Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 312
Здравейте момичета! Вече споделих с приятелите си, но исках да питам и вас, случвало ли се е на някоя да изпадне в депресия 4 месеца след раждането. Аз се чувствам ужасно, искам да се върна на работа, но бабата още работи,  а за гледачка нямаме пари. Всеки ден е като предишния, до най-малката подробност. Майките, с които си общувах в градинката са изчезнали някъде. Ако пък се захвана да чета или да упражнявам английския си, бебка започва да крещи и да иска внимание. Приятно ми е с нея, но ми омръзва, усещам някаква празнина, нещо ме човърка, не ми се седи вкъщи. Зная, че много от вас изпитват удоволствие от това да се занимават само с децата си, но на мен вече ми тежи. Да можеше поне на едно море да отида! Въобще, всичко около мен е много "черно". Дайте една духовна подкрепа!
Цитирай

UK

Мнения: 3 394
Ami az ne moga da spodelia opit, zashtoto sam oshte bremenna, no sam 4ela za depresiata sled rajdaneto-neshto mnogo gadno bilo, dano da se otarva Crying or Very sad No moga da spodelia gor4ivia si opit ot England, kadeto pak hepten niamash priateli Evil or Very Mad , v rabota vsi4ki sa roboti Twisted Evil , a nie s maja mi sme mladi i ni se izliza-ako ima i drugi na nashta vazrast poznati, to ili jiveiat dale4e, ili pak ne im se har4at pari za udovolstvia Evil or Very Mad Vsi4ki "bili doshli tuk, za da spe4eliat niakoi lev"-drun, drun ,pri tezi tceni v London i kato ti vzemat danatcite kakvo da spe4elish  Crying or Very sad (da me izviniavat tezi, koito sa naistina doshli za pari, ne znaiat kakvo ispuskat!). Ta zasega se sme otdali na kulturni meropriatia + vzaimno obojanie Wink Edna moia izpitana retcepta - obarni pove4ko vnimanie na sebe si (nova pri4eska, lek grim i t.n.) i zaradvai polovinkata
Цитирай

в края на града

Мнения: 4 292
Миличка, това не е точно депресия, а по-скоро преумора! Да случвало ми се е , по-късно от 4 мес. и по-точно в средата на лятото, когато всички отиват на море или почивка, а моето бебе няма кой и за един час да го вземе да го гледа. Имаме си две баби в София и много важно, не са си мръднали задниците грам да помогнат, само по телефона звънят и питат как сме. Мъж ми ще си вземе отпуската чак другата седмица, само бачка и бачка, в къщи всичко върху моя гръб, а бебчо на всичкото отгоре е невероятно щур  Rolling Eyes . И аз пробвах да уча, но нищо не става, всичко ще се оправи като си почина малко, мисля че и при теб е така  Wink . Ако има на кой да разчиташ, викай ги да ти помагат и поизлез - ще се поразсееш, не се отчайвай, временно е!!!
Цитирай

Montreal

Мнения: 966
Napalno te razbiram i az sam ot tozi tip maiki koito mraziat da si sediat  v kashti otek4itelno mi e bilo ot sytrin do ve4er v kashti , dori po4nax da izbiagvam mamite sedna da lafia temite biaxa yjasno kakvo da sgotvim i kakvo iade bebka e men tova mi beshe do bollka dosadno Embarassed , otek4enieto e palno, az oba4e mojex da si pozvolia detegleda4ka, no mi xrymna neshto ako mojesh go napravish, niamali niakoia  rodnina pensionerka koiato bi mogla da go gleda sreshty syma koiato mojesh da si pozvolish taka xem ti sha si ydovletvorena xem bebe she sa gleda i jivota ti pak sha bade vesel Laughing .

