Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Варна

Мнения: 218
Много се чудих дали и аз да разкажа нашите премеждия( не знам дали тази дума е достатъчно силна) по пътя да имаме така мечтаното дете. но вси пак може да съм полезна на някой. Със съпруга ми сме женени от 6 годинил В началото не мислехме да бързаме с децата. Мислех си, че става ей така, пожелаваш го и ставал Да ама не. Много скоро започнах да се заглеждам по децата и поисках и аз да стана майка. И мухата ми влезе в главата. Започнахме да правим опити да ама не не се получаваше. Две години опити насляпо. 2002 г.реших да отида да видя какво не е наред. Отидох при д-р Давидков и се оказа, че имам нужда от стимулация на яйчниците (за да има по-качествена овулация). Би ми една инжекция "Прегнил" и чудото взе, че стана. Да от първия път, но историята не свършва до тук. След голямата радост, че очаквам дете дойде и едно стабилно прокървяване. Прогнозата беше 98% спонтанен аборт. Не знам от многото молби или какво плода се задържа( а не е трябвало). Вече не смеех да се радвам, очаквах всеки момент нещо да се случи. И така и стана. Вече бях в 26 г.с. когато доктора си купи първия в града триизмерен ехограф. При първия ми преглед имаше съмнение за някакъв сърдечен дефект. В началото не ми се вярваше, но се налагаше да проверим какво става с детето ни. Давидков ни изпрати в Националната кардиологична болница в София. Там поставиха диагноза вроден сърдечен дефект, несъвместим с живота. Колко сълзи съм изплакала само аз си знам. По пътя обратно за Варна си дадох сили да взема правилното решение. Според лекаря който гледа сърчицето на нероденото ми дете в България няма кой да направи такава операция, пък и дори да успеем какъв живот щеше да има детето понататък. Решихме със съпруга ми да родя детето по-рано (водят го аборт). И така родих във 28 г.с. в Майчин дом- София. Тук искам да сподиля, че съм много разочарована от бездушното отношение на д-р Мазнейкова. След 23 часа мъки, родих момченце, което живя 40 минути. Самичък не можа да се справи. Понеже е живородено трябваше да му дам и име, нещо за което не бяхме подготвени. Кръстих го Виктор, поне се спаси от мъките. Осъзнах какво е станало едва когато ме изписаха от болницата. Сънувах кошмари, плачех много, да не говорим за празниците. Както и да е посъвзех се и реших да започна работа, но същевременно чаках да минат 6 мес. от раждането за да мога отново да забременея. Не бях се отказала, исках дете. Минаха месеците и аз веднага тичам при доктора. Направихме пак стимулация, но  EFN Чаках и следващия месец пак EFN Отчаях се, всеки месец тръпнех ще ми дойде ли или не. Накрая беше ноември 2003г. Една вечер през сълзи казах на съпруга ми: ти нали знаеш, че аз повече деца няма да имам. Това беше, отказах се.
Нещеш ли през декември взе, че ми закъсняваше. Изчаках празниците и на 1 януари си направих тест  EFP Този път си казах няма да имам проблеми. Направих всичко възможно, излязох в болнични, не се натоварвах и бях добре до 9 г.с. Една вечер получих обилен кръвоизлив, пак сълзи и т.н..При прегледа доктора установи, че хематома е по-голям от детето. Опасността този път беше по-голяма. Цял месец не смееше да ми даде прогноза. Детето се развиваше добре, хематома заздравяваше. Лежах 6 месеца на легло в къщи не исках да влизам в болница. Когато бях в 5 мес. пак ходиме до София да видят дали има проблем със сърцето.  Слава богу носех напълно здраво момченце. През цялата си бременност имах контракции и пиех лекарства. Не смеех да мърдам много, как съм изкарала и аз не знам.
Вече бях в 9 мес, когато една от ехографиите се проточи много време. Доктора дълго мери нещо, все не можеше нещо да намери и ние се притиснихме да не би нещо да има. Нямало му нищо. А то какво се оказа? В 38 г.с. спряхме лекарствата и след няколко дни на 17.08.2004г. родих за час и половина момченце, тежащо цели 3,950 кг, 53 см. Доктора не е искал да ме плаши с размерите на юнака, защото не исках да раждам със секцио, а аз не съм никак едра. Както и да е след много премеждия и сълзи вече имаме най-голямото слънчице на света. Кръстихме го Антон и вече е на 1 год. и 2 мес. ylinfant Със сигурност той има един ангел хранител, който го пази (братчето му). На някой това им се вижда странно да го мисля, но аз съм убедена, че той е там някъде и го пази.
Вече си мисля и за едно момиченце, нищо, че пак ще треперя.
Всяка година на 2 септември (това е ражденната и датата на смъртта)вече 3 години правим помен за Вики, макар, че родителите на съпруга ми не разбират защо. Имаме нужда да го помним. Аз казвам, че имам 2 деца едно ангелче Тони тук и едно там горе. Това е. Ако нещо съм объркала моля да ми простите, емоциите взимат връх.
Знаете ли очаквам момента когато ще се разделя с този свят без страх, защото знам, че ще се срещна с моето ангелче там!   
       
