За книгите за възпитанието на децата ни!

Ето на този адрес /скъжалявам, но не мога да го направя като връзка!!! / http://dhv.hit.bg/texts.htm  я има книгата на д-р Спок!

Ама то станало като връзка!!!

Мерси!!!   

И аз мисля по същия начин. За мен професионалният подход към възпитанието е изключително важен. С удоволствие се уча от книгите, посветени на това, защото обикновено те са написани от хора, които са професионални психолози, психотерапевти и възпитатели. Не съм се родила научена, но мога да се уча - ура!

А интуицията... Интуицията е нещо мнооого тънко. Всички сме малко или най-често много обременени от собственото си детство и от подхода на нашите родителите, те - на техните родители и т.н. Едип цар никому не прощава.  Рискът да нарека подсъзнателното повторение интуиция е прекалено голям за мен. Децата ни идват от бъдещето и носят новото със себе си. Повторенията могат да го "заглушат".
Не мога да съм съвършена и да не греша, но бих могла да се постарая да облекча максимално "Едиповата присъда".

Това са моите разсъждения, които ме насочват да избера читанческия подход  А ето и на какво наблягам най-вече:

1. "Мъдрата обич" (Smart Love) - Марта и Уилям Пийпър
2. "Raising your spirited child" - Mary Sheedy Kurcinka

Доналд Уиникът също не е за подценяване, но е по-труден за четене. Психиатър е все пак 



Ти що не свиркаш по-рано мър' майка?! С теб поне се виждаме. Мога да ти поуслужа с нещо мъдро, ако се държиш прилично  Само, че не е точно привъзаното родителство - има някои съществени различия тук-таме. Believe it or not обаче - заслужава си (с изключение на идиотския превод на Сиела - бляк!)

Четох повечко, докато детето беше бебе и ми беше интересно да видя какво предстои.
От време на време прелиствам, когато има някакъв проблем (слава богу, изключително рядко ми се налага - например връщане назад в употребата на гърнето и т.н., и най-вече когато искам да посоча нещо на татко й и ми трябва авторитет.)
Общо взето не мисля, че книгите трябва да се следват дословно - отношенията майка-дете са уникални и се развиват според характера и стила на всеки родител. По-скоро могат да се използват като справочник, отколкото като учебник (плюнчиш пръста... я да видим... тръшкане в магазина. Аха! Стр. 42. Уф!)
Инак няма лошо, по принцип. Много са полезни по време на спор с бабите.
А конкретно за възпитанието не съм купувала книги, имам тази на Додсън и "Какво ви чака", не мисля да се снабдявам с инструктажи как да науча детето си на добри маниери или как да го науча да се справя с парите. Това май ще го измисля сама.

  Анда, на едно мнение сме.
 И аз по същият начин - в началото четях за да видя какво ме чака в развитието на детето, сега отвреме на време разлиствам и прочитам( ако нещо ме интересува).
  Интересното е, че нещата които съм прочела ми е много трудно да приложа в практиката(сигурно и с други е така). Действам импулсивно. Съмнявам се, че някоя мама ще си спомни нещо от прочетеното, точно когато детето се е тръшнало на земята в препълнен супермаркет и мозъкът й е блокирал вече от притеснение, защото каквото й да направи малкият дзвер не спира и всички я гледат укорително.

   Давам пример с баща ми - той е по-добър родител (и дядо)от мен и мъжа ми. Не е чел книги, просто така е устроен-винаги знаеше какво да каже, винаги знаеше колко да ни "отпусне" и колко да ни "стегне", кога да ни се скара, и много да ни се радва. Аз се опитвам, дано да успея и аз, и след време  моите деца да кажат същото.

Demetra, много точно си го казала....

Я да питам в тази връзка... накой чел ли е "Да възпиташ дъщеря". Видях я още като бях бременна, тогава бях 99% сигурна, че ще възпитавам дъщеря, ама пусто нали никога не е сигурен пола докато не се роди бебето... Тогава не си я взех, а после тиража беше изчерпан! Сега я намрих в интернет, но се чудя дали си струва усилията... Не знам, сега като гледам май трябва да търся книга " Да възпиташ Овен" 

  фиюююю свъркам. Поръчах си я от Пингвините. За втори път. Първия път не ми я доставиха. Да се надяваме, че този път ще стане. Ако не стане ти ще ме заредиш с четива, а аз обещавам да слушам. Хора, слушайте какво ви казва Деметра, не че е с три деца- тя мъдростта не идва от бройката, а въпреки, че е с три деца-колкото пъти я видя с трите деца се шокирам-  тя излъчва такова спокойствие, че ме кара да съм спокойна и добра поне няколко седмици. Това не е четка а обяснение в лИбоФФ

Е току що получих съобщение, че всъщност я нямат. Деметра, аз много слушам.

