Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Туризъм
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора

Sofia

Мнения: 4 057
Дайте свежи идеи за това как учите дечицата, че на пътя е опасно, че не бива да се втурват когато видят нещо интересно на отсрещния тротоар, че трябва да се огледат преди да пресекат, че трябва да хванат мама за ръчичка....
Аз признавам, че срещам трудности в тази сфера и отдавна ме вълнува този въпрос. Проблема идва от там, че момчето ми е твърде импулсивно и когато нещо привлече погледа му, не обръща внимание на никакви обяснения от моя страна, напротив започва да се ядосва, че му губя ценното временце в приказки и от там почва да се дърпа още по-ожесточено. Evil or Very Mad

Хайде да обсъдим тази тема - възпитание от най-ранна възраст в култура на пътя, а също и в предпазливост и внимание.
Цитирай

София

Мнения: 1 808
Страхотна идея!

Аз, понеже все още нямам деца, мога да помогна само с наблюденията си за моя племенник. Той сега е на 6 години, но знае как трябва (и не трябва) да се пресича от 4-годишен. Сестра ми започна първо да го учи за светофара. Само да казва какво значи, когато е червен - "Спри" и какво, когато е зелен - "Премини". После мина на практическите упражнения  Laughing Научи го също, че когато няма светофар (на малките улички) трябва хубаво да се огледа, преди да пресече. При пресичане, като го държи за ръка, естествено, му показваше какво де факто значи "Спри", "Премини" и "Огледай се". От там нататък, най-трудно й беше със заблейването му. Там приложи малко "страхова терапия"  Laughing . Например, пуска го да кара колело пред нас, сам и не много далеч. Когато стигне до кръстовище (вътрешно, с малки улички) и сестра ми види, че се е заблял и няма да се сети да спре, изкрещява, ама много силно, за да го стресне. Малко е грубичко, но помага. Сега вече се сеща без проблем да спре, а тя само го наблюдава, за всеки случай.

Иначе в щатите (сестра ми е там), децата нямат право да пресичат голямо кръстовище сами. Това ги учат още в детската градина. Ако се връщат от училище сами, трябва да преминават само на обезопасените кръстовища. На тях, седят обикновено възрастни хора, които спират движението, за да преминат децата.
Цитирай

Варна

Мнения: 4 645
Ами както и за всички опасни неща, Додо, с обяснения безкрай + никакви компромиси. Чак се чудя как да обясня как научих Сиси....след като проходи беше като всички дечурлига - като свободен електрон и никога нейната посока не съвпадаше с моята. Отвратително е, знаеш! Но лека полека свикна, случвало се е много пъти да и стискам ръката и буквално да я влача, и на мен не ми харесва но просто не намирах друг начин. Хиляда обяснения, кое е път, кое тротоар, кой къде трябва да е, колите по тротоарите обявихме за 'лоши' защото ни пречат и т.н. До такава степен съм и набила в главицата тия неща, че винаги търси тротоар и не иска да ходи по алеи и пешеходни зони... Обяснявам и абсолютно всеки път като пресичаме улица, оглеждаме се заедно...ей такива неща.
Мъчно ми ставаше като взема Сиси от яслата например, и като гледам какво става....юруш, ужас! Децата тичат, майките им се тътрят след тях крещейки ... и това месеци наред. Просто не мога да допусна такова нещо...като види, че другите тичат и тя иска. Казвам и, че ще отидем на площадката и там ще тича. В обратен случай ще я прибера веднага у дома ако ще да опищи махалата...

Въпреки това винаги е плътно до мен, винаги за ръка, още доста години трябва да минат за да и се доверя в това отношение. Но засега поне ме слуша.
Цитирай

София

Мнения: 4 912
Аз пък съм поставена почти в обратна ситуация.
Незнайно защо Мони изпитва панически ужас от движещи се автомобили.
Пресичането с него е кошмарно, защото той отказва да стъпи на платното докато не се свършат всички движещи се коли - и в двете посоки. Сещате се в София колко често срещано е това... дори и на светофар, все пак е разрешено завиването на автомобилите...
Та в повечето случаи обяснявам, успокоявам и т.н. и въпреки това накрая се налага да го гушна или да го дърпам, за да пресечем, като той се извива, мрънка, а понякога направо пищи.

От една страна се радвам, защото съм спокойна, че няма да излезне сам на улицата.... от друга - все пак в някакъв момент трябва да преодолее тази паника.
Цитирай

....

Мнения: 1 219
Аз обяснявам до припадък ( от моя страна) и всичко му е ясно, но много се притеснявам като го гледам как се запласва до като играе, дебна като луда, ако топката изскочи на малката уличка викам! Не знам как ще е по-нататък! В някои европейски държави хлапетата носят едни светлоотразителни ленти, като гердани ( не знам как да ги опиша), така се движат! Виждала съм гумените ботушки за дъжд да са с такива ленти, помислили са хората! Хайде да оставим ботушките, но за такива ленти през врата може да се помисли! Какво ще струва на директорката на градината като събират пари за играчки да снабдят децата и с това, нищо че ги прибираме ние от градина, така ще възпитаме не само децата, но и някои възрастни!
Цитирай

Швейцария, иначе от Пловдив

Мнения: 1 425
Георги ходи на детска градина с такава лента. Задължителна е.

