата в мозъка с надеждата да доведе до по-прецизно медикаментозно и хирургично лечение.

Една от най-големите благотворителни организации в областта на медицината Action Research анонсира началото на своя проект, което съвпадна със седмицата за борба с епилепсията (19-25 май). Организацията Action Research, която се е посветила на побеждаването и изолирането на болестта чрез финансирането на проекти, за известно време беше ангажирана с изследванията на епилепсия. През последните пет години тя отпусна огромната сума от £890 000  за проекти, директно свързани с епилепсията.

Всеки ден около 80 човека внезапно откриват, че имат епилепсия, когато бъдат поразени от първия пристъп - това прави почти 30 000 души всяка година.
Професор Дънкан, който е и Медицински директор на Националното дружество за борба с епилепсията, казва: “Това е една от най-сериозните болести на мозъка, която носи риска от смърт, физически травми и негативни социални, психологически и икономически последствия за болните и техните семейства”.

Епилепсията може да бъде контролирана с медикаменти при около 80% от случаите. За останалите 20% тези лекарства не са ефективни и може да се мисли за хирургическа намеса. Тя обаче е възможна само, ако зоната в мозъка, която провокира пристъпите, може да бъде точно определена.

В последното изследване, което е спонсорирано основно от Фондация Garfield Weston, изследователският екип ще проучи нови методи за сканиране на мозъка с цел да определи източника на епилептичната активност.
Това е последствие от предходния тригодишен проект, по време на който изследователите на Action Research създадоха съвременния скенер с магнитен резонанс, който да функционира като “прозорец в мозъка” между пристъпите.
Професър Дънкан пояснява, че екипът сега ще използва технологията на магнитния резонанс – предимно веднага след пристъпи – с цел да определи промените, които се появяват в мозъка.

Професор Дънкан, към който ще се присъедини и физикът д-р Гарет Бейкър, казва: “Надяваме се, че в допълнение на това какъв ефект имат припадъците върху мозъка, изследването ще ни помогне да определим източника на епилептичната активност и къде той поразява мозъка. Това може да доведе и до успешното хирургично лечение. Изключително сме благодарни, че Action Research ни даде възможността да подължим изследователската си работа.”

В момента Action Research води две други изследвания върху епилепсията: едното в Лондон (провеждано от специалисти, работещи в катедрата на проф. Дънкан) е насочено към установяването на произхода на електрическата активност, а другият проект в Кембридж изследва кои гени биват “изразени” или стимулирани от епилептичните припадъци.

Андрю Проктър, Ръководител на комуникациите в Action Research допълва: “Тъй като организацията ни чества своята 50-годишнина тази година и гледа напред към предизвикателствата, би било прекрасно да дадем нова надежда на толкова много страдащи от епилепсия с оповестяването на нови открития”.

Action Research се е посветила на това да помогне в преодоляването и изолирането на болестта при децата, семействата и възрастните във Великобритания. Нейната кампания “Трогателен живот” през 2002 г. имаше за цел да събере 2.3 млн. паунда за жизненоважни изследвания. Повече подробности можете да намерите на action.org.uk


Факти:

Епилепсията е най-разпространеното сериозно мозъчно разстройство.
Един на всеки 20 човека получава единичен пристъп (“припадък”) в някакъв момент от живота си.
Припадъците често са спонтанни, но могат да бъдат причинени от различни фактори, като недостиг на сън, трепкащи светлини или висока температура.
По време на епилептичен пристъп мозъчната дейност е нарушена от единични и хаотични електрически смущения. Болните могат да се разстроят, някои могат паднат на пода и да получат конвулсии (гърчове), други да изпитат само лека разсеяност.
Епилепсията е сериозно бреме за здравеопазването и изисква специално отношение в обществото. За нея всяка година от икономиката на Великобритания се отделят около 2 млрд. паунда.
Магнитният резонанс е комплексен компютъризиран метод за сканиране, който използва силно магнитно поле и радиовълни. Той служи за получаването на снимки на части от тялото на пациента и до сега се използва за локализирането на тумори, мозъчни и гръбначни заболявания, течности в черепната кутия и на някои форми на рак.

В тези изследвания магнитният резонанс е усъвършенстван така, че да локализира част от мозъка, която е причина за епилептичния проблем. Тези скенери работят като анализират точното количество течност във всяка част от мозъка и използва тази информация, за да направи снимка, на която се виждат всякакви поражения, белези, тумори или малформации, които могат да са причина за състоянието

16 май 2002 г.

Статията е преведена от английски език от Спаска
Цитирай

The new Earth

Мнения: 1 935
Синдром на Уест(Калоян го има в диагнозата си)




Синдромът на Уест (синоними: епилептичен синдром на инфантилни спазми, спазми) представлява "енцефалопатия, проявяваща се в първатата година от живота на бебето и се характеризира с инфантилни спазми и изоставане в психомоторното развитие (умствено изоставане) и наличие на хипсаритмия при ЕЕГ" (online medical dictionary) - т.е синдрома на Уест е вид епилепсия. Синдромът е описан за първи път от West през 1841, който наблюдавал необичайна и тежка форма на конвулсии при собствения си син. Въпреки напредъка на медицината през изминалите век и половина от тогава инфантилните спазми остават едно от най-сложните състояния в педиатричната неврология, която все още е предизвикатеслтво за специалистите.

 Клинична картина
Консвулсиите (епилептичните припадъци) при синдрома на Уест са специфични -краткотрайни, но повтарящи се многократно мускулни контракции, обикновено включващи главата, трупа и крайниците. Спазмите могат да бъдат многообразни, но се категоризират в три подтипа - флексорни, екстензорни и смесени флексорно-екстензорни, в зависимост от това каква поза заема тялото и кои мускули са включени по време на пристъпа. При флексорните спазми се наблюдава флеския (сгъване напред) на врата, трупа и крайниците, вследствие на което тялото се сгъва в кръста, а ръцете извършват движение, наподобяващо самообгръщане. При екстензорните спазми се наблюдава екстензия (разгъване назад) на врата, трупа и крайниците, а пи смесените флексорно-екстензорни спазми - комбинации от посочените по-горе.
Спазмите представляват отделен тип конвулсии (епилептични припадъци), макар че често могат да бъда сбъркани с миоклонични или тонични припадъци.
Отделните спазми обичайно продължават по-малко от 1 секунда до максимум 5 секунди. При 50 до 80% от случаите епилептичните спазми се появяват групирани по 2 до по над 100. пациентите могат да имат десетки такива групирани спазми и стотици индивидуални спазъма дневно. Честотата на конвулсите е силно вариабилна при отделните пациенти. Конвулсиите обичайно се явяват при събуждане от сън и рядко се проявяват по време на съня. Обикновено пристъпите се отключват от силни звуци, асоциирани с внеапно събуждане от сън или от състояние на унесеност, но не се предизикват от светлинна стимулация.
Приблизително при една трета до една втора от пациентите с епилептични спазми се наблюдават и други типове конвулсии, които предхождат или съпровождат началото на спазмите - могат да се наблюдават различни придружаващи типове конвулсии, включително парциални, миоклонични, тонични и тонично-клонични припадъци.
Епилептичните спазми обикновено спират спонтанно към 5 годишна възраст, но често се заменят от друг тип припадъци. При около 75% от децата със синдром на Уест се наблюдава умствено изоставане, а при 50% - церебрална парализа. Класическият синдром на Уест се характеризира с класическата комбинация от характерните епилептични спазми, умствено изоставане и хипсаритмия при ЕЕГ изследване.
От етиологична гледна точка синдромът на Уест може да бъде разделен в три главни категории: симптоматичен, криптогенен и идиопатичен. Благодарение на напредъка на невродиагностиката сега групата на симптоматичните случаи е най-голяма. При симптоматичен синдром на Уест подлежащото неврологично нарушение, което е директна причина за спазмите, е идентифицирано. Броя на неврологичните нарушения, които могат да станат причина за инфантилни спазми е много голям, но някои от основните категории включват травми и инфекции по време на интраутеринното развитие на плода, хипоскична-исхемична енцефалопатия, малформации при развитието на кората, метаболитни нарушения, други генетични или хромозомни дефекти, менингит, тумори и неврокутанни синдроми.
При криптогенните и идиопатичните случаи на синдром на Уест не е известна специфична причина за заболяването. Идиопатичните случаи са много редки и по дефиниция включват пациенти с нормално умствено развитие и добра прогноза и без наличие на придружаващо неврологично нарушение. При криптогенните случаи освен инфантилни спазми се наблюдават и други неврологични симптоми и по-специално тежко изоставане в развитието и поради това се счита, че при тези случаи съществува неидентифицирано подлежащо неврологично нарушение.