За мен книгите за възпитанието са ценни в голяма степен заради наблюденията над деца, които авторите са имали. Защото колко деца ще отгледам и реално ще имам поглед над проблемите/развитието - и 5, а и 10 да са, всяко дете е толкова различно (тук не изключвам опита). Да не говорим когато си на фазата 1 и си пълен новак. В тази връзка, Тинки, идеята ти е супер. Пусни една тема, плс, Пък аз тъкмо имам пресен случай с Радо.

Конкретно за книгите, идеите и подхода на "Мъдрата обич" са ми близки и пасват при Ради, но начина, по който е написана книгата и някои от обясненията, не ми харесват (захарта ми скърцаше между зъбите на моменти). На Додсън предложенията за изграждане на навици и дисциплина не ми допадат, но има какво да научи човек за децата принципно. "Детето, как да го обичаме истински" също е добра, за мен.

Иве, стилът на Мъдрата обич е сладникав, абсолютно вярно. Като прибавим към това отвратителния превод, човек може да се затрудни да извлече главното. Въпреки това, както си казала, идеите и подходът са много ценни и някакси по-различни.

Опитай се да си набавиш "Raising your spirited child"

Благодаря за "Детето, как да го обичаме истински"

Повечето майки не възпитаваме, а дресираме .
Но ето нещо, което ми помогна да разбера по-добре децата си:
Каролина Хеенкамп "Децата на новата ера" - ето линк за дърпане
http://www.yosif.net/bg/s4etinin/index22.htm
И преди всичко, слушай сърцето си

Благодаря ти за връзката. 
Сега се сещам, че преди доста време бях попаднала на тази книжка в една книжарница, но тогава май не се вълнувах толкова от тези работи. Само я прелистих...

Деметра, честно казано още ме мъчи съмнението за мястото на наказанието, пък и това за резултата при детето в перспектива, но е факт, че при Ради works like a charm. Преди около 2 месеца Ради някак се промени, сякаш не беше детето, което познавам. Винаги е бил сговорчив, любвеобилен, разбран - 2 годишен пубертет, кризи -изобщо не знаех какво е. Беше почти достатъчно да му кажа "Изчакай, да ти обясня..." Та изведнъж разбрах какво е това тръшкане, което честно казано ми подейства като леден душ и не можех да го разбера.
Примерче - връщаме се от градина, прибирам колата и тръгвам да затварям вратата на гаража, при което се чува вик:
"Защо не ми даде аз да я затворя, исках аааз!"
"Добре", казвам, "ще я отворим и ще можеш ти".
"Неее, исках аз от началотооо". Рееев и опити за юмручен бой.
"Ради, изчакай малко..."
"Не ми говориии..", почервенял от гняв. "Не искам да ми говориш. Не те обичам Не искам и ти да ме обичаш..."

В началото няколкото такива сцени, честно казано буквално ме изваждаха от релси . Най-вече агресията му. А това допълнително утежняваше ситуацията: "Не ми говори така, уааа. Защо ми се караш, уаа"

Та след като се опомних от първоначалния шок , ми трябваха много търпение, самообладание и настройка, но за няколко седмици стана отново себе си . С малка разлика - някак порасна( в известен смисъл се отдели от мен) и е по-самостоятелен, и по-дружелюбен с хората извън семейството.

За "Детето- как да го обичаме истински" - няма да ти пасне съвсем - авторът не отрича наказанието (макар че го слага на последно място като мярка). Но пък има много ценни неща като причини едно дете да се държи по определен начин, както и описани специфичните нужди на детето (зрителен, физически контакт, съсредоточено внимание, изслушване), незадоволяването на които, могат да са в основата на "лошо" държание. Не на последно място да ти спомена и това, че авторът е психолог протестант и възпитанието нерядко е коментирано от гледна точка на вярата. Има и още една негова книга преведена - "Тийнеджърът - как да го обичаме истински" - в нея пък има много интересни неща т.н пасивно-агресивното поведение, характерно за тийн възрастта.

От изброените само "Мъдрата обич" не съм я чела, но отдавна е изчерпана.

Изброените книги дават интересни идеи, но рядко нещата са системетизирани. Не ви ли притеснява факта, че Десктата психология е сравнително нова наука и има различни, понякога противоречиви течения?

и аз, като василиса умница, съм майка-животно. карам я по усет. не знам колко успявам, но за мен най-важното е да усещам децата си. най-доброто, което прочетох в книга от подобен род, бе това, че аз съм най-добрата майка за моето дете... толкоз! така приключих с книгите за възпитание.