Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 533
Мили осиновители, пускам във форума няколко теми, които съм превела от различни английски книги, свързани с осиновяването. Тези материали давам на кандидат-осиновителите, с които работя, заедно с откъсите от "Първичната рана" (която превеждах избирателно, преди да я публикуват). Дано да съм ви полезна Smile Ще се радвам, ако мога да ви помогна, макар и с нищожно количество информация...


ДА ОСИНОВИМ ДЕТЕ, КОГАТО НЕ МОЖЕМ ДА ИМАМЕ СВОЕ…


Загубите на безплодието

Общуването между партньорите

Споделена съдба - да приемем ли различието

Реакциите на обществото спрямо осиновяването


ЗАГУБИТЕ ОТ БЕЗПЛОДИЕТО

Човек всеки ден преживява загуби. Някои от тях са болезнени, други остават завинаги в съзнанието и емоционалната ни памет, трети минават покрай нас незабелязани, а с четвърти се научаваме да живеем. Но всяка загуба, малка или голяма, е един от уроците по пътя към справянето със загубите - модел, който скоро се превръща в нещо толкова познато и автоматично, че човек рядко си дава сметка, че и в момента преживява загуба...

   Има много начини, по които можем да се справим със загубата. Някои хора възприемат загубата по-спокойно и зряло от други - като нещо нормално и естествено, като част от съдбата им. Други се справят, като търсят заместител на изгубеното. Трети агресивно се опитват да избегнат загубата, контролирайки всяка една ситуация.

   Безплодието е преживяване, което включва в себе си много загуби, всяка със собствена значимост:

загуба на контрола върху много аспекти от живота

загуба на индивидуалния генетичен континуитет, който свързва миналото и бъдещето (загуба на продължаване живота на собствения ген)

 загуба на способността да създадеш свое дете, като естествен израз на любовта с любимия

загуба на физическото удовлетворение от бременността и раждането

загуба на емоционалната удовлетвореност от бременността и раждането

загуба на възможността да бъдеш родител

Загубата на контрол

Може би една от най-силно усещаните загуби е загубата на контрол върху много неща от живота. Преживяването да не можеш да заченеш дете, да не можеш да преживееш така желаната бременност, е опустошително. То оставя у теб усещането за загуба на контрол върху неща, които всички останали приемат на готово и драматично намалява самооценката ти. С лечението на стерилността двойката губи още повече контрол - за известно време изчезват спонтанността и насладата от секса.

Загуба да продължиш живота на собствения ген

Очакването ни, че ще продължим гените на рода си, е нанарушавана до момента кръвна връзка, свързваща далечното минало с предстоящото бъдеще. Хората, израснали в култури, споделящи вярването, че “кръвта вода не става”, много тежко преживяват загубата от това, че не могат да имат собствени деца.

Загуба на способността да създадеш свое дете, като естествен израз на любовта към любимия

Когато решим да имаме свое дете, всички ние фантазираме на кой ли ще прилича - чия усмивка ще има, чии очи, чие чувство за хумор и т.н. Смесването на гените на двамата партньора в общото им дете е още един израз на окончателното обвързване по между им.

Загуба на физическата удовлетвореност от бременността и раждането

Въпреки че много хора смятат, че загубата на бременност е преживяване, което принадлежи единствено на жените, не е точно така.  Въпреки че жената сама преживява физическите промени и предизвикателства, свързани с бременността, появата на детето в семейството е недвусмислен знак и за жената, и за мъжа, че зрелостта е настъпила. И двамата вече са родители. Освен това, способността на мъжа да създаде поколение, а на жената да износи и роди дете е въплъщение на мъжествеността и женствеността. За много хора загубата на тези способности провокира чувства за малоценност по отношение на сексуалността и зрялостта, на компетентността им като възрастни.

Загуба на способността да бъдеш родител

Родителстването е една от основните потребности в живота на човека. Стерилността заплашва реализирането на тази потребност, което за много хора е опустошителен удар. Осиновяването предоставя алтернатива и нова възможност да станеш родител.

Именно тези потенциални или реални загуби ни измъчват в многото безсънни нощи, когато сме се опитвали да отречем идеята за безплодието. Много често тази загуба ни изправя пред лицето на сериозна криза. По време на кризата човек се опитва да намери различни възможности, чрез които да се справи - една от тях е именно осиновяването.

