Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора


Мнения: 13
Nie v nachaloto kato che li biahme zaedno - govorehme za tova koi  kak si go e predstavial, na kakvo e iskal da go nauchi, kakvo e iskal damu dade, no sega toi se dyrji stranno i kogato se opitam da govoria s nego kazva che nie ne sme imali bebe nikoga i che triabva da zabravia sluchiloto se , da podtisna vsichko i da gledam napred .
Men tova me drazni  ujasno, zashtoto za men tova beshe moeto dete, makar i neosyshtestveno i iskam to da poluchi i da poluchava neprekysnato uvajenie, priznanie i respekt , i kogato niakoi mi kaje che placha za neshto koeto nikoga go e niamalo pobesniavam .  Da ne bi pyk az da sam shantava ??? MOje bi triabva da sam po ratsionalna  - ne znam
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
съжалявам, но мъжа ти е прав, без да е намерил подходящите думи да ти обясни къде бъркаш
той е прав, че живота продължава и не бива да се спира и да се тъпче на едно място с вечни повторения на това какво сте ЩЯЛИ да направите... просто е по-добре да се казва какво ЩЕ направите за в бъдеще!
мисля, че е нормално всеки да преживява РАЗЛИЧНО нещата - ти ИМАШ нужда от тези споменти и постоянно повторение, той има нужда да остави всичко това зад себе си и да продължи НАПРЕД без да пренебрегва загубата, но и без да се вкопчва в нея!
постоянносот връщане и преживяване отново и отново на стари неща винаги ни задържа и пречи да продължим напред
НАдявам се, в най-скоро време да говорите за БЪДЕЩОТО си дете, без миналото да напуска съзнанието ви, но не и да го обсебва непрестанно!
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
ето го казано прекрасно от друг - но това което мисля
"Ние можем или да се вкопчим в мъката по миналото, или да започнем наново. Новото начало не пренебрегва, нито заличава миналото, но ни пренася отвъд съкрушителната болка. Извежда ни отвъд разрушителната зависимост. Миналото е учител, но не е наш господар. Някой е казал много уместно: “Никога не можеш да тичаш напред, ако гледаш назад”.

ето прочети какво е пуснато тук като история:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=55453.0
Цитирай

Sunshine State (of mind)

Мнения: 2 257
Аз преживях изключително тежко първата загуба, при втората станах по-твърда и мъдра, гледам напред. Мъжът ми...и двата пъти в първия момент се разстрои, дори му се насълзиха очите, а това е мъж, който да умира няма да заплаче....Но ако не беше неговата твърдост в последствие, да съм се разпаднала на съставните си части до сега - много ми е помогнал. Осъзнавам, че благодарение на него не предъвквам по милион пъти нещата, не си блъскам главата с "ако" и "дали". Той не говори за това, но това не значи, че не усеща мъката ми и не я споделя, съдя по държанието и коментарите му в определени ситуации. Казал ми е една вечер, преди да заспим:"Никога не се предавай, никога"....Тези му думи винаги ще звучат в ушите ми, докато съм жива. Говори за нови опити ( и ги прави:) ), говори за бъдещото дете (дай Боже), убеден е, че накрая ще успеем. Това много повече ми помага, отколкото ако беше някой лигльо, да ми се разкисне повече от мен,  да ми точи сълзи и сополи и да ми напомня непрекъснато за случилото се.
Мисля си, че ти трябва явно още време, за да свикнеш със загубата си и затова така реагираш, ще видиш, че около година след случката ще разсъждаваш за тези неща съвсем различно...
Цитирай


Мнения: 181
Как ли? Беше до мен докато раждах момченцето ни, плачеше заедно с мен, остана да спи при мен в болницата, нощем ставаше и проверяваше раната ми, къпеше ме, а аз имах нужда само него да виждам. Много се притесняваше за мен. Аз не исках да излизам, не исках да виждам хора, беше ме срам от мене си (незнам каква беше тази реакция) Blush В последствие се стегнах, плачех само когато съм сама или нощем, когато всички спяха, криех сързите си и бях силна заради него. Минаха 6 месеца и аз исках да забременея отново, исках нещо да запълни пустотата в сърцето ми. Но тук срещтнах проблем с мъжа ми. Той не искаше, страхуваше се този път да не загуби мен. Трябваха ми още 6м. да го убедя, че това е смисъла на живота ни, че без детски смях не мога да живея. Говорехме много, по цели нощти лежахме и се убеждавахме как този път ще е различно, как щастието ще е с нас. Той ми се довери и не сбърка.
Цитирай

