Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 60 отговора


Мнения: 5 876
Тъй като щерка ми ще става кака след максимум месец Smile, искам да я изненадам, като събера различни истории на каки и батковци (например какво правихте, когато научихте, че бебето се ражда, как реагираха възрастните около вас, какво стана после, когато бебето дойде вкъщи, как се чувствахте, имаше ли нещо смешно и т.н.), мисля, че ще й бъде супер интересно и ще се почувства важна в новата си роля Smile
Може да са лични истории или такива на вашите по-големи деца, няма значение Smile
Благодаря предварително!
Цитирай

при децата

Мнения: 3 405
Опитах да измъкна информация от Ники, ама той не помни много. Поне така каза.
Спомни си как татко му е звъннал да каже, че се е родило братчето му, после е купил бонбони да почерпи съучениците си.
Като ни изписваха обаче Ники беше болен, с гнойна нагина, и дойде с маска. Това не е забравил.
Не знам кога се е осъзнал, че е батко. Но все повтаряше, че се чувства странно от факта, че има брат  Smile
Цитирай

MUC

Мнения: 261
Моята история надали е толкова различна от много други, но продължавам да си спомням много ясно няколко конкретни момента, свързани със ставането ми кака.  Smile
Първо, без да искам, чух как майка ми споделя на баба ми, че има съмнения, че е бременна. От доста време исках братче или сестриче (както казвах – каквото и да е  Laughing ) и бях безкрайно щастлива. Не си спомням иначе как са ме уведомили официално, явно другият момент е бил по-вълнуващ...
Спомням си също как една сутрин се събудих в детската стая и дочух през вратата гласа на баща ми и един женски глас, който хем ми приличаше на този на майка ми, хем не беше нейния. За всеки случай, мързеливо се провикнах "мамоооо", тъй като не ми беше дошло на акъл, че може тя да не е вкъщи...  Laughing Гласът всъщност беше на другата ми баба, двамата с баща ми връхлетяха щастливо ухилени в детската да ми кажат "Аааа, мама я нямааа!"  Smile Голямо скачане по леглото от радост му ударих, като научих причината.  Crazy
Но най-най-яркият ми спомен е от деня на изписването.  Smile Братлето ми, една кротка мръвка, спи в кошчето си в спалнята на нашите. Майка ми и баба ми седят в кухнята и дискутират дали да го будят за ядене или да го оставят да си спи. Мен разбира се в тоя момент никой не ме забелязва.  Laughing Понеже умирам да бъда полезна, се промъквам тихичко в спалнята, вадя бебето от кошчето и го оставям на спалнята. То горкото се събуди, погледна ме объркано, но дори не се разплака. Отивам обратно в кухнята и вече не толкова убедена, че съм била полезна, казвам плахо "Ами аз май го посъбудих малко..."  Crazy След спринта на майка ми към спалнята получавам забрана да пипам бебето – наистина силиците ми не бяха стигнали съвсем и бях оставила бебето съвсем на ръба на спалнята.  Laughing
А, и много мразех да приспивам бебето, защото ме беше страх от тъмното, а ме оставяха да го люшкам сама, докато майка ми горката посвърши нещо...  Mr. Green
Цитирай


Мнения: 5 876
Smile Че хубаво!
Аз имам няколко откъслечни спомена - например за изясняването на методите за раждане в праисторическата епоха Smile
Бях на четири и половина, вече знаех, че бебетата растат в коремите на майките. Как влизат там не се питах, но бях подразбрала, че се раждат в болница, с операция. Въпросът, който ме вълнуваше, беше как тогава са се раждали първобитните бебета, след като не е имало болници. Питах татко, който нещо измънка, и докато той се чудеше какво да ми каже, измислих сама - майките минавали през едни мноооого бодливи храсти, коремите се разпаряли и бебетата излизали оттам. Нататък вече не ме вълнуваше  hahaha

После помня как не ми дадоха да държа бебето при изписването, а после - как го сложиха в моята лична количка и дори не ми разрешаваха да се возя на багажника, ама-ха.
Иначе нямах нищо против човечето, налагаше ми се да го приспивам малко по-нататък... и беснеех, разбира се, защото исках да съм в хола при големите, а то не заспиваше и след петата приказка.
Цитирай

някъде ... тук ...

