Kak se dyrjaha myjete vi sled zagubata na bebeto

  • 2 555
  • 16
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 58
здравей , bybi.. desi и Teya  са много прави... пиши колкото и каквото искаш -всяка от нас ще ти отговори или сподели..няма друг, който да разбере така нашата болка освен преживелите същото - ТУК СМЕ  newsm03 - понякога плачещи, оплакващи се, друг път смеещи се, търсещи надежда, успокояващи, споделящи... само тук имаме право на всичко това - в нашия тъжен форум, но такъв е живота.. така сме по-силни... при нас е малко по-различно - и аз, и мъжа ми го преживяваме по един и същ начин.. непрекъснато искаме да сме с него /на гроба му/, говорим му, без изобщо да преставаме да мислим за негово братче или сестриче... просто той си остана нашия първи син, на когото не можахме да дадем нищо, а толкова много искахме... но.това е.. напред, но заедно с него в мислите и сънищата

# 16
  • Мнения: 3 091
Това е изключително тежко преживяване... Най-тежкото, най-болезненото... Всеки човек реагира различно - не се сърди на съпруга си... А съм сигурна, че много му е мъчно!
В нашия случай Марио понесе цялата тежест... Успокояваше ме, тичаше при докторите, виждаше бебка... после ми разказваше, молеше ме да не ходя да я виждам... Почти я родих в ръцете му! Беше непрекъснато до мен, като едновременно с това ходеше на работа... В началото спеше в моята стая - на съседното легло! Невероятен човек - разбрах го, за съжаление, заради загубата на Сара...
После спря да говори по този въпрос! Познавам го отлично и знам, че страда вътре в себе си... Не мога да го накарам да говори!!! Спира ме, щом започна темата...
Даже скоро осъзнахме, че не сме преодоляли загубата на Сара и затова се "пазим" да си направим друго бебче... несъзнателно! Още не сме се разделили с нея! На мен ми е страшно мъчно... на него също! Опитвам се да се разделя с чувството на вина
Ох, извинете ме... достатъчно ви е тежко, за да ви натоварвам и аз...

Общи условия

Активация на акаунт