Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

usa

Мнения: 810
Здравейте,

Отдавна си задавам въпросът и до сега не съм се сетила да попитам вас, може би защото ще ви се стори деликатен. Темата е за неработещите жени/майки. Пускам я тук, защото предполагам, че има най-много мами, които могат да направят избора да си останат вкъщи.

Аз съм от хората, които непрекъснато трябва да се занимават с нещо, искам да работя, да уча, да пътувам, да правя хиляди неща наведнъж. И се питам, ако имам деца как ще успея да съчетавам всичко. Разбира се вероятно разбирате, че говори жена, която няма деца и оттам идея си няма какво е да имаш деца, да се грижиш за тях и колко е ангажиран деня ти. Това не го поставям под въпрос въобще- децата са най-важни! Но...когато направите избора да си останете вкъщи дори когато те вече нямат толкова нужда от вас, чувствате ли се, че ...изоставате?

Уважавам избора на всяка майка да отгледа децата си, уважавам и избора на всяка майка едновременно да работи и отглежда децата си. Не ми давайте диагноза кариеристка, въпреки че може би така ще ви прозвучи. Аз не зная някой ден какъв избор ще направя, по-вероятно е че ще съчетавам работата с гледането на децата си, НО вероятно и аз ще реша да остана вкъщи да се грижа за тях и искам да знам как майките правят своят избор и ако нещо им липсва как го запълват.

Въпросът ми е към майките, които решават да останат вкъщи (и пак повтарям, не искам да засягам никой и всичко, което ще попитам е с презумцията, че децата са на първо място):
Как се разнообразявате, как се обогатявате, как се чувствате полезни, ако щете умствено, социално, културно, не ви ли се иска да работите и да имате свои неща извън семейството, свое обкръжение, неща и събития, които се случват, предизвикателства, трудности, постижения, загуби, победи....и т.н. и т.н. Или децата и семейството ви дават всичко?

« Последна редакция: пн, 14 ное 2005, 11:21 от Pumpal »
Цитирай

в село на завоя преди Шенген

Мнения: 4 244
Пумпалче, темата ти е много готина!
Преди да почна искам само да вметна че и аз бях кариеристка преди да се омъжа.
Имах си образованието, работех с кеф, бях търсена, имах перспективи. Но.... нещо ми липсваше.
Оказа се че докато не опитах сладостта на семейния живот, не кукувах известно време у дома. нямаше, как да разбера преди това, че точно това ми е липсвало.
Аз съвсем съзнателно направих избора си - семейството пред кариерата.
Не съжалявам и не съм съжалявала. Вярно че сега работя от къщи, но това е от 1 1/2г, а преди това само си гледах децата.
Когато имаш деца край себе си не ти е скучно, особено ако си откачалка като мен Laughing. Не че не ми е идело да се гръмна в определени моменти - предполагам че и другите като мен ще го потвърдят, но си струва само заради очичките им и погледа казващ толкова много.
В началото изобщо не можех да си позволя да чета книги на немски, сега вече да - учих езика сама и ми беше много трудно. Вече успявам и сложни икономически книжки да прочета без да ми доскучее.
Плета, шия, ходя по разходки, форумствам, ходя на хор - това са ми заниманията напоследък. Ама то от домакинстване понякога и за това не ти остава време Mr. Green. С  голям кеф си играя с децата, четем книжки, лепим и изрязваме - а бе кво да ти кажа, възпитателка от детската градина съм Party
Работя от къщи в момента по принуда, но работата хем е фултайм, хем имам и свободно време. Но ако трябва да избирам - веднага я зарязвам ooooh!
Та това е от мен
Предавам щафетата на останалите
Цитирай


