Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Шумен

Мнения: 270
Здравейте, майчета!
От известно време голямата ми дъщеря, за каквото и да става въпрос, ходи из къщата и повтаря само НЕ, НЕ, НЕ.... Принуждавам я да ме слуша за някои неща, но то си е наистина принуда. Например много обича да си събува пантофите, че и чорапите. Започнах да обувам чорапогащници, но за пантофите не можахме да се разберем нормално. Затова й обясних, че ако си събува пантофките, ще й срежа една от кърпите (вместо биберон или пръст, си дъвче едни кърпи, обича си ги толкова, че ги приема едва ли не като одушесени създания). И понеже нещо не ми повярва, срязах една от кърпите много демонстративно, оттогава не си събува пантофите. Много ме тревожи тов,а че напоследък все така "слуша" - само ако е заплашена с лишаване от нещо любимо.
Част от белите, предполагам, предизвиква ревността спрямо сестра й. Но не зная ако е период докога може да продължи и какви би трябвало да са адекватните ми действия?
Моля ви, помогнете ми  Praynig Така искам да се разбираме с думички, а имам чувството, че съм постоянно на война Sad
Последно днес я бях сложила на гърнето, стана и ... се изпика на килима
« Последна редакция: нд, 13 ное 2005, 19:41 от Змайли »
Цитирай

София

Мнения: 862
Все едно ми разказваш за мойта дъщеря Very HappyНе се притеснявай,от лентичката виждам че тя е точно в периода на отрицанието.Това е абсолютно нормално за възрастта в която е.Опитвай се повече да разговаряш с нея и да си търпелива.Всичко преминава от само себе си.После пък други неща ще дойдат...защо,защо и пак защо!Ние сме сега на таз тема Mr. GreenНаправо понякога имам чувството че се въртя в омагьосян кръг...А  и малкия нищо че е почти на пет г. като му говориш трябва по 100пъти да повториш и ....пак може да не ми обърне внимание.Може  да има значение ревността,но и това се преодолява
Цитирай


Мнения: 2 792
  Мога да ти прозвуча кощунствено, но не се бори с нея, остави я да си ходи боса, нищо няма да и стане. Не винаги децата изразяват отрицание, само и напук, просто една част от нашите изисквания за безмислени и неудобни за тях.
 Димана и Момчил, до ден днешен си ходят боси в къщи,  понякога и без чорапи, така им е удобно, така съм ги оставила, на мен не ми пречи, на тях не им пречи и всички сме щастливи Laughing
Цитирай

в гората

Мнения: 2 979
Ох, милата.

Мони си няма сестричка или братче...но и сега почти за всичко се борим.
Къде по-лесно, къде по- трудно.

Но аз мисля, че е ревност....Внимавай, защото децата са мноооого чуствителни..много!!!

Карай я да помага на мама...да се чуства, че вече е голяма и ТИ имаш нужда от нея.

По- лесните за нея неща, нека тя ги прави...
Аз съм научила Мони къде е кофата и когато и сменя памперса го лсагам в торбичка и тя си го носи до боклука самичка. Виждам я, че е много горда от това...

Разбира се това е много малък пример, но може и твоята дъщеричка да прави това за мама Wink
  bouquet
Цитирай

Шумен

Мнения: 270
Гледам непрекъснато да я включвам - изхвърля разни боклуци, гладим заедно, готвим заедно манджите, мете с метлата и т.н. Но... ега ти периода, кога ще свърши  newsm78
Цитирай

преди Варна/сега Горна Оряховица

Мнения: 4 250
Временен период- не се отчайвай! Mr. Green
Цитирай


Мнения: 1 134
Както са ти казали и другите майки, съвсем нормален период си е. След много проби и грешки, тъкмо ще нацелиш правилният подход и детето ти ще излезне от него Crazy...
Специално за чехлите - и на мен ми беше лудост някаква, защото непрекъснато ги събуваше и накрая й обувах 2 чифта чорапи или едни по - дебели и така решихме проблема. Пък и съгласи се, че крачетата й не могат да бъдат обути непрекъснато в нещо.
Що се отнася до заплахите - много е деликатен моментът, защото хем трябва да се научи, че има предел за всичко, хем не трябва това да става грубо и нараняващо я.
Най - голямата глупост, която свърших в този й период, беше след многократни предупреждения да не удря едно голямо цвете вкъщи с пръчка (в резултат, на което всичките му листа се чупеха и разпиляваха по пода, но мен ме притеснявмаше повече сока, който пускаха и е отровен), й счупих на малки парченца една чисто нова играчка...
Дни наред се присещаше и ме питаше с тъжни и объркани очички: Мамо, защо ми счупи играчката?
И аз се чувствах като дивак - кроманьонец, пуснат в Ню Йорк, примерно...
Сега не го удря... Само понякога се примъква тихичко и счупва по едно листенце с ръка зад гърба си, докато ме гледа в очите... Crazy Rolling Eyes ooooh!
Примири се, че с "връщане" не става. Само с добро и с търпение, което ако някъде раздават - обаждай се... Very Happy
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.