Забременяване след мъртво раждане

  • 227 137
  • 1 439
  •   1
Отговори
# 1 425
  • Мнения: 22
Landofroses, чудесно е, че ходиш на терапия. Ще ти помогне да преминеш и да продължиш. Болката не минава, но се научаваме да живеем с нея и да откриваме хубавото в живота около нея. Аз научих, че всеки страда в живота по различен начин. А относно разбирането, на мен мъжът ми ми беше голяма опора и подкрепа. Реално той на близко разбира как се чувствам. И пак е ужасно...
Аз ходих при проф. Лисичков. Отдели ми един час, обсъдихме не само конкретния случай но и предишните, фамилна обремененост, каза ми че съм за нхм при следваща бременност.
Относно аг рискова бременност за София бих препоръчала Вецев, Ковачев, Атанасова в Токуда. Сигурно има и други.
При мен се оказа плацентарна недостатъчност, всеки път, но никой не забелязал ....
Но има много причини да се стигне до тук и обикновенно са супер редки. Всички сме от тези редки случаи в статистиката. Но също така трябва да вярваме, че по същия начин може да ни се случат хубави неща, дори вероятността да е малка. Кураж и успех!

 Знам, че болката няма да си отиде, и че само се научаваме с времето да живеем с нея. Все пак са изминали 2 месеца от загубата, не очаквам чудеса. Терапевтката ми помага много, но всъщност си мисля, че само една нова успешна бременност би могла да ме излекува поне до някъде, въпреки че нищо не би могло да замени сина ми... Честно казано, свекърва ми също много ми помага. Разговорите с нея ми действат успокояващо и се чувствам "чута и разбрана". Малко хора го умеят и съм благодарна, че е в живота ми.
Щом ми излязат резултатите от тромбофилиите тръгвам по лекари. Чувала съм за тези, които ти изброи, и само се надявам да мога да се вредя до някой от тях. Знам, че по принцип е доста трудно, тъй като са претоварени. Ще опитам все пак. Благодаря ти!
 Проф. Лисичков смятам да го посетя ако се окажа с нискорискови мутации, а впрочем той разбира и от високорискови такива, нали?
Поне вече знаеш причината за загубите и в бъдеще ще вземеш мерки всичко да бъде наред! 🙂
Да, това за другия край на статистиката е така... Все някой трябва да е там... Миналата година загубих бременност, която статистически се случвала само в 1% от всички възможни бременности и беше много високорискова,  
 съответно.
Засега този път е уж  инцидент с пъпна връв, ще видим аутопсията, когато излезе...
Права си, страхът от следваща бременност е огромен, но не надвишава желанието да имаме живо и здраво бебе на финал! Успех и на теб!

# 1 426
  • Мнения: 1 115
Както вероятно част от вас знаят, днес е денят, в който си спомняме за рано напусналите ни деца (Pregnancy and infant loss remembrance Day). Изпращам ви прегръдки на всички. Свещта ми гори и за вашите малки душички 🖤