Мнения: 1 794
много готина тема Smile
преди да дойда тук учих и работих и харесвах това , което правя. след като завърших продължих да си работя и ми беше много кеф. след като дойдох тук веднага започнах работа /на втория ден от пристигането си/ и се чувствах прекрасно. харесваше ми това, че веднага се слях с тукашните, че имаше какво да правя. просто се чувствах полезна. същия месец /когато пристигнахме/ забременях. бебето беше желано и бяхме много щастливи. продължих да работя, така исках , а и се чувствах много добре. просто късмет, че карах лека бременност. работих до 6 месец, когато вече усещах, че започна много да ми тежи. та от 6 месец на бременността до сега не съм работила, но се чувствам добре така. когато останах вкъщи очаквайки малкото човече да се появи си казах, че ето това ми е липсвало. ето тези мигове и искам по-скоро да се роди бебенцето ми и да си стоя у дома и да се грижа на него . до съвсем скоро не ми липсваше работата. сега вече малкия ходи на ясла, голям е, има нужда да общува с връстници и аз усещам, че същото се случва с мен - имам нужда да общувам с големи, да се запознавам с нови хора. разбира се събираме се с приятелки и с техните дечица, но като че ли ми се иска да правя нещо, което не е свързано с детето. нещо различно и нещо ново. на моменти съм имала чувството, че ще изкукам, много съм се изнервяла и ядосвала, ама това май са си нормални неща. реших, че трябва да започва да правя нещо и се записах на курс в университета. междувременно уча листовки, чета разни книжки на английски или пък вестници и списания. просто упражнявам езика, за да го подобря. защото поне това мога да правя докато съм вкъщи. за работа.....ммм, не мисля още съвсем сериозно по този въпрос. оглеждам се, но не ми е на дневен ред. може би след Нова година. та искам да кажа, че приоритетите и желанията определено се променят, когато малкото човече е на път и се появи. и аз съм си мислила, че един ден като остана с бебе у дома по цял ден за дълго време ще лудна. ама се оказа, че ми е приятно. е, вече и от други неща имам нужда, а не само от това да бъда фул тайм мам. но лека-полека... Smile
Цитирай

