Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 30 ноем. 2005, 12:35 ч.
  • Преглеждания  486  Мнения  9  Онлайн  1
Отговори
  • София
  • Мнения: 3 416
 Преди около месец и половина почина наш много близък приятел(ние с мъжа ми сме им кумове). С това семейство сме били заедно на всички празници и рожденните дни на децата(децата са на същата възраст като моите).
 На дъщеря ми нищо не сме казали-исках да мине малко време, че започвах да плача само при мисълта за него, та едва ли щях да кажа нещо смислено.
 Да, обаче сега идва Коледа и тя си знае, че ще ходим у тях, че ще има подаръци от тях за тях и т.н. Онзи ден си беше пуснала касетата от тяхната сватба та съвсем да ме побърка.
 Нямам никаква идея какво точно да й обяснявам(а като знам, че ще ме затрупа и с въпроси за които не знам доколко съм подготвена). Имаше подобна тема, но не можах да я намеря.

Реклама
# 1
  • София
  • Мнения: 2 700
Ние сме имали 2 подобни случая, на не толкова близки хора, но за сметка на това трябваше да се видим с вдовиците и децата непосредствено след случките. Подходихме абсолютно "едно към едно". Обяснихме, че бащите са починали, че семействата много страдат, че не трябва да се задават никакви въпроси  и че трябва поведението да е абсолютно същото, както е било досега. След като й съобщихме я оставихме да пита и ние отговаряхме на всеки поставен въпрос, така че да не изникнат изненади. Дъщеря ми е разумна и изпълнителна, но до последния момент не знаех как ще се развият нещата. Останах очарована от нея. Аз лично смятам, че ако към децата се подходи като към голям човек, те се удоволстват да докажат, че са големи и че може да им се гласува доверие.
Забравих да кажа, че ние все пак бяхме говорили с нея по принцип за живота и смъртта. Успех !

# 2
  • някъде ... тук ...
  • Мнения: 5 337
Аз обясних на Ради, че хората умират не само когато станат много стари (това беше чувал той), а и от различни болести или катастрофи. Казах му още, че телата ги погребваме в гробове, а душичката отива на небето. Когато почина дядо му, беше на 3 години и след моето обяснение сам беше решил, че звездичките на небето са душите на умрелите хора. Дано съм ти помогнала Praynig

# 3
  • София
  • Мнения: 3 416
Аз лично смятам, че ако към децата се подходи като към голям човек, те се удоволстват да докажат, че са големи и че може да им се гласува доверие.
Забравих да кажа, че ние все пак бяхме говорили с нея по принцип за живота и смъртта. Успех !

 Говорили сме за това, че човек като остарее или се разболее умира, но не много подробно(не ни се налагаше), но сега... Cry
 Не се притеснявам, че ще зададе неудобни въпроси на децата (ако и кажа да не разпитва ще ме послуша), а се притеснявам как тя ще го приеме. Дори при добри обяснения децата си вадят понякога странни и погрешни изводи.

# 4
  • София
  • Мнения: 7 109
Моят съвет е да обясниш на детето нещата такива, каквито са, но да наблегнеш на момента, че тези, които не са вече сред нас не чувстват болка, не им е мъчно... че може би продължават да живеят, че може би след като и ние, на свой ред, отидем "там", ще можем да ги видим отново. И й кажи, че ти ще си винаги с нея или поне докато тя има нужда от теб ...
През месец март почина котката на наще. Беше много дива и необщителна. Цвети никога не я е галила /котката не даваше/ и я е виждала рядко. Въпреки това Цвети трудно прие смъртта й и често я споменава. Казва, че я обича най-много, защото вече я няма, че иска дядо Коледа и на нея да донесе подарък, нищо, че не е с нас...
Трябва наистина да си внимателна и много, много търпелива...и да я поощряваш да говори за това, за да не останат някакви неоснователни страхове в нея.

# 5
  • София
  • Мнения: 3 416
И й кажи, че ти ще си винаги с нея или поне докато тя има нужда от теб ...

 Ей, за това не бях се сетила. А то в детската главица действително може да остане да си се върти" ами и ако моята мама или тати си отидат".

# 6
  • Ottawa, Canada
  • Мнения: 2 452
И й кажи, че ти ще си винаги с нея или поне докато тя има нужда от теб ...

 Ей, за това не бях се сетила. А то в детската главица действително може да остане да си се върти" ами и ако моята мама или тати си отидат".

Да, така е. Минават им такива мисли през главиците. Моята дъщеря си има въображаема приятелка, Ема и не зная откъде го е измислила, но според нея родителите на Ема са били убити от някакъв лош човек. Тя не гледа такива предавания по ТВ; просто не зная откъде дойде тази идея. Пътят оттам до мисълта, че може и нейните мама и татко да ги няма е много кратък. Отскоро не ме пуска да излизам навън в двора с кучето без да взема и нея, т.е. имам чувството, че се страхува да не "изчезна" завинаги. Опитай се да обясниш, че вие ще бъдете винаги до нея, когато има нужда от вас.

# 7
  • Мнения: 994
не можеш да знаеш как ще го приеме. децата са различни и реагират различно. моето дете(беше на 4г) го прие много нормално, когато му съобщихме за смърта на близък. разпитваше най-невероятни неща - най-вече за самото погребение - явно от това се впечатли най-много. виж въобще не се и замисли дали и ние с баща й сме смъртни. но пък и ние отговорихме съвсем пряко на всичките й въпроси. тя не тъгува, но пак казвам, че си е до дете.
дано и твоето детенце реагира спокойно.
няма нищо лошо да си говорите за починалия ви близък. ние все още споменаваме честно тази наша близка и за децата е съсвем нормално.

# 8
  • ново
  • Мнения: 1 270
Когато почина баща ми Стели беше на 2 г., въпреки това постоянно питаше за него и често плачеше. Казах и, че той е на небето и тя всяка вечер го търсеше да го види като звездичка. Една вечер небето беше много мрачно и нямаше звезди, тя погледна пред прозореца и каза, че дядо и го няма, плака цяла нощ Cry. След време я заведохме на гроба на дядо и, видя го на снимката и го целуна, сърцето ми се късаше, но от тогава някакси се успокои и винаги, когато си ходим на село, ходим на гроба и палим свещичка. Знае , че е починал, защото е бил много болен. Sad

# 9
  • София
  • Мнения: 7 109
И й кажи, че ти ще си винаги с нея или поне докато тя има нужда от теб ...

 Ей, за това не бях се сетила. А то в детската главица действително може да остане да си се върти" ами и ако моята мама или тати си отидат".
Обикновено децата пренасят всичко към най-близкото си обкръжение и към себе си. Може би защото многократно повтарях на Цвети, че ние с баща й ще бъдем още дълго, дълго с нея, тя започна да разпитва дали тя ще умре и кога. Отговорът ми беше, че е още много малка, че трябва да порасне, да има деца, внуци и когато стане много, много стара, тя сама ще поиска да си почине, защото смъртта е именно почивка. Това не е цялата истина, но не беше удачно да новлизам в подробности.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт