Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бъдещи майки
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 45 отговора

София

Мнения: 396
С големия ми син аз не знаех, че съм бременна, а мъжа ми беше готов да се хване на бас, че съм бъдеща мама. Причината беше, че ядях всевъзможни буламачи. Та хванахме се ние на бас и той ми купи тест. Направих го и когато видях двете чертички останах безмълвна за около 15 минути, докато мъжа ми ходеше напред-назад с 24 каратова усмивка и повтаряше "Ще ставам татко!"
С малкия беше по-различно, понеже го бяхме планирали това бебе от доста време, та аз си правех по 2-3 теста месечно:) И един ден, след три дневно закъснение на цикъла аз вадя поредния тест и се затварям в банята. Появи се само една чертичка и аз разочарована оставих теста върху една салфетка на шкафчето, измих си ръцете и се обърнах да взема теста и да го изхвърля, когато.... беше се появила и втора чертичка!!! Вярно- доста по-бледа от първата, но чертичка! Отидох при любимия и му го показах, а той вика "много е бледа тази втората, на менте ми прилича този тест". След няколко дни (които ми се сториха месеци) си направих пак тест, а резулата беше две дебели и тъмни черти! Показах и този тест на мъжа ми и вместо радостта, която очаквах (както беше при баткото), той само каза "Ето това вече е нормален тест"!
По късно имаше и радост, разбира се, но първата му реакция определено ме изненада- сякаш нищо особено не се е случило и аз едва ли не му казвам че ще става татко всеки ден:)
Сигурно всяка от вас си има такива истории, които остават спомен за цял живот.
Цитирай


Мнения: 9 963
С тестове. Не смеехме да се зарадваме, защото бяхме наясно, че шансовете ми за износване не са големи.
Цитирай

Варна

Мнения: 4 971
Ами аз просто се събудих една сутрин 6 дни преди менструацията да трябва да ми дойде и с отварянето на очите си помислих "Бременна съм"и бях повече от убедена...таткото  - ами и той не беше изненадан Laughing
Цитирай

Някъде там...

Мнения: 5 720
При мен беше много смешно. Решихме, че искаме бебе в началото на февруари миналата година. И в края на месеца ми дойде редовен цикъл, така че следващия трябваше да дойде в края на март. Обаче аз по това време пътувах до Брюксел, после се прибрах за 2-3 дни в БГ, а след това заминах за Либия, седях там седмица, после пак се прибрах и после пак заминах. Стана къмто 25-ти април, а цикъл няма. Викам си аз: "От смяната на климата ще да ми закъснява!" и въобще не ми идва на ум нищо друго. Споделям аз тази работа с една моя колежка, която ми е и много добра приятелка. Това става на работното ми място, а тя ме поглежда и заявява: "Слушай какво ще ти кажа, имам 2 деца и 25 дни от климата не може да ти закъснява". Отидохме до близката аптека да си купя тест и да си го направя на другия ден, ама то пусто, не можах да изтрая. И си викам - сега ще го направя още докато съм на работа... А тя седи милата, нали се чака 5-6 минути и ми говори глупости, да ме разсейва. Като погледнах  EFP и като му ревнах....  newsm45
А тя ме успокоява - защо сега плачеш, то това е много хубаво. Хлипайки й обясних, че рева от радост. Едва дочаках таткото да дойде на работа /с него работим заедно/ и да му съобщя новината. Той се опули и ми вика дали съм сигурна. Е как да не съм... Ама той не смее да се зарадва, докато не сме идели на лекар... После разбрах, че тайно почерпил колегите, че ще става татко.  cheers
Цитирай


Мнения: 304
Трябваше да тръгваме на море и постоянно си чаках да ми дойде, тъй като цикъла ми не е редовен, а сега, а после - ама нъцки. Ядосвах се много, че ще ми се развали морето, но реших да направя един тест за всеки случай, поне да не чакам напразно. Като видях положителния тест се уплаших и ми се разтрпереха ръцете, а бъдещия татко само се ухили. Сега като гледам Оги просто знам, че всичко си е заслужавало Laughing
Цитирай


Мнения: 3 204
И ние трябваше да тръгваме на море, а трябваше да ми дойде точно деня, когато тръгваме. Да, ама не дойде и аз съответно, понеже целенасочено се занимавахме с бебеправене през месеца, си купих след работа един тест, с идеята, че ще го направя на другата сутрин - нали е по-добре със сутрешна урина да се прави. Да ама като съм любопитко, не издържах. Нападнах кенефа веднага след като се прибрах и после обикалях на пръсти около теста 6-7 минути. После тръгвам да дърпам капачето (тестът беше шуър чек, касетъчен), надничам и виждам първо една чертичка. Викам си - и тоя месец не е станало  Sad . Дърпам капачето докрай и се облещвам срещу втора наситена чертичка. После рев... Звъннах на татито, че той беше на работа, ама не помня какво точно сме си говорили, само че хълцах почти през цялото време. После той се прибра от работа, говори с майка си в коридора, напълно спокоен, после още по-спокойно дойде в стаята, затвори вратата и после ме нагушка едно хубаво (а аз пак си поревах  Laughing ).
Цитирай

