Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 48 отговора

в Tara

Мнения: 3 291
Срам ме е, ама ще си кажа...аз плаша с баба яга Embarassed
знам, че не е правилно, но се чувствам понякога безсилна да се справя.
в ужасната възраст 2 е и понякога си мисля, че ще откача.

разбрах за страха й преди няколко месеца като я вдигнах да види баба яга, подарък от роднина. бях я закачила нависоко и като я вдигнах уж да я пипне, се разплака. оттогава често манипулирам с вещицата. ужасна ли съм? Embarassed


Цитирай

София

Мнения: 4 812
ужасна си!

аз плаша децата единствено със... себе си. у дома аз съм лошото ченге. ако разбера, че се страхуват от нещо - баби яги, чудовища... абе от каквото и да се страхуват, правя всичко възможно да им помогнат да преодолеят този свой страх. не мисля, че е полезно децата ми да растат наплашени, особено ако източникът на страха е нереален - нещо, породено от тяхната фантазия, но чрез което могат да бъдат манипулирани.

преди време габа се страхуваше от едни гумени животинки на кака й - гущери и жаби някакви. отне ми много време да я приуча да играе с тях, най-вече след като разбрах, че кака й си ги слага в чекмеджетата, за да се предпази от набезите на палавите пръстчета.

у дома два пъти успяхме да минем през бебешкия пубертет, предстои ни истинско тийнейджърско тръшкане, но торбалан продължава да бъде предмет на шеги, на не средство за манипулации.
Цитирай

в Tara

Мнения: 3 291
въх, стресна ме ! Mr. Green Shocked

аз плаша и с баща им, от мен страх няма никой...хем викам , а баща си го виждат по- рядко Crossing Arms
ми чувствам се слаба да се справя инак, май наистина съм слаба newsm78
Цитирай

някъде ... тук ...

Мнения: 4 661
...аз плаша децата единствено със... себе си. у дома аз съм лошото ченге. ако разбера, че се страхуват от нещо - баби яги, чудовища... абе от каквото и да се страхуват, правя всичко възможно да им помогнат да преодолеят този свой страх. не мисля, че е полезно децата ми да растат наплашени, особено ако източникът на страха е нереален - нещо, породено от тяхната фантазия, но чрез което могат да бъдат манипулирани...
И аз така, само дето май много викам Embarassed
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 141
Ние също нямаме плашила. Никога не съм прибягвала до "помощни средства", за да манипулирам децата. Ако се зароди някакъв страх, предпочитам да им помогна да го преодолеят, а не да се задълбочи.

Никога не ми се е налагало да стигам до такъв тип изнудване. Не виждам смисъл. Сега се чудя дали и от какво те някога са се страхували. Не се сещам за такова. От тъмнината може би, но всеки мина по реда си и отмина. Едно време аз им разказвах как съм се страхувала от Карабас Барабас и те бяха много впечатлени. Но аз съм се страхувала не защото съм била плашена от някого, а защото така ми въздейства книгата тогава. Никой не ми помогна да преодолея този страх /а и аз на никого не бях казала/ и дъъълго не можах да го изтръгна от съзнанието си. Не искам и моите деца да се страхуват. И за мое най-голямо удоволствие те нямат "плашила" нито от мен създадени, нито по-какъвто и да било друг начин.
Цитирай

Кърджали, България

Мнения: 461
Абе, честно казано, аз понякога се опитвам да плаша с Торбалан, ама не ми минава номерът изобщо! За секунда кротва и после отива да го гони, че му пречел, не виждам никакъв стрес от нищо. А толкова често се чувствам безсилна... - начините са справяне са два (ако не помогне базкрайното обясняване и говорене и убеждаване...) - оставям го да му мине или викам баща му Wink
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
Не плаша децата с небивалици  Shocked !
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 482
И аз гледам да не ги плаша. На няколко пъти неволно ми се изплъзва от устата, но гледам бързо да поправя грешката. Особено със сина ми, който и без друго си е плашлив. В краен случай гледам да използвам реални заплахи - "това пари", "ще се загубиш", "може да те блъсне кола", "може да паднеш". Тук пък стои въпроса за границата с черногледството, което също е лошо за детето, ама пък и без тях не става........ И аз крещя понякога Embarassed
По повод реалните заплахи, до скоро имах проблем да обясня какво значи "ще те хване тока" (моят син е голям електричар...), даже бях се замислила дали може да демонстрирам концепцията с някакъв слаб ток  Embarassed Веднъж обаче той видя една искра в контакта и сам се изплаши, засега заобикаля контактите отдалече и май с този страх няма да бързам да се боря.....
Цитирай

