Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 533
ВАШЕТО ДЕТЕ В УЧИЛИЩЕ

   Когато детето ви тръгне на училище, животът в семейството ви абсолютно се променя. Всичко започва да се върти около нещата, които се случват в училище, около ваканциите, домашните, съучениците, новите приятели. В лицето на училището родителите за пръв път ще се сблъскат с някой друг, който да упражнява контрол върху детето им. Те няма да познават родителите на всички деца, с които детето им общува. Няма да могат да оценят до колко учителите са чувствителни и толерантни спрямо осиновените деца. И на капак на всичко - тръгвайки на училище, детето им преминава към по-високо интелектуално ниво, което води след себе си едно по-ново разбиране на осиновяването.

   Децата в ранна училищна възраст много обичат да се състезават с връстниците си (Моят баща е по-висок от твоя”, “Моят баща е по-умен от твоя!”, “Моите родители имат по-хубава работа от твоите”), както и да откриват слабите им места и да им се подиграват (“Вече знам защо не приличаш на брат си - защото си осиновен! Никой не те е искал!”).

   Най-вероятно училището ще е първото място, където детето ще разбере, че осиновяването не е изцяло положително нещо (“Мама и татко са били толкова щастливи, когато жената им се е обадила и им е казала  за мен! И баба, и дядо, и леля, и вуйчо - всички са били толкова щастливи заради мен!”). именно в училището детето осъзнава, че около осиновяването има и загуби (“Какво се е случило на биологичната ти майка, че не е можела да се грижи за теб?”, питат другите деца; “Аз не бих искал да съм осиновен! Тогава нямаше да имам моя татко и мама!”).

   Едно от най-важните неща, които родителите трябва да осъзнаят и приемат, когато детето им тръгне на училище е, че те няма да знаят всичко, което се случва там. Много обидни и нараняващи неща могат да бъдат казани на игрището, на автобусната спирка, в клас, в час по физическо. Подобни коментари могат да кажат и някои учители. Някои деца споделят всичко на родителите си, но повечето не го правят. Това, което правят добрите родители обаче, е по всякакъв начин  да показват на детето си, че са на негово разположение винаги, когато то има нужда от тях.

   След всичките тези проблеми, които биха могли да възникнат в училище, сигурно се питате дали изобщо в училището трябва да се знае, е детето е осиновено. Проблемът е, че дори вие да не кажете, детето най-вероятно само ще сподели - особено когато то все още е малко и вярва, че осиновяването го прави различно и специално (преди връстниците да са спукали розовите му балони). От друга страна, не е здравословно детето да остава с впечатлението, че осиновяването е тайна на семейството, която не трябва да излиза извън него. Това създава у детето усещането, че нещо не е наред.

   До средна училищна възраст осиновените деца ще са  се сблъскали с много и най-различни реакции на обществото - и положителни, и отрицателни. Възможно е децата да “погълнат” всички тези реакции вътре в себе си и за известен период от време да не искат с никой да говорят на тази тема. По време на пубертета, покрай бурните промени с тялото, осиновените деца са много любопитни на кого приличат, какви гени носят в кръвта си.


ОБУЧИТЕЛНИ ПРОБЛЕМИ И МЕНТАЛНО ЗДРАВЕ

   Статистиката сочи, че осиновените деца са по-склонни да имат обучителни трудности, хиперактивност или дефицит на вниманието.  Причините за това са няколко:

Осиновените деца в повечето случаи са родени от много млади майки, които дълго време са отричали бременността си, не са грижели добре нито за себе си, нито за бебето. Бременността им е била усложнена от самия факт, че те самите все още са били деца.

Фактът, че бебето не е желано, също не е пренебрегване. Психологически изследвания доказват, че нежеланата бременност влияе неблагоприятно върху детето - нарушава хармонията на симбиотичната му връзка с майката.
Понякога биологичната майка е използвали алкохол, наркотици - т.е бебето е прекарало девет месеца в недобра среда.

Една от най-честите причини за непланираната бременност са импулсивност и неспособност да се вземе правилна преценка - черти, които се свързват с хиперактивността, дефицита на вниманието, някои обучителни трудности и които имат силен генетичен компонент.


СЕКСУАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Тази тема изправя на крак всички родители. Детският психолог Ан Бернщайн е провела изследване за това как се формират у децата представите и разбирането за секса. Подобно на Пиаже, Бернщайн доказва, че разбирането на детето за осиновяването следва интелектуалното му развитие. Бернщайн е структурирала шест етапа, през които децата минават:

Географът (3-7 год.) - На тази възраст децата си мислят, че всички възрастни са “майки” и “татковци”, както и че бебета винаги са съществували -в корема на мама или на някакво място на небето например, откъдето щъркелът ги е донесъл.

Строителят (4-8 год.) - Тези деца вярват, че децата се строят подобно на къщите или куклите, но как точно? Те могат да мислят и фантазират единствено в рамките на техните собствени преживявания. Може би бебетата са направени отвън и след това майката ги гълта? Или пък, ако идват от яйцата, аз бебета ли ям за закуска?

По средата (5-10 год.) - Детето започва да се опитва да мисли логично, но се ограничава до собствения си опит. Трудно му е да се освободи от старите си вярвания (Дядо Коледа) и все още мисленето му е доста “магично”.

Репортерът (6-12 год.) - На тази възраст децата вече знаят жаргона на секса и възпроизвеждането, но все още не могат да разберат защо яйцеклетката и сперматозоидът трябва да се слеят, за да започне процесът.

Теоретикът (10-13 год.) - Тези деца все още се опитват да разберат защо яйцеклетката и сперматозоидът трябва да се срещнат ( “ не може ли да има бебе само в яйцеклетката или само в сперматозоидът?”)

Абстрактният мислител (11+) - вече способни да разсъждават като възрастни, децата най-накрая сглобяват и осмислят целия процес. Разбират, че две отделни цялости - яйцеклетката и сперматозоидът -се сливат, за да образуват едно ново цяло: зародиша.

Когато започне отделянето на тийнейджърите от родителите им, сексуалността може да заеме много важна част в живота им. Можете ли да си спомните момента, в който за пръв път ви е хрумнало, че родителите ви правят секс и колко нелепо ви е изглеждало това? Осиновените деца имат две двойки родители, за които да фантазират. В представата на детето биологичните родители са винаги млади и много сексуални. В техните фантазии те сякаш са замръзнали във времето в мига на зачеване и раждане - възраст,която всъщност може да е била много близка до възрастта на вашия тийнейджър. Другите родители за тийнейджъра са стари, с остарели разбирания, консервативни и дори “задръстени”. Освен всичко това, тийнейджъра може би ще знае, че родителите му не са можели да имат собствени деца и това допълнително ще “оцвети” фантазиите му. Дали изобщо правят секс? Дали са сексуални, след като не могат да имат дете?

   Често срещани сред тийнейджърите са страховете, свързани със сексуалността. Повечето имат много силен страх от това да е са хомосексуални и правят всичко възможно да докажат себе си в обществото като хетеросексуални (дори и да не са). За някои стерилитета на родителите им може да е много плашещ - те може да изпитат силна потребност да се дистанцират от родителите си, като отказват да се идентифицират с тях или търсят начини, по които да им припомнят за стерилитета и статута им на “неистински родители”.

   През същото това време осиновителите също минават през какви ли не фантазии. Те също се сещат за тези млади биологични родители. Мислят си дали детето им ще продължи да се дистанцира от тях, дали до такава степен ще се идентифицира с биологичните си родители, че да повтори модела на ранно забременяване и раждане? Дали някога ще си говори с нас, както преди?
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.