Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Здравословни проблеми и профилактика
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 558 отговора


Мнения: 110
Откривам тази тема, за да обменим всички заедно опит в борбата и лечението на гломерулонефрита!

1. Какво представлява гломерулонефритът?
Гломерулонефритът е двустранно възпалително заболяване на бъбреците, което основно засяга гломерулите. Те се явяват основната функционална единица на бъбречната тъкан, които обезпечават от една страна очистващата функция в организма, а от друга имат съществено значение за поддържането на киселинно-алкалното и електролитно равновесие. Благодарение на правилното функциониране на гломерулите от кръвта се очистват непотребни и излишни за организма вещества, като същевременно се запазват необходимите съставки и структури като белтъчните молекули и еритроцитите. Ето защо увредата на гломерулите е свързана със сериозно нарушение в нормалните функции на бъбреците, а оттам и на целия организъм.

В някои случаи гломерулонефритите могат да са вторична проява, т.е. те възникват на базата на подлежащото заболяване. В повечето случаи обаче се касае за първичен гломерулонефрит, чиято причина за възникване остава неясна.

Освен това в зависимост от хода на развитие гломерулонефритите могат да бъдат остри и хронични. Някои от острите форми имат добра прогноза и с подходяща терапия подлежат на пълно излекуване. Хроничните громерулонефрити обаче съставляват трета причина за настъпването на терминална бъбречна недостатъчност, изискваща хемодиализно лечение. Това прави заболяването изключително сериозно и налага бързи и адекватни терапевтични мерки за овладяване на симптоматиката и превенция от евентуална бъбречна недостатъчност.

2. Кои са основните симптоми на гломерулонефрита?
Гломерулонефритите са група нееднородни заболявания, поради което е трудно систематизирането на единни симптоми и оплаквания. Много често се касае за състояния, които се развиват неусетно, без каквато и да е симптоматика и които се диагностицират едва при наличието на бъбречна недостатъчност. Причината за това е, че за разлика от редица други болестни единици, тук категорична субективна симптоматика липсва или ако е налице, тя рядко се свързва с бъбречен произход. Освен това значение има и проявата на болестта – дали тя е остро възникнала, когато симптомите са по-изразени и по-динамично променящи се във времето, или има хроничен ход, когато оплакванията са значително по-малки и имат по-неспецифичен характер.

Най-често субективните оплаквания на пациента се изразяват в:

- лесна умора, отпадналост
- артериална хипертония, която трудно се повлиява от лечение

- кръв в урината (хематурия)
- отоци в областта на лицето, ръцете, по-рядко в краката особено рано сутрин
Подобни оплаквания са твърде неспецифични и рядко насочват вниманието на лекаря към търсенето на евентуална бъбречна патология. Относително по-категорични са лабораторните изследвания, които вече на свой ред подсказват увреда на бъбреците:

- протеинурия (наличие на белтък в урината) – това е основен и най-постоянен симптом на гломерулните заболявания. Обикновено при филтрацията на кръвта през гломерулите се излъчва изключително малко количество белтъци, тъй като тези молекули имат важно значение за нормалното функциониране на организма като цяло поради което и организмът се стреми да ги запази. Обикновено се смята, че до 150 mg за 24 часа е нормалната бъбречна белтъчна екскреция. При гломерулните заболявания обаче се наблюдава увреждане на различни компоненти на гломерула, в резултат на което се нарушава и нормалната му филтрационна способност. Най-често настъпва образуването на пори в мембраните на гломерулите, които водят до повишена пропускливост за белтъчните молекули. В зависимост от количеството отделен с урината белтък протеинурията бива лека – до 1g/24 часа, умерена – до 3g/24 часа и тежка – над 3g/24 часа. Освен това в зависимост от вида на филтрираните белтъчни молекули протеинурията бива селективна – т.е. в урината се отделят предимно нискомолекулни белтъци като албумин например, и неселективна – когато в седимента се откриват редица високомолекулни белтъци.
хематурия – освен явното наличие на кръв в урината е възможна и появата на т.нар. микроскопска хематурия, т.е. откриването на еритроцити в урината само с помощта на микроскопско изследване. Обикновено в този случай симптомът е безболков, което забавя поставянето на диагнозата. За сигнификантна хематурия се приема наличието на повече от 3 еритроцита на зрително поле в уринния седимент.

