Днес съм много тъжна!

Много мъчно ми стана за вас Не мога да си представя,какво е да не си гушна детенцето и един ден,та мога само да предполагам,какво ви е! Надявам се скоро да ви се оправи положението и да се съберете всички заедно

Успокой се и наприви всичко възможно, за да си вземеш дечицата възможно най-скоро.

Наистина е тъжно, много тъжно ...

Какво да ти кажа прекалено голяма цена плащаш.Определено не си струва заради 1 работа да се разделяш с децата си, след като работите и двамата в Испания ще намерите начин да се оправите. Най-вече си вземи децата защото както и вие така и те сега се чувстват сами и изоставени.

 

Много е тъжно това, което разказа. Мога да ти пожелая само, възможно най-скоро да можеш да прегърнеш децата си. 

nikoletka00, стисни зъби и изтрай още малко Щом и двамата имате работа, скоро ще си стъпите на краката и ще вземете децата при вас. Сега просто си говорете по-често, казвай им колко ги обичаш и че скоро ще бъдете заедно.
Незнам какво друго да ти кажа, освен да имаш сили и бързо да се съберете
При нас таткото беше 3 години далече от нас, така че горе-долу ми е ясно как се чувстваш.
Кураж!

Сега да си хванеш самолета и да си идеш, няма да направиш грешка.
Защо си причинявате това?
Мъжът ти нека стои, ако иска.

Въпреки всичко, по мое мнение, по-добрият вариант е да си вземе децата колкото може по-скоро. Все пак толкова е издържала, не е необходимо да се предава сега.

Nikoletka00, щом работите, ще можете да си вземете и децата със сигурност в съвсем близко бъдеще. Само не се отчайвай! Ще видиш, че скоро всичко ще е много по-добре! Пожелавам ти го от сърце. 

Момичета Благодаря за съветите 
Знам че няма да направя грешка ако си взема билет, аз го бях направила когато нямах работа.Още ноември си бях взела билет за 30 януари ,тогава не работех и бях решила да се прибера при тях-но не го направих.
Но сега работя и като се сетя как е положението в България и парите които взимам сега никога немога да ги изкарам там.Ще търпя още ,никак не ми е лесно но няма да се предаваме.Живи и здрави ако работим ще ги вземеме лятото.То и сега мога но е много отговорно това,трябва да сме сигурни че можем да им осигурим всичко тук-самостоятелна квартира/в момента живеем с други хора/,да имаме заделени пари.Знам че ще стане скоро .
Малката преди да дойдем й се появиха на колената и лактите едни бели петна , ходихме на доктор и ни казаха че е псориазис.Майка каза че сега е по-добре.Искам да е тук , да я целувам , прегръщам....да им дам цялата си любов.

И аз така мисля ! 
Стискай зъби до лятото , не е толкова много време .
А и децата са при майка ти все пак , в сигурни ръце !

Бъди силна и не се отказвай от доброто бъдеще на децата си !

Напълно те разбирам, не съм в чужбина, но ми е трудно и един ден без детето. Вземето го при първа възможност-по добрия вариант според мен.Пожелавам ти успех и да се съберете колкото се може по скоро.

Николета, каквото и да те съветваме, все пак тъгата ще си е изцяло твоя. Както и мислите, и сънищата, и грижите.
Аз само ще споделя, че и ние със съпруга ми в един такъв подобен момент на тревога по децата, страх най-вече, решихме преди няколко години да се върнем тук. А бяхме така добре устроени.  Тогава децата се радваха, щото бяха малки и не разбираха. Сега са големи и разбират и вече не се радват, че сме се върнали. Обвиняват ни, че не сме успели да се преборим с тъгата си и със страховете си, не с друго. И че сега сме заедно в една тъпа, корумпирана и болна държава.

nikoletka не знам и аз какво да ти кажа....тъжно е

Но направете всичко възможно да си вземете децата възможно най-скоро, Не чакайте лятото, още другия месец си ги вземете. Работите и двамата - няма начин да не успеете да се справите. Да ще ви е трудно, няма да разполагате с екстра пари, няма да имате особено много свободно време, но ще сте заедно.

Ние емигрирахме с две малки деца  - на 2г и на 3г и половина. Отидохме на място без осигурено жилище, без работа и дори и без да знаем езика много добре, но дори и за миг не ми мина през главата мисълта да си оставя децата в Бг , докато аз се устроя. Не бих могла да съм спокойна ако знам, че те са за толкова дълго време далеч от мен. Предпочетохме всички заедно да минаваме през трудностите, отколкото да сме разделени.  Да, истина е, че това което ни отне 3 години , можеше да ни отнеме година и половина, ако бяхме без децата. Решихме, че ако трябва единия от нас ще работи и ще дава 80% от заплатата си за детска градина, но децата да са си с нас.  Всъщност така и стана. Редувахме се единия да учи, другия да гледа децата вечер и така 2 години и половина.

Аз съм дете отгледано от бабите и дядовците до близо 5 годишна възраст, защото така беше уж по-добре за мен - на чист въздух, на спокойно място - далеч от блъсканицата и прахуляка на София, но без родителите си. Още си спомням колко тежко ми беше и колко съм плакала. Колко исках каквото и да е, да съм с тях в големия, мръсен, забързан град а не на спокойното и чисто село при баба и дядо. Така и след това не станах близка с родителите си. Нишката се скъса там някъде в тези години далеч от тях докато чаках те да си стъпят на краката в града.  Зарекох се това нещо да не причинявам на децата си и каквото и да ми струва, винаги да са с нас.

Да сега ги пращам за по месец, месец и половина в Бг през лятото, но е различно - за броени дни са там и не живеят там, а са само на ваканция. 

Колкото и да ви е трудно, направете и невъзможното, но си вземете децата при вас час по-скоро.

Пожелавам ти сили да издържиш раздялата!

Много тъжно наистина.
Пожелавам ви съвсем скоро да се съберете с детето.

Ние до сега не сме се делили. Вярно, трудно е с малко дете, синът ми е на 2г. и 10 месеца, но не бих могла да си го причиня, както и на детето. Аз дори не мога да си представя такава раздяла.

Заедно или разделени винаги има жертви, които трябва да се направят. Парите никога не стигат, независимо колко имаш, къде работиш и колко спестяваш. Винаги има и ще има цели за осъществяване и мечти за реализиране.
Но по-добре заедно. Организирайте се така, че децата да не са жертвата на вашият успех.

Успех и горе главата!

nikoletka00, раzбирам тъгата ти като майка не съм се раzделяла с децата ми, но като дете Шест години живях при баба и при дядо, т.к. родителите ми работеха в чужбина.
Със сигурно има и други хора в твоето положение, но вместо да търсиШ успокоение в това Ще е по_добре ти да се "стегнеШ", след като в момента приоритетите ви не поzволяват да сте zаедно.
Не плачи пред детето това само го тревожи оЩе повече. Когато говорите по телефона се постарай да zвучиШ радостно от това, че го чуваШ и постоянно му повтаряй как след време Ще сте отново zаедно. Направете си календар zа месеците които ви остават. МожеШ всеки месец да иzпраЩаШ писмо с хубава картичка или малък подарък. Определете, че след като събере Шест картички Ще бъдете отново всички zаедно. Това Ще му съzдаде сигурност, че не е оставено zавинаги при баба.
Псориаzиса иzисква постоянни грижи zа кожата и zдравословен начин на хранене.
От сърце ви пожелавам скоро да се съберете цялото семейство.