Все още не сте се регистрирали? Направете го сега напълно безплатно!!!



запомни ме Забравена парола Активация на акаунт





Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma



1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 76 отговора
Здравейте!

От тази учебна година имам първолак! Вечер преди лягане чете книжка, харесва много учителката си, има приятели в класа. Мисля,че за момче е доста старателен:), но е емоционален и шумен, много добронамерен, но буен. Всеки ден коментираме дисциплината в час и виждам, че вече започва да му дотяга. Моля ви, споделете ако сте имали подобни проблеми в началния курс!!! Направо ми се свива сърцето като видя учителката-"много  добре с учебния материал, но говори в час" Допълнително родители-пуритани, които разбира се са били отлични и дисциплинирани ученици(сега родители на по-кротки деца) ме гледат на кръв:) Постоянна съм и много разговарям с детето. Учителско дете съм и уважавам институцията:) Направо за виждам на майка ми, като си спомня колко кротка и ученолюбива бях-само похвали, а сега на моята глава-много буден и буен юнак! Сестра му поне има моя темперамент, пък ще видим...)Силно съм притеснена от токлова много родители, забравили, че са били деца... Предварително благодря на всички за съветите и споделения опит!
Цитирай


Аз имам дъщеря, която е за две момчета Smile
Учителката в занималнята постоянно ми се оплакваше, направо страх ме хващаше като трябваше да я прибера от у-ще.
Децата имаха респект от учителката си, но пък в занималнята бяха волни птички. Моята не беше една от най-палавите, но си имаше доста кусури.
Проблемите решихме с много приказки от моя страна.
В крайна сметка и най-палавите деца един ден "узряват". Имам наблюдение над най-палавото хлапе в класа им.
Цитирай


Не се справихме, справиха се годините и узряването.
До седми клас сина ми беше като симултанен превод в часовете - учителката си говори, той също, ама на тема, която него го вълнува. Особено първите класове го изпитваха и гонеха в коридора, да изпитат другите. Нито приказки, нито нищо не помогнаха. В осми клас настъпи коренна промяна - взе да чете много, да има интереси и да се държи съвсем различно. Преди на родителските срещи слушахме само оплаквания, сега - точно обратното.
Цитирай


Допълнително родители-пуритани, които разбира се са били отлични и дисциплинирани ученици(сега родители на по-кротки деца) ме гледат на кръв:) ...
Силно съм притеснена от токлова много родители, забравили, че са били деца...

С такава нагласа силно се съмнявам, че ще успееш да помогнеш на детето си.
Цитирай


Е, минал е само месец от началото на уч. година. Ще свикне, няма къде да ходи. И в класа на моите деца имаше такива, които дори си се разхождаха между чиновете и си излизаха от класната стая, когато им скимне. Но до края на първия срок вече всички осъзнаха новата си роля и се кротнаха по чиновете. Естествено, имаше много санкции от страна на учителите - забележки в бележниците, наказателни тестове и т.н.
Цитирай


Аз също мисля, че с времето ще свикне защо се ходи на училище и какво държание да има там. Много зависи и от госпожата, ако само се оплаква на родителите, няма да се получат нещата.
Трябва индивидуален подход към всяко дете.
Цитирай


можете да ме линчувате, но аз мисля така по тоз въпрос:

Щом това са отличниците на класа, будни и интелигентни деца, може да са малко по-палави. Все пак веднъж си на 7-8г. После нещата се подреждат.


elichka, не се връзвай на пуритани. А за обуздаването на такива "зрънца" роля има най-вече класната, психоложката (в школото) и ти и бащата в къщи.
Цитирай


elichka моята дъщеря беше голяма приказливка в първи клас. Все я местеха, защото приказва. ooooh! Аз в нас постоянно говорех, ноо ефект много нямаше. Класната използва няколко трика имаше ефект. Може би и аз помогнах с разговорите в нас. Тази година нещата са коренно различни. Не говори в час, мирува. Дано детето свикне с училищната обстановка бързо. Но и според мен много зависи и от учителя какво ще е поведението на детето. Един учител все пак не може да свърши чудеса без съдействие от страна на родителите обаче.
Цитирай