   Има различни начини, по които хората се справят с кризите в живота си. Някои се оставят да бъдат жертва на кризата, трудно им е да излязат от отчаянието. Тази склонност на човек да се самосъжалява и да се възприема като жертва е свързана с чувството за наранена самооценка. Някои хора споделят, че сега, след като знаят, че имат проблем с фертилитета, се чувстват по-малко компетентни, отколкото преди проблемът да бъде открит.  Чувствайки се некомпетентни и неуверени в себе си, тези хора са изправени пред опасността да загубят желанието или способността си да вземат решения. Това често са двойките:

които сменят лечение след лечение;
които се депресират от идеята за бездетно бъдеще, тъй като не могат да се решат да предприемат стъпки по други съществуващи възможности.
които решават да осиновят дете, само защото някой авторитетен за тях човек им е казал, че това е следващата логична стъпка
които, неподготвени за предизвикателствата да си родител на осиновено дете, години наред ще се борят с чувството, че нещо не е наред, че не се справят, че и осиновяването не е решение за проблема им.

Оставили се изцяло на паниката от ситуацията, тези хора са способни да вземат решения, само когато животът ги притиска и по този начин, те се люшкат от криза на криза. Подобно поведение е притеснително, тъй като когато човек действа и взема решения, само когато е в криза, той няма време и пространство за размисъл. В този случай решенията са продиктувани от крайно отчаяние. Тези хора често казват, че биха направили абсолютно всичко, за да имат дете - дори да изпият отрова. Те молят лекаря си за още едно лекарство, за още един последен опит ин-витро.

Това са хората, на които трябва спешно да им се помогне. Оставяйки се да бъдат жертва на обстоятелствата, избягвайки да мислят за последствията от кризата, която преживяват, те си гарантират една невъзможност да се справят със загубите. Години по-късно тези загуби ще се отворят отново като незараснали рани, когато животът им неочаквано им поднесе други загуби (например загуба на работа, развод, смъртта на родител, на близък приятел или съпруг). Добре е в определен момент човек да сложи край на цялата тази болка - да си признае, че е загубил контрол, да си възвърне баланса и да се опита да погледне на света по един по-добър начин.

ОБЩУВАНЕТО МЕЖДУ ПАРТНЬОРИТЕ

   Един от най-трудните и фрустриращи моменти при справянето с безплодието е партньорите да разберат, че всеки един от тях преживява по различен начин загубата. Важно е всеки да си даде сметка сам за себе си в каква степен е гъвкав и адаптивен, как приема неочакваните промени в живота си, бързо ли се възстановява.

   Например, има ли разлика в това как мъжа и жената преживяват загубата от физическото и емоционално преживяване по време на бременността? Често мъжете минават през период, в който се чувстват малоценни спрямо другите мъже, докато жените преживяват по-скоро болката и страданието от факта, че губят интимността на връзката с любимия и тяхното общо дете. В тези моменти мъжът търси начин да се справи с проблема като намери решение, докато жената има нужда двамата заедно да изстрадат загубата и разочарованието.

Ако партньорите не си дават сметка за различията по между си и за различните потребности, които всеки един от тях има, това би могло да създаде допълнителен проблем. Затова е важно да можем да си говорим открито за нещата, които ни измъчват, да умеем да заявяваме чувствата, нуждите и очакванията си, както и да уважаваме тези на партньора си.
   
СПОДЕЛЕНА СЪДБА - ДА ПРИЕМЕМ РАЗЛИЧИЕТО

   Всеки човек живее със своите роли в обществото - на партньор, съпруг, родител. Всяка социална роля е свързана с определени изисквания и очаквания спрямо човека. Когато човек влиза в дадена роля, но не може да преживее всички неща, които по принцип са свързани с нея, говорим за “осакатяване” на ролята.

