Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
225-239 от 1 327 отговора

София

Мнения: 406
Здравейте Smile
Отдавна не съм писала, но следя темата с интерес .
 Ето на какво попаднах като четох един друг форум  Smile
ПАС или Синдром на родителско отчуждение.
Знам каква е темата и за какво сме се събрали тук, но разговора там ме наведе на мисълта, че докато водим битки с бившите си дали не правим децата си заложници на така създалата се ситуация?
Как се оправяте със самите деца.
 Какво ви е обяснението за "семейната война" пред тях и как си представяте  отношения с Бившия след раздялата и развода?
« Последна редакция: чт, 01 дек 2011, 10:51 от klodia »
Цитирай


Мнения: 1 109
klodia,
темата е много интересна, и ти предлагам да пуснеш отделна. Защото домашното насилие не е от водещите  фактори, които водят да ПАС. В първия пост от темата в другия форум дори е изключен.
Цитирай

София

Мнения: 406
klodia,
темата е много интересна, и ти предлагам да пуснеш отделна. Защото домашното насилие не е от водещите  фактори, които водят да ПАС. В първия пост от темата в другия форум дори е изключен.
Права си Smile
Ще пусна нова тема ... Все пак живота не свършва с развода ...  Smile
Цитирай

София

Мнения: 161
Здравейте,няма да обяснявам на дълго за какво става въпрос,само в общи линии-семейна съм от 14-15год,имам дъщеря на 12год.,живея със съпруга ми е жилище което е било на моите родители,които са починали,но все още не съм го прехвърлила защото мисля че ако реша да се разведа съпруга ми ще има дял от това жилище.Не живеем нормално от много години(6-8 не помня колко)от 5год.,не спим заедно,пие всяка вечер и постояно ме ругае и заплашва,нарича ме с всякакви обидни думи и пред детето,посягал ми е преди 3год за последно,но злобата която е в него е просто невероятна и е въпрос на време да започне пак да ме бие.Започна нова работа и работя до 22часа,докато се прибера става 23ч,но това е по веднъж в седмицата,не мога да си позволя да не работя,не дава пари за нищо,всеки си купува храната като аз естественно гледам и детето,сметките доста често ги плащам аз,така че без работа е невъзможно.Преди 3 дена се прибрах към22.50ч от работа,беше пиян и ме чакаше пред блока и започна да крещи че не съм била на работа,че съм ходела да се ч... за пари ,че съм била ку...и какво ли още не.Не издържах повече и му казах че искам да се изнесе и да ми каже колко време му трябва за да се махне,до сега доста пъти съм споменавала че искам да се разведем,но нямам успех с това,ясно така му е по добре и дори не чува като говоря.За сега нямам пари за адвокат,искам само да се изнесе и лека полека ще събера парите за да подам молба за развод.Снощи ме наадна пак без повод,ние с детето седим в стаята,а той се шири и другите 3 стай,гледам да не се мотая когато той е в нас.Снощи ми каза с цялата злоба която може да съществува че щял да ме убие да лежи 20год.,и после да си живеел живота,трепереше целия от злоба и нерви,просто не беше на себе си.Детето пак стана свидетел на всичко и се уплаши доста,аз също се уплаших,просто няма такава злоба която струеше от него.Мога ли да подам жалба в полицията за тавъв вид тормоз и мога ли да направя нещо.
Цитирай


Мнения: 1 109
     Шмурди, здравей.
     Трябва да подадеш молбата до съда и да поискаш незабавна защита до постановяване на решение. Със заповедта за незабавна защита ще го отстранят от жилището (трябва да го поискаш). Хубаво е адвокат да ти напише молбата, да ти подготви и документите. Ако нямаш възможност, прочети внимателно първата тема (линк към нея има в първия пост) или направи поне една консултация.
      За жилището - ако до смъртта си, родителите ти не са ти го прехвърляли, то е само твоя собственост по наследство (евентуално - на твоите братя и сестри, ако имаш такива). Ако ти е прехвърлено с дарение - също е лично твое.
     Да се коригирам - вече полицията не предвижва молби по ЗЗДН до съда.
     Мандаринка - благодаря  bouquet
« Последна редакция: чт, 01 дек 2011, 12:48 от Хърмаяни »
Цитирай