p.p. Dori tova liato mi se naloji da si sedia v kashti pri tova s goliamo dete (natarti si preshlen i beshe sialo liato s korset) i napalno mobilna v smisal 4e mojex da xodia kogato i kadeto mi xrymne i pak ymriax ot skyka. Dva pati xodix do USA ot skyka i nemane na kvo da se pravi dobre 4e imam bratov4etka s malko beb4e ta ybivaxme vreme ina4e shtiax da polydeia.
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 6 061
Оф, и аз съм чувала какви ли не страхотии за тези депресии. Единствената ми приятелка, която я удариха чувствата беше когато бебчето й беше на 1 месец. Ама тя го кара много тежко, по цял ден рев и пак рев. И като я питам: "Добре де, сега за какво ревеш?", тя започва още повече. Иначе други не съм виждала. Де да знам, не се оставяй. Излизай насам, натам. Събирай се с приятелки, не само с майки, говори си тук във форума, започни си някакъв твой проект-английският е добра идея. Мисли си, че няма винаги да е така. И накрая най-доброто лекарство - нова прическа, нова козметика, дрехи, дори и малко да е, да е ново.   Cool Радвай се на семейството си сега, оттук нататък имаш цял живот да работиш, работата няма да избяга, гледай на положението като дълга заслужена почивка. Успех!
Цитирай

София

Мнения: 1 914
Аз също много се притеснявам. Още не съм родила, но вече започвам да се депресирам много. Сега не работя и по цял ден в къщи. Правим ремонт, а мен ме мързи да свърша каквото и да е искам просто да си легна и да ми мине по-бързо деня. Може би всичко се дължи на хормоните, а може би и на еднообразието, но се притеснявам да не навредя на бебо който толкова много искам. Ще ти стискам палци да се разнообразиш и да се зарадваш с нови сили на бебока. Успех и много топли прегръдки!
Цитирай

София - България

Мнения: 1 994
ФИТНЕС Very Happy моми4ета,това е най добрата(според мен)рецепта за справяне със скуката.Аз какво да кажа като тук през деня няма с кого да обеля и дума Sad Добре 4е е форума и няколко приятелки из цял свят ,та обменяме по някоя клука Confused Горе главата,има време за вси4ко Razz
Цитирай
Мила,boyana разбирам те напълно!
За мен депресията след раждането беше страшно изненадваща. Аз самата съм психолог и много добре познавам това състояние, но до този момент само от другата страна - чела съм много за следродилната депресия и съм слушала разкази на жени, които са я преживели. Но за това човек никога не е подготвен! Имах прекрасна бременност и никога дори за миг не ми мина идеята, че мога да преживея толкова силни и противоречиви чувства - радост, умиление, обич, гняв, вина, срам и много тъга по безвъзвратно отминалото минало, в което бяхме само аз и мъжа ми.Плача и тъгата отминаха за 2 -3 седмици и после дойде страха - как ще се справя, всичко е толкова ново. Нещата в ежедневието започнаха да се нареждат - добре се  справях с домакинството, но чувството че нещо не е наред остана, аз не се чувствах напълно щастлива.
Аз имам личен психотерапевт /в нашата професия това е задължително - за да консултираш, самият ти трябва да минеш през индивидуална терапия/ и в продължение на 2 сесии обсъдих това с него - помогна ми.
Сега, след като преживях след родилната депресия си мисля, че не само хормоните имат значения за появата й - състоянието им в организма се балансира до 4 месец, но едва ли за 4 месеца можем напълно да свикнем и да влезем в новата си роля - на майки, до сега сме били деца,а вече ние имаме деца. Добре познатата ни и "удобна " роля на работещи жени за момент е зад гърба ни и ние се "учим" на напълно нова. Отговорността, неизвестното, а и скуката ни уморяват и напрягат и е напълно естествено да искаме да се върнем там, където знаем, че се справяме добре, а и отговорността е съвсем друга- на работа.
Разбира се, това би могло да е само един ъгъл на възприемане и със сигурност за всяка една от нас преживяванията се различни. Пожелавам ти успех и си мисля, че ще се справиш, защото най-важната крачка си я направила- признала си пред себе си, че имаш проблем, а от тук до решаването му има съвсем мъничко!!!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.