# 1 427
  • Мнения: 67
Отново тук... 2 години по-късно. Наистина незнам какво да напиша и как да започна. 2021 година в 39 седмица родих моят син мъртъв... Шок .. от нищото, всичко беше добре до последно... Знаех че следваща бременност няма да заличи болката, но ще бъде утеха ... С много говорене , мисли и страх, забременях. Юни месец 2023 година 2 чертички,страх ,радост в очите и очакване ... Бях бременна...
Кошмарът започна точно 7 седмици след това,прокървяване и веднага в болницата... Всичко е наред, нормално били. 10г.с. кръвоизлив - не разбраха причина... 16 г.с -кръвоизлив- причина неизвестна-случва се.
... А бебето в мен расте, очакваме отново син.. Дори взехме балон ,направихме си само тримата изненада за пола, за да зарадваме дъщеря ни ,която е на 9 години, милата толкова трепетно чака да стане кака и да гушне братчето си ...
18г.с кръвоизлив - плацента превия...  Останах в болницата, през три дни кръвоизливи и молби към Бог да ни даде още няколко седмици... Вмъквам че живея в Англия и тук поне с моя опит , е УЖАСНО... Парацетамол и кодеин ,това ми даваха при болка в корема , за кръвоизливите-нищо, ще мине. Да се моля на Господ... Шанс да стигна до България по-някакъв начин -няма.
И така в 20 г.с започнах да усещам стягане в корема , нормално -бременна съм.Отивам на ФМ  -ЧУДЕСНО , бебето расте вече е 387грама...
21г.с контракции... 3 дена подред, за които аз получавам 2 парацетамола и кодеин...
28.10... Ужасна болка, добре че мъжа ми беше с мен в болницата, за няма и 30 минути в адска агония, родих моят син -400грама, прекрасен,напълно оформен. ... Този път го видях, помилвах го ... Сърцето ми е разкъсано , не искам да пиша, а да крещя, да блъскам, кого да виня. Има ли виновни или това ми е съдбата... Плацента превия - нея ли да виня, едва 0.5 процента от жените са в толкова лошо състояние като мен, ама защо....
Съжалявам за дългия пост...

# 1 428
  • Мнения: 1 685
Отново тук... 2 години по-късно. Наистина незнам какво да напиша и как да започна. 2021 година в 39 седмица родих моят син мъртъв... Шок .. от нищото, всичко беше добре до последно... Знаех че следваща бременност няма да заличи болката, но ще бъде утеха ... С много говорене , мисли и страх, забременях. Юни месец 2023 година 2 чертички,страх ,радост в очите и очакване ... Бях бременна...
Кошмарът започна точно 7 седмици след това,прокървяване и веднага в болницата... Всичко е наред, нормално били. 10г.с. кръвоизлив - не разбраха причина... 16 г.с -кръвоизлив- причина неизвестна-случва се.
... А бебето в мен расте, очакваме отново син.. Дори взехме балон ,направихме си само тримата изненада за пола, за да зарадваме дъщеря ни ,която е на 9 години, милата толкова трепетно чака да стане кака и да гушне братчето си ...
18г.с кръвоизлив - плацента превия...  Останах в болницата, през три дни кръвоизливи и молби към Бог да ни даде още няколко седмици... Вмъквам че живея в Англия и тук поне с моя опит , е УЖАСНО... Парацетамол и кодеин ,това ми даваха при болка в корема , за кръвоизливите-нищо, ще мине. Да се моля на Господ... Шанс да стигна до България по-някакъв начин -няма.
И така в 20 г.с започнах да усещам стягане в корема , нормално -бременна съм.Отивам на ФМ  -ЧУДЕСНО , бебето расте вече е 387грама...
21г.с контракции... 3 дена подред, за които аз получавам 2 парацетамола и кодеин...
28.10... Ужасна болка, добре че мъжа ми беше с мен в болницата, за няма и 30 минути в адска агония, родих моят син -400грама, прекрасен,напълно оформен. ... Този път го видях, помилвах го ... Сърцето ми е разкъсано , не искам да пиша, а да крещя, да блъскам, кого да виня. Има ли виновни или това ми е съдбата... Плацента превия - нея ли да виня, едва 0.5 процента от жените са в толкова лошо състояние като мен, ама защо....
Съжалявам за дългия пост...
Много съжалявам ;-(