Ottawa, Canada

Мнения: 2 452
Ти защо не спиш? Mr. Green
Аз също бях кариеристка, преди да си остана вкъщи. Кариерата ми бе изключително успешна, но по стечение на обстоятелствата се наложи да си остана вкъщи и мога да кажа, че чувствата ми са смесени. Има моменти, в които се благославям за решението си и не съжалявам за моментите отдадени на детето ми. Има и други, когато ми се плаче, защото направих голям жест за семейството си, а сега е трудно да се върна там, където оставих нещата. Не бих казала, че при мен става въпрос за съзнателен и доброволен избор. Просто това бе най-удачния избор в момента за всички. Освен това бях притисната от обстоятелствата. От началото на връзката ни до края на 2003 година (т.е. 4 години), аз и съпругът ми сме живяли разделено в името на кариерата. Този период включва моята бременност и ранното детство на Изабела.  Когато почина майка ми, с която бяхме изключително близки, неволно преосмислих много неща. В този момент ми свърши контракта в Монреал и аз реших да остана вкъщи известно време. Може би е било комбинация от шок, депресия и стечение на обстоятелствата. Сега, две години по-късно мога да кажа, че съм щастлива, че имах възможността да отдам това време на детето си.
Истината е, че когато настъпи катаклизъм, всичко се променя и нещата не изглеждат така, както са изглеждали преди. Бях взела решение от тази есен да започна работа; през пролетта ходих на интервюта и т.н с тенденция да започна работа през септември, но малко по-късно изоставих всичко, защото в момента аз съм със здравен проблем и това определя начина ми на мислене. Мога да кажа, че в момента се движа по инерция.
Какво правим през времето, когато сме заедно? Плуваме, разхождаме се, лепим и режем, рисуваме, танцуваме, правим музика, играем си в стаята за игра, учим се да пишем и четем, готвим, правим кексове, освен това много пътуваме и посещаваме музеи, концерти, увеселителни паркове, ходим на гости и си играем с други деца (докато мамите пият кафе).
Стоенето на един родител вкъщи има много аспекти, един от които е финансовия. От известно време започнахме да си правим сметката, което е много нетипично за нас.
Относно културните развлечения, имах един период на затишие от концерти, защото сме сами и нямаше кой да ни гледа детето, ако излезем, но никога не сме се лишавали от музеи - била съм на всички по-големи изложби в  централна Канада (т.е. Торонто, Отава и Монреал) през последните 6 години; сега и на концерти тръгнахме, най-вече съобразени с възрастта на детето, но се надявам постепенно нещата да се нормализират.
Много е трудно да се каже кое е най-добрия вариант. Всеки решава в момента в зависимост от ситуацията. Никога в живота си не съм допускала, че ще си стоя вкъщи цели 2 години, но ето, че ми се случи и не съжалявам!
Цитирай
Аз съм от хората, които непрекъснато трябва да се занимават с нещо, искам да работя, да уча, да пътувам, да правя хиляди неща наведнъж. И се питам, ако имам деца как ще успея да съчетавам всичко. Разбира се вероятно разбирате, че говори жена, която няма деца и оттам идея си няма какво е да имаш деца, да се грижиш за тях и колко е ангажиран деня ти.
Темата ти е много интересна!
Хм...,малко трудно е да се обясни в какво се състои един ден на мама в къщи,
но ще опитам Very Happy
 PartyАко преди това си обичала да четеш нещо с удоволстие и на спокойствие,
то с едно дете нещата изглеждат "малко" по различно:( говоря за дете на 1 до 3 години)
Още на 5-тата  минута,преживяваш в действителност"Дядо и ряпа",малкият пакостник така се е вкопчил в книгата ти,че да нищо на света не иска да я пусне.
Опитвайки се да спасиш ценността си,опитваш всякъкви трикове и тъкмо си мислиш,че си успяла,пада шишета му:
Залива точно твоята най-ценна книга #Cussing out
Бебо разбира се откива,че бърсането и не му е така интересно и докато ти сушиш лист по лист страниците,вече е в кухнята,гордо измъкнал всички посуда от шкафа
и играе ролята на барабанист.
Усмихнато си казваш:Е поне е зает и продължаваш любимото си занимание.
Половин час по късно,установяваш,че не можеш да слушаш нито един тон от неговата музика ooooh!
Ставаш с намерението-ей сега ще ти покажа кой командва тук...
Но малкият така е барикадирал,че първото което виждаш са зведички от болка,
вилиците също са на пода #Crazy
Твърдо решила,ей сега ще ти покажа #2gunfire,го вземаш и все още запазила добрия тон му обесняваш  кое е лошо и добро,тои те гледа с големите си очи-
и ти се кефиш ,разбрал те е!
Доволна сядаш и се опитваш да се вглабиш в твоята книга когато чуваш,любимата ти ваза е на пода smile3515
Ставаш... прочиташ му една лекция и тъкмо всемаш любимата си книга,установяваш,че малкият вече е успял да да я опише -цялата smile3512

Това е само една малка част от живота на мама и любимите и занимания,а мога да ти разправям до утре,
другите мами несъмненно също.
Но поне не ти е скучно Very Happy,
всеки един ден е индивидуален по себе си и откриваш колко изобретателни могат да бъдат децата Crazy
Цитирай

Германия

Мнения: 7 519
Аz съм "едва едва бременна"  Mr. Green но zа раzлика от това пък ве4е блиzо 3 години не работя. Бях zавърШила с отли4ие, имах много добра кариера, и откаzах вси4ко когато се омъжих. Самата сватба не бе при4ината  Wink но мъжът ми постоянно го праЩат да работи в 4ужбина и не искахме да се раzделени zа по няколко месеца, та zа това спрях да ба4кам  и пътувам с него.

Като спрях да работя, много хора, най ве4е на моата въzраст, ми се 4удиха на акъла и не можаха да раzберат как така не умирам от тъпотия. Ами въпросът е да се zанимаваШ сам  Wink По интернет "работя" малко (писах zа това в темата zа триваго), имам голяма къЩа с градина, оби4ам да 4ета, спортувам по малко, все намирам какво да правя и до ден днеШен нито веднъж ми липсваШе старата ми работа.