Цитирай

Mediterraneo

Мнения: 18 376
Миличка, чудесно те разбирам. След смъртта на моето момченце бях загубила воля за живот. Знаех, че той е някъде там горе и ме чака. И исках час по- скоро да се озова при него. За да сме заедно завинаги. Но година след като го загубих разбрах, че съм бременна. Отново намерих смисъла на живота. Сега съм щастлива отново, макар че сърцето ми е разделено на 2. Защото аз също имам две дечица- едно ангелче там горе и една слънчева принцеса в обятията си.
Цитирай


Мнения: 4 212
Много тежък разказ с много хубав край. Бъди силна, и дерзай все така, за да сме силни и ние, да оборим страховете си. Аз всех много да се ослушвам напоследък, минаха по4ти 6 месеца, може би ще ми дадат зелена светлина лекарите, оба4е ме е страх. Нашите деца си имат Ангели Хранители  Praynig. Имам няколко ангел4ета, за всеки 4лен от нашето смейство по един. Желая ти да си все така положително настроена и да имаш още едно прекрасно бебе като Антон.   bouquet
Цитирай


Мнения: 3 592
Аз имам 6 дечица. 3 от тях са ангелчета. Едното е близначето на детенцето което нося сега.
въпреки тъжната история кояти ни разказваш искам да ти благодаря за МНОГОТО НАДЕЖДА която даваш на жени като мен - които са кървили много през бременността и всяка нощ подтискат кошмарите и мислите ще имат ли здраво детенце.

Желая ти от тук нататъка само щастие и така желаното момиченце да стане реалност от една лека и безпроблемна бременност!  bouquet
Цитирай

Atlanta ,USA

Мнения: 2 849
Пожелавам ти на теб и всички майки ,да сте силни и да не губите надеждата .И макар с разделени на 2 сърца да гледате напред и да се опитвате отново да намирате смисъл в живота . HugОбичам ви и с всеки следващ разказ ми ставате още по-мили .Лудост или не ,аз чакам с нетърпение раждането(или прераждането) пак на моето момченце . Praynig Чакам с цялата си душа тази среща . Praynig Вечер гледам звездите и знам ,че те са там (нашите ангелчета) и ни закрилят и обичат .Силно ви прегръщам . Hug
Цитирай

На един клон

Мнения: 1 013
Знаете ли очаквам момента когато ще се разделя с този свят без страх, защото знам, че ще се срещна с моето ангелче там!
 
И аз така Crying or Very sad
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Знаете ли очаквам момента когато ще се разделя с този свят без страх, защото знам, че ще се срещна с моето ангелче там!
 
И аз така Crying or Very sad

Момичета, бъдете силни!
Но не забравяйте, че всеки отива там по реда си и не е хубаво да искаме по-скоро да се озовем там. Уви изпитанието и горчивата чаша трябва да се изпие до дъно, а после виждаш, че живота не е само горчилка!
Сигурна съм, че ако се избърза да се иде при малките ангелчета, човек рискува никога да не ги види. Затова смело трябва да продължи напред и да изживее остатъка от живота си и заради малкото ангелче! ДА живее за двама!
Гел, миличка, сигурна съм, че ще го видиш, но не сега! Сега е време да мислиш, за бъдещето, което сигурно ще ти донесе негови братчета и сестричета! Господ ви е дал време да сте разделени и ти трябва да поемеш по-тежкото бреме, но го правиш и за двама ви! Бъди силна и вярвай! Виж че понякога и много трудни ситуации завършват с невероятно щастлив край!

