Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 25 отговора

морето, сините вълни...

Мнения: 510
В доста книжки пише, че връзката между баба и внуче била много силна. Може би, защото аз никога не съм обичала да ме водят при баба не мога да го разбера. Но със сина ми е факт.
Провокацията - снощи остана при баба си да спи - решихме да празнуваме Никулден. Сутринта отивам да ги взема /баба на работа, внуче на ясла/ и малкият ме посреща с "НЕИСКАМ" . Пуснах го покрай ушите си - нали и друг път съм го чувала. Качваме се в колата, не без уговорката че и баба ще се качи. След известно пътуване стигаме до работа на баба и тя слиза. Три минути след това се почна - "БАБААА" и newsm45, "ИСКАМ БАБА", "КЪДЕ Е БАБА" и newsm45 newsm45 newsm45 На вратата на яслата беше вече изпаднал почти в истерия.
И не не е това, че отива на ясла - подобни случки се случват винаги. Само някой да звънне по телефон или на вратата, той е първи и надава радостния вик - БАБААААА
Оставих го и после аз newsm45 newsm45
Защо, защо, защо?
Аз ли съм пароноичка и ме е обсебило някакво собственическо чувство? Обвинявам се че почнах толкова рано работа /беше на 4м/, че работя до късно и все последен го взимам. И в къщи бързаме да сложим яденето и аз изморена не ми се играе много. Или защото не давам бонбони и все обеснявам, как първо друго трябва да се яде и после бонбони.
Или защото в случай става въпрос за баба-"свеки"? Но не е само тя - умира си мъника да е при комшийката ни. И там съм чувала нееднократно - "ти мамо - не " - да не ходя, да не го взимам, да си играят с Миленка и бати.
Сигурно проблема е в мен, но ме боли.
Не неискам да е на врата ми постоянно, но .... при положение че предната сутрин съм го оставила в яслата и чак на другия ден се виждаме мислех че поне ще се зарадва. Но уви - просто заяви че не ме иска!
newsm45 newsm45
Цитирай
не с еучудвам на това положеие с бабата.. и си мисля че и аз ще съм в същото положение след някой друг ден. моят син не ходи на ясла - баба му го гледа.. не че не ми се радва засега.. но малко като порасне и вероятно ще има същие изпълнения.. и без това съм доста раздвоена,, хем ми се иска да си го гледам в къщи - хем трябва и да се работи и просто няма друга опция.. пък и аз съм доста по нервна за съжаление от баба му и сигурно повече ще се карам .. та очаквам спекулации от рода не " не искам  при тебе, скам при баба.. но все още не сме стигали до такова съзнателно ниво.. май трябаше да родя дете докато бях студентка, сигурно щях да имамповече време .. ама пък не е сигурно - човек когато е по-млад му се живее и не му се занимава с бебета ..
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 619
Аз не виждам нищо чак толкоз трагично. Детето осъзнава, че има и други близки нему родственици, които с охота и любов се грижат за него и затова може да ги предпочита за момента. На твое място бих се радвала.
Майка ми бе у нас за 7-8 дни на гости. Малкия даже на сън ако ревеше, все "Бабооооо" викаше! Аз пък се радвам, че моите деца така обичат баба си и дядо си.
Дори и аз да съм там, те предпочитат майка ми Flutter. Аз пък само чакам някой да ме отмени за малко  Party
Цитирай

Варна

Мнения: 1 287
sun Flo,

аз не съм мама, но ще си позволя да дам мнение по темата ти

1. аз съм от децата които също като Иво при звъненето на вратата тайничко се надяваха, че е баба.
Обожавах да съм при коя да е от бабите си и никога не исках да си тръгвам.

2. била съм и в ролята на комшийката ти и разни дечица са предпочитали да си играят с мен, а на мама са казвали да си тръгва. Това съвсем не е защото аз съм по-добра от мама им и защото мен обичат повече - напротив.

Нормално е баби и комшийки, приятелки и каки да са по-желани понякога от мама.
Това е така защотото всички горе изброени са малко или много чужди за детето и се стараят да не го наранят, то да е добре, да не плаче... позволяват се забранените от мама неща...

Работещатата мама освен да нагушка и нацелува чеденцето си вечер трябва и да напомни за миенето на зъбките, да сложи стоп на шоколада, да събуди за градина... Всички онези неща които я правят "лоша" ...

Сега различните и рядко предлагани неща за него са привлекателни и интересни - нормално е!
Но малкото човече знае, че има един дом в който ще се прибере. Там е топлото му легълце и неговата любяща и единствена МАМА - това си ти!

Няма как една баба или комшийка да замени това което изпитва към теб.