3. Как може да се постави диагнозата гломерулонефрит?
Специфични симптоми при гломерулонефритите липсват. Ето защо и първият алармиращ сигнал, че съществува бъбречен проблем, остава изследването на урината, което се приема за рутинна процедура. Установяването на еритроцити или левкоцити в урината, повишено отделяне на белтък недвусмислено насочва вниманието на лекаря към наличието на бъбречно заболяване. Едновременно с това регистрирането на увеличен креатинин в урината подтвържава съмнението за бъбречната увреда, но все още не дава представа за характера на това нарушение.

Изобразителните методи като рентгенография с и без контрастно вещество, ехография, компютърната томография също показват различно по степен бъбречно засягане, като от важно значение е симетричността в нарушенията. И тези методи обаче не са в състояние да поставят дефинитивно диагнозата гломерулонефрит.

Това е постижимо единствено с прилагането на бъбречна биопсия. С помощта на специална игла се взима малко тъкан от бъбреците, която в последствие се изследва микроскопски и имунологично. Този метод поставя диагнозата гломерулонефрит и освен това определя и вида на гломерулното засягане, което има отношение към терапията.

4. Какво е лечението на гломерулонефрита?
В понятието гломерулонефрит се включва нееднородна група заболявания. Поради тази причина и лечението на болестта често е различно и зависи от конкретния вид на гломерулно засягане.

Най-общо острите форми на болестта (има се предвид острия постстрептекоков гломерулонефрит) имат самоограничаващ се характер и обикновено изискват само симптоматично лечение. Този вид заболяване почти никога не води до хронична бъбречна недостатъчност.

Хроничните гломерулонефрити обаче изискват задължително лечение, което бива два основни вида:


патогенетично – насочено към потискане на имунологично обусловения възпалителен процес в бъбреците
симптоматично – насочено към протекция на бъбречната тъкан.
Патогенетичната терапия включва прилагането на кортикостероиди, имуносупресори и цитостатици, които модулират възпалителния процес в бъбреците и до известна степен подобряват прогнозата на заболяването.

Симптоматичното лечение зависи до голяма степен от вида на синдрома, който придружава гломерулонефрита. При наличието на нефритен синдром се препоръчва строго ограничаване приема на течности и на готварска сол, прилагането на мощни дози диуретици, които да засилят диурезата. Ако обаче не настъпи съществено подобрение на олигурията, се налага спешна хемодиализа. Нефрозният синдром изисква също прилагането на диуретици, но в значително по-малки дози, както и вливането на албумин поради ниските серумни нива на протеина. Едновременно с това се прибавя и антикоагулант (хепарин), който профилактира повишения риск от тромбемболизъм, както и статини – медикаменти, които имат ефект върху нарушения липиден статус.

И двата вида синдром изискат стриктен контрол на артериалното налягане и неговото активно лечение. Най-често това се постига с помощна на бета.- локери, АСЕ-инхибитори, сартани, калциеви антагонист. С особено добър ефект върху бъбречната функция са АСЕ-инхибиторите.

5. Видове гломерулонефрит:
- остър постстрептококов гломерулонефрит - Сравнително рядък тип гломерулонефрит, който се характеризира с остро протичане и в повечето случаи с пълно оздравяване на пациентите.

Най-често заболяването се проявява след гърлена и по-рядко след кожна инфекция, причинена от бета-хемолитични стрептококи. В последните години с ограничаване честотата на стрептококовите инфекции острият гломерулонефрит се среща все по-рядко. Боледуват предимно момчета на възраст между 5 и 15 години.

Няколко дена след проявата на гърлена или кожна инфекция започват да се наблюдават типичните прояви на болестта. Първоначално настъпва ограничаване на уринирането (олигурия), която се последва от макроскопска (видима) хематурия, хипертония и появата на леки отоци предимно по лицето и пръстите. Т.е. острият постстрептококов гломерулонефрит протича с т.нар. нефритен синдром. Урината обикновено е от розова до кафява. Постепенно се появява и тежест в поясната област двустранно, гадене, повръщане, лек субфебрилитет. Обикновено олигурията, хематурията и отоците преминават за няколко дена. Много по-често от описаната красическа форма се среща субклинично протичане - без олигурия, без хипертония и без макроскопска хематурия – в този случай се наблюдават само отклонения в уринните показатели.

От лабораторните изследвания освен установяването на патологични промени в урината и най-често нормален креатинин и урея, се наблюдава повишение на определен тип антитела. Това са антителата, които организмът изработва спрямо определени структури на стрептококите. Наричат се антистрептолизини. Следейки титъра на тези белтъчни молекули, се ориентираме за тежестта на болестта и за повлияването от прилаганата терапия.

Острият постстрептококов гломерулонефрит обикновено е самоограничаващо се заболяване, което не води до усложнения. В много редки случаи, при тежки олиго-анурични форми може да настъпи остра бъбречна недостатъчност.