Та като се появи малкото, не zнам какво Ще правя в смисъл 4е сега се радвам на една свобода, която тогава няма да я имам. Ще пиШа пак след 5 месеца  Wink
Цитирай


Мнения: 1 393
Аз също съм по скоро от "твоята страна", в смисъл че и аз още нямам деца, но доста често се улавям напоследък, че си задавам подобни въпроси като теб. Преди винаги съм гледала с едно почти снизхождение на stay at home moms. Даже все и им се чудех  на тези уж еманципирани американки тук, как така влагат толкова време и пари в едно университетско образование и кариера, а после с лека ръка го захвърлят, за да поемат ролятата на майки и домакини. Мислела съм си какво ли правят по цял ден и как не им е скучно от това седене вкъщи по цял ден...
Е да, но сега когато съм малко по-зряла (поне се надявам, че съм Smile) и въпросите за деца и майчинство започнаха да ме вълнуват на "лично" ниво, определено започнах да гледам на нещата с доста по различно око. Най вече взе да ми става ясно, че въобще не е толкоз просто и лесно да си stay at home mom .  Smile

Според мен има хиляди неща, които една жена може да прави извън стандартното ходене на работа ( и под това въобще нямам предвид ходене по фриз. салони). Особено в едно отворено и почти неограничено на възможности съвремие като нашето възможностите са наистина безброй.

Аз лично съм решила, че ще продължа да работя дори и след като дойдат деца (живот и здраве да е!), но главно поради фактът, че работата ми е частично свързана с деца и майки и я работя около 70-80% от вкъщи така или иначе (а и мога да я работя и part time по нататък, ако реша).

Ще ми е наистина интересно да прочета какво мислят по тази тема мамите, които са направили избора да си останат вкъщи.
 Много хубава тема!
Цитирай

usa

Мнения: 3 491
Пумпалче, много са ми близки въпросите ти  Hug. И други жени са питали таква нещо, истината е, че не знаеш как ще се почувстваш, докато не го изпиташ. При мене така се стекоха нещата, че поради неработна виза бях у дома и използвах времето да родя и двете деца. Беше добър вариант и полезен за всички, но си признавам, че аз не бях щастлива. В случая не става въпрос за избор кариеризъм или деца, мразя думата кариеризъм защото в нея има нещо преднамерено, съзнателно, дори цинично. Става въпрос за това как е устроена една жена, и какво може да я направи щастлива. Децата имат нужда от щастлива майка. Кое е по-морално и полезно? Да стоиш у дома с децата или да искаш да работиш навън от дома? За мене е въпрoс безсмислен като това кои са по-умни - блондинките  или брюнетките.
От личния си опит на жена, която не е била запленена особено от стоенето у дома и не и идва "отвътре" занимаването с деца, мога да препоръчам следното (в случай, че и ти се окажеш така):
1.Демитологизирай майчинството. Не се дръж с ръка за сърцето и не примигвай патетично, че ох! и ах! това е най-хубавото, смисъла на живота ми, как съм живяла без него, не може да се опише, и т.н. Приеми, че това е занаят като всички останали, и точка. Аз като ученичка и работничка винаги съм се старала да си върша добре работата. Това ми е новата "работа" и трябва да я върша добре. Признавам си, скучно ми е. Но в един учебник по руски от нашето детство ставаше въпрос за това как на едно момченце му е скучна физиката, и му препоръчава като ти е скучно нещо, да започнеш да се интересуваш повече от него. Задълбочаването в дадена област води до интерес към нея. Значи, четем книжки за деца, гледаме какво правят другите майки, и възприемаме майчинството като шанс да научим нещо ново. Полека-лека с яденето идва такъв апетит, че стигаме до началната точка на митологизирането и виждаме колко интересно и прекрасно нещо са децата!
2.Учила съм фул-таим с две малки деца. В момента работя на 2 места. Съчетаването е: когато съм децата, се концентрирам и занимавам само с децата и не мисля за останалите неща. Когато уча или работя, се концентрирам само в работата или ученето.
Ето че в момента трябва да се концентрирам само върху децата.
 LaughingДо скоро! Hug
Цитирай
Ех, Пумпалче.......
Живота е толкова шарен и толкова непредсказуем. Чак кариеристка не бих казала, че съм била - в Б-я си бачках 8 години , но ето че живота ни отвя там някъде си по света. Дойдоха децата и от там ГОЛЯМАТА промяна в нашият живот. Други неща взеха приоритети (много сме си говорили със съпругът ми), гледаш, прелистваш миналото, пак гледаш, но този път с поглед към бъдещето и се чудиш къде стоиш Confused Имало е моменти на приливи и отливи. Чувствала съм се по някога отвратително от "стоенето" ми в къщи, друг път ми е било кеф. Социалният живот не мога да кажа, че ми липсва. В общи линии посещавам групи за майки с деца (от там се запознах с доста тукашни дружки), с мамите доста често (в последно време)излизаме. Връчваме децата на татковците, а ние по купони Flutter Crazy Whistling....занимания не липсват (мъкнем се къде ли не). НО има разбира се и това НО - на етап съм, че всичко почва пак да ми писва и да въртя очички към обявите за работа. Уф....не знам. Но е и вярно, че се чувствам затъпяла - за 5 години доста се отдръпнах от професията си и май ще трябва да се почва от НАЧАЛОТО.  newsm78
Преди всичко обаче да сме ЗДРАВИ. Всичко друго си се намества в процеса си. Със сигурност обаче НЕ съжелявам за времето прекарано с децата - това едва ли бих си го позволила в Б-я Confused

