Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.


Мнения: 11 612
Франд Дефърд бил съкрушен от смъртта на дъщеря си Александра. Цистична фиброза отнела живота й на 8-годишна възраст.

Няколко месеца след погребението изникнал въпросът за осиновяване. Може би семейство Дефърд могат да си осиновят друго момиче. Крис, техният син, смятал, че това е чудесна идея. Но на Франк не му се искало. Да се даде дом на едно нуждаещо се дете било наистина добро нещо, но Франк просто не можел да приеме довеждането на някаква непозната, която да заеме мястото на Александра. Изглеждало ужасно несправедливо. Никой никога нямало да може да я замести в дома им.

Една вечер съпругата на Франк отбелязала: “Знаеш ли, ако искаме бебе, вероятно никога няма да намерим такова в щатите. Трябва да дойде от някоя далечна страна”.

Да, Франк разбирал това. Тогава съпругата му попитала: “Помниш ли молитвата на Александра? Помниш ли тази част от нея, която тя сама си измисли и казваше всяка вечер?” Да, Франк си я спомняше. Дъщеря му винаги се беше молила: “И Господи, моля те погрижи се за нашата страна и доведи някои от бедните в нашата страна”.

Очите на Франк се напълнили със сълзи. Сега той разбрал. Осиновяването на друго момиче нямало да замести Александра, но щяло да бъде отговор на молитвата й.

След няколко месеца семейство Дефърд приветствало в дома си едно скъпоценно момиченце от Филипините. Сега те можели да продължат с подновяването на живота си. Идеализмът на едно дете ги задействал. Франк по-късно пише: “Сега просто ще трябва да започнем отново и да продължим. Но ти благодаря много, Александра, защото имаме да извършим наистина много неща”.

Ние можем или да се вкопчим в мъката по миналото, или да започнем наново. Новото начало не пренебрегва, нито заличава миналото, но ни пренася отвъд съкрушителната болка. Извежда ни отвъд разрушителната зависимост. Миналото е учител, но не е наш господар. Някой е казал много уместно: “Никога не можеш да тичаш напред, ако гледаш назад”.

Нека днес да бъде твоят ден на новото начало!
« Последна редакция: пн, 10 апр 2006, 14:28 от [desi] »
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.