Бяла, спретната къщурка ... Тука майчина милувка сетих най-напред ...

beba2 радвай се, че имаш възможност да живееш в този дом от детството си 

Аз пуснах темата, защото на мен ми е много мъчно, че не мога.
Баща ми преди няколко години го продаде този дом след като баба и дядо си отидоха от този свят.
Стана ми много тъжно, а се бяхме разбрали ако ще го продава да ми каже, за да го купя аз.
Скри от мен, разбрах от чужди хора, след свършен факт. Прибрах се в България с надеждата да говоря
с новите купувачи, може би ще се разберем за една добра цена от която и те биха могле да спечелят.
За съжаление новите собственици вече бяха направили основен ремонт, къщата не беше същата каквато аз я помнех
и видях, че няма смисъл да се боря с вятърни мелници.
И до ден днешен не разбрах, защот баща ми постъпи така, аз щях да му дам повече отколкото продажната цена, която той е получил, беше я продал дефакто за жълти стотинки. Като го питах защо е постъпил така, ми каза, че било станало много бързо, бързо е взел решение и нямал време да се обади  С баща ми не сме в лоши отношения, макар той да си има друго семейство
от години вече.

уф, как да кажа...
Има 2бр. бащини къщурки. Т.е имаХ. Едната вече я няма, но другата си е на мястото...
Разбира се, че би ми било хубаво да карам старините си там. И може да се случи...

Имам само един дом и това е този , създаден от мен и съпруга ми . Не ме гони носталгия , нито спомени . Майка ми и баща ми вече са в ново жилище / къща / , а апартамента в който съм родена е отдавна продаден . И какво от това - това е живота , а той включва и смяна на жилищата .

Не. Домът за мен е там, където е семейството и този, който аз самата съм изградила.
Отраснала съм в апартамент в центъра на София - сега живея в същия квартал (виж, квартала го обичам много) и саме през 2 предечки. Не изпитвам носталгия към панела, а към годините с родителите ми, но те са живи и здрави и също живеят през няколко улици.
Не искам да се върна точно в това жилище. С мъжа ми си азградихме наш дом.
Това с ходенето през уикендите въжи за къщите извън града - имаме вила близо до София - ходим там, децата също сигурно ще ходят, ако живеят изобщо в града, в страната и т.н. Ако не - дано да имат свои места, където да си отдъхват. Понякога аз предпочитам това да става на непознато място (хотел в планината, примерно), вместо в нашата къща, където не мога да се поглезя така, както някъде другаде (трудно ще извикам рум-сървис или масажист на вилата).
Не съм сантиментална - животът е тук и сега.

Спомени от малка спретната къщурка..., а какво да кажем тези, дето сме израснали по апартаменти, без парно и топла вода - каква ти носталгия, важни са удобствата 

Искам да си живея в родният ми дом , там при майка ми е все още топло и уютно , нищо че тя такива ремонти спретна , но естествено това е за добро .Надявам се някой ден да си идем всички там , и вече моите деца така да го чувстват 

Не, беше ми болезнено дори да влизам в апартамента и настоях да го продадем. Имах много скъпи спомени с дядо ми и баба ми и когато те починаха този дом остана сякаш без душа. Купи го собственикът на една известна фирма, сега е офис.