А на този въпрос
Цитат
Или децата и семейството ви дават всичко?
се надявам скоро и ти да ни дадеш отговор Love Hug
Цитирай


Мнения: 3 451
Периодът от 18-30 годишна възраст беше отдаден само на учене и кариера,въпреки че дъщеря ми се беше появила.Сега,от 2 години съм в къщи и съм се посветила на бързо увеличаващото се попълнение,но в никакъв случай не съм се изоставила.Чета много специализирана литература,изкарах книжка и сега уча здраво арабски.Имам повече свобода да правя каквото искам,но за това ми помага и майка ми с гледането на малките.Освен това имам възможност да придружавам мъжа ми в многобройните му командировки като това е допълнително развлечение и начин да прекарваме повече време заедно.Имам идея да започна собствен бизнес в бъдеще ,живот и здраве и дано и тогава да съчетавам успешно многото дини под мишниците. Very Happy
Цитирай

Montreal, Canada

Мнения: 1 366
Ами аз не знам дали съм единствената майка или може би една от малкото, която не й остава време за нищо друго освен за дедето й.
Не мога да уточня причината, но от сутрин до към 8ч. вечерта, когато Ерик си ляга нямам и свободна секунда. Винаги праавя нещо, което не е свързано с собствения ми живот. Винаги гледам да съм около него, чистя, готвя, ходя на пазар и тем подобни занимания, които съм сигурна, че всяка майка ги прави.
Професията ми не ми липсва, защото никога не съм работила. Но ми липсват контактите с хора и приятелите ми. 
Добре че, поне изкарах книжка, та това ми е разнообразието - да отидем до някой далечен магазин да напазаруваме.
Полезна също не мисля, че съм за никой или за  нищо, освен за сина си, защото аз нямам друга тема на разговор освен - деца и всичко свързано с тях. А около мен имам точно една близка приятелка, която се намира в  моето положение. И това е ДидОнкА бОнбОнкА
Семейството ми ми дава много, но не и всичко! Но аз се чувствам щастлива!
А някой ден 100% ще имам личен живот и ще ми липсва това време, изпълнно с едно палаво бебче, памперси, игри и домакинска работа!
Доволна съм, че благодарение на мъжът ми, мога да се посветя изцяло на детето ми!
Аз съм на мнение, че има време за всичко. Няма да изпуснем нито една изненадка на живота
Цитирай

usa

Мнения: 810
Най-нахално вдигам темата нагоре, в случай че някой не чете втора страница  Wink
Цитирай