# 1 429
  • Благоевград
  • Мнения: 2 847
Сърцето ми се сви от болка като прочетох!!! Толкова съжалявам, че още веднъж преминаваш през този ужас!!! Пращам ти много прегръдки и подкрепа! Не си сама! Но не, защото няма да си първата и последната, както обичат да казват в България, а защото много от нас мислят за теб и ще се опитат да ти помогнат с утеха и мили думи!
Не мода да повярвам, че не са взели мерки, това ме остави без думи!
При първа възможност след като се възстановиш, прибери се в България и направи консултация с лекари, които се занимават с такива случаи като твоя и съм сигурна, че ще открият причината за случващото се.
Помни и си го повтаряй - ти нямаш вина за загубата и си направила всичко възможно за двете си деца, за да бъдат спасени!
Може би има нещо, което се пропуска при проследяването и затова губиш бебетата си. Намери причината и не се отказвай да забременееш отново, след като в теб има толкова много любов, която да дадеш но още едно детенце.
Пиши тук, плачи и изживей мъката си. Ние сме с теб!

# 1 430
  • Мнения: 257
Съжалявам.....прегръщам те.... ужасно е....... такава загуба за цялото семейство....Хубаво е че си го видяла малкото бебе - те остават с нас .Ти си чудесна, всеотдайна и обичаща. Не знаем защо не ги пращат тези изпитания, не знаем защо сме в малкия процент... Не е честно... Но вярвай че дори процентътщастия да е малък,той ще ти се случи. Ужасно е какво е било отношението там,в бг поне като чуят мъртво раждане в историята и са много нащрек. Там не можеш да си пускаш и сама изследвания и да следиш показатели....
Кураж, момиче, прегръщам те! Няма да давам съвети, но ти ни пиши и питай. Нека сме с теб в този период.

# 1 431
  • Мнения: 465
Съжалявам да прочета за това, което отново сте изживяла.....
Преминали сте многократно през 9те кръга на ада...
Прегръщам Ви силно!

# 1 432
  • Мнения: 67
Много ви благодаря за думите. Истината е че болката е ужасна , немога да спя , сънувам че все още съм бременна и спасяват  детето ми. Немога да осъзная какво се случва,имам чувството че скоро ще отида в болницата и ще си го взема.
Знам че ще мине, ще свикна да живея с тази мисъл, изживяла съм го веднъж, но просто тая болка е ужасна.
Немога да повярвам че ми се случва за втори път....

# 1 433
  • Мнения: 2
Здравейте!

Преди една година загубих своят първороден и толкова очакван син няколко часа след раждане - причина неизвестна, но потенциална асфикция от мекониум. Имах перфектна бременност и здраво бебе до последно на всички прегледи. Както всички майки преживяли такъв трагичен и неочaкван инцидент - и нашата реалност е преобърната, сърцата ни са разбити, а в животите ни има една голяма дупка.

Прочетох доста от коментарите в този пост и изпращам цялата си обич на всички от вас преминали през този шок. За съжаление съм изненадана, че и в България има толкова много случаи на некомпетентни лекари.

Въпреки, че работя по асимилирането, приемането, разбирането и продължаването напред с всички "инструменти", с които разполагам, все още не съм правила терапия, или споделяла в групи. Осъзнавам, че "работата" ни по този път ще бъде дълга и не лесна и е важно да се работи в правилна посока, за да има минимални щети на психиката ни в дългосрочен план.

Бих искала да помоля за всякакви линкове на "support groups" в България, ако има такива, или организации, които се фокусират върху семейства загубили бебета, психолози, които са специализирани в тази област, учители, четива, или филми, които биха помогнали по този път.

Благодаря ви!

# 1 434
  • Мнения: 1 115
Съжалявам за загубата ти, shiva, прегръдки!

За съжаление в България няма почти никакви помощни ресурси. Фондация "Макове за Мери" е все още единствената организация подкрепяща родителите, преживели перинатална загуба, но в момента нямат действащ сайт и бих казала, че като цяло в момента фондацията не е активна (наскоро се свързах с основателката ѝ и се надявам с времето да успеем да вдигнем пак сайта, както и да стартираме заедно други инициативи).