София

Мнения: 52
Шмурди,била съм на мястото на дъщеря ти и ти съчувствам за ситуацията,в която си попаднала.След като в момента не можеш да заделиш средства за адвокат, документите можеш и сама да ги оформиш и подадеш,или пък само да помолиш адвокат да ти ги прегледа след съставянето им.Аз по този начин сама организирах развода на родителите си след 17 години чакане те сами да го направят.По-късно ще пиша по-подробно по темата,сега исках само да ти пожелая успех и кураж Hug!
Цитирай

София

Мнения: 161
Благодаря ви за бързите отговори,толкова съм объркана че просто незнам от къде да започна,години търпя това отношение,но най лошото е че започвам да усещам очуждение към детето,което не е виновно за нищо.Усещам ,че ме дразни всеки въпрос,иска да се занимаваме с нещо заедно-мен започва да ме изнервя...Ужасно е,но незнам какво да направя.Извинявайте че ви занимавам с моите проблеми,но няма с кого да споделя-подителите ми са починали,нямам братя и сестри,дори приятелите си загубих...Хубав ден и много усмивки.
Цитирай

София

Мнения: 406
Благодаря ви за бързите отговори,толкова съм объркана че просто незнам от къде да започна,години търпя това отношение,но най лошото е че започвам да усещам очуждение към детето,което не е виновно за нищо.Усещам ,че ме дразни всеки въпрос,иска да се занимаваме с нещо заедно-мен започва да ме изнервя...Ужасно е,но незнам какво да направя.Извинявайте че ви занимавам с моите проблеми,но няма с кого да споделя-подителите ми са починали,нямам братя и сестри,дори приятелите си загубих...Хубав ден и много усмивки.

Това не е отчуждение мила, понякога, когато усещаш, че си в края на нещо, което си се надявала и мечтала  да е най-хубавото и най доброто за теб, а не е така, започваш да се чувстваш празна и безсилна, болката е толкова голяма, че засенчва всичко добро около теб и го прави Сиво и поради тази причина се чувстваш нещастна и наранена... Отхвърляш и малкото щастие което ти носи Детето ...
Усмихни му се и забрави, когато си с него за грижите и неволите. За всяко нещо има и лек... След години ще виждаш по ясно нещата и ще разбереш че след всяка болка идва и радост.
Гледай по скоро да приключиш нещата, с това което те наранява и погледни напред. Чакат те светли дни не се съмнявай в това  bouquet Love 
Цитирай

София

Мнения: 52
Благодаря ви за бързите отговори,толкова съм объркана че просто незнам от къде да започна,години търпя това отношение,но най лошото е че започвам да усещам очуждение към детето,което не е виновно за нищо.Усещам ,че ме дразни всеки въпрос,иска да се занимаваме с нещо заедно-мен започва да ме изнервя...Ужасно е,но незнам какво да направя.Извинявайте че ви занимавам с моите проблеми,но няма с кого да споделя-подителите ми са починали,нямам братя и сестри,дори приятелите си загубих...Хубав ден и много усмивки.
Нормални са усещанията ти,понякога присъствието на някои хора може да помрачи всичко хубаво в живота ни.Майка ми сега стои и се чуди как е могла да търпи толкова години и колко хубаво нещо е спокойствието.Ти вече знаеш какво да правиш,просто действай.
Цитирай

София

Мнения: 406
Преди време ви говорих за една моя приятелка...
Чудих се как търпи издевателствата върху нея от страна на мъжът и...Не стига това ами наскоро роди и второ дете, но нещата вместо да се оправят се задълбочили ... и се разделила с него, най накрая.
Помоли ме да и стана свидетел и да кажа в съда, какво е споделяла с мен преди време...
Знам, че когато аз бях в нейното положение всички ми отказаха било по едни или други причини ...
Но ме оставиха сама да се боря...
А сега тя е наред...
Какво мислите, че ще направя?
Да застана до нея или да се скрия като останалите мои "приятелки"?
Цитирай