Лечението е предимно симптоматично. Изисква се болният да е в покой, да приема малко количество течности и сол. Храната трябва да е напълно безсолна, а количеството на приетите течности да не надхвърля диурезата от предния ден плюс още 500 мл. Медикаменти на избор при този вид гломерулонефрит са високите дози мощни диуретици, като фурантрил. Едновременно с това се прилагат и калциеви антагонисти, които повлияват добре артериалната хипертония. Ако в хода на протичането на болестта, се докаже и изолира стрептококов причинител, се започва лечение с антибиотици, което обикновено продължава около 7-10 дена.

По правило болните оздравяват и заболяването не се повтаря.

- гломерулонефрит с минимални промени - Гломерулонефритът с минимални промени е изключително често заболяване сред децата. 95% от гломерулонефритите при тях се дължат именно на тази форма. При възрастните това заболяване се среща изключително рядко, смята се, че при тях еквивалент на гломерулонефритът с минимални изменения е мезангиопролифератният гломерулонефрит.

Името на тази форма гломерулно заболяване се дължи на факта, че всъщност при нормална светлинна микроскопия няма каквито и да е изменения в гломерулите и това може да голяма степен да заблуди лекаря. В действителност обаче след прилагането на електронна микроскопия се установяват характерни изменения в областта на гломерулната мембрана, което служи и за поставянето на диагнозата.

Гломерулонефритът с минимални промени протича с бързо настъпващ нефрозен синдром – бледи отоци по глезените и очите, които понякога могат да се усложнят и с настъпването на плеврални изливи и асцит (набиране на течност в коремната кухина). Обикновено няма хематурия и хипертония.

От лабораторните изследвания прави впечатление наличието на високоселективна протеинурия, т.е. увредените гломерули пропускат само нискомолекулни протеини, най-често албумин, в урината. В резултат на това в кръвта възниква дефицит на албумин, което обуславя и наличието на оточен синдром. Едновременно с това се наблюдава повишена склонност към тромбози и рецидивиращи бактериални инфекции.

Лечението на заболяването започва с високи дози кортикостероид. За съжаление немалък процент от пациентите са резистентни на този вид терапия. Ето защо при тях още в началото на болестта се започва с имуносупресори и цитостатици. Същевременно се прилага и симптоматично лечение и рязко ограничаване на белтъчния прием.

Заболяването има хронично-рецидивиращ ход и често на базата на инфекция или алергия се обостря. При него, за разлика от острия постстрептококов гломерулонефрит, не настъпва оздравяване и процентът на пациенти, развили бъбречна недостатъчност, е значителен.

- огнищно-сегментна гломерулна склероза - Огнищно-сегментната гломерулна склероза е понятие, което обединява няколко различни заболявания със сходна хистологична характеристика. Най-често на светлинна микоскопия са наблюдава засягане на определени сегменти при част от гломерулите (огнищно), като промените се изразяват в стеснение на съдовите лумени и постепенно втвърдяване на съдовата стена.

Когато заболяването е първично, обикновено етиологията е неизвестна и симптомите обичайно се владеят от нефрозния синдром. Вторичната огнищно-сегментна гломерулна склероза представлява напреднал стадий на пролиферативните гломерулонефрити и на васкулитите, в някои случаи тя може да се дължи и на някои бъбречни или извънбъбречни заболявания (сърповидноклетъчна анемия, хероинова нефропатия и др.).

Боледуват деца и възрастни. В хода на протичането, заболяването много наподобява симптоматиката, която се открива при гломерулонефрита с минимални промени. Тук обаче освен наличието на високоселективна протеинурия и тежки и трудно поддаващи се на лечение отоци, се установява и артериална хипертония и наличие на множество кръвни клетки в урината.

Лечението на този вид бъбречно заболяване е изключително трудно. Само 20-30% от пациентите с първична огнищно-сегментна гломерулна склероза се повлияват от кортикостероидното лечение. При останалите пациенти се започват още в началото с цитостатици, но и този вид терапия има малък успех. От една страна това се дължи на нефротоксичността на повечето препарати от тази група, а от друга на неповлияване състоянието на болните независимо от високите дози прилагани препарати. Ето защо и тук на първо място излиза симптомитачното лечение, изразяващо се в ограничаване приема на животински белтъци, мазнини и готварска сол. Важно е доброто проследяване и мониториране на артериалното налягане, като за лечението на хипертония са препоръчва приема на АСЕ-инхибитори.