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops

Мнения: 992
От практическа гледна точка catnadeen е права.
Само че, човек трудно се справя с емоциите и чувствата.
И те все го връщат назад, и той си казва - каво щеше да бъде, ако?
За  жената, която носи детето под сърцето си (и за мен то е Детето, от момента на сливането на двете клетки), преодоляването на това нещастие е много трудно.
Мъжът наистина може да бъде съпричастен, да страда заедно със своята любима, но не
може да почувства ТАЗИ болка по ТОЗИ начин.
И не е изхода в това да се спре да се говори за детето, а лека-полека, чрез разговори
да се достигне до момента на успокоението.
Това, да не се говори по въпроса аз визуално си го представям така - в сърцето на жената се
утаява тази страшна мъка, като в един херметически затворен съд, и то се надува, и не се знае докъде ще стигнат нещата.
Нали точно заради това съществува този форум - за да се сподели това тежко бреме?
А не е ли тежко, да не можеш да споделиш с най-близкия?
Ситуацията ми напомня малко филма The Forgotten.
Цитирай

germany

Мнения: 464
Как ли? Беше до мен докато раждах момченцето ни, плачеше заедно с мен, остана да спи при мен в болницата, нощем ставаше и проверяваше раната ми, къпеше ме, а аз имах нужда само него да виждам. Много се притесняваше за мен. Аз не исках да излизам, не исках да виждам хора, беше ме срам от мене си (незнам каква беше тази реакция) Blush В последствие се стегнах, плачех само когато съм сама или нощем, когато всички спяха, криех сързите си и бях силна заради него. Минаха 6 месеца и аз исках да забременея отново, исках нещо да запълни пустотата в сърцето ми.

Това все едно аз съм го написала!!!! Загубата ни сближи много, сега си мисля, че нищо не може да ни раздели.
Цитирай

Варна

Мнения: 218
Публикувах стих написан от него за детето. Той напусна работа за да може да сме заедно в трудния момент. Всичко, което преживях аз (...е почти всичко) го преживяваше и той по свой начин. За първи и единствен път видях този мъж планина да плаче. Той беше и е най-голямата ми упора. Болката ни сближи още повече и направи връзката ни още по-здрава.
Цитирай

София

Мнения: 2 122
Моят /вече/ съпруг също беше единственият човек когото исках да виждам в този момент.
Не се бяхме сблъсквали с такова нещо до този момент и тъй като той е безкрайно борбен му отне време да повярва, че нещата са безвъзвратно загубени....
Грижеше се за мен, опитваше се да ме разнообрази и утеши /а той самия отслабна 5 кг за 3 дни/...
Аз самата вече нямам нужда да говоря за това. Той също. И двамата гледаме само напред и се надяваме.....
а иначе, безспорно е, че този житейски урок, който получихме и преживяхме заедно ни сближи така както много малко неща могат да сближат мъжа и жената.
Цитирай

Atlanta ,USA

Мнения: 2 849
Много тежко го преживява все още .Знам ,че му е голяма рана в душата..а бях толкова щастлива ,че съм му родила син ,изключително много ми е помагал и то с голямо удоволствие е гледал и къпал бебо .Всеки по своему тъгува. Crying or Very sadМного сме говорили и продължаваме да говориме за нашето ангелче .Има хора ,които просто прибират всички вещи и снимки на бебето все едно никога не е съществувало ,ние не сме от тях ,това не би ми помогнало .Има нещо вярно ,че двама души след такава трагедия се сближават много .
Цитирай