София

Мнения: 930
Аз съм повече от сигурна, че ще застанеш до нея. При мен двама от най-близките ми приятели веднага проявиха готовност да свидетелстват и застанаха до мен. Благодарна съм им за подкрепата. Много е важно да видиш, че не си сам в такива моменти, когато психическите ти сили са сринати заедно със самочувствието ти, а през главата ти минават такива мисли от рода на :"Дали не преувеличавам сериозността на положението" след като с години са ти внушавали, че си заслужаваш лошото отношение.
Цитирай

София

Мнения: 52
Жертвите на домашно насилие много трудно биха се справили сами.Първо,те често не осъзнават,че нещо не е наред в тяхното семейство,второ,ако го осъзнаят,трудно събират кураж да се измъкнат от ситуацията.Явно твоята приятелка най-накрая е решила да се бори за правото си на нормален живот.Подобен род дела са крайно неприятни за всички присъстващи и не е лесно да ги издържиш.Всеки има нужда от подкрепа,било то от роднина,приятел,дете,или дори познат,чиято съвест не му е позволила да мълчи.Много съжалявам,че е трябвало да минеш през това сама.Аз бих свидетелствала(и съм го правила),но ти сама трябва да прецениш за себе си.
Цитирай

София

Мнения: 69
Преди време ви говорих за една моя приятелка...
Чудих се как търпи издевателствата върху нея от страна на мъжът и...Не стига това ами наскоро роди и второ дете, но нещата вместо да се оправят се задълбочили ... и се разделила с него, най накрая.
Помоли ме да и стана свидетел и да кажа в съда, какво е споделяла с мен преди време...
Знам, че когато аз бях в нейното положение всички ми отказаха било по едни или други причини ...
Но ме оставиха сама да се боря...
А сега тя е наред...
Какво мислите, че ще направя?
Да застана до нея или да се скрия като останалите мои "приятелки"?


Подкрепи я. Колкото повече се подкрепят жертвите на насилието, толкова по-силни и не сами ще се чувстват, а силните хора по-трудно ги насилват. Съжалявам, че ти си била сама в такъв момент, но просто ни е такова обществото. Аз вярвам, че това може да се промени и промяната трябва да тръгне от нас.
Цитирай


Мнения: 633
На всички  бити и малтретирани мами искам да кажа следното.Най-добрият ми прител от детството,беше жертва на дом.насилие.Баща му беше алкохолик,пребиваше ги всички вкупом до кръв и посиняване.С колани,маркучи,вериги..квото се стите.Като деца той(приятелят ми)много го мразеше,и много злоба насъбра в себе си срещу света,която личи и до днес,но това е друга тема.През цялото си детство мечтаеше как ще порасне голям и силен,и ще си отмъсти.Е,направи го.След казармата,една вечер просто преби от бой баща си и се изнесе от тях.После..с времето нещата се уталожиха..гневът и болката(вече отмъстени,поне донякъде)попреминаха.Вече сме мъже на по 35 год.Наскоро ми каза,че му е простил.Но,на майка ми казва никога няма да простя.За това,че го търпеше,позволяваше му да ни пребива(има и по-малък брат)като животни.Тя,казва,можеше и да си го търпи,но нямаше право да ни подлага на това и нас.Не я оправдава нито страх,нито нищо.И аз съм съгласен с него.Така,че...когато на някоя и хрумне,да прощава на подобен коплексар изблиците на агресия(уж все заради децата),хубаво да си помисли.Заслужават ли децата ви подобно нещо?
А и според мен,жените които търпят насилници,не са с нищо по-добри от тях.
Цитирай

София

Мнения: 930
Eksipnos, много добре казано. Напълно съм съгласна с теб. Жалко, че не са много мъжете, които разсъждават така. Моят бивш съпруг все още ме обвинява, че съм кучка, развалила семейството и лишила детето от баща заради "няколко шамара", както казва той.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
225-239 от 1 327 отговора