Елинор - радвам се, че има такива смели и силни жени като теб! ЧАкаме новината за сестричката!
Цитирай

На един клон

Мнения: 1 013
Знаете ли очаквам момента когато ще се разделя с този свят без страх, защото знам, че ще се срещна с моето ангелче там!
 
И аз така Crying or Very sad

Момичета, бъдете силни!
Но не забравяйте, че всеки отива там по реда си и не е хубаво да искаме по-скоро да се озовем там. Уви изпитанието и горчивата чаша трябва да се изпие до дъно, а после виждаш, че живота не е само горчилка!
Сигурна съм, че ако се избърза да се иде при малките ангелчета, човек рискува никога да не ги види. Затова смело трябва да продължи напред и да изживее остатъка от живота си и заради малкото ангелче! ДА живее за двама!
Гел, миличка, сигурна съм, че ще го видиш, но не сега! Сега е време да мислиш, за бъдещето, което сигурно ще ти донесе негови братчета и сестричета! Господ ви е дал време да сте разделени и ти трябва да поемеш по-тежкото бреме, но го правиш и за двама ви! Бъди силна и вярвай! Виж че понякога и много трудни ситуации завършват с невероятно щастлив край!

Елинор - радвам се, че има такива смели и силни жени като теб! ЧАкаме новината за сестричката!
Няма страшно,нямам намерение да се самоубивам.В болницата имах прекрасна възможност да го направя,но не го сторих.Съжалявам,ако съм прозвучала така,не ща да ви тревожа!Просто си мисля,когато умра ще си видя детенцето!
Цитирай

Варна

Мнения: 218
Много прегръдки и целувки на всички ви!
 Благодаря ви за пожеланията за момиченце, но още е рано да мисля за нова бременност. Като си помисля, че най-вероятно (дано да не е така) ще трябва пак да легна на легло и малкия ще страда от липса на достатъчно внимание... Мисля, че трябва да стане поне на 2,5-3 годинки. Божа работа.
Още прегръдки!  bouquet
Цитирай

Шопия

Мнения: 6 273
Благодаря ти, Елинор Hug!
Върпеки тъжното начало и невероятните изпитания, на които сте били подложени със съпруга ти съзирам светлината в края на тунела.
Сега всяка от нас има по-важна работа - да работят по въпроса за  най-щастливите дни. Те предстоят.
Цитирай

Варна

Мнения: 218
Аз всех много да се ослушвам напоследък, минаха по4ти 6 месеца, може би ще ми дадат зелена светлина лекарите, оба4е ме е страх.
Страхът и надеждата вървят ръка за ръка след толкова много преживяна болка, но е добре да вярваме, че лошото е било до тук и сега ни предстои хубавото. През цялата си втора бременност се опитвах да не обръщам внимание на дяволчето, което ми казваше, че нещо и този път ще се случи. Благодаря на Господ, че всичко беше наред.
Пожелавам на теб и всички, които се страхуват от още един опит да оставят страха и давярват в щастието си!!!
Всичко ще бъде наред!!!
Very Happy Very Happy Very Happy
Цитирай

Виена

Мнения: 1 247
ellynor,
ако знаеш как те разбирам...
Знаете ли очаквам момента когато ще се разделя с този свят без страх, защото знам, че ще се срещна с моето ангелче там!
 
Знам, че моето малко момиченце е там, горе и ме очаква да я гушна, да я притисна в себе си и повече никога да не се разделим. Пред нас е цялата вечност, колкото и мъка да има тук и сега...
Цитирай

Варна

Мнения: 218
Така е Renny. Точно затова не ме е страх вече. Знам че когато трябва да напусна този свят ще ме посрещне моят малък ангел Виктор. Не знам дали ме чува, но сега го моля да се грижи за братчето си.
Сега от сили имаш нужда ти. Искам да ти кажа, че няма кой друг да ти ги даде освен ти самата. Бъди силна. Обичай се и всичко ще е наред. Прегръщам те!  Успех.  Love

П.С. ако имаш нужда пиши на лични.
Цитирай

между два живота

Мнения: 1 903
Очаквам! Копнея! Надявам се в този или друг живот да се срещна с Поли!!!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.