Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

София

Мнения: 29 969
Цитат
Пак съм аз.Може да съм досадна вече.Но днес преживях нешо ужасно и просто искам да го споделя...Майка ми и баща ми са разведени.От 13 години не съм го виждала (сега съм на 15).Не ми се е обаждал,не ме е потърсил.Просто нося неговото име,за което много съжaлявам.Вчера в училище в час по полски (където сме група от 10 човека) влезе един мъж и каза на госпожата "Добър ден.9 б ли е?"Тя каза да ."Моника тук ли е?"И аз станах и го погледнах,пребледнях и започнах да треперя.Тая по полски видя и каза "А вие кой сте?" "Баща й".Аз гледах като втрещена 3 секунди,чудейки се дали това може да е моят "баща",съдейки по снимки.Една от близките ми приятелки ми стана и ме хвана за ръката,а госпожата изгони мъжа.И това всичко в рамките на най-много минута.Аз се разплаках,изпаднах в някакво състояние,в някаква криза,всички много се упашиха,така бях околко 15 минути,когато този мъж пак се върна.Този път всички му се разкрещяха,викаха,беше нещо страшно,аз не се показах,а продължавах да рева,докато човекът казе,че търси Моника Ангелова.Някой се сети,че това е Моника от "а" клас и го заведоха.Всички почнаха да ме успокояват,дойдоха и другите от класа,госпожата по немски ми даде хапче,явно съм било много зле,знаех,че той не ми е баща още преди да го разбера,но не можах да се успокоя.Цял час ревах.Представих си какво би станало ако той наистина се появи.Не знам дали ще издържа.Майка ми ми каза,че съм достатъчно голяма,за да се оправя сама и да му кажа,че не искам да го виждам,но мен ме е страх.Страх ме е адски много...

Цитат
Relinquishmentor написа:
Момиче, сигурна ли си, че си наред? Честно те питам.


Ами питаш ме,защото явно не си преживял/а нищо подобно,но историята е по-дълбока.Майка ми е малтретирана от него,Веднъж ни разби апартамента,само за да ни уплаши.Сряза и четирите гуми на колата.Не знам какво да очаквам.Затова много се изплаших при милълта,че е дошъл да е потърси.

Цитат
Мерси много.Някои явно не са ме разбрали.Този човек,който дойде вчера не беше моят баща,а на една Моника от друг клас,а той просто не знаеше коя паралелка е дъщеря му.Но просто при мисълта,че той може да ме потърси изтръпвам...


От друг форум е. Но като прочетох поста на това дете, за миг се поставих на нейно място. Да, аз бях малко по-голяма, помня баща си, макар и смътно. Но и аз не знам как ще реагирам ако недай си боже случайно реши, че трябва да ме вижда. Сега ми е все едно де. Аз съм голяма жена.

Знам, че не е искал да ме вижда, или поне така ми казваха. Но дали пък мама не е трябвало да иска да имаме срещи м/у нас двамата.

Ако днес го срещна, едва ли ще го позная. Не си спомням какви бяха чувствата ми като ученичка. Понякога ме беше яд, че съм различна от повечето ми приятели (дете на самотен родител, но затова пък казвах имам 2ма бащи и 2 майки, т.е. баба ми и дядо ми ги причислявах кат родители), понякога го мразех, понякога не ми пукаше, понякога изпитвах ненавист (че даже се плашех от това чевство).

Времето излекува абсолютно всичко. Сега баща си го възприемам като някой, който изобщо не е съществувал в живота ми, като "семепроизводител" (искам да се извиня за израза).
Но и аз като това дете не знам как бих реагирала ако случайно реши, че трябва да ме види.
Цитирай


Мнения: 2 868
Сигурна съм, че това е много тежка тема за всяка от нас тука. Точно днес хич не ми е ден. Понеже започвам да си мисля, именно че правя голяма грешка като искам бащата на дъщеря ми да я вижда. Да, ама го влача на буксир буквално за всяка среща, а за мен е много тежко, понеже още ми е прясно и чувствата ми са  живи. И разбирам да си причиниявам такова нещо за мъж, който си иска детето на всяка цена и не може без него... ама за човек който ако го накарам да дойде ще дойде, ако не... здраве.. какво толкова е станало... лутам се в безброй как е по-правилно и по-добре за детето ми. Днес разбрах, че не можеш да спреш това, което друг е решил да причини.  Това, че не страдаш за баща си е хубаво за теб, не знам как да го постигна за дъщеря си....
Цитирай

София

Мнения: 29 969
о, Jaly1, това, че не страдам е ... защото минаха 26г, защото пораснах по някое време, защото плюсовете надделяха, защото ако бяхме останали с баща си най-верочтно нямаше да съм това, което съм.
Не упреквам мама за решението й, упреквах я само в едно, за "простата", но се извиних преди много години.

Но това момиченце ме разтърси със загнездения си страх.

 Мама и баба ми ме бяха водили до апартамента на баща ми, може би в 4ти клас. Те, двете, ме чакаха в една градинка. Първо май се въртях към 1/2 час като пумпал в градинката пред блока и се върнах при мама, казах, че не съм посмяла да се кача изобщо. те май ме накараха все пак да отида, не ми се караха, че не съм посмяла да се кача. Баща ми го нямаше. В апартамента беше само баба ми. Тя ми се зарадва много, все пак съм й внучка. Ама докат се качвах до 4тия етаж сърцето ми щеше да се пръсне.

За живота си до сега ... спокойно мога да кажа, че се радвам, че не съм живяла с него.

Дано дечицата оценят усилията и жертвите, които правите за тях. Дано никога не се страхуват като това дете, което цитирах по горе. И дано се гордеят с вас.
Непрекъснато се уверявам колко е силна моята майка, и колко много я обичам.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
мислу, че страха на детето е причинен от страха на майката
Jaly1 мисля, че ти си по-мъдра от много други и си взела най-правилното решение - да на ТЕБ ти е тежко, но го правиш в името на това да не е тежко един ден на детето тИ!
ако обаче бащата откаже - просто ТИ НЕ страдай по липсата му и съм сигурна, че и детето ти ще усети твоето спокойствие и ще се отнесе с ъс същото спокойствие към липсата на баща му
Цитирай


Мнения: 2 868
Да, така си мислех и аз... до вчера, че интересите на детето са над  всичко и още вярвам в това... обаче ако другата страна не го разбира, тогава как да съм сигурна, че няма да донеса вреда вместо полза???Знам, че няма кой да ми отговори и нали аз най-много тръбя тука из форума, че майката, ако е ОК и детето ще е.... ама по пътя просто оставаш без душа.....
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
Ан МАри не знам майка ти защо те е оставила САМА да идеш до апартамента... Мисля си, че е било редно да те придружат до апартамента на татко ти - тогава нямаше да изпитваш притеснение... Ти си се притеснила защото изглежда майкати се е притеснявала и ти го предала това чувство, а и те е поставила в притеснителна за едно дете ситуация. Аз и сега бих се притеснила ако някой заяви - "отивай еди къде си сама". Брат ми е много притеснителен и до ден днешен в такива ситуации реагира като дете, камо ли малко дете.
С това ишскам само да кажа, че децата възприемат поведението и чувствата на родителя с който живеят. Ако той е негативно настроен, ако се страхува от другия родител - със сигурноаст и детето ще възприеме тези чувства и това поведение. ВИжте и момичето - то НЕ ЗНАЕ точно от какво се страхува - точно какво би могъл да му причини баща му... просто е възприело страха на майка си и го проектира в своето поведение!
Джали - в този ред на мисли - ДОКАТО може да вижда бащата щерката - нека я вижда. Ако откаже - ми поне си опитала. Лошо от това да се виждат /поне в твоя случай/ - не виждам от къде ще се появи. ПЪк и ти така - лека полека с болка, но със сигурност ще осъзнаеш, че това не е мъж за теб. Щото казват, че пътя към майката бил през детето - е също толкова лесно да изгубиш майката е като пренебрегнеш детето й! Иначе все ще си мислиш, че то можеше и друго да е... че може просто да не сте се доразбрали... МОже това да е твоя тежък но сигурен път, към това да осъзнаеш истината за този мъж, да не си създаваш илюзорно украсени негови образи, а да приемеш истината и да се освободиш час по-скоро от неговата хватка. ЗА да заживееш нов и по-добър живот.
СЪс сигурност ако си НАИСТИНА добре - детето ще е добре - щото те копират от нас и ако ти  страдаш по липсата на ТОЗИ мъж - детето също ще страда.  ДОри когато мислиш, че си се освободила, а в действителност не си - дететоще го усети и ще го възприеме като свое поведени и свои чувства. ЗАтова казвам, че си мъдра - поела си товара сега, за да не се налага на малката да го влачи с теб, когато поотрасне.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.