Аз самата поддържам блог, който не съдържа супер много информация, но пак е нещо. Наскоро в него споделих този материал: Къде и каква подкрепа може да получим след загуба на бебе, но с изключение на безплатната психологична помощ, предоставяна от Фондация "Нашите недоносени деца" и темите тук във форума, всичко друго са чуждестранни материали и групи. Все пак от опит мога да кажа, че това, че не съм от Великобритания или САЩ примерно никога не е било проблем и съм получавала многократно разбиране и подкрепа.

Бих казала, че психолога, с който аз работих, ми помогна много, но в момента е в майчинство. Не знам дали приемат текущо пациенти, но това са психолозите, които знам, че са работили с "Макове за Мери": https://www.eftherapy.bg/about-us-2/ Може да се свържеш с тях или с "Нашите недоносени деца".

Относно книги и филми - на български за съжаление отново няма такива. Ако нямаш проблем с четене/слушане на английски, фондации като SANDS и Tommys (изброени в статията) имат страхотни ресурси.

Винаги можеш да пишеш и тук, наистина помага да споделиш с хора, които познават болката ти.

# 1 435
  • Мнения: 2
Благодаря ти, Dimi2402! Информацията не малко и е много полезна. Чела съм блога - The Littlest Brother, и съм в Sands, но не ми подействаха добре, поне веднага след загубата. Сега съм готова за работа в по-голяма дълбочина.

Имам и друг въпрос, който ме дерзае - за майките загубили бебе и родили следващото си "Rainbow" дете живо и здраво.

- Има ли чувство на вина, че обичаш и обгрижваш второто дете, а не си успял с предното?

- Има ли обсебващо треперене над следващото дете от всякакви опасности?

Как сте се справили с тези моменти?

# 1 436
  • Мнения: 1 685

- Има ли чувство на вина, че обичаш и обгрижваш второто дете, а не си успял с предното?

- Има ли обсебващо треперене над следващото дете от всякакви опасности?

Как сте се справили с тези моменти?
Понякога изпитвам вина, мисля, че е нормално при такава загуба, но не и спрямо второто ми дете, приемам го за самостоятелна единица и само му се радвам. Някакси съм по-добър родител на това дете (така го усещам), може би заради загубата.

Обсебващото треперене доста ме притесняваше преди да забременея, както и мисълта как ще изкарам цяла бременност, без да се побъркам, да търча постоянно по лекари, да се чудя във всеки момент дали всичко е наред или не и това до края, но просто реших да действам ден за ден и да не мисля за бъдещето изобщо. По повод треперенето при гледане - аз лично не мисля, че му треперя повече от обикновеното родителско треперене, но може и да греша де Wink Само така да си мисля. Човек се опитва да е спокоен и да си мисли и да приема, че няма пълен контрол върху живота така или иначе.

# 1 437
  • Мнения: 257
Shiva9, съжалявам за загубата ви!
Относно психолозите, аз ходих при Елена Кръстева. Не съм ходила много но исках да проверя дали се движа в правилната посока. Знам че Нашите недоносени деца също предоставят психологическа помощ за родители преживели загуба.
А относно следваща бременност, според мен докато не се случи няма как да знаеш как ще реагираш. И страхът ще го има, ние знаем че лоши неща се случват. И сега трябва да вярваме че хубавите неща се повече и ще се случат и на нас! Трябва да видиш кое теб ще те прави спокойна и в рамките на нормалното.
Успех!

# 1 438
  • Мнения: 69
Съжалявам много за твоята загуба!
Мисля, че при всеки е различно с бебето дъга. При мен имаше моменти, в които се чувствах виновна, че не обичам второто дете, колкото починалото ни. Когато още минавах през след родината депресия дори съм плакала и съм си мислила, че си искам другото дете. Много е тежко, защото досега си свиквал с тишината, а после се появява едно почти постоянно плачещо бебе и като жени, преживели по различен начин появата и загубата на предишното дете, сякаш не сме на мястото си. След време обаче осъзнаваш, приемаш, че за жалост това е пътят, по който е трябвало да се мине, за да го има сега тояа дете. И колкото и да ми липсва, колкото и да ми е болно за нищо не света няма да заменя бебето дъгичка. Поглеждам я и виждам неописуемо желание за живот, знания, забавления, бели. Започнах да вярвам, че починалото ни дете е било необходимата крачка, за да го има другото ни дете, мостът, по който да преминем, за да се срещнем с него. За това и вече нямам някаква вина за обичта.
Относно вторият въпрос - определено се засичам, че съм много по-обгрижваща от други. Все я пазя, не мога да се разделя за дълго с нея и не се отпускам друг да се грижи за нея. Това в очите на други майки може да изглежда прекалено, но аз второ дете не мога да си позволя да загубя.
И още нещо - пътят до второ дете беше много труден, бях се вманиачила и това адски тежеше. Но откакто се роди, се родих и аз. Когато първото дете почина, умряха с нея. Но когато е води нашата дъга, се родих и аз. Започна нов живот. Да, мъката я има, бе съм се примирила, но я приех, както приех всичките ни мъки до появата на другото дете. Клише е да, но е трябвало. Всеки миг на борба е трябвало да се случи и сега имам моята победа. Победата над смъртта!
 
Благодаря ти, Dimi2402! Информацията не малко и е много полезна. Чела съм блога - The Littlest Brother, и съм в Sands, но не ми подействаха добре, поне веднага след загубата. Сега съм готова за работа в по-голяма дълбочина.

Имам и друг въпрос, който ме дерзае - за майките загубили бебе и родили следващото си "Rainbow" дете живо и здраво.

- Има ли чувство на вина, че обичаш и обгрижваш второто дете, а не си успял с предното?

- Има ли обсебващо треперене над следващото дете от всякакви опасности?

Как сте се справили с тези моменти?

# 1 439
  • Мнения: 41
@ 2309 Много съжелявам за загубата Ви и че втори път минавате през този ад Sad Аз също имах мисед в 8 седмица след мъртво раждане в 38. Беше голям шок и ново изпитание за мен, защото си мислих, че следващият път всичко ще е наред, бях взела нужните мерки, но уви.. Въпреки това след 3 аборта и мътвораждане тотал, успях някак си да се събера за нов опит и в момента имам 6 месечен син Simple Smile Ако решите да пробвате оново намерете читав лекар. Мога да препоръчам д-р Вецев  (за който писа Billyboo по-горе). Прегръщам Ви и Ви желая всичко най-добро от сърце!
@Shiva9 съжелявам за загубата Ви! Аз посетих 2 психолога, но прецених, че те няма да ми помогнат и реших, че сама трябва да се справя. Най- много ми помогна комуникацията с хора преживели такава загуба, споделянето в тази група, четене на книги, говорене по темата (въпреки че често на хората им ставаше неловко), просто приемате на ситуацията, което става бавно..Една година ми отне горе долу да си стъпя на краката. Прочетох следните книги, които ми помогнаха : Колибата на Уилям Пол Янг, Пула на Изабела Алиенде, Пътят на душите на Майкъл Нютон, Разговори с небесата - Дж. Ван Прааг, Zoe Clark - Saying goodbye. Светлина между два океана -М.Стедман. Филми : Парчета от жена, Скорец,  Return to zerо.
Относно обсебващото треперене - като цяло няма не ми е много спокойно, все пак след като загубиш дете, вече знаеш, че нищо не е сигурно на този свят и за миг може да ти се преобърне живота. Ако не бях загубила бебето сега нямаше да го има настоящето бебе.Хем съм щатслива и благодарна, че имам възможността да родя живо и здраво бебе, хем съм и тъжна и страдам за изгубеното си дете. Предполагам, че така ще е и занапред. Едно дете не замества друго..  Прегръдки и кураж от мен !

Общи условия

Активация на акаунт