по света

Мнения: 1 453
И на двамата ни е много тежко,станахме си много по-близки.Съпруга ми ми взе куче бебе и сега съм по спокоина и ангажирана 
Цитирай

Шопия

Мнения: 6 270
Беше около мен неотлъчно и почти денонощно - докато бях в МД. Нощем се прибираше при Гуши и Муши (две мънички плюшени отдушничета). Всъщност винаги съм била неговата "мамина  Богданка" (онази от народната приказка). Той е по-добрата ми половинка. Не говори за бебо, но тъгува не по-малко от мен Crying or Very sad.  Неговата депресия е не по-малка от моята.
Цитирай


Мнения: 13
Izviniavaite, mai bykram v pozarastnali rani i vi zanimavam s gluposti. Syjaliavam naistina.
Sled vreme moje  bi shte gledam po-spokoino na neshtata , i po drug nachin sigurno.  Sega iavno etapa e takyv - triabva da si pogledna v rykovodstvoto za preminavane prez razlichnite etapi na skrybta  - tuka ima i takova - da znaesh kakvo moje da pochuvstvash - da ne vzeme da si pomislish che si lud.  Tuk mestnite imat dori specialni programi nasocheni kam roditeli kato nas , grupi za vzaimopomost i t.n.  I kogato dori sanitarkata v bolnicata se e setila da ti kaje - mnogo sajaliavam za zagubata vi  -  i si usetil che e bilo iskreno ,  e drazneshto da se reshava problema po "bulgarski "  -  da ne se govorelo za deteto za da ne se napomnialo na maikata za mykata i - kato che li moje da se zabravi niakoga dori i 100 deca da ima sled tova.
oh, mnogo obyrkano stana
Цитирай


Мнения: 4 212
Плака, много плака, но гледаше поне той да се държи защото аз бях много зле, знаете какво е. Говорихме много, само ми каза така " Не навждам глава, защото направя ли го, никога няма да мога да я вдигна" Прав е.

Прегръщам Ви силно вси4ки  Hug

bybi, съжалявам мила, знам, на теб ти е много прясно още и сега имаш най много нужда от подкрепа. Не ни занимаваш с глупости, тук е мястото да си кажеш болката и да споделиш. Трябва да се говори за това, да излезе навън, трябва. Спомням си на мен когато ми го съобщиха, беше по телефона, плаках сигурно 10 минути на слушалката без дори да мога да кажа дума, из4акаха ме и ме успокояваха през това време. После дойде момента да кажа и на съпругът ми, мислила съм поне половин 4ас как да му съобщя. Много трудно е вси4ко това, много. Не се притеснявай да пишеш каквото и да е.
Целувам те  Love
Цитирай


Мнения: 3 592
мила Биби..ние ще сме тук  за да те слушаме. А на мъжа си не се сърди - тук ми казваха, че може да се получи таква реакция от негова страна - мъжете имат по-различна психика, и понякога се опитват да избягат от проблема като решат, че той не съществува, или не е съществувал. Около 30% от татковците загубили  бебе са в тази ситуация. Около 80% обаче от бащите загубили бебе заради аборт по желание или медицински причини са в тази ситуация - обеняват го с това, че изпитват вина за случилото се и искат да го подтиснат. 
Аз самата минах през подобни неща с първото бебе което загубих - той просто остказваше и отказваше да приеме, че дори съм била и бременна и нещо се е случило. А аз имах нужда да говоря за това за да преодолея мъката си. След време обаче се осъзнават и приемат нещата. Това състояние е обратното чувство на това, като неможеш да "го пуснеш да си ходи" - да не приемаш, че детенцето е ангелче и все да го чакаш.

Всичко това през което минаваме е нормално  - и в единия и в другия случай боли много. Да, има си етапи .... но времето помага и със всеки ден става малко по-лесно да приемаме действителността и да намерим сили да погледнем напред.

Ако нямаш с кого да говориш ние ще сме винаги тук  за да те слушаме. А това помага....поне на мен много ми помагаше. В момента в който намерих сили да изрева болката си пред другите и осъзнах,че съм готова да премина през това.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора