“Скъпа Глория,
Вече е време да ти се представя. Ние не сме се запознавали, но съм чувал толкова много за теб. Трябва да призная, че се влюбих в теб. Това признание може да те изненада силно, той като ти не знаеш нищо за мен, освен това, което са ти казвали други хора. Не ги приемай твърде насериозно. Аз не съм толкова лош, щом ме опознае човек. И чувствата ми към теб няма никога да се променят до края на живота ми.
Надявам се, че с това ще направя добро впечатление и няма да ме смяташ за твърде настъпателен. Изпрати ми снимка. Моля те, пази моята любов към теб, заключена в сърцето си, за да бъде отворена, само когато аз лично похлопам”.
Е, Ралф се върнал от Тихия океан и успял да се срещне с Глория лице в лице: едно здраво, жизнено момиченце, неговата скъпоценна дъщеря. И да, те наистина се влюбили един в друг.
Глория сега е възрастна жена. Но тя все още пази това любовно писмо, което е получила от татко си на крехката възраст от 3 месеца. Това е бащиният дар на любовта – едно трайно наследство, думи, които все още горят в сърцето й.
Скъпи родители, ако имахте химикал и лист,но с твърде ограничен капацитет - напр. лист от три реда и химикал,който всеки момент ще свърши, какво е нещото,което искате да оставети като трайно наследство на своите деца?????