Карнобат

Мнения: 143
И аз ще си го спомням този момент и още как  Mr. Green
По принцип винаги съм била с нередовен цикъл такаче никога не съм чакала да ми дойде на точната дата. Един ден решихме че искаме да сме вече трима и ......естествено не ми беше идвало преди това 2 месеца  ,така че си мислех че няма да е лесно. Правих няколко теста , но .... EFN и аз си викам има ми нещо пак ще ходя на доктор  newsm78 Взех си направление и същия ден прокървих  Sick  и си викам ето , по сигурно от това .....
Но все пак отидах и на лекар и и обясних , когато допря ехографа до корема ми веднага видя мъничето и когато ми каза "честито" аз вече летях от щтастие, беше в 9 г.с.
А що се отнася до татито  още щом му казах залепи усмивката на лицето си и  двамата чакаме с нетърпение малкото слънчице  Hug
Цитирай

Алтернативата

Мнения: 932
След уверения, че бебе трудно ще имам и то без специално лечение, въобще не се надявах, оложих го за друг период от живота ми. обаче в един момент след 2 месеца закъснение и както се бях вбесила един ден, си казах, що не си направя тест, въреки че знам какъв е резулата е да ама не  EFP парвите 2 минути не дишах следващите 8 се мъчех да дишам равномерно за да не припадна а на 11 тъчах към аптеката за още тестове.
Бъдещия баща забрави да диша за по далго от мен даже, после мълча 2 месеца,а после избяга /буквално/ #2gunfire #2gunfire
« Последна редакция: сб, 29 окт 2005, 21:28 от salai »
Цитирай

Севлиево

Мнения: 1 649
По принцип цикъла ми е нередовен, но след като 2 месеца не ми дойде си казах, че може и да има нещо. Няколко дни след тази мисъл беше сватбата ни и реших да не си правя тест, защото може да се разочаровам и по този начин да разваля един от най-хубавите дни в живота си. 2 седмици след сватбата си купих тест и едва изчаках да съмне, че да го направя. Изобщо не можах да заспя. Станах в 6 часа сутринта и разтреперани ръце и свити стомах и сърце го направих. Докато чаках 5-те минути щах да се побъркам. Пък и след 9 неуспешни месеца си ме беше страх. Е, теста излезе положителен, а аз щах да се побъркам от щастие. Отивам в спалнята, побутвам спящият си все още мъж и му казвам: "Добро утро, татенце". А той промърморва нещо от рода на: "Колко е часа?" и в следващия момент зацепва новината и веднага скочи от леглото. Реагира като по филмите. Много се зарадва!
Цитирай


Мнения: 8 505
Таткото беше сигурен преди мен,че ще ставаме родители (още преди да си направя тест) Wink
Цитирай

София

Мнения: 1 727
Аз реших да си направя тест два - три дни преди датата, на която очаквах да ми дойде. Не знам защо, просто имах някакво предчувствие. Купих си тест, но не издържах до следващата сутрин и си гонаправих веднага (бях в офиса). Чертичката беше само една, а на такива се бях нагледала достатъчно, затова просто не реагирах (честно казано мисълта ми беше, че не знам какво съм си въобразила и защо изобщо си правя тест). После обаче се замислих и започна да ми се струва, че имаше втора чертичка - много бледа, но като се вглеждам хубаво, нещо там червенееше. След малко реших, че не трябва да се вманиачавам и да приема, че резултатът е отрицателен.  Не казах нищо на бъдещия ми съпруг, защото нямаше какво да му казвам. обаче червейчето на съмнението продължи да ме гризка отвътре и на другия ден си купих още един тест. Направих го на следващата сутрин. Резултатът беше положителен! Втората чертичка беше ясна,макар и не толкова ярка като другата.  беше 7 сутринта, а аз отидох, събудих таткото и му показах теста. Той започна да ме прегръща. Бяхме много щастливи. Все пак, за да съм по-сигурна след два дни направих още два теста  Very Happy, които също бяха положителни. На същия ден отидох на лекар. Приеха ме с насмешка, защото казаха, че 3 дни закъснение не е нищо и след като съм решила ако съм бременна да задържа бебето, нека изчакам още 10 дни и тогава да отида на лекар. естествено, че не исках - щях да умра от любопитство. Прегледаха ме и ми дадода снимка, на която се виждаше едно малко черно петънце - плодно сакче 8-9 мм. бях в 5 г.с. и същественцето още нямаше сърдечна дейност. Таткото пусна няколко сълзички като видя снимката Smile Сега съм в 11 г.с. вече имаме сърдечна дейност, а размерът на ембриона е 30 мм.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 410
хайде и от мен една щастлива сълзлива история, че почти се разревах като чета!
И ние се бяхме заели с работата, и не че толкова очаквах да е станало, ами как лъжа Blush, но отпуска ми свършваше, а по план следваше да ми дойде точно тогава, реших да се тествам. Не че и преди не го бях правила Laughing
И така теста положителен, радост голяма, дзър на доктора, хаиде на преглед, заповядай една снимка, ела пак след 10тина дни! Реших да изчакам, за да кажа истина на таткото. И така, след потвърждение на радостната вест, обиколих всички бебешки магазини и купих най-малкото блузче което може да съществува. Слагам ги със снимката в едно красиво пликче и вечерта гушкам неподозиращото новоизлюпено татенце и казвам, подарък имам за теб. Пипа той неразбиращо и за да му помогна казвам: Това дрешче ще му стане след 9 месеца, а това е как изглежда сега!"
Изненадата бе голяма! Вече не помня, ама май и двамата се разревахме!От щастие де!  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 319
Ние с тати вече бяхме женени три години, като решихме, че искаме бебе (ама и двамата, щото той си искаше още откакто се познаваме, ама аз не се навивах). Решихме, че няма да бързаме - когато стане. И стана на втория месец. През април 2003 аз пътувах за интервю за работа до Германия, върнах се и на следващия ден заминахме на фирмен семинар в Боровец. Там вечерта си говорихме с една колежка и аз й казах, че ми закъснява с два дни и че съм сигурна, че съм бременна (червените ми гости са много точни!). Татито отиде на работа в понеделник - да си подава молба за напускане, а аз пъс след мойта работа си купих два теста (бяха в промоция  Wink ) и се прибрах. Направих единия - две черти, направих втория - две черти! Не съм имала по-шокиращо преживяване в живота си!
Като се върна от работа, татито взе да ми обяснява как си подал молбата за напускане, как ... Не го слушах естествено! По някое време го прекъснах и му казах, че много се радвам, че е напуснал и че ще става татко! Първата му реакция беше мълчание, после започна да се облича и обува. Попитах го къде отива, а той ми каза: "Ами да си изтегля молбата за напускане! Не мога да остана без работа, ако ще имаме бебе!" Чак тогава започнаха лудите радости!

Пожелавам на всички поне един път в живота си да изпитат това чувство! За себе си знам, че ще опитам поне още веднъж!
Цитирай

София

Мнения: 4 266
При нас нещата станаха непланувано, може да се каже че живеехме заедно всеки си имаше "в къщи"(така 3 години, майка ми се беше примирила и вече бе сменила репертоара "бе не се женете, но поне внуче искам"). Бяхме решили да живеем вече заедно и да освободя "моя дом", имхме планувано едно море около месец и така месец преди да стане всичко факт си говорим и той ми казва "абе на теб май ти закъсня много". Замислих се и още сутринта минах през апреката. Всякаш подъзнателно някой ми е подказвал че има нещо но няма кой да се усети. В същата аптека няколко дена преди това ми привлича погледа надписа върху паничката за парите "ОТКРИЙТЕ ДЕТЕТО В СЕБЕ СИ" ... а аз си помислих че имали предвид да си спомним детството ..."какво ли продават?!" (е дребния шрифт ми разкри тайния продукт - тест за бременност)
Направих теста и видях двете чертички... после ми се губят малко спомените... бъдещия татко ме целуна и решихме на другия ден да отидя на лекар ... оказа се 13 г.с. а човечето над 5 см ... Още същата вечер решиме няколко задачи - уведомихме бабите и дядовците и най-близките приятели , решихме, че сте се оженим веднага, ако може да се организира всичко за по-малко от месец, поканихме кумове, правихме списък за гости Smile
.... още ми се смеят в работата и чувам "бе ти изкара 1/2 бременност" или повтарят думите ми "хем ограничих храната пък имам корем" (знаете как е преди морето Smile ...въпреки че съм с нормално телосложение нямах коремче)Smile 

...и така вместо 1 месец море стягахме бракуването, е морето го видяхме, въпреки че не го използвахме Smile
Цитирай

gatorland

Мнения: 3 478
Ами на мен никога не ми закъсняваше и така разбрах че има нещо. Ама голямо търпение му дръпнах, докато направя теста, защото хем си викам не може да съм, хем се чудя дали съм готова да разбера. В крайна сметка 7-10 дни след закъснението направих теста и резултата беше на лице. Таткото реагира много неадекватно, мисля че беше в шок и му трябваше доста време да излезе от него, просто и двамата стояхме и не вярвахме, въпреки че беше планирано. Представях си го по съвсем друг начин.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 45 отговора