Това е от самото й раждане. Бебето ми е почти на два месеца и плаче почти нон-стоп през деня. След като го нахраня минават 10, максимум 15 минути и надува гайдата и почти винаги плаче до следващото хранене. Единствения начин, и то не винаги успешен, е да го взема на ръце и да го нося в стаята. Ако спра или седна пак ревва. Някой път е от колики, усещам го, защото започва да се напъва и да се зачервява, но друг път имам чувството, че си е от чиста проклетия. От друга страна качва килограми и сантиметри нормално, дори повече. Първия месец беше 1,6 кг, втория се очертава около 800 гр. Педиатърката каза, че било в рамките на нормалното, малко в горната граница(роди се 2,950кг., изписаха ни 2,650) Интересното е, че през нощта не плаче. Къпем я към 10:30, папка до към 11ч. и после откъртва до 4, в 4 хапва за не повече от 4-5 мин. и спи до 8:30-9:00 и тогава започва кошмара. На кърма сме и вече от незнаене какво да правя съм минала почти на стерилен режим - без кафе, какао, шоколад, пържено, мазно, бобови храни, подправки...
Когато поканя някой у нас всички ме питат "Ама защо така плаче..." или "Ау как жално плаче детето..." което заедно със мърморенето и въздишките на свекърва ми скоро ще ми докарат комплекси, че не ставам за майка. А аз така си го обичам малкото и му давам цялата си любов и прегръдки а то продължава да си плаче. Кажете ми нормално ли е това и докога ще бъде така... Дали няма някакъв проблем... Една позната ми каза да съм я оставела сама и щяло да й мине. Опитах, но освен, че ми се скъса сърцето в другата стая друг ефект нямаше. Хапва достатъчно, давам й Еспумизан за коликите, всеки път й сменям памперса и скоро ще
. Да не говорим, че кърмата ми слиза при всеки плач, като я гушна и си ходя нон-стоп надута вкъщи. Просто и аз не знам вече. Чудя се дали да не се консултирам с друг педиатър, но се притеснявам да не би да се шашкам твърде много.
Когато поканя някой у нас всички ме питат "Ама защо така плаче..." или "Ау как жално плаче детето..." което заедно със мърморенето и въздишките на свекърва ми скоро ще ми докарат комплекси, че не ставам за майка. А аз така си го обичам малкото и му давам цялата си любов и прегръдки а то продължава да си плаче. Кажете ми нормално ли е това и докога ще бъде така... Дали няма някакъв проблем... Една позната ми каза да съм я оставела сама и щяло да й мине. Опитах, но освен, че ми се скъса сърцето в другата стая друг ефект нямаше. Хапва достатъчно, давам й Еспумизан за коликите, всеки път й сменям памперса и скоро ще
. Да не говорим, че кърмата ми слиза при всеки плач, като я гушна и си ходя нон-стоп надута вкъщи. Просто и аз не знам вече. Чудя се дали да не се консултирам с друг педиатър, но се притеснявам да не би да се шашкам твърде много. 
. Под проклетия имам предвид, това което написах по-горе - като я нося из стаята се кротва, в момента, в който спра и седна - пак рев. Току що я нахраних - направо заспа на гърдата и сега спи като бебе и така ще кара до сутринта, но през деня пак старата история ще се повтори. Вече не мисля, че е здравословен проблем, защото когато беше хубаво времето и я изкарвах с количката по цял ден не плачеше. М/у другото почти непрекъснато, когато я гушкам "пръцка" и й пука стомахчето. Може ли да са колики, но с различни от стандартните (вдигане на крачета, свиване и зачервяване на личицето) симптоми?