 Преди няколко дни в детската градина дойде един полицай, за да обясни на децата как да пресичат. После ги е завел на голяма улица и е накарал всяко дете да премине улицата само.
Накрая всяко дете получи по една книжка, в която е обяснено с картинки как се пресича.
Цитирай

Швейцария, иначе от Пловдив

Мнения: 1 425
И аз незнам как може да се организира такова нещо в България, но бих помогнала с каквото мога.
Цитирай
Цитат на: dodo_dodo
Дайте свежи идеи за това как учите дечицата, че на пътя е опасно, че не бива да се втурват когато видят нещо интересно на отсрещния тротоар, че трябва да се огледат преди да пресекат, че трябва да хванат мама за ръчичка....
......

Додо, тук има една организация, която се грижи за тази работа. След като Симона удари две години и веднага в къщи започнаха да пристигат едни книжки за безопасност на движението. Всичко в картинки, въпросчета и отговорчета за малките малчугани. В ляво написано това, което трябва да правят родителите, в дясно за тях в картинки и игри да им привлича вниманието.
Към книжките вървят и лепенки и когато детето прави нещата правилно на пътя се дава съответната лепенка. Като например Г-н Слушко - той се дава, когато детето разпознае вида на превозното средство (кола, камион, колело и т.н).Г-н Добродушко - когато например детето ти даде ръка преди да пресечеш или се държи за количката на мама ако има бебе.Г-н Коланчо - когато детето само ти напомни за колана в колата и т.н.  Когато пресичаме на Симона й е кеф да натиска бутона на сфетофара и да чака докато изпищи (сфетофарите тук и пищят заради слепите хора) и тогава ме награбва да пресичаме. Ама както и другите мами са казали в общи линии всичко е въпрос на повтаряне на детето. При нас помагат много тия книжки, защото един вид първо детето е видяло нещата на картинки и под формата на игра. ПРосто си мисля, че е хубаво да има някакъв вид поощрение за детето.
Нашта си умира за лепенки да висят по нея Laughing
Цитирай

София

Мнения: 1 808
Цитат на: Honda
Додо, тук има една организация, която се грижи за тази работа. След като Симона удари две години и веднага в къщи започнаха да пристигат едни книжки за безопасност на движението. Всичко в картинки, въпросчета и отговорчета за малките малчугани. В ляво написано това, което трябва да правят родителите, в дясно за тях в картинки и игри да им привлича вниманието.
Към книжките вървят и лепенки и когато детето прави нещата правилно на пътя се дава съответната лепенка...


Ееееххх, кога ли ще стане и тук така... Направо ми е адски болно  Crying or Very sad
Цитирай


Мнения: 4 358
Аз до момента не съм го учила  Embarassed
Когато пресичаме (държа го за ръка), казвам "бързо, пресичаме улица" и той се е научил да тича бързо бързо.
Хубаво е, че отваряш темата, подсещаш ме да започна с обучението.
Цитирай

София

Мнения: 4 257
Цитат на: Мамма
Аз пък съм поставена почти в обратна ситуация.
Незнайно защо Мони изпитва панически ужас от движещи се автомобили.

Моят Боби е същата паника. Дори на най- тихите улици, дори и да няма коли, бърза да се качи на тротоара. Това ми е проблем. Той бърза и тича. Как ще го науча да се оглежда и пресича спокойно и внимателно. То не че може да се пресича спокойно в Б-я. Дори при наличието на светофар.
Цитирай

София

Мнения: 2 624
Опитвам се с хиляди повторения да и казвам , че трябва да се държи за мен, когато ходим по улиците и само в парка и площадките може да се пуска.Показвам и светофара и и обяснявам за какво служи , и я плаша с колите Shocked да се пази от тях като вървят, по-добре да се страхува отколкото да се втурва на улицата.Умирам от страх като се отскубне някои път, и после много и мърморя.
Цитирай

София

Мнения: 29 957
и аз съм от другата страна на бариерата.
Живеехме в друг квартал на София когато дъщеря ми беше малка. И както почти навсякъде, там, съседния блок имаше вечните проблеми я с парно, я с топла вода и идваха постоянно багери и тем подобни. Дъщеря ми както седи в пясъчника и играе с децата, вижда багера, започва да пищи неистово и т.н. Пищеше и от движещи се коли, стига да са по-стари модели и да бръмкат Wink Не се страхува да се качва в кола, даже обича.
Благодарна съм на ситуацията, защото никога не се е втурвала на улицата, тича по троатоара, но винаги се спира на всяка пресечка. Сега вече (3,8г) познава светофара и непрекъснато ми обяснява "какво казвало зеленото или червеното"
Цитирай

София

Мнения: 1 680
не знам как успях да му втълпя на Жори че на улицата не се стъпва , а като се пресича се дава ръчичка на мама.
Бях си го поставила за цел , още когато той беше около годинка и постоянно това повтарях, независимо дали ме разбира или не.
И сега се оглежда като пресичаме и веднага дава ръка.Аз пък не преставам да обяснявам  и така.
Нищо чудно че една от първите му думички наред с "мама" беше "кола".
Сега казва за улицата "Ноко туке не е".
Цитирай


Мнения: 6 026
Недейте да плашите децата си чак толкова...мен от малка така  ме бяха наплашили, че на 18 години ме беше страх да вървя по безлюдни улици, защото все си мислех, че зад гърба ми ме дебне кола....много трудно го преодолях....
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора