Любимата играчка

  • 1 473
  • 25
  •   1
Отговори
# 15
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Покрай търсенето на Тити намерихме един френски сайт за изгубени играчки. В него родители пускат снимка на изгубения любимец (на френски ДУДУ) и ако някой от другите го има и не го използва, го разменят, продават или подаряват.

# 16
  • Мнения: 1 370
И ние си имаме едно хъркащо ме4о - Нано и без него не може. Да не става въпрос да заспи без него. Каквото и да прави, Нано е до него. Вече му изяде ухото, скъса му възглавничката, но не го оставя.
Съвсем случайно му подариха същото мече, ама едно към едно. Но Ерик не иска да го погледне. Не знам каква е причината но е факт.

# 17
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
много благодаря н всички, взели участие в темата ми  bouquet
реших: ще търся нов меме, дано имам късмет, че в тукашния киаби (марката) го няма отдавна.
ако се наложи у франция ще го търся!

днес излязохме без него, ако знаете как си го търсеше........

# 18
  • Мнения: 1 214
Ооох,ние се връщахме 200 км с колата ,защото бяхме забравили Мишо на една бензиностанция.Купувай двойника-никога не се знае.По-добре да го имаш под ръка.Не е нужно още да го даваш ,но и да не влезе в употреба някой ден може да го подарите на някого  Grinning

# 19
  • Мнения: 2 257
Един малък мъж, има едно одеалце, тънко, синичко, никаквичко, най много метър на метър,  което му е от бебе...В момента е протрито, окъсано, овъргаляно, но е с него непрекъснато....Разцепено е почти на две,  от разнасяне, влачене, пране и плюнчене, краищата му са изядени и е точно копие на клошарска завивка, в умален вариант, ако въобще и клошар би се завил с него. Заспиваше само захапал края му. Подопечните изпадаха в ужас, ако се переше и той се сетеше за него...Веднъж го видя в сушилнята и наддаде зловещ, предупредителен вой, друг път, пак в сушилнята видя нещо, което приличаше на одеалцето, но не беше то - пак вой и коси остри погледи....Друг път са се извъртявали километри назад, защото е забравено одеалцето някъде...Всеки изтръпваше, ако одеалцето не бе в обозримото поле на виждане. Ако се тръгваше нанякъде, първото, за което се мислеше  бе то, а не например пари и документи. Ако ще се переше, се правеше обикновено по тъмна доба, когато беше малко вероятно някои хора да се събудят и бързо се изсушаваше и връщаше на правилното място...Одеалцето беше култ, смисъл на живота на няколко човека и единствено спасение в тежки моменти....Одеалцето е пред разпад, почти като атом, мъжът е вече на три годинки....Все още никой не смее да го замени с ново....Вече е реликва, с която всички се съобразяваме, а и той порастна, но то е все така навсякъде с него, едва държащо се на съставните си части..... Laughing

Последна редакция: нд, 27 ное 2005, 06:09 от G&J

# 20
  • Няма такава държава!
  • Мнения: 1 308
Да, играчката - фетиш. Това е абсолютно нормален период в израстването на детето и няма какво да те притеснява. Мойта щерка пък има 4-5 такива и аз все чакам да се привърже към една конкретно, но не.... като тръгнем да спим или ядем носим всичките, ако забравим някоя не заспива, връщам се и търся. Самата аз имам спомен от моето детство за един син заек, който майка ми казва, че съм мъкнала навсякъде и когато най-накрая го сменили с нов, съвсем същия, съм го хвърлила и съм казал "Това не е Деко Тако" - така се казваше  Wink И никакви обяснение, че е къпан, фризиран и т.н. не помогнали, та май е най-добре да го състарите малко клонинга.  Grinning

# 21
  • Мнения: 429
При нас е същата история с Чочко или Аньо, а истинското му е Елмо от "Улица Сезам" . Поради честото му изпиране в пералнята се е попроменил и затова набавихме още един, но той пък е говорящ и неговто име е "Бай-бай" опитвала съм се да скрия "оригинала", но номера не ми минава, без Аньо не се тръгва на никъде. Сега от време на време се заиграва с някоя друга кукла или играчка, но само толкова.
Дори през ноща си го търси.
Питам се фафоритите до колко годинки са такива?

# 22
  • Мнения: 2 784
Аз навремето имах една Дидка- беше първата ми кукла, съвсем обикновенна, пластмасова, очите и не се затваряха, косата и беше нарисувана. Тя ми е първият детски спомен и много ясно помня как като бях на 3 я забравихме на една площадка и като се върнахме, вече я нямаше. Купиха ми друга такава, след като се тръшках с дни и после я подарихме на детската градина, защото не си играех с нея- куклата беше същата, но не беше Дидка. А децата усещат такива неща.

# 23
  • Мнения: 3 405
При нас е същата история с Чочко или Аньо, а истинското му е Елмо от "Улица Сезам" . Поради честото му изпиране в пералнята се е попроменил и затова набавихме още един, но той пък е говорящ и неговто име е "Бай-бай" опитвала съм се да скрия "оригинала", но номера не ми минава, без Аньо не се тръгва на никъде. Сега от време на време се заиграва с някоя друга кукла или играчка, но само толкова.
Дори през ноща си го търси.
Питам се фафоритите до колко годинки са такива?

Дългиии години Simple Smile Мечко на Ники  е седем години с него, сега го търси като заспива,но  ми се струва, че скоро ще го остави. Има си други интереси - голямо момче е все пак Simple Smile Ама като му е нещо тъжно веднага го грабва, успокоява го допира до мекичката ( вече не така мекичка )козинка и разпърпаната му панделка.
Аз си спомням, че имах розово одеалце - последните ми спомени са от розово парцалче, което беше до мен в леглото ми - някъде до 2-3 клас. Имаше остатъци от бели слончета, а къде изчезна после не знам - сигурно се е разпаднало и майка ми го е изхвърлила. Мамо, къде ми е одеалцето? Simple Smile

# 24
  • Мнения: 945
Питам се фафоритите до колко годинки са такива?

Раzрешавам ви силно да ми се смеете... аz все още спя с мечока от детството си. Той иzкара с мен студентските ми години, дели с мен леглото когат си нямах гадже, утешава ме когато някое гадже ме zареже и т.н. Когато се zапоzнах с мъжа ми, мечока беше поставен на една етажерка и стоя там до преди половин година. Тогава ме оперираха и месец полzвах една въzглавница да си подпирам корема, че много ме болеше. Да ама мъжа ми се научи сутрин след като аz стане да ми краде въzглавницата и да я гушка. И така постепенно си я присвои. А пък аz пак си вzех мечока да спя с него. И така си спим сега четиримата гушнати аz, той, мечока и въzглавницата (деца все още нямаме)...

# 25
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
 И ние имаме едно мече, подарък от сестра ми за миналата коледа. Кръстил го е Бебо.Спим с него1, ядем с него, водим го на площадката...Никъде не ходим без него.На село, на морето, водим го на ясла/нищо че там стои в гардеробчето. Та и аз съм притеснена от момента на изчезването или скъсването му.Най-интересното е,че никъде не съм виждала подобен/да не говорим за същия/.Той е от екологичните играчки/пълин с някакви топчета/.

Общи условия

Активация на акаунт