За съжаление огнищно-сегментната гломерулна склероза е резистентна на лечение при значителна част от болните и прогресира неотклонно към хронична бъбречна недостатъчност. Тя е причина за около 20% от всички случаи на терминална бъбречна недостатъчност в диализните отделения.

- IgA гломерулонефрит - Този вид гломерулно заболяване е най-често срещания гломерулонефрит. Той е особено разпространен в Испания, Франция, България. Нарича се още болест на Berger.

Ig A гломерулонефритът е с доказана наследствена предлазположеност и фамилност. От него боледуват предимно деца и млади хора.

Първичният гломерулонефрит е с неясна етиология и патогенеза. Предполага се, че организмът произвежда патологични антитела Ig A, които черният дроб не може да премахне и те постепенно се натрупват в организма, в частност в бъбреците. Интересен е фактът, че едно васкулитно заболяване наречено пурпура на Hennoch-Schonlein (при което се наблюдава отлагане на Ig A в областта на кръвоносните съдове на кожата предимно) има подобна хистологична находка в бъбречната тъкан. Все още обаче съществува спор дали всъщност двете заболявания не са проява на единен патологичен механизъм, или са две отделни нозологични болести.
Вторичният Ig A гломерулонефрит най-често възниква в хода на хронични инфекции, болест на Крон, хроничен улцерозен колит, неопластични заболявания.
Клинично заболяването протича под две форми. Първата има драматичен ход, но прогнозата и е по-добра. Най-често по време на бактериална или вирусна инфекция на гърлото, червата, синусите настъпва макроскопска хематурия, придружена от тежест или тъпа болка в поясната област. Обикновено не се наблюдава хипертония или олигурия. Много важно е отдиференцирането на този вид Ig A гломерулонефрит от острия постстрептококов гломерулонефрит. И при двата настъпва остро започнала макроскопска хематурия, но при Ig A тя е по време на инфекцията, докато при острия гломерулонефрит е няколко дена (обичайно 7-14 дни ) след наличието на някаква инфекция.

Втората форма се открива случайно при диагностициране на артериална хипертония по друг повод. Лабораторното изследване на урината показва наличие на лека протеинурия и микроскопска хематурия.

Лечението и тук основно е с помощта на кортикостероиди и цитостатици. Едновременно с това се осъществява и радикално лечение на инфекциозните огнища в организма.

Въпреки това 20-30% от пациентите с този вид гломерулонефрит развиват постепенно в рамките на 10-20 години терминална бъбречна недостатъчност, изискваща диализно лечение.

- мембранозен гломерулонефрит - След IgA нефропатията мембранозният гломерулонефрит е вторият по честота гломерулонефрит и е най-честота причина за поява на нефрозен синдром при възрастните.

Както повечето гломерулонефрити, и той бива първичен и вторичен. Първата форма на заболяването се отличава с неизвестния механизъм на възникване. Вторичният мембранозен гломерулонефрит може да е резултат на различни подлежащи заболявания – хепатит В, туберкулоза, сифилис, СПИН, различни неопластични заболявания, васкулити, захарен диабет; той може да се наблюдава включително и след приема на различни лекарства – нестероидни противовъзпалтелни медикаменти, каптоприл, и други. Отличаването на двата вида мембранозен гломерулонефрит има изключително важно значение за провеждането на терапията, тъй като само тази форма, която е резултат на лупусен процес, се повлиява от прилагането на кортикостероиди.

Диагнозата на болестта може да се постави единствено на базата на прецизно направена бъбречна биопсия и качествен хистологичен препарат. Установява се образуването на антитела, които атакуват различни части от гломерулната мембрана и водят до постепенното и задебеляване.

От първичен мембранозен гломерулонефрит боледуват предимно мъже между 20 и 50-годишна възраст и жени над 40г. Началото на заболяването е недоловимо. Постепенно са появяват бледи отоци по долните крайници, лицето. Важно е да са отбележи, че тук не се наблюдава макроскопска хематурия. Артериалната хипертония е късен симптом, който настъпва с влошаване на бъбречната функция.

От лабораторните показатели се установяват всички характерни за нефрозния синдром изменения.

Лечението включва комбинираното прилагане на високи дози кортикостероиди, цитостатици и имуносупресори. Едновременно с това се прилагат хепарин или индиректни антикоагуланти с цел профилактика от възникването на евентуален тромбемболизъм.

Приблизително при една трета от пациентите с първичен мембранозен гломерулонефрит настъпва спонтанна ремисия на нефрозния синдром, при една трета той персистира с години без да води до влошаване на бъбречната функция и при една трета води до хронична бъбречна недостатъчност средно за 5-10 години.