Те са Безалкохолната напитка която по някога така ни си приисква и пием с удоволствие, а ти си водата - без която не можем...
Цитирай

София

Мнения: 107
sun Flo, Те са Безалкохолната напитка която по някога така ни си приисква и пием с удоволствие, а ти си водата - без която не можем...

БРАВО! Как хубаво го каза! Наистина е точно така.

И при нас беше така рев за баба, когато излиза, рев да си играе с баба вместо с мама и т.н. и мога да ти кажа, че разбирам колко ти е мъчно. Сега децата са много малки и е естествено да се стремят да са при "хората, които позволяват всичко", но рано или късно ще осъзнаят че няма по-важни хора от техните мама и тати. При нас вече се получава нещо подобно, т.к. аз тръгнах на работа и явно сега по-осезателно усеща колко е хубаво когато мама си е в къщи. А освен това, нашата строгост е сигурност за тях, т.е. усещат че могат да разчитат на нас!
Опитай се да преодолееш тази болка и давай на детето си цялата си любов /както винаги/, намерете си занимание, което правите само двамата вечер след работа /ние си четем книжки/ и ще видиш колко бързо ще се почувстваш "оценена" мама.
Цитирай

морето, сините вълни...

Мнения: 510
Благодаря ти Гвен!
Всичко звучи толкова разумно и успокоително, но .....
Немога да го почувствам така. Разсъдливата sun_flo е напълно съгласна с теб и винаги досега си го е повтаряла, но днес просто неможа да убеди сърцето на sun_flo.
Може би защото ми беше домиляло за мъничето и най-вече защото очаквах и на мен да ми се зарадват. 

На твое място бих се радвала.
В момента не виждам на кое да се зарадвам.
На това че не иска да ме вижда, или на това че вижда в мен човека, който му отнема нещо хубаво?
Може би е черногледо, но така се чувствам - като натрапница, появила се на купона неканена и то с желание да смени музиката.
« Последна редакция: ср, 07 дек 2005, 11:51 от sun_flo »
Цитирай


Мнения: 256
Хей sun_flo недей така...чак пък натрапница...
Аз вече свикнах, че децата са на периоди ...приеми го като период.
То има и един странен подход към децата, че ако не им обръщаш внимание, те идват при теб сами и им е интересно, ама не знам дали е приложим в случая...но можеш да опиташ..
Има и друго - опитай да си играеш с детето вечер...нещо интересно да му покажеш или да правите нещо заедно...та дори това да е домакинска работа. Например дрехите да слагате в пералнята, чиниите в миялната и т.н.
То и при нас има такъв момент, но с таткото...Той иска да я гушне и да и се порадва, а тя се дърпа и не дава...И после аз успокоявам  двамата...
Цитирай

Бургас/София

Мнения: 166
Разбирам те и аз съм изпадала в подобна ситуация и изобщо не ми беше приятно. Поради ред причини майка ми гледа дъщеря почти година докато навърши 3 години, само че аз бях в София а те в Бургас. Когато имаше възможност да я вземам при мен за седмица две настъпваше някакъв ад - непрекъснат рев ИСКАМ БАБА и то денонощно. Сега като порасна  е точно обратното - МАМА, убеждавам я да я заведа на гости на баба и дядо за две седмици след Нова Година, но не иска искала при мен и да ходи на градина.  Very Happy
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 619
Зарадвай се на това, че детето ти обича и я проявява тази обич и към баба си. Няма да е трудно да го оставяш при нея и да си тръгваш със свито от страх и притеснение сърце, как ще се гледат и понасят. А, повярвай ми - има много деца, които не искат и да чуят за баба и дядо си.

А инак Гвенката, любима моя  Love, добре го е казала  Hug. Това при сина ти сега е само период. Всяко дете ги има, но ако не дай Боже стане "напечено" съм сигурна, че само и единствено теб ще те иска Peace

Сина беше гледан лятото 10 дни от нашите. Като ни видя не ни позна и бягаше от нас. Само сестра си приемаше...е, какво, да се бях гръмнала ли. Оставих времето да заработи за мен и в един миг всичко си дойде на мястото.
Цитирай

Варна

Мнения: 8 769
sun_flo, в случая това, което изпитваш е може би ревност. И аз минах по същия път. Катерина искаше да е може би непрекъснато при баба си. Едната, за уточнение, другата поради липса на подход и положителни флуиди, ли, не знам, но така и не успя да спечели доверието на детето.
Та въпреки,че става въпрос за родната ми майка, аз много се натъжавах и ядосвах. Мислех си, че детето ме мрази. А майка ми се опитваше да ме успокоява, че ще отмине. И наистина, сега вече, дъщеря ми не иска да се отделя от мен, не иска да спи у баба си, абе дори и за помощ не мога да я оставя там без едночасови уговорки и залъгалки. Tired Съпругът ми също имаше периоди на подобна ревност, и често се връщаше особено ядосан, че Кейти отново не е искала да си идва у дома (когато е била у баба си след обяд, да речем).
И не е у теб вината, не в това,че работиш, че я виждаш рядко. Аз не работех, и пак се получи така. Явно, както е казала Шани, децата разбират,че имат и други любящи ги хора около себе си.
Аз лично вече се радвам на подобна връзка между баба и внуче. Дано продължи така. Защото аз нямах такива отношения с нито една баба, с нито един дядо. Непознати са ми разбирателството и съпричасността, които може да се крият в такива взаимоотношения. Непозната ми е мъдростта, почерпена от баба и дядо. Дано децата ми имат повече късмет в тази насока!
Просто остави детето да се нарадва на баба си! Hug
Цитирай

София

Мнения: 420
Цитат
Зарадвай се на това, че детето ти обича и я проявява тази обич и към баба си. Няма да е трудно да го оставяш при нея и да си тръгваш със свито от страх и притеснение сърце, как ще се гледат и понасят. А, повярвай ми - има много деца, които не искат и да чуят за баба и дядо си.

 newsm74

Абсолютно точно....
Цитирай

морето, сините вълни...

Мнения: 510
sun_flo, в случая това, което изпитваш е може би ревност.

Да определено е ревност - напълно съзнавам това. Затова потърсих утеха тук, а не да си го изкарвам на когото и да било.

Но пък голяма част от мненията са не само че би трябвало да се радвам, но и да насърчавам подобно поведение.  Май проблема ми е точно в това - аз нежелая да стимулирам такава връзка.
Но се опасявам, че по някакъв начин с поведението си го правя. Аз самата се определям като доста стеснителен човек и това може би се предава и на детето. Баба е къде къде по атрактивна /макар, че бих я определила по друг начин, а това ще измести темата/.
Желанието ми да ви занимавам със себе си беше да споделя болката си. Благодаря   bouquet   bouquet за милите думи и отрезтителния  Naughty.
Но и по скоро да обсъдим темата за съперничеството между хората за вниманието на малкото човече. Аз например немога да взема думата в присъствието на бабата. Просто съм игнорирана и от двамата.
Сори за дългия пост отново
Цитирай

София

Мнения: 143
аз ще изкажа по-различно мнение,може би защото много пъти съм се чувствала като sun-flo . В такива моменти съм се укорявала,че ревнувам и се държа собственически спрямо детето,но въпреки това ми е било тежко.
Аз лично много обичах бабите си и бях силно привързана към тях(особено към едната...вече ги няма и много ми липсват) и винаги съм искала и моите деца да изпитват същите чувства. И въпреки това, почти винаги реагирам като теб,sun-flo, става ми мъчно и сякаш някаква буца засяда в гърлото ми.
Надявам се,че това се преодолява с времето... Praynig
И все пак, бъди сигурна,че за твоето детенце ТИ си най-специалният и важен човек на света!  bouquet
Цитирай

usa

Мнения: 3 491
Що се отнася то ревността - признавам си, че и на мене би ми било кофти ако детето ми ревне, че не иска мене, а баба си. И то не толкова заради реакцията на детето, а на бабата - свекърва ми 100% няма да ми спести унижението директно да заяви, че не обича мене, а нея. Та тя дори си измисляше ситуации за да се доказва пред мене, като нямаше реални  Mr. Green. Дори майка ми би го намекнала. Абсолютно не ревнувам обаче, когато детето ми не е искало да си тръгне от дома на гледачката - радвам се, че има още един дом, в който да му е хубаво и където се чувства обичано, и където няма примитивни съперничества за обичта на детето. Дано като стана баба, самата аз съм достатъчно мъдра да не съпернича, а да проявявам достатъчно уважение към родителите. В крайна сметка всички имаме една цел - децата да са добре.
Цитирай

Кацнала на едно дърво.

Мнения: 3 131
Може би защото само ние гледаме детето, като че ли се подразбира, че ние тримата сме си най-близките, пък другите са някак отделно. Синът ми обича бабите си и дядо си (останал ни е само един), чичовци и лели и обича да им ходи на гости. Но мама и татко са му най-скъпи.
Доскоро татко му беше безспорният фаворит. Даже е казвал: "Не ме целувай за "лека нощ", само татко искам!" Не съм ревнувала, честно казано, даже бях доволна, че иска татко да си играе с него, татко да смени памперса, татко да го нахрани.  Mr. Green Пък и може би защото аз също ужасно обичам този татко, та мога да разбера  Love
От известно време обаче аз съм предпочитаният родител. Дотежава ми понякога, да си призная.
Дали и при вас няма да е на периоди, с различни фаворити? newsm78
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 25 отговора