 Лечение
Тъй като прогнозата при инфантилните спазми е лоша, лечението обикновено се започва бързо и агресивно веднага след поставянето на диагнозата, често и с риск от развитие на сериозни странични ефекти, с надеждата, че ще може да се промени хода разитието на заболяването. Лечението на заболяването се провежда стандартно с хормона ACTH или с преднизолон. От конвенционалните антиепилептични медикаменти валпроевата киселина и нитразепама са ефективни за лечение на синдрома на Уест като основна терпия. С известен успех като допълнително лечение могат да се включат и някои по-нови антиепилептични медикаменти, като felbamate, lamotrigine, topirimate и zonisamide. Освен медикаментозното лечение има и потенциялани хирургически методи за лечение на инфантилните спазми, макар че те са приложими само при малък процент пациенти.

 Прогноза
При повечето пациенти дългосрочната прогноза е неблагоприятна и при тях се развива хронична епилепсия, умствено изоставане и други нарушения в развитието.

Епилептичните спазми обикновено стихват с или без лечение при повечето пациенти, обикновено към 5-та година. При 50-70% от пациентите обаче се появяват други типове епилептични припадъци в последствие. Наблюдава се тясна връзка между синдрома на Уест и синдрома на Lennox-Gastaut.

Умствено изоставане се наблюдава при 70-90% от пациентите, като обикновено е тежко. При 30-50% се наблюдава церебрална парализа.

« Последна редакция: сб, 18 юни 2005, 09:32 от iskrica_nadejda »
Цитирай

При рома, пурите, какаото и бабиериндосите

Мнения: 3 607
Кетогенна диета при епилепсия


Какво трябва да знаем на епилепсията
Цитирай
Здравейте!
Попаднах много случайно на този форум, тъй като не съм майка, а ме интересува епилепсията.
Сестра ми страда(ше) от нея. Като малка и беше поставена диагноза епилепсия, беше на лечение и нещата се оправиха.
Но преди около по-малко от година тя отново се свлече в ръцете на майка ми и след изследване се установи че болестта се е "върнала".
Не знам дали защото не търся добре или поради друга причина, но не мога да открия и да разбера-ако веднъж е излекувана, от какво може да се появи отново?!
Тя е на 21! И разбира се на тази възраст щурее като невидяла.
Моля ви ако може помогнете ми да  разбера от какви неща може да се "върне" болестта и, като се има предвид че няма травми на главата.
Благодаря ви
Цитирай
Здравейте,
слу4айно про4етох темата. Искам само да спомена за филма, които гледах слу4айно миналата неделя. Той е с Meril Streep и е по истински слу4ай. Става6е вьпрос за кетонгенната диета.

ето тук можете да про4етете малко за филма.
http://www.photius.com/feminocracy/child_neurology.html
(Всь6тност има много линкове:)

Пове4ето от у4аства6тите са бив6и епилептици, които са преминали през кетогенната диета и сега са здрави.
Цитирай

При рома, пурите, какаото и бабиериндосите

Мнения: 3 607
Здравейте,
слу4айно про4етох темата. Искам само да спомена за филма, които гледах слу4айно миналата неделя. Той е с Meril Streep и е по истински слу4ай. Става6е вьпрос за кетонгенната диета.
Пове4ето от у4аства6тите са бив6и епилептици, които са преминали през кетогенната диета и сега са здрави.
Гледах филма преди много години. От там научих за кетогенната диета. Чичо ми е с епилепсия и бях впечатлена от резултатите. Споделих с моите близки, но можете да си представите като кажете на някой - "Гледах един филми и..."- особено като си на 16-17 години- нула внимание. Преди бях споменала на Искрица и Реза за кетогенната диета. Искрица знае за нея, но бебо вече нямаше гърчове. Сега като спомена че пак са се върнали и реших да се поразровя по обстойно- открих стотици хиляди линкове по въпроса. Ще преценя което ми се види по-полезно като информация и ще помоля някое майче де го преведе- английския ми е до там да разбера за какво става въпрос и дори да преценя кое е важно, но точния превод ще ме затрудни.Продължавам да ровя.
Цитирай