- мембранопролиферативен гломерулонефрит - Мембранопролиферативният гломерулонефрит се характеризира с постепенно задебеляване на гломерулната стена, в резултат на което настъпва ограничаване на очистващата функция на гломерулите.

Първичната форма настъпва по-често у деца, докато вторичната е сравнително по-честа. Тя се дължи на инфекции, автоимунни заболявания, злокачествени болести и други.

По механизъм на възникване има три вида мембранопролиферативни гломерулонефрити. Първият и третият вид се отличават по наличието на имунни комплекси в кръвта, които се отлагат по гломерулната мебрана и водят до нейното увреждане. Вторият вид има по-особен механизъм на възникване - настъпва активиране на имунната система по алтернативни пътища, в резултат на което настъпва постепенно изчерпване на някои важни имунни компоненти, които по-късно обуславят и персистирането на болестта. Именно поради това вторият вид мембранопролиферативен гломерулонефрит е по-агресивен и 80% от болните развиват терминална бъбречна недостатъчност за 5 до 10 години.

Първичният мембранопролиферативен гломерулонефрит се среща най-често при млади пациенти, като обичайно започва след инфекция на горните дихателни пътища. Клиничната картина се владее от наличието и на двата синдрома – нефритен и нефрозен. Т.е. в едни случаи на преден план изпъква олигурията, артериалната хипертония и хематурията, докато при други пациенти по-често се наблюдава оточен синдром с повишен риск от тромбози и чести рецидивиращи инфекции. Общото между двете форми на болестта е ниската концентрация на серумния комплемент – група от белтъчни молекули, които изпълняват важна имунологична функция в организма.

Лечението и тук е основно с помощта на кортикостероиди и антиагреганти.

- лупусен гломерулонефрит - Системният лупусът е заболяване, което често засяга бъбреците. Причината за това е, че имунните комплекси, образувани в хода на имунния възпалителен отговор, предилекционно се натрупват в гломерулната мембрана и водят до нейното увреждане. В резултат на това цялостната бъбречна функция се влошава и дава началото на гломерулонефрита.

Лупусът е тежко автоимунно заболяване, което засяга малките кръвоносни съдове, като води до тежки и персистиращи възпалителни изменения в тях. Поради това лупусът е болест, която обхваща всяка една част от организма. Обикновено нейните най-чести прояви са кожните форми, артритните оплаквания, анемия, плеврити, перикардити, засягане на нервната система и бъбречна патология. Диагностицирането на болестта става с помощта на специални имунологични изследвания, при които се търси наличието на определени антитела.

Клинични признаци на бъбречно засягане в хода на лупусния процес се намират в около 50-80% от пациентите. В зависимост от хистологичната картина съществяват шест основни вида гломерулонефритни прояви. При някои от тях на преден план изпъква тежката протеинурия с възникването на трудно повлияващ се на лечение оточен синдром; при други нефритният синдром взима превес. Откриването на макроскопска хематурия е лош прогностичен белег. Артериалната хипертония не е задължителен белег, но откриването и утежнява състоянието.

Както и при всички гломерлонефрити, диагностицирането на заболяването става с помощта на бъбречна биопсия. Установяването на пролиферативни изменения в бъбречния пренхим утежняват състоянието и представляват истински терапевтичен проблем.

Кортикостероидите са метод на избор при лечението на лупусен гломерулонефрит. В началото лечението започва с високи дози, които постепенно се намаляват. При неповлияване на състоянието се прилагат имуносупресори.

При правилно и адекватно лечение в рамките на 10 години едва 10-20% от пациентите с диагностициран лупусен гломерулонефрит развиват картината на терминална бъбречна недостатъчност.




« Последна редакция: чт, 06 яну 2011, 13:06 от C_v_e_t_i »
Цитирай


Мнения: 110
А сега ще ви разкажа за моето запознанство с диагнозата "Огнищно сегментна гломерулна склероза":

В началото на юни 2010г. при профилактичните прегледи във фирмата, в която работя констатираха масово еритроцити и белтък в урината. И тръгнах по доктори..... Първо отидох на уролог - изписа ми антибиотик Азитрокс, спазмалгон и Витамин С. Изпих 3 кутии с антибиотик и... НИЩО. После отидох в частна клиника в Пловдив - "УРОМЕДИКС" и... пак антибиотик, ама този път "по-силен" и "по-добър". И пак НИЩО.
Реших да отида в София - "Александровска болница". Така и направих. На 26.10.2010г. (Димитровден) ме приеха в отделението по "Нефрология и трансплантации". Изследванията същите - лоши (масово еритроцити, белтък в урината). Нямам поддуване на краката, нямам високо артериално налягане, креатинина ми е в норма. Изпратиха ме на АГ консултация - нямам проблеми. После ме пратиха на уролог. Уролога ме прати на цветна рентгенова снимка и след снимката написа, че нямам урологичен проблем. Шефът на отделението, обаче видял нещо притеснително на снимката - усъмнил се за "Синдром на Фралей". Изписаха ме от отделението с 2 диагнози "Хроничен гломерулонефрит" и "Синдром на Фралей" с насочване към спирален скенер в Света Екатерина за евентуално потвърждаване на "Синдром на Фралей". Запазих си час и след седмица отидох. Резултатът показа, че нямам "Синдром на Фралей" и нямам бъбречен проблем. От там веднага отидох в отделението, за да покажа резултатът. Доцентът каза, че трябва да мине 1 месец, от както съм изписана, за да ме приемат пак за бъбречна биопсия с цел диагностициране. И така чаках без лечение 1 месец  Sad, след което на 06.12.2010г. (Никулден) ме приеха отново. Пак изследвания... и пак същите резултати. Е, направиха ми биопсията на 08.12.2010г.(Празника на студентите) ... Ако забелязвате все на празници ми върви  Laughing... След 4 опита, казах, че 5-ти път не позволявам да ме бодат. Лекарят каза, че материалът е твърде недостатъчен  Sad, но това е положението. Изписаха ме на 11.12.2010г. като ми предписаха БЕРЛИПРИЛ 0.005 2х1 таблетка. Е, не го купих и не съм го пила, не за друго, а защото моето кръвно налягане е 90/60; 90/70,.т.е. горната ми граница не надвишава 100. Страх ме е, че ако почна да пия и Беплиприл няма да мога да стана от леглото. Изпратиха ми епикризата по пощата и в нея пише "Описаната находка би могла да се опише като "Огнищно сегментна гломерулна склероза и хиалиноза". Пише още, че от биопсията са изследвани 2-3 гломерула, в 1 от които се наблюдава описаното по-напред. Сега чакам да стане 11.01.2011г., за да могат да ме приемат пак в болница и да ме "лекуват".
Междувременно мисля утре да отида на Ирисодиагностика, да видя и там какво ще ми кажат.

От както ми поставиха диагнозата почнах да чета много, предимно в чужди сайтове и разбрах, че хора влизат в ремисия от протоелитичните ензими. Е, започнах да ги пия от 10.12.2010г. и още ги пия 3 пъти на ден, 1 час преди ядене. Голяма работа са. Изследванията ми малко се подобриха, но не достатъчно. Вчера си правих нови изследвания на 24 часовоа урина и креатинин. Креатинина е добре, но белтъка е 1.15гр/24ч.

Снощи пък четох, че много хора влизат в ремисия само от спазването на безглутенова диета. От днес ще пробвам и това. Иначе от 10.12.2010г. не ям свинско, телешко, избягвами пилешкото, никакви мазнини (масло, маргарин, олио), млечни продукти.

Довечера ще се опитам да сложа някои полезни съвети относно храните, които трябва да се избягват при гломерулонефрита. Очаквам и много други хора да се включат в темата със съвети, защото болните от гломерулонефрит в България никак не са малко...
Цитирай


Мнения: 598
Много добре описано  Peace
запис  Flutter
Цитирай


Мнения: 250
C v e t i,  темата е полезна, хубаво е, че сама се опитваш да откриеш правилното лечение. Диетата ти е правилна.  Не разбрах изследването на кръвта ти какво е показало? Не е трябвало да пиеш нито един антибиотик, ако не си имала бактериална инфекция. Не се ли усъмни по-рано, че лечението ти с антибиотик е погрешно след като не си имала температура?
Цитирай


Мнения: 110
Радвам се, че се включи в темата Инера! Hug
Първо ще обясня по-подробно за изследването от вчера: Тъй като белтъка в 24 часова урина в "Александровска болница" и в клиниката в Панагюрище, в която си правя изследванията сега се различават около 5 пъти, ooooh! ooooh! ooooh!, реших да събера 24 часова урина и да я занеса за изследване в 2 лаборатории тук в Панагюрище, за да преценя къде е истината. И така вчера в едната лаборатория изледванията са следните:
-креатинин в кръвта - 83,85мmol/l
-белтък в 24-часова урина - 144 mg/24h
-креатинин в урината - 8046мmol/24h

В другата лаборатория си изследвах само белтъка. Резултатът е 1,15гр/24ч.

