Домашно насилие - Тема №2

  • 279 258
  • 1 478
  •   1
Отговори
# 1 470
  • София
  • Мнения: 4 251
Докато има момичета тип "страх ме е да не остана сама" ще има и мъже, които ще се възползват от това. Сама си го правиш, разбираш ли? Кучето скача според тоягата. Като му хлопнеш врата при първия крясък, втори няма да има> Ако те обича истински. Ако не - тогава за какво ти е?
Между другото с мислене "няма как да срещна подходящия" много често това се получава. Изпращаш сигнали на неувереност и слабост, а това гони стойностните хора. Привлича мижитурките, които се възползват.
Трето - 2 мои приятелки родиха първото (подчертавам първото) си дете на 43г. И са супер - щастливи, родиха нормално, естествено, без усложнения, кърмеха си спокойно. Не казвам, че така трябва, но не е проблем. Да не говорим, че днес в ерата на репродуктивното здраве спокойно можеш да си намериш донорска сперма и да си имаш бебе. Няма да казвам колко е положително да гледаш само бебе, а не бебе+слугуване на плужек.
За насилието пък въобще не смятам да коментирам. Разрови се и ми намери ЕДИН човек, който е расъл в среда на психическо (дори не физическо) насилие и е доволен от това. Аз все попадам на обратното мнение.
Що ли така?  newsm78
Та, значи искаш детето ти да е нещастно? Това вече е престъпно. Хайде, ти, че искаш да си жертва не ми пречи, ама едно невинно дете?

П.С. Извинявам се за острия тон, ама се надявам Анонимната да се усети

# 1 471
  • Мнения: 488
Светулчица, говориш сякаш никога не ни минавала през период с психическо/ физическо насилие. Да права си , но начина по- който си се изразила това което казваш няма да достигне до човек, минаващ сега през това .
Ако момичето беше от тези дето тряскат вратата при първата  обида, нямаше а пише тук.

# 1 472
  • София
  • Мнения: 4 251
Ами не съм имала, признавам. Просто, защото не бих допуснала това да се случи. Не, че не съм имала страдания, но съм се нагледала/наслушала на такива истории и хем ме хваща бяс на мъжете, хем на жените, защото го допускат. И сами си съсипват живота. И понякога точно словесният шамар може да ги накара да се самоосъзнаят!
Защо не съм попадала на ревнивци и насилници? Защото по някакъв начин излъчвам сила или каквото е там и изначално знам, че не бих доупуснала такова нещо. И, когато има такива те го усещат и бягат. Защото знам, че предпочитам да съм сама (без да съм самотна), докато/ако срещна точен човек. И всъщност всичките ми връзки (2 на брой) са били с точни хора, с които въпреки раздялата и до днес сме приятели. Аз мижитурки в живота си няма да търпя!

Последна редакция: сб, 17 юни 2017, 21:00 от Светулчица

# 1 473
  • София
  • Мнения: 324
Ами не съм имала, признавам. Просто, защото не бих допуснала това да се случи. Не, че не съм имала страдания, но съм се нагледала/наслушала на такива истории и хем ме хваща бяс на мъжете, хем на жените, защото го допускат. И сами си съсипват живота. И понякога точно словесният шамар може да ги накара да се самоосъзнаят!
Защо не съм попадала на ревнивци и насилници? Защото по някакъв начин излъчвам сила или каквото е там и изначално знам, че не бих доупуснала такова нещо. И, когато има такива те го усещат и бягат. Защото знам, че предпочитам да съм сама (без да съм самотна), докато/ако срещна точен човек. И всъщност всичките ми връзки (2 на брой) са били с точни хора, с които въпреки раздялата и до днес сме приятели. Аз мижитурки в живота си няма да търпя!

Може би и аз, и другите хора в тази тема, в такъв случай не разбираме защо изобщо пишете в тази тема тогава??

# 1 474
  • София
  • Мнения: 4 251
Скрит текст:
Ами не съм имала, признавам. Просто, защото не бих допуснала това да се случи. Не, че не съм имала страдания, но съм се нагледала/наслушала на такива истории и хем ме хваща бяс на мъжете, хем на жените, защото го допускат. И сами си съсипват живота. И понякога точно словесният шамар може да ги накара да се самоосъзнаят!
Защо не съм попадала на ревнивци и насилници? Защото по някакъв начин излъчвам сила или каквото е там и изначално знам, че не бих доупуснала такова нещо. И, когато има такива те го усещат и бягат. Защото знам, че предпочитам да съм сама (без да съм самотна), докато/ако срещна точен човек. И всъщност всичките ми връзки (2 на брой) са били с точни хора, с които въпреки раздялата и до днес сме приятели. Аз мижитурки в живота си няма да търпя!
Може би и аз, и другите хора в тази тема, в такъв случай не разбираме защо изобщо пишете в тази тема тогава??
[/quote]



Защото това е свободен форум и мисля, че имам право да изразя мнението си. И бих се радвала, ако благодарение на него, както и на други една жена не съсипе живота си и се почувства щастлива!

# 1 475
  • Мнения: 2
Здравейте, проблемът ми се състои в това, че чичо ми  (полубрат на баща ми,имат общ баща) прилага психически и физически тормоз върху мен, последния инцидент се случи преди една седмица, обърнах се към полицията те ме препратиха към съда пуснах молба и декларация за издаване на ограничителна заповед на чичо ми проблемът идва от там че ,след два дни пристигна съобщение от съда, че има допуснати нередности в молбата ми написах нова молба оставих я в съда и днес отново получавам същото съобщение от съда какво  трябва да напиша, за да бъде приета молбата и да започне разглеждане на делото (описала съм всичко като дата и самата случка)????

Последна редакция: вт, 04 юли 2017, 13:34 от Cuppy

# 1 476
  • Мнения: 444
Здравейте, пак аз анонимна на 37. Благодаря за коментарите. need_to_vent, благодаря за окуражителните думи. Аз наистина нямам вече никакво самочуствие. Забравила съм как да общувам с мъжете, дори и само на приятелско ниво. Аз придобих страх, че ако го напусна ще попадна на още по-лош човек, който може и да ме бие. Само това ми се върти из главата, че и по-зле може да е.
Анонимна, аз се чувствах по абсолютно същия начин. Не ме е тормозил, нито ме е бил, но ме караше да се чувствам вдно голямо нищо без него. Манипулираше ме без да се осъзная, че аз съм много по-силна от него. Всяка моя мечта биваше порязване с думите " Стара си за това" или " Ти това не го можеш"...Не бях щастлива в брака си, въпреки, че от него имаме 3 прекрасни дечица! Накрая обаче той ме улесни като си намери любовница!..Иначе никога не бих намерила смелост да си тръгна...
Успех ти желая и на теб!  Hug Слънцето ше изгрее и на твоята улица! 🌞

# 1 477
  • София
  • Мнения: 1 560
колко познато....

# 1 478

Общи условия

Активация на акаунт