От известно време се каня да пусна тази тема и най-накрая ми остана време докато Гого спи.
Изкарах лека бременност с нормалните неразположения. В третия триместър започнах да се замислям за раждането. Започнах да чета из форума темите за раждането и се изплаших още повече. Имаше разказани какви ли не ужаси. Така се случи, че смених гинеколожката си в края на 8 месец, което допълнително ме изнерви и притесни.
Три дни преди термина нямах никакви изгледи за раждане. Не бях имала нито контракции, нито болки.
Отидох при новата си гинеколожка и се оказа, че имам 3 см разкритие. Пак от форума се бях наплашила, че с 3 см мога да си ходя сума ти време.
На следващия ден към 5 часа получих съвсем леки болки, хванах се като удавник за сламка и започнах да засичам. Бяха на 15 мин. Обадих се на мъжа ми да си дойде по-рано, защото имам нещо подобно на контракции.
След 1 час станаха на 10 мин, но болката едва се усещаше.
В 7 часа болките станаха като менструални с честота 5 мин. Реших да се обадя на гинеколожката, за всеки случай. Тя ми предложи да тръгвам към болницата, но на мен ми се видя безсмислено - НЕ МЕ БОЛЕШЕ. Разбрахме се да се чуем към 8 часа.
В 8 усетих вече болка, обадих и се и се разбрахме в 8 и 30 да се видим пред входа на болницата. За всеки случай реших да тръгнем в 8 и 20, за да не се налага да висим там.
Не знам за каква нечовешка болка се бях подготвила, но нямаше нищо такова.
В колата изведнъж получих напъни.
В болницата влязохме в 8 и 45. Докато се съблека и попълня документите ми изтекоха водите. Болката все още беше една идея по-силна от менструалната.
Реших, че страшното едва сега започва и започнах да се моля за упойка.
Качиха ме на магарето за тоалет, но при прегледа се оказа, че имам пълно разкритие и косата не бебо се вижда.
Нямаше връщане назад.
Влязохме в родилна зала в 9 часа, а в 9 и 16 вече гушках моето слънчице.
Родих без болка, без упойка, без клизми и бръсначи.
От все сърце пожелавам на всички вас на които ви предстои да станете майки раждане като моето!
Благодарна съм на д-р Тодорова и екипът й за помощта, която ми оказаха . Благодаря им за това, че направиха раждането ми незабравимо и изпълнено с много приятни спомени за мен и съпругa ми!
Изкарах лека бременност с нормалните неразположения. В третия триместър започнах да се замислям за раждането. Започнах да чета из форума темите за раждането и се изплаших още повече. Имаше разказани какви ли не ужаси. Така се случи, че смених гинеколожката си в края на 8 месец, което допълнително ме изнерви и притесни.
Три дни преди термина нямах никакви изгледи за раждане. Не бях имала нито контракции, нито болки.
Отидох при новата си гинеколожка и се оказа, че имам 3 см разкритие. Пак от форума се бях наплашила, че с 3 см мога да си ходя сума ти време.
На следващия ден към 5 часа получих съвсем леки болки, хванах се като удавник за сламка и започнах да засичам. Бяха на 15 мин. Обадих се на мъжа ми да си дойде по-рано, защото имам нещо подобно на контракции.
След 1 час станаха на 10 мин, но болката едва се усещаше.
В 7 часа болките станаха като менструални с честота 5 мин. Реших да се обадя на гинеколожката, за всеки случай. Тя ми предложи да тръгвам към болницата, но на мен ми се видя безсмислено - НЕ МЕ БОЛЕШЕ. Разбрахме се да се чуем към 8 часа.
В 8 усетих вече болка, обадих и се и се разбрахме в 8 и 30 да се видим пред входа на болницата. За всеки случай реших да тръгнем в 8 и 20, за да не се налага да висим там.
Не знам за каква нечовешка болка се бях подготвила, но нямаше нищо такова.
В колата изведнъж получих напъни.
В болницата влязохме в 8 и 45. Докато се съблека и попълня документите ми изтекоха водите. Болката все още беше една идея по-силна от менструалната.
Реших, че страшното едва сега започва и започнах да се моля за упойка.
Качиха ме на магарето за тоалет, но при прегледа се оказа, че имам пълно разкритие и косата не бебо се вижда.
Нямаше връщане назад.
Влязохме в родилна зала в 9 часа, а в 9 и 16 вече гушках моето слънчице.
Родих без болка, без упойка, без клизми и бръсначи.
От все сърце пожелавам на всички вас на които ви предстои да станете майки раждане като моето!
Благодарна съм на д-р Тодорова и екипът й за помощта, която ми оказаха . Благодаря им за това, че направиха раждането ми незабравимо и изпълнено с много приятни спомени за мен и съпругa ми!
и ако имам късмет да имам още 1 дете ще дойда да се "отъркам" в тебе, както се казва, за да имам същия късмет 
Ти сигерой!
. Аз също съм много наплашена... въпреки че имам още доста време. Пожелавам си на мен и на всички останали такова раждане, а на теб много ,много щастливи моменти с твоето съкровище 
. Още веднъж комплименти 
. Аз родих доста голямо бебе, без упойка, но с окситоцин. За следващото си раждане знам, че ще направя всичко възможно да мина без него. Болката при раждането за мен бе поносима, щом веднага след като започнаха да ме шият заявих, че мога още едно да родя 
. Но истината е, че всичко е до организъм! 