Къде е истината..... newsm78... и аз незнам вече!


Права си изобщо не трябваше да пия антибиотиците, но вътрешно като че ли се надявах от тях да се оправя... Тъпа работа! Embarassed Изобщо не съм имала температура.
Цитирай


Мнения: 547
Майка ми е с такава диагноза и стигна до бъбречна недостатъчност. Отказа диализа, защото реши че и е време да умира вече, отказа дори да се храни и няколко месеца, около 2-3 беше само на кисело мляко - домашно квасено, от крава  на която знаем че не се дават хормони и антибиотици. Отказваше друга храна и изненада, от тази "диета" бъбреците взеха че проработиха пак и в момента няма бъбречна недостатъчност. Урината и е пак е жълта, а беше черна на цвят.
Неочаквано тя откри диета за справяне с бъбречната недостатъчност.
Нищо не пречи да пробвате. Не мога да си представя с месеци да се яде само кисело мляко,  както тя направи, но защо да не увеличите присъствието му  в диетата си. Също трябва да се има предвид, че повечето млека в магазина са менте, освен мляко съдържат какво ли още не.
Ние се уговорихме с местен човек от едно село наблизо, който сам си пасе кравата и идва до града да продава млякото всеки ден, така че знаем поне че млякото е чисто от антибиотици и хормони, които се дават на кравите в големите кравеферми.
Цитирай


Мнения: 250
В киселото мляко има само една полезна съставка и това са пробиотиците. Те подобряват работата на червата. Не знаех, че и на бъбреците влияят добре. Ето какви са ползите от пробиотиците:
- подобряват имунната система;
- имат антимикробен ефект при борбата с патогените в храносмилателната система;
- подпомагат лечението на диария - при малки деца или такава, причинена от стрес или антибиотично лечение;
- имат значение за намаляване на лошия холестерол и допринасят за предпазване от остеопороза и диабет;
- способстват за изчистването на кръвта от токсини.
Аз не ям кисело мляко, а приемам пробиотици на капсули, защото в тях има не само лактобацили, а и бифидобактерии.
Обаче на майка ти е помогнало и самото гладуване при което организма е изхвърлил доста токсини, които са пречели явно на работата на бъбреците. А колко килограма е свалила през тези месеци и сега яде ли всичко?
Цитирай


Мнения: 110
Добре дошла в темата, preyala! Hug Това, за което говориш е направо смайващо! Радвам се, че майка ти е добре и й пожелавам да е жива и здрава и никога повече  да няма такива проблеми.

Аз четох, че трябва да се избягват животинските мазнини, включително и млечните продукти. Но това, което казваш ме кара да се позамисля. Тук има от къде да си купувам краве мляко- истинско, това не е проблем. Знам, че млякото е полезно, а и обичам да си го похапвам. Wink

Инера, и аз също мисля, че самото гладуване също е дало добър резултат. И аз сега опитвам да ограничавам яденето. Днес ми е 2-ри ден през който не ям глутен и трябва да ви кажа, че и в момента коремчето ми стърже от глад, ама ще съм инат... НЯМА ДА ЯМ!

Днес ходих на ирисодиагностика при д-р Саша Николова в Пловдив. Останах много доволна. Жената всичко си каза без да съм обяснявала изобщо какво ми е. По очите видя всичко. Каза че имам проблем от автоимунен произход и в двата бъбрека. Препоръча да не влизам в болница на кортикостероидно лечение сега. Насочи ме към доц. Киперова. Каза, че е светило в гломерулонефритите и иска след консултация с доцентката да се върна пак, за да види какво ми е изписала и на база какво доц. Киперова ще предпише ще ми предложи терапия за стопиране на процеса. Запазих си час при доц. Киперова на 12,01,2011 от 17,00ч.

Ще ви държа в течение. А сега ви желая лека вечер, тъй като съм канена на имен ден! Hug
Цитирай


Мнения: 547
Обаче на майка ти е помогнало и самото гладуване при което организма е изхвърлил доста токсини, които са пречели явно на работата на бъбреците. А колко килограма е свалила през тези месеци и сега яде ли всичко?

Не знам колко точно килограма, тя винаги е била слаба, но тогава беше станала кожа и кости. След това когато цветът на урината и се оправи, дойде и апетит и започна да хапва повече и качи някой друг килограм и заприлича пак на човек. Няма излишни килограми. Сега си яде пак нормална храна, но само сутрин и на обяд. Вечерята задължително и представлява само голяма купа кисело мляко. Все още бъбреците са добре и засега няма проблеми, да чукна на дърво.

