Бяла, спретната къщурка ... Тука майчина милувка сетих най-напред ...

[Tinkerbell-che]

Искам  попитам, дали бихте желали на стари години да живеете в родната си къща?
Домът в който сте отраснали и имате прекрасни спомени!
Бихте ли искали този дом да остане във вашето семейство, да ви принадлежи и да се връщате там, когато пожелаете.
Колко от вас го имат все още този дом и са направили всичко възможно да си остане в семейството?
Искате ли да покажете този дом на вашите деца, те да могат да ходят там през уикенда и да продължат вашето детство?
А колко от вас, не са сантиментални, казват имам си нов живот и ново семейство и миналото си е минало?

РОДНА СТРЯХА

Бяла, спретната къщурка,
две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука, под липите стари
не веднъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях...

Къщичке на дните злати,
кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

[beba2]

Аз все още си живея в този дом. Детето ми отрастна в него и , ако е рекъл Господ, ще остарея в него. В блока и около него всичко си е същото /с изключение на няколко магазина/ - кооперациите, съседите, добрите отношения помежду ни...

[Tinkerbell-che]

beba2 радвай се, че имаш възможност да живееш в този дом от детството си 

Аз пуснах темата, защото на мен ми е много мъчно, че не мога.
Баща ми преди няколко години го продаде този дом след като баба и дядо си отидоха от този свят.
Стана ми много тъжно, а се бяхме разбрали ако ще го продава да ми каже, за да го купя аз.
Скри от мен, разбрах от чужди хора, след свършен факт. Прибрах се в България с надеждата да говоря
с новите купувачи, може би ще се разберем за една добра цена от която и те биха могле да спечелят.
За съжаление новите собственици вече бяха направили основен ремонт, къщата не беше същата каквато аз я помнех
и видях, че няма смисъл да се боря с вятърни мелници.
И до ден днешен не разбрах, защот баща ми постъпи така, аз щях да му дам повече отколкото продажната цена, която той е получил, беше я продал дефакто за жълти стотинки. Като го питах защо е постъпил така, ми каза, че било станало много бързо, бързо е взел решение и нямал време да се обади  С баща ми не сме в лоши отношения, макар той да си има друго семейство
от години вече.

[beba2]

Наистина е много тъжно, това което разказваш. Може баща ти да е бил подведен от някой друг, за да вземе толкова бързо решението. Но каквото и да е си изгубила и родния си дом, и доверието в баща си.

[Шани]

уф, как да кажа...
Има 2бр. бащини къщурки. Т.е имаХ. Едната вече я няма, но другата си е на мястото...
Разбира се, че би ми било хубаво да карам старините си там. И може да се случи...

[Черноглав Врабчов кОмар]

Иска ми се, но винаги ме налягат едни тъжни, носталгични мисли, че няма кой да ме посрещне..
Абе, не знам, поняког ами се иска да се върна, понекога е по - безболезнено да не се обръщам назад и да не помня нищо.
Ето, пак ми стана тъжно...

[Eлия]

Имам само един дом и това е този , създаден от мен и съпруга ми . Не ме гони носталгия , нито спомени . Майка ми и баща ми вече са в ново жилище / къща / , а апартамента в който съм родена е отдавна продаден . И какво от това - това е живота , а той включва и смяна на жилищата .

[_Nat_]

Никъде не искам да се връщам. Гледам само напред. Като отида у нашите на гости, ми е чуждо. Чак не мога да си спомня как съм живяла там. Удобно се чувствам само в семейното жилище, което подозирам, че не е последното. Не обичам да стоя на едно място, обичам да се местя и не страдам от сантименти.

[azaf]

Не. Домът за мен е там, където е семейството и този, който аз самата съм изградила.
Отраснала съм в апартамент в центъра на София - сега живея в същия квартал (виж, квартала го обичам много) и саме през 2 предечки. Не изпитвам носталгия към панела, а към годините с родителите ми, но те са живи и здрави и също живеят през няколко улици.
Не искам да се върна точно в това жилище. С мъжа ми си азградихме наш дом.
Това с ходенето през уикендите въжи за къщите извън града - имаме вила близо до София - ходим там, децата също сигурно ще ходят, ако живеят изобщо в града, в страната и т.н. Ако не - дано да имат свои места, където да си отдъхват. Понякога аз предпочитам това да става на непознато място (хотел в планината, примерно), вместо в нашата къща, където не мога да се поглезя така, както някъде другаде (трудно ще извикам рум-сървис или масажист на вилата).
Не съм сантиментална - животът е тук и сега.

[Ескарина]

Искам  попитам, дали бихте желали на стари години да живеете в родната си къща?
Домът в който сте отраснали и имате прекрасни спомени!

От дома на родителите си нямам прекрасни спомени и не бих се върнала там. Не ми харесва къде се намира  Изобщо нямам какво да правя там.
Домът на едните ми баба и дядо също не ми е много мил, макар той да е вторият по продължителност време, прекарано там. Не ми липсва детството ми, не ми е носталгично, не бях никак щастлива.
Домът на другите ми баба и дядо е "родният" ми дом. Там бях много щастлива и още си спомням със сълзи на очи някои много красиви моменти от детството, но и там не бих се върнала.
Най-ценен за мен е моят собствен дом, който ние с мъжа ми сме избрали, купили и обзавели, където съм родила собственото си дете и където живеем сега.

[Дзвер]

Спомени от малка спретната къщурка..., а какво да кажем тези, дето сме израснали по апартаменти, без парно и топла вода - каква ти носталгия, важни са удобствата 

[Katarin X.]

Беше ми хубаво да се връщам ,когато майка ми беше жива...посрещаше ме,и децата....
После...съм ходила само два пъти,по задължение...освен мъка нищо друго не чувствах.
Вече е продаден...

[спондж боб]

Искам да си живея в родният ми дом , там при майка ми е все още топло и уютно , нищо че тя такива ремонти спретна , но естествено това е за добро .Надявам се някой ден да си идем всички там , и вече моите деца така да го чувстват 

[Котьо Тръмп]

Иска ми се, но винаги ме налягат едни тъжни, носталгични мисли, че няма кой да ме посрещне..
Абе, не знам, поняког ами се иска да се върна, понекога е по - безболезнено да не се обръщам назад и да не помня нищо.
Ето, пак ми стана тъжно...

И при мен е така.

[R&S]

Не, беше ми болезнено дори да влизам в апартамента и настоях да го продадем. Имах много скъпи спомени с дядо ми и баба ми и когато те починаха този дом остана сякаш без душа. Купи го собственикът на една известна фирма, сега е офис.