спретната къщурка край селО Сливен

Мнения: 7 430
Ей нахалнице....майтапче Hug Пумпалче

Много ти е хубава темата и да ти кажа как бързо се променя човек, когато има едно такова сладко ходещо пате около теб и все иска нещо и те дърпя.
Приоритетите вече са на заден план...аз поне - за себе си искам да гледам малкия поне 2г и после да го дам на градина - а ако дойде и някое друго зверче Embarassed  ....няма лошо.Тъкмо няма да прекъсвам кариерата, аз въобще май и нямам такава newsm78

Обогатявам се с това, че покрай мен има любими хора, които не ме оставят да скучая - изпращам целувки на милата ми cho4o, която ме взима с колата и хайманосваме  Hug  bouquet

Не чета книги - за съжаление  Embarassed но поне чета из нета(не ме питай какво)....информация никога не липсва  smile3503 за сега най-големия ми учител спинка сладко, сладко в креватчето....

Пожелавам ти в най-скоро време да разбереш идеята на всички ни newsm10
... цял живот можеш да градиш кариера и да работиш, но не можеш да върнеш времето назад и да искаш детето да се върне на 1г за да го гледаш .... поне моето мнение е такова и искам да съм поне първите години с него Peace

  bouquet
« Последна редакция: вт, 15 ное 2005, 02:35 от ДидОнкА бОнбОнкА »
Цитирай

usa

Мнения: 810
Споделям и моите впечатления (така се прави при липса на опит Laughing)

Аз също не работя все още.  Не ми харесва, че не мога да работя, защото не е по избор, а по принуда и както често се получава- много силно започваш да искаш каквото не можеш да имаш Smile. Около мен имам приятелки /тук става въпрос за небългарските ми приятелки/, които също не работят, всеки си има своите причини. При повечето са децата. Но има и такива, които въпреки страхотните си дипломи и работи, просто са загубили интерес и им харесва много да си седят вкъщи и да имат време за всички неща, които искат да правят. Момичетата, които ви давам за пример са много умни, интересни и любопитни за заобикалящия ги наблизо и далече свят. Забавно ми е с тях и мога да кажа, че научавам много от тях и ме надминават по много неща. Имам и приятелки, които се скъсват от работа и имат и семейства и учудващо и за самите тях се справят някакси с всичко. Живота им е забързан и изпълнен с емоции и на работещите и на безработните. Едните обикалят с мъжете си по командировки, и въобще си организират времето както намерят за добре, а другите се чувстват пълноценни в по-различен аспект /като работят харесваните от тях професии/ и изживяват всеки миг все едно е последен, просто защото нямат време.

Когато попитам приятелките ми, които не работят защо така са решили, те с неприкрито задоволство и пълно спокойствие дават отговора си. Мен някой като ме пита защо не работя изпитвам ВИНА.  И като почна едни дълги обяснения да давам  Laughing все едно някой го интересува  Mr. Green. Вината е не заради това, че не нося пари вкъщи, а заради това че седя вкъщи и привидно не правя нищо. (Под нищо при мен е ходене на училище, четене на книги, списания, ходене насам натам по новоизлезли изложби и т.н. забавни неща. )

Онзи ден някой неща ме накараха да се убедя, че "проблемът" е културен. Ние сме израстнали в общество, където жените, майките работят. Всички работят и наравно се борят да се докажат. Тук жените са израстнали в общество, в което голяма част от жените избират да стоят вкъщи. И за тях е напълно ОК. Не е нужно да дават обяснения или да се терзаят за това, че са избрали да не следват професионалните си интереси.

При мен така ще се развият сигурно нещата, че точно когато получа право на работа и започна да работя, ще гледам сигурно и дете и затова съм седнала да ви занимавам със задачки закачки    bouquet защото не съм сигурна как ще постъпя тогава. Но...сабя ще покаже  Mr. Green Laughing
« Последна редакция: вт, 15 ное 2005, 10:44 от Pumpal »
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.