Актуална и за мен тема.
Имам дъщеря, с която в детската градина не познавах подобни проблеми. Сега, в първи клас, ситуацията доста се промени.
В час е старателна, но в занималнята newsm78 - всеки ден оплакване от учителката, приказва, общо-взето прави, какво се сети. Обясненията вкъщи са ежедневие, но до момента не виждам особен ефект. Имаше санкции, наказание от моя страна, кротва се за ден или два и после се връща към познатата схема Sad
Трудно ми е, защото не познавам детето си в такава светлина. Казва ми, че ще се старае да е послушна, да не говори, но... накрая е същото.
Цитирай


Благодаря  ви за успокоителните думи! Нещата изглежда ще се подредят...ще узреят, а от нас се иска много търпение и събеседване:)))
Цитирай


Аз пък виждам, че нещата опират до "нашето" изкл.емоционално, но иначе по-по-най дете и "другите" родители-пуритани... Интересно. Децата, на които се пречи с години, явно не са проблем за никого. Това изобщо не ме изненадва, впрочем. Вече втора година учителката в калса на дъщеяр ми е нон-стоп ангажирана с емоциите на 5-6 деца с темпераменти, а от останалите 20 дебила без емоции се очаква да проявяват разбиране.
Цитирай


Здравейте, Wilma!

Уверявам ви, че ако ми беше безралична дисциплината в час и подкрепях подобно поведение, изобщо нямаше да споделям във форума. Съгласна съм с вас. След един месец стаж в училище нещата дори почват да си идват на мястото:) Исках мнения именно за това как да ускоря процеса. А що се отнася до пуританите, по-скоро имах предвид прибързаните заключения от първите учебни дни и наместа на родителите в работата на учителя!
Цитирай


децата са различни, но всички трява да се приучат към дисциплина и толерантност. и без това класовете са огромни и учителя едва се чува. този фонов шум в клас само скапва децата и вместо да запомнят нещо, ги изморява ужасно. убедена съм че всички родители трябва да работят с децата си, а не да чакат нещата да отшумят, или на учителя. да ви кажа от моя опит с училищата, повечето ученици са зле възпитани и явно само по силата на принудата пребивават в училище. най зле бяха децата от 5 клас, а тези в 12 си личеше, че и след 6-7години пак си остават със същото поведение. с малки изключения , които веднага се забелязват.
Цитирай


elichka и ние имаме същият проблем с сина ни, който сега е в първи клас. Промени се на 180 градуса. Разсеян, говори, пречи и на другите деца. В недоумение как да постъпим след като толкова много сме говорили и обяснявали, а това продължава решихме да се допитаме и до психолог. Това, което ни посъветва е да не пристъпваме към наказания, да дадем още време на детето да свикне с новата среда. Разбира се, да говорим, и да го накараме да споделя. Така, че ще трябва да проявим повече търпение, както ние, така и учителката. Все пак не е минал още месец от както са тръгнали на училище.


Интересно. Децата, на които се пречи с години, явно не са проблем за никого. Това изобщо не ме изненадва, впрочем. Вече втора година учителката в калса на дъщеяр ми е нон-стоп ангажирана с емоциите на 5-6 деца с темпераменти, а от останалите 20 дебила без емоции се очаква да проявяват разбиране.
За мен е доста грубо това изказване по отношение на децата, щом има проблем наистина трябва да се прояви търпимост и разбиране и да се работи за отстраняването му. Все пак не са всички еднакви.
Цитирай


Съжалявам, че ви звучи грубо. Съжалявам и че го приемате лично. Аз не ви познавам, не знам личната ви история и ви желая успех, ако наистина водите някаква борба. Но за съжаление съм забелязала, че повечето хора изобщо не търсят помощ, не вземат мерки, слагат точка с "ами той/тя си такъв/а" и очакват търпимост. Ако има проблем, нека се сподели - да знаем всички към какво да проявяваме търпимост. Но наличието на проблем се отрича с ярост. Не, просто темперамент. Да, супер, ама мерси!
Не по-малко грубо е очакването учителката да отдели всички ресурси само за 1-2 деца, а другите да тотално пренебрагнати, защото са чужди. Защо на мен да ми пука за вашето дете, ако вие сте готови да "прегазите" моето?
Все пак, дисцпилината е нещо, което се усвоява в предучилищната група, ако не и преди нея. Ако детето никога с никого и си нищо не се съобразявало до 7г., защо тази изненада, че тя липсва сега? За мен това в по-голяма част от случаите е един дълго замазван проблем, който "ще отмине от самосебе си, когато го израсте". Без значение за чия сметка.
Цитирай


1-14 от 76 отговора