Sofia

Мнения: 4 057
И аз не плаша. Подкрепям изцяло мнението на Янита.
Цитирай

София

Мнения: 4 812
dara, и аз се страхувах от онзи карабас-барабас. дали не сме имали еднакви книжки? ужасна беше илюстрацията... но не помня да съм споделяла този си страх с някой...
Цитирай

в Tara

Мнения: 3 291
Абе, честно казано, аз понякога се опитвам да плаша с Торбалан, ама не ми минава номерът изобщо! За секунда кротва и после отива да го гони, че му пречел, не виждам никакъв стрес от нищо. А толкова често се чувствам безсилна... - начините са справяне са два (ако не помогне базкрайното обясняване и говорене и убеждаване...) - оставям го да му мине или викам баща му Wink
и при нас е така Laughing
знам, че не съм права. всеки път си казвам, че правя грешка, но следващия път пак Embarassed
сигурно си помислихте, че я гоня в ръка с баба яга ?
ами истината е , че прибягвам в краен случай до "услугите й".
пример: не иска ми даде ръка, бяга към улицата , пипа забранени неща,  не ми дава  опасна вещ  , която е успяла да вземе по някакъв начин......все случки, в които аз се чувствам безсилна, или пък изнервена.
общо взето страха й се изразява в сепване , което продължава не повече от секунди, време в което аз мога да реагирам: да скрия опасното нещо/ хвана за ръка /задържа палавницата да не направи беля....

тя приема баба яга с полунасмешека, иронизира я , преправя си гласа. за нея това е лия ( баба яга си я кръсти така ) и може да й ухапе босите крака, щом си е събула пантофите.
не  приема заплахата особено насериозно, равносилно е на възможността мама да й ухапе краката, а това никак не е неприятно Laughing Wink
има моменти , в които  се опитва да целуне лия Flutter
и аз й говоря, че всъшност не е опасна и е само една кукла като любимия меме Laughing
като се ядосам обаче, пак Blush

мен са ме плашили с торбалан, не ме е било страх от него никога Smile


интересно, че винаги съм била много против измислени страшни образи, а ми се наложи да ги използвам...
Цитирай

Карлово

Мнения: 1 233
абе не плаша ,ама напоследък като се видя безсилна и твърдо заявявам,че дядо коледа на непослушни деца подаръци не носи,върши чудеса ама е временно де докато мине Коледа Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 3 394
 Вкъщи плашилото съм аз Sad  Никога не съм ги плашила с Торбалани, Баби Яги и т.н.
 Иначе и аз напоследък се усещам, че използвам изтърканият лаф - "Дядо Коледа няма да Ви донесе подаръци, ако не слушате!". Ама не стават по-послушни.
Цитирай


Мнения: 2 792
  Не никога не съм го правила, не ми се налагало дори. В къщи дисциплината е бая на ниво и всеки е наясно какво може и какво не може.

 Виж страховете са друго нещо, Димана е почти безстрашна, единствено я е страх от паяци, има чувствителна кожа и като я облази паяк става на огромни пришки, така че я разбирам.

  Момчил е друга работа, в различни етапи се е страхувал, почти от всичко, толкова е нерешителен и страхлив ooooh!, дори колело го е страх да подкара. Така че при него е живо безумие да му създавам умишлено страх, аз едва успявам да се преборя със съществуващите му Rolling Eyes, хубавото е, че с възрастта страховете му намаляват и тарикатчето, дори се опитва да спекулира с тях, но веднага беше хванат в крачка Mr. Green
Цитирай

Пловдив

Мнения: 2 141
dara, и аз се страхувах от онзи карабас-барабас. дали не сме имали еднакви книжки? ужасна беше илюстрацията... но не помня да съм споделяла този си страх с някой...

Хахахаааа. Да, илюстрацията беше жестока. Един огромен човек-великан, с извънредно голям шкембак и буйна брада, влачеща се из краката му, а изражението на лицето му беше убийствено свирепо. Тази книжка и като фабула, и като полиграфско изпълнение беше много въздействаща.  Smile Жалко, че не я намерих сред тези, които майка ми не е раздала.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 48 отговора