Мнения: 4 876
Докато бях бременна, все се намираха разни хора да питат кандидат-баткото какво иска. Радо беше много смешен като обясняваше "То не е концерт по желание, каквото се роди - такова". Честно казано не помня дали някой от нас му го е казал или го е чул от някъде.
Една седмица преди термина ми изтекоха водите към 10 вечерта, а Радо не беше заспал още. Извикахме една комшийка да седи при него, докато баща му ме закара до родилното. Туй хлапе като се разскача на леглото с крясъци "Мама ще ражда, мама ще ражда", не можем да го успокоим. После разбрах, че на комшийката и е трябвал около час да го накара да легне и да заспи Crazy Родих през нощта, та на другия ден сутринта бяха първи кипри с баща си - да видели бебето. Братче, супер, имал с кой да си играе вече Laughing

Лично мои спомени нямам, защото брат ми е само 1 година и 7 месеца по-малък. Майка ми ми е разказвала, че съм държала аз да го приспивам. Обаче така съм го люляла с кошчето в началото, че съм щяла да го обърна. После  вече люлеене само под родителски контрол.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 357
Един ден обяснявах на каката, че като си има сестриче и ще и бъде по-весело и ще си играят и тя ме затапи със сериозен тон: "Чакай.... чакай, първо да видим какво ще излезе!"
Цитирай


Мнения: 4 806
Влизам, за да поздравя Анда за прекрасното очакване  Hug
Не знаех за предстоящото събитие.

Същото и за VG - едва сега видях подписа  Hug

Аз имам спомен за появата на моята сестра, но няма
интересно в тази история. Затова си мисля да не от-
немам от вашето внимание Smile
Цитирай

тракийка съм

Мнения: 1 956
Разликата между децата ми е 11 години.
Синът ми много радостно прие новината, че ще става батко.
Бях в 4 месец, когато го заведох с мен на ехограф
Гинеколожката му показа бебето, което подскачаше през цялото време Laughing
После развълнувано беше обяснил на съседите, че нашето бебе приличало на бобче, което пък
подскачало , като топче за пинг-понг 35
Цитирай


Мнения: 147
Брат ми се роди няколко дни преди рождения ми ден, та съм го приемала малко като подарък в началото. Когато мама ми го показала за първи път (бил е леко сбръчкан и зачервен), недоволно съм възкликнала "Леле, мамо, каква мишка са ти дали!". Около месец по-късно майка ми дочула следната реплика от мен към братчето ми: "Слушай, мама не ми дава да си играя с теб и затова мисля да те изхвърля в кофата за боклук." По нейните думи от този момент нататък не сме оставали сами Smile
Цитирай

София

Мнения: 838
Бях на 4 години и чаках всеки момент да ми се роди сестричка. Бях абсолютно убедена, че ще имам сестричка и ще я кръстим Калина.

Една сутрин се събудих, в стаята нямаше никого и започнах да викам колкото глас имам: "Мамооо, татеееее!" Виках, виках, прегракнах и нищо.

В един момент тате влетя запъхтян, усмихнат до ушите, грабна ме от леглото, завъртя ме и ми каза: "Имаш си братче!" Аз посърнах, не можех да повярвам на лошия си късмет и едва промълвих: "Калин ли се казва?" "Не, Иван е" каза татко ми.

Аз не вярвах, че е възможно да са ме изиграли по този начин. Хем момче, хем Иван... Даже накарах дядо да напишем картичка на мама в болницата, в която й пращах целувки- на нея и на Калин. Мина доста време докато приема, че е Иван Smile

А след огромното разочарование, че нямам сестра, сега не си представям живота без прекрасното ми братче, което обичам безкрайно Smile
Цитирай


Мнения: 6 042
Спомням си, че майка ми я приеха в болница по-рано отколкото се очакваше и доста време се гледахме само с баща ми (години по-късно се и доизгледахме само двамата), спомням си, че всяка сутрин закусвах прясно мляко с ореховки и в детската градина много се тревожех дали баща ми ще успее да работи, да иде на свиждане (изразяваше се в стоене под прозорците на родилното) и да не забрави да ме вземе от градина.
Спомням си, че ходехме двамата следобед и я гледахме през прозореца, една точица от главата на мама с едни големи, червени ревящи очи. Занесохме й единствения ни, малък телевизор, който тя изтегли със сизал. След 1-2 седмици неизвестност, зор и мизерия за нея, сестра ми се роди и като че ли всичко светна и се дръпна тягостното чувство (1987, Чернобил тъкмо е давал плодове вече).
Отидохме да я видим, пак от прозореца. Сега освен главата на мама се виждаше още някаква точка. Спомням си, че с баща ми заключихме, че е червена като репичка и това си й остана дълго време след това като "галено име".
Радвах й се, от майка ми знам, че не съм изживявала ревност и не съм страдала, че не ми обръщат внимание, просто защото съм била толкова заета със себе си, че не съм имала време да мисля за такива неща. Докато беше бейбе  Mr. Green много обичах да й говоря и да й "чета" книги измисляйки ги, защото се научих да чета по-късно.
После съдбата ни раздели с майка ми и сестра ми, на по-сериозна възраст се "запознахме" наново и се случи така, че аз се грижех за обучението и възпитанието й. За мен ролята на "кака" винаги е била сериозна работа. Cool
Цитирай

Варна

Мнения: 2 440
Анда ако родя преди теб, ще ти разкажа задължително какво се случи у нас и какво разказахме на бъдещият батко Wink Love
Цитирай

София

Мнения: 3 447
Със сестра ми имаме 7 години разлика, така че спомените са ми доста ясни  Smile
Една вечер нашите ме повикаха с едни полу-тържествени, полу-гузни физиономии и проведохме горе-долу следния диалог:
- Ей, Донски, искаш ли да си имаш братче или сестриче?
- Не! (явно това не беше правилният отговор  Mr. Green)
- Е, искаш - не искаш, ще си имаш.
- Е... щом се налага...
- Добре, а какво бебе искаш да си имаме, момиче или момче?
- Негърче!
- Е ти може и да искаш, ама няма да е негърче.
Това, мойто мнение за нищо са го нямали, ей!  Mr. Green  
Помня след това бременността на майка ми, а като се роди сестра ми, бях при баба на село (и мислех, че ме лъжат, защото докторите бяха предсказали момче). Много се вълнувах на изписването, бяха ми казали, че бебето е много красиво (и то действително беше, като го преценявам вече сега, когато имам опит с бебета), но не знам какво съм очаквала - може би някаква златокоса, синеока, пърхаща с мигли кукла. И като я видях душичката заспала, потна, със залепнала коса, се изцепих на висок глас "Олелееее, какво грозно бебе!". Съответно всички, които се намираха във фоайето на родилния дом започнаха да се оглеждат и да надзъртат в ръцете на майка ми  Laughing
Цитирай

Gorna Orqhovica

Мнения: 1 404
На мен незнайно защо никой не ми беше обяснил, че сестра ми ще бъде бебе Laughing В големия ден тръгваме с баща ми към родилния дом и аз преливам от идеи с кои кукли и кои сервизи ще играем у дома със сестричката ми, кои приказки ще разказваме и....показват ми един вързоп одеало и едно малко червено лице в него...шок и ужас Shocked После бързо я заобичах, но определено не беше любов от пръв поглед Mr. Green
Анда, леко и лежерно раждане ти пожелавам  bouquet


Като раждах малката, Ния беше с варицела. Толкова ми беше мъчно за нея като се разделяхме пред клиниката, че три часа по-късно, вече родила, звъннах на мъжа ми да идват, готова съм вече Laughing Влизат те, целувки, прегръдки и т.н и след час аз се сещам за варицелата Confused Добре,че бях в самостоятелна стая.
Цитирай

при децата

Мнения: 3 405
Дона, ти като сестра ми. Деветгодишна, когато съм се родила. И казала ма майка "Мамо, ти си родила маймунче"  Laughing
Слушала съм тази история многократно и си мислех, че съм била грозновата и черна, а всъщност съм била красиво бебе. Просто сестра ми не е искала да и се пречкам  Mr. Green
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 60 отговора