Кори Селести

Мнения: 5 543
а така.
познахме се.
със синдром на Уест и гран мал......екстра.
Цитирай

София

Мнения: 2 262
Здарвей trouver, аз не бих казала че съм капацитет по епилепсията, но на моя брат му поставиха такава диагноза в казармата след едно припадане на плаца. Само искам да ти разкажа от какво спряха пристъпите, пие Топамакс и още едно което не си спомням в момента, но по важното е другото, което искам да ти кажа, започна да спазва режим. Точно това ме провокира да ти отговоря, изречението че щуреела и т.н. и моят брат щурееше и се забавляваше, ходеше по купони и пиеше алкохол, без да прекалява с него, но се оказа че точно това отключва  и припадъците при него, неспането нощем, алкохола му забраниха можело само малко бира, въобще пренапрежение и голяма преумора трябваше да избягва. Много му беше трудно, защото бяха една тайфа с която се събираха, купонясваха, играеха на карти и т.н. Но трябва да ти кажа, че щом започна серизоно да го спазва този режим и да си пие хапчетата, сега е до там че почти му спряха лекарствата и той не е правил пристъпи. Ходи при проф. Чавдаров, някой ми каза, че бил баща на този Чавдаров, който лекува децата с ДЦП, незнам дали е така. Ако искаш мога да ти дам телефон да се запишете и да отидете, на да те предупредя че всеки път плащаме 50 лв за преглед и там каквото правят мисля че беше ЕЕГ, слава богу че са през 6 месеца. Дано съм ти помогнала поне малко.
Цитирай
Благодаря за отговора:)
Тя ходи при Д-р Алексиев в Медицинска академия от малка. За последно ЕЕГ-то беше преди месец и казаха че нещата са постихнали. Като малка пиеше ривотрил и още две неща. Но по същия начин и забраниха алкохол, наркотици и умора.
Нейната работа е свързана с доста умора, а пък тя самата след това продължава да дивее. Лошото е че не се вслушва в никой, а знае че може да има сериозни последици. В момента продължава да пие Ривотрил. Истината е че не знаем по какъв начин да я укротим, защото май точно това се оказва причината за връщането на болестта и- много купони и нередовен живот. МНого благодаря още веднъж за отговора, все едно четох за нея-това ми помогна да осъзная ощ по-добре нещата.
Благодаря
Цитирай


Мнения: 479
....Гледах филма преди много години. От там научих за кетогенната диета. ...
И аз гледах този филм. Беше направен по истински случай. Бях потресена от всичко, което преживяха двамата родители. Също и от това как лекарите не знаеха за тази диета. Майката /или бащата - не помня/ откриха диетата след дълго ровене и търсене в различни източници. Борбата беше много голяма, детенцето беше много зле и никакви лекарства не му помагаха... докато накрая в кетогенната диета се оказа спасението...
Много ще се радвам да прочета повече за тази диета и начина по който тя действа...
Цитирай
Здравейте мили майчета!
Моля Ви за помощ.На бебето на моята най-добра приятелка поставиха такава диагноза.Има ли някое от вашите деца с такова заболяване?Моля кажете ми как се справяте?какво лечение има?Как се развива детето?Прочетох в библиотеката за синдрома.Но какво става после....
Благодаря Ви Smile
Цитирай

Кори Селести

Мнения: 5 543
Ами...това не е заболяване. Това е синдром...
Детето получава гърчове (предполагам) и това е един вид....типа на гърча.
Не е диагноза.
Искрица беше писала много подробно за това, но нямам време сега да пускам търсачка...пробвай да намериш нейният пост...  bouquet

Диана прави такива неща...даваме и Депакин и Ламиктал, защото при нея са много упорити...но лечението трябва доктор да го назначи според детето....
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 867 отговора