   Хората, които се докосват до осиновяването - биологични родители, осиновители, осиновявани деца - преживяват това “осакатяване’ на ролята.:
биологичните родители, защото се лишават от детето си
осиновителите, защото стават родители на дете, което не е тяхно собствено, не са преживели неговото раждане, то не прилича на тях, не носи техните гени
осиновените деца цял живот са деца на две семейства родители - те нямат кръвна връзка с родителите, които се грижат за тях и в същото време не са виждали родителите, на които приличат и чиито гени носят в кръвта си

Специалистите, работещи по осиновяването, са забелязали, че хората, които преживяват подобни “осакатявания” на социалните си роли, се справят по два начина:

1.Те или приемат различията, които произтичат от “осакатената” роля (несъмнено по-успешният начин за справяне)
2.Или отричат или отхвърлят тези различия и се преструват, че те не съществуват

Проведените изследвания над семейства, които са осиновили деца, показват, че родителите, успели да приемат различията и да ги интегрират в живота си, развиват много по-близка връзка с осиновените си деца. Наблюденията също така посочват, че голяма част от семействата-осиновители са склонни да изберат втория модел на справяне (чрез отричане и отхвърляне на различието). Те влагат неимоверни усилия в това да създадат впечатлението, че тяхното семейство е като всички останали семейства (които си имат собствени деца). Този тип осиновители четат колкото се може по-малко за осиновяването, не посещават курсовете за обучение, не се вслушват в съветите на психолозите. Опитват да се дистанцират по всички възможни начини, винаги, когато е възможно, от отделите “Закрила на детето”.

Защо се случва това? За тези семейства е много по-лесно да отрекат различието. За повечето от тях отричането е продължение на непреживяваната загуба от невъзможността да имаш собствено дете.  Отричайки различията в семейството, произтичащи от осиновяването, човек се опитва да отрече и дискомфорта от загубата на бременността.

В миналото биологичните родители и осиновеното дете също са избирали този начин на справяне - чрез отричане.  Децата са се страхували да не причинят болка на осиновителите си, като им задават прекалено много въпроси и изразяват силен интерес спрямо биологичното си семейство. От друга страна, биологичните родители са се надявали да сложат край на болката от многото загуби, които са преживели около нежеланата бременност, и оставяйки детето си за осиновяване, да я погребат някъде дълбоко, вместо да преживеят скръбта и загубата.

РЕАКЦИИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО СПРЯМО ОСИНОВЯВАНЕТО

Една от основните причини семействата да се преструват, че осиновяването по никакъв начин не е променило живота им, е обърканите послания, които получават от обществото. Тези послания са част от митовете относно осиновяването, които живеят в обществото:

Осиновяването е не особено добра алтернатива за хората, участващи в него, защото: биологичните родители не поемат родителския си ангажимент; децата не живеят в истинските си семейства; осиновителите не са истински родители, тъй като детето реално не е тяхно.

Биологичните родители водят безразборен сексуален живот.

Единствената приемлива причина да не можеш да се грижиш а детето си е, ако си прекалено млад - но тогава грижите могат да с поемат бабите и дядото на детето. 

Не можеш да обичаш едно дете, ако не си го родил.

Единствената логична причина да осиновиш дете е, ако си стерилен.

Осиновените деца няма да търсят биологичните си родители, ако обичат осиновителите си.

Осиновените деца нямат доброто емоционално здраве на неосиновените.

На тези митове са изложени биологичните родители, осиновителите и осиновените деца. В един момент осиновителите започват да се колебаят дали са взели правилното решение, дали не са допуснали най-голямата грешка в живота си, дали ще се справят? И всичко това разбира се, рефлектира върху невинното осиновено дете, което е било лишено от любовта на биологичната си майка.

   Трудно е да се преструваш, че не чуваш коментарите на околните, когато се разхождаш с детето си, а още по-трудно е да ги приемеш и да живееш с различието си. От момента, в който детето се озове вкъщи, вероятно ще сте бомбардирани с въпроси от най-близките ви, както и от хората, които по някакъв начин са разбрали за осиновяването. Ще ви питат най-различни неща - дали знаете достатъчно за биологичните родители, смятате ли да му кажете, че е осиновено и т.н.

   Децата ви също ще се сблъскат с тези неща. Дали сте готови да се справите с учителя, който е предубеден спрямо осиновените деца и смята, че те по природа си имат “проблеми”.  Едва ли някога ще станете толкова безчувствени, че изобщо да не реагирате на обидни думи.   

Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.