C_v_e_t_i, благодаря за пожеланията за майка ми. За съжаление тя има куп други болести, но наистина беше тръгнала да умира заради бъбречната недостатъчност, а неочаквано поне това се оправи.
Иначе нейният гломерулонефрит лекарите са и казали, че както при теб е в резултат на автоимунно заболяване, в нейният случай болест на Бехтерев, която е засегнала освен ставите и, също сърцето и бъбреците.
Цитирай


Мнения: 1
Здравейте!
Преди доста време, се излекувах от остър гломерулонефрит с лечебен глад по режима на Лидия Ковачева и здравословно хранене непосредствено след това, включващо предимно пресни плодове и зеленчуци, фрешове, билкови чайчета, пълнозърнести храни и ограничаване на пържено, сладко, солено, пикантно, месо, белобрашнени изделия и консервирани храни. Слава Богу от тогава не съм имала проблеми с бъбреците, въпреки това се старая да се придържам към този режим на хранене. На всеки, който реши да пробва с лечебен глад, препоръчвам първо да прочете книгата на Лидия Ковачева.
Цитирай


Мнения: 598
Ето линк към книгата http://dixi.data.bg/files Peace

« Последна редакция: нд, 09 яну 2011, 17:49 от tishoo »
Цитирай


Мнения: 250
Аз съм прочела 3 книги за лечебен глад - на Лидия Ковачева, на Пол Брег и на Димитър Станев. И трите книги са доста интересни, но на мен ми допадна най-много тази на Пол Брег. Самата Лидия Ковачева се е учила от книгите на Пол Брег, някой неща е променила, други е добавила от себе си. Тя изкара едва до 80- тата си година, дълго време беше само кожа и кости, допускала е много грешки и не бих я следвала. Пол Брег е живял 95 години, а Станев май е още жив , ако не се лъжа.

Но в последно време нещо нямам воля, за да спазвам всичко, нарушавам принципите си и болежките започнаха...
Цитирай


Мнения: 110
Добър вечер!
Ria, добре дошла в темата! Hug
Така като ви слушам доста се обнадеждавам! Значи лечебните диети изобщо не са за пренебрегване, т.е. само с диета бихме могли да стопираме гломерулонефрита. Честно казано предпочитам да гладувам, отколкото да ме тъпчат с кортикостероиди, които е ясно за всеки лекар, че увреждат бъбреците!
Днес за цял ден бях само на 1 банан и 3 мандарини. Сега за вечеря си хапнах малко ориз с домати и гъби, но вчера го сготвих нарочно без сол и да ви кажа хич не ми се ослажда. Докато свикна да ям безсолно май голям зор ще видя... Embarassed Embarassed Embarassed Преди празниците купихме от BILLA една сол уж диетична с повече калий за сметка на натрий, обаче и тя хич не ми харесва. Май на плодове ще я карам Wink

Вижте на какво попаднах:
http://www.getwellnatural.com/kidney-health-kit-1.aspx

В чужди сайтове има много добри отзиви за тези хомеопатични хапчета.
« Последна редакция: нд, 09 яну 2011, 22:04 от C_v_e_t_i »
Цитирай

Burgas, Bulgaria

Мнения: 2 033
Цвети при доц.Симеонов ли лежа в Александровска..... автоимунни изследвания не ти ли пуснаха....
Аз съм била във Втора Нефрология и там намерих най-уникалния лекар на света д-р Димитров се казва ,но аз му казвам Хаус....... той беше категоричен ,че бъбреците ми са здрави и имам АГ проблем... е оказа се прав въпреки ,че в Майчин Дом казаха ,че нищо ми няма.......

Цитирай


Мнения: 110
Добре дошла при нас, мадам тиква! Hug

Точно така, в отделението на доц. Симеонов лежах. Познавам д-р Димитров (нали старият, защото те са 2-ма с тази фамилия), но не съм имала взаимоотношения с него, защото и двата пъти когато бях там, бях в стаи за които отговарят други лекари.
Не ми направиха автоимунно изследване, защото след 4 пъти боцкане в бъбрека, се оказа че материалът пак не е доставтъчен. Успяли са да изследват 1 гломерул, но в епикризата пише, че автоимунно изследване не е направено. Sad

Радвам се, че при теб проблема не е бил в бъбреците. При мен обаче със сигурност е от там. Нямам АГ проблеми, а и на ирисодиагностиката също ми потвърдиха, че проблема е от автоимунен характер и е засегнал и двата бъбрека.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 558 отговора